РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

13 март 2013 година(*)

„Правилник за изплащането на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент — Допълнителна пенсионна схема — Решения, с които се отхвърлят исканията за прилагане на действалите преди 2009 г. разпоредби относно допълнителната пенсионна схема — Възражение за незаконосъобразност — Придобити права — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност — Равно третиране“

По съединени дела T‑229/11 и T‑276/11

Lord Inglewood, с местожителство в Penrith (Обединеното кралство), и десетте други жалбоподатели с посочени в приложението имена, представлявани от S. Orlandi, A. Coolen, J.‑N. Louis, É. Marchal и D. Abreu Caldas, адвокати,

жалбоподатели по дело T‑229/11,

Marie-Arlette Carlotti, с местоживеене в Марсилия (Франция), за която се явяват S. Orlandi, A. Coolen, J.‑N. Louis, É. Marchal и D. Abreu Caldas, адвокати,

жалбоподател по дело T‑276/11,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват N. Lorenz, M. Windisch и K. Pocheć, в качеството на представители,

ответник,

с предмет отмяна на решенията на Европейския парламент, с които се отхвърля предоставянето на жалбоподателите на доброволната им допълнителна пенсия при ранно пенсиониране при навършване на 60-годишна възраст или чрез еднократно получаване на част от натрупаните средства,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,

секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 ноември 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Бюрото на Европейския парламент (наричано по-нататък „Бюрото“) е орган на Европейския парламент. Съгласно член 22, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент под заглавие „Функции на Бюрото“ в приложимата към фактите по случая редакция (ОВ L 44, 2005 г., стр. 1) Бюрото взема по-специално финансови, организационни и административни решения по въпроси, свързани с членовете на Европейския парламент.

2        На това основание Бюрото приема Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък „Правилникът за разноски и надбавки“).

3        На 12 юни 1990 г. Бюрото приема Правилник за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък „Правилникът от 12 юни 1990 г.“), поместен в приложение VII към Правилника за разноски и надбавки.

4        Правилникът от 12 юни 1990 г. в редакцията му в сила към март 2009 г. предвижда по-специално:

„Член 1

1.      До приемане на единен устав на членовете на ЕП и независимо от пенсионните права, посочени в приложения І и ІІ, член на ЕП, който […] е плащал вноски в доброволна пенсионна схема в продължение на най-малко две години, има право[ след прекратяване на функциите си] на пожизнена пенсия, считано от първо число на календарния месец след навършване на 60-годишна възраст.

[…]

Член 2

1.      Размерът на пенсията представлява 3,5 % от 40 % от основната заплата на съдия в Съда на Европейските общности за всяка пълна мандатна година и една дванадесета от тази сума за всеки пълен месец.

2.      Максималната пенсия е 70 % (а минималната пенсия е 10,5 %) от 40 % от основната заплата на съдия в Съда на Европейските общности.

3.      Пенсията се изчислява и изплаща в евро.

Член 3

Бившите членове на ЕП или тези, които са подали оставка преди навършване на 60-годишна възраст, могат да поискат пенсията да им се изплати незабавно или в който и да е момент през периода от подаване на оставка до навършване на 60-годишна възраст, при условие че имат навършени 50 години. В последния случай размерът на пенсията е равен на изчисления въз основа на член 2, параграф 1 размер, умножен с коефициент, определен с оглед на възрастта на съответния член на ЕП към момента, в който е започнал да получава пенсията си, в съответствие със следната таблица […]

Член 4 ([еднократно] изплащане […] на част от пенсията [от натрупаните средства])

1.      Не повече от 25 % от [размера на пенсията], изчислен[…] въз основа на член 2, параграф 1, могат да се изплатят [еднократно от натрупаните средства] на членовете на ЕП, които участват или са участвали в доброволната пенсионна схема.

2.      Този избор трябва да се упражни преди датата, на която започва изплащането, и е неотменим.

3.      При спазване на посочения в параграф 1 максимален размер, [еднократното] изплащане[…] [на натрупаните средства] […] не засяга, нито намалява пенсионните права на преживелия съпруг или на децата на издръжка на члена на ЕП.

4.      Размерът на изплащаната [еднократно] сума се изчислява с оглед на възрастта на съответния член на ЕП към момента, в който е придобил право на пенсия, в съответствие със следната таблица […]

5.      Изплащаната [еднократно] сума се изчислява и изплаща в евро. Тя се изплаща преди първото пенсионно плащане.

[…]“

5        Допълнителният пенсионен фонд е създаден с учредяването от квесторите на Парламента на сдружението с нестопанска цел „Fonds de pension — députés au Parlement européen“ (наричано по-нататък „СНЦ“), което от своя страна учредява инвестиционно дружество с променлив капитал (ИДПК) по люксембургското право с наименование „Fonds de pension — Députés au Parlement européen, Société d’Investissement à Capital Variable“, на което е възложено техническото управление на инвестициите.

6        Уставът на членовете на Парламента е приет с Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. (OВ L 262, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 28) и влиза в сила на 14 юли 2009 г. — първия ден от седмия парламентарен мандат.

7        Уставът на членовете на Европейския парламент въвежда окончателна пенсионна схема за членовете на Европейския парламент, съгласно която с навършване на 63-годишна възраст последните придобиват право на пенсия за възраст без плащане на осигурителни вноски.

8        Уставът на членовете на Европейския парламент предвижда преходни мерки, които се прилагат за допълнителната пенсионна схема. В това отношение член 27 от устава предвижда:

„1.      Доброволният пенсионен фонд, създаден от Парламента, се запазва след влизането в сила на настоящия устав за членове или бивши членове на Европейския парламент, които имат права или правни очаквания по отношение на този фонд.

2.      Придобитите права и правни очаквания се запазват изцяло. Парламентът може да предвиди критерии и условия за придобиването на нови права.

3.      Членовете на Европейския парламент, които получават възнаграждение[то, предвидено от устава], не могат да придобиват нови права или правни очаквания в доброволния пенсионен фонд.

4.      Фондът няма да бъде открит за членове на Европейския парламент, които са избрани за първи път в Парламента след влизането в сила на настоящия устав.

[…]“.

9        С решения от 19 май 2008 г. и от 9 юли 2008 г. Бюрото приема мерки по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 159, 2009 г., стр. 1, наричани по-нататък „мерките по прилагане“). Съгласно член 73 от мерките по прилагане те влизат в сила от деня, в който влиза в сила Уставът на членовете на Европейския парламент, тоест 14 юли 2009 г.

10      Член 74 от мерките по прилагане предвижда, че с изключение на преходните разпоредби, включени в дял IV, действието на Правилника за разноски и надбавки се прекратява в деня на влизане в сила на Устава на членовете на Европейския парламент.

11      Член 76 от мерките по прилагане, озаглавен „Допълнителна пенсионна схема“, гласи:

„1.      Пенсията от допълнителната (доброволна) пенсионна схема, отпускана по реда на приложение VII към Правилника за разноски и надбавки, продължава да се изплаща по реда на [това] приложение[…] на лицата, пол[учавали тази пенсия] преди датата на влизане в сила на [У]става.

2.      Правата на пенсия, придобити преди датата на влизане в сила на [У]става по реда на посоченото по-горе приложение VII, се запазват. Те се зачитат съгласно условията, предвидени в приложението.

3.      Членовете на ЕП, избрани през 2009 г., могат да продължат да придобиват нови права след датата на влизане в сила на [У]става и в съответствие със споменатото по-горе приложение VII, в случай че:

а)      същите са били членове на ЕП през предход[ен] мандат; и

б)      вече са придобили или са били в процес на придобиване на права съгласно допълнителната пенсионна схема; и

в)      държавата членка, в която са били избрани за членове на ЕП, е приела различни правила за тях в съответствие с член 29 от [У]става или те самите, съгласно член 25 от устава, са избрали националната схема; и

г)      нямат право на национална или европейска пенсия вследствие на мандата си на европейски парламентаристи.

4.      Вноските във фонда за допълнително […] пенсионно осигуряване за сметка на членовете на ЕП се плащат с техни лични средства“.

12      След като установява, че финансовото състояние на допълнителния пенсионен фонд се е влошило, на 9 март 2009 г. Бюрото взема решение:

–        „да се създаде работна група […], която да се срещне с представителите на управителния съвет на пенсионния фонд, за да прецени положението,

–        […] временно да се изключи възможността за прилагане на членове 3 и 4 от приложение VІІ към Правилника за разноски и надбавки като обезпечителна и предпазна мярка с незабавно действие,

–        […] на следващо заседание Бюрото да преразгледа тези предпазни мерки в светлината на установените факти и на резултатите от срещите и констатациите на работната група“.

13      На 1 април 2009 г. Бюрото взема решение да измени Правилника от 12 юни 1990 г. (наричано по-нататък „Решението от 1 април 2009 г.“). Измененията включват по-конкретно следните мерки:

–        увеличаване на пенсионната възраст от 60 на 63 години, считано от първия ден на седмия парламентарен мандат, т.е. от 14 юли 2009 г. (член 1 от Правилника от 12 юни 1990 г.),

–        отмяна с незабавно действие на възможността за предоставяне на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупаните средства (член 3 от Правилника от 12 юни 1990 г.),

–        отмяна с незабавно действие на възможността за ранно пенсиониране след навършване на 50-годишна възраст (член 4 от Правилника от 12 юни 1990 г.).

14      За да обоснове тези мерки, в първо и второ съображение от Решението от 1 април 2009 г. Бюрото изтъква чувствителното влошаване на състоянието на пенсионния фонд вследствие на настъпилата финансова и икономическа криза, както и перспективата след влизането в сила на Устава на членовете на Европейския парламент през юли 2009 г., поради прекратяването на вноските на осигурените по схемата лица и недостатъчната възвръщаемост на инвестициите, наличните по фонда ликвидни средства да станат недостатъчни, считано от 2010 г., за изпълнение на задълженията за изплащане на пенсиите. Ето защо съществува опасност пенсионният фонд да трябва да разпродава активи, поради което следва да бъдат предприети мерки за запазване в най-голяма степен на ликвидните средства във фонда.

 Обстоятелства, предхождащи спора

15      Жалбоподателите, Lord Inglewood и другите десет жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, както и г‑жа Marie-Arlette Carlotti, са били членове на Парламента. В това качество са се осигурявали по допълнителната пенсионна схема и са правили вноски във фонда през различни периоди до юли 2009 г.

16      С жалби, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 19 май и 10 август 2009 г., жалбоподателите образуват производства за отмяна на Решението от 9 март 2009 г. (вж. точка 12 по-горе) и Решението от 1 април 2009 г. С Определение от 15 декември 2010 г. по дело Albertini и др./Парламент (T‑219/09 и T‑326/09, Сборник стр. II‑5935) Общият съд отхвърля жалбите като недопустими по-специално поради липсата на лично засягане на жалбоподателите от Решението от 1 април 2009 г., което е акт с общо приложение.

17      С писма до Парламента, датирани между 20 януари и 15 март 2011 г., жалбоподателите правят искане да получават своите пенсии съгласно допълнителната пенсионна схема в изпълнение на действалата преди приемането на Решението от 1 април 2009 г. правна уредба.

18      В частност г‑н Georges Berthu, г‑н Guy Bono, г‑жа Marie-Arlette Carlotti, г‑н Brendan Donnelly, г‑жа Catherine Guy-Quint, г‑н William Richard Inglewood, г‑жа Nicole Thomas-Mauro, г‑н Gary Titley, г‑н Vincenzo Viola и г‑жа Maartje van Putten искат да получават пенсия при навършване на 60-годишна възраст. Г‑н David Robert Bowe и г‑жа Christine Margaret Oddy искат да получават пенсия при ранно пенсиониране (при навършване на 56 години за г‑н Bowe, а за г‑жа Oddy, без да се посочва точният момент). Освен това г‑н Bowe иска и да ползва еднократно част от натрупаните средства от своята допълнителна пенсия. Г‑н Donnelly, г‑н Inglewood, г‑жа Oddy и г‑н Titley посочват, че възнамеряват също да поискат еднократно част от техните натрупани пенсионни средства, без да формулират изрично на този етап подобно искане.

19      С писма, изпратени от Парламента между 10 февруари и 28 март 2011 г., жалбоподателите са уведомени за отхвърлянето на техните жалби (наричано по-нататък „обжалваните решения“). В писмата ръководителят в Парламента на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на Европейския парламент“ припомня по-специално че с решение от 1 април 2009 г. пенсионната възраст за бившите членове на Парламента е повишена от 60 на 63 години и възможността за еднократно изплащане на част от пенсионните права под формата на натрупани средства е отменена.

 Производство и искания на страните

20      Жалбите в настоящите производства са подадени от жалбоподателите в секретариата на Общия съд съответно на 20 април и 31 май 2011 г.

21      С определение от 15 септември 2011 г. след изслушване на страните председателят на четвърти състав на Общия съд решава да съедини настоящите дела за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

22      На 5 и 17 октомври 2012 г. съответно, в рамките на приети от Общия съд процесуално-организационни действия, жалбоподателите и Парламентът представят някои документи и отговарят на поставените от Общия съд въпроси.

23      На 29 октомври 2012 г. в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд поставя на Парламента въпроси за устен отговор по време на съдебното заседание.

24      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да установи, че Решението от 1 април 2009 г. е незаконосъобразно,

–        да отмени обжалваните решения,

–        да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

25      Парламентът иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

26      В подкрепа на своите жалби жалбоподателите повдигат възражение за незаконосъобразност на Решението от 1 април 2009 г. и посочват пет правни основания по същество в подкрепа на това възражение за незаконосъобразност, изведени, първо, от нарушението на техните придобити права и на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, второ, от нарушението на принципите на пропорционалност и на равно третиране, трето, от нарушението на член 29 от Правилника за разноски и добавки, четвърто, от явна грешка в преценката, и пето, от нарушението на задължението за добросъвестно изпълнение на договорите.

27      Във връзка с това следва да се посочи, че съдържанието на обжалваните решения, които се състоят в отказ жалбоподателите да получават своите допълнителни пенсии при навършване на 60 години, при ранно пенсиониране или при еднократно получаване на част от натрупаните средства, се определя от решението на от 1 април 2009 г., с което тези възможности се отменят. Поради това обжалваните решения представляват свързани решения и жалбата би могла да се уважи само ако възражението за незаконосъобразност е обосновано. От друга страна, ако се установи, че Решението от 1 април 2009 г. е законосъобразно, жалбите трябва да се отхвърлят.

 По първото правно основание, изведено от нарушението на придобитите права и принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания

28      Изложеното от жалбоподателите първо правно основание се подразделя на две части, първата от които е изведена от нарушението на придобитите права, а втората — от нарушението на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

 По първата част, изведена от нарушението на придобитите права на жалбоподателите

29      Жалбоподателите се позовават на съдебната практика на Съюза, съгласно която придобитите права по принцип не могат да бъдат поставени под съмнение. Те считат, че увеличаването на пенсионната възраст на 63 години нарушава член 27, параграф 2 от Устава на членовете на Европейския парламент (вж. точка 8 по-горе). Според тях те са придобили преди 1 април 2009 г. правото на допълнителна пенсия. Всъщност това право възникнало в края на минималния период на вноски, поради което условията за ползване на правото трябвало да се определят в съответствие с правилата за изплащане в разпоредбите на действащия към онзи момент Правилник от 12 юни 1990 г. С подадената реплика те допълват, че съгласно Решение на Общия съд от 18 октомври 2011 г. по дело Purvis/Парламент (T‑439/09, Сборник, стр. IІ‑723) Решението от 1 април 2009 г. не било приложимо по отношение на осемте жалбоподатели, които са престанали да бъдат членове на Парламента преди 2009 г., тъй като те вече са придобили правото на пенсия в момента на преустановяване на служебните си функции.

30      Парламентът посочва по същество, че предвидените в Правилника от 12 юни 1990 г. условия за придобиване на правото на допълнителна пенсия са кумулативни и поради това правопораждащият за дадено право на пенсия факт е удовлетворяването на последното условие.

31      Тъй като жалбоподателите твърдят, че Решението от 1 април 2009 г. нарушава техните придобити права, най-напред следва да се определи дали те действително са придобили право на допълнителна пенсия към датата на влизане в сила това решение.

32      Във връзка с това трябва да се напомни, че Решението от 1 април 2009 г. има общо действие, а следователно и нормативен характер, тъй като се прилага спрямо всички членове на Европейския парламент, осигурявани понастоящем или в бъдеще по допълнителната пенсионна схема (Определение по дело Albertini и др./Парламент, точка 16 по-горе, точка 42). В качеството му на акт с общо действие, който не е адресиран до определен получател, не е било необходимо това решение да бъде индивидуално съобщено, за да влезе в сила, а е трябвало да бъде публикувано. Всъщност един основен принцип на правовия ред на Европейския съюз изисква даден акт на орган на публична власт да не може да се противопостави на субектите на правото, преди те да са имали възможност да се запознаят с него (Решение на Съда от 25 януари 1979 г. по дело Racke, 98/78, Recueil, стр. 69, точка 15).

33      Доколкото не става дума за акт, за който член 254 ЕО предвижда да бъде публикуван в Официален вестник, всяка друга полезна форма на оповестяване следва да се счита за достатъчна. Както Парламентът посочва, доколкото Решението от 1 април 2009 г. представлява акт, свързан с неговата вътрешна организация, трябва да се приеме, че то е било доведено до знанието на заинтересованите лица в съответствие с установените в рамките на институцията приложими правила, отнасящи се до подобни мерки. В това отношение следва да се посочи приетото вече от Съда разрешение, че промяната в дадено приложение към Правилника за разноски и добавки би могла да се съобщи на действащите членове на Парламента в съответствие с вътрешните за Парламента традиционни начини на уведомяване, които не предполагат индивидуално уведомление с обратна разписка, изпратено до съответните членове на Парламента (Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Парламент/Ripa di Meana и др., C‑470/00 P, Recueil, стр. I‑4167, точки 67 и 70).

34      Във връзка с това следва да се посочи, че по отношение на действащите членове на Парламента е било достатъчно да се направи публикуване във вътрешната електронна мрежа на Парламента съгласно установената в него практика. От друга страна, за бившите депутати, които нямат вече достъп до вътрешната електронна мрежа на Парламента, е било необходимо да се направи публикуване в интернет. Поради това остава да се разгледа кога в дадения случай е било направено такова публикуване.

35      В отговор на въпроси на Общия съд Парламентът посочва, първо, че протоколът от заседанието на Бюрото от 1 април 2009 г., включващ Решението от 1 април 2009 г., е бил достъпен на 11 май 2009 г. в текстовете на всички езици на неговия уебсайт. Второ, Парламентът посочва, че от 12 или 13 май 2009 г. решението е било достъпно на неговия уебсайт, освен на датски и словашки език, които текстове били на разположение едва на 27 май 2009 г. Жалбоподателите не оспорват тази информация, в подкрепа на която са представени моментни снимки на екрана, показващи, че разглежданите документи са били създадени или изменени на посочените дати.

36      Следователно трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че Решението от 1 април 2009 г не може да им се противопостави поради липса на надлежно уведомяване.

37      Поради това Общият съд приема за надлежно доказано от Парламента, че Решението от 1 април 2009 г е било публикувано във вътрешната му електронна мрежа на 11 май 2009 г. и на неговия уебсайт — на 13 и 27 май 2009 г. в текстовете на съответните езици. Като акт с общо действие обаче това решение е трябвало да влезе в сила в един и същи момент по отношение на всички правни субекти, чието правно положение засяга, както с оглед на правната сигурност, така и по съображения, свързани с принципа на равно третиране (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 март 2011 г. по дело AJD Tuna, C‑221/09, Сборник, стр. I‑1655, точка 113). Освен това, тъй като наличието на възможност правният субект да се запознае с даден акт е условие за неговата противопоставимост, както бе припомнено в точка 32 по-горе, то датата, на която тази възможност е възникнала и за последния от засегнатите правни субекти, следва да се вземе предвид в случая.

38      Следователно трябва да се приеме, че с оглед на обстоятелствата по случая, и в частност на обстоятелството, че някои от засегнатите от Решението от 1 април 2009 г. лица вече не са имали достъп до вътрешните съобщителни средства на Парламента, посоченото решение е влязло в сила спрямо всички осигурени по допълнителната пенсионна схема на 27 май 2009 г. Поради това съществуването на придобити от жалбоподателите права трябва да се разгледа към тази дата.

39      В това отношение следва да се разграничи, от една страна, правото на „нормална“ допълнителна пенсия при навършване на 60 години, и от друга страна, правото на допълнителна пенсия при ранно пенсиониране след навършване на 50 години, както и правото на еднократно получаване на част от натрупаните средства.

–       По правото на допълнителна пенсия при навършване на 60 години

40      Съгласно член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. (вж. точка 4 по-горе) „член на ЕП, който […] е плащал вноски в [допълнителна] пенсионна схема в продължение на най-малко две години, има право[ след прекратяване на функциите си] на пожизнена пенсия, считано от първо число на календарния месец след навършване на 60-годишна възраст“. От тази формулировка ясно следва, че за да придобие правото на допълнителна пенсия, за дадения депутат трябва да са изпълнени кумулативно всички посочени условия, а именно, първо, да е плащал поне в продължение на две години вноски в допълнителната пенсионна схема, второ, да е прекратил функциите си, и трето, да е навършил 60 години. Следователно за даден настоящ или бивш депутат изпълнението на последното от тези условия, независимо кое е то, представлява правопораждащият факт за неговото право на допълнителна пенсия.

41      Този извод не се поставя под съмнение от Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе. В частност жалбоподателите се позовават на точка 37 от това решение, в която се посочва:

„Общият съд смята, че следва да се възприеме датата 14 юли 2009 г. [като валидна дата за определяне на приложимото право по отношение на правото на пенсия на жалбоподателя]. Всъщност съгласно член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. правото на допълнителна пенсия се поражда от датата на прекратяване на функциите на члена на ЕП […] — обстоятелство, което не е оспорено от страните. Функциите на жалбоподателя са прекратени на посочената дата. […] Ето защо като релевантна дата за определяне на приложимото в случая право следва да се възприеме датата, на която жалбоподателят е придобил право на пенсия, а именно 14 юли 2009 г.“

42      Във връзка с това, макар наистина второто изречение от точката да е формулирано по такъв начин, че ако се чете изолирано, би могло да създаде впечатлението, че самото прекратяване на функциите на депутата представлява правопораждащият факт за правото на допълнителна пенсия, то все пак от контекста, както и от други точки в решението става ясно, че това изречение не въвежда общ принцип, а се отнася само до конкретните обстоятелства в разглежданото дело, при които прекратяването за жалбоподателя на функциите му на член на Парламента е било последното условие от посочените в член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г., което е било изпълнено спрямо него.

43      Всъщност, на първо място, точка 37, второ изречение от Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, се основава — без да посочва това в текста — на член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г., който извежда три кумулативни условия за придобиването на правото на допълнителна пенсия, както бе припомнено вече в точка 40 по-горе.

44      Второ, в точка 38, второ изречение от Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, се установява, че член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. трябва да се тълкува като предоставящ автоматично на депутатите правото на пенсия, „стига да са изпълнени предвидените в него условия“. Ако бе определящо единствено условието за прекратяване на функциите, споменаването в това изречение на „условия“ в множествено число не би имало смисъл.

45      Трето, в първото изречение на точка 50 от Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, се уточнява, че „в съответствие с член 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. членовете на Европейския парламент придобиват право на допълнителна пенсия с навършване на пенсионна възраст, определена на 60 години“. Обстоятелството, че и в това изречение се споменава само едно от условията от указаната разпоредба, което е различно от посочените преди това условия, се дължи на факта, че то не се вписва в контекста на опровергаването на изложен от жалбоподателя в това производство специфичен довод, което опровергаване се основава на разсъждение, имащо отношение към възрастта. По този начин това изречение, разгледано във връзка с второто изречение от точка 37 от същото съдебно решение, показва, че изолираното споменаване на едно от съдържащите се в член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. условия за придобиване на правото на пенсия не предполага, че то е по-значимо от другите и дори единствено определящо.

46      Освен това в своите жалби, предхождащи произнасянето на Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, жалбоподателите сами извеждат довод от обстоятелството, че по отношение на всички тях е изпълнено друго изолирано условие измежду посочените в член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г., а именно условието, свързано с минималния период на плащане на вноски, за да може да се претендира само въз основа на това обстоятелство, че те са придобили право на пенсия, независимо от тяхната възраст и от датата на прекратяване на функциите им на депутати. Това разсъждение, което смесва изтичането на минималния период на плащане на вноски с датата на придобиване на правото на пенсия, е само допълнителна илюстрация на обстоятелството, че правото на пенсия може да се придобие само в момента, в който кумулативно са изпълнени всички условия по член 1, параграф 1.

47      Следователно, тъй като никой от жалбоподателите не е бил навършил 60 години на 27 май 2009 г., те не са имали все още придобито право на допълнителна пенсия към тази дата.

–       По правото на допълнителна пенсия при ранно пенсиониране след навършване на 50 години и по правото на еднократно изплащане на част от допълнителната пенсия под формата на натрупани средства

48      За разлика от правото на „нормална“ пенсия, придобивано автоматично, когато по отношение на съответния депутат са изпълнени законовите условия по член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. (вж. точка 44 по-горе), придобиването на право на пенсия при ранно пенсиониране предполага още, съгласно отменения член 3, първо изречение от този правилник, заинтересованото лице да е навършило 50 години и да е подало изрично искане за това.

49      Макар обаче наистина повечето жалбоподатели — а именно г‑н Berthu, г‑н Bowe, г‑н Donnelly, г‑н Inglewood, г‑жа Oddy, г‑жа Thomas-Mauro, г‑н Viola и г‑жа Van Putten, чиито функции на депутати са били прекратени към 27 май 2009 г. и които са имали навършени 50-годишна възраст — да са имали право да поискат преди влизането в сила на 27 май 2009 г. на Решението от 1 април 2009 г. да получават допълнителна пенсия при ранно пенсиониране, то никой от тях не е направил такова искане преди тази дата. Следователно те не са могли да придобият право на пенсия при ранно пенсиониране.

50      Що се отнася до правото на еднократно изплащане на част от допълнителната пенсия под формата на натрупани средства, то става дума само за една възможност за изплащане на пенсията, която осигурените по пенсионната схема депутати са могли да изберат. Този избор следователно е предполагал съществуването вече на право на пенсия. Както обаче бе доказано по-горе, към 27 май 2009 г. жалбоподателите не са имали придобито нито право на допълнителна пенсия, нито право на допълнителна пенсия при ранно пенсиониране. Поради това отмяната на възможността за изплащане на част от пенсията под формата на натрупани средства не е могла да засегне придобитите от жалбоподателите права.

51      Останалите доводи на жалбоподателите не позволяват да се постави под съмнение този извод.

52      Първо, жалбоподателите се позовават на член 27, параграф 2 от Устава на членовете на Европейския парламент, отнасящ се до защитата на придобитите права в рамките на допълнителната пенсионна схема (вж. точка 8 по-горе), както и на докладната записка на генералния секретар на Парламента от 24 ноември 2005 г., която се позовава на посочената разпоредба.

53      В това отношение е достатъчно да се посочи, че доколкото Уставът на членовете на Европейския парламент е влязъл в сила едва на 14 юли 2009 г., както това се подчертава от самите жалбоподатели в техните жалби, този член не е бил приложим спрямо Решението от 1 април 2009 г., чието влизане в сила го предхожда. Освен това, както бе установено в точки 47, 49 и 50 по-горе, жалбоподателите не са могли да се позовават на никакво подлежащо на защита придобито право преди влизането в сила на 27 май 2009 г. на посоченото решение. Следователно жалбоподателите не могат да извличат доводи от член 27, параграф 2 от Устава на членовете на Европейския парламент.

54      Второ, на етапа на писмената реплика жалбоподателите твърдят, че с оглед на особеностите на упражняването на функциите на депутат всеки от мандатите при няколко последователни депутатски мандата трябва да се разглеждат поотделно, така че в края на всеки мандат полагащите се за него права на пенсия да се считат за придобити.

55      Това оплакване се основава мълчаливо, но по необходимост на извода, който жалбоподателите правят от Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, че правото на допълнителна пенсия се придобивало в момента на прекратяване на депутатските функции, независимо от другите условия по член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. (вж. точка 29 по-горе). Всъщност само в тази хипотеза и поради това, без да се отчита в частност възрастта от 60 години за обичайно пенсиониране, жалбоподателите са могли да придобият автоматично в края на всеки от техните последователни мандати право на отделна пенсия за вноските, които са правили през всеки от тези мандати.

56      Както обаче бе установено в точка 40 по-горе, правото на допълнителна пенсия възниква едва когато за съответния депутат е изпълнено и последното от кумулативните условия по член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г., независимо кое конкретно. За жалбоподателите в настоящите производства последното от тези условия е това, което се отнася до възрастта, тъй като всички те са правили вноски през минималния период, на всички функциите са били прекратени и никой от тях не е достигнал пенсионната възраст (60 години преди 14 юли 2009 г., 63 години след тази дата). Поради това, дори да се предположи, че правото на пенсия трябва да се изчисли поотделно за всеки от осъществените от жалбоподателите последователни мандати, каквото е тяхното твърдение, това не би позволило да се установи придобиването от тяхна страна на право на пенсия преди влизането в сила на Решението от 1 април 2009 г.

57      Следователно това оплакване трябва да се отхвърли като несъстоятелно, без да е необходимо да се разглежда твърдението на Парламента за неговата недопустимост или необоснованост.

58      На трето място, жалбоподателите излагат довод относно неправомерната липса на преходни мерки. В това отношение на този етап е достатъчно да се отбележи, че този довод е неотносим в рамките на правното основание, изведено от нарушение на придобитите права. Ето защо той ще бъде анализиран при разглеждане на второто правно основание.

59      С оглед на изложеното по-горе следва да бъде отхвърлена първата част от първото правно основание, изведена от нарушение на придобитите права.

 По втората част, изведена от нарушението на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания

–       По оплакването, изведено от нарушението на принципа на правна сигурност

60      Относно нарушението на принципа на правната сигурност жалбоподателите излагат три основни довода. Първо, те твърдят, че като е приело Решението от 1 април 2009 г., Бюрото е нарушило свързаната с „договора за допълнителна пенсия“ правна сигурност и принципа на продължаване на действието на договорите. Второ, според жалбоподателите Бюрото няма правомощие да измени Правилника от 12 юни 1990 г. Трето, обжалваните решения се прилагали с обратна сила.

61      Първо, в това отношение е достатъчно да се посочи установеното вече от Общия съд, че допълнителната пенсионна схема попада единствено в обхвата на правомощията на публична власт, предоставени на Парламента с оглед на осъществяване на възложената му от Договорите задача. Следователно правата и задълженията, произтичащи от тази схема за Парламента и за неговите членове, са част от основано на правната уредба правоотношение между тях и поради това не са договорни, а публичноправни, който извод не се поставя под съмнение от това, че заинтересованото лице се е присъединило доброволно към посочената схема (вж. в този смисъл Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, точки 58—62).

62      Второ, Общият съд е приел, че Бюрото е имало компетентност да приеме Решението от 1 април 2009 г. (Решение по дело Purvis/Парламент точка 29 по-горе, точки 63 и 64).

63      Трето, Общият съд е приел по същество, че Решението от 1 април 2009 г. не е породило действие преди влизането си в сила, тъй като е засягало само депутати, които към тази дата все още не са имали придобито право на допълнителна пенсия, и следователно не е имало обратно действие (Решение по дело Purvis/Парламент точка 29 по-горе, точки 65 и 66).

64      Поради това оплакването, изведено от нарушението на принципа на правната сигурност, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно в неговата цялост.

–       По оплакването, изведено от нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания

65      Жалбоподателите подчертават, че са се присъединили към допълнителната пенсионна схема въз основа на ясни и предварително установени условия и че преследваната от Бюрото цел не може да се ползва с предимство спрямо интереса им да запазят придобитите си права. Освен това тези оправдани правни очаквания били засилени от прогнозните разчети от 27 април 2001 г. на СНЦ, направени въз основа на приложимите преди приемането на Решението от 1 април 2009 г. правила. На последно място, в решението на Бюрото от 1 април 2009 г. Парламентът признал, че трябва да гарантира изпълнението на задълженията, поети по отношение на осигурените по допълнителната пенсионна схема лица, при това независимо от състоянието на фонда.

66      В това отношение е достатъчно да се припомни констатацията на Общия съд, че Парламентът не е дала никаква гаранция, която да породи за осигурените по допълнителната пенсионна схема депутати оправдано правно очакване, че условията на тази схема няма да бъдат променяни в бъдеще (Решение по дело Purvis/Парламент точка 29 по-горе, точка 70), че предоставените от СНЦ прогнозни разчети на 27 април 2001 г. не са направени от Парламента (Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, точка 71) и че поетото от Бюрото от името на Парламента по време на заседанието от 1 април 2009 г. задължение за гарантиране на правото на осигурените по допълнителната пенсионна схема депутати да получат допълнителна пенсия, която ще бъде валидна и след изчерпване на средствата на фонда, цели единствено да гарантира придобитото от депутатите право на пенсия при вероятната хипотеза на изчерпване на фонда преди пълното изплащане на всички натрупани от членовете пенсионни права (Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, точка 73). Както обаче бе посочено в точки 47, 49 и 50 по-горе, към 27 май 2009 г. жалбоподателите не са придобили право на пенсия.

67      Ето защо следва да се отхвърли оплакването, изведено от нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания, а следователно и първото правно основание като цяло.

 По второто правно основание, изведено от нарушението на принципите на пропорционалност и на равно третиране

 По оплакването, изведено от нарушението на принципа на пропорционалност

68      Жалбоподателите твърдят, че Решението от 1 април 2009 г. накърнява интересите им по непропорционален начин. Наблюдаваната тенденция в задължителните пенсионни схеми да се предоставя правото на пенсия на 63-годишна възраст, не била относима към доброволната пенсионна схема, предмет на разглеждане в настоящото производство. Освен това те намират за непропорционално премахването на всички предвидени в отменените членове 3 и 4 от Правилника от 12 юни 1990 г. „особени начини за изплащане“. В частност, без да се стига до проблеми с финансирането на фонда, можело да се намали частта от пенсионните права, която е било възможно да се изплати по-скоро под формата на натрупани средства, вместо тази възможност да бъде премахвана.

69      Парламентът оспорва тези доводи.

70      В самото начало следва да се напомни, че съгласно принципа на пропорционалност, за да бъде дадена правна уредба на Съюза законосъобразна, се изисква избраните с нея средства да са подходящи за осъществяването на легитимната цел, следвана от разглежданата правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения (Решение на Общия съд от 5 юни 1996 г. по дело NMB France и др./Комисия, T‑162/94, Recueil, стр. II‑427, точка 69).

71      Освен това следва да се напомни, че законодателят разполага с широка свобода на преценка при установяването на система за социално осигуряване (Решение на Общия съд от 29 ноември 2006 г. по дело Campoli/Комисия, T‑135/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑297 и II‑A‑2‑1527, точки 71 и 72 и Решение на Съда на публичната служба от 19 юни 2007 г. по дело Davis и др./Съвет, F‑54/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑165 и II‑A‑1‑911, точка 65), каквато е допълнителната пенсионна схема, предмет на разглеждане в настоящия спор. В подобна област обаче приетата мярка може да е незаконосъобразна само ако е явно неподходяща с оглед на целта, която трябва да преследва компетентната институция (вж. Решение по дело NMB France и др./Комисия, точка 70 по-горе, точка 70 и цитираната съдебна практика, и Решение по дело Campoli/Комисия, посочено по-горе, точка 143).

72      На последно място законосъобразността на даден акт трябва да се преценява с оглед на фактическите и правни обстоятелства към момента на приемане на този акт (вж. Определение на председателя на Общия съд от 30 октомври 2003 г. по дело Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, T‑125/03 R и T‑253/03 R, Recueil, стр. II‑4771, точка 69 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 май 2001 г. по дело IECC/Комисия, C‑449/98 P, Recueil, стр. I‑3875, точка 87 и Решение на Общия съд от 12 декември 2000 г. по дело Alitalia/Комисия, T‑296/97, Recueil, стр. II‑3871, точка 86). Ето защо евентуална последваща положителна промяна на активите на допълнителния пенсионен фонд не може да бъде взета предвид при разглеждане на пропорционалността на мерките, приети с Решението от 1 април 2009 г.

–       По легитимността на преследваната цел

73      Що се отнася до преследваната с Решението от 1 април 2009 г. цел, Бюрото изтъква, че с неговото приемане е трябвало да бъдат постигнати четири цели, а именно:

–        да се гарантира, че членовете на ЕП, които са правили вноски по допълнителната доброволна пенсионна схема, ще получат пенсия по тази схема,

–        да се направи всичко възможно, за да бъдат избегнати финансовите последици за европейските данъкоплатци,

–        да се гарантира, че всички разходи са разпределени справедливо и при надлежно отчитане на необходимостта решенията да бъдат разяснени пред обществеността,

–        да се направи всичко възможно, за да се запази ликвидността на пенсионния фонд.

74      Трябва да се приеме, че при упражняване на правомощието си за регламентиране на допълнителната пенсионна схема (Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, точки 63 и 64) Парламентът може легитимно да следва тези цели. В това отношение следва по-специално да се напомни, че допълнителната пенсионна схема се основава на актюерско изчисляване, в рамките на което общата стойност на годишните вноски на осигурените лица и на Парламента трябва поначало да покрива всички придобити през същата година пенсионни права, при което вноските на осигуреното лице трябва да представляват една трета, а вноските на Парламента — две трети (вж. в този смисъл Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, точка 45). При подобна система, ако се установи, че предвижданията за доходност от активите на фонда, съобразно която е определен размерът на вноските, са били твърде оптимистични, то от това следва да се заключи, че вноските на осигурените лица и на Парламента всъщност в миналото са били твърде ниски, за да се финансират съответните пенсионни права. Поради това, за да се уравновеси схемата, по принцип е оправдано вноски да правят както осигурените лица, така и Парламентът.

75      В този контекст трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че приложими към задължителните пенсионни схеми съображения не са относими към обосноваването на увеличението на пенсионната възраст при определена доброволна допълнителна пенсионна схема. Във връзка с това действително е вярно, както това следва от третото съображение на Решението от 1 април 2009 г., че 63-годишната възраст като новоустановена възраст за пенсиониране изглежда е била избрана чрез позоваване на предвидената в член 14 от Устава на членовете на Европейския парламент пенсионна възраст. Така или иначе, видно от първото и второто съображение на това решение, както и от всички свързани с нейното приемане обстоятелства, решението за увеличаване на възрастта за пенсиониране в рамките на допълнителната пенсионна схема е било мотивирано предимно от трудното финансово положение на допълнителния пенсионен фонд, и по-специално от предвидимата в краткосрочен план остра криза на ликвидността, а не от загрижеността за съобразяване с определена възраст за пенсиониране, която е предвидена в други схеми. Ето защо този довод следва да се отхвърли.

–       По възможността приетите мерки да постигнат преследваната цел

76      Що се отнася до въпроса дали приетите мерки са годни да постигнат преследваната цел, трябва най-напред да се припомни финансовото състояние на пенсионния фонд в началото на 2009 г., описано по-специално в точки 4—6 от докладната записка на генералния секретар на Парламента от 1 април 2009 г., адресирана до членовете на Бюрото, както и в първо и второ съображение от Решението от 1 април 2009 г. Това състояние чувствително се е влошило вследствие по-специално на настъпилата финансова и икономическа криза и с оглед на перспективата, че след влизането в сила на Устава на членовете на Европейския парламент през юли 2009 г. е налице опасността поради прекратяването на вноските на осигурените, но неизбрани отново в Парламента лица и поради недостатъчната възвръщаемост на инвестициите наличните ликвидни средства да станат недостатъчни за изпълнение на задълженията за изплащане на пенсиите.

77      По-конкретно стойността на активите на фонда е намаляла с 28,3 % между края на 2006 г. и началото на 2009 г., както е видно от следната таблица:

	31.12.2006 г.	30.06.2007 г.	30.06.2008 г.	30.09.2008 г.	31.12.2008 г.	28.02.2009 г.
Стойност на активите (EUR)	202 153 585	218 083 135	189 406 299	180 628 488	159 047 636	144 973 916

78      Също така процентът на покритие на подлежащите на плащане пенсии, който към 30 юни 2007 г. е 92 %, достига едва 63 % към 31 декември 2008 г.

79      Освен това съгласно докладната записка на генералния секретар на Парламента от 1 април 2009 г. месечните разходи за изплащане на пенсиите се оценяват на 1 милион евро, считано от август 2009 г. Предвидено е било също така, че от 2010 г. ликвидните средства на фонда ще бъдат недостатъчни за покриване на задълженията му за изплащане на пенсиите и поради това той е трябвало да закрие свои активи, за да изплаща пенсии. Всъщност, видно от представените доклади относно ликвидните средства в пенсионния фонд към 28 февруари 2009 г., натрупаните от СНЦ и ИДПК ликвидни средства — тоест средствата, които са налични веднага и без допълнителни разходи — за изпълнение на текущите задължения възлизат на тази дата на около 5 милиона евро. Съгласно докладната записка на генералния секретар на Парламента от 1 април 2009 г. е било предвидено, че през 2023 г. ще бъдат изчерпани всички активи на фонда.

80      Тези разчети са направени въз основа на осъществени на 1 април 2009 г. от Парламента симулации ex ante, като е взето предвид възложено от него и даващо оценка на състоянието на фонда към 30 юни 2007 г. независимо актюерско проучване (наричано по-нататък „първоначалното проучване“), както и обновленията му от 31 декември 2008 г. и 28 февруари 2009 г. Симулациите предвиждат 105 депутати, осигурени по допълнителната пенсионна схема, да поискат да получават своите пенсии през втората половина на 2009 г. Числото е получено, като са взети предвид само осигурените лица, които е трябвало да навършат 60 години през втората половина на 2009 г., и чрез отчитане на средното процентно съотношение на обновяване на депутатите, което е било 50 %. Ако всички 105 депутати поискат да получат 25 % от допълнителната си пенсия чрез еднократно изплащане на натрупаните средства, това би довело до допълнителни разходи за фонда от около 7 900 000 EUR, поради което предвид малкото ликвидни средства би се наложило част от активите на фонда да бъдат разпродадени на много по-ниски цени с оглед на икономическата криза. От друга страна, симулациите не вземат предвид бившите депутати, които биха могли да поискат да получават пенсията си при ранно пенсиониране след навършване на 50 години, като в миналото тази възможност е била рядко използвана.

81      В светлината на всички тези обстоятелства изглежда, че Решението от 1 април 2009 г. е могло да постигне или поне да допринесе за постигането на доста от посочените в точка 73 по-горе цели.

82      Всъщност както увеличаването с три години на възрастта за пенсиониране, така и премахването на възможността за получаване на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства и премахването на ранното пенсиониране са имали за последица отлагането на плащанията, които пенсионният фонд е трябвало иначе да направи от втората половина на 2009 г. По този начин мерките са могли да избегнат непосредственото настъпване на криза на ликвидните средства на пенсионния фонд, разпореждане с ценни книжа при неблагоприятни условия и значителна липса на печалба, с което е била постигната четвъртата цел от посочените в точка 73 по-горе цели.

83      Освен това, за разлика от другите две мерки, увеличаването на пенсионната възраст не е неутрално по отношение на актюерската стойност на пенсиите, които осигурените лица са могли да очакват да получат, тъй като целият период на получаване на пенсията се оказва намален с три години при запазване на месечния размер на сумата за получаване от бъдещите пенсионери. По този начин мярката е могла освен това да подобри процента на покритие на подлежащите на плащане пенсии спрямо посочените в точка 78 по-горе стойности, с което се допринася за постигането на първата, втората и третата цел от посочените в точка 73 по-горе цели.

84      Като цяло жалбоподателите не оспорват трудното икономическо състояние на пенсионния фонд, както то е описано в точки 76—79 по-горе, но изтъкват два довода, целящи да оспорят обхвата на определения от Бюрото очакван дефицит и размер на наличните ликвидни средства.

85      На първо място, жалбоподателите се позовават на текст от посоченото в точка 80 по-горе първоначално проучване. По същество от него следва, че изборът на дадено осигурено лице да получи еднократно част от пенсията си като натрупани средства е почти неутрален от актюерска гледна точка и поради това не създава никакъв дефицит във финансирането на пенсионния фонд.

86      В това отношение, първо, трябва да се напомни установеното от Общия съд, че първоначалното проучване се основава по-специално на предвиждането за годишна печалба от активите на фонда от 6,99 %, основано на проектиране в бъдещето на развитието преди 30 юни 2007 г., макар ефективното развитие да е било постоянно отрицателно от 30 юни 2007 г. до 28 февруари 2009 г. От това той заключава, че изводите от това проучване не са релевантни за финансовото състояние на допълнителния пенсионен фонд към момента на приемане на Решението от 1 април 2009 г. (Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, точки 103 и 104).

87      Второ, при всички случаи цитираният от жалбоподателите текст от първоначалното проучване се отнася само до изплащането на част от пенсията под формата на натрупани средства, а не до пенсията при ранно пенсиониране или до увеличаването на пенсионната възраст.

88      Ето защо доводът, изведен от част от първоначалното проучване, следва да бъде отхвърлен.

89      На второ място, жалбоподателите твърдят, че към 28 февруари 2009 г. стойността на ликвидните средства на пенсионния фонд е била около 8 милиона евро, а не 5 милиона евро, както твърди Парламентът (вж. точка 79 по-горе). Във връзка с това те се позовават на допусната от Бюрото явна грешка в преценката. Жалбоподателите се основават на разменени през март 2011 г. по електронната поща писма. Първото електронно писмо е изпратено до администрацията на фонда на 30 март 2011 г. от член на Комитета за инвестиране на пенсионния фонд и съдържа по-специално следния откъс:

„Общият размер на ликвидните средства в края на февруари 2009 г. бе около 8 милиона евро:

Ликвидни средства на ИДПК — 6 885 045 EUR (включително 3 869 848 EUR (стр. 11 от пакета 2009 02 27 NAV)

Ликвидни средства на СНЦ — 1 172 163 EUR“.

90      Във връзка с това следва да се припомни направеният вече от Общият съд извод, че посочената в електронното писмо от 30 март 2011 г. стойност от 8 милиона евро за ликвидните средства, цитираното по-горе, несъмнено се основава на объркване между наличните средства веднага и без разходи, от една страна, и инвестираните в депозитни сметки суми в брой, които не са на разположение веднага и без разходи, от друга страна (Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, точка 111).

91      Следователно доводът, изведен от тази размяна на писма по електронна поща, трябва да се отхвърли, както и оплакването, основаващо се на предполагаема явна грешка в преценката.

–       По избора на мярката, която създава най-малко ограничения

92      На последно място, що се отнася до избора на мярката, която създава най-малко ограничения, жалбоподателите твърдят най-напред, че не е пропорционално да се премахва всякаква възможност на осигурените по допълнителната пенсионна схема лица да получат част от пенсията си чрез еднократно изплащане на натрупаните средства, при положение че е било възможно евентуално да се предвиди ограничаване на процента от пенсията, който може да бъде изплатен предварително или чрез еднократна сума.

93      От една страна, следва да се отбележи, че при посочените в точка 79 по-горе приблизителни изчисления се е предполагало, че всички 105 бивши членове на ЕП, които са се осигурявали по допълнителната пенсионна схема и които са могли да поискат изплащане на пенсията им през втората половина на 2009 г., ще предпочетат да получат максималния процент, а именно 25 % от пенсията им, чрез еднократно изплащане на натрупаните средства. Следователно е вярно, че в това отношение тези данни съответстват на най-лошата хипотеза и че е било възможно действителните разходи на фонда през второто шестмесечие на 2009 г. да бъдат по-ниски. Във всеки случай обаче тази хипотеза не е могла да бъде изключена.

94      От друга страна, както бе посочено в точка 80 по-горе, споменатите изчисления не са взели предвид евентуалните искания за пенсия при ранно пенсиониране, с което е пренебрегната една финансова опасност за пенсионния фонд — ограничена наистина, но действителна. Във връзка с това следва да се подчертае, че при описаното по-горе финансово състояние на пенсионния фонд се налага предпазлив подход, който в най-голяма степен запазва ликвидни средства във фонда в краткосрочен план. Освен това в този контекст трябва да се напомни, че както премахването на еднократното изплащане на натрупани средства, така и премахването на ранното пенсиониране са били неутрални мерки от актюерска гледна точка. Поради това премахването на тези възможности следва да се квалифицира като мярка, която създава малко ограничения за осигурените по допълнителната пенсионна схема лица.

95      Следователно нито премахването на възможността за еднократно изплащане на част от пенсията под формата на натрупани средства, нито премахването на ранното пенсиониране могат да се считат за явно неподходящи по смисъла на цитираната в точка 71 по-горе съдебна практика с оглед на преследваните от Решението от 1 април 2009 г. цели, каквито са изброените в точка 73 по-горе. Поради това тези мерки са съобразени с принципа на пропорционалност.

96      На второ място, жалбоподателите твърдят, че увеличението на пенсионната възраст с три години се нуждаело от прилагането на преходни мерки, за да бъде пропорционално.

97      Първо, в това отношение следва да се посочи, че Решението от 1 април 2009 г. въвежда преходна мярка. Всъщност, макар пенсионната възраст поначало да е повишена на 63 години от първия ден на седмия парламентарен мандат — а именно от 14 юли 2009 г. — осигурените лица, които към тази дата са имали навършени 60 години, са могли все още да поискат да получат своята пенсия в срок от три месеца. Следователно жалбоподателите претендират допълнителни преходни разпоредби в полза на бившите депутати, които на 14 юли 2009 г. все още не са били навършили 60 години.

98      Второ, следва да се напомни, както бе посочено в точка 74 по-горе, че ако при основана на фонд пенсионна схема се установи, че предвижданията за доходност от активите на фонда, съобразно която е определен размерът на вноските, са били твърде оптимистични, то от това следва да се заключи, че всъщност вноските в миналото са били твърде ниски, за да се финансират съответните пенсионни права, и затова по принцип е оправдано, за да се уравновеси схемата, вноски да правят както осигурените лица, така и Парламентът.

99      В случая, що се отнася до вноските на Парламента, трябва да се подчертае, че в рамките на Решението от 1 април 2009 г., от една страна, той се отказва — в случаите по член 1, параграфи 5 и 6 от Правилника от 12 юни 1990 г., при които осигуреното лице решава да напусне схемата и да си възстанови вноските — от клаузите, съгласно които може да си възстанови съответната своя част от вноските, която поради това в тези случаи остава придобита от пенсионния фонд, и от друга страна, той гарантира правото на осигурените по допълнителната пенсионна схема депутати да получават пенсиите си дори в случай на изчерпване на пенсионния фонд.

100    В това отношение е без значение дали подобно задължение вече е било поето от Парламента преди Решението от 1 април 2009 г., каквото бе твърдението на жалбоподателите в съдебното заседание. Всъщност, дори да се предположи, че това е така, следва да се отчита обстоятелството, че въпреки приемането на включените в посоченото решение мерки преждевременното изчерпване на пенсионния фонд е било предвидимо.

101    По този начин от първоначалното проучване следва, че пенсионният фонд трябва да осъществява плащания по реда на допълнителната пенсионна схема до 2088 г. От друга страна, неоспорените от страните изводи от доклад на актюера на допълнителния пенсионен фонд, съставен през април 2010 г. и отчитащ състоянието към 31 декември 2009 г., стига до заключението, че предвид предприетите мерки в рамките на Решението от 1 април 2009 г. датата на изчерпване на фонда е могла да бъде изместена само с три години — до 2026 г., при това благодарение по-специално на изключителния приход от 17 % за 2009 г.

102    Следователно по всяка вероятност Парламентът ще понесе изцяло разходите на пенсионния фонд между 2026 г. и 2088 г.

103    Що се отнася до вноските на осигурените по допълнителната пенсионна схема лица, в точка 94 по-горе вече бе посочено, че премахването на възможността за получаване на пенсията при ранно пенсиониране или еднократно на част от нея под формата на натрупани средства е имало неутрален характер от актюерска гледна точка. Поради това увеличаването на пенсионната възраст е било единствената мярка, засегнала стойността на пенсиите, които осигурените лица са могли да очакват и която следователно може да се квалифицира като засягаща техните правни очаквания.

104    Трето, трябва да се посочи, както това прави Парламентът, че всяко въвеждане на преходна мярка би поставило в опасност осъществяването на определените с Решението от 1 април 2009 г. цели. Това е вярно в особена степен по отношение на увеличаването на пенсионната възраст, което е имало за последица по-специално изместването с три години на началото на плащанията по реда на допълнителното пенсионно осигуряване за всички осигурени лица, които вече не са били членове на Парламента и все още не са навършили 60 години към 14 юли 2009 г., което е допринесло за запазването на ликвидността на фонда. Всъщност приемането на преходни мерки в полза на тези осигурени лица би приближило датата, на която те биха могли да поискат да получават своите допълнителни пенсии.

105    В този контекст следва също да се има предвид обстоятелството, че допълнителната пенсионна схема за депутатите от Парламента е трябвало да бъде закрита през 2009 г. Всъщност, от една страна, съгласно член 27, параграф 4 от Устава на членовете на Парламента (вж. точка 8 по-горе) не е могло повече да има новоосигурени по схемата лица след настъпването на края на шестия парламентарен мандат на 13 юли 2009 г. От друга страна, на тази дата пенсионният фонд е трябвало да преустанови да събира вноските на голяма част от осигурените, но неизбрани отново в Парламента лица. Накрая, съгласно споменатата в точка 97 по-горе дерогираща разпоредба, тези осигурени лица, които не са били отново избрани, но са имали навършени 60 или повече години, са могли да поискат за получават своята пенсия, считано от 14 юли 2009 г.

106    Следователно чрез предвиждането на по-щедри преходни мерки не е било възможно да се уравновеси прогресивно в продължение на много години допълнителната пенсионна схема за депутатите от Парламента. Напротив, необходимо е било да се предприемат мерки, които да гарантират в непосредствено бъдеще запазването на достатъчно ниво на ликвидни средства, което да избегне всяко преждевременно разпореждане с активите на пенсионния фонд. При подобни условия всяка допълнителна отстъпка в полза на осигурените лица, на които им предстои да навършат 60 години, е могла да постави в опасност постигането на преследваните с Решението от 1 април 2009 г. цели. Поради това, тъй като приемането на мерки, които създават най-малко ограничения, не е било достатъчно за преследването в същата степен на различните посочени в точка 73 по-горе цели, то е било оправдано да се приемат мерки, засягащи правното очакване за пенсия, а именно като се увеличи пенсионната възраст, при това без да се предвиждат преходни мерки в полза на осигурените лица, на които предстои да навършат 60 години към 14 юли 2009 г.

107    В това отношение следва да се добави, че увеличаването на пенсионната възраст не е надхвърлило необходимото за постигането на тези цели, каквото е изискването на цитираната в точка 70 по-горе съдебна практика. В действителност, както бе посочено в точки 100 и 101 по-горе, единствено указаната мярка е могла да отдалечи датата на преждевременно изчерпване на фонда, което все пак е могло да се предвиди. Поради това целта по-специално „да се направи всичко възможно, за да бъдат избегнати финансовите последици за европейските данъкоплатци“, не е била напълно постигната. На по-голямо основание следователно приетите в рамките на Решението от 1 април 2009 г. мерки не биха могли да се квалифицират като явно неподходящи по отношение на посочените в точка 73 по-горе цели по смисъла на цитираната в точка 71 по-горе съдебна практика.

108    Накрая, на трето място, жалбоподателите твърдят, че липсата на преходни мерки не може да се оправдае с оглед на принципа на пропорционалност по отношение на преследваната с Решението от 1 април 2009 г. цел, тъй като в него нямало никакви относими доводи, които да дадат възможност да се провери дали подобни мерки биха поставили в опасност тази цел. В съдебното заседание те допълниха, че членовете на управителния съвет на СНЦ не са били консултирани преди приемането на решението. Във връзка с това следва да се посочи, че макар наистина първото и второто съображение на Решението от 1 април 2009 г. да представляват само кратко изложение на финансовото положение на пенсионния фонд, все пак те ясно сочат на необходимостта от защита, доколкото е възможно, на неговата ликвидност. Както обаче следва от изложените в точки 104—106 по-горе съображения, именно тази необходимост обосновава избора на Бюрото да не придружи Решението от 1 април 2009 г. с допълнителни преходни мерки. Освен това преди приемането на решението финансовото положение на пенсионния фонд, както и замислените мерки за неговото стабилизиране са били изчерпателно обсъждани на множество заседания с участието на ръководителите на този фонд и представителите на СНЦ, последното от които се е състояло на 31 март 2009 г. При тези условия жалбоподателите не биха могли да се позоват с основание на отсъствието на относими доводи, свързани с липсата на преходни мерки.

109    Ето защо оплакването, изведено от нарушението на принципа на пропорционалност, следва да се отхвърли.

 По оплакването, изведено от нарушението на принципа на равно третиране

110    Жалбоподателите твърдят, че Решението от 1 април 2009 г. е дискриминационно, тъй като увеличава пенсионната възраст, без да предвижда преходни мерки. В това отношение жалбоподателите дават два примера за изменения на общностни пенсионни схеми, за които Съветът на Европейския съюз е предвидил преходни мерки. Освен това налице била дискриминация между, от една страна, депутатите, които са навършили 60 години преди 14 юли 2009 г. и са могли да получат пряко на 60 години допълнителната пенсия, и от друга страна, навършилите 60 години след тази дата и спрямо придобитите права на които ще бъдат приложени всички следващи от Решението от 1 април 2009 г. ограничения. Депутатите обаче, които са навършили 60 години преди 14 юли 2009 г., не се различавали по отношение на придобитите права и на оправданите правни очаквания от по-младите депутати, и по-специално от тези, за които преди тази дата са изпълнени условията за получаване на пенсия при ранно пенсиониране или им предстои да навършат 60 години.

111    Парламентът оспорва тези доводи.

112    Съгласно постоянната съдебна практика нарушение на принципа на равно третиране е налице, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различава съществено, се третират различно или когато различни положения се третират еднакво (Решение на Общия съд от 15 март 1994 г. по дело La Pietra/Комисия, T‑100/92, Recueil FP, стр. I‑A‑83 и II‑275, точка 50 и Решение на Общия съд от 16 април 1997 г. по дело Kuchlenz-Winter/Комисия, T‑66/95, Recueil, стр. II‑637, точка 55; вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 декември 2004 г. по дело E/Комисия, T‑251/02, Recueil FP, стр. I‑A‑359 и II‑1643, точка 123).

113    Освен това в област, в която законодателят разполага с широко право на преценка, съдилищата се ограничават в своя контрол за спазването на принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация да проверят дали съответната институция не е направила произволно или явно неподходящо разграничение (вж. Решение по дело Campoli/Комисия, точка 71 по-горе, точка 97 и Решение по дело Davis и др./Съвет, точка 71 по-горе, точка 65 и цитираната съдебна практика).

114    В случая, на първо място, жалбоподателите правят сравнение между изменението на допълнителната пенсионна схема и изменението на пенсионната схема на длъжностните лица на Съюза, въведено вследствие на влизането в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 124, стр. 1), както и изменението на пенсионната схема на членовете на Европейската комисия и на членовете на юрисдикциите на Съюза, въведено вследствие на влизането в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 1292/2004 на Съвета от 30 април 2004 година за изменение на регламенти № 422/67/EИО, № 5/67/Евратом относно определянето на възнаграждението на председателя и на членовете на Комисията и на председателя, съдиите, генералните адвокати и секретаря в Съда на европейските общности, както и на председателя, членовете и секретаря на Общия съд (ОВ L 243, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 287). По този начин жалбоподателите искат да докажат, че и те е трябвало да се ползват от преходни мерки като лицата, за които се отнасят тези регламенти.

115    Във връзка с това, първо, що се отнася до преходните разпоредби в Регламент № 1292/2004 в полза на изпълняващите функциите си преди 1 май 2004 г. членове на Комисията и на юрисдикциите на Съюза, следва да се приеме, че те не могат да служат за отправна точка в настоящия случай, тъй като не се отнасят до увеличаването на пенсионната възраст, а само до намаляването на годишния процент на натрупване на пенсионните права.

116    Второ, относно изменението на пенсионната схема на длъжностните лица на Съюза въведеното с Регламент № 723/2004 увеличение на пенсионната възраст от 60 на 63 години е било валидно в този си вид за длъжностните лица, които са осъществявали функциите си към 1 май 2004 г., само при условие че те нямат все още навършени 30 години. За длъжностните лица, които са осъществявали функциите си към тази дата и са били на възраст между 30 и 49 години, пенсионната възраст е била разпределена в зависимост от възрастта между 62 години и 8 месеца и 60 години и 2 месеца. Накрая, за длъжностните лица, които са осъществявали функциите си към 1 май 2004 г. и са навършили 50 години или са имали 20 години служебно правоотношение, пенсионната възраст от 60 години е била запазена.

117    Следователно по същество приетите в рамките на Регламент № 723/2004 преходни мерки са въвеждали, от една страна, освобождаване на някои от длъжностните лица, осъществявали функциите си към датата на влизане в сила на измененията, и от друга страна, поетапно са прилагали измененията в зависимост от възрастта на длъжностните лица, които са осъществявали своите функции към датата на тяхното влизане в сила.

118    В този контекст, първо, следва да се посочи все пак, че пенсията за старост, която длъжностните лица на Съюза могат да очакват да получат, в повечето случаи е най-важна, дори единствена съставка на дохода при старост, на който те имат право въз основа на своята професионална дейност. От друга страна, мандатът в качеството на депутат на Парламента поначало няма характера на единствена професионална дейност. Поради това той се упражнява обикновено преди или след други периоди на професионална дейност на депутата и дори паралелно на такава дейност. Следователно допълнителната пенсия по спорната пенсионна схема представлява по общо правило само част от доходите при старост на бившите депутати, които обикновено придобиват други пенсионни права в рамките на другите свои професионални дейности. Поради това дадено изменение на допълнителната пенсионна схема не може да засегне осигурените лица по същия начин както този, по който се засягат длъжностни лица на Съюза при изменение на тяхната пенсионна схема.

119    Второ, приетото в рамките на Регламент № 723/2004 изменение на пенсионната схема на длъжностните лица на Съюза се е основавало на мотиви, които са различни от изложените в Решението от 1 април 2009 г. относно измененията на допълнителната пенсионна схема на депутатите от Парламента.

120    Всъщност, по отношение на увеличаването на пенсионната възраст в рамките на пенсионната схема на длъжностните лица на Съюза, съображение 29 от Регламент № 723/2004 посочва, че „[д]емографското развитие и изменението на възрастовата структура на съответното население възлагат все по-нарастваща тежест върху общностната пенсионна схема и правят необходимо повишаването на пенсионната възраст, както и намаляването на годишния процент на натрупване на пенсионните права, при прилагане все пак на преходни мерки за длъжностните лица, осъществяващи към момента своите функции“. От това съображение ясно следва, че увеличаването на пенсионната възраст на длъжностните лица, както и намаляването на годишния процент на натрупване на пенсионните права представляват адаптиране на пенсионната схема към постепенното демографско развитие, а не са реакция на дадена остра за тази схема криза. В подобно положение е възможно и дори необходимо да се предвидят преходни мерки в полза на длъжностните лица, осъществявали функциите си към момента на влизане в сила на измененията.

121    От друга страна, както бе посочено в точка 75 по-горе, от първото и второто съображение на Решението от 1 април 2009 г., както и от всички свързани с неговото приемане обстоятелства следва, че това решение, и по-специално решението за увеличаване на пенсионната възраст в рамките на допълнителната пенсионна схема, е било мотивирано основно от неминуемата криза на ликвидността на допълнителния пенсионен фонд. Тази криза не е била следствие от постепенно демографско развитие, а от съвместните последици на финансовата криза, която силно е намалила стойността на активите на фонда, от една страна, и от друга страна, на нарушеното равновесие между намалените приходи на схемата под формата на вноски поради липсата на новоосигурени лица от началото на започналия през 2009 г. седми парламентарен мандат и нейните разходи, увеличени поради неминуемото излизане в пенсия на голям брой депутати, които не са били преизбрани. Във връзка с това следва да се подчертае, че посоченото нарушаване на равновесието е било присъщо на допълнителната пенсионна схема поради нейния преходен характер, който води до нейното постепенно закриване от момента на влизането в сила на 14 юли 2009 г., в началото на седмия парламентарен мандат, на Устава на членовете на Европейския парламент.

122    Следователно, за разлика от положението през 2004 г. на пенсионната схема на длъжностните лица на Съюза, положението на допълнителния пенсионен фонд в началото на 2009 г. се е характеризирало с особено спешност, която е обосновала намаляването до стриктния минимум на прибягването до преходни мерки в полза на осигурените по допълнителната пенсионна схема лица. Във връзка с това следва да се добави, че тъй като от 14 юли 2009 г. е имало повече новоосигурени по допълнителната пенсионна схема лица, приетите в рамките на Решението от 1 април 2009 г. мерки са се отнасяли всъщност само до депутатите, които вече са били осигурени по схемата към тази дата. При тези обстоятелства приемането на допълнителни преходни мерки в полза на вече осигурените лица, които са сравними с мерките, предвидени за длъжностните лица в рамките на Регламент № 723/2004, би лишило напълно от смисъл приетите мерки.

123    Следователно, тъй като измененията в допълнителната пенсионна схема са били мотивирани от преобладаващата в началото на 2009 г. особено спешна ситуация, то по отношение на ликвидността и процента на покритие на пенсионните права положението на жалбоподателите не е сходно с това на длъжностните лица на Съюза, за които се отнасят въведените с Регламент № 723/2004 изменения в тяхната пенсионна схема.

124    Поради това по отношение на приемането на преходни мерки е могъл да се приложи различен подход, от една страна, спрямо депутатите, и от друга — спрямо длъжностните лица на Съюза, доколкото те се намират в различни по същество фактически и правни положения.

125    На второ място, жалбоподателите правят сравнение между депутатите, които са навършили 60 години преди 14 юли 2009 г. и са могли да получат пенсията си на 60 години, от една страна, и тези, които са навършили 60 години след тази дата и са могли да получат пенсията си едва при навършване на 63 години, от друга страна. Докато първата група е могла да получи допълнителната си пенсия още от 1 август 2009 г., втората група е трябвало да изчака поне до 1 август 2012 г. Следователно малка разлика във възрастта е могла да доведе до отлагане с три години на получаването на допълнителна пенсия, при това става дума за стотина осигурени лица измежду повече от 1 000 осигурени по допълнителната пенсионна схема, съгласно посочените от страните данни.

126    Това положение се дължи на съчетаното действие на член 1, параграфи 1 и 1а от Правилника от 12 юни 1990 г., изменен с Решението от 1 април 2009 г. Решението всъщност въвежда крайна дата, а именно 14 юли 2009 г., за влизането в сила на увеличението на пенсионната възраст на 63 години, така че осигурените лица, които са навършили 60 години преди тази дата и не са били (пре)избрани като депутати за седмия парламентарен мандат, са могли да получат своята допълнителна пенсия още от 14 юли 2009 г.

127    В съдебното заседание Парламентът посочи в отговор на въпрос на Общия съд, че макар действително отрицателните последици от приетите с Решението от 1 април 2009 г. мерки да се понасят по този начин само от 10 % от осигурените по допълнителната пенсионна схема лица, той все пак е счел тази мярка за създаваща най-малко ограничения спрямо мерки, които се отразяват на месечния размер на пенсията, каквото е общото намаляване на месечния размер на пенсиите, което би засегнало всички осигурени лица, включително тези, които вече получават своите допълнителни пенсии.

128    В това отношение, първо, трябва да се подчертае, че осигурените лица, които към датата на влизане в сила на Решението от 1 април 2009 г. вече са получавали своите допълнителни пенсии, са придобили напълно към тази дата своите права на допълнителна пенсия, докато случаят с жалбоподателите не е такъв, както бе установено в точка 47 по-горе.

129    Следователно, от една страна, спрямо жалбоподателите, и от друга страна, спрямо осигурените лица, които вече получават своята допълнителна пенсия към датата на влизане в сила на Решението от 1 април 2009 г., е могло да се приложи различно третиране, тъй като те се намират в различни фактически и правни положения.

130    Второ, що се отнася до преходната мярка, която е предвидена в полза на осигурените лица, навършили 60 години в периода между влизането в сила на 27 май 2009 г. на Решението от 1 април 2009 г. и края на шестия парламентарен мандат на 13 юли 2009 г. (вж. точка 97 по-горе), следва да се посочи, че в хипотезата на промяна на правото е нормално и дори необходимо да се определи крайна дата, от която новото право да се прилага към съществуващите фактически положения. Следователно определянето на подобна крайна дата поначало е правомерно, дори да има за неизбежна последица различното третиране на положения, които само слабо се различават едни от други във времево отношение.

131    Освен това трябва да се посочи, че последно осигурените лица, които могат да получават допълнителната пенсия на 60 години, се различават от групата на жалбоподателите, които следва да изчакат да навършат 63 години, в това, че те вече са навършили пенсионната възраст преди настъпването на 13 юли 2009 г. на края на шестия парламентарен мандат. Поради това те изпълняват всички предвидени в член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. условия за получаване на допълнителната пенсия с изключение единствено за членовете на Парламента по време на шестия парламентарен мандат на условието, свързано с прекратяване на техните функции. От друга страна, към 14 юли 2009 г., която е датата на изменение на правото, жалбоподателите все още не са били навършили пенсионната възраст съгласно действащите в този момент правила.

132    Както обаче Парламентът с основание посочва, възприетият с Решението от 1 април 2009 г. възрастов критерий не само се основава на един обективен, разумен и независим от волята на законодателя елемент, но също е присъщ на всички пенсионни схеми като елемент, който определя момента на излизане в пенсия и на изплащането на пенсията. Следователно подобен критерий не може да се счита сам по себе си за дискриминационен или непропорционален в контекста на дадено изменение на пенсионна схема.

133    При тези обстоятелства различното третиране на жалбоподателите спрямо депутатите, които са навършили 60 години преди 14 юли 2009 г., не може да се квалифицира като произволно или явно неподходящо по смисъла на посочената в точка 113 по-горе съдебна практика.

134    Следователно трябва да се отхвърли оплакването, изведено от нарушението на принципа на равно третиране, както и цялото второ правно основание.

 По третото правно основание, изведено от нарушението на член 29 от Правилника за разноски и надбавки

135    Жалбоподателите твърдят, че Бюрото е нарушило член 29 от Правилника за разноски и надбавки, тъй като не се е консултирало с генералния секретар и с квесторската колегия на Парламента, преди да приеме Решението от 1 април 2009 г.

136    Парламентът оспорва тези доводи.

137    В това отношение следва да се припомни, че Общият съд вече се е произнесъл, че от една страна, член 29 от Правилника за разноски и надбавки се отнася само до тълкуването и прилагането на този правилник, а не до неговото изменение, и от друга страна, че съгласно разпоредбите на Правилника за дейността на Парламента квесторите участват в заседанията на Бюрото със съвещателен глас (Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, точки 120—122).

138    По отношение на добавката, направена от жалбоподателите на етапа на писмената реплика, че задължителното консултиране с квесторите не би могло да се счита за валидно изпълнено, под предлог че те са участвали със съвещателен глас в заседанията на Бюрото, което би противоречало на постоянната практика на Парламента и би лишило от всяко полезно действие член 29 от Правилника за разноски и надбавки, трябва да се приеме, първо, че видно от думите „[в] допълнение“ в началото на точка 122 от Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, Общият съд само допълнително е извел аргумент от участието на квесторите в заседанията на Бюрото съгласно Правилника за дейността на Парламента. Всъщност доводът, че член 29 от Правилника за разноски и надбавки не се отнася до измененията в Правилника за разноски и надбавки, сам по себе си е бил достатъчен, за да се отхвърли правното основание, изведено от нарушението на тази разпоредба.

139    Второ, макар жалбоподателите да се позовават на постоянна практика на Парламента, те нито уточняват в какво се състои тази практика, нито посочват доказателства, които да са от естество да докажат нейното съществуване.

140    Трето, жалбоподателите твърдят, че ако бе проведена формална консултация с квесторите, те са щели да поискат становището на правната служба и на експерти актюери — нещо, което са направили през 1999 г. при изменението на Правилника от 12 юни 1990 г. При все това, извън обстоятелството, че този довод се основава на простото предположение на жалбоподателите относно инициативите, които квесторската колегия можела да предприеме, тяхното позоваване на участието на квесторите в случилото се през 1999 г. се оборва от съдържанието на материалите по делото. Всъщност, видно от представената от жалбоподателите докладна записка на квесторската колегия от 29 август 1998 г. до Бюрото, тогавашните изменения са били разгледани от правната служба по негово искане, а не по искане на квесторите.

141    От това следва, че третото правно основание на жалбоподателите трябва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от явна грешка в преценката

142    Жалбоподателите твърдят, че посоченият в третото съображение на Решението от 1 април 2009 г. мотив за повишаване на 63 години на възрастта за придобиване на правото на допълнителна пенсия, който е изведен от развитието в сектора на пенсиите за осигурителен стаж в държавите членки, не е правомерен и увеличаването на възрастта за придобиване на правото на пенсия нарушава член 27, параграф 2 от Устава на членовете на Европейския парламент.

143    Парламентът оспорва тези доводи.

144    Първо, по отношение на твърдението за нарушение на член 27, параграф 2 от Устава на членовете на Европейския парламент, в точка 53 по-горе бе установено, че Уставът все още не е бил в сила при приемането на Решението от 1 април 2009 г. и затова решението не е могло да наруши негови разпоредби.

145    Второ, по отношение на довода относно мотива, на който се позовава третото съображение на Решението от 1 април 2009 г., в точка 75 по-горе бе установено, че решението за увеличаване на пенсионната възраст в рамките на допълнителната пенсионна схема е било съществено мотивирано от трудното финансово положение на допълнителния пенсионен фонд. Тъй като този мотив е достатъчен, за да обоснове увеличаването на пенсионната възраст, както това бе установено в точки 70—109 по-горе, въпросът дали Бюрото се е позовало правомерно на допълнителни мотиви не може да повлияе на изхода от настоящия спор. Следователно този довод трябва да се отхвърли като несъстоятелен.

146    От това следва, че четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.

 По петото правно основание, изведено от нарушението на задължението за добросъвестно изпълнение на договорите

147    Като се позовават на съществуването на договорно отношение между тях и Парламента, жалбоподателите твърдят, че Решението от 1 април 2009 г. е потестативно и представлява прекратяване на договора.

148    Във връзка с това е достатъчно да се напомни, както това бе посочено в точка 61 по-горе чрез позоваване на изводите в Решение по дело Purvis/Парламент, точка 29 по-горе, че правата и задълженията, произтичащи от допълнителната пенсионна схема за Парламента и за осигурените по тази схема лица, са част от основано на правната уредба правоотношение между тях и поради това не са договорни.

149    Поради това петото правно основание следва да се отхвърли.

150    Тъй като трябва да се отхвърлят всички правни основания, изложени от жалбоподателите в подкрепа на възражението им за незаконосъобразност на Решението от 1 април 2009 г., то трябва да се отхвърли и посоченото възражение. Следователно Решението от 1 април 2009 г. е валидно правно основание за приемане на обжалваните решения. Ето защо в съответствие с посоченото в точка 27 по-горе жалбите трябва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост.

 По съдебните разноски

151    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Парламента.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбите.

2)      Осъжда Lord Inglewood и десетте други жалбоподатели с посочени в приложението имена, както и г‑жа Marie-Arlette Carlotti, да заплатят съдебните разноски.

Pelikánová Jürimäe Van der Woude

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 март 2013 година.

Подписи

Приложение

Georges Berthu, с местоживеене в Longré (Франция),

Guy Bono, с местоживеене в Saint-Martin-de-Crau (Франция),

David Robert Bowe, с местоживеене в Leeds (Обединено кралство),

Brendan Donnelly, с местоживеене в Лондон (Обединено кралство),

Catherine Guy-Quint, с местоживеене в Cournon d’Auvergne (Франция),

Christine Margaret Oddy, с местоживеене в Ковънтри (Обединено кралство),

Nicole Thomas-Mauro, с местоживеене в Épernay (Франция),

Gary Titley, с местоживеене в Bolton (Обединено кралство),

Maartje van Putten, с местоживеене в Амстердам (Нидерландия),

Vincenzo Viola, с местоживеене в Палермо (Италия).

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от нарушението на придобитите права и принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания

По първата част, изведена от нарушението на придобитите права на жалбоподателите

– По правото на допълнителна пенсия при навършване на 60 години

– По правото на допълнителна пенсия при ранно пенсиониране след навършване на 50 години и по правото на еднократно изплащане на част от допълнителната пенсия под формата на натрупани средства

По втората част, изведена от нарушението на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания

– По оплакването, изведено от нарушението на принципа на правна сигурност

– По оплакването, изведено от нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания

По второто правно основание, изведено от нарушението на принципите на пропорционалност и на равно третиране

По оплакването, изведено от нарушението на принципа на пропорционалност

– По легитимността на преследваната цел

– По възможността приетите мерки да постигнат преследваната цел

– По избора на мярката, която създава най-малко ограничения

По оплакването, изведено от нарушението на принципа на равно третиране

По третото правно основание, изведено от нарушението на член 29 от Правилника за разноски и надбавки

По четвъртото правно основание, изведено от явна грешка в преценката

По петото правно основание, изведено от нарушението на задължението за добросъвестно изпълнение на договорите

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.