ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
G. PITRUZZELLA
представено на 4 март 2020 година(1)
Дело C‑104/19
Donex Shipping and Forwarding BV
в присъствието на:
Staatssecretaris van Financiën
(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия)
„Преюдициално запитване — Търговска политика — Антидъмпингови мита — Валидност на Регламент (ЕО) № 91/2009 — Внос на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай — Регламент (ЕО) № 384/96 — Член 2, параграф 10 — Член 6, параграф 7, членове 19 и 20 — Процесуални права — Нарушение на правото на защита — Вносител от Съюза, който не е участвал в антидъмпинговата процедура“
1. Предмет на настоящото дело е преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия), относно валидността на Регламент (ЕО) № 91/2009(2) (наричан по-нататък „спорният регламент“), с който Съветът на Европейския съюз налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република.
2. Преюдициалното запитване е отправено в рамките на висящ пред запитващата юрисдикция спор относно обжалването от дружеството Donex Shipping and Forwarding BV (наричано по-нататък „Donex“) на постановления за плащане на антидъмпингови мита за внос от това дружество на продукти, попадащи в приложното поле на спорния регламент.
3. Пред запитващата юрисдикция Donex изтъква няколко основания за невалидност на спорния регламент. Настоящото заключение ще се съсредоточи върху въпроса дали вносител от Съюза като Donex, който не е участвал в процедурата, довела до приемането на регламент за налагане на антидъмпингови мита, може да се позове на невалидността на този регламент, като твърди, че институциите на Съюза са пропуснали да предоставят на производителите износители, оказали съдействие в тази процедура, необходимата информация, за да могат да подадат надлежно молби за внасяне на корекции на нормалната стойност, използвана за определянето на дъмпинговия марж.
I. Правна уредба
1. Международното право
4. В приложение 1А към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) се съдържа Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение за митата и търговията (1994)(3) (наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение“).
5. Член 2, параграф 4 от Анидъмпинговото споразумение предвижда следното:
„2.4. Трябва да бъде направено справедливо сравнение на експортната цена с нормалната стойност. Сравнението следва да се направи на едно и също ниво на търговия, което обикновено е нивото на излизане от производство (ex-factory), и по отношение на продажби, извършени доколкото е възможно по едно и също време. Във всеки отделен случай, според неговите особености, следва да се има предвид допустима сума за онези разлики, които влияят върху сравнимостта на цените, включително разликите в условията и срока на продажбата, данъчното облагане, обема на търговията, количествата, физическите характеристики, както и всякакви други различия, за които е доказано, че влияят върху сравнимостта на цените […]. В случаите, посочени в параграф 3, следва да се имат предвид допустими суми за разходи, включително за мита и данъци, направени в периода между вноса на стоките и препродажбата им, както и за натрупаните печалби. Ако в тези случаи е била повлияна съпоставимостта на цените, властите следва да определят нормалната стойност на ниво на търговия, което е еквивалентно на ниво на търговията на предполагаемата експортна цена, или следва да имат предвид елементите, описани в този параграф. Властите следва да уведомяват заинтересованите страни каква информация е необходима, за да бъде гарантирано едно справедливо сравнение, и няма да налагат неразумно висока тежест на доказателството за тези страни“.
2. Правото на Съюза
1. Основният регламент
6. Към датата на приемане на спорния регламент разпоредбите относно приемането на антидъмпингови мерки от Европейския съюз се съдържат в Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност(4), последно изменен с Регламент № 2117/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г.(5) (наричан по-нататък „Основният регламент“).
7. Член 2 от Основния регламент, озаглавен „Определяне на дъмпинг“, гласи в параграф 10, озаглавен „Сравнение“:
„Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едно и също ниво на търговията по отношение на продажбите, извършени на дати, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на страните. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се правят съответни намаления — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Корекции, които дублират вече извършените, не се допускат, особено при отчитане на отстъпки, рабати, количества и ниво на търговията“.
8. Член 6, параграф 7 от Основния регламент, озаглавен „Процедура по разследване“, гласи:
„Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, организациите на купувачите и потребителите, които са заявили своя интерес за участие в процедурата в съответствие с член 5, параграф 10, както и представителите на страната на износа, имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по процедурата за разследване и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на [Съюза] или от [неговите] държави членки, ако тази информация е от съществено значение за формулирането на защитата, не е поверителна по смисъла на член 19 и която е приложима в процедурата по разследването. Страните могат да представят отговор във връзка с тази информация и коментарите им се вземат предвид, ако са подкрепени с достатъчно доказателства“.
9. Член 19 от Основния регламент, озаглавен „Поверителност“, гласи в параграфи 1 и 4:
„1. Всяка поверителна по своя характер информация (защото например разгласяването ѝ ще даде значително сравнително преимущество на конкурент или ще има значителен отрицателен ефект за лицето, предоставило информацията, или за трето лице, от което информацията е получена), както и информацията, предоставена от заинтересовани лица на поверителна основа, се разглежда от властите като поверителна, ако са посочени уважителни причини за това.
[…]
4. Настоящият член не изключва разгласяване на обща информация от органите на [Съюза] и по-специално на основанията, въз основа на които се вземат решения по силата на настоящия регламент, и на доказателствата, използвани от органите на [Съюза], ако съответните основания е необходимо да се разясняват в рамките на съдебно производство. При такова разгласяване трябва да се държи сметка за законния интерес на съответните лица да не се накърнява търговската им тайна“.
10. Член 20 от Основния регламент, озаглавен „Разгласяване“, гласи в параграфи 2—5:
„2. [Жалбоподателите, вносителите и износителите, и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа] имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без въвеждане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.
3. Исканията за окончателно разгласяване по смисъла на параграф 2 се отправят в писмена форма до Комисията […]. Когато не е въведено временно мито, на страните се предоставя възможност да поискат окончателно разгласяване в срок, определен от Комисията.
4. Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се прави с надлежно отчитане на защитата на поверителна информация във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от един месец преди вземане на окончателно решение или преди внасяне от страна на Комисията на предложение за окончателни действия в съответствие с член 9. Ако Комисията не е в състояние да разгласи някои факти и съображения към този момент, това се извършва във възможно най-кратък срок след този момент. Разгласяването не предопределя решенията, които може да бъдат взети от Комисията или Съвета впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, същите се разгласяват във възможно най-кратък срок.
5. Забележки, направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид, само когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни, при надлежно отчитане на спешността на случая“.
2. Спорният регламент и следващите регламенти относно антидъмпинговите мита върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана
11. На 9 ноември 2007 г. Комисията започва процедура за наличието на дъмпинг за някои скрепителни елементи от стомана или желязо с произход от Китайската народна република(6).
12. Разследването обхваща периода от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г. В разследването оказват съдействие 110 китайски дружества или групи дружества, 9 от които са избрани за представителна извадка(7).
13. След приключване на разследването на 26 януари 2009 г. Съветът приема спорния регламент, с който налага окончателно антидъмпингово мито върху някои скрепителни елементи от желязо или неръждаема стомана с произход от Китайската народна република.
14. От спорния регламент е видно, че за китайските производители износители, на които не е предоставено третиране като дружества, работещи в условия на пазарна икономика, нормалната стойност е установена въз основа на информацията, получена от производител от държава аналог, в случая Индия(8).
15. Що се отнася по-специално до неоказалите съдействие при разследването дружества, поради ниската степен на съдействие дъмпинговият марж е установен като средна стойност на стойността, установена от данните от Евростат и най-високите маржове, установени за видовете продукти, продавани в представителни количества от съдействащия производител износител с най-висок дъмпингов марж. На тази основа този дъмпингов марж е изчислен на 115,4 %(9).
16. Тъй като обаче в приложение на „правилото за по-ниското мито“ общонационалният дъмпингов марж е определен на 85 %, в съответствие с член 9, параграф 4 от Основния регламент(10) ставката на окончателното антидъмпингово мито за неоказалите съдействие дружества е установена на 85 %.
17. На 28 юли 2011 г. Органът на СТО за уреждане на спорове (Dispute Settlement Body; наричан по-нататък „ОУС“) приема доклада на апелативния орган от 15 юли 2011 г.(11), както и изменения с него доклад на специалната група по случая „Европейски общности — окончателни антидъмпингови мерки по отношение на някои скрепителни елементи от желязо или стомана от Китай“ (WT/DS397). В посочените доклади се констатира по-специално че с приемането на спорния регламент Съюзът е действал по начин, който е несъвместим с някои разпоредби на Антидъмпинговото споразумение.
18. Вследствие на тези доклади Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 924/2012 от 4 октомври 2012 година за изменение на Регламент № 91/2009(12), с който се запазват въведените със спорния регламент антидъмпингови мерки, но занапред максималното антидъмпингово мито се намалява от 85 % на 74,1 %(13).
II. Фактите, главното производство и преюдициалните въпроси
19. През 2011 г. Donex декларира пускането в свободно обращение на скрепителни елементи от желязо, съответно от стомана. След разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) се установява, че тези елементи са с произход от Китайската народна република и следователно съгласно спорния регламент подлежат на облагане с антидъмпингови мита.
20. Вследствие на това на 4 юни 2014 г. Donex получава постановления за плащане на антидъмпингови мита за сума, изчислена по ставката от 85 %, установена в спорния регламент за китайските производители износители, които не са оказали съдействие при разследването.
21. Donex обжалва тези постановления пред Rechtbank Noord-Holland (Първоинстанционен съд Северна Холандия, Нидерландия). Тъй като жалбата му е отхвърлена, Donex подава въззивна жалба пред Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия). С решението си тази юрисдикция отхвърля подадената от Donex жалба, като отхвърля по-специално доводите, с които дружеството оспорва валидността на спорния регламент.
22. Donex подава касационна жалба срещу въззивното решение пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) — запитващата юрисдикция по настоящото дело — пред който повтаря доводите си относно невалидността на спорния регламент.
23. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали посоченият регламент е валиден с оглед на два аспекта: на първо място, по отношение на определянето на дъмпинговия марж, извършено в спорния регламент в съответствие с член 2, параграф 11 от Основния регламент; на второ място, по отношение на обективното сравнение, извършено съгласно член 2, параграф 10 от Основния регламент.
24. Що се отнася до втория аспект, запитващата юрисдикция иска да се установи по-специално дали спорният регламент е валиден с оглед на довода на Donex, че институциите на Съюза са нарушили член 2, параграф 10 от Основния регламент, като не са предоставили своевременно на китайските производители износители, оказали съдействие при разследването, всички данни, получени от индийския производител, свързани с определянето на нормалната стойност. В това отношение запитващата юрисдикция се позовава изрично на заключението на генералния адвокат Mengozzi по съединени дела Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет (C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2016:928, наричано по-нататък „заключението по дела Changshu и Ningbo“).
25. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 по отношение на вносител в Съюза поради нарушение на член 2, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 384/96, тъй като при извършване на уреденото в тази разпоредба сравнение Съветът не е взел предвид експортните сделки с определени видове от продукта, за да определи дъмпинговия марж за разглежданите продукти на неоказали съдействие китайски производители износители?
2. Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 по отношение на вносител в Съюза поради нарушение на член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 384/96, тъй като при сравняването на нормалната стойност на продуктите на индийски производител с експортните цени на сходни китайски продукти в рамките на изчисляването на дъмпинговия марж за разглежданите продукти институциите на Съюза са отказали да вземат под внимание корекции във връзка с вносни митни сборове за суровини и косвени данъци в държавата аналог Индия, както и корекции за разлики в производствените разходи и/или тъй като при определянето на нормалната стойност институциите на Съюза не са предоставили (своевременно) на китайските производители износители, оказали съдействие по време на разследването, всички данни, получени от индийския производител?“.
III. Анализ
1. Предварителни бележки по преюдициалното запитване
26. С преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция иска от Съда да прецени валидността на спорния регламент в три аспекта: евентуално нарушение на член 2, параграф 11 от Основния регламент при определянето на дъмпинговия марж (първи преюдициален въпрос); евентуално нарушение на член 2, параграф 10 от посочения регламент във връзка с предполагаемия отказ на институциите на Съюза да вземат предвид някои корекции (първа част от втория преюдициален въпрос); и евентуално нарушение на последната разпоредба във връзка с твърдения пропуск на посочените институции да предоставят на китайските производители износители, оказали съдействие при разследването, всички данни, получени от индийския производител, относно определянето на нормалната стойност (втора част от преюдициалния въпрос).
27. В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи върху втората част от втория преюдициален въпрос.
28. Най-напред обаче считам за необходимо да припомня, на първо място, че съгласно практиката на Съда в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат. Що се отнася до съдебния контрол върху такава преценка, той трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно, и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт(14).
29. На второ място, отбелязвам, че в подкрепа на някои от съмненията си относно валидността на спорния регламент запитващата юрисдикция неколкократно се позовава на Регламент № 924/2012, приет след посоченото в точка 17 по-горе решение на ОУС от 28 юли 2011 г. В писменото си становище самото Donex се позовава на този регламент, за да обоснове някои от доводите си относно невалидността на спорния регламент. В това отношение обаче следва да се отбележи, че Регламент № 924/2012 е приет след спорния регламент с цел да го измени след провеждането на конкретно разследване, различно от довелото до приемането на спорния регламент. Според мен от всичко това следва, че валидността на спорния регламент на може да се оспори, като се направи позоваване на незаконосъобразността на Регламент № 924/2012 или на нарушения в разследването, довело до приемането му.
2. По втората част от втория преюдициален въпрос
1. Предварителни бележки
30. С втората част от втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали спорният регламент е невалиден по отношение на вносител от Съюза като Donex поради нарушение на член 2, параграф 10 от Основния регламент, тъй като в хода на разследването, довело до приемането му, институциите на Съюза не са предоставили своевременно на китайските производители износители, оказали съдействие при разследването, всички данни, получени от индийския производител, използвани за определянето на нормалната стойност.
31. Този въпрос възниква в контекст, в който, както бе припомнено в точка 14 по-горе, в спорния регламент — по отношение на китайските производители износители, на които не е предоставено третиране като дружества, работещи в условия на пазарна икономика — институциите на Съюза са определили нормалната стойност въз основа на информацията, получена от производител от държава аналог, в случая Индия.
32. Въпросът на запитващата юрисдикция се основава на доводите, изложени пред нея от Donex, които дружеството по същество повтаря пред Съда. Според Donex твърдяното обстоятелство, че по време на разследването Комисията не е предоставила своевременно на оказалите съдействие китайски производители износители необходимата информация, и по-специално всички данни относно индийския производител, им е попречило да упражнят правото си да поискат корекции съгласно член 2, параграф 10 от Основния регламент.
33. Освен че оспорват по същество наличието в случая на нарушение на член 2, параграф 10 от Основния регламент, институциите на Съюза повдигат предварително възражение. Те твърдят, че тъй като не е участвало в разглежданата антидъмпингова процедура, Donex не може да се позовава на нарушение на правото на защита на трети страни, тоест на оказалите съдействие на разследването китайски производители износители.
34. Поради това според мен най-напред трябва да се разгледа възражението, повдигнато от институциите на Съюза, което предхожда анализа по същество на поставения от запитващата юрисдикция въпрос.
2. По възможността вносител да се позове на нарушение на процесуални права на трети страни в антидъмпингова процедура, в която не е участвал
35. В представените пред Съда становища институциите на Съюза поддържат , че като вносител на подлежащите на облагане с антидъмпингово мито продукти, който не е участвал в процедурата, довела до налагането на това мито, Donex не може да се позовава пред запитващата юрисдикция на нарушение на правото на защита на китайските производители износители, оказали съдействие при разследването. Следователно Donex не можело да извлече никаква полза от евентуално нарушение в хода на процедурата, довела до приемането на спорния регламент, на твърдяно задължение на институциите на Съюза за предоставяне на информация на посочените производители износители, за да могат те да подадат молби за внасяне на корекции. Този извод се налагал в още по-голяма степен с оглед на факта, че китайските производители износители, от които Donex е внесло подлежащите на облагане с мито продукти, дори не са оказали съдействие при разследването.
36. В подкрепа на доводите си институциите на Съюза се позовават на решение от 10 септември 2015 г., Fliesen-Zentrum Deutschland (C‑687/13, EU:C:2015:573; наричано по-нататък „решение Fliesen-Zentrum“).
37. В това решение, както в настоящия случай, национална юрисдикция е поставила на Съда преюдициален въпрос относно валидността на регламент за налагане на антидъмпингово мито в рамките на производство, образувано пред нея от вносител на продукти, подлежащи на облагане с мито. Националната юрисдикция е поискала да се установи, наред с другото, дали институциите на Съюза са нарушили правото на защита на въпросния вносител, като са предоставили неясна информация относно точното изчисляване на нормалната стойност и като по този начин са направили невъзможно представянето на надлежно обосновани становища по-специално по отношение на корекция, извършена в съответствие с член 2, параграф 10 от Основния регламент(15).
38. В това решение, след като е установил, че е безспорно, че въпросният вносител не е участвал в процедурата по разследване, довела до налагането на антидъмпинговото мито, и че не е свързан с нито един засегнат китайски производител, Съдът е постановил, че този вносител не може да се позовава на нарушение на правото на защита в хода на процедура, в която не е участвал(16).
39. Без да отрича сходствата между случая по горепосоченото решение Fliesen-Zentrum и настоящия случай, Donex все пак твърди, че пропускът на институциите да предоставят на оказалите съдействие на разследването китайски производители износители необходимата информация, за да могат да подадат надлежно молби за внасяне на корекции на нормалната стойност, не представлява нарушение на правото на защита, а явна грешка при прилагането на член 2, параграф 10 от Основния регламент. Тъй като тази грешка оказала влияние върху обективното сравнение между нормалната стойност и експортната цена, извършено в спорния регламент съгласно тази разпоредба, тя се отразила на дъмпинговия марж, определен за производителите износители, които не са оказали съдействие при разследването, като тези от които дружеството е внесло съответните стоки(17). Donex основава доводите си на член 2.4, последно изречение от Антидъмпинговото споразумение съгласно тълкуването му от ОУС(18), както и на заключението на генералния адвокат Mengozzi по дела Changshu и Ningbo(19).
40. Следователно в този контекст възниква въпросът дали от член 2, параграф 10 от Основния регламент може да се изведе задължение за институциите да предоставят на оказалите съдействие в разследването производители износители — или по-общо на заинтересованите страни — необходимата информация, за да могат да подадат надлежно молби за внасяне на корекции, и следователно дали евентуално нарушение на това задължение трябва да се квалифицира като съществено нарушение на член 2, параграф 10 от Основния регламент или като нарушение на правото на защита или на други процесуални права на тези производители износители.
41. В това отношение най-напред следва да се отбележи, че член 2, параграф 10 („Сравнение“) от Основния регламент предвижда, че трябва да се извърши обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, като надлежно се вземат под внимание разликите, които засягат сравнимостта на цените, а когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа — като надлежно се вземат под внимание под формата на корекции разликите между факторите, влияещи върху цените и следователно върху тяхната сравнимост, посочени в букви a)—к) от тази разпоредба.
42. Следователно сам по себе си член 2, параграф 10 от Основния регламент съдържа единствено материалноправни разпоредби относно извършването на обективното сравнение между нормалната стойност и експортната цена. Той обаче не съдържа нито една процесуална разпоредба, която задължава изрично институциите на Съюза да предоставят конкретна информация на заинтересованите страни.
43. Все пак трябва да се отбележи също така, че разпоредбата на член 2, параграф 10 от Основния регламент очевидно е вдъхновена от член 2.4 от Антидъмпинговото споразумение.
44. В това отношение се подчертава, че в член 2, параграф 10, първо изречение от Основния регламент по същество се използва същият текст като този в член 2.4, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение. От това може да се заключи, че поне що се отнася до задължението за извършване на „обективно сравнение“ между експортната цена и нормалната стойност, текстът на тази разпоредба показва ясната воля на законодателя на Съюза да въведе в правото на Съюза конкретното задължение по член 2.4 от Антидъмпинговото споразумение(20) по смисъла на решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal (C‑21/14 P, EU:C:2015:494)(21). От това следва, че съдът на Съюза трябва да осъществява контрол относно законосъобразността на актовете на Съюза въз основа на съответствието им с тази разпоредба от Антидъмпинговото споразумение, като придаде на понятието „обективно сравнение“ смисъла, който то има в правото на СТО(22).
45. За да обоснове доводите си, обаче Donex се позовава не на член 2.4, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение, а на последното изречение от този член, както е тълкувано в решенията и препоръките на ОУС. Съгласно последното изречение „[в]ластите следва да уведомяват заинтересованите страни каква информация е необходима, за да бъде гарантирано едно справедливо сравнение, и няма да налагат неразумно висока тежест на доказателството за тези страни“.
46. В това отношение обаче трябва да се отбележи, че член 2, параграф 10 от Основния регламент не възпроизвежда конкретно — за разлика от член 2.4, първо изречение от Антидъмпинговото споразумение — разпоредбата, която се съдържа в последното изречение от него. Изглежда, че тази разпоредба не е транспонирана конкретно в нито един друг член от Основния регламент.
47. Освен това Съдът многократно е имал възможност да уточни, че макар съображение 5 от Основния регламент да гласи, че нормите на Антидъмпинговото споразумение следва да се въведат, „доколкото е възможно“, в правото на Съюза, този израз трябва да се разбира в смисъл, че макар при приемането на Основния регламент законодателят на Съюза определено да е възнамерявал да вземе предвид нормите на въпросното споразумение, той все пак не е изявил воля за транспониране на всяка от тези норми в посочения регламент(23).
48. С оглед на това считам, че при прилагането в контекста на Основния регламент на критериите, разработени в горепосоченото решение Комисия/Rusal Armenal, нито от член 2, параграф 10, нито от друга разпоредба на този регламент може да се изведе ясната воля на законодателя на Съюза да въведе конкретното задължение, произтичащо от разпоредбата на член 2.4, последно изречение от Антидъмпинговото споразумение.
49. От това следва, че съдът на Съюза не може да упражнява контрол за законосъобразност на спорния регламент въз основа на съответствието му с тази разпоредба и че следователно Donex не може да се позовава на разпоредбата, съдържаща се в член 2.4, последно изречение от Антидъмпинговото споразумение, както е тълкувано от ОУС, за да оспори валидността на посочения регламент(24).
50. Освен това, що се отнася до доводите на Donex относно невалидността на спорния регламент, основани на посоченото в точка 17 по-горе решение на ОУС от 28 юли 2011 г., Съдът вече е установил, че тъй като е прието след този регламент, това решение не може да представлява негово правно основание(25).
51. От гореизложеното следва също, че противно на твърдяното от Donex, член 2, параграф 10 от Основния регламент сам по себе си не предвижда никакво положително задължение за институциите на Съюза да предоставят конкретна информация на заинтересованите страни.
52. Това обаче не означава, че в Основния регламент не е взето предвид изискването, посочено в член 2 .4, последно изречение от Антидъмпинговото споразумение, според което на заинтересованите страни се посочва информацията, която трябва да предоставят, за да може да се извърши обективно сравнение.
53. Това изискване е част от процесуалната система, създадена от законодателя на Съюза в рамките на антидъмпинговите процедури, прилагани от институциите по силата на този регламент.
54. В това отношение релевантни са по-специално разпоредбите на член 6, параграф 7 и на член 20, параграфи 2—5 от Основния регламент, които позволяват на някои заинтересовани субекти да получават информация за хода на разследването и да представят становища в това отношение.
55. Първата разпоредба позволява на жалбоподателите, вносителите, износителите и техните представителни сдружения, на организациите на купувачите и потребителите, както и на представители на страната на износа, да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по процедурата за разследване, която е от значение за формулирането на защитата — с изключение на вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Съюза или от държавите членки — и стига тази информация да не е поверителна по смисъла на член 19 от Основния регламент, и да е приложима в процедурата по разследването(26). Тези страни могат също така да отговорят, като представят становища, които следва да се вземат предвид от Комисията. Тази възможност обаче е поставена в зависимост от две условия: първо, посочените субекти трябва да са заявили своя интерес от участие в сроковете, посочени в известието за започване на процедурата(27), и второ, те трябва да подадат писмено искане да се запознаят със съответната информация.
56. Втората група разпоредби позволява на жалбоподателите, вносителите, износителите и техните представителни обединения, както и на представителите на страната на износа да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без въвеждане на мерки. И в този случай обаче възможността да се получи окончателно разгласяване и впоследствие да се представи становище по тези въпроси зависи от подаването на писмено искане до Комисията(28).
57. Трябва следователно да се констатира, че в системата на антидъмпинговата процедура Основният регламент предоставя на някои заинтересовани субекти процесуални права и гаранции(29), чието упражняване обаче зависи от активното участие на тези субекти в самата процедура, което се изразява най-малкото чрез подаване на писмено искане в определени срокове.
58. Именно в този процесуален контекст следва да се разглежда горепосоченото изискване по член 2.4, последно изречение от Антидъмпинговото споразумение, според което на заинтересованите страни се посочва информацията, която трябва да предоставят, за да може да се извърши обективно сравнение.
59. Според мен в същия процесуален контекст следва да се разглеждат и твърденията на генералния адвокат Mengozzi в заключението му по делата Changshu и Ningbo — на които се позовава Donex и които се споменават от запитващата юрисдикция — че с оглед на принципа на добра администрация, установен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, институциите трябва да предоставят на производителите износители, които са обект на разследването, достатъчно сведения, за да могат да подадат молби за внасяне на корекции, по-специално при разследвания, в които нормалната стойност е установена въз основа на цените на производител от държава аналог(30).
60. От предвидената в Основния регламент система на антидъмпинговата процедура следва, че тъй като предоставените с този регламент процесуални права и гаранции са поставени в зависимост от активно участие в разследването, те принадлежат единствено на субектите, които са взели активно участие в тази процедура. Следователно на евентуалното им нарушение в хода на разследването — което обикновено се проявява като нарушение на изискванията, свързани със зачитането на правото на защита на заинтересованите субекти(31), каквото е правото на изслушване(32) — може да се позове само субектът, на когото принадлежи това право или гаранция(33).
61. Освен това трябва да се отбележи и че достъпът на заинтересованите страни до информацията относно антидъмпинговото разследване съгласно член 6, параграф 7 и член 20 от Основния регламент, във всички случаи е изрично ограничен от поверителния характер на тази информация. Следователно принципите, които уреждат правото на информация на заинтересованите страни, трябва да са съобразени с изискванията за поверителност, и по-конкретно със задължението на институциите на Съюза да зачитат търговската тайна(34).
62. Поради това Основният регламент предвижда определен брой разпоредби, сред които по-специално член 19, които позволяват да се съгласуват изискванията, свързани с правото на заинтересованите страни да защитят ефективно своите интереси, със свързаните с необходимостта от защита на поверителната информация изисквания(35). Освен това необходимостта от съгласуване на тези изисквания изглежда особено важна в случаите, когато, както в спорния регламент, нормалната стойност се определя чрез прилагане на метода на държавата аналог(36).
3. По основанието за невалидност на спорния регламент, изложено във втората част от втория преюдициален въпрос
63. С втората част от втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали спорният регламент е валиден по отношение на Donex с оглед на твърдението, че е налице пропуск на институциите на Съюза да предоставят на оказалите сътрудничество на разследването китайски производители износители необходимата информация, за да могат да подадат надлежно молби за внасяне на корекции на нормалната стойност, по-специално всички данни, получени от индийския производител, използвани за формирането на тази стойност.
64. От направения в предходните точки от настоящото заключение анализ обаче е видно, че дори да се приеме, че действително е установен такъв пропуск, той евентуално би представлявал нарушение на правото на защита на китайските производители износители, упражнили процесуалните си права в хода на антидъмпинговата процедура, довела до приемането на спорния регламент.
65. Като се има предвид, че както е видно от точка 60 по-горе, тези права принадлежат само на субектите, участвали в антидъмпинговата процедура, и тъй като е безспорно, че Donex не е участвало в тази процедура, следва да се заключи, че във всички случаи Donex не може да се позовава на евентуално нарушение от този род, за да оспори валидността на спорния регламент.
66. Освен това, като се има предвид — както отбелязват пред Съда институциите на Съюза и това не се оспорва от Donex — че ако не всички, то голяма част от данните, свързани с индийския производител, използвани за формирането на нормалната стойност, са поверителни, институциите във всички случаи не биха могли да предоставят „всички“ данни, получени от този производител, както посочва запитващата юрисдикция в преюдициалния си въпрос.
67. При условията на евентуалност отбелязвам още, че съгласно съдебната практика наличието на нередовност, свързана с правото на защита, би могло да доведе до отмяна на спорния регламент само доколкото съществува възможност административното производство да е довело поради тази нередовност до различен резултат, засягайки по този начин конкретно правото на защита на страната, която се позовава на това нарушение(37).
68. В това отношение, дори ако се твърдеше, quod non, че вносител може да встъпи в позицията на производителя износител, от когото е закупил стоките, подлежащи на облагане с мито, и че би могъл да се позове на евентуално нарушение на правото му на защита, лесно може да се констатира, че в случая е безспорно, че китайските производители износители, от които Donex е закупило разглежданите продукти, дори не са участвали в разследването, довело до приемането на спорния регламент. Следователно те не са упражнили процесуалните права, от които евентуално са могли да се ползват в хода на такова производство.
69. С оглед на гореизложените съображения според мен на втората част от втория преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че — подобно на постановеното от Съда в посоченото по-горе решение Fliesen-Zentrum и без да е необходимо да се установява в действителност дали, като не са предоставили на оказалите съдействие при разследването производители износители достатъчно информация, за да могат да подадат молби за внасяне на корекции, институциите на Съюза евентуално са нарушили правото им на защита — за да оспори пред запитващата юрисдикция валидността на спорния регламент, Donex не може да се позовава на нарушение в хода на процедура, в която то не е участвало, на правото на защита на трети страни, тоест на посочените китайски производители износители. Втората част от втория преюдициален въпрос следователно е недопустима.
IV. Заключение
70. С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на втората част от втория преюдициален въпрос, поставен от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), по следния начин:
„Вносител от Европейския съюз на продукти, подлежащи на облагане с антидъмпингови мита по силата на регламент, какъвто е Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, който не е участвал в процедурата, довела до приемането на този регламент, не може впоследствие да оспорва валидността му пред национална юрисдикция, позовавайки се на нарушение на правото на защита на субекти, участвали в тази процедура. Втората част от втория преюдициален въпрос следователно е недопустима“.