Жалба, подадена на 3 юни 2009 г. - Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Dresden/Комисия

(Дело T-217/09)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Mitteldeutsche Flughafen AG (Лайпциг, Германия) и Flughafen Dresden GmbH (Дрезден, Германия) (представители: адв. Núñez-Müller и адв. le Bell, Rechtsanwälte)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

да се отмени член 1 от Решение C (2009) 2010 окончателен на Комисията от 24 март 2009 г. съгласно член 231, параграф 1 ЕО, доколкото Комисията е квалифицирала като държавна помощ финансирането на реконструкцията и удължаването на пистата за излитане и приземяване на летището на Дрезден;

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите обжалват Решение C (2009) 2010 окончателен на Комисията от 24 март 2009 г. (NN 4/2009, ex N 361/2008) - Германия, летище Дрезден, с което Комисията разрешава капиталовата инжекция, предвидена от Германия за реконструкцията и удължаването на пистата за излитане и приземяване на летището на Дрезден, в качеството ѝ на мярка, съвместима с общия пазар въз основа на член 87, параграф 3, буква в) ЕО. Те искат отмяната на решението, доколкото Комисията квалифицира спорната мярка като държавна помощ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите поддържат преди всичко, че Комисията не се е съобразила с разпределянето на правомощията и с принципа, че Общността може да действа само в рамките на предоставените ѝ правомощия съгласно член 5 ЕО, доколкото според разпределянето на правомощията на Европейските общности тя не била компетентна да разглежда въпросната мярка. Правомощието за планиране и отговорността за инфраструктурата във връзка с капацитета на летищата попадали сред първичните правомощия на държавите-членки на Европейския съюз.

С второто правно основание на жалбата си жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 87 EО. Те посочват, че в Насоките от 1994 г.¹ Комисията изрично е изключила прилагането на общностното право в областта на държавните помощи за мерките, засягащи летищните инфраструктури. Според тях тези Насоки продължават да бъдат приложими, тъй като те не противоречат на първичното право съгласно тълкуването му от общностните съдилища, нито са отменени ефективно от Комисията. Насоките от 1994 г. по-конкретно не били отменени и с Насоките от 2005 г.². При условията на евентуалност, жалбоподателите поддържат, че Насоките от 2005 г. не са приложими.

По-нататък по отношение на спорната мярка Flughafen Dresden GmbH не трябвало да бъде квалифицирано като предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 EО, а като публичен орган. Освен това не съществувало предимство по смисъла на правилата в областта на държавните помощи, тъй като критерият, използван от Комисията за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика, не можел да се приложи по отношение на летищната инфраструктура.

С третото си правно основание жалбоподателите поддържат, че решението трябвало да бъде отменено в поисканата от тях част, и защото Комисията нарушила съществени процесуални изисквания, принципа на забрана на обратното действие и принципа на защита на оправданите правни очаквания, както и тъй като решението е вътрешно противоречиво.

____________

¹ - Съобщение на Комисията - Прилагане на членове 92 и 93 от Договора за ЕО, както и на член 61 от Споразумението за ЕИП във връзка с държавните помощи в сектора на въздушния транспорт (ОВ C 350, 1994 г., стр. 5).

² - Съобщение на Комисията - Насоки на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (ОВ C 312, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 188).