Неокончателна редакция
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
4 юли 2024 година(*)
„Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Институционално право — Член 265 ДФЕС — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Пълно прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Румъния — Задължение за приемане на решение съгласно Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
По дело C‑786/23 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 18 декември 2023 г.,
Eugen Tomac, с местожителство в Брюксел (Белгия), представляван от R. Duta, avocat,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Съвет на Европейския съюз,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, P. G. Xuereb (докладчик) и A. Kumin, съдии,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 181 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си г‑н Eugen Tomac иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 26 октомври 2023 г., Tomac/Съвет (T‑244/23, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2023:685), с което Общият съд отхвърля предявения от него иск на основание член 265 ДФЕС, от една страна, да се установи, че Съветът на Европейския съюз неправомерно не е предприел действия, за да вземе решение за пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Румъния, и от друга страна, да му се признае качеството на „привилегирован ищец“ с всички съответни права, възражения и искове.
Правна уредба
2 Член 4 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 203, наричан по-нататък „Актът за присъединяване“), приложен към Договора между държавите — членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 11) съгласно член 2, параграф 2 от този договор, подписан на 25 април 2005 г. и в сила от 1 януари 2007 г., гласи:
„1. Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, интегрирани в рамките на Европейския съюз […], и актовете, които се основават на тях, или които по друг начин са свързани с тях и са изброени в приложение II, както и всички бъдещи такива актове, приети преди датата на присъединяване, са задължителни и се прилагат в България и Румъния от датата на присъединяване.
2. Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, интегрирани в рамките на Европейския съюз и актовете, на които се основават или които по друг начин са свързани с тях, но които не са посочени в параграф 1, макар и да са задължителни за България и Румъния от датата на присъединяване, се прилагат във всяка една от тези държави само по силата на решение на Съвета, което поражда такова действие, след проверка в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген, че необходимите условия за прилагането на всички части от съответните достижения на правото на ЕС са спазени в тази държава.
Съветът, след консултации с Европейския парламент, взема решение с единодушие на своите членове, представляващи правителствата на държавите членки, по отношение на които разпоредбите, посочени в настоящия параграф, вече са влезли в сила, и от представителя на правителството на държавата членка, по отношение на която тези разпоредби предстои да влязат в сила. […]“.
Обстоятелствата по спора
3 Обстоятелствата по спора са изложени от Общия съд в точки 2—23 от обжалваното определение и за целите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.
4 Жалбоподателят е член на Европейския парламент с румънско гражданство.
5 След присъединяването си към Съюза на 1 януари 2007 г., в периода 2009—2011 г., Румъния предприема редица действия в рамките на процедурите за оценка по Шенген с цел да изпълни критериите, необходими за пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген.
6 Председателството на Съвета изготвя два проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Румъния, а след тях са приети различни резолюции на Парламента, в които той изразява подкрепа за присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство и приканва Съвета да предприеме необходимите мерки за тази цел. Нито един от двата проекта обаче не е гласуван в Съвета.
7 На 29 ноември 2022 г. на основание член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване председателството на Съвета изготвя проект № 15218/22 за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния (наричан по-нататък „проект № 15218/22“).
8 На заседанието си от 8 декември 2022 г. Съветът се събира в състав „Правосъдие и вътрешни работи“ (ПВР), за да се произнесе по проект № 15218/22, вписан в точка 3, буква a) от дневния ред на заседанието, който предвижда възможност да се поиска гласуване с оглед на евентуалното приемане на проекта от представителите на правителствата на държавите членки. Тъй като не е постигнато единодушие, проектът не е приет.
9 С електронно съобщение от 15 декември 2022 г. жалбоподателят иска от генералния директор на ГД „ПВР“ при Генералния секретариат на Съвета, ако е възможно, да му предостави резултатите от гласуването по проект № 15218/22 и протокола от заседанието на Съвета от 8 декември 2022 г. или свързания с него доклад.
10 С електронно съобщение от 16 декември 2022 г. генералният директор на ГД „ПВР“ при Генералния секретариат на Съвета отговаря на жалбоподателя, че по време на това заседание проект № 15218/22 действително не е бил приет и че в съответствие с членове 8 и 9 от Процедурния правилник на Съвета, доколкото става въпрос за разисквания по незаконодателен акт, които не са открити за обществеността, резултатите от гласуването не се оповестяват. Генералният директор добавя, че протоколът от заседанието също не е публично оповестен.
11 С писмо от 6 февруари 2023 г. жалбоподателят изпраща на един от министрите от състава „ПВР“ на Съвета адресирана до Съвета покана на основание член 265, втора алинея ДФЕС за предприемане на действия, така че тази институция да приеме решение за пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Румъния в съответствие с член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване. Поканата за предприемане на действия е мотивирана в частност с твърдението, че се нарушават принципите на равенство, недопускане на дискриминация и лоялно сътрудничество между държавите членки. Освен това, доколкото било установено, че Румъния отговаря на условията от процедурата за оценка, не можело да ѝ бъде отказано присъединяване под претекста за необоснованото противопоставяне на една-единствена държава членка, а Съветът трябвало да пренебрегне явно необоснованото противопоставяне в частност съгласно член 4 от Акта за присъединяване.
12 С писмо от 13 април 2023 г. генералният директор по въпросите на „Общата и институционална политика“ (ОИП) на Съвета отговаря на жалбоподателя. Той му припомня условието за единодушие, предвидено в член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване, чието спазване е необходимо за приемането на решение по смисъла на този член. След това той посочва, че проект № 15218/22 не е получил единодушната подкрепа на представителите на съответните държави членки на заседанията от 8 и 9 декември 2022 г. и че вследствие на това преговорите относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Румъния продължават, за да се постигне изискваното от Акта за присъединяване единодушие.
Искът пред Общия съд и обжалваното определение
13 С искова молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 10 май 2023 г., жалбоподателят предявява иск с правно основание член 265 ДФЕС за установяване на неправомерно бездействие от страна на Съвета, като моли да се установи, че тази институция неправомерно не е предприела действия за вземане на решение за пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Румъния съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване, от една страна, и да му се признае качеството на „привилегирован ищец“ с всички съответни права, възражения и искове, от друга.
14 На 26 октомври 2023 г. на основание член 126 от Процедурния си правилник Общият съд, без да даде ход на производството, отхвърля иска като явно лишен от всякакво правно основание.
15 По първото искане Общият съд констатира в точка 30 от обжалваното определение, че в член 4 от Акта за присъединяване не е определен никакъв срок, с изтичането на който да трябва да е прието или да се смята, че е прието решение на Съвета по този член.
16 Освен това в точка 31 от определението Общият съд в частност посочва, че както личи конкретно от гласуването, предвидено в член 4 от Акта за присъединяване, както и от условието за гласуване с единодушие по този член, представителите на правителствата на съответните държави членки не са длъжни при всички обстоятелства да вземат решение по смисъла на този член, а разполагат по този въпрос с дискреционно право на преценка, което изключва правото на отделните лица да изискват от тях, а съответно и от Съвета, да се произнесат в конкретен смисъл при обсъжданията на даден проект за решение.
17 Затова в точка 32 от определението си Общият съд подчертава, че генералният директор по въпросите на ОИП правилно е посочил, че Съветът не би могъл да пренебрегне липсата на единодушие при гласуването на представителите на съответните държави членки, тъй като това не би било законно, а би съставлявало нарушение на условията по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване.
18 В точка 33 от посоченото определение Общият съд заключава, че към момента на поканата за предприемане на действия, която жалбоподателят отправя до Съвета, тази институция не е имала задължение да приеме решение по член 4 от Акта за присъединяване, а е трябвало да действа при спазване на изрично предвиденото в този член условие за единодушие.
19 В точки 34 и 35 от обжалваното определение Общият съд добавя, че не е налице бездействие на Съвета в рамките на правомощията му, изразяващо се в това да не е предприел преди предявяването на иска всички необходими действия за приемането на решение по смисъла на член 4 от Акта за присъединяване, доколкото председателството на Съвета изготвя три проекта за решение с оглед на пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния. Ето защо не е налице неправомерно бездействие на Съвета по смисъла на член 265 ДФЕС.
20 По второто искане Общият съд напомня в точка 37 от обжалваното определение, че съгласно член 263, втора алинея ДФЕС качеството „привилегирован жалбоподател“ е признато единствено на държавите членки, Парламента, Съвета и Европейската комисия, и съответно постановява, че не може жалбоподателят да има това качество.
Исканията на жалбоподателя и производството пред Съда
21 С жалбата, която подава на 18 декември 2023 г., жалбоподателят по същество иска от Съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на друг състав на Общия съд за ново произнасяне или, при условията на евентуалност, да измени определението.
По жалбата
22 Съгласно член 181 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, с мотивирано определение да отхвърли изцяло или частично жалбата.
23 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
24 Жалбоподателят изтъква две основания за обжалване, първото — неправилно тълкуване и прилагане на правото относно срока за приемането на решение по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване, а второто — произнасяне на Общия съд в нарушение на някои общи принципи на правото, като принципите на правна сигурност, свободно движение на хора и стоки, равно третиране и недопускане на дискриминация, както и „взаимопомощ“, „братство“ и лоялно сътрудничество между държавите членки, а също и явна грешка в преценката.
По първото основание
25 Що се отнася до първото основание за обжалване, по което се твърди, че задължението за приемане в разумен срок на решение по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване произтича от член 3, параграфи 2 и 3 ДЕС и от член 4, параграф 2 ДЕС, следва да се отбележи, че тези разпоредби не предвиждат никакво задължение от подобно естество за Съвета и че освен това Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, когато в точка 30 от обжалваното определение е приел, че член 4 от Акта за присъединяване не предвижда срок, с изтичането на който да трябва да е прието или да се смята, че е прието решение на Съвета по този член.
26 Следователно трябва да се отхвърлят твърденията по първото основание за обжалване.
По второто основание
27 Що се отнася до второто основание за обжалване, жалбоподателят най-напред поддържа, че неприемането на решение по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване съставлява нарушение на някои общи принципи на правото, като посочените в точка 24 от настоящото определение.
28 В това отношение следва да се припомни, че от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че с жалбата трябва ясно да се укажат оспорваните точки от мотивите на съдебния акт на Общия съд, чиято отмяна се иска, и точно да се изложат правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане, като в противен случай е налице недопустимост на жалбата или на твърденията по съответното основание (решение от 10 септември 2020 г., Hamas/Съвет, C‑386/19 P, EU:C:2020:691, т. 31 и цитираната съдебна практика).
29 Налага се обаче констатацията, от една страна, че жалбоподателят не указва кои точки от мотивите на обжалваното определение оспорва от гледна точка на принципите, споменати в точка 24 от настоящото определение, а от друга страна, не излага никакви доводи, годни да поставят под съмнение констатацията на Общия съд в точка 33 от обжалваното определение, че към момента на поканата за предприемане на действия, която жалбоподателят изпраща на Съвета, тази институция не е имала задължение да вземе решение по член 4 от Акта за присъединяване, а в противен случай би нарушила в частност предвиденото в този член условие за единодушие.
30 Освен това, що се отнася до твърдението за дискриминационно третиране на Румъния в сравнение с Република Хърватия, следва да се констатира, че жалбоподателят не обяснява защо подобна разлика в третирането, ако се допусне за установена, би имала значение за приемането на решение по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване.
31 Накрая, доколкото жалбоподателят по същество твърди, че Общият съд допуснал грешка, като не постановил, че Съветът е бил длъжен да пренебрегне условието за единодушие и да се произнесе с квалифицирано мнозинство съгласно член 31, параграф 2, първо тире ДЕС, следва да се констатира, че тази разпоредба е част от глава 2 от дял V от Договора за ЕС, която предвижда специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и следователно не е релевантна за тълкуването на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване.
32 Следователно трябва да се отхвърлят и твърденията по второто основание за обжалване.
33 По всички изложени съображения жалбата следва изцяло да се отхвърли като частично явно недопустима и частично явно неоснователна.
По съдебните разноски
34 Съгласно член 137 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от Процедурния правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в определението, с което слага край на производството.
35 В случая настоящото определение е постановено, преди жалбата да бъде връчена на другата страна в производството и следователно преди тя да е могла да направи съдебни разноски, поради което следва да се определи жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:
1) Отхвърля жалбата като частично явно недопустима и частично явно неоснователна.
2) Г‑н Eugen Tomac понася направените от него съдебни разноски.
Подписи