Дело T‑380/08
Кралство Нидерландия
срещу
Европейска комисия
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Искане за достъп до някои откъси от поверителната версия на окончателното решение на Комисията относно картел — Отказ на достъп — Задължение за мотивиране — Задължение за извършване на конкретно и индивидуално разглеждане — Изключение, свързано със защитата на личния живот и личната неприкосновеност — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице — Изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по разследване — По-висш обществен интерес — Лоялно сътрудничество“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 13 септември 2013 г.
1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от принципа за достъп до документи — Отказ, основан на множество изключения — Допустимост
(член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Обхват — Прилагане към административните преписки, свързани с производствата за проверка на спазването на правилата на конкуренцията — Обща презумпция за накърняване на интересите на участниците в подобно производство от оповестяването на някои документи от тези преписки
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета;член 27, параграф 2 и член 28, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета; членове 8 и 15 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на търговските интереси на трето лице — Обхват — Трето лице, взело участие в нарушение на правилата на конкуренцията — Включване — Граници
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; член 27, параграф 2 и член 28, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Обхват — Всеки документ, който може да обоснове иск за обезщетение поради нарушение на правилата на конкуренцията — Изключване
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Изключения от правото на достъп до документи — По-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването на документите — Понятие — Предявяване на иск за обезщетение на вредата, понесена поради нарушение на правилата на конкуренцията — Изключване — Частен характер на подобен интерес, включително в случай на граждански иск на държава членка
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от принципа за достъп до документи — Задължение да се предостави частичен достъп до частите от документа, които не са обект на изключенията
(член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
7. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Наличие на особен статут в полза на държавите членки — Липса
(член 10 ЕО ; член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 26)
2. Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията и Регламент № 1/2003 не съдържат разпоредба, която да предвижда изрично предимството на единия спрямо другия. Ето защо следва да се осигури прилагане на всеки от тези регламенти, което да е съвместимо с прилагането на другия и да позволи по този начин тяхното съгласувано прилагане. В този контекст за целите на тълкуването на изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, следва да се признае съществуването на обща презумпция, според която оповестяването на документите, събрани от Комисията в рамките на производство за прилагане на член 81 ЕО, по принцип би накърнило както защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит на институциите на Съюза, така и защитата на търговските интереси на предприятията, участващи в такова производство.
В това отношение разпоредбите на Регламент № 1/2003 и Регламент № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО уреждат по рестриктивен начин използването на информацията в рамките на производството относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 ЕО и 82 ЕО, като ограничават достъпа до преписката до страните, до които Комисията е адресирала изложение на възраженията, и евентуално до жалбоподателите при отчитане на легитимния интерес на участващите предприятия за това техните търговски тайни да не бъдат оповестявани. При тези условия, от една страна, генерализиран достъп въз основа на Регламент № 1049/2001 до документите, разменяни в рамките на производство по прилагането на член 81 ЕО между Комисията и засегнатите от това производство страни или трети лица, би бил от естество да изложи на опасност равновесието, което законодателят на Съюза е искал да осигури в Регламент № 1/2003 между задължението на засегнатите предприятия да съобщават евентуално чувствителни търговски данни на Комисията и засилената гаранция за защита, която по силата на професионалната и търговската тайна е свързана с така предадената на Комисията информация. На второ място, ако лица, различни от тези, които правната уредба относно производството за прилагане на член 81 ЕО оправомощава за достъп до преписката, са в състояние да получат достъп до свързаните с такова производство документи въз основа на Регламент № 1049/2001, въведеният от тази правна уредба режим се поставя под въпрос.
Впрочем, що се отнася до събраните от Комисията данни по силата на известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, оповестяването на тези данни би могло да разубеди потенциалните молители за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер да правят изявления по силата на това известие. Всъщност те биха могли да се намират в по-неблагоприятно положение от това на други участвали в картела предприятия, които не са съдействали на разследването или са съдействали в по-малка степен.
(вж. точки 31 и 38—42)
3. Нито Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, нито Регламент № 1/2003 предвиждат участието на предприятие в нарушение на конкурентното право да създава пречка за Комисията да изтъкне защитата на търговските интереси на това предприятие, за да откаже достъпа до данни и документи, свързани със съответното нарушение. Тъкмо обратното, обстоятелството, че член 28, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 предвижда, че информацията, получена в приложение на членове 17—22 от този регламент, може да се използва единствено за целта, за която е събрана, и че Комисията и органите по конкуренция на държавите членки, техните длъжностни лица, служители и други лица, работещи под контрола на тези органи, както и длъжностните лица и държавните служители на други органи на държавите членки са длъжни да не разгласяват информация, придобита или обменена от тях по реда на посочения регламент и която по естеството си е обхваната от задължението за опазване на служебната тайна, показва, че по принцип данните относно разглежданото нарушение могат, дори трябва да се разглеждат като поверителни.
Този извод се потвърждава от факта, че правото на достъп до преписката на Комисията на предприятията, адресати на изложение на възраженията, по силата на член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 е ограничено от законния интерес на предприятията техните търговски тайни да не бъдат оповестени и не обхваща информацията с поверителен характер. Това означава, че законодателят на Съюза е решил да предостави известна защита на търговските интереси на предприятията, срещу които е насочено производство в областта на прилагане на член 81 ЕО, също както и на член 82 ЕО, при това дори в ситуация, в която този интерес би могъл частично да бъде в конфликт с правото на защита на тези предприятия.
По-специално макар интересът на предприятие, на което Комисията е наложила глоба за нарушение на правото на конкуренция, да не се разкриват пред обществеността подробностите относно противоправното поведение, в което е обвинено, не заслужава никаква особена защита, като се има предвид интересът на обществеността да се запознае възможно най-обширно с мотивите на всяко действие на Комисията, интересът на икономическите оператори да знаят какъв вид поведение може да бъде санкционирано и интересът на увредените от нарушението лица да се запознаят с неговите подробности, за да могат, ако са налице условията за това, да предявят правата си срещу санкционираните предприятия, и като се има предвид възможността на това предприятие да подложи подобно решение на съдебен контрол, все пак е важно да се опазва доброто име и достойнството на засегнатите предприятия, докато те не са окончателно осъдени.
(вж. точки 48—52)
4. Не следва да се приеме, че всяка информация, свързана с подробностите относно противоправно поведение, трябва да се разглежда като лишена от поверителен характер спрямо обществеността. Така правило, по силата на което всеки документ, спадащ към производство в областта на конкуренцията, би трябвало да бъде съобщен на заявител единствено на основанието, че същият възнамерява да подаде иск за поправяне на вредите, не е необходимо за целите на осигуряване на ефективна защита на правото на посочения заявител на поправяне на вредите, доколкото е малко вероятно искът за поправяне на вредите да трябва да се основава на всички елементи, посочени в преписката по това производство. По-нататък, това правило би могло да доведе до нарушение на други права, които правото на Съюза предоставя по-конкретно на засегнатите предприятия, като правото на защитата на професионалната или на търговската тайна или на засегнатите частноправни субекти, като правото на защита на личните данни. Накрая, подобен генерализиран достъп би могъл също да накърни обществените интереси, като ефикасността на политиката на наказване на нарушенията на правото на конкуренцията, доколкото той би могъл да разубеди участващите в нарушение на членове 81 ЕО и 82 ЕО лица да съдействат на органите на конкуренцията.
(вж. точки 53 и 56)
5. Въпросът дали на лице е нужен даден документ за подготовката на иск за обезщетение на вредите, които му е причинило нарушение на правилата на конкуренцията, спада към разглеждането на този иск и дори и да се предположи, че тази необходимост бъде доказана, това не се взема предвид при преценката на претеглянето на интересите, посочени в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, що се отнася до заявление за достъп до този документ и данните, които могат да се окажат полезни с оглед на предявяване на иска.
Всъщност, от една страна, компетентният национален съд, сезиран с иск за обезщетение, има задачата да избере механизмите за представяне на доказателства и подходящи документи по силата на приложимото право с цел да разреши спора.
От друга страна, интересът, изведен от възможността да се получи поправяне на вреда, претърпяна поради нарушение на конкурентното право на Съюза, трябва да се разглежда като частен интерес въпреки значението на евентуалния принос на исковете за обезщетение за поддържането на ефективна конкуренция в Съюза. В това отношение общественият интерес от прилагането на конкурентното право към картел, нарушаващ правилата на конкуренцията на Съюза, вече е бил защитен от Комисията с приемането на решение, констатиращо нарушение на тези правила. Този извод не би могъл да се обезсили, поради обстоятелството че ищецът е държава членка.
(вж. точки 80—82, 84 и 85)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 91 и 92)
7. След като държава членка е избрала, в рамките на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията да поиска достъп до поверителни откъси от решение на Комисията, констатиращо нарушение на правилата на конкуренцията, изборът на това производство обвързва както тази държава членка, така и Комисията, доколкото и двете страни са длъжни да се съобразят с изискванията на този регламент. Следователно Комисията не може да се освободи нито от производството, нито от предвидените в посочения регламент възможности за изключения от правото на достъп единствено поради обстоятелството че заявлението за достъп е представено от държава членка. Всъщност Регламент № 1049/2001 не предоставя никакъв особен статут на поискала достъп държава членка, която следователно трябва да спазва същите предвидени в регламента ограничения като останалите заявители. Автоматичното прилагане на задължението за лоялно сътрудничество в този контекст би довело до предоставяне на държавите членки на особен статут, какъвто не е бил замисълът на законодателя на Съюза.
(вж. точка 107)