РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

17 май 2013 година(*)

„ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Единно плащане на площ — „Необлагодетелствани райони“ — Допълнителни национални директни плащания — Функциониране на географската информационна система и системата за идентификация на земеделските парцели — Член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 — Пропорционалност — Правна сигурност — Задължение за мотивиране“

По дело T‑335/11

Република България, за която се явяват г‑н Цв. Иванов и г‑жа Ел. Петранова, в качеството на представители,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н P. Rossi, г‑н Д. Димов, г‑жа Гр. Колева и г‑н Д. Стефанов, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение за изпълнение 2011/244/ЕС на Комисията от 15 април 2011 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 102, стр. 33) в частта, отнасяща се до Република България,

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: г‑н A. Dittrich, председател, г‑жа I. Wiszniewska-Białecka и г‑н M. Prek (докладчик), съдии,

секретар: г‑жа J. Weychert, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 октомври 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        В резултат от три проучвания (AA/2007/21 и AA/2007/23 относно 2007 г. и AA/2008/21 относно 2007 г. и 2008 г.), извършени в Република България от службите на Комисията на Европейските общности от 4 до 8 юни 2007 г., от 24 до 28 септември 2007 г. и от 9 до 13 юни 2008 г., последната представя, съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, стр. 90 и поправки — ОВ L 291, 2007 г., стр. 30; ОВ L 52, 2009 г., стр. 17), своите наблюдения и искания за информация с писма съответно от 27 август 2007 г., 27 февруари 2008 г. и 1 октомври 2008 г. Тя посочва, че поради установените недостатъци може да предложи отстраняване от финансиране от страна на Европейския съюз за част от разходите, финансирани в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

2        Компетентните български органи представят становище по констатациите на Комисията в писма съответно от 11 септември 2007 г., 8 май 2008 г. 3 декември 2008 г.

3        На 18 февруари 2009 г. Комисията кани българските власти на двустранна среща.

4        Обобщение на въпросите, обсъдени по време на тази среща, състояла се на 14 април 2009 г., е изпратено на Република България с писмо от 4 юни 2009 г.

5        Българските власти представят на Комисията коментарите си по това обобщение с писмо от 14 септември 2009 г.

6        С писмо от 17 март 2010 г. (наричано по-нататък „официалното съобщение“) Комисията официално представя на българските власти заключенията си относно декларираните разходи за 2008 г. Тя предлага от общностно финансиране да се изключи сумата от 24 543 106,87 EUR, заявена в рамките на помощ, предоставена по ЕФРЗ и ЕЗФРСР, поради това че географската информационна система и системата за идентификация на земеделските парцели (наричани общо по-нататък „СИЗП/ГИС“) и проверките на място показват слабости.

7        Република България оспорва това становище и с писмо от 29 април 2010 г. сезира помирителния орган.

8        Длъжностните лица на Комисията са изслушани от помирителния орган и на 28 юни 2010 г. потвърждават пред него, че Комисията поддържа предложените финансови корекции.

9        Помирителният орган инициира среща между длъжностните лица на Комисията и представителите на Република България, но те не постигат съгласие.

10      Заключителният доклад на помирителния орган е изготвен на 1 септември 2010 г.

11      На 11 февруари 2011 г. службите на Комисията съобщават окончателната си позиция, която потвърждава по същество неокончателните заключения, изложени в официалното съобщение, що се отнася до декларираните разходи за 2008 г.

12      На 15 април 2011 г. Комисията приема Решение за изпълнение 2011/244/ЕС за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 102, стр. 33) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В рамките на ЕФГЗ, от една страна, Комисията прилага фиксирана корекция в размер на 10 % по отношение на декларираните разходи за 2008 г. по схемата за единно плащане на площ (наричана по-нататък „СЕПП“), тоест сумата от 20 848 236,79 EUR. В рамките на ЕЗФСР, от друга страна, тя прилага фиксирани корекции в размер на 10 % по отношение на декларираните разходи за 2008 г. по механизма за „необлагодетелствани райони“ (наричан по-нататък „механизмът за НР“), тоест сумата от 1 204 509,85 EUR, и фиксирани корекции в размер на 5 % по отношение на декларираните разходи за 2008 г. за допълнителни национални директни плащания (наричани по-нататък „ДНДП“), тоест сумата от 2 490 360,23 EUR. По този начин Комисията изключва от финансиране от Съюза обща сума от 24 543 106,87 EUR.

 Производство и искания на страните

13      На 23 юни 2011 г. Република България подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

14      Република България иска Общият съд:

–        като главно искане, да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до нея,

–        при условията на евентуалност, да намали корекцията от 10 % за разходите на СЕПП в рамките на ЕФГЗ на 5 %, както и корекцията от 10 % в рамките на ЕЗФРСР, ос 2 „Подобряване на околната среда и природата“ на българската Програма за развитие на селски райони на 5 %,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

15      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

16      В подкрепа на жалбата си Република България изтъква четири правни основания, изведени от нарушение съответно на член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193), на принципите на пропорционалност и на правна сигурност, както и на задължението за мотивиране.

 А – По първото основание, изведено от нарушение на член 31 от Регламент № 1290/2005

17      В подкрепа на първото си основание, изведено от нарушение на член 31 от Регламент № 1290/2005, Република България се позовава на три оплаквания. Първото оплакване е изведено от факта, че Комисията не е доказала нарушение на правилата на Съюза. Второто оплакване, представено при условията на евентуалност, е основано на факта, че дори да се допусне наличието на доказано нарушение, Комисията е преценила неправилно естеството и тежестта на нарушението. Третото оплакване е изведено от неправилна оценка на риска от настъпване на вреди за бюджета на Съюза.

18      Преди всичко следва да се напомни, че съгласно член 31 от Регламент № 1290/2005, ако Комисията стигне до заключението, че разходите по ЕФГЗ и ЕЗФРСР не са извършени съгласно правилата на Съюза и вземе решение определени суми да бъдат изключени от финансирането от бюджета на Общността, тя трябва да направи оценка на сумите, които трябва да бъдат изключени, въз основа по-специално на сериозността на констатираното несъответствие. Тя взема предвид естеството и тежестта на нарушението, както и финансовата вреда, причинена на Съюза.

1.     По първото оплакване в рамките на първото правно основание, изведено от обстоятелството, че Комисията не е доказала нарушение на правилата на Съюза

19      В началото следва да се напомни, че фондовете финансират само интервенции, извършени в съответствие с разпоредбите от правото на Съюза в рамките на общата организация на селскостопанските пазари (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 24 февруари 2005 г. по дело Гърция/Комисия, C‑300/02, Recueil, стр. I‑1341, точка 32 и цитираната съдебна практика).

20      Съгласно постоянната съдебна практика, когато Комисията откаже да задължи фондовете с някои разходи поради нарушения на разпоредбите от правото на Съюза, за които нарушения носи отговорност държава членка, Комисията трябва да докаже посочените нарушения (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 28 октомври 1999 г. по дело Италия/Комисия, C‑253/97, Recueil, стр. I‑7529, точка 6). С други думи, Комисията е длъжна да обоснове решението, с което е констатирала, че съответната държава членка не е извършила проверки или че извършените проверки показват слабости (Решение на Съда от 8 май 2003 г. по дело Испания/Комисия, C‑349/97, Recueil, стр. I‑3851, точка 46).

21      Комисията трябва не да докаже изчерпателно, че извършените от националните органи проверки са недостатъчни или че предоставените от тях данни са неверни, а да представи доказателство, че изпитва сериозно и разумно съмнение относно тези проверки или тези данни (Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Белгия/Комисия, C‑263/98, Recueil, стр. I‑6063, точка 36 и Решение по дело Испания/Комисия, точка 20 по-горе, точка 47).

22      По-нататък тази държава членка следва да докаже, че са изпълнени условията да получи отказаното от Комисията финансиране (Решение по дело Белгия/Комисия, точка 21 по-горе, точка 37). С други думи, съответната държава членка не може да обори констатациите на Комисията, без да подкрепи своите собствени твърдения с доказателства за наличието на надеждна и действаща система за контрол. Щом като тя не успява да докаже, че констатациите на Комисията са неточни, то същите представляват елементи, които могат да породят сериозни съмнения относно прилагането на адекватни и ефективни мерки за наблюдение и контрол (Решение на Съда от 6 октомври 1993 г. по дело Италия/Комисия, C‑55/91, Recueil, стр. I‑4813, точка 7 и Решение по дело Испания/Комисия, точка 20 по-горе, точка 48).

23      В случая Комисията е приела, че функционирането на СИЗП/ГИС, от една страна, и проверките на място, от друга, са показали слабости. Република България оспорва тези твърдения и представя поредица от доводи в това отношение, които следва да бъдат разгледани.

 а) Относно слабостите във функционирането на СИЗП/ГИС

24      В официалното съобщение Комисията е подчертала, че са съществували слабости във функционирането на СИЗП/ГИС, тъй като, на първо място, административните кръстосани проверки и проверките на място не са били убедителни и тъй като, на второ място, на земеделските производители са били предоставяни неточна информация и недостатъчни насоки.

 Относно неубедителността на административните кръстосани проверки и проверките на място

25      Що се отнася до първия мотив, от официалното съобщение е видно, че трябва да се изпълнят определени изисквания, за да бъде достоверна и точна информацията в СИЗП/ГИС по отношение на правилното определяне на границите на референтните парцели и на тяхната максимално допустима за подпомагане площ. Според Комисията обаче СИЗП/ГИС, приложена от българските власти за референтната 2008 г., не е била съобразена с всички изисквания, така че недопустимите за подпомагане земи или части от площи не са били изключени от максималната допустима площ на референтните парцели, поради което откриването им при административните кръстосани проверки е било невъзможно. СИЗП/ГИС не предоставяла достатъчна основа за подготовката и извършването на проверките на място, което накърнявало ефективността им.

26      В официалното съобщение и в писмените си изявления Комисията подчертава, че тези наблюдения се потвърждават от установяването на следните слабости:

–        българската СИЗП/ГИС не е съдържала за всеки референтен парцел правилния код за използване на земята и точната стойност на общата допустима за подпомагане площ за съответната година,

–        кодовете за използване на земята и приблизителните стойности на потенциално недопустимите за подпомагане площи не са били използвани при определянето на площи, които са предмет на плащане, и не винаги са били правилни,

–        предвиденият за 2008 г. търг за закупуване на нови ортоснимки не е бил организиран.

–       Относно липсата на правилен код за използване на земята за всеки референтен парцел и липсата на точна стойност на общата допустима за подпомагане площ

27      В официалното съобщение и в писмените си изявления Комисията твърди, че проучванията, извършени от нейните служители през 2008 г., показват, че българската СИЗП/ГИС не е съдържала точна информация нито относно кодовете за използване на земята, нито относно максималната допустима за подпомагане площ в рамките на всеки физически блок. Тя счита, че системата за обозначение с буквено-цифрови кодове указва приблизителния размер на потенциално недопустимата за подпомагане площ в рамките на физическите блокове, записани под формата на граници на процентни дялове (система на обозначение с флагове), и че поради това тя не отговаря на изискването за точно определяне на максимално допустимата за подпомагане площ.

28      Република България се позовава на обстоятелството, че референтен парцел е физическият блок, че физическите блокове са създадени през периода 2006—2007 г., че пълното покритие за страната с посочените блокове е завършено през февруари 2008 г., че на всеки референтен парцел е даден уникален геокод и че частите, трайно неподходящи за подпомагане с единична площ над 100 м², са били изключвани от тези физически блокове. Тя смята, че твърдението на Комисията относно приблизителния размер на потенциално недопустимите за подпомагане площи във физическите блокове под формата на граници на процентни дялове не е достатъчно точно.

29      Следва да се подчертае, че по силата на правилата на правото на Съюза относно фондовете държавите членки са длъжни да създадат ефективна система за контрол и надзор (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 април 2008 г. по дело Белгия/Комисия, C‑418/06 P, Сборник, стр. I‑3047, точка 31, Решение на Общия съд от 17 юни 2009 г. по дело Португалия/Комисия, T‑50/07, непубликувано в Сборника, точка 101 и Решение от 28 септември 2011 г. по дело Гърция/Комисия, T‑352/05, непубликувано в Сборника, точка 93). Подобно изискване предполага границите на референтните парцели и тяхната максимална допустима за подпомагане площ да са определени ясно и точно. Всъщност тази информация е от основно значение за гарантирането на надеждността на административните кръстосани проверки, за извършването на проверки на място и за предоставянето на вярна информация на земеделските производители, за да имат те възможност да подадат декларации с вярно съдържание.

30      В случая следва да се отбележи, че българските власти са въвели система за обозначение с буквено-цифрови кодове, указваща приблизителния размер на потенциално недопустимата за подпомагане площ в рамките на физическите блокове — т.е. референтен парцел с тип еднородно използване, ограничено до трайни топографски елементи — под формата на граници на процентни дялове. Следователно за физическите блокове е въведен флаг, който показва процента неподходяща за подпомагане площ. Налага се изводът, че тази система, с която се определят приблизително недопустимите за подпомагане площи, не отговаря на изискването за точно определяне на максимално допустимата за подпомагане площ.

31      Следва да се приеме, че Република България не представя убедителен довод, за да постави под съмнение извода на Комисията, че с прилаганата система се определят приблизително недопустимите за подпомагане площи. От описанието на системата, представено от Република България в писмените ѝ изявления, следва, че става въпрос за система за обозначение с буквено-цифрови кодове, указваща приблизителния размер на потенциално недопустимите за подпомагане площи в рамките на физическите блокове под формата на граници на процентни дялове от посочените недопустими за подпомагане площи. Следователно тази система не предвижда точно указване на недопустимите за подпомагане площи.

32      Ето защо констатациите на Комисията са точни в това отношение и представляват елементи, които могат да породят сериозни съмнения относно прилагането на адекватни и ефективни мерки за наблюдение и контрол.

33      Република България твърди, че член 143а, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) № 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177) предвижда, че земеделската площ, обхваната от СЕПП, е частта от използваната земеделската площ, която се поддържа в добро земеделско състояние. Тя подчертава, че конкретно по отношение на България тази разпоредба не предвижда референтна дата, към която да се определя дали площта е в добро земеделско състояние. От това тя заключава, че е длъжна да актуализира ежегодно информацията, позволяваща да се определя коя площ е в добро земеделско състояние, и че няма възможност да въведе в СИЗП/ГИС достоверна и точна информация за максималната допустима за подпомагане площ за съответната референтна година преди извършването на административните кръстосани проверки и преди анализа на рисковете, предхождащ извършването на проверки на място. В този смисъл тя поддържа, че член 143а, параграф 4 от Регламент № 1782/2003 въвежда по отношение на нея изисквания, които са различни в сравнение с наложените на други държави членки, които прилагат СЕПП, що се отнася до съдържащата се в СИЗП/ГИС информация.

34      Преди всичко следва да се напомни, че член 143а, параграф 4, първа алинея, от Регламент № 1782/2003 предвижда, че обхванатата от СЕПП земеделска площ на нова държава членка е частта от използваната земеделската площ, която се поддържа в добро земеделско състояние към 30 юни 2003 г. Третата алинея на същата разпоредба предвижда, че по отношение на Република България земеделската площ, обхваната от СЕПП, е частта от използваната земеделска площ, която се поддържа в добро земеделско състояние, но не уточнява нищо, що се отнася до датата. Република България трябва да определи общата използвана земеделска площ, която ще представлява основата за разпределяне на средствата от фонда за съответната кампания на хектар, и периодично (по принцип ежегодно) да актуализира своите бази данни относно правата на помощ за хектар, за да се изключат земеделските площи, които не се поддържат в добро земеделско състояние. С други думи, само земеделските площи, поддържани в добро земеделско състояние, могат да се включат в категорията площи, даващи право на помощ за земеделските производители от финансовите средства в рамките на СЕПП.

35      Изискването за определяне на земеделските площи, поддържани в добро земеделско състояние за референтната година, трябва да се разграничава от задължението за определяне на максималната допустима за подпомагане площ в рамките на СИЗП/ГИС за всеки физически блок. В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 141, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210), административните проверки и проверките на място, предвидени в посочения регламент, се извършват по такъв начин, че да гарантират ефективна проверка за спазване на условията, при които се отпускат помощите, и на изискванията и стандартите, отнасящи се до кръстосано спазване. Следователно националните органи трябва да извършат административна проверка на молбите за помощ, по специално като проверят максималната допустима за подпомагане площ. Информацията за максималната допустима за подпомагане площ трябва да бъде предоставена от държавата членка на земеделските производители, за да могат те да подадат своите единни молби за помощ, които съгласно член 11, параграф 2 Регламент № 796/2004 не могат да бъдат подадени по-късно от 15 май. Тази информация трябва да бъде въведена своевременно и в базата данни, за да могат органите, отговарящи за извършването на кръстосаните проверки, да осъществят посочените проверки и да подготвят представителната извадка на земеделските производители, които ще подлежат на проверка на място.

36      От член 12, параграф 3 от Регламент № 796/2004 следва, че компетентните органи трябва да разполагат с информацията относно максималната допустима за подпомагане площ за референтен парцел за целите на прилагането на СЕПП преди периода, през който земеделските производители могат да подадат молби за помощ.

37      Ето защо доводите на Република България, посочени в точка 33 по-горе, трябва да бъдат отхвърлени.

38      От всичко изложено по-горе следва и че Република България не е успяла да постави под съмнение извода на Комисията, че начинът на отразяване в СИЗП/ГИС на размера на максималната допустима за подпомагане площ търпи критика, тъй като той е неточен и приблизителен, което прави СИЗП/ГИС неефективна.

39      В това отношение следва да се отхвърли също така доводът на Република България, че българските власти могат да въведат в СИЗП/ГИС достоверна и точна информация относно допустимите за подпомагане земеделски земи към съответния момент (а именно за текущата референтна година) след заснемане (въздушно и сателитно) или след извършване на проверка на място. Неоснователно Република България поддържа, че тази информация може да бъде получена между април или май и октомври и да бъде въведена в СИЗП/ГИС между април и ноември. Всъщност Комисията посочва, без твърдението ѝ да бъде оспорено, че актуализираната информация относно недопустимата за подпомагане площ във всички блокове отново е отразена в системата приблизително и неточно.

40      Накрая Република България поддържа, че кодовете, посочващи начина на трайно използване на физическите блокове, са използвани през 2008 г. при определянето на площите, които са били предмет на плащане, и че относно площите, чийто начин на използване бил този на „неземеделска площ“, плащанията в рамките на СЕПП са извършвани само след осъществяването на допълнителни проверки. Както подчертава Комисията, това съображение не е достатъчно, за да се докаже, че Република България е използвала кодовете през 2008 г. в хипотези, различни от тези на „неземеделските площи“.

–       Относно неизползването на кодовете за ползване на земята и относно неизползването на приблизителните стойности на потенциално недопустимите за подпомагане площи при осъществяване на кръстосани проверки

41      В официалното съобщение Комисията е отбелязала, че кодовете за използване на земята и информацията за приблизителния размер на потенциално недопустимите за подпомагане площи не са били използвани при административните кръстосани проверки. Тя уточнява в писмените си изявления, че това представлява най-сериозният пропуск в СИЗП/ГИС. Комисията подчертава, че българските власти не са взели предвид флаговете при административните кръстосани проверки и поради това не са извадили недопустимата за подпомагане площ, показана с поставения флаг. По този начин дори в хипотезата на един физически блок, за който е въведен флаг, показващ, че 50 % от площта е потенциално недопустима за подпомагане, българските власти са приели декларацията на земеделски производител, според която 60 % от площта на този блок е допустима за подпомагане.

42      На първо място, Република България поддържа, че кодовете за използване на земята са послужили при определянето на площите, които са били предмет на плащане. Всъщност тя твърди, че посочените кодове определят блоковете, които са „земеделски площи“, и тези, които не са. Република България посочва, че площите, заявени за подпомагане във физическите блокове „неземеделски площи“, са считани за недопустими за подпомагане с плащанията в рамките на СЕПП, ДНДП и механизма за НР, при това независимо от декларирания им начин на трайно използване (тип трайни насаждения). Освен това тя подчертава, че при административните кръстосани проверки с използване на кодовете за ползване на земята се определят „допустимостта на всеки заявен блок на земеделско стопанство“ и „допустимостта на стопанството за подпомагане“ по размер, като от заявените за подпомагане площи се изключват тези части от тях, които попадат в неземеделски физически блокове (напр. пътища, канали, гори). Що се отнася до площите, заявени за подпомагане във физически блокове „земеделски площи“, Република България твърди, че е взет предвид заявеният начин на трайно ползване (тип трайни насаждения) и че площите, заявени като „пасища“, „лозя“ или площи с култура „тютюн“, са били недопустими за плащане по НДДП. Накрая, тя подържа, че информацията за допустимостта на земеделските площи за подпомагане е била използвана при определянето на допустимостта на плащанията, тъй като на този етап посочената информация вече е била налична в СИЗП/ГИС за съответната година.

43      Доводите на Република България не могат да бъдат приети. Всъщност, на първо място, що се отнася до твърденията, с които се цели да се постави под съмнение констатацията, че кодовете за ползване на земята не са използвани при административните кръстосани проверки, се налага изводът, че тези доводи не са подкрепени с никакво доказателство.

44      В това отношение не може да се приеме доводът на Република България, че кодовете, посочващи начините на трайно ползване на физическите блокове, са използвани през 2008 г. Всъщност Република България не е представила доказателства, че кодовете са използвани в други случаи, различни от тези на площите, заявени по начина на трайно ползване на физическите блокове като „неземеделски земи“ (код „100“).

45      Освен това в писмо от 11 септември 2007 г., в отговор на писмо на Комисията от 27 август 2007 г., изпратено в приложение на член 11, параграф 1 от Регламент № 885/2006 в рамките на проучване AA/2007/21 относно 2007 г., Република България посочва, че „типичният за България начин на трайно ползване с код 5 (смесено земеползване) обезсмисля прилагането на кръстосана проверка относно начините на трайно ползване на парцел и физически блок“. Както подчертава Комисията, Република България по същество е сметнала, че е безполезно да се извършват кръстосани проверки, основаващи се на трайно ползване на парцел и физически блок. С оглед на това съображение Комисията е имала основание да постави под съмнение обстоятелството, че Република България е използвала кодовете при кръстосаните проверки през 2007 г. и че ги е използвала също през 2008 г.

46      Съмненията относно използването на кодовете за ползване на земята при административните кръстосани проверки са се потвърдили и от окончателните заключения от двустранната среща, състояла се на 14 април 2009 г., според които Република България е признала, че два кода за използване на земята, записани в СИЗП/ГИС, не са правилни, но че тази информация не е от значение за кръстосаните проверки.

47      На второ място, относно липсата на използване при кръстосаните проверки на информацията за процента на потенциално недопустимите площи се налага изводът, че както е видно от окончателните заключения от двустранната среща, състояла се на 14 април 2009 г., Република България сама е потвърдила, че информацията за процента на потенциално недопустимите площи не е използвана при кръстосаните проверки. Освен това в писмените си изявления тя признава, че максималната допустима площ във всеки физически блок е площта на целия блок, с което се потвърждава, че посочената с флаг недопустима площ не е извадена от максималната площ на даден блок, за да се определи максималната допустима площ.

48      В това отношение преди всичко е неотносим доводът на Република България, изведен от целите, поради които в СИЗП/ГИС е въведена системата на флагове, доколкото нито една от представените цели не включва извършването на административни кръстосани проверки.

49      Република България изтъква друг довод, изведен от това, че информацията относно допустимостта на земеделските площи е използвана, за да се определи допустимостта на плащанията, тъй като е била налична в СИЗП/ГИС за съответната година. Приканена да уточни какво има предвид под „информация относно допустимостта на земеделските площи, използвана при определянето на допустимостта на плащанията“, Република България посочва, че става въпрос за ортофотографска информация, както и за информация, актуализирана с проверките на място и с теренни проверки.

50      Този довод трябва да бъде отхвърлен. Всъщност следва да се напомни, че актуализирането на информацията относно допустимите за подпомагане площи е извършено със закъснение. Неоснователно Република България поддържа, че допустимите за подпомагане площи е можело да бъдат определени през текущата кампания, след приключване на всички проверки. Макар въпросната информация да е налична към момента на кампанията, щом като бъде подадена молба от земеделски производител, се извършва кръстосана проверка. По този начин се стига до съпоставяне на данните, така че се проверяват 100 % от молбите. Ако теренната проверка се извършва обаче ex post, актуализираната информация относно допустимите за подпомагане площи ще се отнася само до частите, на които са извършени проверки. За другите площи, за които не са извършени проверки, информацията не позволява да се определят с точност допустимите за подпомагане площи.

51      Дори да се приеме, че доводите на Република България трябва да се разбират в смисъл, че получените от системата на флагове данни дават достатъчно точна информация относно допустимите за подпомагане площи, следва да се подчертае, че становището на Република България по този въпрос не позволява да се определи дали тази информация действително е била използвана в рамките на кръстосаните проверки. Впрочем съмненията на Комисията се подсилват от факта, че от съображенията на Република България е видно, че целите на системата на флагове не включват извършването на кръстосани проверки. Следователно Комисията е имала основание да приеме, че съществува съмнение по въпроса дали информацията относно недопустимата площ във всеки физически блок е била използвана за осъществяването на административни кръстосани проверки, въз основа на които са извършени плащанията.

52      Освен това не може да бъде приет доводът, че нови кръстосани проверки са извършени по-специално въз основа на резултатите от бързи проверки на място и че резултатите от посочените кръстосани проверки са послужили, за да се определят окончателните плащания в рамките на СЕПП, на механизма за НР и на ДНДП.

53      Всъщност Република България се стреми да докаже, че бързите проверки на 87,84 % от пасищата и на 100 % от заявените площи във физическите блокове „земеделски площи“, а именно на площи, при които рискът е по-висок, са довели до намаляване на риска за фондовете. Налага се обаче изводът, както подчертава Комисията, че предвид качеството на бързите проверки, те не позволяват да се сведе до 0 % равнището на риск за фондовете.

54      Всъщност, от една страна, подобни проверки се изразяват основно във визуална оценка на недопустимите площи и се извършват на голям брой площи за много кратко време. Те не позволяват да се измери с точност максималната допустима площ във всеки физически блок. Най-малкото Република България не е доказала, че средството, което е използвала, за да определи площите на земеделските парцели, гарантира качествено измерване, което е поне еквивалентно на изискваното от приложимия технически стандарт, изготвен в Съюза, и че по този начин е изпълнила изискването на член 30, параграф 1 от Регламент № 796/2004. Тя оспорва дори необходимостта от използване на технически инструменти за измерване при бързите проверки и така потвърждава изводите на Комисията относно липсата на точно определяне на площта на земеделските парцели.

55      От друга страна, въз основа на предоставената от Република България информация, състояща се в таблица, съдържаща процентите на свръхдекларирана земя според типа използване на земеделските парцели в кампанията за 2008 г. в рамките на СЕПП, Комисията представя в писмените си изявления таблица, от която е видно, че дори когато се изключат постоянните пасища, а именно най-рисковите площи, установеният при проверките на място общ процент на свръхдеклариране показва, че рискът за фондовете е висок. Освен това общият процент на свръхдеклариране не е единственият показател за риск за фондовете, тъй като следва да се вземат предвид и други индиции, като загубите, претърпени поради неналагането на санкции на земеделските производители, които са свръхдекларирали земите си. Освен на тези показатели Комисията се е основала и на други индиции, както бе напомнено в точка 27 по-горе, а именно че СИЗП/ГИС не е съдържала правилния код за използване на земята за всеки един от референтните парцели, нито точния размер на общата допустима за подпомагане площ, че кодовете за използване на земята и приблизителният размер на потенциално недопустимата за подпомагане площ също не са били правилни и че кодовете за използване на земята и приблизителният размер на потенциално недопустимата за подпомагане площ не са били използвани при административните кръстосани проверки. Налага се изводът, че представените от Република България данни от извършените от нея административни проверки потвърждават изводите на Комисията. Всички посочени индиции, включително и двата показателя, а именно общият процент на свръхдеклариране и неналагането на санкции на земеделските производители, които са свръхдекларирали земите си, позволяват да се придобие представа за сериозността на риска за фондовете.

–       Относно неорганизирането на търг за закупуване на нови въздушни ортоснимки

56      В официалното съобщение и в писмените си изявления Комисията установява, че българските власти не са организирали търг за закупуване на нови въздушни ортоснимки през 2008 г. и че поради това ортоснимките не са били актуализирани. Тя счита, че качеството на данните в СИЗП/ГИС е останало недостатъчно и че това е повлияло на ефективността на ретроспективните и бъдещите проверки.

57      Неоснователно Република България поддържа по същество, че извършването на бързи проверки на място на всички най-рискови площи, заявени за подпомагане, компенсирало неактуализирането на въздушните ортоснимки.

58      Преди всичко следва да се отбележи, че е постановено, че държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения съгласно своя вътрешен правен ред, за да обоснове неизпълнението на задължения, произтичащи от правото на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 ноември 2006 г. по дело Комисия/Обединено кралство, C‑236/05, Recueil, стр. I‑10819, точки 28 и 29 и Решение от 8 май 2008 г. по дело Комисия/Португалия, C‑233/07, непубликувано в Сборника, точка 33).

59      По-нататък, държавите членки са длъжни да актуализират своята база данни, за да гарантират ефективност на интегрираната система за администриране и контрол.

60      Освен това, както бе подчертано в точка 54 по-горе, бързите проверки на място не позволяват да се измери с точност максималната допустима площ във всеки физически блок.

61      Накрая, анализът на новите ортоснимки несъмнено би позволил да се преразгледат границите на референтните парцели за употреба в кръстосаните проверки и проверките на място, извършени през 2008 г. и впоследствие.

62      От всичко изложено по-горе следва, че Република България не е успяла да докаже неточността на констатациите на Комисията, според които административните кръстосани проверки и проверките на място не са били убедителни.

 Относно неточността и недостатъчността на информацията и насоките, предоставяни на земеделските производители

63      Посоченият от Комисията в официалното съобщение втори мотив за слабостите в СИЗП/ГИС се основава на обстоятелството, че информацията, предоставяна на земеделските производители, понякога е била неточна, а насоките, които са им давани, са били недостатъчни, обстоятелство, което Република България оспорва.

64      Следва да се напомни, че съгласно член 12 от Регламент № 796/2004 единната молба трябва да съдържа цялата информация, необходима за установяване на допустимостта за помощ, и по-специално информацията относно точния размер на допустимата площ за всеки референтен парцел. Всъщност посочената разпоредба задължава държавата членка да предостави на земеделския производител посредством предварително отпечатани формуляри, раздавани на земеделските производители, информацията относно максималната допустима площ за референтен парцел.

65      Както обаче бе подчертано в точки 30—32 по-горе, информацията относно максималната допустима площ е била неточна поради неточната система за оценяване на недопустимите площи. Следователно изискваната по член 12 от Регламент № 796/2004 информация не се е съдържала в СИЗП/ГИС и така не е можело да бъде предоставена на земеделските производители.

66      Доводите, с които Република България оспорва този извод, са неотносими. Неоснователно тя се позовава на обстоятелството, че стратегията ѝ, състояща се в извършването на теренни проверки, от една страна, и предоставянето на допълнителна информация на разположение на земеделските производители през 2008 г., от друга страна, е позволила да се намалят броят и площите на блоковете на земеделски стопанства с флаг „недопустима площ между 75 % и 100 %“. Всъщност не е доказано, че проблемът със свръхдекларирането е напълно решен. Освен това Комисията подчертава, че от предоставените ѝ от Република България статистически данни съгласно член 76 от Регламент № 796/2004 е видно, че проблемът със свръхдекларирането е поставян и през 2008 г., при това с още по-голяма острота, отколкото през 2007 г., което Република България не оспорва.

 б) Относно недостатъците в проверките на място

67      Република България оспорва наличието на недостатъци в проверките на място, като поддържа, на първо място, че е увеличила тези проверки съгласно Регламент № 796/2004 и от друга страна, че всички площи, заявени за подпомагане за 2008 г., са били предмет на проверки на място или на бързи теренни проверки.

68      Първо, Република България твърди, че е увеличила от 5 % на 17,17 % броя на проверките на място и че по този начин се е съобразила с член 26, параграф 3 от Регламент № 796/2004. Тя посочва също, че работен документ DS/2006/24 rev. 2 на Комисията, в който се посочва, че процентът на проверките на място трябва да бъде най-малко 25 %, няма никаква обвързваща правна стойност.

69      Трябва да се напомни, че член 26, параграф 3 от Регламент № 796/2004 предвижда, че ако при проверките на място се констатират съществени нередности, компетентните органи съответно увеличават броя на проверките на място през текущата година, както и броя на земеделските производители, които трябва да бъдат проверявани на място през следващата година.

70      Следва да се подчертае, че в точка 12.1.1.2 от официалното съобщение Комисията е установила въз основа на представените от Република България статистически данни, че са извършени проверки на място за 17,17 % от заявленията по СЕПП. Тя е отбелязала също, че данните показват висок процент грешки по отношение на „неоткрита площ“ (10,58 %) и голям брой на заявленията по СЕПП със свръхдекларирана земя (82,82 %). Комисията приема, че поради големия брой на заявленията по СЕПП със свръхдекларирана земя Република България е трябвало значително да засили проверките на място и че увеличаването на проверките до 17,17 % от заявленията по СЕПП е било в това отношение недостатъчно.

71      Трябва да се отбележи, както посочва и Комисията, че броят на заявленията по СЕПП със свръхдекларирана земя е изключително висок, тъй като се отнася до 82,82 % от посочените заявления. Необходимо е да се подчертае също, че член 26, параграф 3 от Регламент № 796/2004 изисква от компетентните органи „съответно“ да увеличат броя на проверките на място.

72      При обстоятелствата в конкретния случай, които се характеризират с много висок процент на заявленията със свръхдекларирана земя, е видно, че Комисията е приложила правилно член 26, параграф 3 от Регламент № 796/2004, като е приела, че с увеличаването на проверките на място до 17,17 % от заявленията по СЕПП, Република България не е увеличила „съответно“ броя на посочените проверки и следователно не е изпълнила изискването на посочената разпоредба.

73      Република България само посочва, че Комисията се е основала единствено на работен документ DS/2006/24 rev. 2, за да направи извода за недостатъчност на размера от 17,17 %, и че този документ няма никаква обвързваща правна стойност.

74      От обжалваното решение обаче не следва, че Комисията е счела, че работен документ DS/2006/24 rev. 2 е правно обвързващ, и че тъй като Република България не е увеличила проверките на място до посочения в този документ размер, тя е нарушила член 26, параграф 3 от Регламент № 796/2004. Напротив, видно е, че поради големия обем свръхдекларирана земя (82,82 %) и поради произтичащата от това опасност за фондовете Комисията е приела, че размерът от 17,17 % е недостатъчен.

75      В това отношение е без значение обстоятелството, че в хода на процедурата по разследване Комисията е могла да се позове на работен документ DS/2006/24 rev. 2, в който е посочен минимален референтен размер от 25 % при свръхдеклариране на земя относно 75—100 % от заявленията по СЕПП. Всъщност Комисията не може да бъде упрекната, че е изготвила референтни прагове единствено като общи насоки, за да подпомогне държавите членки при изпълнение на задачите им по извършване на проверки.

76      Освен това следва да се отбележи, че Република България напълно е съзнавала необходимостта да увеличи съществено проверките на място предвид значителния обем свръхдекларирана земя. Всъщност от заключенията от двустранната среща, състояла се в Брюксел на 14 април 2009 г., е видно, че Република България е потвърдила, че поради високия процент грешки през 2007 г. е взето административно решение за увеличаване броя на проверките на място до достигане на 25 %. Република България подчертава, че е определен допълнителен брой земеделски производители, спрямо които да се извършат проверки на място. Тя признава обаче, че поради лошите метеорологични условия и началото на новата реколта не е могла да постигне тази цел. Следователно първоначалното намерение на Република България не е било да извърши увеличение само до 17,17 % от проверките на място.

77      От изложеното по-горе следва, че Комисията не е тълкувала неправилно член 26, параграф 3 от Регламент № 796/2004, като е приела, че увеличение от 5 % на 17,17 % от проверките на място е било недостатъчно.

78      Второ, Република България твърди, че всички площи, декларирани за подпомагане за 2008 г., които са използвани трайно като „постоянни пасища“, са били предмет на проверки на място и на теренни проверки. Тя оспорва и че прилаганите от нея критерии за преценка на допустимостта на площите за подпомагане са направили проверките непригодни за намаляване на риска за фондовете.

79      Преди всичко, относно проверките на място Комисията отбелязва, че броят им е недостатъчен.

80      По-нататък, що се отнася до бързите теренни проверки, Комисията правилно подчертава, че те не могат да компенсират недостатъчните проверки на място. Всъщност подобни проверки не позволяват да се прецени максималната допустима за подпомагане площ със същото равнище на качество като това, което се изисква в рамките на проверките на място. В това отношение, както бе подчертано в точка 54 по-горе, Република България не е доказала, че средството, което е използвала, за да определи площите на земеделските парцели, гарантира качествено измерване, което е поне еквивалентно на изискваното от приложимия технически стандарт, изготвен в Съюза, и че по този начин е изпълнила изискването на член 30, параграф 1 от Регламент № 796/2004.

81      Накрая, по отношение на използваните от Република България критерии за преценка в рамките на бързите проверки следва да се напомни, че те са представени по следния начин:

„Ако в площта на един блок на земеделско стопанство или земеделски парцел, заявен за подпомагане като постоянно пасище (пасище, мера или ливада), е налична нежелана растителност, храсти и дървета — надвишаващи 50 броя на хектар и/или са налични трайно неподходящи за подпомагане площи, цялата заявена площ да се счита за неподходяща за подпомагане и в съответното поле се записва „НЕ“. В останалите случаи цялата заявена площ се счита за подходяща за подпомагане и в съответното поле се записва „ДА“.

82      Налага се изводът, че тези критерии не позволяват да се определи кои са „останалите случаи“, в които цялата площ ще се счита за подходяща за подпомагане. В това отношение Комисията правилно посочва примера с парцел, който съдържа 49 дървета на хектар и ще се счита изцяло подходящ за подпомагане, въпреки че една голяма част не е подходяща за подпомагане. Обясненията на Република България не позволяват да се поставят под съмнение тези съображения.

83      Предвид всичко изложено по-горе първото оплакване в рамките на първото правно основание, изведено от обстоятелството, че Комисията не е доказала нарушение, трябва да бъде отхвърлено.

2.     По второто оплакване в рамките на първото правно основание, което е изтъкнато при условията на евентуалност и е изведено от неправилната преценка на естеството и тежестта на нарушението при оценката на изключените от финансиране суми

84      Второто оплакване в рамките на първото правно основание се отнася до прилагането от Комисията на фиксирани корекции в размер съответно на 10 % за разходите по СЕПП, на 10 % за разходите по механизма за НР и на 5 % за разходите по ДНДП. Според Република България Комисията не е преценила правилно естеството и тежестта на нарушението на правната уредба.

85      Съгласно постоянната съдебна практика Комисията е длъжна да докаже наличието на нарушение на нормите от правото на Съюза, а след като това нарушение бъде установено, държавата членка трябва да докаже, ако е необходимо, че Комисията е допуснала грешка относно финансовите последици, които следва да бъдат извлечени от това (Решение на Съда от 7 октомври 2004 г. по дело Испания/Комисия, C‑153/01, Recueil, стр. I‑9009, точка 67 и Решение от 7 юли 2005 г. по дело Гърция/Комисия, C‑5/03, Recueil, стр. I‑5925, точка 38).

86      Що се отнася до вида финансова корекция, която трябва да се приложи в рамките на процедурата за приключване на сметките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), в документ VI/5330/97 на Комисията от 23 декември 1997 г., озаглавен „Указания за изчисляване на финансовите последици при изготвянето на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, се съдържат указанията, които тя самата предвижда да следва в това отношение. Във връзка с това трябва да се напомни, че ЕЗФРСР и ЕФГЗ са двата финансови инструмента на Общата селскостопанска политика (ОСП), въведени с Регламент № 1290/2005, и че от 1 януари 2007 г. тези два фонда заместват съответно ФЕОГА — „Ориентиране“ и ФЕОГА — „Гарантиране“. Член 31, параграф 1 от Регламент № 1290/2005, който предвижда, че Комисията решава кои суми да бъдат изключени от финансирането от бюджета на Общността, когато стигне до заключението, че разходите не са извършени съгласно правилата на Съюза, се прилага за двата фонда. Тъй като текстът на член 31, параграф 1 от Регламент № 1290/2005 е почти идентичен на текста на член 5, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 720/70 на Съвета от 21 април 1970 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 94, стр. 13) в редакцията му след изменението с Регламент № 1287/95 на Съвета от 22 май 1995 г. (ОВ L 125, стр. 1), при действието на който изготвените от Комисията указания са приети на 23 декември 1997 г., не е имало никаква пречка Комисията да ги прилага и при упражняване на правомощията, които ѝ предоставя член 31, параграф 1 от Регламент № 1290/2005, което впрочем Република България не оспорва.

87      Съгласно тези указания, когато не може да бъде определено действителното равнище на нередовните плащания и поради това не е възможно да се пресметне размерът на претърпените от Общността финансови загуби, Комисията прилага фиксирани финансови корекции, по правило в размер на 2 %, 5 %, 10 % или 25 % от декларираните разходи, в зависимост от значимостта на риска от загуба.

88      Както следва от посочения документ, в тези указания се разграничават следните два вида проверки:

„–      Ключови проверки са физическите и административните проверки, изисквани, за да се проверяват обстоятелствата по същество — в частност действителния предмет на искането, количеството и условията за качество, включително спазването на сроковете, изискванията към реколтите, сроковете за задържане и т.н. Те се извършват на място и чрез съпоставяне с данни от независими източници, каквито са кадастралните регистри.

–        Вторични проверки са необходимите административни действия за правилното разглеждане на исканията, каквито са проверката за спазването на сроковете за подаване, установяването на двойни искания с един и същ предмет, анализирането на риска, налагането на санкции и осъществяването на подходящ контрол върху процедурите“. [неофициален превод]

89      В това отношение документ VI/5330/97 предвижда:

„Когато една или повече ключови проверки не са извършени или са извършвани толкова некачествено или толкова рядко, че са неефективни с оглед определянето допустимостта на заявление или предотвратяването на нередности, следва да се приложи корекция в размер на 10 %, тъй като разумно може да се смята, че съществува висок риск от значителни загуби за ФЕОГА.

Когато са извършени всички ключови проверки, но без да са съобразени с предвиденото в регламентите относно техния брой, честота и строгост, следва да се приложи корекция в размер на 5 %, тъй като разумно може да се направи изводът, че тези проверки не гарантират очакваното равнище на редовност на заявленията и че рискът от загуби за ФЕОГА е значителен.

Когато държава членка извършва правилно ключовите проверки, но изцяло пропуска да извърши една или повече вторични проверки, следва да се приложи корекция в размер на 2 % предвид по-слабия риск от загуба за ФЕОГА и по-малката тежест на нарушението.

[…]

Когато обаче изобщо не се използва система за контрол или използваната система има сериозни недостатъци и са налице признаци на много чести нередности и на небрежност при предотвратяването на неправомерни практики или измами, следва да се приложи корекция в размер на 25 %, доколкото разумно може да се счита, че свободата да се подават недопустими заявления, без да се налага санкция за това, ще доведе до изключително високи загуби за ФЕОГА“. [неофициален превод]

90      Първо следва да се определи дали Комисията е могла, без да допусне грешка, да приложи фиксирана корекция в размер на 10 % от разходите по СЕПП и от тези по механизма за НР.

91      От официалното съобщение е видно, че са отбелязани пропуски във функционирането на СИЗП/ГИС, които предполагат недостатък в системата за контрол, както и висок риск от значителни загуби за фондовете. Както е видно от изложението по първото оплакване, установено е наличието на недостатъци във функционирането на СИЗП/ГИС. Тези недостатъци са засегнали ефективността на административните кръстосани проверки, както и извършването на проверки на място, до такава степен, че в някои случаи това е довело до пълната им неефективност.

92      При все това от определението в документ VI/5330/97, напомнено в точка 88 по-горе, както и от работен документ AGRI‑2006‑63085-REV1 „[к]лючови проверки и вторични проверки в областта на помощите за площи“ е видно, че административните кръстосани проверки и проверките на място са ключови проверки, което впрочем Република България не оспорва.

93      От изложеното по-горе следва, че относно разходите по СЕПП и тези по механизма за НР Комисията е могла, без да допусне грешка, да приложи към тях фиксирана корекция в размер на 10 %.

94      Доводите на Република България не могат да поставят под съмнение този извод.

95      Неоснователно Република България поддържа, че от официалното съобщение може да се направи извод, че Комисията е счела, че информацията в СИЗП/ГИС относно максималната допустима за подпомагане площ е била точна в голям брой от случаите и че поради това корекцията от 10 % е необоснована с оглед на условията, предвидени в документ VI/5330/97.

96      От една страна, от посоченото съобщение следва несъмнено, че информацията в СИЗП/ГИС относно максималната допустима за подпомагане площ не винаги е била точна и това е довело да неефективно извършване на административните кръстосани проверки и е възпрепятствало извършването на проверки на място.

97      От друга страна, документ VI/5330/97 не предвижда изискване информацията, съдържаща се в СИЗП/ГИС, да е 100 % неточна, за да се стигне до извода, че ключовите проверки са извършени неефективно. В случая следва да се напомни, че е била неточна съществена информация, а именно размерът на максималната допустима за подпомагане площ.

98      Второ, следва да се разгледа доводът на Република България, че фиксираната корекция от 5 %, приложена към разходите по ДНДП, показва, че действително са извършени всички ключови проверки. Всъщност тя се позовава на обстоятелството, че земеделски земи, заявени по СЕПП, съвпадат със земите, за които се извършват ДНДП, и че проверките се извършват едновременно. По този начин Република България поддържа, че е налице противоречие между направения в официалното съобщение извод, че е налице неспособност за осъществяване на ключови проверки по СЕПП, и приложената в рамките на ДНДП финансова корекция от 5 %.

99      От официалното съобщение е видно обаче, че що се отнася до ДНДП, констатираните недостатъци във функционирането на СИЗП/ГИС са същите като установените в рамките на СЕПП и на механизма за НР. Видно е също, че оценката на риска от свръхдеклариране, която е извършена от българските органи през 2008 г. и е взета предвид от Комисията, за да определи корекцията, приложима към разходите по ДНДП, показва, че земите с най-висок риск са пасищата. Предвид обстоятелството, че през 2008 г. последните не са били допустими за подпомагане по ДНДП и че поради това земите с най-висок риск не са се ползвали от ДНДП, Комисията е решила да ограничи корекцията на 5 %.

100    Следователно не съществува никакво противоречие между извода за неспособност за осъществяване на ключови проверки по СЕПП, и приложената в рамките на ДНДП финансова корекция от 5 %.

101    Освен това Република България не представя никакъв довод, за да докаже, че в това си качество посочената финансова корекция от 5 %, приложена в рамките на ДНДП, произтича от погрешна преценка на естеството и тежестта на нарушението.

102    Следователно второто оплакване в рамките на първото правно основание, изведено от неправилната преценка на естеството и тежестта на нарушението при оценката на изключените от финансиране суми, трябва да бъде отхвърлено.

3.     По третото оплакване в рамките на първото правно основание, изведено от неправилна оценка на риска от вреди за бюджета на Съюза

103    Третото оплакване в рамките на първото правно основание се отнася единствено до корекциите от 10 % от разходите по СЕПП и по механизма за НР. Република България твърди, че проверките на 100 % от високорисковите площи, а именно проверките на място и бързите проверки на постоянните пасища през 2008 г., както и проверките, извършени през 2009 г. на непроверените през 2008 г. физически блокове са представлявали достатъчна гаранция за защитата на финансовите интереси на Съюза.

104    Както бе отбелязано в рамките на първото оплакване, обстоятелството, че 100 % от високорисковите площи са били предмет на проверка, не е довело до намаляване на общия риск за фондовете. Следва да се напомни, че бързите проверки, извършени на 87,84 % от постоянните пасища, не са позволили да се прецени максималната допустима за подпомагане площ със същото равнище на качество като това, което се изисква в рамките на проверките на място. Следователно тези проверки с недостатъчно качество не са могли да доведат до намаляване на риска за фондовете.

105    Нито един от доводите за неправилната оценка на риска от вреди за бюджета на Съюза не може да бъде приет.

106    Преди всичко Република България твърди, че противно на поддържаното от Комисията е оспорила в писмените си изявления твърдението, че най-подходящият начин за определяне на финансовата корекция е прилагането на метода на корекция с фиксирана ставка. Налага се обаче изводът, че Република България не представя никакъв довод, за да постави под съмнение прилагането на посочения метод на корекция с фиксирана ставка в това му качество и не посочва метода, който е трябвало да бъде приложен според нея. Всъщност Комисията е подчертала, без твърдението ѝ да бъде оспорено от Република България, че информацията, произтичаща от извършените в България проверки, не позволява да се определи вредата посредством екстраполация, но позволява да се направи извод за недостатъчност в системата за контрол и по този начин да се приложи фиксирана корекция.

107    По-нататък Република България неоснователно поддържа, че Комисията не е изпълнила задължението си за сътрудничество, тъй като не ѝ е посочила доказателствата, които трябва да представи, за да докаже, че рискът за фондовете е бил по-малък от предложената фиксирана корекция.

108    От една страна, както от поканата за двустранна среща, така и от заключенията от нея е видно, че българските власти са поканени да представят ясни доказателства, за да докажат, че рискът за фондовете е бил по-малък от предложената фиксирана корекция.

109    От друга страна, Комисията правилно посочва, че не може да изготви подробен списък на данните, които трябва да се представят, за да се докаже, че рискът за фондовете е бил по-малък от предложената фиксирана корекция. Всъщност в най-добро положение при събирането и проверката на необходимите за приключване на сметките на фондовете данни е държавата членка и следователно върху нея тежи задължението да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за извършените проверки и представените от нея данни и при необходимост — за неточността на твърденията на Комисията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 януари 2001 г. по дело Гърция/Комисия, C‑247/98, Recueil, стр. I‑1, точки 7—9, Решение от 6 март 2001 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑278/98, Recueil, стр. I‑1501, точки 39—41 и Решение на Общия съд от 9 септември 2011 г. по дело Гърция/Комисия, T‑344/05 непубликувано в Сборника, точка 76).

110    Впрочем относно довода на Република България, че Комисията не е използвала правилно процента на свръхдекларирана земя, установен въз основа на всички проверки на място, този довод следва да се отхвърли. Както подчертава Комисията, фиксираната ставка за корекция не трябва непременно да бъде равна на процента на свръхдекларирана земя. Всъщност следва да се има предвид обстоятелството, че процентът на свръхдекларирана земя е бил само един от показателите, използвани за оценката на риска за фондовете, тъй като Комисията е взела предвид и значимостта на вероятните загуби, претърпени поради неналагането на санкции на земеделските производители.

111    Освен това Република България твърди, че за да спази изискването за вземане предвид на максималната вероятна загуба, Комисията е трябвало да вземе предвид обстоятелството, че най-рисковите площи, а именно постоянните пасища, се отнасят само до 13 % от площите, декларирани по СЕПП. Следва да се приеме, че с този довод Република България потвърждава, че поне за част от посочените площи с най-висок риск е съществувало право на финансиране по СЕПП. Обстоятелството, че постоянните пасища се отнасят „само“ до 13 % от площите, декларирани по СЕПП, не е достатъчно основание, което да обвързва Комисията в рамките на правото си на преценка да намали на 5 % корекцията, приложена за разходите по СЕПП.

112    Освен това, противно на твърдението на Република България, заключителният доклад на помирителния орган не потвърждава позицията ѝ относно твърдяното нарушение на член 31 от Регламент № 1290/2005. Несъмнено помирителният орган отбелязва някои извършени подобрения, но подчертава, че не изглежда тези подобрения да са довели до очакваните резултати по отношение на заявленията за 2008 г. В това отношение от съдебната практика е видно, че колкото и да са похвални дадени подобрения, те не могат да представляват основание, обвързващо Комисията да намали ставката на корекциите, които трябва да извърши, ако въпреки тези подобрения рискът от вреди за фондовете продължава да бъде висок (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 17 март 2005 г. по дело Гърция/Комисия, C‑285/03, непубликувано в Recueil, точка 63 и Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Гърция/Комисия, T‑243/05, Сборник. стр. II‑3475, точка 77).

113    Накрая доводът, който впрочем не е подкрепен с доказателства, че Комисията е приложила неправилни и произволни критерии, трябва да бъде отхвърлен. Комисията има основание да вземе предвид високия процент на установени нарушения. Обстоятелството, че тези нарушения са установени от българските власти, е без значение за релевантността на посочения критерий.

114    От изложеното по-горе следва, че третото оплакване в рамките на първото правно основание, изведено от неправилна оценка на риска от вреди за бюджета на Съюза, трябва да бъде отхвърлено.

115    Предвид всички тези съображения първото правно основание, изведено от нарушение на член 31 от Регламент № 1290/2005, следва да се отхвърли.

 Б – По второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

116    В рамките на второто правно основание Република България поддържа, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като е приложила корекция от 10 % от разходите в рамките на СЕПП и на механизма за НР.

117    Преди всичко е необходимо да се посочи, че в подкрепа на изтъкнатото от нея правно основание Република България препраща към доводите, които е представила по второто и третото оплакване в рамките на първото правно основание. Посочените оплаквания обаче са отхвърлени по изложените по-горе съображения.

118    По-нататък Комисията е показала наличието на недостатъци в административните кръстосани проверки и в проверките на място до такава степен, че в някои случаи това е довело до пълната им неефективност. Както бе напомнено в точки 91 и 92 по-горе, установените недостатъци се отнасят до ключовите проверки и водят до висок риск от загуби за фондовете. Комисията е приложила корекция от 10 % от разходите в рамките на СЕПП и на механизма за НР съгласно предвиденото в документ VI/5330/97 за случаите, в които ключовите проверки са извършени до такава степен некачествено, че това е довело до тяхната неефективност.

119    Накрая, що се отнася до въпроса дали документ VI/5330/97 в това си качество не предвижда непропорционални проценти на корекция, следва да се подчертае, както се отбелязва в посочения документ, че прилагането на фиксирани корекции в рамките на процедурата за приключване на сметките на фондовете е легитимно средство за Съюза да си възстанови средствата от държавите членки, за да не претърпи бюджетът на последния загуби вследствие на нередовни или недопустими разходи, направени от държавите членки. Възприетите в документ VI/5330/97 фиксирани проценти позволяват едновременно да се спазва правото на Съюза и да се управляват добре средствата на Съюза, както и да се избегне възможността Комисията да упражнява оперативната си самостоятелност, като налага на държавите членки прекомерни и непропорционални корекции (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 10 септември 2008 г. по дело Италия/Комисия, T‑181/06, непубликувано в Сборника, точка 234).

120    Следователно не се установява Комисията да е нарушила принципа на пропорционалност.

121    Нито един от изтъкнатите от Република България доводи не позволява да се поставят под съмнение предходните съображения.

122    Първо, по настоящия случай е неотносимо Решение от 9 септември 2011 г. по дело Гърция/Комисия, точка 109 по-горе, на което се позовава Република България в подкрепа на твърдението, че корекция от 10 % е непропорционална. Всъщност фактическите обстоятелства са били различни, тъй като са били извършени ключови проверки, но равнището им на ефективност е било ограничено. В настоящия случай недостатъците в СИЗП/ГИС са много по-големи, което обосновава да се приложи корекция от 10 % за разходите по СЕПП и по механизма за НР.

123    Второ, следва да се отхвърли доводът, че Комисията е трябвало да отчете значителната разлика между процента на свръхдекларирана земя относно неоткритата площ за обработваема земя (3,45 %) и този относно постоянните пасища (20,52 %) и така да вземе предвид становището на помирителния орган по този въпрос да се намали размерът на корекцията на 5 %.

124    От една страна, е полезно да се напомни, както признава впрочем и Република България, че Комисията не е обвързана от изводите на помирителния орган, когато приема решението си (Решение на Съда от 21 март 2002 г. по дело Испания/Комисия, C‑130/99, Recueil, стр. I‑3005, точка 39 и Решение от 13 юни 2002 г. по дело Люксембург/Комисия, C‑158/00, Recueil, стр. I‑5373, точка 50).

125    От друга страна, Комисията правилно отбелязва, че е взела предвид информацията за разликата между свръхдекларираната земя, що се отнася до обработваемата земя и постоянните пасища, тъй като в размера от 5 %, който е приложила към разходите по ДНДП, тя е отчела обстоятелството, че за най-рисковите площи, а именно постоянните пасища, не е съществувало право на плащане по ДНДП. За разлика от това, що се отнася до заявленията по СЕПП, тя е взела предвид обстоятелството, че те могат да се подават за постоянните пасища, поради което с основание е приложила корекция от 10 %.

126    Трето, в този контекст Република България неоснователно поддържа, че при определянето на корекциите в рамките на СЕПП и на механизма за НР Комисията не е взела предвид собствения си извод, че процентът на грешки, изчислен въз основа на проверките на място, показва мащаба на констатираните проблеми между различните популации. Както подчертава Комисията, процентът на грешки, изчислен въз основа на проверките на място, не представлява достатъчно надеждна информация и обхватът на тези проверки е по-ограничен от този на административните кръстосани проверки. Следователно тази информация е показател, който не позволява да се определи ясно точният риск за фондовете в количествено отношение. Дори този процент да може да даде представа за мащаба на констатираните проблеми, той не може да бъде използван в това си качество, за да се изчисли финансовият риск, на който са изложени фондовете, и следователно не предполага задължение за Комисията да приложи процент на корекция, пропорционален на тази риск.

127    От всичко изложено по-горе следва, че второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, трябва да бъде отхвърлено.

 В – По третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност

128    В рамките на третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, Република България изтъква първо оплакване, изведено от обстоятелството, че като е наложила финансова корекция от 10 % за разходите по СЕПП и по механизма за НР, Комисията не е спазила приетите от нея указания в документ VI/5330/97. В рамките на второ оплакване тя твърди, че държавите членки трябва да познават с точност обхвата на наложените им задължения. Съответствието на направените от Република България разходи обаче е разгледано с оглед на правила, които не са изрично предвидени в релевантните регламенти или за които не съществуват ясни критерии, позволяващи да се оцени прилагането им. В рамките на трето оплакване тя поддържа, че Комисията е приложила критерии, които са несъвместими с метода на определяне на допустимите за подпомагане площи в страната, предвиден в член 143б, параграф 4 от Регламент № 1782/2003.

129    Що се отнася до първото оплакване, следва да се отбележи, че приведените в негова подкрепа доводи са същите, които са изтъкнати по второто оплакване в рамките на първото правно основание, изведено от неправилната оценка на естеството и тежестта на нарушението. Следователно Република България отново поддържа неоснователно, че е извършила по-задълбочена ключова проверка от изискваната съгласно правната уредба и че поради това не може да ѝ бъде наложена корекция от 10 %. Всъщност представените в това отношение доводи бяха отхвърлени (вж. точки 85—101 по-горе).

130    Относно второто оплакване, от една страна, Република България се позовава на доводите, които е представила по първото оплакване в рамките на първото правно основание. Предвид съображенията, изложени в точки 24—83 по-горе, тези доводи следва да бъдат отхвърлени.

131    От друга страна, следва да се обсъди доводът, че съответствието на разходите е разгледано с оглед на правила, които не са изрично предвидени в релевантните регламенти или за които не съществуват ясни критерии.

132    В началото е необходимо да се напомни, че Регламент № 1290/2005 предвижда, че Комисията и държавите членки си сътрудничат в рамките на схема на съвместно управление при протичане на процедурата по финансиране на Общата селскостопанска политика (ОСП). В това отношение член 9 от посочения регламент предвижда, че в рамките на ОСП държавите членки приемат всички законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед на осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза. Следователно те трябва да въведат ефикасна система за управление и контрол, за да гарантират редовността и действителното извършване на разходите.

133    В това отношение съгласно постоянната съдебна практика държавите членки са длъжни да организират система за административни проверки и проверки на място, с която да може да се гарантира, че материалните и формалните предпоставки за отпускането на помощи са надлежно изпълнени. Ако не е организирана такава система за проверки или ако в създадената от държавата членка система са допуснати такива пропуски, че се пораждат съмнения дали тези предпоставки са изпълнени, Комисията има право да не признае някои разходи, направени от съответната държава членка (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 12 юни 1990 г. по дело Германия/Комисия, C‑8/88, Recueil, стр. I‑2321, точки 20 и 21, Решение от 14 април 2005 г. по дело Испания/Комисия, C‑468/02, непубликувано в Recueil, точка 36 и Решение от 9 септември 2011 г. по дело Гърция/Комисия, точка 109 по-горе, точка 74).

134    Трябва да се подчертае също, че макар релевантната правна уредба относно отпускането на помощи и премии да не задължава изрично държавите членки да въведат мерки за надзор и условия за контрол като посочените от Комисията при приключването на сметките на фондовете, вярно е също, че това задължение може да възникне, евентуално имплицитно, вследствие на обстоятелството, че съгласно правилата относно фондовете държавите членки са длъжни да организират ефикасна система за контрол и надзор (вж. в този смисъл и по аналогия Решение от 14 април 2005 г. по дело Испания/Комисия, точка 133 по-горе, точка 35, Решение от 24 април 2008 г. по дело Белгия/Комисия, точка 29 по-горе, точка 70 и Решение от 9 септември 2011 г. по дело Гърция/Комисия, точка 109 по-горе, точка 75).

135    В този контекст се налага изводът, че административните кръстосани проверки и проверките на място, както и предоставянето на вярна и пълна информация на земеделските производители са необходими, за да се гарантира ефикасността на системите за управление и контрол.

136    С оглед на тези съображения следва да се провери дали правилата, по отношение на които е разгледана съвместимостта на разходите, не са предвидени в съответните регламенти или не отговарят на ясни критерии.

137    На първо място, Република България напомня, че изискването, на което се позовава Комисията, че информацията в СИЗП/ГИС трябва да е достоверна и точна с оглед на определянето на границите на референтните парцели и на тяхната максимална допустима за подпомагане площ, се основава на член 20 от Регламент № 1782/2003, както и на член 12, член 24, параграф 1, буква в) и член 29 от Регламент № 796/2004. Тя твърди, че тези разпоредби не предвиждат изисквания за информацията в СИЗП/ГИС с оглед на определянето на границите на референтните парцели и на тяхната максимална допустима за подпомагане площ и че те не предвиждат изисквания, позволяващи да се прецени точността на посочените граници и площ. В същия смисъл Република България поддържа, че Комисията няма основание да твърди, че земеделските производители са получили неточна информация и недостатъчни насоки, тъй като българската администрация е предоставила на земеделските производители предварително изготвени формуляри, съдържащи информацията относно площта и границите на референтните парцели, и че член 12 от Регламент № 796/2004 не съдържа нито изисквания, нито критерии, позволяващи да се оцени информацията, получена от земеделските производители относно допустимите за подпомагане площи.

138    Тези доводи не могат да се приемат. Всъщност, както правилно подчертава Комисията, от систематичното и телеологично тълкуване на член 6, параграф 1 и член 12 от Регламент № 796/2004 следва, че изискването за достоверно посочване на земеделските парцели в контекста на СИЗП/ГИС предполага, че базата данни съдържа информация относно границите на референтните парцели и максималната допустима за подпомагане площ за всеки парцел. Всъщност тази информация е необходима, за да се установи дали са изпълнени условията за предоставяне на помощта.

139    На второ място, следва да се отхвърли доводът, изведен от обстоятелството, че в член 26, параграф 3 от Регламент № 796/2004 не е посочен процентът на увеличаване на проверките на място. Всъщност тази разпоредба предвижда, че при съществени нередности компетентните органи „съответно“ увеличават броя на проверките на място. Така процентът на увеличаване е различен в зависимост от сериозността на нередностите. Дори да се предположи, че компетентните органи изпитват трудности при прилагане на разпоредбите на регламентите, няма пречка в рамките на сътрудничеството в отношенията между държавите членки и Комисията в контекста на ОСП да се поискат насоки от страна на Комисията.

140    Що се отнася до третото оплакване, противно на поддържаното от Република България и както е видно от точки 34—38 по-горе, наложените ѝ изисквания относно информацията, която трябва да се съдържа в СИЗП/ГИС, не са несъвместими с метода на определяне на допустимите за подпомагане площи в страната, предвиден в член 143б, параграф 4 от Регламент № 1782/2003.

141    От изложеното по-горе следва, че третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, трябва да бъде отхвърлено.

 Г – По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

142    Във връзка с четвъртото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, Република България поддържа, че Комисията не е изложила ясно и недвусмислено съображенията си за налагане на финансовите корекции и че в това отношение се позовава на доводите, представени по първото оплакване в рамките на първото правно основание.

143    Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка и да защитят правата си, а на съда — да упражни своя контрол. Все пак не може да се изисква мотивите да уточняват различните релевантни фактически и правни обстоятелства. Всъщност въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на изискванията, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 януари 2000 г. по дело Mehibas Dordtselaan/Комисия, T‑290/97, Recueil, стр. II‑15, точка 92 и цитираната съдебна практика).

144    Както бе напомнено от Комисията, съгласно постоянната съдебна практика, в особения контекст на изготвянето на решенията, отнасящи се до приключването на сметките на фондовете, мотивите на съответното решение трябва да се считат за достатъчни, ако държавата — адресат на решението, е участвала непосредствено в процеса на изготвяне на това решение и е била запозната с причините, поради които Комисията е приела, че не е длъжна да остави спорните суми в тежест на фондовете (вж. в този смисъл Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Белгия/Комисия, точка 21 по-горе, точка 98, Решение от 9 септември 2004 г. по дело Гърция/Комисия, C‑332/01, Recueil, стр. I‑7699, точка 67 и Решение по дело Нидерландия/Комисия, точка 109 по-горе, точка 119).

145    Преди всичко от преписката е видно, че българското правителство е участвало в процеса на изготвяне на обжалваното решение. Всъщност причините, поради които Комисията е решила да приложи финансови корекции, са изложени на двустранната среща от 14 април 2009 г., проведена по време на помирителната процедура, и в официалното съобщение. При тези обстоятелства се налага изводът, че Комисията е мотивирала в достатъчна степен обжалваното решение, за да даде възможност на Република България да се запознае ясно с неговите мотиви и да подготви защитата си.

146    Впрочем доводите, изтъкнати по първото оплакване в рамките на първото правно основание, показват, че тя е разбрала в какво е упрекната и че е имала възможност да представи доводи, за да оспори твърденията на Комисията.

147    По-нататък следва да се отхвърли доводът, че мотивите не са ясни, тъй като липсвала яснота в точка 1.1.1 от официалното съобщение. От посоченото съобщение е несъмнено видно, че в първите тирета на посочената точка се напомнят някои задължения, които трябва да изпълнят държавите членки, и че в следващите тирета се съдържат тези условия, които не са изпълнени в случая от Република България.

148    Накрая, противно на поддържаното от Република България, обстоятелството, че процедурата се отнася до две преписки за две различни референтни години и че въпросите са разглеждани понякога в едни и същи документи или на една и съща среща, не означава обаче, че Комисията е допуснала объркване или че е липсвала яснота.

149    Всъщност следва да се напомни, че в България са проведени три проучвания и че до Република България са отправени три съобщения съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 885/2006, две за референтната 2007 г. — а именно писмата от 27 август 2007 г. и 27 февруари 2008 г., посочени в точка 1 по-горе — и едно за референтните 2007 г. и 2008 г. — а именно писмото от 1 октомври 2008 г., посочено в точка 1 по-горе. Както подчертава Комисията, от тези документи е видно, че част от установените недостатъци в националната система са се отнасяли за двете референтни години.

150    По този начин не е имало пречка Комисията да реши по съображения за процедурна икономия да разгледа трите преписки, отнасящи се до двете референтни години, в рамките на една и съща двустранна среща. По-нататък Комисията е започнала две процедури, съответно за двете референтни години, и така е изпратила две официални съобщения на Република България, едното от които е посоченото в точка 6 по-горе официално съобщение от 17 март 2010 г., отнасящо се до декларираните разходи за 2008 г. Комисията е провела двете процедури съответно за двете референтни години и е приела две решения, едното от които е обжалваното решение.

151    Независимо от обстоятелството, че става въпрос за две отделни решения относно две различни референтни години, следва да се приеме, че част от документите, изготвени от Комисията в рамките на фазата по приключване на тези процедури, се отнасят до двете референтни години. Този подход обаче е напълно легитимен поради съображения за процедурна икономия и поради частичното съвпадане на обектите на тези процедури, тъй като не са засегнати яснотата и точността на релевантната информация за тези две референтни години. Най-малкото Република България не е представила нито един убедителен довод в това отношение. Тя не посочва и твърдените неясноти и неточности в споменатите по-горе документи, които да са ѝ попречили да разбере обжалваното решение.

152    Следователно настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

153    Предвид всички изложени по-горе съображения, жалбата на Република България трябва да бъде отхвърлена изцяло.

 По съдебните разноски

154    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Република България е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Република България да заплати съдебните разноски.

Dittrich Wiszniewska-Białecka Prek

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 май 2013 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

А – По първото основание, изведено от нарушение на член 31 от Регламент № 1290/2005

1.  По първото оплакване в рамките на първото правно основание, изведено от обстоятелството, че Комисията не е доказала нарушение на правилата на Съюза

а) Относно слабостите във функционирането на СИЗП/ГИС

Относно неубедителността на административните кръстосани проверки и проверките на място

–  Относно липсата на правилен код за използване на земята за всеки референтен парцел и липсата на точна стойност на общата допустима за подпомагане площ

–  Относно неизползването на кодовете за ползване на земята и относно неизползването на приблизителните стойности на потенциално недопустимите за подпомагане площи при осъществяване на кръстосани проверки

–  Относно неорганизирането на търг за закупуване на нови въздушни ортоснимки

Относно неточността и недостатъчността на информацията и насоките, предоставяни на земеделските производители

б) Относно недостатъците в проверките на място

2.  По второто оплакване в рамките на първото правно основание, което е изтъкнато при условията на евентуалност и е изведено от неправилната преценка на естеството и тежестта на нарушението при оценката на изключените от финансиране суми

3.  По третото оплакване в рамките на първото правно основание, изведено от неправилна оценка на риска от вреди за бюджета на Съюза

Б – По второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

В – По третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност

Г – По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

По съдебните разноски

* Език на производството: български.