Дело C‑262/11
„Кремиковци“ АД
срещу
Министъра на икономиката, енергетиката и туризма и заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма
(Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град)
„Присъединяване на Република България към Европейския съюз — Споразумение за асоцииране ЕО—България — Металургичен сектор — Публични помощи за преструктуриране, предоставени преди присъединяването — Условия — Жизнеспособност на ползвателите в края на периода на преструктуриране — Обявяване в неплатежоспособност на ползвател след присъединяването — Съответна компетентност на националните власти и на Европейската комисия — Национално решение, с което се установява публично вземане, представляващо неправомерно отпуснати държавни помощи — Решение № 3/2006 ЕС—България — Приложение V към Акта за присъединяване — Помощи, приложими след присъединяването — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Съществуващи помощи“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 29 ноември 2012 г.
1. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Присъединяване на България към Европейския съюз — Разграничение в зависимост от специфичните правила на приложение V към Акта за присъединяване — Мерки, предприети в България преди присъединяването, в рамките на преструктурирането на стоманодобивния сектор — Правно основание при възстановяване на тези помощи
(член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграфи 1 и 3 ЕО; приложение V към Акта за присъединяване от 2005 г.; Допълнителен протокол към Споразумението за асоцииране ЕО—България)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Разпоредби на Договора — Приложно поле ratione temporis — Присъединяване на България към Европейския съюз — Акт за присъединяване — Прилагане на разпоредбите в областта на държавните помощи от датата на присъединяване и само за случаи, възникнали след тази дата
(член 87 ЕО и член 88 ЕО; Акт за присъединяване от 2005 г.; член 1, буква б), подточка i) и буква в) от Регламент № 659/1999 на Съвета)
1. Що се отнася до предоставените в България помощи преди нейното присъединяване към Съюза, дял 2 от приложение V към Акта за присъединяване от 2005 г. предвижда механизъм за контрол. Този механизъм се опитва по-специално да обхване различните подобни помощи, които към момента на присъединяването биха могли да се считат за „съществуваща помощ“ по смисъла на член 88, параграф 1 ЕО. Съгласно този механизъм предприетите държавни мерки по предоставяне на помощ преди посоченото присъединяване, но които, от една страна, са приложими и след присъединяването и които, от друга страна, към датата на присъединяване са съобразени с кумулативно посочените в член 87, параграф 1 ЕО критерии, са обвързани със специфичните правила на приложение V към Акта за присъединяване било в качеството им на съществуваща помощ по смисъла на член 88, параграф 1 ЕО, когато се отнасят до някоя от трите посочени в това приложение категории, било в качеството им на нова помощ към датата на присъединяване с оглед на прилагането на член 88, параграф 3 ЕО, когато не се отнасят до някоя от тези три категории.
Следователно, за да може спрямо тях да се приложат посочените специфични правила на приложение V към Акта за присъединяване, приетите преди присъединяването мерки на държавна подкрепа трябва в частност да бъдат все още „приложими“ по смисъла на това приложение и след присъединяването. В този смисъл следва да се тълкува употребеният в приложение V към Акта за присъединяване израз „все още приложими“ като отнасящ се по същество до приложените преди присъединяването към Съюза мерки, които и след присъединяването запазват възможността да породят разходи за съответната държава членка, да увеличат нейната финансова отговорност или да намалят бюджетните приходи на тази държава.
В случай, при който предоставянето на публични помощи е било осъществено преди присъединяването на България към Съюза, тези помощи не са могли след присъединяването да доведат до разходи или до по-голяма финансова отговорност за българските държавни органи или да намалят бюджетните приходи на тази държава. При дадените условия тези публични помощи не могат да се считат за „приложими“ след присъединяването по смисъла на приложение V към Акта за присъединяване. Поради това тези мерки не могат да се считат нито за „съществуваща помощ“, нито за „нова помощ при присъединяването“ по смисъла на посоченото приложение.
От друга страна, процедурата за възстановяване на такива публични помощи, предоставени на предприятие преди присъединяването на България, трябва да се основава на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране, в случай че не са спазени условията по член 9, параграф 4 от Протокол № 2 към това Европейско споразумение, съгласно който България има право да предоставя помощи за целите на преструктурирането на своя стоманодобивен сектор, при условие по-специално че в края на периода на преструктуриране те доведат до жизнеспособност на предприятията получатели при обичайни пазарни условия. В този контекст, в съответствие с трета алинея на същия член, компетентните национални органи могат да приемат решение за възстановяването на публични помощи, които не отговарят на тези условия. Приетото от Европейската комисия на основание член 3, втора алинея от Допълнителния протокол решение не представлява предварително условие за възстановяването от тези органи на подобни помощи.
(вж. точки 40, 51—53, 55, 58—60 и 71 и диспозитива)
2. От член 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. следва, че членове 87—89 ЕО, както и Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО са приложими в България едва от присъединяването на държавата към Съюза на 1 януари 2007 г. съгласно предвидените в Акта за присъединяване условия.
Може да се заключи по-специално от член 1, буква б), подточка i) и буква в) от Регламент № 659/1999 във връзка с член 2 от Акта за присъединяване, че едва след присъединяването могат да се прилагат пряко в България критериите по член 87, параграф 1 ЕО като такива, и то единствено с оглед на възникналите след тази дата случаи. Освен това съществуващите помощи могат да бъдат предмет, когато случаят е такъв, само на решение за несъвместимост, което произвежда действие занапред.
(вж. точки 50 и 54)