РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
1 октомври 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Лекарствени продукти за хуманна употреба, за които не се изисква задължително лекарско предписание — Онлайн продажба — Реклама на уебсайта на аптека — Ограничения — Забрани за отстъпка в случай на поръчка, превишаваща определено количество, и за използване на възмездната услуга по каталогизиране — Задължение да се изиска попълване на здравен въпросник от пациента преди потвърждаването на първата му поръчка на уебсайта — Закрила на общественото здраве — Директива 2000/31/ЕО — Електронна търговия — Член 2, буква) — Услуга на информационното общество — Член 2, буква з) — Координирана област — Член 3 — Принцип на страната на произход — Дерогации — Обосноваване — Закрила на общественото здраве — Защита на достойното упражняване на професията на фармацевта — Предотвратяване на злоупотребата с лекарствени продукти“
По дело C‑649/18
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Сour d’appel de Париж (Апелативен съд Париж, Франция) с акт от 28 септември 2018 г., постъпил в Съда на 15 октомври 2018 г., в рамките на производство по дело
A
срещу
Daniel B,
UD,
AFP,
B,
L,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от трети състав, L. S. Rossi, J. Malenovský (докладчик) и F. Biltgen, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: R. Șereș, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 октомври 2019 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за A, от K. Nordlander, advokat, и A. Robert, avocate,
– за Daniel B, L, B, AFP и UD, от M. Guizard и S. Beaugendre, avocats,
– за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères, R. Coesme и E. Leclerc, в качеството на представители,
– за гръцкото правителство, от V. Karra, A. Dimitrakopoulou и E. Tsaousi, в качеството на представители,
– за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz, в качеството на представител,
– за нидерландското правителство, от K. Bulterman и L. Noort, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от F. Thiran, A. Sipos и S. L. Kalėda, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 февруари 2020 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 34 ДФЕС, член 85в от Директива № 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3), изменена с Директива № 2011/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. (ОВ L 174, 2011, г., стр. 74) (наричана по-нататък „Директива 2001/83“), както и на член 3 от Директива № 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между A, учредено по нидерландското право дружество, което стопанисва установена в Нидерландия аптека и интернет сайт, специално насочен към френските клиенти, от една страна, и Daniel B, UD, AFP, B и L (наричани по-нататък „Daniel B и др.“), който са осъществяващи аптечна дейност лица и сдружения, представляващи професионалните интереси на установените във Франция фармацевти, от друга страна, по повод популяризирането от страна на A на посочения уебсайт сред френските клиенти посредством многообразна и широкомащабна рекламна кампания.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 98/34
3 Член 1, първа алинея, точка 2 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282) (наричана по-нататък „Директива 98/34“), предвижда:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
2) „услуга“, каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“.
Директива 2000/31
4 Съображения 18 и 21 от Директива 2000/31 гласят:
„(18) Услугите на информационното общество обхващат широк кръг от икономически дейности, които се извършват онлайн; тези дейности може, в частност, да се състоят от продажби на стоки онлайн; […]
[…]
(21) Обхватът на координираната област не засяга бъдещата хармонизация в Общността по отношение на услугите на информационното общество и бъдещото законодателство, прието на национално ниво в съответствие със законодателството на Общността; координираната област обхваща само изисквания във връзка с онлайн дейности, като онлайн информация, онлайн реклама, онлайн пазаруване, онлайн сключване на договори […]“.
5 Текстът на член 1, параграфи 1 и 2 от тази директива е следният:
„1. Настоящата директива има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки.
2. Настоящата директива сближава, до степен, необходима за постигането на целта, посочена в параграф 1, определени национални разпоредби за услугите на информационното общество по отношение на вътрешния пазар, установяване на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодекси за поведение, извънсъдебно уреждане на спорове, средства за правна защита и сътрудничество между държавите членки“.
6 Член 2, буква а) от посочената директива определя „услуги на информационното общество“ като услуги по смисъла на член 1, първа алинея, точка 2 от Директива 98/34.
7 Член 2, буква з) от Директива 2000/31 гласи:
„По смисъла на настоящата директива, следните термини означават:
з) „координирана област“: изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги на информационното общество, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях:
i) координираната област се отнася до изисквания, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря по отношение на:
– достъпа до дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за квалификации, разрешително или нотификация,
– извършване на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, включително по отношение на рекламата и договорите, или изисквания за отговорността на доставчика на услуги;
ii) координираната област не обхваща изисквания като:
– изисквания приложими към стоките като такива,
– изисквания приложими към доставката на стоки,
– изисквания приложими към услугите, които не са предоставени по електронен път“.
8 Член 3 от тази директива, озаглавен „Вътрешен пазар“, гласи:
„1. Всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област.
2. Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.
3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за областите, посочени в приложението.
4. Държавите членки […] могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:
a) мерките трябва да бъдат:
i) необходими поради една от следните причини:
– обществен ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на непълнолетните и борбата срещу подстрекаване към омраза на расова, сексуална, религиозна основа или на основа националност, и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица,
– опазване на общественото здраве,
– обществена сигурност, включително гарантиране на националната сигурност и отбрана,
– защита на потребителите, включително инвеститорите;
ii) предприети срещу услуга на информационното общество, която е в ущърб на целите, посочени в i) или [която представлява] сериозен риск за накърняването на тези цели;
iii) пропорционални на тези цели;
б) преди да се предприемат посочените мерки и без да се засягат съдебните процедури, включително предварителните процесуални действия, извършвани в рамките на следствието, държавата членка е:
– помолила държавата членка, посочена в параграф 1, да предприеме мерки, и последната не е предприела такива или предприетите мерки са били недостатъчни,
– нотифицирала [Европейската комисия] и държавата членка, посочена в параграф 1, за намерението ѝ да предприеме такива мерки.
[…]“.
9 Член 8, параграф 1 от посочена директива предвижда, че „[д]ържавите членки гарантират, че ползването на търговски съобщения, които са част от или съставляват услуга на информационното общество, предоставена от член на регламентирана професионална гилдия, е разрешено при спазване на професионалните правила, по-специално по отношение на независимостта, достойнството и честта на професията, професионалната тайна и лоялност към клиентите и други членове на професионалната гилдия“.
Директива 2001/83
10 Член 85в от Директива 2001/83, който се съдържа в дял VIIА, озаглавен „Продажба на потребителите от разстояние“, гласи:
„1. Без да се засяга националното законодателство, забраняващо предлагането за продажба на потребителите от разстояние на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез услугите на информационното общество, държавите членки гарантират, че лекарствените продукти се предлагат за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество по смисъла на Директива [98/34] при следните условия:
а) физическото или юридическото лице, което предлага лекарствените продукти, е получило разрешение или право да доставя лекарствени продукти на потребители и от разстояние, съгласно националното законодателство на държавата членка, в която е установено;
б) лицето, посочено в буква а), е предоставило на държавата членка, в която е установено, най-малко следната информация:
[…]
в) лекарствените продукти съответстват на изискванията на националното законодателство на държавата членка на местоназначение в съответствие с член 6, параграф 1;
г) без да се засягат изискванията за информация, предвидени в Директива [2000/31], уебсайтът, на който се предлагат лекарствените продукти, съдържа най-малко:
[…]
2. Държавите членки имат право да налагат условия, обосновани от съображения за закрила на общественото здраве и свързани с доставките на дребно на своя територия на лекарствени продукти за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество.
[…]
6. Без да се засягат Директива [2000/31] и предвидените в този дял изисквания, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за лица, различни от посочените в параграф 1, които предлагат лекарствени продукти за продажба на потребителите от разстояние и извършват дейност на тяхна територия, се прилагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции“.
11 Дял VIII, озаглавен „Реклама“, и дял VIIIа, озаглавен „Информация и реклама“, от Директива 2001/83 съдържат съответно членове 86—88 и членове 88а—100.
12 Член 88, параграф 1, буква а) от Директива 2001/83 предвижда:
„Държавите членки забраняват рекламирането пред широката общественост на лекарствени продукти, които:
а) са достъпни единствено по [лекарско] предписание, в съответствие с дял VI“.
Директива (ЕС) 2015/1535
13 Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1) отменя и заменя Директива 98/34, считано от 7 октомври 2015 г.
14 Член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535 посочва:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
б) „услуга“ означава каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите“.
15 Съгласно член 10, втора алинея от Директива 2015/1535 позоваванията на Директива 98/34 се считат за позовавания на Директива 2015/1535.
Френското право
Кодекс за общественото здравеопазване
16 Член R. 4235‑22 от Сode de la santé publique (Кодекс за общественото здравеопазване) гласи, че „[н]а фармацевтите се забранява да привличат клиенти чрез процедури и методи, противоречащи на достойнството на професията“.
17 Член R. 4235‑64 от този кодекс предвижда, че „[ф]армацевтът не трябва да насърчава пациентите си да злоупотребяват с лекарствени продукти чрез никакви процедури и методи“.
Наредба относно добрите практики при разпространението на лекарствени продукти
18 Точка 7.1, озаглавена „Фармацевтична консултация“, от раздел 7, озаглавен „Допълнителни правила за електронната търговия с лекарствени продукти“ от приложението към Аrrêté du 28 novembre 2016 relatif aux bonnes pratiques de dispensation des médicaments dans les pharmacies d’officine, les pharmacies mutualistes et les pharmacies de secours minières, mentionnées à l’article L. 5121–5 du code de la santé publique (Наредба от 28 ноември 2016 г. относно добрите практики при разпространението на лекарствени продукти в аптеките, имащи право да приготвят лекарства, аптеките, свързани с взаимоспомагателните каси, и аптеките за подпомагане на миньорите, споменати в член L. 5121—5 от Кодекса за общественото здравеопазване) (JORF от 1 декември 2016 г., текст № 25, наричана по-нататък „Наредбата относно добрите практики при разпространението на лекарствени продукти“) гласи:
„Уебсайтът за електронна търговия с лекарствени продукти трябва да е създаден така, че нито един лекарствен продукт да не може да бъде отпуснат, без се осигури интерактивно взаимодействие между пациента и фармацевта от съответната аптека преди потвърждаването на поръчката. При това положение автоматизираният отговор на поставен от пациента въпрос не е достатъчен, за да се осигури адекватна информация и консултация, съобразени с конкретния случай на пациента.
Фармацевтът трябва да разполага с някои лични данни на пациента, за да може да се увери, че поръчката съответства на здравословното състояние на същия и за да открие евентуално противопоказания. Преди потвърждаването на първата поръчка фармацевтът предоставя онлайн въпросник, чрез който се изясняват възрастта, теглото, ръстът, полът, текущото лечение, предходните алергични прояви, противопоказанията и евентуално бременността или кърменето на пациента. Пациентът трябва да удостовери истинността на тази информация.
Въпросникът се попълва по време на първата поръчка, в хода на процедурата по потвърждаването ѝ. Лекарствен продукт не може да се достави, ако въпросникът не бъде попълнен. Фармацевтът потвърждава въпросника след попълването му, с което удостоверява, че се е запознал с предоставената от пациента информация преди потвърждаването на поръчката.
За всяка поръчка се предлага актуализиране на информацията във въпросника.
[…]“.
Наредба относно техническите правила
19 Раздел 1, озаглавен „Функционалност на уебсайтовете за електронна търговия с лекарствени продукти“, от приложението към Аrrêté du 28 novembre 2016 relatif aux règles techniques applicables aux sites [I]nternet de commerce électronique de médicaments prévues à l’article L. 5125-39 du code de la santé publique (Наредба от 28 ноември 2016 г. относно техническите правила, приложими за уебсайтовете за електронна търговия с лекарствени продукти, предвидени в член L. 5125-39 от Кодекса за общественото здравеопазване (JORF от 1 декември 2016 г., текст № 26, наричана по-нататък „Наредбата относно техническите правила“), предвижда, че „[у]лесняването на търсенето чрез купуването на услуга по каталогизиране в търсачките или онлайн инструментите за сравнение на цените е забранено“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
20 Дружеството А е регистрирано в Нидерландия по нидерландското право за осъществяване на аптечна дейност. Това дружество извършва също онлайн продажба на лекарствени и дрогерийни продукти посредством няколко уебсайта, един от които е предназначен по-специално за френските потребители. За лекарствените средства, продавани чрез този сайт, е издадено разрешение за търговия във Франция и за тях не се изисква задължително лекарско предписание.
21 Така A осъществява рекламна кампания за онлайн продажба на лекарствени продукти, насочена към френските потребители. Тази кампания се състои във включване на рекламни проспекти в колетните пратки, изпращани от други оператори за продажба от разстояние (метод, известен като „asilage“), както и изпращане на рекламни брошури по пощата. На посочения уебсайт A публикува и промоционални оферти, състоящи се в отстъпка от общата цена на поръчката на лекарствени продукти, когато тази цена превишава определена сума, както и в купуване на възмездната услуга по каталогизиране в търсачките.
22 Daniel B и др. предявяват иск срещу A пред Tribunal de commerce de Paris (Търговски съд Париж, Франция), с който целят по-специално поправяне на вредите, които считат, че са претърпели от нелоялната конкуренция, осъществявана от A чрез неправомерно извлеченото предимство от неспазването на приложимата френска правна уредба в областта на рекламата и онлайн продажбата на лекарствени продукти.
23 А от своя страна поддържа по-специално че тази правна уредба е неприложима спрямо него, тъй като то е законно регистрирано в Нидерландия за осъществяване на дейност като аптека, имаща право да приготвя лекарства, и че то продава своите продукти на френските граждани чрез електронна търговия.
24 С решение от 11 юли 2017 г. Tribunal de commerce de Paris (Търговски съд Париж) приема, че създаването на уебсайта на А, насочен към френските клиенти, се урежда от нидерландското право. Според тази юрисдикция обаче членове R. 4235‑22 и R. 4235‑64 от Кодекса за общественото здравеопазване са приложими към дружествата, установени в други държави членки, които продават онлайн лекарствени продукти на френските пациенти. Като разпространило обаче над три милиона рекламни брошури извън аптеката си, А е привлякло френски клиенти чрез недостойни за професията на фармацевта методи в нарушение на тези разпоредби. Tribunal de commerce de Paris (Търговски съд Париж) приема, че доколкото неспазването на тези разпоредби е предоставило на А икономическо предимство спрямо останалите оператори на пазара, то представлява нелоялна конкуренция.
25 А подава жалба пред Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция), като поддържа, че членове R. 4235‑22 и R. 4235‑64 от Кодекса за общественото здравеопазване са неприложими спрямо него. Тези разпоредби представлявали нарушения на принципа за прилагане на правилата на страната на произход, установен в член 3 от Директива 2000/31 и в член 85в от Директива 2001/83, както и на свободното движение на стоки, гарантирано в член 34 ДФЕС, които не били обосновани от съображения за закрила на общественото здраве.
26 Daniel B и др. искат от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) да потвърди решението на Tribunal de commerce de Paris (Търговски съд Париж) в частта, в която този съд прилага френското право за рекламата на лекарствени продукти и квалифицира като „нелоялна конкуренция“ мащабната рекламна кампания на А поради противоречието ѝ с достойното упражняване на професията на фармацевта и поради съдържанието ѝ, насърчаващо злоупотребата с лекарствени продукти. Daniel B и др. искат това решение да бъде изменено в останалата му част, като изтъкват, че Кодексът за общественото здравеопазване и Наредбата относно добрите практики при разпространението на лекарствени продукти уреждат и използването от A на възмездната услуга по каталогизиране. Те твърдят, че произтичащите от Кодекса за общественото здравеопазване ограничения на рекламата при онлайн продажбата на лекарствени продукти са обосновани от целта за защита на достойното и почтено упражняване на професията на фармацевта. Тези ограничения били пропорционални на преследването на тази цел, която, от своя страна, е свързана със закрилата на общественото здраве.
27 При тези обстоятелства Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„[…] [Е]вропейската правна уредба, и по-специално:
– член 34 [ДФЕС],
– разпоредбите на член 85в от Директива [2001/83], [и]
– клаузата за вътрешния пазар по член 3 от Директива [2000/31]
позволяват [ли] на държава членка на [Европейския съюз] да наложи на своя територия на фармацевтите, граждани на друга държава — членка на Съюза, специфични правила относно:
– забраната за привличане на клиенти чрез процедури и методи, считани за противоречащи на достойнството на професията по смисъла на действащия член R 4235‑22 от [Кодекса за общественото здравеопазване],
– забраната за насърчаване на пациентите да злоупотребяват с лекарствени продукти по смисъла на действащия член R 4235‑64 от [Кодекса за общественото здравеопазване],
– задължението за спазване на добрите практики при разпространение на лекарствени продукти, определени от публичните органи на държавата членка, изискващи включването на здравен въпросник в процедурата за онлайн поръчка на лекарствени продукти и забраняващи използването на възмездната услуга по каталогизиране по смисъла на [Наредбата относно добрите практики при разпространението на лекарствени продукти и Наредбата относно техническите правила]?“.
По преюдициалния въпрос
Предварителни бележки
28 Видно от текста на поставения въпрос, той по същество се отнася до съответствието с правото на Съюза на национална правна уредба, прилагана от държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга.
29 За да се отговори на този въпрос, в случая следва да се вземат предвид главно разпоредбите на Директива 2000/31.
30 Всъщност, най-напред, в съответствие с член 1, параграфи 1 и 2 от тази директива, разглеждани заедно, тя има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки, като сближава, доколкото е необходимо, определени национални разпоредби за посочените услуги.
31 По-нататък, член 2, буква а) от тази директива във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535 определя „услуги на информационното общество като „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, като се има предвид, както следва от съображение 18 от Директива 2000/31, че тези услуги обхващат широк кръг от икономически дейности, които се извършват онлайн, по-специално като продажбата на стоки онлайн.
32 Накрая, що се отнася по-специално до услугите за онлайн продажба на лекарствени продукти, видно от член 1, параграф 5 от Директива 2000/31 такава продажба не се съдържа сред дейностите, изключени от приложното поле на тази директива (вж. по аналогия решение от 2 декември 2010 г., Ker-Optika, C‑108/09, EU:C:2010:725, т. 27). От своя страна член 85в от Директива 2001/83, отнасящ се до продажба на потребителите от разстояние на лекарствени продукти чрез услугите на информационното общество препраща по-специално към разпоредбите на Директива 2000/31 и не забранява продажбата от разстояние на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, които единствени са предмет на разглеждане в главното производство.
33 От това следва, че услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти като разглежданата в главното производство може да представлява услуга на информационното общество по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2000/31 и следователно да попада в приложното поле на тази директива, що се отнася до изискванията, приложими към тази услуга, които спадат към „координираната област“ по смисъла на член 2, буква з) от посочената директива.
34 Освен това съгласно член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 държавите членки могат да предприемат по отношение на услуги на информационното общество от координираната област мерки за дерогиране от принципа на свободното движение на услуги на информационното общество, ако са изпълнени двете кумулативни условия, съдържащи се в букви a) и б) от тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Airbnb Ireland, C‑390/18, EU:C:2019:1112, т. 83 и 84). Така тълкуването на член 3, параграф 4 от тази директива в смисъл, че на държавите членки е позволено да обосноват въз основа на първичното право изискване, което не отговаря на условията, предвидени в посочената разпоредба, би лишило последната от полезното ѝ действие, като така в крайна сметка би противоречало на хармонизацията на тази област, която се извършва с нея (вж. по аналогия решение от 16 юни 2015 г., Rina Services и др., C‑593/13, EU:C:2015:399, т. 37). При тези условия разглежданата в главното производство национална правна уредба не следва да се преценява с оглед на първичното право, по-специално на член 34 ДФЕС.
По допустимостта
35 От една страна, френското правителство твърди, че преюдициалният въпрос е недопустим, доколкото се отнася до тълкуването на разпоредбите на Директива 2000/31. Всъщност частноправен субект не може да противопостави разпоредбите на дадена директива на друг частноправен субект в рамките на хоризонтален спор, за да попречи на прилагането на противоречащата на тази директива национална правна уредба. Следователно този аспект на поставения въпрос имал хипотетичен характер.
36 В това отношение следва да се припомни, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — по-специално релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като тези въпроси се отнасят до тълкуването на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. в този смисъл решения от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 24 и от 7 февруари 2018 г., American Express, C‑304/16, EU:C:2018:66, т. 31).
37 Въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 25 и от 7 февруари 2018 г., American Express, C‑304/16, EU:C:2018:66, т. 32).
38 Несъмнено следва да се отбележи, че когато става въпрос за спор между частноправни субекти, Съдът е установил постоянна практика, съгласно която дадена директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на самата директива не е възможно в спор с частноправен субект. Съдът обаче също така многократно е постановявал, че произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност (решение от 19 април 2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 30 и цитираната съдебна практика).
39 Така, когато прилагат националното право, националните юрисдикции, от които се изисква да го тълкуват, по-специално са длъжни да вземат предвид разпоредбите на това право и да приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да могат, доколкото е възможно, да го тълкуват в светлината на текста и целите на разглежданата директива, за да постигнат предвидения от нея резултат и да съобразят по този начин член 288, трета алинея ДФЕС (решение от 19 април 2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 31 и цитираната съдебна практика).
40 При тези обстоятелства не изглежда очевидно, че доколкото се отнася до Директива 2000/31, поставеният въпрос повдига проблем от хипотетично естество.
41 От друга страна, A твърди, че Френската република не е изпълнила произтичащото от член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31 задължение за нотификация на ограничителните мерки, предмет на главното производство.
42 В това отношение следва да се отбележи, че когато национална правна уредба, която предвижда различни забрани или задължения, наложени на доставчик на услуги на информационното общество, ограничава по този начин свободата на услугите, съответната държава членка трябва съгласно посочената разпоредба предварително да уведоми Комисията и държавата членка, на чиято територия е установен доставчикът на визираните услуги, за намерението си да приеме съответните ограничителни мерки (решение от 19 декември 2019 г., Airbnb Ireland, C‑390/18, EU:C:2019:1112, т. 85).
43 Освен това Съдът вече е постановил, че такова задължение за уведомяване представлява съществено процесуално изискване, обосноваващо непротивопоставимостта за частноправните субекти на мерки, за които не е било направено уведомление и които ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество (решение от 19 декември 2019 г., Airbnb Ireland, C‑390/18, EU:C:2019:1112, т. 94).
44 Както обаче следва от цитираната в точка 37 от настоящото решение съдебна практика, въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Тази презумпция обаче не би могла да бъде оборена единствено с обстоятелството, че една от страните по главното производство оспорва определен факт, чието наличие следва да провери запитващата юрисдикция, а не Съдът (вж. в този смисъл решения от 5 декември 2006 г., Cipolla и др., C‑94/04 и C‑202/04, EU:C:2006:758, т. 26 и от 14 април 2016 г., Polkomtel, C‑397/14, EU:C:2016:256, т. 38).
45 От изложеното следва, че преюдициалният въпрос е допустим.
По същество
46 С оглед на уточненията, изложени в точки 28—34 от настоящото съдебно решение, и за да се даде на запитващата юрисдикция полезен отговор за разрешаването на спора, с който е сезирана, въпросът ѝ следва да се разбира в смисъл, че по същество цели да се установи дали Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба:
– забраняваща на аптеки, които продават тези лекарствени продукти, да привличат клиентите си чрез определени процедури и методи, по-специално такива, които се състоят в масово разпространение на писма по пощата и рекламни брошури извън аптеките,
– забраняваща на тези аптеки да правят промоционални оферти, състоящи се в отстъпка от общата цена на поръчката на лекарствени продукти, когато е превишена определена сума,
– задължаваща посочените аптеки да включат здравен въпросник в процедурата за онлайн поръчка на лекарствени продукти,
– забраняваща на същите аптеки да използват възмездната услуга по каталогизиране в търсачки и онлайн инструменти за сравнение на цени.
По първата част от поставения въпрос
47 С първата част от въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките да привличат клиентите си чрез определени процедури и методи, по-специално такива, които се състоят в масово разпространение на писма по пощата и рекламни брошури извън аптеките.
48 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданият в главното производство доставчик извършва многообразна и широкомащабна рекламна кампания за своите услуги за онлайн продажба, както посредством физически носители, по-специално писма по пощата или брошури, така и чрез своя уебсайт.
49 За да се отговори на първата част от поставения въпрос, в самото начало е важно да се отбележи, че не следва да се вземат предвид дялове VIII и VIIIa от Директива 2001/83, отнасящи се до рекламата на лекарствените продукти.
50 Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 52 от заключението си, членове 86—100 от Директива 2001/83, които се съдържат в посочените дялове, целят да регламентират съдържанието на рекламното съобщение и реда за рекламиране на определени лекарствени продукти, но не уреждат рекламата на услугите за онлайн продажба на лекарствени продукти.
51 Ето защо, на първо място, следва да се провери дали рекламната дейност, описана в точка 48 от настоящото съдебно решение, попада в приложното поле на Директива 2000/31 и то в зависимост от това дали тази дейност се извършва посредством физически или електронни носители.
52 В това отношение член 3, параграф 1 от Директива 2000/31 предвижда, че всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от „координираната област“ по смисъла на член 2, буква з) от тази директива.
53 Съгласно последната разпоредба „координираната област“ обхваща само изискванията, приложими към услугите, които се предоставят по електронен път, и по-специално, както следва от съображение 21 от същата директива, изискванията във връзка с онлайн рекламата.
54 Разглежданата в главното производство реклама обаче се извършва отчасти посредством физически носители.
55 Предвид това следва да се отбележи, че такава реклама като цяло и независимо от начина, по който се осъществява конкретно, цели да привлече към уебсайта на дадена аптека потенциални потребители и да популяризира онлайн продажбата на нейните продукти.
56 Подобна направена от доставчика реклама по този начин се явява акцесорен и неразделен елемент от услугата му за онлайн продажба на лекарствени продукти, от която тя извежда целия си икономически смисъл.
57 При тези обстоятелства би било неестествено частта от рекламата, осъществявана онлайн, да се разглежда като попадаща в „координираната област“ и от тази област да се изключи частта от рекламата, извършвана посредством физически носители.
58 Впрочем това тълкуване се потвърждава от член 2, буква з), подточка i) от Директива 2000/31, който предвижда, че „координираната област“ се отнася до изисквания във връзка с извършване на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания по-специално за поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, „включително по отношение на рекламата“.
59 От изложеното следва, че независимо от физическия или електронния носител, посредством който се извършва, рекламна дейност като разглежданата в главното производство представлява акцесорен и неразделен елемент от услугата за онлайн продажба и поради това попада изцяло в обхвата на „координираната област“ по смисъла на Директива 2000/31.
60 При това положение е важно да се припомни, на второ място, че що се отнася до посочената дейност, държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, по принцип не може, съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2000/31, да ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.
61 В случая забрана като разглежданата в главното производство, наложена от държава членка, може да ограничи възможността установена в друга държава членка аптека да запознае със своята дейност потенциалните си клиенти в първата държава членка и да популяризира услугата за онлайн продажба на своите продукти, която предлага на последните.
62 Следователно трябва да се приеме, че подобна забрана съдържа ограничение на свободното предоставяне на услуги на информационното общество.
63 При това положение, на трето място, по силата на член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31 държавите членки могат, по отношение на дадена услуга на информационното общество, да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 от този член, при условие, най-напред, че тези мерки са необходими за гарантиране на обществения ред, опазването на общественото здраве, обществената сигурност или защитата на потребителите, по-нататък, че те са предприети срещу услуга на информационното общество, която действително е в ущърб на тези цели или която представлява сериозен риск за накърняването на последните, и накрая, че са пропорционални на посочените цели.
64 Що се отнася до условията за необходимост и за пропорционалност, предвидени в член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31, следва да се има предвид, както отбелязва генералният адвокат в точка 122 от заключението си, съдебната практика относно членове 34 ДФЕС и 56 ДФЕС, за да се прецени съответствието с правото на Съюза на разглежданата национална правна уредба, доколкото тези условия до голяма степен съвпадат с условията, на чието спазване е подчинена всяка пречка пред гарантираните в тези членове от Договора за функционирането на ЕС основни свободи.
65 В това отношение френското правителство изтъква, че забраната за аптеките, които продават онлайн лекарствени продукти без лекарско предписание, да привличат клиентите си чрез процедури и методи като разглежданите в главното производство, използвани масово и интензивно, е обоснована с оглед защитата на достойнството на професията на фармацевта.
66 С оглед обаче на значението на връзката на доверие, която трябва да е налице между здравния специалист и неговия пациент, защитата на достойнството на регламентирана професия, което се подчертава и в член 8, параграф 1 от Директива 2000/31, може да представлява императивно съображение от обществен интерес, свързано със закрилата на общественото здраве, което може да обоснове ограничение на свободното предоставяне на услуги (вж. в този смисъл решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 67 и 68).
67 В това отношение Съдът вече е постановил по-специално че интензивното използване на реклами или изборът на агресивни промоционални съобщения може да навреди на закрилата на здравето и да накърни достойнството на професиите в областта на здравеопазването (вж. по аналогия решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 69).
68 Тъй като разглежданата в главното производство забрана следователно има за цел закрила на общественото здраве, посочена в член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31, както впрочем и в член 85в, параграф 2 от Директива 2001/83, по-нататък следва да се прецени дали тази забрана може да гарантира осъществяването на тази цел.
69 В това отношение правна уредба, забраняваща на доставчик на услуги като разглеждания в главното производство да извършва масивна и интензивна рекламна кампания, включително извън аптеката и посредством физически и електронни носители, може да постигне целта за защита на достойнството на професията на фармацевта и в крайна сметка целта за закрила на общественото здраве.
70 Всъщност, както правилно поддържа испанското правителство, подобна практика създава риск от приравняване на лекарствените продукти на обикновени потребителски стоки, каквито са тези, за които се отнася използваният метод „asilage“. Освен това широкомащабното разпространение на рекламни проспекти създава търговска и меркантилна представа за професията на фармацевта, която може да промени начина, по който потребителите възприемат тази професия.
71 Що се отнася до необходимостта от забрана като разглежданата в главното производство, следва да се припомни, че здравето и животът на хората се нареждат на първо място сред защитените от Договора за функционирането на ЕС ценности и интереси и държавите членки трябва да решат в каква степен възнамеряват да осигурят закрилата на общественото здраве и по какъв начин да се достигне тази степен. Тъй като същата може да бъде различна в различните държави членки, на последните следва да се признае свобода на преценка (решение от 18 септември 2019 г., VIPA, C‑222/18, EU:C:2019:751, т. 71).
72 Като се има предвид това, Съдът вече е постановил, че въпреки тази свобода на преценка ограничението, произтичащо от прилагането на национално законодателство, забраняващо по общ и абсолютен начин всяка форма на реклама, използвана от здравни специалисти за популяризиране на дейностите им по предоставяне на грижи, надхвърля необходимото за закрилата на общественото здраве и достойнството на регламентирана професия (вж. в този смисъл решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 72 и 75).
73 С оглед на тази съдебна практика запитващата юрисдикция следва да провери дали забраната — предмет на главното производство, не води до възпрепятстване на доставчика в главното производство да извършва каквато и да било реклама извън неговата аптека, независимо от нейния носител или обхват. Ако това е така, забраната надхвърля необходимото, за да се гарантира осъществяването на преследваните цели.
74 От всички гореизложени съображения следва, че на първата част от поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките да привличат клиентите си чрез определени процедури и методи, по-специално такива, които се състоят в масово разпространение на писма по пощата и рекламни брошури извън аптеките, при условие обаче тя да не води до възпрепятстване на разглеждания доставчик да извършва извън аптеката си каквато и да било реклама, независимо от нейния носител или обхват, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
По втората част от поставения въпрос
75 С втората част от въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките да правят промоционални оферти, състоящи се в отстъпка от общата цена на поръчката на лекарствени продукти, когато тя надхвърля определена сума.
76 В случая наложена от държава членка забрана като разглежданата в главното производство може да ограничи възможността установена в друга държава членка аптека да привлича заинтересованите лица, пребиваващи в първата държава членка, и да направи по-привлекателна услугата за онлайн продажба, която тя предлага в нея.
77 От това следва, че подобна забрана трябва да се разглежда като съдържаща ограничение на свободното предоставяне на услуги на информационното общество по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2000/31.
78 Ето защо следва да се провери в съответствие с член 3, параграф 4, буква а) от тази директива дали тази забрана преследва цел, обхваната от посочената разпоредба, и дали може да гарантира тази цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ.
79 Най-напред, френското правителство посочва, че разглежданата в главното производство забрана цели да предотврати прекомерната или неподходяща употреба на лекарствени продукти.
80 В това отношение от съдебната практика следва, че такава цел допринася за постигането на високо равнище на закрила на общественото здраве (вж. в този смисъл решение от 19 май 2009 г., Apothekerkammer des Saarlandes и др., C‑171/07 и C‑172/07, EU:C:2009:316, т. 32—34).
81 По-нататък, като се има предвид, че промоционалните оферти като разглежданите в главното производство могат да подтикнат заинтересованите лица да купуват и евентуално да злоупотребяват с лекарствени продукти, следва да се приеме, че забраната на такива оферти може да гарантира целта за закрила на общественото здраве.
82 Накрая, що се отнася до необходимостта от тази забрана, A счита, че с нея всъщност се приема, че всяка отстъпка от цената може да насърчи злоупотребата с лекарствени продукти, тъй като с нея не се определя никакъв праг, над който трябва да се приеме, че промоционалната оферта води до злоупотреба. Освен това посочената забрана се отнасяла и до дрогерийните продукти.
83 В това отношение и доколкото Съдът не разполага с достатъчно информация за евентуалното наличие на по-точни условия за прилагането на забраната на промоционалните оферти, и по-специално дали тази забрана се отнася само за рекламата на лекарствени продукти, или и на дрогерийни продукти, запитващата юрисдикция ще трябва да провери как разглежданата забрана се прилага конкретно и дали такова прилагане евентуално надхвърля необходимото за закрилата на общественото здраве.
84 Видно от гореизложените съображения, на втората част от поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките да правят промоционални оферти, състоящи се в отстъпка от общата цена на поръчката на лекарствени продукти, когато тя надхвърля определена сума, при условие обаче такава забрана да е достатъчно подробно уредена, и по-конкретно да е насочена само към лекарствените продукти, а не към обикновените дрогерийни продукти, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
По третата част от поставения въпрос
85 С третата част от въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която налага на аптеките, които продават такива лекарствени продукти, задължението да включат здравен въпросник в процедурата за поръчката им онлайн.
86 В случая съответната национална правна уредба поставя потвърждаването на първата поръчка за лекарствени продукти, направена от пациент на уебсайта на аптека, в зависимост от предварителното попълване онлайн на здравен въпросник.
87 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 2, буква з), подточка i) от Директива 2000/31 „координираната област“ включва изискванията относно извършването на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като по-специално изискванията за съдържанието на услугата, включително по отношение на договорите.
88 Като се има предвид, че разглежданата в главното производство мярка урежда условията, при които може да се сключи договор за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, както и начина, по който трябва да се извършва онлайн дейността на фармацевта по продажба и консултиране, тя трябва да се приеме за попадаща в обхвата на „координираната област“ по смисъла на Директива 2000/31.
89 Поради това член 3, параграф 2 от Директива 2000/31, съгласно който държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти по принцип не може да ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка, намира приложение.
90 Впрочем мярка като разглежданата в главното производство очевидно може да има възпиращ ефект върху пациентите, които желаят да закупят онлайн лекарствени продукти, и следователно представлява такова ограничение.
91 Ето защо следва да се провери в съответствие с член 3, параграф 4, буква а) от тази директива дали такава мярка преследва цел, посочена в тази разпоредба, и дали може да я гарантира и не надхвърля необходимото за нейното постигане.
92 Най-напред, за да обоснове посочената мярка, френското правителство се позовава на целта да се осигури персонализиран съвет на пациента с цел той да бъде защитен от неподходяща употреба на лекарствени продукти.
93 В това отношение следва да се отбележи, че Съдът вече е признал, че такава цел, свързана със закрилата на общественото здраве, е законосъобразна (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2003 г., Deutscher Apothekerverband, C‑322/01, EU:C:2003:664, т. 106).
94 Несъмнено употребата на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, по принцип не поражда опасности, аналогични на опасностите, свързани с употребата на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., ratiopharm, C‑786/18, EU:C:2020:459, т. 36). Не може обаче да се изключи, че някои опасности се свързват и с употребата на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание.
95 В този смисъл разглежданата в главното производство мярка преследва цел за закрила на общественото здраве, посочена в член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31.
96 Френското правителство изтъква, че използването на здравен въпросник като разглеждания в главното производство се налага, тъй като съответният фармацевт не приема пациента в аптеката си и следователно не може да разговаря пряко с него. Поради това той не можел да му предостави съвет по собствена инициатива. При тези обстоятелства следвало да се приеме, че този въпросник му позволява да се запознае по-добре със заинтересования пациент и, откривайки евентуални противопоказания, да му осигури най-подходящото предоставяне на лекарствени продукти.
97 Всъщност тези съображения позволяват да се приеме, че разглежданата в главното производство мярка може да защити здравето на пациента.
98 Накрая, що се отнася до необходимостта от такава мярка, A изтъква, че Наредбата относно добрите практики при разпространението на лекарствени продукти вече гарантирала, че пациентите могат да получат персонализирани съвети, изисквайки онлайн аптеките да им предоставят възможност за дистанционно интерактивно взаимодействие с фармацевт. Освен това A отбелязва, че поръчаните от заинтересовано лице количества лекарствени продукти чрез неговия уебсайт се проверяват във всеки отделен случай въз основа на различни параметри, сред които хронологията на направените от заинтересованото лице поръчки. Тези проверки били достатъчни, за да се предотврати рискът от неподходяща употреба на лекарствени продукти. При това положение разглежданата в главното производство мярка надхвърляла необходимото.
99 Съдът обаче вече е постановил, че увеличаването на съществуващите интерактивни елементи в интернет, които трябва да се използват от клиента, преди той да може да закупи лекарствени продукти, представлява приемлива мярка, засягаща в по-малка степен свободата на движение на стоки, отколкото забраната за онлайн продажба на лекарствени продукти, която позволява да се осъществи също толкова ефикасно целта за намаляване на риска от неправилна употреба на лекарствените продукти, закупени онлайн (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2003 г., Deutscher Apothekerverband, C‑322/01, EU:C:2003:664, т. 112—114).
100 С оглед на тази съдебна практика и на свободата на преценка, призната на държавите членки и припомнена в точка 71 от настоящото съдебно решение, национална правна уредба като разглежданата в главното производство не изглежда да надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел.
101 Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 148 от заключението си, възможността пациентът да се консултира с фармацевт преди поръчката си, дори в съчетание с проверка на закупените от заинтересованото лице количества, не представлява също толкова ефикасно средство като проверка, извършена посредством предварителното събиране на информация от страна на пациента.
102 Поради това на третата част от поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която налага на аптеките, продаващи такива лекарствени продукти, задължението да включат здравен въпросник в процедурата за поръчката им онлайн.
По четвъртата част от поставения въпрос
103 С четвъртата част от въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките, продаващи такива лекарствени продукти, да използват възмездната услуга по каталогизиране в търсачки и онлайн инструменти за сравнение на цени.
104 Такава правна уредба може да ограничи набора от възможности на дадена аптека да запознае със своята дейност потенциалните клиенти, пребиваващи в друга държава членка, и да популяризира услугата за онлайн продажба, която тя предлага на последните.
105 При тези условия трябва да се приеме, че посочената правна уредба съдържа ограничение на свободното предоставяне на услуги на информационното общество, което дерогира принципната забрана, произтичаща от член 3, параграф 2 от Директива 2000/31.
106 Ето защо в съответствие с член 3, параграф 4, буква а) от тази директива следва да се провери дали разглежданата в главното производство забрана преследва цел, посочена в тази разпоредба, и дали може да гарантира тази цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане.
107 Както посочва в заседанието пред Съда, френското правителство изглежда обосновава забраната на възмездната услуга по каталогизиране в търсачки и онлайн инструменти за сравнение на цени с риска от влиянието му върху балансираното разпределение на аптеките на цялата национална територия, тъй като подобно каталогизиране може да съсредоточи търговията с лекарствени продукти в ръцете на големите аптеки.
108 В това отношение Съдът вече е признал, че целта да се осигури сигурно и качествено снабдяване на населението с лекарствени продукти на националната територия може да обоснове ограничение на търговията между държавите членки, доколкото допринася за закрилата на здравето и живота на хората (вж. в този смисъл решение от 18 септември 2019 г., VIPA, C‑222/18, EU:C:2019:751, т. 68 и цитираната съдебна практика).
109 Тъй като разглежданата в главното производство забрана преследва целта за закрила на общественото здраве, посочена в член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31, следва да се прецени дали тя може да гарантира осъществяването на тази цел и дали не надхвърля необходимото за постигането ѝ.
110 Съдът вече е постановил, че при несигурност относно съществуването или степента на риск за здравето на хората е от значение съответната държава членка да може да вземе мерки за защита, без да трябва да чака пълното доказване на наличието на този риск. Освен това съответната държава членка може да вземе мерки, които намаляват, доколкото е възможно, даден риск за общественото здраве, включително за сигурното и качествено снабдяване на населението с лекарствени продукти (решение от 18 септември 2019 г., VIPA, C‑222/18, EU:C:2019:751, т. 72 и цитираната съдебна практика).
111 Като се има предвид това, държавите членки във всеки отделен случай следва по-специално да представят доказателства за годността и необходимостта на приетата от тях мярка за дерогация на основна свобода (вж. в този смисъл решение от 18 септември 2019 г., VIPA, C‑222/18, EU:C:2019:751, т. 69 и 70 и цитираната съдебна практика).
112 Следва обаче да се отбележи, че френското правителство не подкрепя с конкретни доказателства общото си твърдение, посочено в точка 107 от настоящото решение. Следователно подобно твърдение не може да изпълни изискването за доказване, уточнено в предходната точка.
113 Следователно запитващата юрисдикция ще трябва да провери обективно дали доказателствата, които евентуално ще ѝ бъдат представени, позволяват основателно да се приеме, че с избраните средства могат да бъдат осъществени преследваните цели, както и дали е възможно последните да бъдат постигнати с по-малко ограничителни мерки (вж. по аналогия решение от 18 септември 2019 г., VIPA, C‑222/18, EU:C:2019:751, т. 70 и цитираната съдебна практика).
114 От това следва, че на четвъртата част от поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките, продаващи такива лекарствени продукти, да използват възмездната услуга по каталогизиране в търсачки и онлайн инструменти за сравнение на цени, освен ако пред запитващата юрисдикция бъде надлежно доказано, че такава правна уредба може да гарантира осъществяването на цел за закрила на общественото здраве и не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
115 Предвид гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Регламент № 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че:
– допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките да привличат клиентите си чрез определени процедури и методи, по-специално такива, които се състоят в масово разпространение на писма по пощата и рекламни брошури извън аптеките, при условие тя да не води до възпрепятстване на разглеждания доставчик да извършва извън аптеката си каквато и да било реклама, независимо от нейния носител или обхват, което запитващата юрисдикция трябва да провери,
– допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките да правят промоционални оферти, състоящи се в отстъпка от общата цена на поръчката на лекарствени продукти, когато тя надхвърля определена сума, при условие обаче такава забрана да е достатъчно подробно уредена, и по-конкретно да е насочена само към лекарствените продукти, а не към обикновените дрогерийни продукти, което запитващата юрисдикция трябва да провери,
– допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която налага на аптеките, продаващи такива лекарствени продукти, задължението да включат здравен въпросник в процедурата за поръчката им онлайн,
– не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките, продаващи такива лекарствени продукти, да използват възмездната услуга по каталогизиране в търсачки и онлайн инструменти за сравнение на цени, освен ако пред запитващата юрисдикция бъде надлежно доказано, че такава правна уредба може да гарантира осъществяването на цел за закрила на общественото здраве и не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
По съдебните разноски
116 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), трябва да се тълкува в смисъл, че:
– допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките да привличат клиентите си чрез определени процедури и методи, по-специално такива, които се състоят в масово разпространение на писма по пощата и рекламни брошури извън аптеките, при условие тя да не води до възпрепятстване на разглеждания доставчик да извършва извън аптеката си каквато и да било реклама, независимо от нейния носител или обхват, което запитващата юрисдикция трябва да провери,
– допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките да правят промоционални оферти, състоящи се в отстъпка от общата цена на поръчката на лекарствени продукти, когато тя надхвърля определена сума, при условие обаче такава забрана да е достатъчно подробно уредена, и по-конкретно да е насочена само към лекарствените продукти, а не към обикновените дрогерийни продукти, което запитващата юрисдикция трябва да провери,
– допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която налага на аптеките, продаващи такива лекарствени продукти, задължението да включат здравен въпросник в процедурата за поръчката им онлайн,
– не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба, която забранява на аптеките, продаващи такива лекарствени продукти, да използват възмездната услуга по каталогизиране в търсачки и онлайн инструменти за сравнение на цени, освен ако пред запитващата юрисдикция бъде надлежно доказано, че такава правна уредба може да гарантира осъществяването на цел за закрила на общественото здраве и не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
Подписи