Дело T‑378/10
Masco Corp. и др.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня — Решение за констатиране на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Координиране на увеличения на цени и обмен на чувствителна търговска информация — Едно-единствено нарушение“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 16 септември 2013 г.
1. Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Понятие — Глобален картел — Критерии — Единна цел — Начин на извършване на нарушението — Липса на последици
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
2. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Вменяване на отговорност на предприятие поради участие в нарушението, разглеждано в неговата цялост — Условия
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
3. Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Понятие — Квалификация на нарушението като едно-единствено —Свобода на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Обхват
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
1. В областта на конкуренцията нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС може да се състои не само в споразумения или съгласувани практики, които са изолирани и трябва да се санкционират като отделни нарушения, но също и в поредица от действия или продължавано поведение, така че елементите на тази поредица от действия или на това продължавано поведение могат с основание да се разглеждат като елементи от фактическия състав на едно-единствено нарушение.
В това отношение, що се отнася до констатацията за наличието на едно-единствено нарушение, Комисията следва да установи, че разглежданите споразумения или съгласувани практики, макар да се отнасят до различни стоки, услуги или територии, са част от един общ план, който съзнателно се изпълнява от съответните предприятия за реализирането на единна антиконкурентна цел. Отношенията на взаимно допълване между споразуменията или съгласуваните практики са обективни белези за наличието на общ план. Комисията е длъжна да разгледа всички фактически обстоятелства, с които може да се установи или оспори посоченият общ план.
Комисията не допуска грешка при прилагане на правото, когато прави извод за наличието на едно-единствено нарушение въз основа на констатацията за съществуването на следван от съответните предприятия цялостен план, чиято единна цел е да позволи на производителите на три подгрупи взаимно допълващи се продукти да координират в рамките на една и съща тристепенна система на разпространение увеличенията на цените, на които продават тези продукти на търговците на едро, които са техни общи клиенти и които разполагат с голяма преговорна мощ.
Този извод не се променя от твърдяната липса на идентичност на предприятията, които участват в незаконните практики. Всъщност тази идентичност не е условие за съществуването на нарушението като такова, а само един от белезите, които трябва да се вземат предвид от Комисията при определянето дали е налице цялостен план или отделни нарушения. Освен това обстоятелството, че съответните предприятия доставят продукти, които спадат към различни пазари и които не са взаимозаменяеми, не може да изключи наличието на едно-единствено нарушение. Всъщност констатацията за наличие на такова нарушение по дефиниция предполага разнообразие от продукти или територии, засегнати от антиконкурентните действия. Същото важи за факта, че незаконните практики са започнали на различни дати в различните държави членки и по отношение на различните подгрупи продукти, щом като съществуват множество материални, географски и времеви припокривания между незаконните практики относно разглежданите продукти.
(вж. точки 21—23, 29, 32, 59, 67 и 79)
2. В областта на конкуренцията, що се отнася до констатацията за участието на дадено предприятие в едно-единствено нарушение, Комисията трябва да докаже, че посоченото предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваната от всички участници единна цел и че е знаело за предвижданите или вече извършени от другите предприятия неправомерни действия в преследване на същата цел или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск. Комисията е в правото си да вмени на дадено предприятие отговорността за всички антиконкурентни действия, съставляващи едно-единствено нарушение, и следователно за нарушението в неговата цялост само когато е доказано, че това предприятие е участвало пряко във всички тези действия или когато е участвало само в част от тях, но е знаело за всички други предвиждани или вече извършени от останалите участници в картела неправомерни действия в преследване на същите цели или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск.
Комисията не допуска грешка при прилагане на правото, когато приема, че само фактът, че всеки участник може да играе роля, която се определя от собственото му положение, не изключва възможността той да е отговорен за цялото нарушение, щом като това предприятие е знаело за незаконосъобразните действия на другите участници или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск.
(вж. точки 24—26, 28 и 29)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 57)