Language of document :

Решение на Съда (трети състав) от 20 юни 2013 г. (преюдициално запитване от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) — Обединено кралство) — Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs/Paul Newey, осъществяващ търговска дейност под търговското наименование „Ocean Finance“

(Дело C-653/11)1

(Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Икономическа и търговска действителност на сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs

Ответник: Paul Newey, осъществяващ търговска дейност под търговското наименование „Ocean Finance“

Предмет

Преюдициално запитване — Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) — Тълкуване на член 9, параграф 2, буква д) и на член 13, Б, буква г) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Освобождаване на доставките на услуги по кредитно посредничество — Дейност по кредитно посредничество, насочена към Обединеното кралство и осъществявана от установено в Jersey дружество, което ползва услугите на установено в Обединеното кралство лице — Разглеждане на дейността като осъществена от установеното в Jersey дружество или от установеното в Обединеното кралство лице

Диспозитив

Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/EO на Съвета от 17 октомври 2000 г. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция.

____________

1 ОВ C 65, 3.3.2012 г.