РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
11 януари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Вътрешен пазар на електроенергия — Директива 2009/72/ЕО — Член 3, параграфи 5 и 7 — Защита на потребителите — Право на смяна на доставчика — Небитов клиент — Срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена, сключен с малко предприятие — Договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора — Национална правна уредба, която ограничава размера на тази неустойка до „разходи и обезщетения, произтичащи от съдържанието на договора“
По дело C‑371/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) с акт от 12 май 2022 г., постъпил в Съда на 8 юни 2022 г., в рамките на производство по дело
G sp. z o.o.
срещу
W S.A.,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, Z. Csehi, M. Ilešič, I. Jarukaitis (докладчик) и D. Gratsias, съдии,
генерален адвокат: A. Rantos,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за гръцкото правителство, от K. Boskovits и C. Kokkosi, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от M. Owsiany-Hornung и T. Scharf, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 септември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 55).
2 Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между G sp. z o.o. (наричано по-нататък „дружеството G“) и W S.A., доставчик на енергия (наричан по-нататък „доставчикът W“), по повод заплащането на договорна неустойка, дължима за предсрочното прекратяване от дружеството G на сключен между тези страни срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2009/72
3 Съображения 1, 3, 7, 8, 42, 51, 52, 54 и 57 от Директива 2009/72 гласят:
„(1) Вътрешният пазар на електроенергия, който постепенно се създава в цялата Общност от 1999 г. насам, е предназначен да предоставя действителен избор за всички потребители в Европейския съюз, били те граждани или предприятия, на нови възможности за развиване на стопанска дейност и по-интензивна трансгранична търговия, за да се постигне повишаване на ефикасността, конкурентни цени, по-високи стандарти на услугите […]
[…]
(3) Свободите, които Договорът гарантира на гражданите на Съюза, […] са възможни единствено в условията на напълно отворен пазар, който позволява на всички потребители да избират свободно своя доставчик и на всички доставчици — да извършват свободно доставки на своите клиенти.
[…]
(7) Съобщението на [Европейската к]омисия[…] от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“[,] подчерта значението на завършването на вътрешния пазар на електроенергия и на създаването на условия на равнопоставеност за всички предприятия за електроенергия, установени в Общността. […]
(8) За да се гарантира конкуренцията и доставките на електроенергия на най-конкурентни цени, държавите членки и националните регулаторни органи следва да улесняват трансграничния достъп за нови доставчици на електроенергия от различни енергийни източници, както и за нови производители на електроенергия.
[…]
(42) Цялата промишленост и търговия на Общността, включително малките и средни предприятия, както и всички граждани на Съюза, които се ползват от икономическите предимства на вътрешния пазар, следва също така да имат възможността да се ползват от високи нива на защита на потребителите […]. Тези клиенти следва също така да имат достъп до избор, справедливи условия, представителство и механизми за уреждане на спорове.
[…]
(51) Интересите на потребителите следва да бъдат в основата на настоящата директива, а качеството на услугите следва да бъде основна отговорност на електроенергийните предприятия. Необходимо е съществуващите права на потребителите да бъдат укрепени и гарантирани и те следва да включват по-голяма прозрачност. Защитата на потребителите следва да гарантира, че всички потребители в рамките на Общността се ползват от конкурентния пазар. Държавите членки, или когато държавата членка е предвидила това — регулаторните органи, следва да осигуряват прилагането на правата на потребителите.
(52) На потребителите следва да бъде предоставена ясна и разбираема информация за правата им по отношение на енергийния сектор. […]
[…]
(54) По-голяма защита на потребителите се гарантира чрез наличието на ефективни средства за уреждане на спорове за всички потребители. […]
[…]
(57) Насърчаването на лоялна конкуренция и на лесен достъп за различните доставчици, както и подпомагането на капацитети за нови производства на електроенергия следва да бъде от първостепенно значение за държавите членки, за да се позволи на потребителите да се възползват в пълна степен от възможностите на либерализирания вътрешен пазар на електроенергия“.
4 Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет и обхват“, гласи:
„Настоящата директива установява общите правила за производството, преноса, разпределението и доставката на електроенергия, както и разпоредби относно защитата на потребителите, с оглед на усъвършенстването и интегрирането на конкурентни пазари на електроенергия в Общността. […]“.
5 Съгласно член 2 от посочената директива:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
7. „клиент“ означава клиент на едро или краен клиент на електроенергия;
[…]
9. „краен клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствено ползване;
10. „битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности;
11. „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро;
12. „привилегирован клиент“ означава клиент, който е свободен да купува електроенергия от доставчика, който е избрал по смисъла на член 33;
[…]“.
6 Член 3 от същата директива, озаглавен „Задължения за обществени услуги и защита на клиентите“, предвижда следното в параграфи 3—5 и 7:
„3. Държавите членки гарантират, че всички битови клиенти, а когато държавите членки сметнат за подходящо, и малки предприятия (а именно предприятия с по-малко от 50 наети служители и годишен оборот или балансов отчет, който не надвишава 10 милиона евро), се ползват от универсална услуга […]
[…]
4. Държавите членки гарантират правото на всички клиенти да бъдат снабдявани с електроенергия от даден доставчик, при условие че той даде съгласието си, независимо от това в коя държава членка е регистриран доставчикът […]
5. Държавите членки гарантират, че:
a) когато даден клиент, при спазване на договорните условия, пожелае да смени доставчика си, то промяната се извършва от съответния оператор/съответните оператори в срок от три седмици, […]
[…]
Държавите членки гарантират, че правата, посочени в букви а) и б)[,] се предоставят на клиентите по [не]дискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време.
[…]
7. Държавите членки вземат подходящи мерки за защита на крайните клиенти […]. Те осигуряват високи нива на защита на потребителя, особено по отношение на прозрачността относно договорните условия, общата информация и механизмите за уреждане на спорове. Държавите членки правят необходимото привилегированият клиент действително да има възможност лесно да премине към нов доставчик. По отношение най-малко на битовите клиенти тези мерки включват мерките, предвидени в приложение I“.
7 Член 33 от Директива 2009/72, озаглавен „Отваряне на пазара и реципрочност“, гласи следното в параграф 1:
„Държавите членки гарантират, че привилегированите клиенти включват:
[…]
в) от 1 юли 2007 г. — всички клиенти“.
8 Приложение I към тази директива е озаглавено „Мерки за защита на потребителите“ и предвижда следното в параграф 1:
„Без да се засягат правилата на Общността относно защитата на потребителите […], мерките, посочени в член 3, трябва да гарантират, че клиентите:
a) имат право да сключват договор със своя доставчик на електроенергийни услуги, в който се посочва:
[…]
– продължителността на договора, условията за подновяване и прекратяване на услуги и на договора и дали е разрешено оттегляне от договора без такса;
[…]
Условията са справедливи и предварително добре известни. При всички случаи тази информация следва да се предостави преди сключването или потвърждаването на договора. […]
[…]
д) не плащат такси при смяна на доставчика;
[…]“.
9 Съгласно член 72, първа алинея от Директива 2019/944, считано от 1 януари 2021 г., Директива 2009/72 е отменена и заменена с Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 2019 г., стр. 125).
Директива 2019/944
10 В член 4 от Директива 2019/944, озаглавен „Свободен избор на доставчик“, се предвижда следното:
„Държавите членки гарантират, че всички клиенти са свободни да купуват електроенергията си от избрания от тях доставчик и гарантират, че всички клиенти са свободни да сключват повече от един договор за доставка на електроенергия едновременно, при условие че се създадат изискваната връзка и измервателни точки“.
11 Член 12 от тази директива, озаглавен „Право на смяна и правила относно таксите при смяна“, предвижда следното в параграф 3:
„[…] Чрез дерогация от параграф 2 държавите членки могат да разрешат на доставчиците или на участниците на пазара, извършващи агрегиране, да начисляват на клиентите такси за прекратяване на договора, когато тези клиенти прекратяват доброволно срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена преди изтичането му, при условие че тези такси са част от договор, доброволно сключен от клиента, и преди сключването на договора са съобщени ясно на клиента. Подобни такси са пропорционални и не надвишават преките икономически загуби на доставчика […], произтичащи от прекратяването на договора от клиента, включително разходите за всякакви пакетни инвестиции или услуги, които вече са били предоставени на клиента като част от договора. Тежестта на доказване на преките икономически загуби винаги се поема от доставчика […], а допустимостта на таксите за прекратяване на договора се наблюдава от регулаторния орган или от друг компетентен национален орган“.
Полското право
12 В член 4j, параграф 3a от Ustawa — Prawo energetyczne (Закон за енергетиката) от 10 април 1997 г. (Dz. U., бр. 54, позиция 348), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за енергетиката“), се предвижда следното:
„Краен клиент може да прекрати сключен срочен договор, въз основа на който енергийно предприятие му доставя газ или електроенергия, с писмено заявление до енергийното предприятие, без да дължи разходи и обезщетения извън произтичащите от съдържанието на договора“.
13 В член 483, параграф 1 от Ustawa — Kodeks cywilny (Закон за приемане на Граждански кодекс) от 23 април 1964 г. (Dz. U., бр. 16, позиция 93), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), се предвижда следното:
„В договора може да се предвиди, че поправянето на вредите, причинени от неизпълнение или неточно изпълнение на непарично задължение, се осъществява чрез плащане на определена сума (договорна неустойка)“.
14 Съгласно член 484 от Гражданския кодекс:
„§1. В случай на неизпълнение или неточно изпълнение на задължение на кредитора се дължи договорна неустойка до размера на предвидената за целта сума, независимо от размера на претърпяната вреда. Искане за обезщетение за вреди в размер, надвишаващ сумата на предвидената неустойка, не е допустимо, освен ако страните не са се договорили за друго.
§2. Ако съществена част от задължението е изпълнена, длъжникът може да поиска намаляване на договорната неустойка; същото важи и ако договорната неустойка е очевидно прекомерна“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 На 1 януари 2010 г. дружеството G, малко предприятие с под 50 работници, и доставчикът W сключват общ договор (наричан по-нататък „общият договор“), с който последният се задължава да доставя електроенергия за стопанство за селски туризъм в К. (Полша).
16 На 23 февруари 2015 г. страните сключват споразумение, съгласно което дружеството G се задължава да продължи действието на този общ договор поне до 31 декември 2016 г. В това споразумение те се споразумяват също, че ще разполагат с право да прекратят посочения договор с предизвестие, и че в случай на прекратяването му от дружеството G преди изтичането на срока, за който е бил сключен, доставчикът W ще поиска от посоченото дружество да заплати сума, съответстваща на цената на електроенергията, която посоченото дружество се е задължило да закупи от него, но все още не е платило и не е консумирало, като тази цена е посочена в споразумението.
17 Освен това на 30 януари 2015 г. дружеството G сключва със Z S.A., друг доставчик на електроенергия, договор за доставка на електроенергия за същото стопанство за селски туризъм. На 25 февруари 2015 г. съгласно получено във връзка с това пълномощно Z уведомява доставчика W за сключването на посочения договор и в случай че същият не се съгласи с това ново положение, го уведомява за прекратяването на общия договор.
18 На 9 март 2016 г. доставчикът W издава дебитно известие на дружеството G за сумата 63 959,70 полски злоти (PLN) (около 14 161 евро), представляваща договорната неустойка, наложена за предсрочното прекратяване на общия договор поради предсрочната смяна на доставчика на електроенергия. Тъй като дружеството не извършва поисканото плащане в определения срок, на 21 ноември 2016 г. доставчикът предявява иск пред Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy w Warszawie (Варшавски районен съд Варшава‑столица, Полша) с искане посоченото дружество да бъде осъдено да му заплати тази сума заедно с лихвите.
19 С решение от 7 февруари 2020 г. горепосочената национална юрисдикция уважава иска. Посоченият съд по-специално приема, че доставчикът W има основание да поиска плащането на договорна неустойка, тъй като договорът му с дружеството G е прекратен преди уговорения срок поради смяната на доставчика, извършена със сключването на нов договор с Z. В това отношение той приема, от една страна, че съгласно член 484, параграф 1 от Гражданския кодекс искане за договорна неустойка не зависи от доказването на наличието на вреда и от друга страна, че исканата сума съответства на уговореното в споразумението, посочено в точка 16 от настоящото решение.
20 Дружеството G обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция — Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша), като изтъква по-специално, че съгласно член 3, параграф 5 от Директива 2009/72 по отношение на него не може да се налага договорна неустойка. В това отношение то подчертава, че доставчикът W не е претърпял вреда, а само пропуснати ползи. В своя защита посоченият доставчик твърди, че съгласно член 484, параграф 1 от Гражданския кодекс размерът на договорната неустойка не зависи от размера на претърпените вреди.
21 В самото начало запитващата юрисдикция отбелязва, че макар Директива 2009/72 да е приложима ratione temporis към спора, с който е сезирана, член 4 и член 12, параграф 3 от Директива 2019/944 внасят уточнения в първата директива, които според нея могат да имат отражение върху упражняването на предвидените в Директива 2009/72 права на клиентите.
22 Що се отнася до спора в главното производство, тя отбелязва, на първо място, че член 4j, параграф 3a от Закона за енергетиката допуска прекратяване на срочен договор, без да се дължат други разходи и обезщетения извън произтичащите от съдържанието на договора, но че този закон не предвижда никакъв критерий, дори и критерий за пропорционалност, що се отнася до изчисляването на тези разходи и обезщетения, и не изключва възможността да се претендира обезщетение с фиксиран размер. Запитващата юрисдикция посочва също, че съгласно Гражданския кодекс договорна неустойка може да бъде намалена по съдебен ред само по искане на заинтересованата страна и че именно на последната пада тежестта да докаже прекомерния характер на тази неустойка.
23 Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че макар според доктрината да е възможно да се отменят очевидно прекомерни обезщетения за прекратяване на договор, що се отнася до договорните отношения с потребителите, за сметка на това не е възможно да се разгледа евентуално неравноправният характер на клаузите, налагащи такива договорни неустойки, когато договорното отношение засяга малко предприятие.
24 В това отношение тя отбелязва, че в Закона за енергетиката не се съдържа позоваване на защитата на потребителите и не се предвижда възможност за служебно намаляване на санкциите за небитови клиенти, нито се съдържа критерий за тяхното изчисляване. От една страна обаче, член 3, параграф 5 от Директива 2009/72 задължавал държавите членки да гарантират, че на клиентите се предоставя правото да сменят доставчика без дискриминация по отношение на разходи, усилия и време. От друга страна, в член 3, параграф 7 от тази директива се посочвала необходимостта това право да може да бъде действително и лесно упражнявано, което предполагало при прилагането му да се спазва подходяща пропорционалност между размера на договорната неустойка и направените от другата страна по договора разходи. Освен това според запитващата юрисдикция, макар в член 3, параграф 7 от Директива 2009/72 във връзка с приложение I към нея да се предвижда, че за битовите клиенти смяната на доставчика не води до никакво плащане, Законът за енергетиката не съдържа такова уточнение.
25 Според запитващата юрисдикция фактът, че националното право допуска клауза за договорни неустойки, без обаче да посочва критерии за определяне на техния размер, би могъл да застраши целта за защита на потребителите, преследвана от законодателя на Съюза с член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 2009/72 и с член 12, параграф 3 от Директива 2019/944, както и свободата на клиентите да прекратяват договорите, и да доведе до нарушаване на гаранциите за равен достъп до клиентите за електроенергийните предприятия в Съюза.
26 С оглед на тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 2009/72 допуска възможност на даден клиент да се наложи договорна неустойка за прекратяването от негова страна на срочен договор за доставка на енергия, в случай че клиентът желае да смени доставчика, без да се вземат предвид претърпените вреди и без приложимото право да определя критерий за изчисляването на таксите и за намаляването на размера им.
27 На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали е възможно по силата на договор потребителите на енергия да бъдат задължени да плащат такси за прекратяване на договор за доставка на енергия преди изтичането на срока му при смяната на доставчика, когато тези такси de facto съответстват на разходите за неизползваната енергия, като се имат предвид целта да се гарантира действителна възможност за лесно преминаване към нов доставчик на енергия, както и недискриминационно извършване на смяната на доставчика на енергия, и необходимостта от спазване на принципа на пропорционалност. Тя счита, че в това отношение член 12, параграф 3 от Директива 2019/944 предоставя полезни насоки за тълкуването на член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 2009/72, по-специално чрез позоваването на „пряката икономическа загуба“ за доставчика и на пропорционалността.
28 В този контекст тя изтъква, че договорна неустойка от вида „вземай или плащай“ означава, че клиентът поема целия финансов риск по този договор. Следователно това би било очевидно прекомерно и би могло да задължи клиента да продължи изпълнението на договора, дори да не желае това. При такива договори обаче „пряката икономическа загуба“ би могла да съответства на разходите, свързани с доставката на енергия на съответния клиент и с необходимостта от поддържане на цялата инфраструктура, на разходите, свързани с вече сключените договори за пренос или разпределение, както и на заплатите. Ето защо запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува понятието „подходяща част от таксите, свързани с пряката икономическа загуба“ на даден доставчик на енергия и дали Директива 2009/72 изисква националната правна уредба да предвижда изрично как трябва да се изчисляват тези такси.
29 При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, и също така да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време, да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност да се налага договорна неустойка на клиента за прекратяването на срочен договор за доставка на енергия при желание на клиента за смяна на доставчика на енергия, при положение че не се взема предвид размерът на претърпените вреди (член 483, параграф 1 и член 484, параграфи 1 и 2 от [Гражданския кодекс]) и че в Закона за енергетиката не са определени каквито и да е критерии за налагането на такива такси и за определянето на размера им?
2) Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време и при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се тълкуват разпоредбите на договора, че в случай на предсрочно прекратяване на сключения с доставчика срочен договор за доставка на енергия да е възможно на клиентите (малки предприятия) да се начисляват такси, които де факто съответстват на разходите за цената на неизползваната енергия до изтичането на срока на договора в съответствие с принципа „вземай или плащай“?“.
По преюдициалните въпроси
30 В самото начало следва да се отбележи, от една страна, че макар в мотивите на преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция да се позовава на редица разпоредби от Директива 2019/944, последната отменя и заменя Директива 2009/72 едва от 1 януари 2021 г. Предвид датата на настъпване на фактите в спора в главното производство обаче същият се урежда от Директива 2009/72. Ето защо в случая не следва да се тълкува Директива 2019/944, която освен това формално не е посочена в поставените от запитващата юрисдикция въпроси. От друга страна, макар запитващата юрисдикция да се позовава общо на доставката на енергия, спорът в главното производство се отнася единствено до доставката на електроенергия. Впрочем съгласно член 1 от Директива 2009/72 тя се отнася само до вътрешния пазар на електроенергия.
31 При това положение следва да се приеме, че с двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 2009/72 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която в случай на предсрочно прекратяване от малко предприятие на срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена с оглед смяна на доставчика то е длъжно да заплати предвидената в този договор договорна неустойка, чийто размер може да съответства на цялата цена на електроенергията, която се е задължило да закупи, дори ако тази електроенергия не е била и няма да бъде консумирана, при положение че тази правна уредба не предвижда критерий за изчисляването на такава неустойка или за евентуалното ѝ намаляване.
32 При тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът, в който се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част.
33 Що се отнася, на първо място, до текста на разпоредбите, чието тълкуване се иска, член 3, параграф 5, първа алинея, буква а) от Директива 2009/72 предвижда, че държавите членки гарантират, че когато даден клиент, при спазване на договорните условия, пожелае да смени доставчика си, то промяната се извършва от съответния оператор или съответните оператори в срок от три седмици. В член 3, параграф 5, втора алинея от тази директива се добавя, че държавите членки гарантират, че правата, посочени в първата алинея на този параграф 5, се предоставят на клиентите по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време. Що се отнася до параграф 7 от посочения член 3, той изисква държавите членки да вземат подходящи мерки за защита на крайните клиенти, да гарантират високо равнище на защита на потребителите, особено по отношение на прозрачността относно договорните условия, и да направят необходимото привилегированият клиент действително да има възможност лесно да премине към нов доставчик. Също така в тази разпоредба се уточнява, че по отношение най-малко на битовите клиенти тези мерки включват мерките, предвидени в приложение I към посочената директива.
34 Освен това съгласно член 2, точка 9 от същата директива понятието „краен клиент“ означава „клиент, купуващ електроенергия за собствено ползване“, докато съгласно член 2, точка 12 понятието „привилегирован клиент“ означава „клиент, който е свободен да купува електроенергия от доставчика, който е избрал, по смисъла на член 33 [от Директива 2009/72]“. Следователно от 1 юли 2007 г. последното понятие включва „всички клиенти“ в съответствие с член 33, параграф 1, буква в) от тази директива.
35 Важно е също да се отбележи, както прави генералният адвокат в бележка под линия 17 от заключението си, че Директива 2009/72 не съдържа определение на понятието „потребител“, съдържащо се в нея, но че може да се заключи от съображение 1 от тази директива, което гласи, че вътрешният пазар на електроенергия е предназначен да предоставя действителен избор за „всички потребители в [С]ъюза […], били те граждани или предприятия“, както и от съображение 42 от нея, че при липсата на указания в обратен смисъл в разпоредба от посочената директива този термин има широк смисъл в същата директива и следователно по принцип включва всеки „краен клиент“, а именно както „битовите клиенти“, така и „небитовите крайни клиенти“, включително малките предприятия.
36 От изложеното по-горе следва, че текстът на член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 2009/72, тълкуван с оглед на относимите определения, посочени в точки 34 и 35 от настоящото решение, по същество се ограничава до това да наложи на национална правна уредба като описаната в точка 31 от настоящото решение, първо, да гарантира възможността на даден краен клиент, ако иска, действително да има възможност лесно да премине към нов доставчик на електроенергия, при спазване на условията по договора си за доставка на електроенергия, второ, да гарантира, че договорни клаузи като описаните в точка 31 са прозрачни, и трето, да предвижда механизъм за уреждане на спорове, които биха могли да възникнат между потребителите и техния доставчик на електроенергия.
37 Фактът обаче, че такава национална правна уредба позволява срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена да предвижда, че в случай на предсрочно прекратяване на договора от клиента с оглед смяна на доставчика ще се дължи договорна неустойка, дори когато тя притежава характеристиките, описани в точка 31 от настоящото решение, и доколкото тази правна уредба, от една страна, налага подобна договорна клауза да бъде формулирана ясно, което да позволи на клиента да разбере обхвата ѝ преди подписването на договора, и да е свободно договорена, като по този начин отговаря на условието за прозрачност, налагано с тази формулировка, и от друга страна, предвижда възможност за обжалване по административен или съдебен ред в случай на спор, не е непременно пречка клиентът действително да има възможност лесно да премине към нов доставчик.
38 За сметка на това следва да се отбележи, че в член 3, параграф 5 от Директива 2009/72 се уточнява, че смяната на доставчика се извършва при спазване на договорните условия.
39 Освен това действително, както вече бе посочено в точка 33 от настоящото решение, в последното изречение на член 3, параграф 7 от посочената директива се предвижда, че по отношение най-малко на битовите клиенти, за да гарантират високо равнище на защита на потребителите, държавите членки трябва да приемат мерките, съдържащи се в приложение I към посочената директива. Както е видно от това приложение I, те включват мерки, които имат за цел да гарантират, че съгласно точка 1, буква а) от посоченото приложение I клиентите имат право да сключват договор със своя доставчик на електроенергийни услуги, в който се посочва наличието на клауза за оттегляне от договора без такса, и съгласно параграф 1, буква д) от същото приложение I не плащат такси при смяна на доставчика. От член 2, точка 10 от същата директива обаче следва, че понятието „битов клиент“ означава „клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности“, докато съгласно член 2, точка 11 понятието „небитов клиент“ означава „физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро“.
40 Като се има предвид, че член 3, параграф 7 от Директива 2009/72 изрично предвижда, че за целите на прилагането на мерките, посочени в приложение I към тази директива, държавите членки могат да правят разграничение между клиентите, купуващи електроенергия за собствена битова консумация, и клиентите, които купуват електроенергия за търговска или професионална дейност, посоченият член 3, параграф 7, като това въобще не е пречка за национална правна уредба като описаната в точка 31 от настоящото решение, напротив, цели да установи, че държавите членки са свободни да предвидят, че в случай на предсрочно прекратяване от малко предприятие на срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена с оглед смяна на доставчика, последното да е длъжно да заплати предвидената в този договор договорна неустойка.
41 Що се отнася, на второ място, до контекста, в който се вписват параграфи 5 и 7 от член 3 от Директива 2009/72, следва да се отбележи, на първо място, че нито една разпоредба на Директива 2009/72 не налага на държавите членки да предвидят възможност за безплатна смяна на доставчика или подобни мерки в полза на небитовите крайни клиенти, дори ако става въпрос за малки предприятия.
42 На следващо място, в член 3, параграф 4 от тази директива по същество се предвижда, че държавите членки гарантират правото на всички клиенти да бъдат снабдявани с електроенергия от даден доставчик, при условие че той даде съгласието си.
43 Накрая, в съображение 51 от Директива 2009/72 се припомня, че интересите на потребителите следва да бъдат в основата на тази директива и че компетентните национални органи трябва да осигуряват прилагането на техните права, в съображение 52 от нея се посочва, че на потребителите следва да бъде предоставена „ясна и разбираема информация за правата им по отношение на енергийния сектор“, а в съображение 54 от посочената директива се уточнява, че средствата за уреждане на спорове, които трябва да бъдат предвидени съгласно член 3, параграф 7 от същата директива, следва да са в полза на „всички потребители“.
44 Ето защо се налага изводът, че от този контекст не следва, че когато съответната държава членка не е решила да разшири обхвата на мерките, предвидени в приложение I към Директива 2009/72, така че те да обхванат клиенти, различни от битовите, разпоредбите, чието тълкуване се иска, по принцип не допускат национална правна уредба като описаната в точка 31 от настоящото решение. За сметка на това от посочения контекст по същество следва, че такава национална правна уредба трябва да гарантира, че клиентите имат право да изберат своя доставчик, и че потребителите са информирани по ясен и разбираем начин за правата си, и че им е дадена възможност те да бъдат спазвани в рамките на механизъм за уреждане на спорове.
45 Що се отнася, на трето място, до преследваните с Директива 2009/72 цели, следва да се отбележи, че съгласно член 1 от тази директива тя има за цел да установи общите правила за производството, преноса, разпределението и доставката на електроенергия, както и разпоредби относно защитата на потребителите, с оглед на усъвършенстването и интегрирането на конкурентни пазари на електроенергия в Съюза. В този контекст и както следва от съображения 3, 7 и 8 от посочената директива, тя цели по-специално установяването на напълно отворен и конкурентен вътрешен пазар на електроенергия, който дава възможност на всички потребители да избират свободно доставчиците си, а на последните — да извършват свободна доставка на своите продукти на клиентите си, да насърчава конкурентоспособността на вътрешния пазар, за да се гарантира доставката на електроенергия на възможно най-ниски цени, и да се създадат справедливи условия на конкуренция на този пазар, за да се завърши вътрешният пазар на електроенергия (вж. в този смисъл решения от 17 октомври 2019 г., Elektrorazpredelenie Yug, C‑31/18, EU:C:2019:868, т. 39, и от 11 юни 2020 г., Prezident Slovenskej republiky, C‑378/19, EU:C:2020:462, т. 22 и цитираната съдебна практика).
46 В този смисъл съображение 57 от същата директива гласи, че насърчаването на лоялна конкуренция и на лесен достъп за различните доставчици, както и подпомагането на капацитети за нови производства на електроенергия следва да бъдат от първостепенно значение за държавите членки, за да се позволи на потребителите да се възползват в пълна степен от възможностите на либерализирания вътрешен пазар на електроенергия.
47 В това отношение е важно да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 50 от заключението си, че срочните договори за доставка на електроенергия с фиксирана цена могат да осигурят защитата на клиентите, като им гарантират ниски и стабилни цени на електроенергията, като предоставят на потребителите сигурност, че разходите, които те ще трябва да понесат, няма да се променят през целия срок на договора. За да изпълни обаче задълженията си, произтичащи от такива договори, съответният доставчик на електроенергия може да е направил специфични разходи, които са могли да доведат за него до допълнителни разходи в сравнение с безсрочен договор без фиксирана цена, по-специално за да се предпази от промяната на разходите на пазара на едро. Така възможността да се позволи налагането на договорна неустойка в тежест на клиента, когато той прекрати предсрочно такъв вид срочен договор с фиксирана цена, може да позволи на доставчика да компенсира конкретните разходи, които произтичат за него от този вид договор, като същевременно той избегне необходимостта от прехвърляне върху всичките си клиенти на финансовия риск, свързан с такъв вид договор, което би могло да доведе до повишаване на цените на електроенергията за тях и в крайна сметка би било в противоречие с целта да се гарантират възможно най-ниски цени за потребителите.
48 Следва обаче да се има предвид и общата цел на Директива 2009/72 да се осъществи завършването на вътрешния пазар на електроенергия, както и по-конкретните цели, посочени в съображения 51 и 57 от тази директива, да се даде възможност на потребителите да се ползват от конкурентен и либерализиран пазар. Постигането на тези цели обаче би било застрашено, ако национална правна уредба позволява налагането на договорни неустойки, които са несъразмерни на възникналите от договора разходи, но не са изцяло компенсирани поради предсрочното му прекратяване. Всъщност подобни неустойки могат по неестествен начин да разубедят съответните клиенти да прекратят предсрочно срочния си договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена с оглед на смяна на доставчика, и по този начин да им попречат да се ползват пълноценно от конкурентен и либерализиран вътрешен пазар на електроенергия.
49 В това отношение, тъй като поставените въпроси се отнасят до национална правна уредба, която, от една страна, предвижда, че разходите и обезщетенията, които могат да бъдат договорени в случай на предсрочно прекратяване от небитов краен клиент на такъв договор за доставка на електроенергия, се дължат независимо от евентуалните вреди, претърпени от първоначалния доставчик, и от друга страна, не установява никакъв критерий, който да урежда изчисляването им или евентуалното им намаляване от административния или съдебния орган, сезиран със спор в това отношение, следва да се отбележи, че несъмнено Директива 2009/72 не съдържа никакви насоки във връзка с тези въпроси.
50 Съгласно практиката на Съда обаче държавите членки трябва да упражняват компетенциите си при спазване на правото на Съюза, така че по този начин не могат да лишат Директива 2009/72 от полезното ѝ действие (вж. по аналогия решения от 30 юни 2005 г., Candolin и др., C‑537/03, EU:C:2005:417, т. 25—27, и от 17 декември 2015 г., Szemerey, C‑330/14, EU:C:2015:826, т. 42).
51 С оглед обаче на установеното в точка 48 от настоящото решение такъв би бил случаят, ако в рамките на механизма за уреждане на спорове, който държавите членки са длъжни да предвидят по силата на тази директива в полза на потребителите на електроенергия, сезираният административен или съдебен орган не е в състояние да изчисли размера на договорна неустойка като разглежданата в главното производство и евентуално да наложи нейното намаляване и дори премахването ѝ, ако се окаже, че с оглед на всички характеризиращи конкретния случай обстоятелства тя е в размер, който е непропорционален спрямо разходите, направени по договор като разглеждания в главното производство, но които не са компенсирани изцяло поради предсрочното му прекратяване, така че на практика това би довело до обезсмисляне на правото на крайния клиент действително да има възможност лесно да премине към нов доставчик, и до засягане на целите на Директива 2009/72, припомнени в точки 45, 46 и 48 от настоящото решение.
52 Макар тази преценка на пропорционалността на размера на такава договорна неустойка да е единствено от компетентността на националния орган, сезиран с евентуален спор, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, все пак следва да се посочи, че за целите на посочената преценка може по-специално да се вземат предвид първоначалният срок на разглеждания договор, оставащият срок към момента на прекратяването му, количеството електроенергия, което е било закупено за изпълнението на този договор, но което в крайна сметка няма да бъде консумирано от клиента, както и средствата, с които доставчик, който полага разумно дължимата грижа, би разполагал, за да ограничи евентуалните икономически загуби, които би претърпял вследствие на посоченото предсрочно прекратяване.
53 В настоящия случай от представената на Съда преписка не следва, че Република Полша е възнамерявала да приложи спрямо небитовите крайни клиенти или малките предприятия посочените в приложение I към Директива 2009/72 мерки, които по силата на член 3, параграф 7 от нея държавите членки са длъжни да предвидят в полза на битовите клиенти. Освен това от акта за преюдициално запитване несъмнено следва, че приложимата национална правна уредба предвижда по същество, че страните по договора са свободни да определят размера на договорната неустойка, приложима в случай на предсрочно прекратяване от съдоговорител краен клиент на срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена с оглед смяна на доставчика, и че уговорената сума се дължи независимо от размера на претърпяната вреда. От този акт обаче следва също, че съгласно член 484, параграф 2 от полския граждански кодекс при такъв спор е възможно да се сезира съдебен орган и да се поиска намаляване на размера на посочената неустойка, „ако съществена част от задължението е изпълнена“ или ако тази неустойка „е очевидно прекомерна“. Освен това от представената на Съда преписка също така не става ясно, че припомнените в точка 36 от настоящото решение други условия, чието спазване е наложено с Директива 2009/72, не са били гарантирани от полското право. При тези обстоятелства и без да се засягат проверките и окончателната преценка, които запитващата юрисдикция следва да извърши, член 3, параграфи 5 и 7 от тази директива, изглежда, допуска прилагането по отношение на небитов краен клиент по смисъла на посочената директива на национална правна уредба като разглежданата в главното производство.
54 В това отношение следва да се добави също така, че дори в рамките на тези проверки запитващата юрисдикция да установи, че дружеството G, което квалифицира като „малко предприятие“, не отговаря на двете кумулативни условия, посочени в член 3, параграф 3 от Директива 2009/72, позволяващи да се възприеме такава квалификация от гледна точка на посочената директива, това би било без значение за релевантността на отговора, даден за разрешаването на спора в главното производство, тъй като, както следва от изложените в точка 44 от настоящото решение съображения, този отговор по принцип се налага за всички небитови крайни клиенти по смисъла на посочената директива и освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, не изглежда дружество G да не отговаря на последната квалификация.
55 С оглед на всички изложени по-горе съображения на двата поставени въпроса следва да се отговори, че член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 2009/72 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която при предсрочно прекратяване от малко предприятие на срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена с оглед смяна на доставчика то е длъжно да заплати предвидената в този договор договорна неустойка, чийто размер може да съответства на цялата цена на електроенергията, която се е задължило да закупи, дори ако тази електроенергия не е била и няма да бъде консумирана, при положение че тази правна уредба не предвижда критерий за изчисляването на такава неустойка или за евентуалното ѝ намаляване, при условие че посочената правна уредба, от една страна, гарантира, че подобна договорна клауза е ясна, разбираема и свободно договорена, и от друга страна, предвижда възможност за обжалване по административен или съдебен ред, в рамките на което сезираният орган може да прецени пропорционалността на тази неустойка с оглед на всички обстоятелства по случая и евентуално да наложи нейното намаляване или отмяна.
По съдебните разноски
56 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, съгласно която при предсрочно прекратяване от малко предприятие на срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена с оглед смяна на доставчика то е длъжно да заплати предвидената в този договор договорна неустойка, чийто размер може да съответства на цялата цена на електроенергията, която се е задължило да закупи, дори ако тази електроенергия не е била и няма да бъде консумирана, при положение че тази правна уредба не предвижда критерий за изчисляването на такава неустойка или за евентуалното ѝ намаляване, при условие че посочената правна уредба, от една страна, гарантира, че подобна договорна клауза е ясна, разбираема и свободно договорена, и от друга страна, предвижда възможност за обжалване по административен или съдебен ред, в рамките на което сезираният орган може да прецени пропорционалността на тази неустойка с оглед на всички обстоятелства по случая и евентуално да наложи нейното намаляване или отмяна.
Подписи