РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
18 юни 2014 година(*)
„Рибарство — Опазване на риболовните ресурси — Превишаване от Испания на отпуснатите за 2010 г. риболовни квоти за скумрия в зони VIIIc, IX и X и във водите на Европейския съюз от зона 34.1.1 на CECAF — Приспадане от риболовните квоти, отпуснати за 2011—2015 г. — Право на защита — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания — Равно третиране“
По дело T‑260/11
Кралство Испания, представлявано първоначално от N. Díaz Abad и L. Banciella Rodríguez-Miñón, впоследствие от M. Sampoll Pucurull и Banciella Rodríguez-Miñón, abogados del Estado,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват A. Bouquet, F. Jimeno Fernández и D. Nardi, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Регламент (ЕС) № 165/2011 на Комисията от 22 февруари 2011 година за приспадане на прекомерния риболов през 2010 г. от някои квоти за скумрия, отпуснати на Испания за 2011 г. и за следващите години (ОВ L 48, стр. 11),
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: M. Prek, председател, I. Labucka и V. Kreuschitz (докладчик), съдии,
секретар: K. Andová, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 декември 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 През 2010 г. службите на Европейската комисия осъществяват множество мисии за проверка на системата за улов и контрол, управлявана от испанските органи, сред които и мисия в периода 15—19 март 2010 г. в Кантабрия и в Баската област (Испания).
2 След въпросната мисия за проверка и предвид данните, предоставени от испанските органи относно риболовния сезон за скумрия през 2010 г., Комисията стига до извода, че Кралство Испания е превишило с 19 621 тона отпуснатата му за 2010 г. квота за този вид. Така от точка 3.8 от доклада от мисията е видно, че считано от март 2010 г., при улов от 39 693 тона годишната квота за скумрия от 24 604 тона е превишена с 61 %.
3 С писмо от 12 юли 2010 г. Комисията предоставя доклада от мисията на испанските органи и ги приканва да изразят становището си.
4 С писмо от 20 юли 2010 г. испанските органи отговарят на тази покана. В становището си те не оспорват стойностите, посочени от Комисията.
5 С писмо от 20 юли 2010 г., адресирано до испанското министерство на земеделието, риболова и храните, г‑жа D., комисар по морско дело и рибарство, от една страна, подчертава значението на риболова на скумрия не само за Кралство Испания, но и за целия Европейски съюз, като изтъква, че наблюдението и контролът му представляват приоритет за Комисията. От друга страна, тя установява недостатъчността на проверките, извършени спрямо испанския риболовен флот, действащ през риболовния сезон за скумрия, както и трудността да се получат необходимите за преценка на случая сведения от компетентните испански органи, които според нея не били оказали съдействие.
6 С писмо от 30 септември 2010 г., адресирано до испанското министерство на земеделието, риболова и храните, г‑жа D. по същество възпроизвежда изразеното от нея безпокойство във връзка със случая на прекомерен риболов на скумрия и посочва, че Комисията си запазва правото да използва правните инструменти, с които разполага, за да гарантира точното спазване на правото на Съюза.
7 На 28 ноември 2010 г. се провежда среща между г‑жа D. и г‑жа A., министър на околната среда, селските райони и морските въпроси, на която се разисква въпросът за прекомерния риболов на скумрия. По този повод г‑жа А. признава принципа, че количествата скумрия, представляващи прекомерен риболов, следва да бъдат компенсирани, но същевременно изразява желание за преговори относно условията за такова компенсиране.
8 На 30 ноември 2010 г. се провежда среща между представители на службите на Комисията и на испанските органи, като точка 4 от дневния ред предвижда следното:
„Риболов на скумрия и на мерлуза — възстановяване на прекомерния риболов, считано от 2009 г.
Във връзка с тази точка дирекция „MARE C“ ще представи оценката си относно прекомерния риболов на Испания за тези два вида, считано от 2009 г., разглеждайки също въпроса за отпуснатото за тази държава риболовно усилие. Количествата, представляващи прекомерен риболов, са значителни за тези два вида. При тези обстоятелства службите на Комисията нямат друг избор, освен да приложат разпоредбите на Регламент [(ЕО) № 1224/2009] относно приспадането от квотите, а именно член 105 от този регламент […]. Нашите служби са готови да обсъдят с испанските органи условията за възстановяване въз основа на тези разпоредби“.
9 Предоставеният на испанските органи протокол от тази среща гласи:
„Комисията отбелязва, че доколкото [Кралство] Испания счита, че не е налице правно основание за възстановяването на прекомерния риболов, осъществен преди 2010 г., обсъжданията по този въпрос са безпредметни. Комисията подчертава, че приложимата правна уредба ѝ позволява да пристъпи през 2011 г. към приспадания за прекомерния риболов, осъществен през 2010 г., чийто обем се оценява на около 19 000 тона, спрямо които ще се приложи предвиденият в член 105 [от Регламент (ЕО) № 1224/2009] коефициент за умножение. [Кралство] Испания посочва, че приема стойностите относно прекомерния риболов, използвани от Комисията. Освен това Комисията обяснява, че не е длъжна да се консултира с [Кралство] Испания относно формата на извършените приспадания заради прекомерен риболов (освен ако няма намерение да извърши приспадания по отношение на риболовни ресурси, различни от скумрията). За сметка на това, процедурата за консултация по Регламента за контрол е предвидена при всички положения във връзка с компенсиране, искано по отношение на „предишен“ прекомерен риболов. Комисията смята, че новият регламент за контрол е приложим, тъй като отправната точка на процедурата по компенсиране е установяването от Комисията на предишен прекомерен риболов въз основа на надеждни сведения и именно това се случва през 2010 г.“.
10 С писмо от 14 декември 2010 г., адресирано до г‑жа А., г‑жа D. по същество приканва испанските органи спешно да се заемат с разрешаване на проблема с прекомерния риболов. Тя също припомня, че към онзи момент службите на Комисията и испанските органи си сътрудничат за изясняване на реалния обем на прекомерния улов, за изграждане след това на механизъм за възстановяване, както и за изработване на план за действие за засилване на испанската система за контрол. В тази връзка г‑жа D. силно препоръчва риболовният сезон за скумрия през 2011 г. да бъде открит само за 50 % от квотата, отпусната на Кралство Испания за същата година.
11 На 21 декември 2010 г. Кралство Испания приема Orden ARM/3315/2010, de 21 de diciembre, por la que se modifica la Orden ARM/271/2010, de 10 de febrero, por la que se establecen los criterios para el reparto y la gestión de la cuota de caballa, y se regula su captura y desembarque (Наредба ARM 3315/2010 за изменение на Наредба ARM 271/2010 от 10 февруари 2010 г., установяваща критерии за разпределяне и управление на квотата за скумрия и уреждаща улова и разтоварването, BOE № 310 от 22 декември 2010 г., стр. 105 675, наричана по-нататък „Наредба ARM 3315/2010“). Съгласно член 2, параграф 2 от Наредба ARM 3315/2010 риболовният сезон за скумрия следва да започне на 15 февруари 2011 г.
12 На 11 януари 2011 г. се провежда среща между службите на Комисията и испанските власти. Съгласно дневния ред срещата е посветена на анализ на данните относно улова на скумрия от испанския риболовен флот в североизточната част на Атлантическия океан през периода 2002—2010 г., тъй като тези запаси вероятно са свързани с прекомерен риболов. Съгласно точка 1 от този дневен ред:
„Риболов на скумрия и на мерлуза — възстановяване на прекомерния риболов, считано от 2009 г.
Във връзка с тази точка дирекция „MARE C“ ще представи оценката си относно прекомерния риболов на Испания за тези два вида, считано от 2009 г., разглеждайки също въпроса за предоставянето на риболовно усилие. Количествата, представляващи прекомерен риболов, са значителни за тези два вида. При тези обстоятелства службите на Комисията нямат друг избор, освен да приложат разпоредбите на Регламента за контрол относно приспадането от квотите, а именно член 105 от този регламент. Нашите служби са готови да обсъдят с испанските органи условията за възстановяване въз основа на тези разпоредби“.
13 Предоставеният на испанските органи протокол от срещата от 11 януари 2011 г. гласи:
„Комисията отбелязва, че доколкото [Кралство] Испания счита, че не е налице правно основание за възстановяването на прекомерния риболов, осъществен преди 2010 г., обсъжданията по този въпрос са безпредметни. Комисията подчертава, че приложимата правна уредба ѝ позволява да пристъпи през 2011 г. към приспадания за прекомерния риболов, осъществен през 2010 г., чийто обем се оценява на около 19 000 тона, спрямо които ще се приложи предвиденият в член 105 [от Регламента за контрол] коефициент за умножение. [Кралство] Испания посочва, че приема стойностите относно прекомерния риболов, използвани от Комисията. Освен това Комисията обяснява, че не е длъжна да се консултира с [Кралство] Испания относно формата на извършените приспадания заради прекомерен риболов (освен ако няма намерение да извърши приспадания по отношение на риболовни ресурси, различни от скумрията). За сметка на това, процедурата за консултация по Регламента за контрол е предвидена при всички положения във връзка с компенсиране, искано по отношение на „предишен“ прекомерен риболов. Комисията смята, че новият регламент за контрол е приложим, тъй като отправната точка на процедурата по компенсиране е установяването от Комисията на предишен прекомерен риболов въз основа на надеждни сведения и именно това се случва през 2010 г.“.
14 На 24 януари 2011 г. се провежда среща между г‑жа Е., генерален директор на генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ към Комисията, и г‑жа V. I., генерален секретар по морските въпроси към испанското министерство на околната среда, селските райони и морските въпроси, по искане на последната, относно случая на прекомерен риболов на скумрия. След тази среща с електронно писмо от 8 февруари 2011 г. г‑жа V. I. предлага на г‑жа Е., първо, да се фиксира цялостният размер на приспадането, второ, по подобие на „британския пример“ да бъде определен коефициент на приспадане от 0,7, трето, да се предвиди подходящ период от петнадесет години, четвърто, по социални и икономически съображения процентът на намаляване да не надвишава 15 %—18 %, пето, да се предвиди клауза за изменение с цел да се преразгледа случаят след изтичане на половината от периода, тоест след седмата или осмата година, и шесто, да се приложат необходимите корекции, за да се гарантира спазването на цялостния размер.
15 На 4 февруари 2011 г. е проведена двустранна среща между г‑жа D. и г‑жа А., на която последната е уведомена за намерението на Комисията да приложи приспаданията в рамките на период от две години. Г‑жа А. обаче желае по-дълъг период с цел да се отчетат определени икономически обстоятелства и определени интереси на испанския риболовен флот, който би имал нужда от време, за да се адаптира към възможните последици от прекомерния риболов и към последващото приспадане.
16 След това компетентните служби на Комисията инициират процедура за консултации между различните служби по проекта на обжалвания регламент, като предлагат приспаданията да се разпределят в рамките на четири години и размерът им да бъде прогресивно увеличаван.
17 В телефонен разговор, проведен на 17 или 18 февруари 2011 г. между г‑жа К., член на кабинета на г‑жа D., и г‑жа А., последната моли предвидените приспадания да бъдат разпределени в рамките на период от пет или шест години. Тъй като г‑жа D. е съгласна въпросните приспадания да бъдат разпределени за период от пет години, процедурата за консултации между службите, спомената в точка 16 по-горе, е спряна на 18-и и възобновена на 22 февруари 2011 г. с цел да се внесат необходимите изменения в приложението към проекта на обжалвания регламент.
18 На 22 февруари 2011 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 165/2011 за приспадане на прекомерния риболов през 2010 г. от някои квоти за скумрия, отпуснати на Испания за 2011 г. и за следващите години (ОВ L 48, стр. 11, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), на основание член 105, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът за контрол“).
19 В съображение 1 от обжалвания регламент е посочено, че „[н]а Испания за 2010 г. бе отпусната риболовна квота за скумрия в зони VIIIc, IX и X [и във] води[те] на [Съюза] от зона 34.1.1 на CECAF с Регламент (ЕС) № 53/2010 на Съвета [ОВ L 21, 2010 г., стр. 1], а за 2011 г. — с Регламент (ЕС) № 57/2011 на Съвета [ОВ L 24, 2011 г., стр. 1]“.
20 Съгласно съображение 3 от обжалвания регламент „Комисията откри несъответствия в данните на [Кралство] Испания относно риболова на скумрия през 2010 г., след като им направи кръстосана проверка чрез записите и докладите от различните етапи на веригата — от улова до първата продажба“, „[т]ези несъответствия бяха допълнително потвърдени с провеждането на редица одити, мисии за проверка и инспекции в Испания в съответствие с [Регламента за контрол]“ и „[с]ъбраните по време на проучването доказателства позволяват на Комисията да стигне до заключението, че тази държава членка е превишила своята квота за скумрия за 2010 г. с 19 621 тона“.
21 Съгласно съображения 4 и 5 от обжалвания регламент, от една страна, „[в] съответствие с член 105, параграф 1 от [Регламента за контрол] Комисията приспада превишените количества от бъдещите риболовни квоти на дадена държава членка, когато установи, че съответната държава членка е превишила отпуснатите ѝ риболовни квоти“, и от друга страна, „[в] член 105, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 се постановява, че през следващата година или години от риболовните квоти се приспадат количествата, получени чрез умножение с определени коефициенти, посочени в споменатия параграф“.
22 Според съображение 6 от обжалвания регламент „[п]риспаданията, приложими във връзка с прекомерния риболов през 2010 г., са по-големи от отпусната[та] на [Кралство] Испания квота за 2011 г. за съответния запас“.
23 Накрая съображение 7 от обжалвания регламент гласи:
„Въпросният запас от скумрия понастоящем се намира в безопасни биологични граници и съгласно научните препоръки в обозримо бъдеще това положение ще се запази. Незабавното и пълно прилагане на приспадането от квотата за скумрия на [Кралство] Испания за 2011 г. би довело до пълна забрана за риболова на този запас през 2011 г. С оглед на специфичните обстоятелства по случая такава пълна забрана за риболов е възможно да предизвика сериозна опасност от несъразмерни социално-икономически последици за съответния риболовен сектор и за свързаната с него преработвателна промишленост. Поради това и като се вземат предвид целите на общата политика в областта на рибарството, се счита за уместно в този специфичен случай необходимите за компенсиране на прекомерния риболов приспадания да се приложат за период от 5 години от 2011 г. до 2015 г. и, ако е необходимо, оставащите количества да се приспаднат от квотата за скумрия, отпусната за годините непосредствено след това“.
24 Член 1 от обжалвания регламент предвижда, че „[р]иболовната квота за скумрия (Scomber scombrus) в зони VIIIc, IX и X [и във] води[те] на [Съюза] от зона 34.1.1 на CECAF, отпусната на Испания за 2011 г. чрез Регламент (ЕС) № 57/2011, се намалява съгласно приложението“. По същия начин в член 2 от този регламент се приема, че „[р]иболовната квота за скумрия (Scomber scombrus) в зони VIIIc, IX и X [и във] води[те] на [Съюза] от зона 34.1.1 на CECAF, която може да бъде отпусната на Испания от 2012 г. до 2015 г., и според случая, риболовната квота за същия запас, която може да бъде отпусната на Испания през следващите години, се намалява съгласно приложението“.
25 Затова приложението към обжалвания регламент съдържа таблица, в която е включена колона, озаглавена „Разлика между квотата и улова (прекомерен риболов)“, под която е посочено „–19 621 [тона] (79,7 % от квотата за 2010 г.)“, последвана от колона, съдържаща „Коефициент по член 105, параграф 2 от [Регламента за контрол] (размер на превишението * 2)“ със стойност „–39 242 [тона]“, както и от колони, предвиждащи приспадания за периода 2011—2015 г., а именно съответно 4 500 тона за 2011 г., 5 500 тона за 2012 г., 9 748 тона за 2013 г., 9 747 тона за 2014 г. и 9 747 тона за 2015 г. „и според случая, [за] следващите години“.
Производство и искания на страните
26 На 19 май 2011 г. Кралство Испания подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
27 Кралство Испания иска от Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
28 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
29 Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в четвърти състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело.
30 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството.
31 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 11 декември 2013 г. На заседанието Общият съд решава да остави устната фаза открита, за да може Комисията да представи всякакви релевантни сведения, които биха могли да докажат, че преди приемането на обжалвания регламент испанските органи са били изслушани във връзка с начина, по който този регламент предвижда да се извършат приспаданията от квотите за риболов на скумрия, което съответно е отразено и в протокола от съдебното заседание.
32 С писмо от 9 януари 2014 г. Комисията представя становище и допълнителни сведения в тази връзка.
33 С писмо от 28 януари 2014 г. Кралство Испания представя становище по писмото на Комисията.
34 Общият съд постановява закриване на устната фаза на 4 февруари 2014 г.
От правна страна
Обобщение на основанията за отмяна
35 В подкрепа на жалбата Кралство Испания изтъква шест основания, а именно, първо, нарушение на член 105, параграф 6 от Регламента за контрол, второ, съществено процесуално нарушение, тъй като не е поискано предварително становище на управителния комитет по смисъла на член 119 от същия регламент, трето, нарушение на правото му на защита, четвърто, нарушение на принципа на правната сигурност, пето, нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, и шесто, нарушение на принципа на равно третиране.
По първото основание — нарушение на член 105, параграф 6 от Регламента за контрол
36 Кралство Испания поддържа, че обжалваният регламент е незаконосъобразен, тъй като е бил приет, преди Комисията да е приела подробни правила за прилагане по смисъла на член 105, параграф 6 от Регламента за контрол, който изисква приемането на правила относно определянето на съответните количества. Освен това то оспорва твърдението, че разпоредбите на член 105, параграф 1 от същия регламент са достатъчно ясни и точни и не изискват никакви мерки за изпълнение. Фактът, че член 105, параграф 6 от Регламента за контрол предвижда, че подробните правила за прилагане „могат“ да бъдат приети, не означавал, че Комисията разполага с право на преценка във връзка с приемането им или във връзка с избора за тази цел между процедурата по член 119 от същия регламент и друга процедура.
37 Комисията оспорва доводите на Кралство Испания и иска настоящото основание да се отхвърли.
38 Следва да се припомни, че член 105, параграф 6 от Регламента за контрол предвижда, че „[п]одробни правила за прилагането на настоящия член, и по-конкретно за определянето на съответните количества, могат да се приемат в съответствие с процедурата по член 119“, а именно процедурата съгласно член 119, параграф 2 от същия регламент във връзка с членове 4—7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159), изменено с Решение 2006/512/ЕО на Съвета от 17 юли 2006 година (ОВ L 200, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 163).
39 Освен това член 119 от Регламента за контрол, озаглавен „Процедура на комитети“, гласи:
„1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 30 от Регламент (Е[О]) № 2371/2002.
2. При позоваване на настоящия член се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.
[…]“.
40 По-специално използването в член 105, параграф 6 от Регламента за контрол на думата „могат“ показва, от една страна, че Комисията разполага с право на преценка по принципния въпрос дали на компетентния комитет следва да се представи за становище предложение за приемане на подробни правила за прилагане в този смисъл (вж. по-специално член 4, параграф 2, първо изречение от Решение 1999/468), и от друга страна, че това право на преценка включва също възможността за Комисията да избира за тази цел между различните въпроси и инструменти, обхванати от този регламент. Всъщност само такова тълкуване е съвместимо с факта, че член 105, параграф 6 посочва като пример („по-конкретно“) възможността — а не задължението — за приемане на подробни правила за прилагане „за определянето на съответните количества“.
41 Така Кралство Испания изхожда от погрешно схващане, като поддържа, че Комисията е била длъжна да приеме подробни правила за прилагане, за да може да използва инструментите, с които разполага съгласно член 105, параграфи 1 и 2 от Регламента за контрол, тъй като обхватът на правомощията на Комисията и критериите във връзка с използването на тези инструменти всъщност зависят от самата формулировка на същите разпоредби.
42 Следователно трябва да се провери дали тези разпоредби са достатъчно ясни, точни и безусловни, за да може Комисията да ги приложи пряко по отношение на съответните държави членки.
43 Съгласно разпоредбите на член 105, параграфи 1 и 2 от Регламента за контрол:
„1. Когато Комисията установи, че дадена държава членка е превишила квотите, които са ѝ отпуснати, Комисията приспада разликата от бъдещите квоти на съответната държава членка.
2. Когато се установи превишаване на квота, разпределено количество или дял за запас или група от запаси, определени на дадена държава членка за дадена година, Комисията приспада от годишната квота, разпределено количество или дял за следващата или следващите години на държавата членка, превишила ограничението, количества, получени чрез умножение по коефициент в съответствие със следната таблица:
Степен на превишаване на риболовните квоти според разрешените разтоварвания на суша | Степен на превишаване на риболовните квоти според разрешените разтоварвания на суша | Коефициент | Коефициент |
До 5 % | До 5 % | Размер на превишението * 1,0 | Размер на превишението * 1,0 |
От 5 % до 10 % | От 5 % до 10 % | Размер на превишението * 1,1 | Размер на превишението * 1,1 |
От 10 % до 20 % | От 10 % до 20 % | Размер на превишението * 1,2 | Размер на превишението * 1,2 |
От 20 % до 40 % | От 20 % до 40 % | Размер на превишението * 1,4 | Размер на превишението * 1,4 |
От 40 % до 50 % | От 40 % до 50 % | Размер на превишението * 1,8 | Размер на превишението * 1,8 |
Степен на превишаване над 50 % | Степен на превишаване над 50 % | Размер на превишението * 2,0 | Размер на превишението * 2,0 |
Независимо от това, при всички случаи на превишаване на разрешените количества улов за разтоварване на брега, равно или по-малко от 100 тона, се прилага намаление, равно на превишаването на улова * 1,00“.
44 В тази връзка се налага изводът, че противно на твърденията на Кралство Испания, формулировката на член 105, параграф 1 от Регламента за контрол показва, че Комисията действа в условията на обвързана компетентност, в смисъл че когато установи превишение на риболовните квоти от държава членка, тя е длъжна да приспадне разликата от бъдещите квоти на съответната държава членка („приспада“). По същия начин член 105, параграф 2 от същия регламент не предоставя на Комисията право на преценка по отношение на действията, които следва да се предприемат във връзка с такова превишение „[в рамките на] дадена година“, а я задължава да „приспад[не] от годишната квота […] за следващата или следващите години на държавата членка“ („приспада“) количества, получени чрез умножение по предварително определен коефициент, зависещ от процента на установеното превишение. Впрочем, както изтъква Комисията, от това следва, че цялостният обем на приспаданията, които трябва да се извършат, е резултат от точни изчисления, чиито параметри — а именно процентът на превишение и коефициентът — са предвидени конкретно в тази разпоредба, така че Комисията не разполага с никаква свобода на преценка за определяне на тавана им. В този контекст Комисията разполага с право на преценка само относно начина, по който възнамерява да разпредели тези приспадания от „годишната квота, разпределено количество или дял за следващата или следващите години на държавата членка“, тоест относно тяхното разпределяне във времето, както и относно определянето на периода, през който такива приспадания трябва да се извършват, за да се достигне до предвидения таван.
45 Следователно разпоредбите на член 105, параграфи 1 и 2 от Регламента за контрол, и по-специално разпоредбите относно изчисляването на цялостния размер на приспаданията, които трябва да се извършат, са достатъчно ясни, точни и безусловни и затова биха могли да бъдат приложени незабавно от Комисията.
46 Следователно Кралство Испания неправилно счита, че е налице нарушение на твърдяното безусловно задължение на Комисията да приеме подробни правила за прилагане, включително за определянето на съответните количества, като предварително условие за законосъобразност на мерките за приспадане по член 105, параграфи 1 и 2 от Регламента за контрол.
47 Ето защо първото основание следва да се отхвърли по същество, като не е необходимо Общият съд да се произнася по останалите доводи, изтъкнати от страните в този контекст.
По второто основание — съществено процесуално нарушение
48 С настоящото основание Кралство Испания по същество изтъква, че обжалваният регламент страда от порок, свързан с процесуално нарушение, тъй като преди приемането му Комисията не е получила мотивирано становище от управителния комитет в съответствие с процедурата по член 119 от Регламента за контрол.
49 Кралство Испания по същество упреква Комисията, че не се е придържала към обикновено следваната от нея процедура във връзка с налагането на държавите членки на санкции за прекомерен риболов. Противно на своята практика, тя била приела обжалвания регламент, без предварително да поиска мотивирано становище от управителния комитет, орган, в рамките на който съответните държави членки могат да представят становища и да защитят интересите си, което представлявало съществено процесуално нарушение. Освен това Кралство Испания оспорва релевантността на направеното от Комисията разграничение между две различни системи за приспадане по член 105 от Регламента за контрол, а именно, от една страна, „обикновената“ процедура (параграфи 2, 3 и 5 от същия член), и от друга страна, „историческата“ процедура относно предишен прекомерен риболов (параграф 4 от този член), при което само по отношение на втората следвало да се приложи процедурата на комитети и само тя изисквала консултация със съответната държава членка. Погрешна била и тезата, че параграф 6 от член 105 от Регламента за контрол се отнася само до параграф 4 от същия член. Фактът, че подробни правила за прилагане могат да бъдат приети „по-конкретно за определянето на […] количества[та]“, показвал, че параграф 6 се отнася до определянето на такива количества във връзка с всички параграфи от този член.
50 Комисията оспорва доводите на Кралство Испания и иска настоящото основание да се отхвърли.
51 В тази връзка е достатъчно да се отбележи, че разпоредбите на член 105, параграфи 1 и 2 от Регламента за контрол, на които изключително се основава обжалваният регламент, не предвиждат процедура за консултация на управителния комитет по смисъла на параграф 6 от същия член във връзка с член 119 от Регламента за контрол. Както правилно припомня Комисията, единствено член 105, параграф 4 предвижда такава процедура, както и предварителна консултация със съответната държава членка, когато става въпрос за „приспад[a]не […] от бъдещите квоти на тази държава членка“ в случай на „превишаване на квота […], определен[а] [з]а [нея] през предходни години“, което Комисията описва като „исторически“ приспадания, отнасящи се до няколко години. За сметка на това, приспаданията по силата на член 105, параграф 2 от Регламента за контрол се отнасят само за превишаване на квотата „[в рамките на] дадена година“ и следователно не могат да се приемат за „исторически“ в този смисъл.
52 Впрочем специалната процедура по член 105, параграф 5 от Регламента за контрол, която не е приложена в настоящия случай и която позволява на Комисията „да приспадне през следващата или следващите години от квоти за други запаси или групи от запаси, предоставени на държава членка в същата географска зона или в зона със същата търговска стойност“, когато тази държава членка „не притежава или не притежава в достатъчна степен квота“ за свързания с прекомерен риболов ресурс, също не предвижда прилагане на процедурата по член 119 от същия регламент и следователно — предварителна консултация с управителния комитет, а предвижда единствено такава консултация със съответната държава членка.
53 В този контекст следва да се уточни, че дори член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 (OB L 112, стр. 1), който влиза в сила след приемането на обжалвания регламент и затова не е приложим в настоящия случай, предвижда единствено задължение на Комисията да се консултира със съответната държава членка, когато възнамерява да извърши приспадания в съответствие с член 105, параграфи 4 и 5 от Регламента за контрол, без обаче да се споменава процедурата на комитети по смисъла на член 119 от Регламента за контрол.
54 Следователно доводът на Кралство Испания, че процедурата за консултация по член 119 от Регламента за контрол трябва да се приложи във връзка с всяка процедура, завършваща с приемане на мерки за приспадане по смисъла на член 105 от този регламент, не се подкрепя нито от формулировката на същия член, нито от неговия нормативен контекст. Не може да бъде приет и доводът на Кралство Испания, че „определянето на съответните количества“, споменато в член 105, параграф 6, се отнася до всички параграфи от този член и затова Комисията следва да приема подробни правила за прилагане за всички визирани в тях случаи. Както бе посочено в точки 38—47 по-горе, от една страна, член 105, параграф 6 от Регламента за контрол предоставя право на преценка на Комисията по отношение на приемането на такива подробни правила за прилагане, и от друга страна, разпоредбите на член 105, параграфи 1 и 2 от този регламент, и по-специално разпоредбите относно изчисляването на цялостния размер на приспаданията, които трябва да се извършат, са достатъчно ясни, точни и безусловни и затова биха могли да бъдат приложени незабавно.
55 Накрая, доколкото Кралство Испания упреква Комисията, че се е отклонила от обичайно следваната процедура, по-специално тази преди приемането на Регламент (ЕС) № 1004/2010 от 8 ноември 2010 г. за намаляване на някои риболовни квоти за 2010 г. поради свръхулов през предходната година (ОВ L 291, стр. 31), този довод следва да се отхвърли като неотносим в настоящия контекст, като това оплакване би могло евентуално да бъде релевантно във връзка с основания от четвърто до шесто, свързани съответно с нарушения на принципите на правната сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране. Впрочем, както отбелязва Комисията, нито от диспозитива, нито от мотивите на този регламент е видно, че приемането му е предшествано от консултация с управителния комитет.
56 Ето защо второто основание трябва да се отхвърли по същество.
По третото основание — нарушение на правото на защита
57 Според Кралство Испания по същество мерките за приспадане следва да бъдат приети при спазване на всички процесуални гаранции, позволяващи на съответната държава членка да се защити, сред които и правото на изслушване, което обикновено се упражнява чрез управителния комитет. В тази връзка, позовавайки се на Решение на Общия съд от 21 ноември 2012 г. по дело Испания/Комисия (T‑76/11), Кралство Испания уточнява в съдебното заседание, че вече не поддържа доводите си, свързани със „санкционния“ характер на мерките за приспадане. В никой момент обаче испанските органи не били консултирани относно условията за осъществяване на приспаданията, като например максималните размери на приспадане на година, периода за компенсиране и съществуващите социално-икономически условия, за да се прецени дали е уместно да се приложи прогресивно или линейно приспадане. Всъщност самият факт, че Кралство Испания не оспорва стойностите, свидетелстващи за прекомерен риболов на скумрия през 2010 г., не означавал, че то приема компенсирането при всякакви условия.
58 Накрая, Кралство Испания се отказва от оплакването си, изтъкнато за първи път в писмената реплика, че Комисията е нарушила правото му на защита, като е пропуснала да предложи приспаданията да се извършат от квотите за други запаси или групи от запаси в съответствие с член 105, параграф 5 от Регламента за контрол, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.
59 Комисията оспорва доводите на Кралство Испания и иска настоящото основание да се отхвърли.
60 С настоящото основание Кралство Испания изтъква нарушение на правото му на защита, тъй като испанските органи не били надлежно изслушани преди приемането на обжалвания регламент относно начина на извършване на наложените приспадания, тоест относно прилагането на критерия „приспада[не] от […] квота[та] […] за следващата или следващите години“ по смисъла на член 105, параграф 2 от Регламента за контрол. За сметка на това, Кралство Испания не оспорва, че е било надлежно информирано и изслушано по отношение на прилагането на другите критерии, предвидени в член 105, параграфи 1 и 2 от същия регламент.
61 Както бе посочено в точка 44 по-горе, Комисията разполага с право на преценка относно въпроса дали и по какъв начин смята да разпредели приспаданията от „квота[та] […] за следващата или следващите години“ по смисъла на член 105, параграф 2 от Регламента за контрол, тоест относно разпределението на приспаданията във времето, както и относно определянето на периода, през който те следва да се извършват, за да се достигне наложеният таван. От съображение 7 от обжалвания регламент е видно, че в настоящия случай Комисията се е възползвала от това право на преценка, като е отчела множество критерии, сред които и факта, че въпросният запас от скумрия „се намира в безопасни биологични граници“ и съгласно научните препоръки „в обозримо бъдеще това положение [вероятно] ще се запази“, както и неподходящия характер на „незабавното и пълно прилагане на приспадането от квотата за скумрия на [Кралство] Испания за 2011 г.“, тъй като то „би довело до пълна забрана за риболова на този запас през 2011 г.“ и следователно вероятно и до „несъразмерни социално-икономически последици за съответния риболовен сектор и за свързаната с него преработвателна промишленост“.
62 Следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която, както потвърждават и членове 41, 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на защита, включващо правото на изслушване, заема съществено място и има широк обхват в рамките на правния ред на Съюза, като следва да се прилага по отношение на всяка процедура, която би могла да завърши с приемане на увреждащ акт. Освен това зачитането на това право се налага дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такава формалност. Така правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 ноември 2012 г. по дело М.М., C‑277/11, точки 81—87 и цитираната съдебна практика; вж. също Решение на Съда от 29 юни 1994 г. по дело Fiskano/Комисия, C‑135/92, Recueil, стр. I‑2885, точки 39 и 40, Решение на Съда от 24 октомври 1996 г. по дело Комисия/Lisrestal и др., C‑32/95 P, Recueil, стр. I‑5373, точка 21 и Решение на Съда от 9 юни 2005 г. по дело Испания/Комисия, C‑287/02, Recueil, стр. I‑5093, точка 37). Ето защо предвид характера му на основен и общ принцип на правото на Съюза упражняването на правото на защита не може да бъде нито изключено, нито ограничено от дадена нормативна уредба и затова спазването му трябва да бъде осигурено както при пълна липса на специфична правна уредба, така и при наличие на уредба, която не отчита този принцип (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 19 юни 1997 г. по дело Air Inter/Комисия, T‑260/94, Recueil, стр. II‑997, точка 60).
63 Освен това, когато институциите на Съюза разполагат с право на преценка — подобно на Комисията съгласно член 105, параграф 2 от Регламента за контрол (вж. точка 61 по-горе) — спазването на предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е от още по-голямо значение. Сред тези гаранции попада по-специално задължението на компетентната институция да провери внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая, правото на заинтересованото лице да изрази гледната си точка, както и правото за него да се постанови решение с подробни мотиви. Само по този начин съдът на Съюза може да провери дали са налице фактическите и правните обстоятелства, от които зависи упражняването на правото на преценка (вж. Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14, Решение на Съда от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing, C‑525/04 P, Сборник, стр. I‑9947, точка 58 и Решение на Съда от 6 ноември 2008 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑405/07 P, Сборник, стр. I‑8301, точка 56).
64 Следователно като основен принцип и основно право в правния ред на Съюза правото на изслушване следва да се приложи, когато дадена администрация възнамерява да приеме увреждащ акт, по-специално акт, който може да засегне неблагоприятно интересите на съответното лице или на съответната държава членка, като прилагането му не зависи от съществуването на изрично правило в този смисъл във вторичното право. Следва да се отбележи, че наложените с обжалвания регламент приспадания са увреждащи за Кралство Испания, тъй като са свързани със съществено намаляване на разпределените годишни риболовни квоти най-малко за периода 2011—2015 г. Освен това, упражнявайки правото си на преценка по член 105, параграф 2 от Регламента за контрол, Комисията в случая е определила размера на съответните приспадания, както и периода, през който те следва да се прилагат.
65 Именно с оглед на тази съдебна практика следва да се прецени дали в настоящия случай Комисията е спазила правото на изслушване на испанските органи относно начина на осъществяване на предвидените приспадания, включително определянето на годишния им размер и разпределянето им във времето.
66 На първо място, не се оспорва, че след осъществените в Испания мисии за проверка относно риболовния сезон за скумрия през 2010 г. Комисията, от една страна, надлежно е уведомила испанските органи за изводите си, съгласно които Кралство Испания е превишило с 19 621 тона отпуснатата му за 2010 г. квота за този вид и, считано от март 2010 г., при улов от 39 693 тона годишната квота за скумрия от 24 604 тона е превишена с 61 %, и от друга страна, е поканила тези органи да изразят становището си, при което същите не са оспорили определените от Комисията стойности (вж. точки 2 и 3 по-горе). Освен това най-късно през юли 2010 г. Комисията се е оплакала от липса на съдействие от страна на испанските органи в тази връзка и е поискала да бъдат предоставени необходимите за преценка на случая сведения (вж. точка 5 по-горе).
67 На второ място, от точка 4 от дневния ред на срещата от 30 ноември 2010 г. и от точка 1 от дневния ред на срещата от 11 януари 2011 г. е видно, че службите на Комисията са били „готови да обсъдят с испанските органи условията за възстановяване въз основа на […] разпоредби[те]“ на член 105 от Регламента за контрол (вж. точки 8 и 12 по-горе).
68 На трето място, въпреки че Комисията е изтъкнала в протоколите от горепосочените срещи, че не е длъжна да се консултира с испанските органи „относно формата на извършените приспадания заради прекомерен риболов“ (вж. точки 9 и 13 по-горе), видно от представените от Комисията след съдебното заседание сведения и документи, чието съдържание само по себе си не е оспорено от Кралство Испания, през периода от края на ноември 2010 г. до около средата на февруари 2011 г., тоест преди приемането на обжалвания регламент, службите на Комисията и испанските органи са били в постоянен контакт относно конкретния начин на осъществяване на приспаданията в пълния им размер, определен от Комисията и приет от Кралство Испания (вж. точки 7—17 по-горе). По-конкретно след среща от 24 януари 2011 г. между г‑жа Е. и г‑жа V. I. последната прави редица предложения, свързани по-специално с коефициента на приспадане, с подходящия период, през който да се разпределят приспаданията, и с процента на намаляване, който следва да се приложи (вж. точка 14 по-горе). Освен това, след като на двустранна среща с г‑жа D. от 4 февруари 2011 г. е информирана за намерението на Комисията да приложи приспаданията в рамките на период от две години, г‑жа А. моли за по-дълъг период с цел да се отчетат определени икономически обстоятелства и интересите на испанския риболовен флот, който имал нужда от известно време, за да се адаптира към възможните последици от прекомерния риболов и към последващото приспадане (вж. точка 15 по-горе). Впрочем, след като компетентните служби на Комисията решават да предложат в приложение към проекта на обжалвания регламент разпределението на приспаданията да бъде в рамките на четири години и размерът на тези приспадания да бъде увеличаван прогресивно, г‑жа А. моли предвидените приспадания да бъдат разпределени в рамките на период от пет или шест години. Това искане води до спиране на процедурата на Комисията за консултации между различните служби между 18 и 22 февруари 2011 г. и до увеличаване на периода на пет години, като същият е закрепен в приложението към обжалвания регламент (вж. точки 16 и 17 по-горе).
69 Така от гореизложеното следва, че испанските органи многократно са имали и са използвали възможността надлежно да представят гледната си точка и че през периода от юли 2010 г. до февруари 2011 г. те ефективно са могли да представят всяко релевантно сведение по-специално относно социално-икономическото положение на испанския риболовен сектор, за да може Комисията да упражни правото си на преценка по член 105, параграф 2 от Регламента за контрол, и дори са могли да повлияят върху резултата от тази преценка.
70 Следователно в настоящия случай правото на изслушване на Кралство Испания е било зачетено.
71 В тази връзка не може да се приеме доводът на Кралство Испания, че Комисията е следвало да изслуша формално испанските органи относно предвидените в обжалвания регламент мерки за приспадане.
72 Най-напред, следва да се отбележи, както посочва Комисията, че за разлика от член 105, параграфи 4 и 5 от Регламента за контрол във връзка с член 140 от Регламент за изпълнение № 404/2011 (вж. точка 53 по-горе), член 105, параграфи 1 и 2 от Регламента за контрол не предвижда изрично задължение за Комисията да се консултира посредством формално изслушване със съответната държава членка относно предвидените мерки за приспадане преди тяхното приемане и следователно още по-малко — задължение за Комисията да се консултира посредством формално изслушване със съответната държава членка относно начина на изпълнение на тези мерки.
73 По-нататък, предвид обстоятелствата, припомнени в точки 66—69 по-горе, Кралство Испания не би могло с основание да твърди, че при липса на формално изслушване от Комисията то не е имало възможност, евентуално след консултиране на риболовния сектор, да направи адекватни предложения, които да могат да повлияят на съдържанието на обжалвания регламент. Всъщност, от една страна, в случаи като настоящия, когато цялостният размер на приспаданията, които следва да се извършат, не се оспорва от съответната държава членка, правото на изслушване не изисква Комисията да даде на тази държава членка възможност да вземе отношение по точните стойности на приспаданията, които тя възнамерява да включи в обжалвания акт и да разпредели в рамките на няколко години, за да се достигне предвиденият таван. От друга страна, тъй като в случая Кралство Испания не оспорва задължението си за компенсиране на посочения цялостен размер и освен това има задължение за лоялно сътрудничество по смисъла на член 4, параграф 3 ДЕС, то е следвало да представи своевременно и по собствена инициатива всякакви релевантни сведения по въпроса, които да позволят на Комисията да упражни информирано и по подходящ начин правото си на преценка по член 105, параграф 2 от Регламента за контрол. Испанските органи обаче не успяват да докажат, че са се възползвали от многобройните случаи в рамките на административното производство, за да изпълнят задължението си за лоялно сътрудничество и да представят такива релевантни сведения, въпреки че са били наясно със значението на въпроса за риболовния сектор и с факта, че първоначално Комисията е възнамерявала да разпредели необходимите приспадания в рамките на период, много по-кратък от пет години. Накрая, Кралство Испания не успява да изясни дали и в каква степен се е консултирало с испанския риболовен сектор относно начина, по който да се разпредели във времето цялостният размер на наложените приспадания, при положение че този размер му е бил известен още през юли 2010 г. (вж. точка 3 по-горе).
74 При тези обстоятелства Кралство Испания не може да упреква Комисията в нарушение на правото му на защита с мотива, че същата не е изслушала формално испанските органи относно окончателните приспадания, предвидени в обжалвания регламент.
75 От това следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли по същество.
По четвъртото основание — нарушение на принципа на правната сигурност
76 Кралство Испания поддържа по същество, че мерките за приспадане, наложени с обжалвания регламент, и по-специално с член 2 от него, не отговарят на изискванията за яснота, точност и сигурност. Всъщност, присвоявайки си много широко право на преценка и използвайки израза „според случая“, Комисията си била запазила възможността в бъдеще да увеличава по свое усмотрение приспаданията и да ги разпределя за неопределен период, вместо да определи предвидими критерии, гарантиращи, че приспаданията от наличните квоти за всяка година няма да превишават определен таван. В тази връзка Кралство Испания подчертава, че няма нормативна основа за това право на преценка и че то е било упражнено при липса на подробни правила за прилагане, одобрени в рамките на процедурата на комитети, и следователно — без участието на всички държави членки. Такова положение обаче противоречало на принципа на правната сигурност.
77 Комисията оспорва доводите на Кралство Испания и иска настоящото основание да се отхвърли.
78 Както твърди Комисията, достатъчно е да се приеме, че съгласно предписанията на член 105, параграфи 1 и 2 от Регламента за контрол приложението към обжалвания регламент съдържа, въз основа на данни, които не се оспорват от испанските органи, и при прилагане на релевантния коефициент за умножение, точно изчисление на приспаданията, които следва да се приложат и чийто таван от 39 242 тона е ясно посочен в шестата колона на таблицата. Освен това, както изрично е посочено в колони от седма до единадесета от тази таблица, този цялостен размер на приспаданията е разделен на пет отделни части (4 500 + 5 500 + 9 748 + 9 747 + 9 747 = 39 242), определени съответно за годините 2011—2015. Накрая, както е изяснено в съображение 7 от обжалвания регламент и в писмените изявления на Комисията, изразът „според случая“, присъстващ в колоната относно 2015 г., не може да има за последица увеличаване на цялостния размер на предвидените в обжалвания регламент приспадания, а служи единствено за запазване на възможността на Комисията да извърши през следващите години вече предвидени приспадания, в случай че квотите (все още неизвестни), които следва да се определят за Кралство Испания за 2011—2015 г., се окажат недостатъчни за покриване на предвиденото приспадане. С други думи, Комисията има предвид единствено възможността предвиденото за 2015 г. приспадане от 9 747 тона да бъде осъществено през „следващите години“, ако това се окаже, поне частично, необходимо за достигане на тавана на наложените приспадания в размер на 39 242 тона.
79 Ето защо не може да се приеме доводът на Кралство Испания, че Комисията си запазва правото да увеличава по свое усмотрение тавана на размера на предвидените приспадания.
80 Така предвид възприетия в обжалвания регламент подход, описан в точка 78 по-горе, който е достатъчно ясен, точен и предвидим по отношение на последиците си (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юни 2005 г. по дело VEMW и др., C‑17/03, Recueil, стр. I‑4983, точка 80 и цитираната съдебна практика) и който позволява на испанските органи в достатъчна степен да се запознаят с обхвата на задълженията, които им се налагат във връзка с приспаданията (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Sudholz, C‑17/01, Recueil, стр. I‑4243, точка 34 и цитираната съдебна практика), основанието, свързано с нарушение на принципа на правната сигурност, не може да бъде прието.
81 От това следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли по същество.
По петото основание — нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
82 Според Кралство Испания обжалваният регламент, приет на 22 февруари 2013 г. и влязъл в сила на 23 февруари 2013 г., силно е затруднил прилагането на разпоредбите на Наредба ARM 271/2010, съгласно които риболовният сезон за скумрия вече е бил започнал на 15 февруари 2011 г. (вж. точка 11 по-горе). Освен това приемането на тази вътрешна правна уредба било отнело дълъг период от време за провеждане на консултации със съответния сектор, а и проектът на тази уредба бил представен на Комисията в съответствие с член 46 от Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 година относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (ОВ L 125, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 4, стр. 60). Такъв подход обаче противоречал на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Кралство Испания уточнява по същество, че макар и квотите или възможностите за риболов да не са неизменяеми субективни права, все пак тези квоти представляват специфични разрешения за упражняване на риболовна дейност в определен момент, а възможностите са реални, установими и измерими за конкретен период, така че те „се превръщат в конкретни права, предоставени за определен срок“. Тези права или възможности за риболов обаче били изменени a posteriori с обжалвания регламент, което било довело до нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания на титулярите на тези права или възможности.
83 Комисията оспорва доводите на Кралство Испания и иска настоящото основание да се отхвърли.
84 Съгласно постоянната съдебна практика право да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания има всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди. Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания предполага наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми (вж. Решение на Общия съд от 18 юни 2010 г. по дело Люксембург/Комисия, T‑549/08, Сборник, стр. II‑2477, точка 71 и цитираната съдебна практика, и Решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. по дело Applied Microengineering/Комисия, T‑387/09, точки 57 и 58 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл Решение на Съда от 17 март 2011 г. по дело AJD Tuna, C‑221/09, Сборник, стр. I‑1655, точки 71 и72).
85 В настоящия случай следва да се приеме, че Кралство Испания не е посочило никакви конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения по смисъла на съдебната практика, посочена по-горе, които биха могли да обосноват извода за наличие на нарушение спрямо него на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Напротив, безспорно е, че испанските органи са били информирани на много ранен стадий от административното производство за намерението на Комисията да извърши приспадания в съответствие с член 105 от Регламента за контрол поради превишаване на съответната риболовна квота през 2010 г. (вж. точки 6—9 по-горе) и че службите на Комисията дори са предупредили испанските органи с писмо от 14 декември 2010 г., тоест преди приемането на Наредба ARM 271/2010, за предстоящото приемане на мерки за приспадане и са им препоръчали да разрешат риболова през 2011 г. само за максимум 50 % от отпуснатата квота (вж. точки 10 и 11 по-горе). При тези обстоятелства Кралство Испания не може да упреква Комисията, че е породила у него основателни надежди за запазване на риболовните квоти за скумрия през 2011 г., без да е необходимо произнасяне по въпроса дали тези квоти са свързани с „придобито право“ в полза на съответните оператори в областта на риболова.
86 Освен това, дори да предположим, че в случая Кралство Испания се позовава на наличието на посегателство спрямо оправданите правни очаквания на операторите в областта на риболова и че такова основание е допустимо, то същото не може да бъде прието.
87 Всъщност в тази връзка следва да се припомни, че макар и възможността за позоваване на защитата на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото на Съюза да съществува за всеки икономически оператор, у когото дадена институция е породила основателни надежди, все пак, когато един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на този принцип, ако мярката бъде приета. Освен това икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от институциите на Съюза в рамките на тяхното право на преценка, и то по-специално в област като тази на общата политика в областта на рибарството, чийто предмет включва непрекъснато приспособяване в зависимост от промените в икономическото положение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Plantanol, C‑201/08, Сборник, стр. I‑8343, точка 53 и цитираната съдебна практика, Решение на Съда по дело AJD Tuna, посочено в точка 84 по-горе, точка 73 и Решение на Общия съд от 19 октомври 2005 г. по дело Cofradía de pescadores de „San Pedro“ de Bermeo и др./Съвет, T‑415/03, Recueil, стр. II‑4355, точка 78).
88 Накрая, от постоянната съдебна практика е видно още, че лице, което е допуснало явно нарушение на действащите правни норми, не може да се позовава на нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания (вж. в този смисъл Решение на Съда от 12 декември 1985 г. по дело Sideradria/Комисия, 67/84, Recueil, стр. 3983, точка 21 и Определение на Съда от 25 ноември 2004 г. по дело Vela и Tecnagrind/Комисия, C‑18/03 P, непубликувано в Сборника, точки 117—119; вж. Решение на Общия съд от 9 април 2003 г. по дело Forum des migrants/Комисия, T‑217/01, Recueil, стр. II‑1563, точка 76 и цитираната съдебна практика). Налага се обаче изводът, че в случая неоспореното от испанските органи превишаване от страна на испанските оператори в областта на риболова на квотите за скумрия, отпуснати на Кралство Испания за 2010 г. с Регламент (ЕС) № 53/2010 на Съвета от 14 януари 2010 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2010 г., приложими във водите на ЕС и за корабите на ЕС във води, които подлежат на ограничения на улова, и за изменение на регламенти (ЕО) № 1359/2008, (ЕО) № 754/2009, (ЕО) № 1226/2009 и (ЕО) № 1287/2009 (ОВ L 21, стр. 1 и 55) представлява такова явно нарушение.
89 Предвид всички изложени по-горе съображения настоящото основание следва да се отхвърли по същество.
По шестото основание — нарушение на принципа на равно третиране
90 Кралство Испания упреква Комисията, че го е третирала неравно спрямо Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия въпреки съществуването на сходни положения. В тази връзка то припомня, че съображение 7 от обжалвания регламент изтъква, от една страна, опасността от несъразмерни социално-икономически последици за съответния риболовен сектор и за свързаната с него преработвателна промишленост, и от друга страна, необходимостта, която следва от това, приспаданията да се приложат за период от 5 години, а именно за 2011—2015 г., както и възможността, ако е необходимо, за нови приспадания през следващите години. Критерият, свързан с опасност от несъразмерни социално-икономически последици, бил отчетен и по-рано, при приемането на Регламент (ЕО) № 147/2007 на Комисията от 15 февруари 2007 година за адаптиране на някои квоти за риболов от 2007 до 2012 г. съгласно член 23, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 46, стр. 10), във връзка с приспаданията от квотите за скумрия, отпуснати на Ирландия и на Обединеното кралство, за които бил определен таван от 15 % от годишната квота. В обжалвания регламент обаче въпреки аналогичната обосновка и съществуването на сходно положение Комисията не приложила същия таван, а процент на годишните приспадания, по-голям от 15 %, което представлявало неоправдана дискриминация. Кралство Испания допълва, че за разлика от обжалвания регламент, Регламент № 147/2007 е бил приет в рамките на процедурата на комитети и макар и съответният комитет да не е представил становище в срок, държавите членки са имали възможност, както показва съображение 13, да вземат отношение по критериите за приспадане. Тъй като не била изслушала испанските власти, Комисията не била взела предвид специфичните критерии относно испанския риболов, които биха направили възможно определянето на точното положение за целите на правилното прилагане на принципа на равно третиране. При всички случаи критерият, свързан с опасност от несъразмерни социално-икономически последици, следвало да се приложи еднакво спрямо положението на Ирландия и Обединеното кралство, от една страна, и на Кралство Испания, от друга. От това следвало, че в обжалвания регламент Комисията е трябвало да приложи именно същия годишен максимален таван на намаляване от 15 %.
91 Комисията оспорва да е нарушила принципа на равно третиране по отношение на Кралство Испания, тъй като посочените от него положения били явно различни както от юридическа, така и от фактическа гледна точка.
92 В самото начало следва да се отбележи, че първото и третото основание, свързани с нарушения на съществени процесуални правила, са отхвърлени по същество, така че доводите на Кралство Испания в същия смисъл, посочени в подкрепа на настоящото основание, също следва да бъдат отхвърлени.
93 Що се отнася по-специално до твърдяното нарушение на принципа на равно третиране, следва да се припомни, че този общ принцип на правото на Съюза изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране е обективно обосновано. Освен това нарушението на този принцип поради диференцирано третиране предполага, че разглежданите положения са сходни по отношение на всички характеризиращи ги елементи. Елементите, характеризиращи различни положения, и оттам техният сходен характер трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акт на Съюза, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 декември 2008 г. по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, Сборник, стр. I‑9895, точки 23, 25 и 26 и цитираната съдебна практика, и Решение на Съда от 12 май 2011 г. по дело Люксембург/Парламент и Съвет, C‑176/09, Сборник, стр. I‑3727, точки 31 и 32).
94 В настоящия случай се налага изводът, че както от юридическа, така и от фактическа гледна точка положенията, довели до приемането на обжалвания регламент и на Регламент № 147/2007, не са нито идентични, нито подобни, за да бъде оправдано равното им третиране от Комисията.
95 Всъщност от юридическа гледна точка Регламент № 147/2007 се основава на член 23, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 358, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 6, стр. 237), който е заменен с член 105 от Регламента за контрол [вж. член 121, параграф 2, буква б) от последния] и цели извършването на т.нар. „исторически“ приспадания поради превишаване по-специално от Обединеното кралство на риболовните квоти за скумрия през периода 2001—2005 г., положение, което понастоящем е уредено в член 105, параграф 4 от Регламента за контрол, неприложим в настоящия случай. За сметка на това, в настоящия случай Комисията дори не е имала право да приложи тази разпоредба, тъй като установеният прекомерен риболов попада в приложното поле на член 105, параграф 2 от Регламента за контрол, отнасящ се до превишаването на квотата само за „дадена година“.
96 Впрочем следва да се подчертае, че противно на много точните критерии, предвидени в член 105, параграф 2 от Регламента за контрол, съгласно който Комисията действа в условията на обвързана компетентност при изчисляването на точния размер на приспаданията, които следва да се извършат (вж. точка 44 по-горе), член 23, параграф 4, първа алинея от Регламент № 2371/2002, чийто текст по същество съответства на този на член 105, параграф 1 от Регламента за контрол, предполага — поради общия си характер и поради липса на допълнителни уточнения в други разпоредби от Регламент № 2371/2002 — широко право на преценка на Комисията по отношение на определянето на въпросния размер и на начина на изчисляването му. Освен това именно при упражняването на това право на преценка Комисията е приела за уместно да измени приложимия коефициент за корекция и да ограничи размера на приспаданията, предвидени за периода 2007—2012 г., до 15 % от годишната риболовна квота, отпусната на съответната държава членка (вж. съображения 7 и 11 от Регламент № 147/2007). Такъв подход обаче не би бил възможен въз основа на член 105, параграф 2 от Регламента за контрол, който Комисията е приложила в случая.
97 Ето защо, дори и единствено поради тези юридически причини, Кралство Испания погрешно счита, че положенията, уредени съответно в обжалвания регламент и в Регламент № 147/2007, са били поне сходни и че в настоящия случай Комисията е трябвало да приложи спрямо него същия процент на намаляване от 15 %, за да бъде спазен принципът на равно третиране.
98 При тези условия, дори да приемем, както твърди Кралство Испания, че социално-икономическото положение на риболовния сектор в съответните държави членки е било поне сходно, довод, в подкрепа на който Кралство Испания не представя никакви конкретни доказателства, предвид задължителните критерии по член 105, параграф 2 от Регламента за контрол Комисията не е имала право да приложи същия метод на изчисляване на приспаданията като този по Регламент № 147/2007, основан на член 23, параграф 4, първа алинея от Регламент № 2371/2002.
99 Следователно, тъй като въпросните положения не са сходни и са били третирани по различен начин, основанието, свързано с нарушение на принципа на равно третиране, следва да се отхвърли по същество, без да е необходимо произнасяне по другите доводи на страните в този контекст.
100 С оглед на всички гореизложени съображения жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
101 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
102 След като Кралство Испания е загубило делото по всички предявени основания и Комисията е направила такова искане, следва Кралство Испания да бъде осъдено да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Кралство Испания да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Европейската комисия.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 юни 2014 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
От правна страна
Обобщение на основанията за отмяна
По първото основание — нарушение на член 105, параграф 6 от Регламента за контрол
По второто основание — съществено процесуално нарушение
По третото основание — нарушение на правото на защита
По четвъртото основание — нарушение на принципа на правната сигурност
По петото основание — нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
По шестото основание — нарушение на принципа на равно третиране
По съдебните разноски