Дело T‑20/17
Унгария
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (девети състав) от 27 юни 2019 година
„Държавни помощи — Унгарски данък върху оборота от разпространението на реклама — Прогресивни данъчни ставки — Приспадане от данъчната основа на 50 % от пренесените загуби за дружествата, които не са отчели печалба през 2013 г. — Решение, с което помощните мерки се квалифицират като несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването им — Понятие за държавна помощ — Условие за избирателност“
1. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Благоприятно данъчно третиране на някои предприятия, предоставяно от публичноправните органи — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 71—73)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Мярка, предоставяща данъчно предимство — Референтна рамка за преценката за наличие на предимство — Материален обхват — Критерии — Установяване на общ или „обичаен“ данъчен режим — Разграничение между операторите, които се намират в сходно правно и фактическо положение, което не е обосновано от естеството и структурата на общия или „обичайния“ данъчен режим — Естество и структура на данъчен режим — Понятие
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 74—77)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Референтна рамка за преценката за наличие на предимство — Секторен данък, с който се облага оборотът на разпространителите на реклами — Установяване на общ или „обичаен“ данъчен режим — Прогресивна структура на облагане — Включване — Определяне от Комисията на непълен или хипотетичен референтен данъчен режим — Недопустимост
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 78—83)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Секторен данък, с който се облага оборотът на разпространителите на реклами — Естество на данъка — Изтъкната от съответната държава цел да се въведе секторно облагане, което следва логика за преразпределяне — Цел, съответстваща на прогресивната структура на облагане — Допустимост
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 84—90)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Секторен данък, с който се облага оборотът на разпространителите на реклами — Естество на данъка — Структура на данъка — Принцип на прогресивна данъчна структура — Недискриминационно разграничение, обосновано от преследваната цел за данъчно преразпределяне — Липса на избирателност
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 91—105)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Секторен данък, с който се облага оборотът на разпространителите на реклами — Структура на данъка — Контрол върху конкретно възприетата прогресивна данъчна структура — Съответствие със същността на преследваната цел за данъчно преразпределяне — Недискриминационно третиране на данъчнозадължени лица, които се намират в сходно правно и фактическо положение — Липса на избирателност
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 107—111)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Секторен данък, с който се облага оборотът на разпространителите на реклами — Механизъм за приспадане на загубите, който води до намаляване на данъчната основа за първата данъчна година — Допустимост — Условия — Съответствие с преследваната цел за данъчно преразпределяне — Липса на дискриминация
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 117—124)
Резюме
С решението си Унгария/Комисия (T‑20/17), постановено на 27 юни 2019 г., Общият съд отменя решението на Комисията, по силата на което установеният от Унгария прогресивен данък, с който се облага оборотът от разпространението на реклами, се квалифицира като несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ(1).
На 15 август 2014 г. в Унгария влиза в сила Законът за данъка върху рекламата, с който се въвежда прогресивен данък за категории от оборота, с който се облагат приходите от разпространението на реклами. Данъкът, с който се облага нетният оборот на разпространителите на реклама (вестници, аудио-визуални медии, рекламни билбордове), извършващи дейността си в Унгария, съдържа скала от шест прогресивни ставки в зависимост от оборота и възможността данъчнозадължените лица, чиято печалба преди облагането ѝ с данъци за 2013 г. е нулева или отрицателна, да приспаднат от данъчната си основа 50 % от загубите, пренесени от предходни години. Като преценява, че както прогресивният характер на този данък, така и намаляването на данъчната основа поради приспадането на загубите, съдържат елементи на държавна помощ, на 12 март 2015 г.(2) Комисията уведомява Унгария за решението си да започне официална процедура по разследване на тези мерки, придружено от разпореждане за преустановяването им(3). В решението си от 4 ноември 2016 г. тя приема по-специално че мярката както поради прогресивната си структура, така и поради възможността за приспадане на загубите, която съдържа, представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ и разпорежда незабавното и действително възстановяване на помощите, изплатени на ползвателите.
Така след решението си от 16 май 2019 г., Полша/Комисия(4), отново приканен да се произнесе по въпроса дали данък върху оборота, който има прогресивна структура, представлява поради това избирателна мярка, съставляваща държавна помощ, Общият съд приема в конкретния случай, че Комисията е допуснала няколко грешки.
Най-напред той констатира, че за да определи дали тази данък е избирателен, Комисията не може да възприеме непълен или хипотетичен референтен данъчен режим. Всъщност Комисията е идентифицирала „обичаен“ данъчен режим, съдържащ данъчна структура с единна данъчна ставка, независимо от нейния размер, при условие че е трябвало да възприеме действителните характеристики на „обичайния“ данъчен режим, установен със закона, т.е. самият данък върху рекламата с неговата структура, която включва единна скала със ставки и категориите ѝ. Като посочва обаче, че изводът на Комисията може да бъде обоснован с други мотиви, доказващи избирателно предимство в полза на предприятия с по-малък оборот, Общият съд разглежда също дали институцията е успяла да докаже, че структурата на този данък, т.е. неговата структура на облагане, нарушава естеството му, т.е. неговите цели.
В това отношение той констатира най-напред че Комисията е допуснала също грешка при прилагане на правото, като е направила извода, че целта на данъка е просто да събере бюджетните приходи, докато според унгарските органи целта е да се въведе данък върху оборота на разпространителите на реклами, който да почива на логиката за преразпределяне. По-нататък Общият съд констатира, че Комисията не е успяла да докаже, че прогресивната структура на данъка по принцип противоречи на преследваната цел. По-специално той посочва, че не е налице избирателност, когато разликите в данъчното облагане произтичат от прилагането, без изключения, на „обичайния“ режим, когато сходни положения се третират по сходен начин и когато не нарушават целта на съответния данък. Накрая, Общият съд констатира, че Комисията не е доказала, че конкретно възприетата прогресивна структура на облагане е определена по начин, който до голяма степен лишава от съдържание преследваната цел.
Общият съд приема също че Комисията не е установила, че намаляването на данъчната основа поради приспадането на загубите е дискриминационен елемент, противоречащ на целта на този данък, което представлява избирателно предимство, характерно за държавна помощ. В това отношение той посочва по-специално че намаляването на данъчната основа е установено въз основа на обективни критерии, които не зависят от избора на съответните предприятия.