ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. MENGOZZI
представено на 28 юли 2016 година(1)
Дело C‑173/15
GE Healthcare GmbH
срещу
Hauptzollamt Düsseldorf
(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия)
„Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Митническа стойност — Включване в митническата стойност на лицензионните такси или възнаграждения за марка — Плащане на лицензионните такси или възнаграждения за марка в полза на дружество, което е свързано с продавача и купувача на стоките — Лицензионни такси или възнаграждения при продажба на стоки, както и при предоставяне на услуги и за използване на защитено наименование — Пропорционално разпределение въз основа на обективни и подлежащи на количествена оценка данни“
I – Въведение
1. Могат ли лицензионни такси или възнаграждения за марка да бъдат включени в митническата стойност на внесените стоки, въпреки че техният размер не е бил известен към момента на възникване на митническото задължение? При утвърдителен отговор, трябва ли тези лицензионни такси или възнаграждения за марка да бъдат платени и при какви условия, когато те не се отнасят изцяло до внесените стоки и когато и купувачът, и продавачът принадлежат към същата група от дружества като предприятието, на което лицензионните такси или възнаграждения трябва да бъдат платени?
2. Такива са по същество отправените от Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия) преюдициални въпроси, които се отнасят до тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността(2), изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година(3) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“)(4), както и на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92(5), изменен с Регламент (ЕО) № 1792/2006 на Комисията от 23 октомври 2006 година(6) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“)(7).
3. Тези въпроси са повдигнати в рамките на спор между дружеството GE Healthcare и Hauptzollamt Düsseldorf (Главна митническа служба Дюселдорф) във връзка с молба за възстановяване на вносни митни сборове, подадена от GE Healthcare, с мотива че заплатеният на дружеството М. размер на лицензионните такси за марка не е трябвало да се прибавя към митническата стойност на стоките, които GE Healthcare e внeсло в Общността от продавачи от трети страни, принадлежащи към същата група от дружества, а именно групата General Electric (наричана по-нататък „групата GE“).
4. По-конкретно, от преписката е видно, че на 1 януари 2003 г. дружеството, чийто универсален правоприемник е GE Healthcare, сключва лицензионен договор (trademark agreement) с дружеството М., което също принадлежи към групата GE. Съгласно член II A от този договор дружеството М. предоставя на GE Healthcare възмездна, неизключителна лицензия за използване на марката на групата GE за произвежданите и продаваните стоки и за предоставяните на трети лица услуги при най-стриктно спазване на стандартите за качество(8). Към 31 декември всяка година дължимите на това основание лицензионни такси възлизат на 0,95 % от оборота на GE Healthcare — за използването на марката, и на 0,05 % от оборота му — за използването на търговското наименование на GE. Във връзка с изчисляването на лицензионните такси договорът урежда по-специално начина, по който GE Healthcare трябва да информира дружеството M. за цените, както и възможността на последното да проверява тези изчисления.
5. Освен това дружеството М. предоставя на GE Healthcare безвъзмездна, неизключителна лицензия по свое усмотрение да излага марката върху стоките, използвани от него за проверки, търговски мостри, скрап или отпадъци. GE Healthcare има и правото без такса да използва стоките с марката в търговските си отношения с дружества (принадлежащи към същата група), които имат правото да използват лицензията при аналогични условия на тези в лицензионния договор.
6. Според запитващата юрисдикция съгласно лицензионния договор дружеството М. разполага с широки права за извършване на мониторинг и при нарушаване на стандартите за качество има право в кратки срокове да прекрати договора.
7. При митническа проверка за периода 2007—2009 г. Главна митническа служба Дюселдорф установява по-специално, че GE Healthcare е придобило от принадлежащи към групата GE дружества стоки от трети страни, за които неправилно не са били декларирани лицензионните такси при определяне на митническата им стойност. Поради това Главна митническа служба Дюселдорф издава акт за последващо събиране на неплатените вносни митни сборове.
8. След като плаща тези мита, GE Healthcare иска тяхното възстановяване съгласно производството, уредено в член 236 от Митническия кодекс. Молбата е отправена с мотива, че лицензионните такси, платени въз основа на лицензионния договор, не представляват лицензионни такси, които следва да се прибавят към митническата стойност на внесените стоки съгласно член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс. Всъщност според GE Healthcare тези такси не се отнасят до внесените стоки и при всички положения не представляват „условие за продажбата на […] стоките“ по смисъла на посочения член.
9. След като тази молба е отхвърлена от Главна митническа служба Дюселдорф, GE Healthcare подава жалба пред запитващата юрисдикция.
10. Тъй като смята, че разрешаването на спора в главното производство зависи от тълкуването на разпоредбите на Митническия кодекс и на Регламента за прилагане, запитващата юрисдикция решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Могат ли лицензионните такси по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от [Митническия кодекс] да се включват в митническата стойност, въпреки че нито при сключването на договора, нито към релевантния за възникването на митническото задължение момент, който в случай на спор се определя от член 201, параграф 2 и член 214, параграф 1 от [посочения кодекс], не може да се установи дали ще възникне задължение за лицензионни такси?
2. При положителен отговор на първия въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да се отнасят до внесените стоки, въпреки че те се плащат и за услуги и за използването на съкращението, което е част от корена на името на общата група?
3. При положителен отговор на втория въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да бъдат условие за продажбата на стоките за износ, внесени с местоназначение в Общността по смисъла на член 32, параграф 5, буква б) от Митническия кодекс, въпреки че плащането им се изисква и се извършва от предприятие, свързано с продавача и с купувача?
4. При положителен отговор на третия въпрос и ако, както в случая, лицензионните такси се отнасят частично до внесените стоки и частично до предоставените след вноса услуги: пропорционалното разпределение, което съгласно член 158, параграф 3 от [Регламента за прилагане] и тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от Митническия кодекс в приложение 23 към [Регламента за прилагане] се извършва само на база на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, означава ли, че само митническата стойност по член 29 от Митническия кодекс може да бъде коригирана, или, в случай че митническата стойност не може да се определи по член 29 от Митническия кодекс, е възможно да се прибегне до разпределението по член 158, параграф 3 от [Регламента за прилагане] при определянето на митническата стойност по член 31 от Митническия кодекс, доколкото иначе тези разходи не биха се взели предвид?“.
II – Производство пред Съда
11. Писмени становища по тези въпроси представят страните по главното производство, германското и италианското правителство, както и Европейската комисия. В края на писмената фаза на производството Съдът приема, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе без съдебно заседание за изслушване на устните състезания, в съответствие с член 76, параграф 2 от своя Процедурен правилник.
III – Анализ
А – Предварителни бележки
12. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване на внесена стока цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности(9).
13. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност(10).
14. Така съгласно член 29 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки по принцип е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие по-специално с член 32 от този кодекс(11).
15. Член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс уточнява, че при определяне на митническата стойност „съгласно член 29“ към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят „[лицензионните] такси [и възнаграждения], свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези [лицензионни такси и възнаграждения] не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена“.
16. Съгласно член 157, параграф 1 от Регламента за прилагане за целите на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс под „[лицензионни такси и възнаграждения]“ следва да се разбира плащане за права, свързани „с продажбата за износ на внесените стоки (запазени марки, запазени образци)“ или „с използването или препродажбата на внесените стоки (авторски права, производствени процеси, неотделимо включени във внесените стоки)“.
17. Член 157, параграф 2 от Регламента за прилагане уточнява условията за прилагане на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс в смисъл, че лицензионните такси или възнаграждения следва да се прибавят към действително платената или подлежащата на плащане цена само когато това плащане, от една страна, „е свързано с [остойностяваните] стоки“, и от друга страна, „представлява условие за продажбата на тези стоки“.
18. Следователно извършването на изискваната от член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция, която се отнася до плащането на лицензионни такси или възнаграждения, зависи от изпълнението на следните три кумулативно предвидени условия, а именно лицензионните такси или възнаграждения не трябва да бъдат включени в действително платената или подлежащата на плащане цена, те трябва да бъдат свързани с внасяните стоки и купувачът трябва да е длъжен да плати тези лицензионни такси като условие за продажбата на внасяните стоки.
19. В главното производство първото от тези условия не е предмет на поставените от запитващата юрисдикция въпроси. Всъщност е безспорно, че GE Healthcare не е включило лицензионните такси или възнаграждения, отнасящи се до използването на марката — предмет на лицензионния договор между него и дружеството М., в митническата стойност на внасяните от него стоки от трети страни(12).
20. За сметка на това в основата на първите три въпроса, отправени от запитващата юрисдикция, стоят другите две условия, отнасящи се, от една страна, до „връзката“ или отношението между тези лицензионни такси или възнаграждения за марка и внасяните стоки, и от друга страна, до задължението таксите да бъдат платени като „условие за продажбата“ на тези стоки.
21. С първите два въпроса запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали лицензионните такси или възнаграждения са „свързани“ с внасяните стоки дори когато към момента на сключването на лицензионния договор или на възникване на митническото задължение е невъзможно да се определи дали трябва да бъдат платени лицензионни такси или възнаграждения, при положение че последните се плащат също и за услуги, предоставяни от GE Healthcare на други предприятия, както и за използването на търговското наименование на групата GE. При утвърдителен отговор на първите два въпроса с третия въпрос запитващата юрисдикция желае да установи дали лицензионните такси или възнаграждения за марка представляват „условие за продажбата“ на внасяните стоки, въпреки че в главното производство таксите са изисквани от предприятие, свързано както с купувача, така и с продавача на тези стоки, и се плащат в полза на същото предприятие. Както ще бъде изяснено по-нататък, разглеждането на този въпрос изисква по-специално тълкуване на член 160 от Регламента за прилагане, който по същество предвижда, че когато купувачът на внасяните стоки плаща лицензионни такси или възнаграждения на трето лице, тези лицензионни такси или възнаграждения могат да се приемат за условие за продажбата на стоките само ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане.
22. Единствено ако отговорът на третия въпрос също е утвърдителен, четвъртият въпрос на запитващата юрисдикция е дали предвидената в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция, състояща се съгласно член 158, параграф 3 от Регламента за прилагане в пропорционално разпределение между, от една страна, лицензионните такси или възнаграждения, отнасящи се до внасяните стоки, и от друга страна, тези относно предоставяните от GE Healthcare услуги, може да бъде извършена само ако митническата стойност може да се определи на базата на посочената в член 29 от Митническия кодекс договорна стойност, но не и въз основа на субсидиарния метод, предвиден в член 31 от посочения кодекс, към който член 32 от Кодекса не препраща изрично.
23. След тези уточнения следва последователно да се разгледат очертаните въпроси.
Б – По първите два преюдициални въпроса — свързани ли са лицензионните такси или възнаграждения за марка с внасяните стоки?
24. На първо място, запитващата юрисдикция по същество задава въпроса дали лицензионните такси или възнаграждения са „свързани“ с внасяните стоки по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс дори когато към момента на сключването на лицензионния договор или на възникване на митническото задължение не е сигурно дали тези лицензионни такси или възнаграждения ще трябва да се платят. На второ място, тя има съмнения по въпроса дали тези лицензионни такси или възнаграждения отговарят на същото условие, когато се плащат не само за предлагането на пазара на внасяните стоки, но и за услуги, предоставяни от GE Healthcare на други предприятия, както и за използването на търговското наименование на групата GE.
25. Докато GE Healthcare смята, че подобни обстоятелства изключват възможността лицензионните такси или възнаграждения да се приемат за отнасящи се до внасяните стоки, поради което предвидената в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция не следва да се извършва, то останалите заинтересовани лица са на обратното мнение.
26. От своя страна бих искал най-напред да припомня, че в контекста на преюдициалното запитване само запитващата юрисдикция, а не Съдът, следва да преценява фактите по спора в главното производство, и по-специално условията по сключения между GE Healthcare и дружеството М. лицензионен договор.
27. В това отношение, видно от разясненията на запитващата юрисдикция, съгласно този договор, докато внасяните стоки, върху които е поставена защитената марка, се предлагат на трети по отношение на групата GE лица при заплащане на лицензионни такси или възнаграждения от страна на GE Healthcare, последното освен това може без заплащане на лицензионни такси да внася определени стоки, върху които е поставена защитената марка, а именно стоките, използвани с цел изпитване, като мостри, като скрап или отпадъци, както и стоките, препродавани на други дружества от групата GE, които по същия начин като GE Healthcare са длъжни да плащат лицензионни такси или възнаграждения. В допълнение, съгласно разясненията на запитващата юрисдикция размерът на лицензионните такси или възнаграждения за марка се определя в зависимост от годишния оборот на GE Healthcare, който включва и предоставените от това дружество услуги с помощта на внесените стоки.
28. Така тези обстоятелства пораждат съмнения у запитващата юрисдикция по въпроса дали лицензионните такси или възнаграждения се отнасят до вноса на стоките. Всъщност, от една страна, изглежда, че плащането на таксите зависи от използването на стоките, тоест от последваща на вноса им операция, към момент, когато митническото задължение вече е възникнало и стоките са допуснати за свободно обращение. От друга страна, размерът на подлежащите на плащане лицензионни такси и възнаграждения не се определя въз основа на цената на всяка внесена стока.
29. Относно първия аспект от преписката е видно, че задължението за плащане на лицензионни такси или възнаграждения във връзка с използването на марката, поставена върху внасяните от GE Healthcare стоки, е предвидено в лицензионния договор, с изключение на посочените в точка 27 по-горе специфични случаи, при които е налице освобождаване от заплащането им. Затова тези лицензионни такси или възнаграждения всъщност се отнасят до внасяните стоки, макар точният им размер да не се определя при сключването на лицензионния договор или по-късно — при приемането на митническата декларация или към момента на възникване на митническото задължение.
30. Както правилно посочват германското правителство и Комисията, член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс не включва сред условията за прилагане изискването размерът на лицензионните такси или възнаграждения, които купувачът на внасяните стоки следва да плати, да бъде определен още в момента на възникване на митническото задължение.
31. Разпоредбите на Регламента за прилагане потвърждават, че е напълно възможна последваща корекция на подлежащата на плащане цена след възникването на митническото задължение. Така съгласно член 156а, параграф 1 от Регламента за прилагане при заявление от заинтересовано лице митническите органи могат да разрешат някои елементи, които следва да се добавят към действително платената или платима цена, макар и да не могат да се определят количествено към момента на възникване на митническото задължение, да бъдат определяни на базата на подходящи и специфични критерии. В допълнение, член 254 от същия регламент позволява на митническите органи по молба на декларатора да приемат непълна декларация за допускане за свободно обращение, която съгласно член 257 от този регламент може да съдържа предварителни данни за митническата стойност. Тази декларация може впоследствие да бъде допълнена или дори заменена при условията, предвидени в членове 256, 257 и 259 от посочения регламент.
32. Впрочем, ако лицензионните такси или възнаграждения по никакъв начин не биха могли да се признаят за отнасящи се до внасяните стоки, щом размерът им не е определен към момента на възникване на митническото задължение, това положение би накърнило полезното действие на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс. Всъщност, както личи от точка 14 от коментар № 3 на Комитета по Митническия кодекс (Отдел — Митническа стойност) относно включване на роялти и лицензни такси в митническата стойност, тези такси и възнаграждения по принцип се изчисляват след вноса на остойностяваните стоки(13). Именно това обстоятелство изисква или отлагане на окончателното определяне на митническата стойност в съответствие по-специално с член 257 от Регламента за прилагане, или извършване на корекцията, предвидена в член 156а от този регламент.
33. Според мен от това следва, че член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс не налага изискване размерът на лицензионните такси или възнаграждения за марка да бъде определен най-късно в момента на възникване на митническото задължение, за да може да се приложи предвидената в този член корекция на митническата стойност на внасяните стоки.
34. Вторият аспект, който се отнася до обстоятелството, че съгласно лицензионния договор размерът на платимите лицензионни такси или възнаграждения се определя независимо от цената на всяка внесена стока, според мен не позволява да се изключи възможността лицензионните такси или възнаграждения за марка да бъдат свързани или да се отнасят до внасяните стоки.
35. Действително съгласно член 161, втора алинея от Регламента за прилагане може да се приеме, че плащането на лицензионната такса или възнаграждение е свързано с остойностяваните стоки, когато методът за изчисление на размера на тази лицензионна такса зависи от цената на внесените стоки.
36. Тази разпоредба обаче не означава, че в случай като този в главното производство, когато лицензионната такса или възнаграждение не се определя в зависимост от цената на всяка внесена стока, е изключена всякаква връзка между тази лицензионна такса или възнаграждение и внасяната стока.
37. Всъщност от член 161, втора алинея от Регламента за прилагане следва, че плащането на лицензионната такса или възнаграждение „може да се отнася до [остойностяваните] стоки […]“ дори когато размерът на посочената лицензионна такса или възнаграждение „се изчислява[…] независимо от цената на внесените стоки“.
38. В случая е безспорно, че размерът на подлежащите на плащане лицензионни такси или възнаграждения съответства на процент от оборота, генериран от продажбата на внесените стоки, върху които е поставена марката — предмет на лицензионния договор. Така таксите се плащат за използването на поставената върху внасяните стоки марка.
39. Това положение отговаря на двете посочени в член 159 от Регламента за прилагане изисквания, чиято цел е да разяснят, в специфичния контекст на търговските марки, условието за наличие на „връзка“ между плащането на лицензионни такси или възнаграждения за марка и внасяните стоки. Така този член уточнява, че лицензионната такса или възнаграждение за правото да се използва търговска марка се добавя към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяната стока, ако „лицензионната такса или възнаграждение се отнасят за стоки, които са препродадени в същото състояние или са подложени само на незначителна преработка след вноса“, и ако „стоките се предлагат на пазара с търговска марка, поставена преди или след внасянето, за [която] е заплатен[а] […] лицензионна[та] такса [или възнаграждение]“.
40. Тъй като именно такъв е случаят в главното производство, то плащането на лицензионните такси или възнаграждения е „свързано“ с внасяните стоки, върху които е поставена защитената марка, и по-специално с годишната печалба, генерирана от продажбата на тези стоки(14).
41. Както поддържа германското правителство, обстоятелството, че лицензионните такси или възнаграждения могат частично да се отнасят и до предоставяне на услуги след вноса на посочените стоки или — при незначителен процент — до използването на търговското наименование GE, не означава, че лицензионните такси или възнаграждения са лишени от всякаква връзка с внасяните стоки по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс.
42. В действителност, както правилно отбелязват германското правителство и Комисията, Регламентът за прилагане предвижда хипотеза, при която се оказва необходимо разпределение на лицензионните такси и възнаграждения, доколкото те се отнасят само частично до внасяните стоки. Всъщност съгласно член 158, параграф 3 от този регламент, „ако […] лицензионните такси [или възнаграждения] се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до дейности или услуги след вноса, трябва да се направи съответно пропорционално разпределение само на база на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, съгласно с тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от [Митническия кодекс] в приложение 23 [от Регламента за прилагане]“.
43. Следователно член 158, параграф 3 от Регламента за прилагане предполага, че условието по член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс е изпълнено дори когато лицензионните такси или възнаграждения се отнасят само частично до внасяните стоки. В този случай корекцията на митническата стойност на тези стоки ще се основава на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, които позволяват да се определи размерът на лицензионните такси или възнаграждения, отнасящи се единствено до внасяните стоки, като се изключат другите елементи или последващи операции, включително предоставянето на услуги, които нямат отношение към вноса на стоките.
44. Следователно условието, че съгласно член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс лицензионните такси или възнаграждения трябва да бъдат свързани с остойностяваните внасяни стоки, е изпълнено дори когато тези лицензионни такси или възнаграждения се отнасят само отчасти до внасяните стоки.
45. Поради това предлагам на първите два преюдициални въпроса да се отговори по следния начин. От една страна, член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че не налага изискване размерът на лицензионните такси или възнаграждения за марка вече да бъде определен към момента на възникването на митническото задължение, за да може да се приложи предвидената в този член корекция на митническата стойност на внасяните стоки, върху които е поставена посочената марка. От друга страна, член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс допуска, че лицензионните такси или възнаграждения за марка са „свързани“ с внасяните стоки, върху които е поставена посочената марка, по смисъла на този член и на член 157, параграф 2 от Регламента за прилагане, дори когато тези лицензионни такси или възнаграждения се отнасят само отчасти до посочените стоки.
В – По третия преюдициален въпрос — представлява ли плащането на лицензионните такси или възнаграждения за марка „условие за продажбата“ на внасяните стоки?
46. При утвърдителен отговор на първите два въпроса с третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали лицензионните такси или възнаграждения представляват „условие за продажбата“ на внасяните стоки по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс, въпреки че в главното производство те са изисквани от предприятие, което е свързано както с купувача, така и с продавача на тези стоки, и са плащани в полза на същото предприятие.
47. Припомням, че съгласно член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс лицензионните такси или възнаграждения се включват в митническата стойност на внасяните стоки, ако купувачът „трябва“ да ги плати пряко или косвено като „условие за продажбата“ на остойностяваните стоки. Член 157, параграф 2 от Регламента за прилагане възпроизвежда това изискване.
48. Въпреки това нито член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс, нито член 157, параграф 2 от Регламента за прилагане уточняват какво означава „условие за продажбата“ на внасяните стоки.
49. Видно от точка 12 от коментар № 3 на Комитета по Митническия кодекс (Отдел — Митническа стойност) относно включване на роялти и лицензни такси в митническата стойност, въпросът, на който трябва да се отговори, е дали продавачът е готов да продава стоките без плащане на лицензионни такси или възнаграждения. Това условие може да бъде предвидено изрично или да е имплицитно, без непременно да следва от клаузите на лицензионния договор.
50. Както вече бе посочено, макар да нямат задължителна правна сила, становищата или заключенията на Комитета по Митническия кодекс представляват важно средство за осигуряване на еднаквото прилагане на Митническия кодекс от митническите органи на държавите членки и затова могат да се приемат за валидно средство за тълкуването на посочения кодекс(15).
51. Всъщност според мен е съвсем правилно да се приеме, че плащането на лицензионна такса или възнаграждение представлява „условие за продажбата“ на внасяните стоки, ако продавачът (или свързано с него лице) не е готов да продава или не може да продава стоките без плащане на лицензионната такса или възнаграждение, или, с други думи, ако купувачът не може да придобие внасяните стоки без заплащането на лицензионната такса(16).
52. Преценката относно изпълнението на това условие следва да се извърши от запитващата юрисдикция с оглед на всички документи, сред които по-специално лицензионния договор и договорите за продажба на стоките, както и на обстоятелствата по главното производство.
53. В това отношение следва да се отбележи, че третият въпрос на запитващата юрисдикция сякаш изхожда от виждането, че това условие, посочено в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс и в член 157, параграф 2 от Регламента за прилагане, би могло a priori да бъде изпълнено.
54. Запитващата юрисдикция обаче си задава въпроса дали случаят в главното производство, който се характеризира с тристранно правоотношение (купувач — лицензополучател, продавач и лицензодател) в рамките на една и съща група от дружества, съответства на положението, описано в член 160 от Регламента за прилагане. Всъщност съгласно тази разпоредба, „[к]огато купувачът плаща […] лицензионна такса [или възнаграждение] на трето лице, условията, предвидени в член 157, параграф 2 [от Регламента за прилагане], не се смятат за изпълнени, освен ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане“(17).
55. В главното производство е безспорно, че лицето, което получава плащането на лицензионните такси, е това, което изисква от GE Healthcare тяхното заплащане.
56. От гледна точка на тълкуването на член 160 от Регламента за прилагане трябва да се установи дали „трето[то] лице“, в полза на което е плащането, и „свързаното лице“ могат да бъдат едно и също лице. На практика, ако това е така, ще може да се приеме за изпълнено условието, предвидено в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс и в член 157, параграф 2 от Регламента за прилагане, съгласно което плащането на лицензионната такса или възнаграждение трябва да бъде „условие за продажбата“ на внасяните стоки.
57. С изключение на жалбоподателя в главното производство, който въз основа най-вече на текста на немски език на член 160 от Регламента за прилагане в крайна сметка стига до извода, че този член се прилага само спрямо четиристранни правоотношения, при които „третото лице“ е различен субект от купувача, продавача и от „свързано[то] с [последния] лице“, останалите страни, представили писмени становища, са на мнение, че нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане изключват възможността лицето, в чиято полза е плащането на лицензионните такси или възнаграждения, и свързаното с продавача на внасяните стоки лице да бъдат един и същ субект или образувание.
58. Аз също споделям това виждане.
59. Най-напред, искам да уточня, че запитващата юрисдикция не отправя въпрос до Съда относно естеството на отношенията или интензитета на връзките между продавача и „свързано[то] с него лице“. Всъщност тя предполага, че дружеството М. е свързано с продавача/продавачите на внасяните от GE Healthcare стоки поради обстоятелството, че всички тези предприятия са дружества, които принадлежат към групата GE и са контролирани, пряко или косвено, от дружеството майка на тази група.
60. С оглед на предоставените от запитващата юрисдикция данни това положение ми се струва правилно. Действително, видно от член 143, параграф 1, буква е) от Регламента за прилагане, който е относим за тълкуването на съдържащите се в Митническия кодекс и в Регламента за прилагане разпоредби относно митническата стойност на стоките, две лица се считат за свързани, „[ако и двете] са пряко или косвено контролирани от трето лице“.
61. По-нататък, както признава германското правителство, тълкуването на жалбоподателя в главното производство би могло да се обоснове от текста на немски език на член 160 от Регламента за прилагане, доколкото от него изглежда, че във втората част на този член става въпрос за трето лице по отношение както на продавача, така и на свързаното с него лице(18).
62. Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете на всички езици на Съюза. В случай на несъответствие между текстовете на дадена разпоредба от правото на Съюза на различните езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част(19).
63. Така никоя от другите езикови версии на член 160 от Регламента за прилагане не съдържа второ посочване на „трето[то] лице“, на което се плащат лицензионните такси(20).
64. Това обстоятелство обаче не е решаващо. Всъщност задължението на купувача да извърши „това плащане“ (на английски език „that payment“) очевидно се отнася до плащането на лицензионните такси или възнаграждения, което този купувач трябва да извърши в полза на „трето[то] лице“.
65. Обстоятелството, че свързано с продавача лице не може да се приеме за „трето лице“ по смисъла на член 160 от Регламента за прилагане, не означава, че плащането на лицензионни такси или възнаграждения не представлява „условие за продажбата“ на внасяните стоки по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс.
66. Всъщност това, което според мен е от значение, е не толкова лицето, в полза на което се плащат лицензионните такси или възнаграждения, а както вече бе посочено, въпросът дали купувачът на внасяните стоки има възможност да ги придобие от продавача, без да плаща лицензионни такси или възнаграждения. С други думи, не е решаващо дали става въпрос за тристранно или четиристранно правоотношение, стига продавачът или свързаното с него лице да изискват по един или друг начин от купувача на внасяните стоки да заплати лицензионните такси или възнаграждения. В крайна сметка трябва да се установи дали свързаното с продавача лице може да принуди или да контролира купувача и/или продавача, така че да се гарантира, че стоките, върху които е поставена марката — предмет на лицензионния договор, ще бъдат внасяни само при заплащане на лицензионните такси или възнаграждения за марка.
67. Разбира се, ако купувачът е длъжен да плати лицензионните такси или възнаграждения на продавача на внасяните стоки, критерият „условие за продажбата“ по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс е изпълнен и не се поставя въпросът дали член 160 от Регламента за прилагане следва да се приложи. По същия начин, ако лицензионните такси или възнаграждения трябва да се платят на свързано с продавача лице, за да се съгласи той да предостави стоките на купувача, може да се предполага, че това плащане представлява „условие за продажбата“ на тези стоки.
68. В случая по главното производство, при който в рамките на многонационална група от свързани помежду си дружества изпълнението на задължението за заплащане на лицензионни такси или възнаграждения за марка се изисква от свързано с продавача лице в полза на същото това свързано лице, може също да се предполага, че продавачът доставя на купувача стоките, върху които е поставена защитената марка, единствено защото купувачът трябва да плати лицензионните такси или възнаграждения за марка на свързаното с този продавач лице.
69. Това тълкуване се подкрепя от точка 13 от коментар № 3 на Комитета по Митническия кодекс (Отдел — Митническа стойност) относно включване на роялти и лицензни такси в митническата стойност, съгласно която продавачът на стоките или свързано с него лице може да се разглежда като изискващ от купувача да заплати лицензионните такси или възнаграждения, когато в многонационална група продавач на стоките е един субект от групата, а лицензионната такса трябва да се плати на друг субект от същата група.
70. Както по същество изтъкват германското и италианското правителство, само това тълкуване позволява да се гарантира, че отношенията между дъщерните дружества в многонационална група, в рамките на която тези дружества са подчинени на вътрешните разпореждания на дружеството, което е начело на групата в рамките на стратегически търговски модел, няма да останат извън обхвата на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс.
71. В случая запитващата юрисдикция потвърждава, че дружеството лицензодател М., което е свързано с принадлежащите към групата GE продавачи, разполага с широки права за извършване на мониторинг по отношение на GE Healthcare.
72. Вярно е, че в случай като този в главното производство купувачът може да предизвика известна конкуренция между принадлежащите към групата продавачи, тъй като купувачът може да се обърне към няколко доставчици, от които да внесе стоките, върху които е поставена защитената марка.
73. Съгласно член 159, трето тире от Регламента за прилагане лицензионната такса или възнаграждение във връзка с правото да се използва търговска марка следва да се прибави към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки, ако „купувачът не е свободен да получи такива стоки от друг доставчик, който не е свързан с продавача“.
74. Според мен това условие е изпълнено и предвидената в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция трябва да се извърши, ако се установи — в което съм убеден и може да се презумира, но запитващата юрисдикция ще трябва да се увери въз основа на всички материали по делото — че самите доставчици са обвързани от вътрешните разпореждания на групата от дружества и биха могли да продават стоките на купувача само ако същият плати лицензионните такси или възнаграждения за марка. Всъщност, доколкото лицензионният договор е сключен с друго дружество от групата преди продажбата на стоките, върху които е поставена защитената марка, може по принцип да се предполага, че доставчиците на тези стоки се съгласяват да ги продадат на купувача единствено поради обстоятелството, че последният вече е обвързан от лицензионния договор.
75. Посоченото от жалбоподателя в главното производство обстоятелство, че размерът на лицензионните такси или възнаграждения не е известен към момента на вноса на стоките и на възникването на митническото задължение, тъй като този размер зависи от оборота, генериран от GE Healthcare при продажбата на трети лица на внасяните стоки, върху които е поставена защитената марка, не променя факта, че лицензионните такси или възнаграждения се дължат въз основа на лицензионния договор за тези стоки. Затова може да се предполага, че в рамките на една и съща група от дружества продавачът не би се съгласил да достави стоките на GE Healthcare, ако същото не заплати посочените лицензионни такси или възнаграждения.
76. Накрая, ако се възприеме формалното тълкуване, изведено от текста на член 160 от Регламента за прилагане и застъпвано от жалбоподателя в главното производство, то единствено лицензионните такси или възнаграждения, платени от купувача на внасяните стоки на несвързано с групата от дружества предприятие, ще могат да се разглеждат като „условие за продажбата“ на стоките по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс. Трудно обаче мога да разбера защо това условие не би се приело за изпълнено при идентични обстоятелства с единствения мотив, че плащането на лицензионните такси или възнаграждения за марка се извършва в рамките на една и съща група от дружества.
77. По мое мнение подобно формално тълкуване на член 160 от Регламента за прилагане би накърнило до известна степен полезното действие на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс. Всъщност това тълкуване би засегнало, без никаква икономическа обосновка, целта, преследвана от този член — и дори по-общо от разпоредбите на Митническия кодекс относно митническата стойност на стоките — която, припомням, е да се гарантира, че корекциите на платената или подлежащата на плащане цена на внасяните стоки да позволяват да бъде отразена реалната стойност на последните, като се отчете икономическата стойност на всички техни съставни елементи.
78. Затова предлагам на третия преюдициален въпрос да се отговори, че член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс и членове 159 и 160 от Регламента за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че плащането на лицензионни такси или възнаграждения за марка може да представлява „условие за продажбата“ на внасяните стоки, когато в рамките на една и съща група от дружества предприятието, в чиято полза се плащат тези лицензионни такси или възнаграждения за марка, е свързано както с продавача, така и с купувача на посочените стоки и последният е длъжен да заплати лицензионните такси или възнаграждения за марка по искане на продавача или на свързаното с него предприятие, без да може да се снабдява от друг доставчик, който не е свързан с продавача. Запитващата юрисдикция следва да провери дали тези условия са изпълнени в главното производство.
Г – По четвъртия преюдициален въпрос — прилага ли се предвидената в член 32 от Митническия кодекс корекция само спрямо митническата стойност, определена съгласно член 29 от този кодекс?
79. С четвъртия си въпрос, отправен единствено в случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали предвидената в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция — състояща се в пропорционално разпределение въз основа на обективни и подлежащи на количествена оценка данни в съответствие с член 158, параграф 3 от Регламента за прилагане между, от една страна, отнасящите се до внасяните стоки лицензионни такси или възнаграждения за марка, и от друга страна, до предоставяните от GE Healthcare услуги — може да се извърши само ако митническата стойност може да се определи на базата на посочената в член 29 от Митническия кодекс договорна стойност, но не и въз основа на субсидиарния метод, предвиден в член 31 от посочения кодекс, към който член 32 от Кодекса не препраща изрично.
80. Само въз основа на преюдициалното запитване не е лесно да се разбере причината за този въпрос, нито ползата от отговор на Съда.
81. Преписката и становищата на заинтересованите страни обаче предоставят полезна информация за формулирането на отговора на Съда. Така от тези материали е видно, че за данъчната 2009 година, след като е била информирана за разпределянето на оборота на GE Healthcare между частта относно внесените стоки, върху които е поставена защитената марка, и частта относно предоставените от това предприятие услуги, Главна митническа служба Дюселдорф е могла да приложи основаната на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция (и следователно да увеличи договорната стойност, основана на член 29 от посочения кодекс), съответстваща само на процента от оборота, генериран от продажбата на внесените стоки.
82. За сметка на това изглежда, че за редица предходни данъчни години Главна митническа служба Дюселдорф не е получила достатъчно информация, която да ѝ позволи да извърши такава корекция на договорната стойност. Тъй като следователно Главна митническа служба Дюселдорф не е могла да се позове на член 29 от Митническия кодекс, нито, изглежда, на метода по член 30 от същия кодекс, тя изглежда е приложила субсидиарния метод за определяне на митническата стойност, предвиден в член 31 от посочения кодекс.
83. Доколкото уводната част на член 32 от Митническия кодекс относно корекциите, които следва да се извършат, се отнася изрично само до определянето на „митническата стойност съгласно член 29“ от посочения кодекс, но не и до определянето ѝ съгласно член 31 от него, запитващата юрисдикция в крайна сметка желае да установи дали невъзможността да се определи договорната стойност поради отказа на GE Healthcare да предостави всички сведения относно разпределянето на оборота му за съответните данъчни години, представлява пречка за Главна митническа служба Дюселдорф да увеличи митническата стойност на внасяните стоки, върху които е поставена защитената марка, въз основа на данните, с които разполага за данъчната 2009 година.
84. След тези уточнения държа да припомня, че безспорно митническата стойност на внасяните стоки трябва приоритетно да се определя въз основа на предвидената в член 29 от Митническия кодекс договорна стойност. Ако митническата стойност не може да бъде определена съгласно този член, митническото остойностяване се извършва в съответствие с разпоредбите на член 30 от този кодекс. В случай че митническата стойност на внесените стоки не е възможно да бъде определена и въз основа на последния член, митническото остойностяване се извършва в съответствие с разпоредбите на член 31 от Митническия кодекс. Следователно тези три разпоредби са в отношение на субсидиарност(21).
85. Като субсидиарен метод член 31, параграф 1 от Митническия кодекс позволява определянето на митническата стойност на внасяните стоки „въз основа на наличните данни в Общността и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на“, в частност, „[…] глава [трета от този кодекс относно стойността на стоките за митнически цели]“.
86. Това препращане към разпоредбите на глава трета от Митническия кодекс предполага, че общите принципи и разпоредби от тази глава, сред които и член 32 от този кодекс, се прилагат дори когато митническата стойност се определя съгласно член 31, параграф 1 от Митническия кодекс.
87. Затова в рамките на тази разпоредба методите за митническо остойностяване следва да се прилагат с „разумна гъвкавост“ при спазване по-специално на принципите относно определянето на посочената стойност(22).
88. Това припомняне на принципите в глава трета от Митническия кодекс означава, от една страна, че митническото остойностяване изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности(23), което впрочем е припомнено в член 31, параграф 2, буква е) от Митническия кодекс.
89. Ето защо от тази гледна точка според мен е възможно, както счита и запитващата юрисдикция, да се приложи по аналогия разпределението, предвидено в член 158, параграф 3 от Регламента за прилагане, съгласно който, когато „[…] лицензионните такси [или възнаграждения] се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до […] дейности или услуги след вноса, трябва да се направи съответно пропорционално разпределение само на база на обективни и [подлежащи на количествена оценка] данни“. Както посочва запитващата юрисдикция, тя следва да провери дали съществуват „обективни и [подлежащи на количествена оценка] данни“, въз основа на които е възможно да се извърши аналогично разпределение на предвиденото в член 158, параграф 3 от Регламента за прилагане.
90. От друга страна, определянето на митническата стойност съгласно член 31, параграф 1 от Митническия кодекс трябва да се извършва и при спазване на принципа, че тази стойност трябва да отразява реалната стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тези стоки, които имат икономическа стойност.
91. Когато дадено предприятие не предостави информация или предостави непълна информация на митническите органи на държава членка по отношение на една или няколко данъчни години, която информация е необходима за определяне на договорната стойност на внасяните стоки, върху които е поставена защитена марка, тези органи могат, под контрола на националните юрисдикции, да прибегнат до предвидения в член 31, параграф 1 от Митническия кодекс метод и да вземат предвид наличните данни в Общността, с които разполагат, и по-специално тези, които се отнасят до дейността на това предприятие през други данъчни години. Тези данни по принцип могат да се приемат за „обективни и [подлежащи на количествена оценка]“ по смисъла на член 158, параграф 3 от Регламента за прилагане и следователно да позволят извършването на предвиденото в този член пропорционално разпределение. Както правилно изтъкват Комисията и германското правителство, приемането на противното би позволило на икономическите оператори да получат неоснователно предимство, като извлекат полза от отказа си да представят цялата изисквана информация, която би позволила правилното определяне на митническата стойност на внасяните стоки.
92. Затова предлагам на Съда да постанови, че предвидената в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция и пропорционалното разпределение въз основа на обективни и подлежащи на количествена оценка данни в съответствие с член 158, параграф 3 от Регламента за прилагане между лицензионни такси или възнаграждения за марка, отнасящи се, от една страна, до внасяните стоки, и от друга страна, до предоставяни след вноса услуги, могат да се извършат, когато митническата стойност на стоките не може да се определи на базата на посочената в член 29 от Митническия кодекс договорна стойност, но може да се определи само въз основа на субсидиарния метод, предвиден в член 31, параграф 1 от посочения кодекс.
IV – Заключение
93. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:
„1) Член 32, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година, трябва да се тълкува в смисъл, че не налага изискване размерът на лицензионните такси или възнаграждения за марка да бъде определен още към момента на възникването на митническото задължение, за да може да се приложи предвидената в този член корекция на митническата стойност на внасяните стоки, върху които е поставена посочената марка.
2) Член 32, параграф 1, буква в) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, трябва да се тълкува като допускащ, че лицензионните такси или възнаграждения за марка са „свързани“ с внасяните стоки, върху които е поставена посочената марка, по смисъла на този член и на член 157, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 1792/2006 на Комисията от 23 октомври 2006 година, дори когато тези лицензионни такси или възнаграждения се отнасят само отчасти за посочените стоки.
3) Член 32, параграф 1, буква в) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, както и членове 159 и 160 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1792/2006, трябва да се тълкуват в смисъл, че плащането на лицензионни такси или възнаграждения за марка може да представлява „условие за продажбата“ на внасяните стоки, когато в рамките на една и съща група от дружества предприятието, в чиято полза се плащат тези лицензионни такси или възнаграждения за марка, е свързано както с продавача, така и с купувача на посочените стоки и последният е длъжен да заплати лицензионните такси или възнаграждения за марка по искане на продавача или на свързаното с него предприятие, без да може да се снабдява от друг доставчик, който не е свързан с продавача. Запитващата юрисдикция следва да провери дали тези условия са изпълнени в главното производство.
4) Корекцията, предвидена в член 32, параграф 1, буква в) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, и пропорционалното разпределение въз основа на обективни и подлежащи на количествена оценка данни в съответствие с член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1792/2006, между лицензионни такси или възнаграждения за марка, отнасящи се, от една страна до внасяните стоки, и от друга страна, до предоставяни след вноса услуги, могат да се извършат, когато митническата стойност на стоките не може да се определи на базата на договорната стойност, посочена в член 29 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, но може да се определи само въз основа на субсидиарния метод, предвиден в член 31, параграф 1 от същия Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006“.