Дело T-24/05
Alliance One International, Inc. и др.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Испански пазар на изкупуване и първична преработка на суров тютюн — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените и разпределяне на пазара — Задължение за мотивиране — Отговорност за неправомерното поведение — Равно третиране“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Общностни правила — Предприятие — Понятие — Стопанска единица
(член 81, параграф 1 ЕО)
2. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица – Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
3. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
4. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Предприятие, върху което упражняват съвместен контрол няколко различни предприятия или лица
(член 81, параграф 1 ЕО)
5. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция
(членове 81 ЕО и 253 ЕО)
6. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Общностното право на конкуренцията се отнася до дейността на предприятията. Понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране. В съдебната практика се уточнява, че в този контекст понятието за предприятие трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар и от юридическа гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица. Когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренция, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение.
(вж. точки 122—124)
2. Без съмнение за нарушението на общностното право на конкуренция трябва да отговаря юридическо лице, на което би могло да се наложат глоби. За целите на прилагането и изпълнението на решенията на Комисията в областта на правото на конкуренцията всъщност е необходимо адресатът им да притежава юридическа правосубектност.
Дружеството майка може да носи отговорност за поведението на дъщерното дружество по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а изпълнява главно указанията, които са му дадени от дружеството майка, в частност поради икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Всъщност в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и са едно-единствено предприятие. Следователно не свързаното с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участието на първото в споменатото нарушение, а фактът, че те представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби.
Комисията не може просто да установи, че дружеството майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, а трябва и да провери дали действително е упражнено такова влияние.В особения случай, когато дружество майка притежава изцяло капитала на свое дъщерно дружество, което е нарушило общностните правила на конкуренция, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество.При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното упражнява решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Поради това Комисията ще може да приеме, че дружеството майка трябва да носи солидарна отговорност за заплащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, в чиято тежест е да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара. Презумпцията, изведена от притежаването на целия капитал, може да се приложи не само в случаи, когато е налице пряка връзка между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, но и в случаите, когато тази връзка е непряка, опосредена от междинно дъщерно дружество.
Все пак Комисията може да реши не само да приложи тази презумпция, но и да се позове на фактически обстоятелства, въз основа на които да докаже, че дружествата майки действително упражняват решаващо влияние върху своето дъщерно дружество, и така да потвърди посочената презумпция.
(вж. точки 125—130, 132 и 141)
3. Основното обстоятелство, на което се позовава Комисията, за да докаже, че дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица, е, че последното няма самостоятелно поведение на пазара, като липсата на самостоятелност се дължи на упражняваното от дружеството майка „решаващо влияние“ върху поведението на дъщерното дружество.
Решаващото влияние, което трябва да упражнява дружеството майка, за да носи отговорност за извършеното от неговото дъщерно дружество нарушение, не може да се ограничи до дейностите, които са обхванати от търговската му политика в тесен смисъл и които освен това са пряко свързани с нарушението. Всъщност, за да се установи дали дъщерното дружество самостоятелно определя поведението си на пазара, следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства относно икономическите, организационните и юридическите връзки между дъщерното дружество и дружеството майка, които обстоятелства могат да са различни в отделните случаи и следователно не подлежат на изчерпателно изброяване.
(вж. точки 135, 170 и 171)
4. Когато върху дадено предприятие контрол упражняват съвместно две или няколко различни предприятия или лица, последните по дефиниция имат възможност да упражняват решаващо влияние върху първото предприятие. Това не е достатъчно обаче, за да носят отговорност за нарушение на правилата на конкуренция, извършено от предприятието, което те контролират съвместно, тъй като е необходимо да бъде изпълнено и условието за действително упражняване на решаващо влияние. Ако случаят е такъв, различните предприятия или лица, които упражняват съвместен контрол, биха могли да носят отговорност за неправомерното поведение на своето дъщерно дружество. Ако обаче в действителност се окаже, че само едно от предприятията или лицата, които упражняват съвместен контрол, действително упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, или ако са налице други особени обстоятелства, които сочат това, Комисията би могла да подведе под солидарна отговорност за извършеното от въпросното дъщерно дружество нарушение само това предприятие или лице.
(вж. точка 165)
5. Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.
Когато решение по член 81 ЕО се отнася до множество адресати и се поставя въпросът кой носи отговорност за нарушението, това решение трябва да е надлежно мотивирано по отношение на всеки един от адресатите и най-вече по отношение на тези от тях, които по смисъла на това решение трябва да понесат отговорността за нарушението.
(вж. точки 149—150)
6. Комисията е длъжна да спазва принципа на равно третиране, който според постоянната съдебна практика изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.
Така, когато по дело, което се отнася до нарушение, в което участват няколко различни предприятия, Комисията възприема, в установените от съдебната практика рамки, определен метод, за да прецени дали следва да търси отговорност както от фактически извършилите нарушението дъщерни дружества, така и от техните дружества майки, тя трябва, освен ако не са налице особени обстоятелства, да приложи за тази цел едни и същи критерии по отношение на всички тези предприятия.
(вж. точки 156—157)