РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)
25 октомври 2007 година
Дело T‑27/05
Carmela Lo Giudice
срещу
Комисия на Европейските общности
„Длъжностни лица — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2003 г. — Нарушение на процесуални правила — Член 43 от Правилника — Право на изслушване — Отпуск по болест — Медицинско свидетелство“
Предмет: Жалба за отмяна на процедурата за оценяване за периода от 1 януари до 31 декември 2003 г. и при условията на евентуалност за отмяна на решението от 4 май 2004 г. за окончателно изготвяне на доклада за развитие на кариерата на жалбоподателя за съответния период
Решение: Отменя решението на Комисията от 4 май 2004 г. за окончателно изготвяне на доклада за развитие на кариерата на жалбоподателя за 2003 г. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Процедура за оценяване на персонала — Изключване
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Изготвяне при липса на каквото и да било участие на заинтересованото лице в процедурата
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Неспособност на длъжностното лице за участие в процедурата за изготвяне
4. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Срокове за оспорване
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. Актове, които подлежат на обжалване, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение, и които мерки определят окончателно становището на институцията.
Процедурата за оценяване не представлява увреждащ акт по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника, тъй като не поражда каквито и да било правни последици, които могат да засегнат пряко интересите на длъжностното лице. Разглежданата процедура представлява поредица от подготвителни актове, които водят до доклад за развитие на кариерата, но които за разлика от този доклад не пораждат правни последици за жалбоподателя.
(вж. точки 27 и 28)
Позоваване на — Първоинстанционен съд, 24 юни 1993 г., Seghers/Съвет, T‑69/92, Recueil, стр. II‑651, точка 28; Първоинстанционен съд, 28 септември 1993 г., Yorck von Wartenburg/Парламент, T‑57/92 и T‑75/92, Recueil, стр. II‑925, точка 36; Първоинстанционен съд, 25 октомври 2005 г., Fardoom и Reinard/Комисия, T‑43/04, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑1465, точки 26 и 27
2. Докладът за развитие на кариерата не може да се приеме окончателно, без на съответното длъжностно лице да се предостави възможност надлежно да бъде изслушано. Всъщност нарушение на процесуални правила, свързано с изготвянето на доклада за развитие на кариерата, което се състои в пропуск да се проведе диалог с длъжностното лице, като този диалог е ключов за системата за атестиране, представлява нарушение на правото на изслушване.
Следователно провеждането от органа по назначаване на цялата процедура за изготвяне на доклад за развитие на кариерата и приключването ѝ в рамките на период, през който оценяваното длъжностно лице е напълно неработоспособно, и при липса на каквото и да е участие от негова страна, представлява нарушение на правото му на изслушване и следователно на член 43 от Правилника.
Този извод не може да се постави под въпрос, поради факта че в приетите от Комисията Общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника няма разпоредба, която да позволява на длъжностно лице, което е в отпуск по болест, но което има достъп до компютърната система на Комисията, да се ползва от спиране на сроковете, за да му се даде възможност да участва в процедурата за изготвяне на доклада му за развитие на кариерата. Дори и да се предположи, че тълкуването на посочените общи разпоредби за изпълнение е правилно, те не могат да дерогират разпоредби от Правилника и правото на изслушване.
(вж. точки 46—48, 52, 74 и 75)
Позоваване на — Първоинстанционен съд, 30 септември 2004 г., Ferrer de Moncada/Комисия, T‑16/03, Recueil FP, стр. I‑A‑261 и II‑1163, точка 40; Първоинстанционен съд, 14 септември 2006 г., Laroche/Комисия, T‑115/04, Recueil, стр. І‑A‑2-00173 и II‑A‑2‑00845, точка 36; Първоинстанционен съд, 25 октомври 2006 г., Carius/Комисия, T‑173/04, Recueil, стр. I‑A‑2‑00243 и II‑A‑2‑01269, точка 69
3. Щом като е признала, че дадено длъжностно лице е било в състояние на пълна неработоспособност през целия период на изготвяне на доклада му за развитие на кариерата, Комисията няма основание да приеме за установено, без да приведе доказателства в обратен смисъл, че същото длъжностно лице не е било способно да изпълнява и специфичните задачи, свързани с процедурата на оценяване, и че тази неспособност го е лишила от възможността да упражни надлежно правото си на изслушване. Тези задачи са тясно свързани с изпълняваните от длъжностното лице на работното му място функции и по същество изискват същите физически и умствени способности като необходимите за изпълнението на ежедневните му задачи.
В това отношение обстоятелството, че оценяваното длъжностно лице е отворило електронните съобщения, свързани с процедурата за оценяване, и че е имало достъп до компютърната система на Комисията, не може да докаже, че то е било способно да участва в процедурата за изготвяне на доклада за развитие на кариерата.
Всъщност фактът, че е имало необходимите физически и умствени способности, за да извърши тези компютърни операции, които не предполагат каквато и да била преценка на професионалното му положение, нито осъществяване на връзка с неговите висшестоящи с оглед запазване на интересите му, не е достатъчен, за да се докаже, че длъжностното лице е било способно да си направи самооценка, да участва в диалог или да мотивира — както предвижда член 8, параграф 9 от приетите от Комисията Общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника — молба за преразглеждане на доклада му за развитие на кариерата.
(вж. точки 59, 60, 63 и 65)
Позоваване на — Първоинстанционен съд, 26 януари 1995 г., O/Комисия, T‑527/93, Recueil FP, стр. I‑A‑9 и II‑29
4. Сроковете, установени от приетите от Комисията Общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника, за оспорване на доклад за развитие на кариерата в различните фази на процедурата имат за цел не само да гарантират доброто управление на многото доклади за развитие на кариерата, които Комисията всяка година трябва да изготвя, но и да осигурят възможност за оценяваното длъжностно лице да се ползва от срок за размисъл, достатъчен, за да му позволи, след като се е запознал с отнасящия се за него доклад за развитие на кариерата, да отбележи съгласието си с него или да го оспори пред съответния орган. Поради това срокът от пет работни дни за подаване на молба за преразглеждане на доклада за развитие на кариерата следва да бъде спрян в случай на основателно отсъствие на длъжностното лице, за да не бъде то лишено от правото му на такъв срок за размисъл.
(вж. точка 68)
Позоваване на — Първоинстанционен съд, 15 декември 2005 г., Bauwens/Комисия, T‑154/04, Recueil FP, стр. I‑A‑425 и II‑1933, точки 40 и 42