ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

20 юли 2009 година

Дело F‑86/07

Luigi Marcuccio

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Психически тормоз — Искане за разследване — Явна недопустимост — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio по същество иска да се отмени решението на Комисията, с което се отхвърля искането му за провеждане на разследване във връзка с психическия тормоз, на който твърди, че е бил подложен по времето, когато е бил назначен в делегацията на Комисията в Ангола, и Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение за вредите, претърпени поради твърдения психологически тормоз

Решение: Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Подготвителен акт — Доклад на Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси — Недопустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Що се отнася до правото на длъжностните лица на обжалване, подготвителните актове във връзка с приемането на окончателно решение не са увреждащи актове и следователно не могат да се оспорват, освен в рамките на обжалването на окончателното решение, което би могло да се отмени. Макар че някои чисто подготвителни мерки биха могли да породят неблагоприятни последици за длъжностното лице, доколкото е възможно да се отразят на съдържанието на последващия подлежащ на обжалване акт, те не могат да се обжалват самостоятелно и съображенията за оспорването им трябва да се изложат при обжалването на посочения акт.

Тъй като докладът на Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси е само подготвителна мярка за приемането на окончателно решение, каквото в определени хипотези би следвало да постанови органът по назначаването, искането за отмяна на този доклад трябва да се отхвърли като явно недопустимо.

(вж. точки 39 и 40)

Позоваване на:

Съд — 7 април 1965 г., Weighardt/Комисия, 11/64, Recueil, стр. 365, 383; 11 юли 1968 г., Van Eick/Комисия, 35/67, Recueil, стр. 481, 500; 14 февруари 1989 г., Bossi/Комисия, 346/87, Recueil, стр. 303, точка 23

Първоинстанционен съд — 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T‑309/03, Recueil, стр. II‑1173, точки 46—58

2.      При наличието на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в рамките на службата, по силата на задължението си за оказване на съдействие администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да действа с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите и да изведе, след като се е запознала с тях, подходящите последици. За тази цел е достатъчно длъжностното лице, което иска защита от институцията си, да представи само бегли доказателства за факта на посегателствата, на които твърди, че е подложено. При наличието на такива доказателства съответната институция е длъжна да вземе подходящи мерки, и в частност да проведе разследване в сътрудничество с подалото жалба длъжностно лице, за да установи фактите, във връзка с които е подадена жалбата.

(вж. точка 47)

Позоваване на:

Съд — 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точки 15 и 16

Съд на публичната служба — 17 октомври 2007 г., Mascheroni/Комисия, F‑63/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 36