РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)
12 декември 2007 година(*)
„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за фигуративна марка „CORPO LIVRE“ — Национални и международни словни марки „LIVRE“ — Късно представяне на доказателство за използването на по-ранни марки“
По дело T‑86/05
K & L Ruppert Stiftung & Co. Handels-KG, установено в Weilheim (Германия), за което се явяват адв. D. Spohn и адв. A. Kockläuner,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която се явява г‑н G. Schneider, в качеството на представител,
ответник,
като другите страни в производството пред апелативния състав на СХВП са били
Natália Cristina Lopes de Almeida Cunha, с адрес в Vila Nova de Gaia (Португалия),
Cláudia Couto Simões, с адрес в Vila Nova de Gaia,
Marly Lima Jatobá, с адрес в Vila Nova de Gaia,
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 7 декември 2004 г. (преписка R 328/2004‑1) относно производство по възражение между K & L Ruppert Stiftung & Co. Handels‑KG и Natália Cristina Lopes de Almeida Cunha, Cláudia Couto Simões и Marly Lima Jatobá,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),
състоящ се от: г‑н A. W. H. Meij, изпълняващ функцията на председател, г‑жа I. Pelikánová и г‑н S. M. Papasavvas, съдии,
секретар: г‑жа K. Andová, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 22 февруари 2005 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 23 юни 2005 г.,
след съдебното заседание от 12 юни 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 16 август 2000 г. Natália Cristina Lopes de Almeida Cunha, Cláudia Couto Simões и Marly Lima Jatobá подават заявка пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен, за регистрация на възпроизведената по-долу фигуративна марка на Общността.
2 Стоките, за които е заявена регистрация, спадат към класове 18 и 25 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, като за всеки един от тези класове съответстват на следното описание:
– „пътни сандъци; ръчни дамски чанти; плажни чанти; пътни чанти; калъфи от кожа или картон-кожа (имитация на кожа); пътнически несесери (кожени изделия); ключодържатели (кожени); куфарчета за документи; портмонета, не от благороден метал“, спадащи към клас 18,
– “дрехи, в частност плажно облекло и спортно облекло; обувки, в частност плажни обувки и спортни обувки; накити за глава“, спадащи към клас 25.
3 Заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 33/2001 от 9 април 2001 г.
4 На 4 юли 2001 г. жалбоподателят прави възражение срещу регистрацията на заявената марка на основание член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Възражението е насочено срещу стоките от клас 25.
5 Възражението се основава на следните по-ранни марки (наричани по-нататък „по-ранните марки“):
– германска словна марка № 1 173 609, „LIVRE“, заявена на 23 март 1990 г., регистрирана на 5 март 1991 г., с подновена регистрация с действие от 24 март 2000 г., за обозначаване на „дрехи и обувки“, спадащи към клас 25,
– международна словна марка № 568 850, „LIVRE“, заявена на 27 март 1991 г. и регистрирана на 3 юни 1991 г., с действие по отношение на Австрия, Франция и Италия, за обозначаване на „дрехи и обувки“, спадащи към клас 25.
6 По искане на заявителите на марката на Общността от 19 април 2002 г. СХВП определя, с писмо от 8 май 2002 г., срок до 9 юли 2002 г. за жалбоподателя, за да докаже използване на по-ранните марки, в съответствие с член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94, както и с правило 20, параграф 4 и с правило 22 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), в редакцията му, приложима към фактите в дадения случай.
7 На 9 юли 2002 г. представителят на жалбоподателя представя в 16 ч. и 56 мин. чрез факс искане за продължаване на срока до 9 септември 2002 г. Искането е обосновано както следва:
„За съжаление все още не сме получили необходимите документи, за да докажем, че по-ранната марка е използвана, но ще напомним на възразяващия да ги предостави бързо. По тази причина Ви молим да ни разрешите продължаването на срока.“
8 С писмо от 15 юли 2002 г. СХВП съобщава на жалбоподателя, че искането му за продължаване на срока не е уважено, тъй като посочените от него мотиви не показват наличие на изключителни и непредвидени обстоятелства.
9 На 6 септември 2002 г. жалбоподателят все пак представя на СХВП различни документи, за да докаже използването на по-ранните марки. На 9 септември 2002 г. той оспорва отказа за продължаване на срока и прави искане да бъдат взети предвид документите, представени независимо от изтичането на първоначалния срок.
10 На 11 октомври 2002 г. СХВП уведомява страните, че няма да бъдат взети предвид нито документите, изпратени на 6 септември 2002 г., нито съображенията от 9 септември 2002 г.
11 С решение от 2 март 2004 г. отделът по споровете отхвърля възражението на жалбоподателя поради липса на доказателства за използване на по-ранните марки.
12 На 29 април 2004 г. жалбоподателят подава жалба срещу това решение. В жалбата той твърди, че с оглед на практиката на СХВП по отношение на предоставянето на продължаване на срокове оправдано е можел да очаква, че в рамките на настоящата процедура ще му бъде предоставено първоначално продължаване. На следващо място жалбоподателят изтъква, че лицето, което е оправомощено в дружеството да подпише клетвената декларация, представляваща едно от доказателствата за използването на по-ранните марки, е отсъствало поради пътуване към момента на изтичането на срока.
13 С решение от 7 декември 2004 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Той приема по същество, че:
– в съответствие с правило 71 от Регламент № 2868/95 СХВП може да отхвърли искане за продължаване на срок, когато то не е обосновано от обстоятелствата; в дадения случай обаче искането за продължаване на срока е било направено едва няколко часа преди изтичането на срока и в него не се посочвали особени причини,
– освен това представеното след изтичането на срока оправдание (отсъствие поради отпуск) не представлявало изключително обстоятелство и е било предвидимо преди изтичането на срока,
– вземането предвид от апелативния състав на документите, които са представени след изтичането на срока, не е било оправдано с оглед на съдържанието на правило 22 от Регламент № 2868/95, в редакцията му, приложима към фактите в дадения случай, и на свързаната с него съдебна практика (Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2002 г. по дело Institut für Lernsysteme/СХВП – Educational Services (ELS) (T‑388/00, Recueil, стр. II‑4301) и Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. по дело MFE Marienfelde/СХВП — Vétoquinol (Hipoviton) (T‑334/01, Recueil, стр. II‑2787).
Производство и искания на страните
14 След изслушване на страните, с определение от 24 април 2006 г., председателят на втори състав на Първоинстанционния съд разпорежда спиране на производството до произнасяне на окончателно решение по делото, довело до Решение на Съда от 13 март 2007 г. по дело СХВП/Kaul (C‑29/05 P, Сборник, стр. І‑2213). В рамките на процесуално-организационните действия страните са поканени в съдебното заседание да изразят становище по отношение на изводите, които според тях се налагат за настоящото дело от Решение по дело СХВП/Kaul, посочено по-горе.
15 С решение на председателя на Първоинстанционния съд от 21 март 2007 г. г-н A. W. H. Meij е определен за изпълняващ функциите на председател, за да замести г-н J. Pirrung, който е възпрепятстван да участва в съдебния състав, а г-н S. Papasavvas е определен за попълване на състава.
16 Жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
17 СХВП иска от Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
18 В подкрепа на своите искания жалбоподателят се позовава на пет правни основания, изведени съответно от неправилно прилагане на правило 71 от Регламент № 2868/95 във връзка с правило 22 от същия регламент, от нарушение на задължението за мотивиране съгласно член 73 от Регламент № 40/94, от нарушение на член 74, параграфи 1 и 2 от същия регламент и на последно място, от нарушение на принципа на диспозитивното начало, както и на някои общи разпоредби, които са резултат от естеството на производството inter partes.
По първото правно основание, изведено от неправилно прилагане на правило 71 от Регламент № 2868/95 във връзка с правило 22 от същия регламент
Доводи на страните
19 Жалбоподателят счита, че е представил пред отдела по споровете искане за продължаване на срока за представяне на доказателства за използването на по-ранните марки, което е в съответствие с правило 71 от Регламент № 2868/95. Това било първо искане за продължаване, направено по време на процедурата, и било мотивирано от обстоятелството, че доказателствата не са могли да бъдат събрани в определения срок. Освен това искането било получено от СХВП преди изтичането на срока, а именно в последния ден от същия, и не съществувало правило, което да не допуска продължаването да бъде поискано в последния ден от срока. Що се отнася до мотивацията на неговото искане, жалбоподателят счита, че тя е достатъчна за първо искане за продължаване, по-специално доколкото то е било представено по време на ваканционен период. Той изтъква, че лицето, което отговаря за документите, свързани с марки в дружеството, отсъствало за дълъг период поради пътуване и по тази причина не е било в състояние да събере документите, удостоверяващи използването на по-ранните марки. Освен това той твърди, че в СХВП съществувала практика да се приемат първите искания за продължаване на срока, дори и да не са подробно мотивирани.
20 Като се основава на текста на правило 71 от Регламент № 2868/95 СХВП счита, че за да обосноват продължаването на срока обстоятелствата, посочени в подкрепа на такова искане, трябва да бъдат от изключителен характер. Във връзка с това тя препраща към Насоките относно процедурите пред нея, публикувани на интернет страницата ѝ, както и към различните езикови редакции на правило 71. СХВП счита, че в случая представената от жалбоподателя мотивация, според която доказателствата все още не могат да бъдат събрани, не представлява нищо друго освен потвърждение на обстоятелството, че срокът не може да се спази и следователно не може да обоснове продължаването на същия.
Съображения на Първоинстанционния съд
21 Правило 71, параграф 1, второ изречение от Регламент № 2868/95 предвижда, че „[п]ри подходящи обстоятелства [СХВП] може да разрешава удължаване на определен срок, ако заинтересованата страна е поискала такова удължаване и ако молбата за това е представена преди изтичането на първоначално определения срок“. От това следва, че продължаването на сроковете не е автоматично, а зависи от съответните обстоятелства във всеки конкретен случай, които могат да го обосноват, както и от представянето на искане за продължаване. Това важи на още по-силно основание в производство inter partes, в рамките на което предоставянето на предимство на едната страна ще доведе до поставяне на другата страна в неизгодно положение. Следователно в подобен случай СХВП трябва да гарантира своята безпристрастност по отношение на страните.
22 Страната, която иска продължаване на срока, трябва да посочи обстоятелствата, които могат да го обосноват, тъй като продължаването се иска и евентуално предоставя в неин интерес. Освен това, когато тези обстоятелства се отнасят само за страната, която иска продължаването, както е в дадения случай, единствено последната може да предостави на СХВП надлежна информация за тях. Следователно, за да може отделът по споровете да прецени дали са налице обстоятелства, които обосновават евентуално продължаване на срока, те трябва да бъдат посочени в искането за продължаване.
23 В случая жалбоподателят е мотивирал искането за продължаване на срока с посочената в точка 7 по-горе формулировка. Представителят на жалбоподателя обяснява, че последният все още не му е предоставил необходимите документи и че ще му напомни необходимостта да направи това бързо. Следователно посочва причината, поради която самият той не е в състояние да изпрати в определения срок на СХВП документите, доказващи използването на по-ранните марки. За сметка на това той не посочва причините, поради които жалбоподателят не е бил в състояние да му предостави посочените документи. Именно тази информация обаче е следвало да бъде дадена на отдела по споровете, за да може той да прецени дали са налице обстоятелства, които обосновават евентуално продължаване на срока. Макар в писмото си от 9 септември 2002 г. жалбоподателят да обяснява, че лицето, което отговаря за тези документи в дружеството, е отсъствало към момента на изтичането на срока поради пътуване, трябва да се отбележи, че независимо от това дали сам по себе си този факт е достатъчен, за да обоснове исканото продължаване, това обяснение е достигнало до СХВП два месеца след искането за продължаване, подадено в последния ден от срока. Следователно трябва да се констатира, че жалбоподателят не е посочил в искането си за продължаване причината, поради която то е било необходимо. Поради това представената от жалбоподателя мотивация в неговото искане за продължаване на срока не отговаря на изискванията на правило 71, параграф 1, изречение второ от Регламент № 2868/95, както са посочени по-горе.
24 Доколкото жалбоподателят твърди, че съгласно постоянната практика на СХВП първо продължаване на срока се предоставя автоматично въз основа на обикновено немотивирано искане, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят не е представил никакво доказателство, годно да докаже съществуването на такава практика.
25 Трябва следователно да се заключи, че отделът по споровете е приложил правилно правило 71, параграф 1, второ изречение от Регламент № 2868/95, като е отказал да продължи определения срок. От това следва, че първото правно основание, изложено от жалбоподателя, трябва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране съгласно член 73 от Регламент № 40/94
Доводи на страните
26 Жалбоподателят твърди, че нито първата, нито втората инстанция на СХВП са посочили мотиви, които да му позволят да разбере причината, поради която искането му за продължаване на определения срок за представяне на доказателства за използване на по-ранните марки е отхвърлено, и че по този начин СХВП е нарушила член 73 от Регламент № 40/94. Член 73 изисквал да бъдат уточнени причините, поради които съдържащите се в искането указания не отговарят на нормативните изисквания. Просто твърдение, че мотивите, посочени в подкрепа на искането на жалбоподателя за продължаване на срока, не са достатъчни, не отговаряло на това изискване.
27 СХВП изтъква, че когато заинтересованата страна не обосновава своето искане за продължаване на срока, като не посочва определени обстоятелства, констатацията за липса на каквото и да било обосноваване е достатъчна за мотивацията на отказа.
Съображения на Първоинстанционния съд
28 Най-напред следва да се констатира, че доколкото в обжалваното решение апелативният състав се е ограничил до това да потвърди отказа на отдела по споровете да продължи определения срок за представяне на доказателства за използване на по-ранните марки, второто правно основание следва да се разгледа с оглед на мотивите за този отказ, представени от отдела по споровете.
29 Що се отнася до задължението за мотивиране, трябва освен това да се припомни, че съгласно член 73, изречение първо от Регламент № 40/94 решенията на СХВП трябва да съдържат мотиви. Това задължение има същия обхват като предвиденото в член 253 ЕО. Според постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на индивидуалните решения има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна — да даде възможност на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност на решението (Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Delacre и др./Комисия, C‑350/88, Recueil стр. I‑395, точка 15 и Решение на Първоинстанционния съд от 28 април 2004 г по дело Sunrider/СХВП – Vitakraft-Werke Wührmann и Friesland Brands (VITATASTE и METABALANCE 44), T‑124/02 и T‑156/02, Recueil, стр II‑1149, точка 72).
30 В дадения случай отделът по споровете е мотивирал своя отказ в писмо от 15 юли 2002 г., както следва:
„Вашето искане за продължаване на срока, представено на 9 юли 2002 г., не е прието от СХВП, поради това че посочените от Вас мотиви не са приети като основание за продължаването на срока.
В съответствие с правило 71[, параграф 1] от [Регламент № 2868/95] продължаване на срокове може да се допусне само ако обстоятелствата оправдават това. Вие сте имали на разположение два месеца, за да представите поисканите доказателства [за] използване. СХВП счита, че този срок е бил достатъчен. Продължаване може да се допусне само ако са били налице изключителни и непредвидени обстоятелства.“
31 От това писмо произтича, че според отдела по споровете представените от жалбоподателя мотиви в подкрепа на искането му за продължаване на срока не установяват обстоятелства, обосноваващи продължаване на срока, и че при липса на такива обстоятелства не е възможно продължаване.
32 Предвид констатирания в точка 23 по-горе факт, че искането за продължаване на срока не съдържа достатъчно мотиви с оглед на правило 71, параграф 1, изречение второ от Регламент № 2868/95, жалбоподателят не може да упреква СХВП, че не е дала обяснение за това защо обстоятелствата в дадения случай — които жалбоподателят не е посочил — не обосновават продължаване на срока. Следователно решението за отказ е могло да се ограничи до констатацията, че липсват основателни мотиви, оправдаващи продължаване на срока, което е било достатъчно за жалбоподателя, за да може да разбере причините, поради които искането му е било отхвърлено.
33 От това следва, че второто правно основание, изтъкнато от жалбоподателя, трябва да се отхвърли.
По третото и четвъртото правно основание, изведени от нарушение на член 74, параграфи 1 и 2 от Регламент № 40/94
34 Като се има предвид че разпоредбите, чието нарушение се твърди в рамките на третото и четвъртото правно основание, са тясно свързани, двете правни основания следва да се разгледат заедно.
Доводи на страните
35 В своите писмени изявления жалбоподателят твърди, че в съответствие с принципа за функционална приемственост, развит от Първоинстанционния съд при прилагането на член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94, СХВП е следвало да вземе предвид доказателствата за използване на по-ранните марки, представени от него на 6 септември 2002 г. Той счита, че апелативният състав трябва да основе своето решение на съвкупността от посочените правни основания и на исканията, представени от жалбоподателя както в рамките на процедурата пред отдела по споровете, така и в процедурата пред апелативния състав.
36 По време на съдебното заседание жалбоподателят признава, че член 74 от Регламент № 40/94 не му предоставя никакво право да бъдат взети предвид документите, представени на 6 септември 2002 г., но въпреки това не прави формален отказ от своето трето правно основание.
37 По-нататък жалбоподателят твърди, че съгласно тълкуването на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, възприето от Съда в Решение по дело СХВП/Kaul, посочено по-горе, апелативният състав разполага с право на преценка по отношение на вземането предвид на посочените документи. Той счита, че като не е взела предвид доказателствата за използване на по-ранните марки, представени след изтичането на срока — на 6 септември 2002 г. — СХВП не е изпълнила задължението си да упражни своето право на преценка, произтичащо от посочената разпоредба. Според жалбоподателя обжалваното решение всъщност не показва, че апелативният състав е упражнил това право, а съдържа само съображения относно твърдяната небрежност и липсата на старание от негова страна. По този начин апелативният състав нарушил член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94.
38 Освен това с оглед на обстоятелството, че е изминала повече от една година и половина след съобщението от 11 октомври 2002 г. за отхвърляне на доказателствата на жалбоподателя, преди отделът по споровете да постанови решение, отказът да бъдат взети предвид доказателствата за използване на по-ранните марки, които са представени след изтичането на срока — обратно на това, което било прието от втори апелативен състав на 15 декември 2000 г. по преписка R 714/1999‑2 SAINCO/SAINCOSA — бил неправомерен.
39 СХВП отхвърля доводите на жалбоподателя по отношение на твърдяното задължение за вземане предвид на късно представени документи.
40 Що се отнася до правото на преценка на СХВП, последната твърди по време на съдебното заседание, че правило 22, параграф 1, второ изречение от Регламент № 2868/95, в редакцията му, приложима към фактите в дадения случай, ясно постановява, че ако възразяващият не представи доказателство за използването в определения срок, СХВП отхвърля възражението. В своето решение по дело HIPOVITON, посочено по-горе (точка 56), Първоинстанционният съд вече бил приел, че това правило не трябва да се тълкува в смисъл, че представянето на нови данни е напълно изключено след като срокът е изтекъл. Според СХВП това тълкуване било потвърдено от Съда в неговото решение по дело СХВП/Kaul, посочено по-горе (точка 43), който, произнасяйки се по член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 приема, че СХВП разполага с широко право на преценка по отношение на вземането предвид на късно представени данни.
41 В този контекст СХВП твърди, че съгласно съдебната практика на Съда, когато администрацията разполага с право на преценка, контролът на съда по отношение на направената от последната преценка се ограничава до проверка за отсъствие на явна грешка в преценката на фактите и на злоупотреба с власт.
42 В точка 44 от Решение по дело СХВП/Kaul, посочено по-горе, Съдът посочил неизчерпателно някои аспекти, които трябва да бъдат взети предвид от СХВП по отношение на упражняването на правото на преценка в рамките на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 и по-специално стадия на процедурата, в който е извършено късното представяне. Според СХВП трябва също да бъде взето предвид обстоятелството, че срокът, посочен в правило 22, параграф 1 от Регламент № 2868/95, в редакцията му, приложима към фактите в дадения случай, е предвиден като преклузивен. Според СХВП обаче колкото по-ограничително се прилагат разпоредбите, за които се отнася член 74, параграф 2, толкова по-ограничително следва да бъде неговото тълкуване. В Решение по дело СХВП/Kaul, посочено по-горе, Съдът приел също, че трябва да се запази полезното действие на разпоредбите относно сроковете. Така в дадения случай, за да се запази полезното действие на правило 22, параграф 1, член 74, параграф 2 трябвало да се тълкува ограничително.
43 Според СХВП апелативният състав е упражнил своето право на преценка в обжалваното решение. По-конкретно той посочил, че предоставените от жалбоподателя сведения били недостатъчни, за да обосноват продължаване на срока, и че правило 22, параграф 1 от Регламент № 2868/95 предвиждало преклузивен срок, който изисквал ограничително тълкуване на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94.
Съображения на Първоинстанционния съд
44 На първо място, както Съдът е приел, от формулировката на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 следва, че по общо правило и при липса на разпоредба в обратния смисъл, излагането на факти и представянето на доказателства от страните е възможно след изтичане на предвидените за това срокове съгласно разпоредбите на Регламент № 40/94, и в никакъв случай не е забранено СХВП да вземе предвид такива късно посочени или представени факти и доказателства (Решение по дело СХВП/Kaul, посочено по-горе, точка 42).
45 За сметка на това от посочения текст следва също така несъмнено, че подобно късно посочване на факти или представяне на доказателства не предоставя на направилата го страна безусловното право тези факти или доказателства да бъдат взети предвид от СХВП (Решение по дело СХВП/Kaul, посочено по-горе, точка 43).
46 От това следва, че при всички случаи за СХВП не е съществувало безусловно задължение да вземе предвид документите, късно представени от жалбоподателя на 6 септември 2002 г.
47 На второ място, възможността за страните в процедурата пред СХВП да представят факти и доказателства след изтичане на сроковете, които са определени за тази цел, не съществува безусловно, а е подчинена на условието да липсва разпоредба в обратния смисъл, както произтича от точка 42 от Решение по дело СХВП/Kaul, посочено по-горе. Само ако това условие е изпълнено СХВП ще разполага с право на преценка по отношение на вземането в предвид на късно представени факти и доказателства, което Съдът ѝ е признал при тълкуването на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94.
48 В дадения случай обаче съществува разпоредба, която не допуска да бъдат взети предвид данните, представени от жалбоподателя пред СХВП на 6 септември 2002 г., а именно член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94, така както се прилагат чрез правило 22, параграф 1 от Регламент № 2868/95, в редакцията му, приложима към фактите в дадения случай. Тази разпоредба всъщност предвижда следното:
„В случай, че в съответствие с член 43, параграф 2 или 3 от [Регламент № 40/94], възразяващата страна трябва да представи доказателства за използване на марката или да докаже, че са налице основателни причини за липсата на използване, [СХВП] я приканва да направи това в посочения от нея срок. Ако възразяващата страна не представи такива доказателства в посочения срок, [СХВП]отхвърля възражението.“
49 От второто изречение на тази разпоредба следва, че представянето на доказателство за използване на по-ранната марка след изтичането на определения за това срок по принцип води до отхвърляне на възражението, без СХВП да разполага с право на преценка в това отношение. Всъщност реалното използване на по-ранната марка представлява предварителен въпрос, който като такъв трябва да бъде разрешен преди да бъде взето решение по самото възражение (Решение на Първоинстанционния съд от 16 март 2005 г. по дело L’Oréal/СХВП – Revlon (FLEXI AIR), T‑112/03,Recueil, стр. II‑949, точка 26).
50 Както посочва СХВП Първоинстанционният съд наистина е приел в своето решение по дело HIPOVITON, посочено по-горе (точка 56), че правило 22, параграф 1, второ изречение не може да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъдат взети предвид допълнителни доказателства предвид настъпването на нови обстоятелства, дори да са представени след изтичането на срока. При все това условията за такова вземане предвид не са изпълнени в дадения случай. В действителност, от една страна, доказателствата, които жалбоподателят е представил на 6 септември 2002 г., не са били допълнителни, а са първите и единствени доказателства за използване на по-ранните марки, представени от него. От друга страна, в този случай не съществуват нови обстоятелства, които да могат да обосноват късното представяне на доказателства, независимо дали са допълнителни или не.
51 От това следва, че в дадения случай СХВП не е разполагала с право на преценка по отношение на вземането предвид на доказателствата, представени от жалбоподателя на 6 септември 2002 г.
52 Следователно третото и четвъртото правно основание, посочени от жалбоподателя, трябва да се отхвърлят.
По петото правно основание, изведено от нарушение на принципа на диспозитивното начало, както и на някои общи разпоредби, които са резултат от естеството на производството inter partes
Доводи на страните
53 Жалбоподателят твърди, че СХВП е нарушила принципа на диспозитивното начало, както и някои общи разпоредби, които са резултат от производството inter partes и изискват да се гарантира равно третиране на възразяващия и заявителя на марка на Общността. По-конкретно, жалбоподателят оспорва обстоятелството, че СХВП не е предоставила за преценка на другата страна въпроса за допълнителния срок, в съответствие с правило 71, параграф 2 от Регламент № 2868/95.
54 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Първоинстанционния съд
55 Правило 71, параграф 2 от Регламент № 2868/95 предвижда, че при наличие на две или повече страни СХВП може да удължава срок при наличие на съгласие на другите страни.
56 В това отношение трябва да се констатира, че твърдението на жалбоподателя, според което евентуалното съгласие на другата страна в процедурата пред СХВП за продължаване на срока, определен за представяне на доказателства за използване, е можело да доведе отдела по споровете до продължаване на посочения срок, произтича от неправилно тълкуване на тази разпоредба. Всъщност от цялата структура на правило 71 е видно, че параграф 2 от него не посочва едно-единствено условие за продължаване на срок, а добавя допълнително условие към тези, които са предвидени в параграф 1, а именно, че продължаването трябва да бъде поискано от съответната страна преди изтичането на определения срок и да бъде обосновано от обстоятелствата.
57 Следователно СХВП основателно е приела, че щом нормативните изисквания за продължаване на срока не са били изпълнени (вж. точка 23 по-горе), въпросът за продължаването на срока не трябва да се представя на другата страна.
58 От това следва, че петото правно основание, изтъкнато от жалбоподателя, трябва да се отхвърли.
59 Предвид че са отхвърлени всички правни основания на жалбоподателя, жалбата трябва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
60 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е изгубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда жалбоподателя K & L Ruppert Stiftung & Co. Handels-KG да заплати съдебните разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 декември 2007 година.
Секретар | | Изпълняващ функцията на председател |