Дело C‑476/17
Pelham GmbH и др.
срещу
Ralf Hütter
и
Florian Schneider-Esleben
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)
Решение на Съда (голям състав) от 29 юли 2019 година
„Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Информационно общество — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права — Изготвяне на извадки (sampling) — Член 2, буква в) — Продуцент на звукозаписи — Право на възпроизвеждане — „Частично“ възпроизвеждане — Член 5, параграфи 2 и 3 — Изключения и ограничения — Обхват — Член 5, параграф 3, буква г) — Цитати — Директива 2006/115/ЕО — Член 9, параграф 1, буква б) — Право на разпространение — Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 13 — Свобода на изкуствата“
1. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Обхват — Използване от трето лице дори на съвсем кратка звукова извадка от звукозапис с цел да бъде включена в друг звукозапис — Включване — Изключение
(член 2, буква в) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 27, 34, 35 и 37—39; т. 1 от диспозитива)
2. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2006/115 — Право на разпространение — Копие — Понятие — Звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис — Изключване — Условия
(член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 47, 51, 52, 54 и 55; т. 2 от диспозитива)
3. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Обхват — Изключение или ограничение, различни от предвидените в директивата — Изключване
(член 2, буква в) и член 5 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 58 и 65; т. 3 от диспозитива)
4. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Понятие за цитати — Положение, включващо невъзможност за идентифициране на засегнатото от разглеждания цитат произведение — Изключване
(член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 72 и 74; т. 4 от диспозитива)
5. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Обхват — Пълна хармонизация
(член 2, буква в) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 84—86; т. 5 от диспозитива)
Резюме
В решение от 29 юли 2019 г., Pelham и др. (C‑476/17) Съдът, разширен състав, тълкува изключителните права на продуцентите на звукозаписи на възпроизвеждане и на разпространение на техните звукозаписи, както и изключенията и ограниченията на тези права, предвидени в Директива 2001/29(1) и Директива 2006/115(2), в контекста на вземането на звукова извадка (sampling) от музикално заглавие за целите на използването му за създаване на ново музикално заглавие.
Г‑н R. Hütter и г‑н F. Schneider-Esleben (наричани по-нататък „Hütter и др.“) са членове на музикалната група Kraftwerk. През 1977 г. групата публикува звукозапис, който включва музикалното заглавие „Metall auf Metall“. Г‑н Pelham и г‑н Haas са композитори на музикалното заглавие „Nur mir“, включено в звукозаписи, продуцирани от дружеството Pelham през 1997 г. Hütter и др. поддържат, че Pelham е копирало в електронен вид извадка (sample) с продължителност около две секунди от ритмичен фрагмент от музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я е включило чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“. Според Hütter и др. Pelham е нарушило правото, сродно на авторското право, което притежават в качеството си на продуцент на звукозаписи.
В този контекст Съдът най-напред отбелязва, че възпроизвеждането от ползвател дори на съвсем кратка звукова извадка от звукозапис по принцип трябва да се счита за „частично“ възпроизвеждане на същия, което попада под действието на изключителното право, предоставено от Директива 2001/29 на продуцента на такъв звукозапис.
Съдът все пак припомня, че правото на интелектуална собственост(3), закрепено в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), трябва да се съпостави с останалите основни права, гарантирани с Хартата, сред които е и свободата на изкуствата(4), която е част от свободата на изразяване(5), даваща възможност за участие в публичния обмен на информация и всякакви културни, политически и обществени идеи.
В този смисъл Съдът постановява, че с оглед на Хартата изключителното право на продуцента на звукозаписи да разреши или забрани възпроизвеждането на своя звукозапис(6), му позволява да се противопостави на използването от трето лице дори на съвсем кратка звукова извадка от неговия звукозапис с цел да бъде включена в друг звукозапис, освен ако извадката не бъде включена в новото произведение в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид.
По-нататък, що се отнася до това изключително право, Съдът уточнява също, че член 2, буква в) от Директива 2001/29 съставлява мярка за пълна хармонизация на предметното съдържание на предвиденото в директивата право. Всъщност изключителното право на възпроизвеждане, с което разполагат продуцентите на звукозаписи в Съюза, е определено в посочената директива по недвусмислен начин, без да са предвидени никакви условия и без изпълнението или последиците му да зависят от каквито и да било действия.
Освен това, що се отнася до изключителното право на продуцента на звукозаписи за предоставяне на неговите звукозаписи, включително на „копия“ от тях(7), Съдът приема, че понятието „копие“, използвано и в Женевската конвенция(8), което трябва да се тълкува по сходен начин, следва да се разбира в смисъл, че не обхваща звукозапис, който, макар да включва музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не възпроизвежда последния изцяло или в значителна част.
Освен това, като разглежда възможността за дерогиране на изключителното право на продуцентите на звукозаписи на възпроизвеждане на техните звукозаписи, Съдът приема, че държава членка не може да предвижда в националното си право изключение или ограничение по отношение на това право, различни от предвидените в Директива 2001/29(9). В това отношение Съдът припомня, че списъкът на изключенията и ограниченията, предвидени в тази директива, е изчерпателен.
На последно място, що се отнася до понятието „цитати“, съдържащо се в Директива 2001/29(10), Съдът приема, че то не обхваща положение, в което е невъзможно да се идентифицира засегнатото от разглеждания цитат произведение. Когато обаче създателят на ново музикално произведение използва звукова извадка (sample), взета от звукозапис, която позволява на средния слушател да идентифицира произведението, от което е взета извадката, използването на тази звукова извадка в зависимост от обстоятелствата в случая може да представлява „цитат“ съгласно Директива 2001/29 във връзка с член 13 от Хартата, стига въпросното използване да има за цел да взаимодейства с произведението, от което е взета извадката, и да са налице условията, предвидени в Директива 2001/29.