Дело T-137/09

Nike International Ltd

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „R10“ — Нерегистрирана национална словна марка „R10“ — Прехвърляне на националната марка — Процесуално нарушение“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред общностния съд — Условие за допустимост — Правни основания, с които се оспорват само решенията на апелативните състави

(член 63, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба срещу решение на отдела по споровете на Службата — Прехвърляне на по-ранната марка след подаването на възражение и преди постановяването на решение на Службата — Проверка на апелативния състав дали приобретателят е процесуално легитимиран да обжалва

3.      Марка на Общността — Прехвърляне на право на интелектуална собственост — Доказване на прехвърлянето на по-ранното национално право — Транспониране на правило 31, параграф 6 от Регламент № 2868/95 към прехвърлянето на национални марки

(член 1, правило 31, параграф 6 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

1.      По силата на член 63, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността пред общностния съд може да се обжалват само решенията на апелативните състави, поради което в тези производства по обжалване са допустими само правни основания, с които се оспорва решението на самия апелативен състав. Следователно трябва да се отхвърлят като недопустими правните основания, с които се твърди, че решение на отдела по споровете е прието в нарушение на Регламента.

(вж. точка 13)

2.      Когато марката е прехвърлена след подаването на възражение и в преписа от удостоверението за регистрация на марката, на която се основава възражението, като притежател е посочено дружество, различно от това, което е обжалвало решението на отдела по споровете за отхвърляне на възражението, жалбата не може да бъде допусната въз основа на хипотезата, че по-ранната марка е била прехвърлена на жалбоподателя. В този смисъл апелативният състав има основание да провери процесуалната му легитимация.

Наистина, за разлика от хипотезата, в която прехвърлянето е извършено преди подаването на възражението, когато марката, на която е направено позоваване, е прехвърлена след подаването на възражението и преди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да приеме окончателно решение, тази служба трябва да следи за защитата на правата на страната, която първоначално е направила възражението или е подала заявката за марка, тъй като целта на конституирането на приобретателя на марката като страна е да се прекрати производството по отношение на страната, по чието искане то е било образувано. Освен това апелативният състав е длъжен да се увери, че подалото жалба лице е процесуално легитимирано да обжалва решението на отдела по споровете.

(вж. точка 17)

3.      При липсата на законова разпоредба относно доказването на прехвърлянето на по-ранното национално право, на което е направено позоваване в подкрепа на възражението, насоките на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) — които тя по принцип е длъжна да спазва — се основават в това отношение на разпоредбите, предвидени в правило 31, параграф 6 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 на Съвета относно марката на Общността. Така в приложимата в случая „Част 1: Процесуални въпроси“ от „Част В: Възражение“ от тези насоки е предвидено, че ако новият притежател на по-ранното национално право „съобщи на Службата за прехвърлянето, но не представи (достатъчно) доказателства за това прехвърляне, производството по възражение трябва да бъде спряно, а новият притежател разполага със срок от два месеца, за да представи доказателства за прехвърлянето“. Това транспониране на правило 31, параграф 6 от Регламент № 2868/95 към прехвърлянето на национални марки не може да се оспорва, тъй като, ако националното право не предвижда производство за регистриране на прехвърлянето на собствеността върху регистрираните марки, проверката, която извършва отделът по споровете или апелативният състав, за да установи дали действително е прехвърлена марката, посочена в подкрепа на възражението, е по същество същата като проверката, която извършва компетентният отдел на Службата при разглеждането на молби за регистрация на прехвърляне на марки на Общността. Освен това, макар да се отнасят изрично до регистрираните национални марки, правилата за това производство следва да се прилагат по аналогия към прехвърлянето на нерегистрирани национални марки, тъй като проверката, която следва да извърши Службата, е една и съща.

(вж. точка 24)