Language of document : ECLI:EU:F:2008:163

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

9 декември 2008 година

Дело F-144/07

Spyridon Efstathopoulos

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Бивши срочно наети служители — Регламент (ЕО, Евратом, ЕОВС) № 2689/95 — Обезщетение при освобождаване от работа — Вземане предвид на премия за производителност при определяне на размера на получените брутни доходи в рамките на новите функции“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 EA, с която г‑н Efstathopoulos, получател на обезщетение съгласно Регламент (ЕО, Евратом, ЕОВС) № 2689/95 на Съвета от 17 ноември 1995 г., който въвежда, с оглед на присъединяването на Австрия, Финландия и Швеция, особени мерки за преустановяване на функциите на срочно наети служители на Европейските общности (ОВ L 280, стp. 4), иска по същество, на първо място, отмяна на решението на Парламента от 18 април 2007 г., с което, от една страна, получаваната от него премия за производителност в рамките на новите му функции в Министерството на развитието в Гърция е била взета предвид при определяне на размера на брутните му доходи, по смисъла на горепосочения регламент, на споменатите функции, което е довело до намаляване на обезщетението, получавано от жалбоподателя съгласно посочения регламент, и от друга страна, е взето решение за възстановяване на недължимо получените суми, и на второ място, отмяна на решението от 14 септември 2007 г., с което е отхвърлена подадената на 9 май 2007 г. жалба срещу гореспоменатото решение от 18 април 2007 г.

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Особени мерки за преустановяване на функциите на срочно наети служители — Регламент № 2689/95 — Обезщетение при освобождаване от работа

(член 4, параграфи 1 и 4 от Регламент № 2689/95 на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Предмет

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Възстановяване на недължимо платени суми — Условия

(член 85 от Правилника за длъжностните лица)

1.      За целите на тълкуването на разпоредба на общностното право трябва да се вземат предвид, от една страна, текстът на същата, и от друга страна, нейният контекст, както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част. Според буквалното тълкуване в обхвата на понятието „брутни доходи“ по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 2689/95 на Съвета от 17 ноември 1995 г., който въвежда, с оглед на присъединяването на Австрия, Финландия и Швеция, особени мерки за преустановяване на функциите на срочно наети служители на Европейските общности, попада финансово плащане, което изпълняващо функции в национална администрация лице получава месечно точно поради това изпълнение на функциите. Това важи на още по-силно основание, ако плащането подлежи на облагане с данък, наречен „върху дохода“.

Тълкуването на понятие от общностното право като това за „брутни доходи“, които получателят на обезщетението при освобождаване от работа получава на своите „нови функции“, по смисъла на Регламент № 2689/95, не може да зависи от квалификацията, която националните правни системи дават на едно или друго финансово плащане, получавано от дадено лице поради изпълнението на тези функции. Действително, в обратния случай би съществувал риск от накърняване на принципа на единството на общностното право, както и на принципа на равно третиране на длъжностните лица.

(вж. точки 33, 35 и 37)

Позоваване на: Съд на публичната служба — 14 декември 2006 г., André/Комисия, F‑10/06, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑183 и II‑A‑1‑755, точка 35 и цитираната съдебна практика

2.      Тъй като допустимостта на жалбите на длъжностни лица е обусловена от спазването на досъдебната процедура, всяко твърдение за нарушение, което не е повдигнато в досъдебната жалба и никак не може да се счита за основано на същите основания за оспорване като формулираните в посочената жалба или като разширяване на развитите в същата доводи, трябва да бъде отхвърлено като недопустимо поради нарушаване на правилото за съгласуваност между административната и съдебната жалба.

(вж. точка 43)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 4 май 1999 г., Z/Парламент, T‑242/97, Recueil FP, стp. I‑A‑77 и II‑401, точка 58; 22 февруари 2001 г., Tirelli/Парламент, T‑144/00, Recueil FP, стp. I‑A‑45 и II‑171, точка 25

Съд на публичната служба — 11 декември 2007 г., Martin Bermejo/Съвет, F‑60/07, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 34

3.      Макар законосъобразността на едно решение за връщане на недължимо платено да зависи или от изискването за знание от страна на засегнатия служител или длъжностно лице за нередовността на плащането, или от очевидния характер на тази нередовност, общностният съд все пак може да контролира спазването на едното или другото условие само ако заинтересуваният представи правно основание, изведено от нарушението на член 85 от Правилника или поне ако не се ограничи до оспорване на недължимия характер на плащанията, които институцията цели да получи обратно, но изтъква или че не е знаел за нередовността на плащанията, или че не e могъл да знае да нея. При риска от нарушаване на функцията на член 85 от Правилника и от прекъсване на установеното в него равновесие на правата и задълженията между институцията и нейните длъжностни лица или служители, само оспорването на нередовността на едно плащане от страна на засегнатия служител или длъжностно лице, при липсата на каквото и да е специфично позоваване на знанието (действително или презумирано) за нередовността, не може да се тълкува като имплицитно включващо твърдението, че заинтересуваният не е знаел или не е могъл да знае за нередовността.

(вж. точка 45)