Дело C‑207/16
Procédure engagée par Ministerio Fiscal
(Преюдициално запитване,
отправено от Audiencia Provincial de Tarragona)
„Преюдициално запитване — Електронни комуникации — Обработка на лични данни — Директива 2002/58/ЕО — Членове 1 и 3 — Приложно поле — Поверителност на електронните комуникации — Защита — Член 5 и член 15, параграф 1 — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7 и 8 — Данни, обработвани в рамките на предоставянето на електронни съобщителни услуги — Достъп на националните органи до данните за целите на разследване — Ниво на тежест на престъплението, което може да обоснове достъпа до данните“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 2 октомври 2018 г.
1. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации — Директива 2002/58 — Приложно поле — Искане от страна на публичен орган в рамките на наказателно производство за достъп до данните, запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги — Включване
(член 2, буква б) от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета и съображение 15 и член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, първа алинея и втора алинея, буква б) от Директива 2002/58 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/136)
2. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации — Директива 2002/58 — Възможност за държавите членки да ограничават обхвата на някои права и задължения — Стриктно тълкуване — Цели, които могат да обосноват приемането на ограничение — Изчерпателен характер
(член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 на Европейския парламент и Съвета, изменена с Директива 2009/136)
3. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации — Директива 2002/58 — Възможност за държавите членки да ограничават обхвата на някои права и задължения — Достъп на публични органи до данни с цел установяването на самоличността на притежателите на СИМ карти, активирани с откраднат мобилен телефон — Намеса в правата на зачитане на личния живот и на защита на личните данни — Липса на тежък характер — Обоснованост от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване на престъпления
(членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/136)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 32, 38—42)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 52)
3. Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът на публични органи до данни с цел установяването на самоличността на притежателите на СИМ карти, активирани с откраднат мобилен телефон, като име, фамилия, и според случая, адреса на тези притежатели, води до намеса в основните им права, закрепени в посочените членове от Хартата, която не е толкова тежка, че посоченият достъп да трябва да бъде ограничен — в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до борбата с тежката престъпност.
В това отношение единствената цел на разглежданото в главното производство искане, с което за целите на наказателно разследване съдебната полиция иска разрешение от съда за достъп до лични данни, запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги, е да се установят притежателите на СИМ карти, които са били активирани в рамките на дванадесетдневен период с кода IMEI на откраднатия мобилен телефон. Както беше посочено в точка 40 от настоящото съдебно решение, това искане се отнася до достъпа само до телефонните номера, които съответстват на посочените СИМ карти, както и до данните за самоличността на притежателите на тези карти, като името и фамилията им, и според случая, техния адрес. Както потвърждават в съдебното заседание и испанското правителство, и прокуратурата, тези данни обаче не се отнасят до осъществените комуникации с откраднатия мобилен телефон, нито до неговото местонахождение. Без да бъдат съпоставени с данните относно осъществените с посочените СИМ карти комуникации и данните за местонахождение, посочените данни не дават възможност да се установи нито датата, часът, продължителността и адресатите на комуникациите, осъществени с въпросната/въпросните СИМ карта или карти, нито местата, на които те са извършени, или тяхната честота с определени лица през даден период. Следователно посочените данни не дават възможност да се направят точни изводи относно личния живот на лицата, чиито данни са засегнати. При тези условия достъпът само до данните, посочени в разглежданото в главното производство искане, не може да бъде квалифициран като „тежка“ намеса в основните права на лицата, чиито данни са засегнати.
Както следва от точки 53—57 от настоящото решение, намесата, до която води достъп до такива данни, може следователно да бъде обоснована от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на „[престъпления]“, посочена в член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2002/58, без да е необходимо тези престъпления да са квалифицирани като „тежки“.
(вж. т. 59—63 и диспозитива)