Дело C‑288/12

Европейска комисия

срещу

Унгария

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 95/46/ЕО — Защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободно движение на такива данни — Член 28, параграф 1 — Национални надзорни органи — Независимост — Национално законодателство, с което предсрочно се прекратява мандатът на надзорния орган — Създаване на нов надзорен орган и назначаване на друго лице в качеството на председател“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 8 април 2014 г.

1.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище — Иск, насочен срещу национална правна уредба, предвиждаща прекратяване, преди ненастъпилия към датата, определена в мотивираното становище, краен срок на мандата на надзорния орган за защита на личните данни — Допустимост

(член 258, втора алинея от ДФЕС; член 28, параграфи 1 и 2 от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Държави членки — Задължения — Изпълнение на директивите — Неизпълнение на задължения — Обосновка, изведена от вътрешния правов ред, включително от конституционен порядък — Недопустимост

(член 258 от ДФЕС; член 28, параграфи 1 и 2 от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Национални надзорни органи — Национално законодателство, с което предсрочно се прекратява мандатът на надзорния орган — Нарушение на изискването за независимост — Неизпълнение на задължения

(член 28, параграф 1 от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Искът за установяване на неизпълнение на задължения е недопустим, ако към датата на изтичане на предвидения в мотивираното становище срок твърдяното неизпълнение не продължава да поражда последици. Това не е така и следователно искът е допустим, когато твърдяното от Комисията неизпълнение на задължения се състои в невъзможността комисарят за защита на личните данни да довърши мандата си до първоначално предвидения му краен срок и е безспорно, че към предвидената в мотивираното становище дата този краен срок все още не е изтекъл.

(вж. точки 29—31)

2.        Държава членка не може да се позовава на разпоредби от своя вътрешен правов ред, включително от конституционен порядък, за да оправдае неизпълнението на задължения, произтичащи от правото на Съюза.

(вж. точка 35)

3.        Не изпълнява задълженията си по Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни държава членка, която прекратява предсрочно мандата на надзорния орган за защита на личните данни.

Действително независимостта, с която трябва да се ползват надзорните органи, компетентни да наблюдават обработването на лични данни, изключва по-специално всяко предписание и всяко друго външно влияние под каквато и да е форма, независимо дали последното е пряко или косвено, които биха могли да насочат решенията им и по този начин биха могли да застрашат изпълнението на задачата на посочените органи, състояща се в постигането на справедлив баланс между защитата на правото на личен живот и свободното движение на личните данни.

Все пак функционалната независимост сама по себе си не е достатъчна, за да предпази надзорните органи от всякакво външно влияние. В това отношение самата опасност органите, упражняващи държавен контрол, да могат да упражняват политическо влияние върху решенията на надзорните органи, е достатъчна, за да попречи на независимостта при изпълнението на техните функции. Ако беше допустимо всяка държава членка да прекратява мандата на надзорния орган преди изтичането на първоначално предвидения краен срок, без да спазват правилата и гаранциите, предварително установени за тази цел от приложимото законодателство, заплахата от подобно предсрочно прекратяване, която би съществувала за този орган през целия период на упражнявания от него мандат, би могла да доведе до някаква форма на послушание на този орган към политическата власт, несъвместимо с посоченото изискване за независимост. Освен това при такава хипотеза не би могло да се счита, че надзорният орган може винаги да функционира извън всякакво подозрение за пристрастност.

(вж. точки 51—55 и 62; точка 1 от диспозитива)