Дело T‑113/17
(Публикувани откъси)
Crédit agricole SA
и
Crédit agricole Corporate and Investment Bank
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (десети разширен състав) от 20 декември 2023 година
„Конкуренция — Картели — Сектор на лихвените деривати в евро — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Манипулиране на междубанковите референтни лихвени проценти на Euribor — Обмен на поверителна информация — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Единно продължено нарушение — Поетапна във времето „хибридна“ процедура — Презумпция за невиновност — Безпристрастност — Глоби — Основен размер — Стойност на продажбите — Член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Задължение за мотивиране — Решение за изменение, което допълва мотивите — Равно третиране — Правомощие за пълен съдебен контрол“
1. Конкуренция — Административно производство — Неприложимост на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека — Приложимост на общите принципи на правото на Съюза — Принцип на добра администрация — Принцип на състезателност — Принцип на презумпцията за невиновност — Нарушение — Липса
(член 101, параграф 1 ДФЕС; членове 41 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 42—51 и 65—71)
2. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Изслушване на предприятията — Отказ на Комисията да отговори на въпросите, поставени от засегнатите предприятия в хода на изслушването — Допустимост
(член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 14 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
(вж. т. 54—60)
3. Конкуренция — Административно производство — Процедура за постигане на споразумение — Процедура, която не включва всички участници в картела — Приемане на решение за постигане на споразумение и на решение след отложена във времето обикновена процедура — Допустимост — Условия — Зачитане на задължението за безпристрастност и на презумпцията за невиновност — Зачитане на правото на защита — Обхват
(член 101 ДФЕС; членове 41 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 10а от Регламент № 773/2004 на Комисията)
(вж. т. 75—107 и 137—139)
4. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Задължение на Комисията да разгледа грижовно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства на конкретния случай — Публични изявления на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, в хода на административното производство — Изявления, които евентуално могат да свидетелстват за липса на субективна безпристрастност — Липса на отражение върху безпристрастната преценка на Комисията по делото
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 111—121)
5. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Предмет — Съобщаване на отговорите на изложение на възраженията — Условия — Необходимост да се направи разграничение между уличаващите и оневиняващите документи
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 146—170)
6. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Задължение да се осигури достъп до цялата преписка — Граници — Преписка, съдържаща поверителни данни, предоставени от други страни в производството — Съгласуване на правото на защита със защитата на поверителността — Достъп до поверителната информация в рамките на процедура „зала за данни“ — Допустимост
(членове 101 и 339 ДФЕС; член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 15 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
(вж. т. 171—183)
7. Картели — Споразумения между предприятия и съгласувани практики — Понятие — Участие в срещи с антиконкурентна цел — Включване — Условие — Липса на разграничаване от приетите решения — Изпълнено условие
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 213—228)
8. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Обмен на информация между конкуренти — Обмен на поверителна информация между брокери на финансови институции — Обмен относно опитите за манипулиране на междубанковите референтни лихвени проценти на Euribor — Обмен относно търговските позиции и ценовите стратегии в сектора на продуктите, индексирани по Euribor или EONIA — Липса на положителни последици за конкуренцията, които са доказани, релевантни и присъщи на съответното споразумение и достатъчно съществени — Обмен, който има достатъчна степен на вредност, за да може да бъде квалифициран като „ограничение с оглед на целта“
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 238—254 и 260—335)
9. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Отговорност на предприятие за действията на неговите служители — Условия — Служители, упражняващи своите функции в полза и под ръководството на предприятието
(член 101 ДФЕС)
(вж. т. 338—350)
10. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи единно нарушение — Възлагане на отговорност на предприятие за цялото нарушение — Условия — Неправомерни практики и действия, вписващи се в общ план — Преценка — Критерии — Принос към единната цел на нарушението — Знание за общия план на картела и основните му елементи или възможност за предвиждането им
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 353—364 и 375—432)
11. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Продължено нарушение
(член 101 ДФЕС)
(вж. т. 438—449)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Определяне на размера на налаганата глоба — Критерии за преценка
(член 101, параграф 1 и член 261 ДФЕС; член 23, параграф 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 459, 460 и 656—683)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Прилагане на предвидената в Насоките методология — Заместваща стойност, определена въз основа на паричните приходи, актуализирани с прилагането на коефициент на намаление — Недостатъчни мотиви във връзка с определянето на коефициента на намаление
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 13 и 37 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 474—488 и 496—512)
14. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, чрез тяхното излагане в хода на спорното производство с приемането на решение за изменение — Недопустимост
(член 101, параграф 1 и член 296, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 519—526)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Прилагане на предвидената в Насоките методология — Заместваща стойност, определена въз основа на паричните приходи, актуализирани с прилагането на коефициент на намаление — Изчисляване на паричните приходи на предприятията, участващи в едно и също нарушение, по разнородни методи — Незначително отражение върху възприетите стойности — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 532—556 и 571—587)
16. Конкуренция — Административно производство — Искания за информация — Задължение на Комисията да провери всички предадени ѝ сведения — Липса — Достатъчни улики за съмнение относно точността на предоставените сведения — Задължение на Комисията да приеме допълнителни мерки за разследване
(член 101 ДФЕС; член 18 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 559—569)
17. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Входна такса — Фактори, които трябва да се вземат предвид
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 25 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 617—624)
18. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Смекчаващи обстоятелства — Участие с по-малък интензитет спрямо това на главните участници — Намаление с 10 процента на основния размер — Нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на индивидуализиране на санкциите — Липса
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 628—652)
Резюме
През 2011 г. банковата група Barclays сезира Европейската комисия с искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, като я уведомява за съществуването на картел в сектора на лихвените деривати в евро (Euro Interest Rate Derivatives, наричани по-нататък „EIRD“).
EIRD се индексират въз основа на Euribor (Euro Interbank Offered Rate) — набор от референтни лихвени проценти, чиято цел е да отрази стойността на междубанковите кредити в евро, или на EONIA (Euro OverNight Index Average), който изпълнява равностойна функция на Euribor, но по отношение на ежедневните лихвени проценти. Лихвеният процент Euribor се основава на индивидуалната котировка, посочена от банките, принадлежащи към група, съставена от 47 финансови институции (наричана по-нататък „групата Euribor“).
След откриването от Комисията на производство за установяване на нарушение финансовите институции Barclays, Deutsche Bank, Royal Bank of Scotland и Société générale решават да вземат участие в процедура за постигане на споразумение в приложение на член 10а от Регламент (ЕО) № 773/2004(1). В края на тази процедура Комисията приема на 4 декември 2013 г. решение(2), с което констатира, че тези институции са участвали в единно продължено нарушение, имащо за цел да наруши нормалния ход на определяне на цените на пазара на EIRD.
Тъй като финансовите институции Crédit agricole SA и Crédit agricole Corporate and Investment Bank (наричани по-нататък заедно „Crédit agricole“), JP Morgan и HSBC не са представили заявление за постигане на споразумение, Комисията продължава разследването си срещу тях.
С решение от 7 декември 2016 г.(3) Комисията констатира, че Crédit agricole е нарушило член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като в периода от 16 октомври 2006 г. до 19 март 2007 г. е участвало в единно продължено нарушение, имащо за цел да измени нормалния ход на определяне на цените на пазара на EIRD, и му налага глоба в размер на 114 654 000 евро.
Според Комисията неправомерното поведение на Crédit agricole се изразява в обмен на информация между неговите финансови брокери и финансов брокер от друга финансова институция, принадлежаща към групата Euribor, който обмен по същество се отнася до манипулирането на подаваните данни от техните банки от посочената група за целите на изчисляването на Euribor, до търговските позиции във връзка с EIRD и до техните намерения и стратегии във връзка с определянето на цените на EIRD.
Crédit agricole иска от Общия съд, от една страна, частична отмяна на това решение и от друга страна, при условията на евентуалност, отмяна или намаляване на размера на наложената глоба.
След подаването на жалбата Комисията приема решение за изменение(4), за да допълни мотивите на обжалваното решение с оглед на решение HSBC Holdings и др./Комисия, постановено от Общия съд по свързано дело(5).
С решението си десети разширен състав на Общия съд уточнява критериите, позволяващи да се установи участието на предприятие в антиконкурентни практики, по-специално чрез обмен на информация в сектора на финансовите продукти. Общият съд обаче отменя обжалваното решение в частта, в която се налага глоба на Crédit agricole. След това той упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол и налага на Crédit agricole глоба в размер на 110 000 000 евро.
Съображения на Общия съд
Тъй като Crédit agricole се позовава по-специално на нарушение на правото си на защита и на принципа на състезателност поради липсата на отговор по време на изслушването пред служителя по изслушването на някои от въпросите му относно начина на изчисляване на предвидената санкция, Общият съд отбелязва, че макар служителят по изслушването да може по избор да разреши на страните да поставят въпроси по време на изслушването, основната цел на това изслушване е да даде възможност, по-специално на адресатите на изложението на възраженията, да изложат гледната си точка по предварителните констатации на Комисията. Освен това Комисията не е длъжна да предоставя на етапа на административното производство подробна информация за начина, по който възнамерява да приложи критериите, свързани с тежестта и продължителността на нарушението, за да определи размера на глобите.
Освен това Комисията не е нарушила правото на защита на Crédit agricole, като е организирала достъпа му до някои материали по преписката, произхождащи от други страни, посредством „зала за данни“. Всъщност, като се има предвид, че разглежданите данни не са загубили поверителния си характер въпреки остарялостта си, процедурата „зала за данни“ е подходящ инструмент за съвместяване на правото на защита на Crédit agricole с интересите за поверителност, на които могат да се позоват другите банки, предоставили тези данни. Впрочем Crédit agricole не е доказало, че е можело по-добре да осигури защитата си, като получи пълен достъп до посочените данни пряко, а не чрез външните си съветници.
По-нататък Общият съд потвърждава наличието на неправомерно поведение, за което Crédit agricole носи отговорност.
Що се отнася до участието на Crédit agricole в практиките по манипулиране на лихвения процент Euribor, Общият съд подчертава, че обменът на информация между финансовите брокери, възприет срещу Crédit agricole в обжалваното решение, показва ясно съобщаването на лихвените преференции, на свързаните търговски позиции и на предложение или на намерение на финансовите брокери на Crédit agricole да повлияят на подаваните данни от тяхната банка на групата Euribor.
Впрочем изтъкнатите от Crédit agricole доводи, целящи да докажат незначителната роля, която това предприятие е имало в разглежданото манипулиране, са неотносими, тъй като тези елементи, свързани с броя и интензитета на антиконкурентните действия, не са релевантни, за да се установи наличието на нарушение от страна на дадено предприятие, а само за преценката на тежестта на нарушението или на смекчаващите обстоятелства и евентуално за определянето на глобата.
Що се отнася до възприетата от Комисията квалификация като единно нарушение, Общият съд припомня, че за да се направи извод за участието на дадено предприятие в такова нарушение, са определящи три елемента:
i) различните разглеждани действия трябва да са част от „цялостен план“, който има единна цел;
ii) предприятието трябва да е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия неправомерни действия в изпълнение на същите цели или е трябвало да може разумно да ги предвиди и да бъде готово да понесе свързания с тях риск, и
iii) предприятието трябва да е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели.
Що се отнася до първия елемент, Общият съд констатира, че целият разглеждан обмен на информация се вписва във възприетата от Комисията единна цел за оказване на влияние върху паричните потоци, дължими във връзка с EIRD, във вреда на участниците на пазара, които не участват в този обмен.
Що се отнася до втория елемент, Общият съд посочва, че Комисията е разполагала с преки доказателства, че Crédit agricole е знаело, че участва заедно с други банки в съгласувани действия за манипулиране на лихвения процент Euribor с цел да се променят паричните потоци, дължими във връзка с EIRD. Всъщност от изтъкнатите в обжалваното решение обстоятелства е видно, че финансовите му брокери са знаели или са могли разумно да предвидят, че техните контакти с цел манипулиране на Euribor се вписват в „общ план“, надхвърлящ двустранния обмен.
Случаят обаче не е такъв, що се отнася до обмена на информация относно намеренията и стратегиите в областта на определянето на цените, за които представените в обжалваното решение доказателства не позволяват да се установи, че Crédit agricole е знаело или е трябвало да знае, че надхвърля двустранната рамка и се вписва в цялостен план, включващ и други банки. Що се отнася до този обмен, Crédit agricole не може да носи отговорност за участие в единното нарушение.
Що се отнася до третия елемент от обмена на информация, който Комисията е приела по отношение на Crédit agricole, е видно, че участвалите финансови брокери са имали намерението да участват в антиконкурентни практики.
След като по този начин частично потвърждава констатацията за участието на Crédit agricole в разглежданото единно продължено нарушение, Общият съд отхвърля искането за отмяна в частта, която се отнася до установяването на нарушение, доколкото това установяване е надлежно обосновано от констатациите, които не са опорочени от грешка. Общият съд обаче уважава искането за отмяна на обжалваното решение в частта, в която на Crédit agricole се налага глоба в размер на 114 654 000 евро.
В това отношение Общият съд отбелязва, от една страна, че тази санкция не отразява участието на Crédit agricole в единното продължено нарушение, тъй като Комисията неправилно му е вменила действията на другите банки във връзка с обмена на информация относно намеренията и стратегиите в областта на определянето на цените, които не са извършени с оглед на манипулирането на лихвените проценти.
От друга страна, Общият съд констатира, че определянето на размера на наложената на Crédit agricole глоба е опорочено от непълнота на мотивите.
Всъщност, макар Комисията да не е допуснала грешка в преценката, като при определянето на размера на наложената на Crédit agricole глоба се е основала на индексираните парични приходи като заместваща стойност за стойността на продажбите, тя не е обяснила в достатъчна степен причините, поради които приложеният към тези приходи коефициент на намаление е определен на 98,849 %. Освен това, тъй като Комисията не е доказала, че за нея е било практически невъзможно да мотивира надлежно обжалваното решение по този въпрос, допълнението на мотивите, изложени в това отношение в изменителното решение, без последното да изменя диспозитива на обжалваното решение, също не може да бъде прието.
Според Общия съд Комисията освен това не е изпълнила задължението си за надлежно разглеждане, тъй като въпреки наличието на достатъчно данни за съмнение в уеднаквяването на методиките, използвани от съответните банки за изчисляване на паричните им приходи, тя не е предприела допълнителни мерки за разследване. При все това такова нарушение на принципа на добра администрация би могло да доведе до отмяна на обжалваното решение само при условие че Crédit agricole докаже, че въпросните методологически различия са довели до изчисляване на основните размери на наложените глоби в нарушение на принципа на равно третиране. С оглед обаче на незначителното въздействие на посочените различия върху размера на паричните приходи, в случая те не могат да доведат до нарушение на принципа на равно третиране.
Накрая, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, Общият съд разглежда исканията на Crédit agricole за намаляване на размера на наложената му глоба.
Като подчертава, че определянето на глоба по силата на правомощието му за пълен съдебен контрол не е точна аритметична задача, Общият съд използва, подобно на следвания от Комисията подход, стойността на намалените парични приходи като първоначална информация за определянето на основния размер на глобата, доколкото тази стойност отразява икономическото значение на нарушението и тежестта на предприятието в нарушението.
Що се отнася до определянето на коефициента на намаление, чието прилагане е необходимо, за да се избегне налагането на твърде възпираща глоба, Общият съд отбелязва, че между страните е безспорно, че този коефициент възлиза поне на 98,849 %.
Що се отнася до тежестта на нарушението, Общият съд посочва, че доколкото разглежданите действия се отнасят до факторите, които са от значение за определянето на цените на EIRD, поради естеството си те са сред най-тежките ограничения на конкуренцията. Освен това разглежданите практики са особено сериозни и вредни, тъй като могат не само да нарушат конкуренцията на пазара на дериватите EIRD, но и в по-широк план да застрашат доверието в банковата система и финансовите пазари като цяло, както и тяхната надеждност.
Що се отнася до смекчаващите обстоятелства, Общият съд констатира, че Crédit agricole действително е имало по-малка роля в нарушението от основните участници. Участието му в неправомерните действия обаче е било умишлено. Освен това разглежданите действия се характеризират със завишена тежест. Следователно отражението на приетите смекчаващи обстоятелства може да бъде само незначително.
В заключение Общият съд счита, че с определянето на размера на глобата на 110 000 000 евро ще се извърши справедлива преценка на обстоятелствата по случая.
С оглед на гореизложеното Общият съд отменя обжалваното решение в частта, в която се налага глоба на Crédit agricole, определя размера на глобата на 110 000 000 евро и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.