Language of document :

Жалба, подадена на 21 май 2011 г. от Carlo De Nicola срещу решението, постановено на 8 март 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-59/09, Carlo De Nicola/ЕИБ

(Дело T-264/11 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Carlo De Nicola (Strassen, Люксембург) (представител: L. Isola)

Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд в качеството му на инстанция, пред която обжалва, след като същият отхвърли доводите на ответника, да измени частично обжалваното съдебно решение, като допусне поисканите действия по събиране на доказателства и уважи останалите искания съгласно административната жалба, както и да осъди ответника да заплати съдебните разноски в производството пред двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага седем правни основания в подкрепа на жалбата си.

По отменителните искания

Жалбоподателят се оплаква, че Съдът на публичната служба напълно е пренебрегнал искането за отмяна на докладна записка № HR/Coord/2008-0038/BK от 22 септември 2008 г., като обаче е възприел писмената защита на ЕИБ, според която решението да не се предоставя на служителя копие от звукозаписа по време на заседанието пред Комитета по жалбите, нито официален протокол от него е законосъобразно, като в резултат от това ЕИБ може свободно да изопачава фактите, тъй като не е възможно да се представи доказателство за обратното.

Поради това жалбоподателят иска отмяна на решението на Комитета по жалбите.

По аналогия с производството по член 90 от Правилника за длъжностните лица Съдът на публичната служба приема, че наличието на едно и също искане (първоначално в административното, а впоследствие и в съдебното производство) му позволява да разгледа единствено последното, като приеме, че първоначалното изцяло се поглъща от него. Жалбоподателят отрича приложимостта на споменатия член 90 и счита, че има право да се постанови отмяна, тъй като такъв документ се присъединява към личното му досие и би могъл да навреди на бъдещата му кариера.

Накрая Съдът на публичната служба отхвърля искането за отмяна на повишенията, тъй като е просрочено. De Nicola счита, че това решение е неправомерно поради четири съображения.

По установителното искане

Жалбоподателят иска Общият съд да установи и обяви, че страданията, които търпи от 18 години, трябва общо да се считат за и същите осъществяват всички форми на явлението, което доктрината и трудовоправната съдебна практика определят като тормоз. В това отношение жалбоподателят се оплаква от недостатъците на документа, озаглавен "Политика в областта на зачитането на човешкото достойнство на работното място" (който дори не съдържа определение за тормоз) и оспорва решението на Съда на публичната служба, който обявява за недопустимо искането, тъй като е насочено към получаването на забранени принципни констатации или задължителни разпореждания по отношение на ЕИБ. Всъщност жалбоподателят счита, че неговото искане е било изопачено, тъй като той е поискал да се установят злоупотребите, допуснати от някои служители по отношение на него, като и дали тези страдания, разглеждани в своята съвкупност, осъществяват състава, обобщено обозначаван с понятието "тормоз", както и да се възложи отговорността за тези действия на ЕИБ в качеството на доверител.

От друга гледна точка жалбоподателят обжалва решението в частта, в която в нарушение на член 41 от Правилника за длъжностните лица Съдът на публичната служба се е опитал да обоснове несъществуващата необходимост от аналогия и сам е установил приложим за ЕИБ режим в нарушение на правото ѝ на самоопределяне.

Освен това съдът по делото неправилно прилага по отношение на частноправен трудов договор норми, които всъщност са въведени единствено за длъжностните лица, като още по-лошото е, че се опитва да приложи спрямо незаконосъобразни деяния, извършени от някои служители, правната уредба относно административните актове.

По осъдителните искания

Жалбоподателят прави три осъдителни искания: 1. да се преустановят действията, свързани с тормоз, 2. да се обезщетят физическите, неимуществени и имуществени вреди и 3. да се покрият съдебните му разноски.

По първото Съдът на публичната служба не се произнася.

Същият отхвърля второто, след като го изопачава, тъй като жалбоподателят иска определено обезщетение вследствие неправомерните действия на ЕИБ, независимо от квалификацията, които същите ще получат в резултат от поисканото съвкупно разглеждане.

Във всеки случай жалбоподателят не счита, че искането е недопустимо, тъй като липсва "увреждащ акт", с който е възможно да се свърже искане за обезщетение. Това е така, доколкото трудовото правоотношение е частноправно и поради това предмет на обсъждане са незаконосъобразни деяния, а не актове.

Третото искане е отхвърлено, като се допуска, противно на истината, че жалбоподателят не е поискал ЕИБ да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

____________