РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
16 септември 2013 година(*)
„Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар за санитарни инсталации за баня — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Съгласуване на повишението на цени и размяна на чувствителна търговска информация — Право на защита — Известие относно сътрудничеството от 2002 г. — Възражение за незаконосъобразност — Понятие за картел — Изчисляване на размера на глобата — Насоки за изчисляване на глобите (2006 г.) — Тежест — Коефициент на допълнителния размер“
По дело T‑376/10
Mamoli Robinetteria SpA, установено в Милано (Италия), за което се явяват F. Capelli и M. Valcada, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н F. Castillo de la Torre, г‑жа A. Antoniadis и г‑н L. Malferrari, в качеството на представители, подпомагани първоначално от F. Ruggeri Laderchi и A. De Matteis, впоследствие от Ruggeri Laderchi, avocats,
ответник,
с предмет, като главно искане — жалба за отмяна на Решение C (2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно производство за прилагане на член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за баня) в частта, в която то засяга жалбоподателя, и при условията на евентуалност — отмяна или намаляване на наложената му глоба,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 септември 2012 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Производство и искания на страните
22 На 7 септември 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
23 По доклад на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза от производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, задава писмени въпроси на страните. Те са отговорили на поставените въпроси в определения срок.
24 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 11 септември 2012 г.
25 Жалбоподателят моли Общия съд:
– като главно искане, да отмени обжалваното решение в частта, в която то го засяга,
– при условията на евентуалност, да отмени наложената му глоба или да я намали до размер, равен на 0,3 % от оборота му, или във всеки случай до размера, който Общият съд приеме за целесъобразен,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
26 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като частично недопустима и във всеки случай, като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По исканията, представени като главно искане, относно частичната отмяна на обжалваното решение
[…]
– По второто правно основание, изведено от незаконосъобразността на Известието относно сътрудничеството от 2002 г.
45 Жалбоподателят отбелязва, че обжалваното решение почива изцяло на информация, получена въз основа на подадената от Masco жалба на основание Известието относно сътрудничеството от 2002 г. Това известие обаче било незаконосъобразно, доколкото в Договора за ЕО или в Регламент № 1/2003 нямало правно основание, което да оправомощи Комисията да предостави по силата на нетипичен акт пълно или частично освобождаване от глоби на предприятие, участвало в нарушение, за което са били санкционирани други предприятия поради съобщаване от негова страна. Освен това получаването на подобно освобождаване поради факта на съобщаването за поведението на други предприятия представлявало нарушение на принципа на равно третиране. От друга страна, според жалбоподателя, доколкото единствено законодателят на Съюза има право, както било в държавите членки на Съюза, да взема решения за приемане на програма, предназначена да възнагради сътрудничеството на предприятията, Комисията нарушила принципа за разделение на властите като е приела Известието относно сътрудничеството от 2002 г., както и принципите на прозрачност и добра администрация, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ, C 83, 2010 г., стр. 389).
46 Комисията отхвърля това правно основание.
47 В началото следва да се констатира, че дори формално жалбоподателят да не повдига по смисъла на член 277 ДФЕС възражение за незаконосъобразност на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., по същество правното му основание цели отмяната на обжалваното решение, тъй като последното се основавало на посоченото известие, което било незаконосъобразно. При тези условия най-напред следва да се разгледа допустимостта на възражението за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателя, и в случай че то е допустимо, след това да се изследва дали посоченото възражение е основателно.
– По допустимостта на възражението за законосъобразност
48 Най-напред следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика член 277 ДФЕС е израз на общ принцип, осигуряващ на всяка страна правото да оспори, за да бъде отменено решение, чийто адресат е тя или което я засяга пряко или индивидуално, валидността на предходни институционални актове, които въпреки че не са под формата на регламент, представляват правното основание на оспорваното решение, ако тази страна не е имала право да обжалва пряко на основание член 263 ДФЕС тези актове, чиито последици търпи, без да е била в състояние да поиска отмяната им (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 март 1979 г. по дело Simmenthal/Комисия, 92/78, Recueil, стр. 777, точки 39 и 40 и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 272).
49 Предвид факта че член 277 ДФЕС няма за цел да допусне някоя от страните да оспорва приложимостта на актове от общ характер, независимо дали това е от полза за предявения иск или подадената жалба, общият акт, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва да бъде пряко или непряко приложим в конкретното производство по обжалване и трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния общ акт (Решение на Съда от 13 юли 1966 г. по дело Италия/Съвет и Комисия, 32/65, Recueil, стр. 563 и 594, Решение на Общия съд от 26 октомври 1993 г. по дело Reinarz/Комисия, T‑6/92 и T‑52/92, Recueil, стр. II‑1047, точка 57 и Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Heubach/Комисия, T‑64/02, Recueil, стр. II‑5137, точка 35).
50 По-нататък, що се отнася до Известието относно сътрудничеството от 2002 г., на първо място, следва да се посочи, че в него Комисията предвижда, от една страна, общо и абстрактно, условията, които трябва да изпълнят предприятията, за да се възползват от пълно или частично намаляване на глобите в областта на нарушенията на член 101 ДФЕС (вж. параграфи 8—27 от посоченото известие), а от друга страна, че посоченото известие създава оправдани правни очаквания у предприятията (вж. параграф 29 от посоченото известие).
51 На второ място, макар да е безспорно, че Комисията не е приела обжалваното решение въз основа на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., тъй като въпросното решение се основава на член 7 от Регламент № 1/2003, установено е също, че от една страна именно въз основа на жалбата на Masco на основание Известието относно сътрудничеството от 2002 г. (вж. съображение 128 от обжалваното решение) Комисията е получила информацията, която ѝ е позволила да извърши проверки, а от друга страна, че въз основа на исканията за намаляване на размера на глобата, направени от други предприятия, като Grohe и Ideal Standard, Комисията е могла, поне отчасти, да събере информация и доказателства, които са довели до приемането на обжалваното решение.
52 Следователно в настоящия случай е налице пряка правна връзка между обжалваното решение и общия акт, какъвто представлява Известието относно сътрудничеството от 2002 г. Предвид факта че жалбоподателят не е могъл да иска отмяната на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. като общ акт, последното може да бъде предмет на възражение за законосъобразност.
53 От това следва, че възражението за незаконосъобразност на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., повдигнато от жалбоподателя, е допустимо.
– По същество
54 Следва да се напомни, че в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ, 13, стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), понастоящем член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, „[с] решение Комисията може да налага санкции на предприятия […], когато умишлено или поради небрежност […] нарушават член[ове 101 ДФЕС] и [102 ДФЕС]“.
55 Според съдебната практика член 15, параграф 2 от Регламент № 17 не изброява изчерпателно критериите, за които Комисията може да държи сметка при определяне размера на глобата. Поради тази причина поведението на предприятието в хода на административното производство може да е сред обстоятелствата, за които трябва да се държи сметка при това определяне (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Finnboard/Комисия, C‑298/98 P, Recueil, стр. I‑10157, точка 56 и цитираната съдебна практика). В това отношение е важно да се подчертае, че пълното или частично намаляване на глобите, предложено на предприятията на основание Известието относно сътрудничеството от 2002 г., има за цел да улесни разкриването и санкционирането от страна на Комисията на предприятията, които участват в тайни картели. При тези условия обстоятелството, че Комисията може с оглед на прозрачността и равното третиране да определи условията, при които всички предприятия, които сътрудничат с нея, могат да получат пълно или частично намаляване на глобите, съответства на член 15, параграф 2 от Регламент № 17.
56 В светлината на предходната констатация най-напред следва да се отхвърли като неоснователен доводът на жалбоподателя, според който по същество Комисията не разполага с никакво правно основание, за приемане на Известието относно сътрудничеството от 2002 г.
57 По-нататък, доколкото жалбоподателят поддържа също, че Известието относно сътрудничеството от 2002 г. нарушава принципа на разделение на властите, подобен аргумент трябва също да се отхвърли като неоснователен. Всъщност, както беше посочено в точка 55 по-горе, Комисията разполага въз основа на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 с правомощието да приеме известие, предвиждащо условията, които могат да бъдат взети предвид при определяне размера на глобата, която тя има право на наложи. В това отношение доводът на жалбоподателя, според който в значителен брой държави — членки на Съюза, действащите програми от същото естество се приемат от законодателя, трябва да се отхвърли като неотносим. Всъщност дори това да беше така, то не би имало отношение към констатацията, че член 15, параграф 2 от Регламент № 17 съставлява валидно правно основание, което оправомощава Комисията да приеме Известието относно сътрудничеството от 2002 г.
58 Освен това доводите на жалбоподателя, според които Известието относно сътрудничеството от 2002 г. нарушава принципите на прозрачност и добра администрация, трябва да се отхвърлят като неоснователни. Всъщност, от една страна, доколкото Известието относно сътрудничеството от 2002 г. е акт, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, който определя условията, при които Комисията се ангажира да предостави пълно или частично намаляване на глобите на предприятията, то не нарушава, а тъкмо напротив, допринася за прозрачността на практиката на Комисията при вземане на решения в тази област. От друга страна, доколкото то установява рамка, която позволява да се възнаградят за сътрудничеството им в разследването на Комисията предприятията, които са или са били част от тайни картели, засягащи Съюза, въпросното известие следователно не само съответства на принципа на добра администрация, но е и негова илюстрация.
59 Накрая, по отношение на довода на жалбоподателя, съгласно уточнението на съдържанието му в писмените становища и в устните отговори на въпросите на Общия съд в хода на съдебното заседание, според който Известието относно сътрудничеството от 2002 г. нарушава принципа на равно третиране, доколкото облагодетелства големите предприятия, същият следва да се отхвърли като неоснователен. Всъщност достатъчно е да се посочи, че възможността за ползване на предимствата, предвидени в посоченото известие, в замяна на задълженията, които то налага, е отворена за всяко предприятие, което желае да сътрудничи на Комисията, без да се прави дискриминация на основание на размера на желаещите да участват предприятия. В това отношение жалбоподателят по никакъв начин не установява, че предприятията, които се намират в същото положение, се третират неравно или че напротив, предприятия, намиращи се в различни положения, се третират, неправилно, еднакво.
60 Следователно второто правно основание трябва да се отхвърли като частично неоснователно и частично неотносимо.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Mamoli Robinetteria SpA понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 септември 2013 година.
Подписи