Дело T‑135/09

Nexans France SAS и
Nexans SA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Административно производство — Жалба за отмяна — Актове, приети по време на проверка — Междинни мерки — Недопустимост — Решение за извършване на проверка — Задължение за мотивиране — Защита на личния живот — Достатъчно сериозни улики — Съдебен контрол“

Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 14 ноември 2012 г.

1.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Решение за извършване на проверка — Задължение за мотивиране — Обхват — Ясно посочване на сериозните улики, позволяващи да се заподозре нарушение — Съдебен контрол

(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Решение за извършване на проверка — Задължение за мотивиране — Обхват — Задължение да се посочат секторите, до които се отнася твърдяното нарушение — Изключване на задължението да се уточни пазара, засегнат от разследването

(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Граници — Използване на документите или информацията за целите на разследването — Използване само за секторите на дейност, посочени в решението за извършване на проверката

(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Граници — Разглеждане на документите, свързани с деянията, които пораждат последици извън общия пазар — Допустимост — Условия

(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.      Съдебно производство — Разглеждане на делата от Общия съд — Защита, предоставена на страните срещу неподходящото използване на доказателствата по делото — Обхват — Запознаване с тези доказателства на други лица освен адвокатите — Допустимост — Условия

(член 5, параграфи 3 и 7 от Указанията за секретаря на Общия съд)

6.      Съдебно производство — Писмена реплика — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Реплика, която препраща към доказателства, приложени към писмените становища — Допустимост — Условия

(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

7.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Административно производство за прилагане на правилата за конкуренция — Мерки, предприети в хода на производството за проверка — Актове, които не могат да се отделят от решението за извършване на проверката — Недопустимост

(член 230 ЕО; член 18, параграфи 1 и 3 и член 20, параграфи 2 и 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

8.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Актове, с които се променя правното положение на жалбоподателя/ищеца — Решение за отказ да се предостави ползване от защитата на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокат и клиент — Включване — Условия

(член 230 ЕО)

9.      Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искане за задължителни указания към институция — Недопустимост

(член 230 ЕО)

1.      Изискването за закрила срещу произволната и непропорционална намеса на публичната власт в сферата на дейност на всяко лице, независимо дали то е физическо или юридическо, е основен принцип на правото на Съюза.

При това положение, макар да е вярно, че в решение за извършване на проверка по силата на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 Комисията не е длъжна да съобщава на адресата на решение за проверка цялата разполагаема информация за предполагаемите нарушения, нито да дава точна правна квалификация на тези нарушения, тя, напротив, трябва да посочи ясно предположенията, които възнамерява да провери.

По този начин съдът на Съюза може да бъде призован да осъществи контрол върху такова решение, за да се увери, че то не е произволно, тоест че не е прието при липсата на фактически обстоятелства, които могат да обосноват проверка. Доколкото предприетите от Комисията проверки имат за цел да се съберат документите, които са необходими, за да се проверят действителността и обхватът на определено фактическо и правно положение, по отношение на което Комисията вече разполага с информация, съдът на Съюза трябва в рамките на този контрол да се увери, че съществуват достатъчно сериозни улики, които позволяват да се предположи, че съответното предприятие е нарушило правилата на конкуренция.

(вж. точки 40, 42, 43 и 72)

2.      Макар в решение за извършване на проверка по силата на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 Комисията да не е длъжна да определи точно пазара, предмет на разследването, тя все пак трябва да уточни в достатъчна степен секторите, до които се отнася твърдяното нарушение, предмет на разследването, за да позволи, от една страна, на съответното предприятие да ограничи сътрудничеството си до дейността на това предприятие в секторите, за които Комисията има достатъчно сериозни улики, които позволяват да се предположи, че съответното предприятие е нарушило правилата на конкуренция, и които обосновават намеса в сферата на частната дейност на това предприятие, и от друга страна, на съда на Съюза да провери при необходимост дали тези улики са достатъчни в това отношение.

(вж. точка 45)

3.      Когато Комисията извършва проверка в помещенията на предприятие на основание член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, тя е длъжна да ограничи търсенията си до тези дейности на предприятието, които са свързани с посочения в решението за проверка сектор, и след като констатира, в резултат на проверка, че даден документ или информация не се отнася до тези дейности, да се въздържи да го използва за целите на разследването си.

Всъщност, ако това ограничение не се прилагаше по отношение на Комисията, тя на практика би имала възможност всеки път, когато разполага с улики, които ѝ позволяват да подозира, че определено предприятие е нарушило правилата на конкуренцията в конкретна област от дейността си, да извърши проверка на цялата дейност, чиято крайна цел е да разкрие всяко нарушение на посочените правила, което е могло да бъде извършено от това предприятие — нещо, което е несъвместимо със защитата на сферата на частните интереси на юридическите лица, която е гарантирана като основно право в демократичното общество.

(вж. точки 64 и 65)

4.      Както е видно от наименованието на Регламент № 1/2003, правомощията, поверени на Комисията с този регламент, имат за цел изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 ЕО и 82 ЕО. Тези две разпоредби забраняват определено поведение от страна на предприятията, доколкото то може да засегне търговията между държавите членки и има за цел или за резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар. Ето защо Комисията може да използва правомощията си по извършване на проверка само за да разкрие подобно поведение. Следователно Комисията не може да извърши проверка в помещенията на предприятие, ако подозира, че съществува споразумение или съгласувана практика, чиито последици се проявяват единствено на един или няколко пазара извън общия пазар. За разлика от това нищо не пречи тя да разгледа документи относно тези пазари, за да разкрие поведение, което може да засегне търговията между държавите членки и което има за цел или за резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар.

(вж. точка 99)

5.      Авторите на становище, приложено към писмено становище на страните, които не са адвокати на главните страни или лица, които са надлежно упълномощени от тях да се запознаят с преписката, не могат да се считат за трети лица, които нямат право на достъп до преписката по делото по смисъла на член 5, параграфи 3 и 7 от Указанията за секретаря на Общия съд.

Всъщност тази разпоредба изисква страна, на която е предоставен достъп до процесуалните документи на други страни, да използва това право само за защитата на собствената си позиция, но не и с каквато и да било друга цел.

Поради това съобщаването на процесуални документи от страна по делото на трети лица, когато тези документи не са били съобщени за целите на защитата на тази страна, представлява злоупотреба с процесуални възможности. За разлика от това член 5, параграфи 3 и 7 от Указанията за секретаря на Общия съд допускат възможността страна по дадено дело да позволи на експерт да се запознае с процесуален документ, когато целта е да се улесни изготвянето от посочения експерт на документ с оглед на защита на тази страна, използван единствено за целите на производството.

(вж. точки 107—109)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 112 и 113)

7.      Всяка проверка по член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 предполага подбор на документите, които трябва да бъдат разгледани и евентуално копирани, както и подбор на въпросите, които трябва да се поставят на служителите или на представителите на съответното предприятие във връзка с предмета и целта на проверката. Тези предприятия са длъжни да позволят на Комисията да копира въпросните документи и да разрешат на служителите и на представителите да дадат исканите обяснения именно въз основа на решението за проверка, а не въз основа на отделен акт, приет в хода на проверката.

Следователно трябва да се приеме, че копирането на всеки документ и задаването на всеки въпрос по време на проверката не могат да се считат за отделни от решението за извършване на проверка актове, а за мерки за изпълнение на това решение.

Следователно решението да се копират някои електронни файлове и един твърд диск, за да бъдат разгледани по-късно в помещенията на Комисията, както и решението да се разпита един служител не могат да се считат за актове, които подлежат на обжалване по смисъла на член 230 ЕО.

(вж. точки 121, 125 и 132)

8.      Решението, с което Комисията отхвърля искането за защита, на основание поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокат и клиент, на документите, чието представяне тя е поискала в хода на проверка по силата на Регламент № 1/2003, произвежда правно действие по отношение на съответните предприятия, тъй като Комисията отказва възможността да се ползва предвидената от общностното право защита, същото има окончателен характер и е независимо от крайното решение, с което се установява нарушение на правилата на конкуренцията.

Когато обаче предприятието не посочва, че копираните от Комисията документи или получената от нея информация се ползват от предвидена в правото на Съюза защита, подобна на защитата, предоставена на разговорите и кореспонденцията между адвокат и клиент, Комисията, когато решава да копира тези документи и да поиска от жалбоподателите да предоставят информация, не приема решение, с което отказва на жалбоподателите да се ползват от тази защита.

В подобна ситуация решението, взето от Комисията, да се копират документи или да се получи информация от служители на предприятието, не може да се счита за обжалваем акт по смисъла на член 230 ЕО.

(вж. точки 128, 129 и 132)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 136)