Дело C‑444/17
Préfet des Pyrénées-Orientales
срещу
Abdelaziz Arib и др.
(Преюдициално запитване,
отправено от Cour de cassation (Франция)
Решение на Съда (голям състав) от 19 март 2019 година
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Контрол на границите, убежище и имиграция — Регламент (ЕС) 2016/399 — Член 32 — Временно повторно въвеждане на контрол на вътрешните граници от държава членка — Незаконно влизане на гражданин на трета страна — Приравняване на вътрешните граници на външни граници — Директива 2008/115/ЕО — Приложно поле — Член 2, параграф 2, буква а)“
1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Действие по отношение на лицата — Гражданин в незаконен престой, задържан в непосредствена близост до вътрешна граница — Включване — Временно повторно въвеждане от държава членка на контрол по вътрешните граници — Липса на последици
(член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета; членове 2, 25 и 32 от Регламент 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 38, 39, 45—47, 50—52, 56, 59, 62, 66 и 67 и диспозитива)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Гражданин, обект на процедура за връщане по смисъла на Директива 2008/115 — Гражданин в незаконен престой без основателна причина за невръщане — Гражданин, завърнал се в нарушение на забрана за влизане — Лишаване от свобода — Допустимост
(Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 40)
3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Кодекс на Съюза за движението през границите — Временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници — Понятия на вътрешни граници и за външни граници — Приравняване при повторно въвеждане на контрола — Липса
(членове 2, 25, 32 от Регламент 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 61 и 62)
Резюме
Вътрешна граница на държава членка, на която е възстановен контролът, не може да се приравни на външна граница по смисъла на Директивата за връщане
В решение Arib и др. (C‑444/17), постановено на 19 март 2019 г., големият състав на Съда се произнася по тълкуването на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115(1), който позволява на държавите членки, в двете положения, разгледани в тази разпоредба, да продължат да прилагат по отношение на външните си граници опростени процедури за връщане, без да трябва да следват всички предвидени със споменатата директива етапи на процедурите, за да могат по-бързо да изведат заловените при пресичане на тези граници граждани на трети страни. Съдът е постановил, че тази разпоредба, разглеждана във връзка с член 32 от Регламент № 2016/399(2), не се прилага по отношение на гражданин на трета страна, задържан в непосредствена близост до вътрешна граница в незаконен престой на територията на държава членка, дори когато по силата на член 25 от този регламент тази държава членка е въвела повторно контрол по тази граница поради сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност на въпросната държава членка.
След като установява, че член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115 не позволява на държавите членки да изключат граждани на трети страни в незаконен престой от приложното поле на тази директива, с мотива че незаконното влизане е извършено чрез преминаване на вътрешна граница, Съдът проверява дали обстоятелството, че контролът е въведен повторно от държава членка на вътрешните ѝ граници съгласно член 25 от Регламент 2016/399, може да включи в обхвата на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115 положението на гражданин на трета страна, пребиваващ незаконно на територията на тази държава членка и задържан в непосредствена близост до такава вътрешна граница.
В това отношение Съдът подчертава, на първо място, че като дерогация от приложното поле на Директива 2008/115 изключението, предвидено в член 2, параграф 2, буква a) от нея, трябва да се тълкува ограничително. Според напълно недвусмислената ѝ формулировка в това отношение, тази разпоредба се отнася до положението на гражданин на трета държава, намиращ се на „външна граница“ на държава членка или в непосредствена близост до такава външна граница. В нея не се съдържа никакво позоваване на факта, че това положение би могло да бъде приравнено на положението на гражданин на трета страна, намиращ се на вътрешна граница, по която е въведен повторно контрол съгласно член 25 от Регламент № 2016/399 или в непосредствена близост до такава вътрешна граница, като се има предвид, че към датата на приемането на посочената директива членове 23 и 28 от Регламент № 562/2006(3) вече предвиждат, от една страна, че държавите членки могат по изключение да въведат повторно контрол на вътрешните си граници в случай на сериозна заплаха за обществения им ред или вътрешната им сигурност, и от друга страна, че в такъв случай се прилагат mutatis mutandis съответните разпоредби на този регламент.
На второ място, що се отнася до целта, преследвана с член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115, Съдът е постановил, че с оглед на посочената цел няма основания да се прави разграничение между положението на гражданин на трета страна в незаконен престой, задържан в непосредствена близост до вътрешната граница, в зависимост от това дали е въведен повторно контрол на тази граници, или не е въведен, доколкото само по себе си повторното въвеждане на контрол на вътрешните граници на държава членка не води до това гражданин на трета държава в незаконен престой, заловен при преминаване на тази граница или в непосредствена близост до нея, да може да бъде отведен по-бързо или лесно от територията на Шенгенското пространство чрез незабавно отвеждане до външната граница, отколкото ако е бил задържан при полицейска проверка по смисъла на член 23, буква а) от Регламент 2016/399 на същото място, без контролът по тези граници да е бил въведен повторно.
Трето, Съдът посочва, че необходимостта от ограничително тълкуване на приложното поле на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115 се потвърждава и от анализа на контекста, в който се вписва тази разпоредба, по-специално от систематичното тълкуване на Регламент 2016/399. В действителност съгласно член 2 от Кодекса на шенгенските граници понятията „вътрешни граници“ и „външни граници“ са взаимно изключващи се, а член 32 от посочения регламент предвижда само че когато държава членка въведе повторно контрол на вътрешните граници, се прилагат mutatis mutandis единствено релевантните разпоредби на посочения кодекс относно външните граници. От друга страна, посоченият член 32 не предвижда, че в такъв случай се прилага член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115.