РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
9 март 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Общността — Член 32, параграф 1, буква в) — Определяне на митническата стойност — Лицензионни такси и възнаграждения, свързани с остойностяваните стоки — Понятие — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 160 — „Условие за продажбата“ на остойностяваните стоки — Плащане на лицензионните такси или възнаграждения в полза на дружество, което е свързано както с продавача, така и с купувача на стоките — Член 158, параграф 3 — Мерки за корекция и разпределение“
По дело C‑173/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия) с акт от 1 април 2015 г., постъпил в Съда на 17 април 2015 г., в рамките на производство по дело
GE Healthcare GmbH
срещу
Hauptzollamt Düsseldorf,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, M. Berger, A. Borg Barthet (докладчик), E. Levits и F. Biltgen, съдии,
генерален адвокат: P. Mengozzi,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за GE Healthcare GmbH, от L. Harings и G. Schwendinger, Rechtsanwälte,
– за Hauptzollamt Düsseldorf, от A. Wollschläger, в качеството на представител,
– за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Albenzio, avvocato dello Stato,
– за Европейската комисия, от L. Grønfeldt и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 28 юли 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 32, параграф 1, буква в) и параграф 5, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“), както и на член 158, параграф 3 и член 160 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1875/2006 на Комисията от 18 декември 2006 г. (ОВ L 360, 2006 г., стр. 64) (наричан по-нататък „Регламент № 2454/93“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между GE Healthcare GmbH и Hauptzollamt Düsseldorf (Главна митническа служба Дюселдорф, Германия, наричана по-нататък „митническата служба“) във връзка с отчитането на лицензионни такси и възнаграждения при определяне на митническата стойност на внасяни от трети страни стоки с оглед на допускането им за свободно обращение на територията на Европейския съюз.
Правна уредба
Митническият кодекс
3 Съгласно член 29, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс:
„1. Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условие че:
а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача, различни от ограниченията, които:
– са наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Общността,
– засягат географската област, в която стоките могат да бъдат препродавани,
или
– не засягат значително стойността на стоките;
б) продажбата или цената не са подчинени на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;
в) нито една част от прихода от всяка последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен в случаите, когато е възможна подходяща корекция по силата на член 32;
и
г) купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани лица — договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно параграф 2.
2. а) Когато за целите на параграф 1 се определя дали договорната стойност е приемлива, фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица не е достатъчно основание да се счита, че договорната стойност е неприемлива. Когато е необходимо, в тези случаи се проучват обстоятелствата, свързани с продажбата, и при условие че връзката не е повлияла върху цената, договорната стойност се приема. Когато въз основа на предоставената от декларатора или получена чрез други източници информация митническите органи имат основание да считат, че връзката е повлияла върху цената, те съобщават своите основания на декларатора, като му предоставят възможност за отговор. При поискване от страна на декларатора тези основания се съобщават в писмена форма.
б) При продажба между свързани лица договорната стойност се приема, а стоките се остойностяват съгласно параграф 1, когато деклараторът докаже, че тази стойност се доближава до голяма степен до една от следните стойности, определени в същия или приблизително същия момент:
i) договорната стойност при продажби между купувачи и продавачи, които не са свързани лица по никакъв начин, на идентични или сходни стоки за износ в Общността;
ii) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно член 30, параграф 2, буква в);
iii) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно член 30, параграф 2, буква г).
При прилагане на горепосочените критерии се отчитат разликите между търговските равнища, количествата, елементите, изброени в член 32 и разходите, направени от продавача при продажби, при които той и купувачът не са свързани лица, и които не се правят от продавача при продажби, при които той и купувачът са свързани лица.
в) Определените в буква б) критерии се прилагат само по изрично искане на декларатора и служат за сравнение. Въз основа на посочената буква не могат да се установяват стойности за заместване“.
4 Член 30, параграфи 1 и 2 от този кодекс предвижда:
„1. Когато митническата стойност не може да се определи съгласно член 29, се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да са определи. Изключение от посочения ред се допуска, ако деклараторът изяви желание букви в) и г) да бъдат разменени по ред на прилагане. Само когато тази митническа стойност не може да бъде определена чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф.
2. Митническа стойност, определена в резултат на прилагане на този член, е:
а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;
б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;
в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите;
г) изчислената стойност, представляваща сумата от:
– разходите или стойността на материалите и на производствените или други операции, използвани при производството на внасяните стоки,
– сумата от печалбата и общите разходи, равна на тази, която обикновено се калкулира при продажбите на стоки от същото естество или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ с местоназначение в Общността,
– разходите или стойността на елементите, посочени в член 32, параграф 1, буква д)“.
5 Член 31 от посочения кодекс предвижда:
„1. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по силата членове 29 или 30, тя се определя въз основа на наличните данни в Общността и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на:
– Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 [г.],
– член VII от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 [г.],
– разпоредбите на тази глава.
2. Митническата стойност, определена чрез прилагане на параграф 1, не се основава на:
а) продажната цена в Общността на стоки, произведени в Общността;
б) система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две възможни стойности;
в) цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа;
г) производствени разходи, различни от изчислените стойности, които са били определени за идентични или сходни стоки в съответствие с член 30, параграф 2, буква г);
д) цени за износ в страна, която не е част от митническата територия на Общността;
е) минимални митнически стойности;
или
ж) субективно определени или фиктивни стойности“.
6 Съгласно член 32 от същия кодекс:
„1. При определяне на митническата стойност съгласно член 29, към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят:
[…]
в) [лицензионните] такси [и възнаграждения], свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези [лицензионни такси и възнаграждения] не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена;
[…]
2. Всеки елемент, който се добавя към действително платената или подлежащата на плащане цена във връзка с прилагането на този член се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.
3. При определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в този член.
[…]
5. Независимо от параграф 1, буква в):
а) таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Общността не се добавят към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки при определяне на митническата стойност;
и
б) плащанията, направени от купувача за правото да разпространява или препродава внасяните стоки, не се добавят към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, ако тези плащания не са условие за продажбата на стоките за износ, внесени с местоназначение в […] Общността“.
7 Член 249 от Митническия кодекс предвижда:
„Комитетът [по Митническия кодекс] може да разглежда всички въпроси, свързани с митническото законодателство, повдигнати от неговия председател било по негова инициатива, било по искане на представител на държава членка“.
Регламент № 2454/93
8 Член 143, параграф 1 от Регламент № 2454/93 предвижда:
„С оглед прилагането на разпоредбите от дял II, глава 3 от [Митническия кодекс] и разпоредбите на настоящия дял, [лицата се считат за свързани лица само ако]:
[…]
е) [двете лица] са пряко или косвено контролирани от трето лице;
[…]“.
9 Съгласно член 145, параграфи 2 и 3 от този регламент:
„2. След пускането на стоките в свободно обращение промяната на действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките от продавача в полза на купувача може да бъде взета предвид с оглед определянето на тяхната митническа стойност по силата на член 29 от [Митническия кодекс], когато бъде представено удовлетворително доказателство пред митническите власти:
а) че тези стоки са били дефектни в момента, съгласно член 67 от [Митническия кодекс];
б) че продавачът е извършил промяната в приложение на договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди пускането в свободно обращение на въпросните стоки;
в) че дефектното естество на въпросните стоки не е било вече взето предвид в свързания с тях договор за продажба.
3. Действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките, изменена в съответствие с параграф 2, може да бъде взета предвид само при условие че тази промяна е направена в срок от дванайсет месеца от датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение на стоките“.
10 Член 156а от посочения регламент гласи:
„Митническите органи при заявление от заинтересовано лице могат да разрешат:
– чрез дерогация от член 32, параграф 2 от [Митническия кодекс] някои елементи, които следва да се добавят към действително платената или платима цена, макар и да не могат да се определят количествено към момента на възникване на митническото задължение,
– като дерогация от член 33 от [Митническия кодекс], някои такси, които не следва да се включват в митническата стойност, за случаите когато сумите, свързани с подобни елементи, не са отделени към момента на възникване на митническото задължение,
да бъдат определяни на базата на подходящи и специфични критерии.
В такива случаи декларираната митническа стойност не трябва да се счита за временна по смисъла на второ тире на член 254“.
11 Съгласно член 157 от същия регламент:
„1. За целите на член 3[2], параграф 1, буква в) от [Митническия кодекс] се приема, че [лицензионни такси и възнаграждения] означават по-специално плащане за права, свързани:
– с производството на вносни стоки (по-специално патенти, образци, модели и производствено умение),
или
– с продажбата за износ на внесените стоки (запазени марки, запазени образци),
или
– с използването или препродажбата на внесените стоки (авторски права, производствени процеси, неотделимо включени във внесените стоки).
2. [Независимо от случаите, предвидени в] член 32, параграф 5 от [Митническия кодекс], когато [митническа стойност] на внесена стока се определя съгласно член 29 на Кодекса, [лицензионните такси или възнаграждения се добавят] към действително платената или дължима цена само когато това плащане:
– е свързано с [остойностяваните] стоки,
и
– представлява условие за продажбата на тези стоки“.
12 Член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 гласи:
„Ако [лицензионни такси или възнаграждения] се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до дейности или услуги след вноса, трябва да се направи съответно пропорционално разпределение само на база на обективни и [подлежащи на количествена оценка] данни, [в съответствие] с тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от [Митническия кодекс] в приложение 23“.
13 Член 160 от този регламент предвижда:
„Когато купувачът плаща [лицензионни такси или възнаграждения] на трето лице, условията, предвидени в член 157, параграф 2, […] се смятат за изпълнени [само] ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане“.
14 Съгласно член 161 от посочения регламент:
„Когато методът за изчисление на размера на [лицензионните такси или възнаграждения] зависи от цената на внесените стоки, може да се приеме, ако няма доказателства за противното, че плащането на [тези лицензионни такси или възнаграждения] е свързано със стоките, подлежащи на [остойностяване].
Обаче когато размерът на [лицензионните такси или възнаграждения] се изчислява[…] независимо от цената на внесените стоки, плащането на [тези лицензионни такси или възнаграждения] също може да се отнася до стоките, които се [остойностяват]“.
15 Член 254 от същия регламент предвижда:
„Ако деклараторът поиска, митническите органи могат да приемат декларации за пускане в свободно обращение, които не съдържат всички данни, определени в приложение 37.
При това тези декларации съдържат поне данните за непълна декларация, изложени в приложение 30A“.
16 Член 256, параграф 1 от Регламент № 2454/93 предвижда:
„Срокът, в който митническите органи разрешат на декларатора да съобщи подробностите или представи документите, липсващи при приемането на декларацията, не може да надвишава един месец от приемането ѝ.
[…]
Когато липсващите данни, които трябва да се съобщят, или документите, които трябва да се представят, се отнасят до [митническа стойност], митническите органи могат, ако това се окаже абсолютно наложително, да определят по-продължителен срок или да удължат първоначално определения срок. Общият разрешен срок трябва да се съобразява с валидните законови срокове“.
17 Съгласно член 257, параграф 3 от този регламент:
„Когато в съответствие с член 254 митническата декларация съдържа предварителни данни за [митническата стойност], митническите органи:
– осчетоводяват незабавно размера на дължимите мита на базата на тези данни,
– изискват, ако е необходимо, да се представи гаранция, която да покрие разликата между тази сума и сумата, която в крайна сметка може да бъде дължима за стоките“.
18 Член 259, първа алинея от този регламент гласи следното:
„Непълната декларация, приета при условията, посочени в членове от 254 до 257, може или да се допълни от декларатора, или със съгласието на митническите органи да бъде заменена с нова митническа декларация, която отговаря на условията на член 62 от [Митническия кодекс]“.
19 Тълкувателната бележка относно митническа стойност към член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс, която се съдържа в приложение 23 към Регламент № 2454/93, гласи следното:
„[Лицензионните такси и възнаграждения], упоменати в член 32, параграф 1, буква в) могат да включват, между другото, плащания за патенти, търговски марки и авторски права“.
20 Тълкувателната бележка относно митническа стойност към член 32, параграф 2 от Митническия кодекс, която се съдържа в същото приложение, гласи:
„Когато липсват обективни и изразими с числа данни за начисленията, които се изисква да бъдат направени съгласно разпоредбите на член 32, стойността на сделката не може да бъде определена съгласно разпоредбите на член 29. Като илюстрация за това, [възнаграждение] се плаща на база цената при продажба в страната на внос на литър конкретен продукт, който е внесен на килограм и преобразуван на разтвор след вноса. Ако [възнаграждението] се основава частично на вносните стоки и частично на други фактори, които нямат нищо общо с вноса (като например когато вносните стоки бъдат смесени с местни съставки и повече [н]е могат да бъдат идентифицирани отделно или когато [възнаграждението] не може да бъде отличено от специалните финансови договорки между купувача и продавача), би било нецелесъобразно да се прави опит да се прави добавка за [възнаграждението]. Обаче, ако размерът на това [възнаграждение] се основава само на вносните елементи и може лесно да бъде изразен количествено, може да се направи добавка към реално платената или дължима цена“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
21 GE Medical Systems Deutschland GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „GE Германия“) сключва с Monogram Licensing International Inc. (наричано по-нататък „M“) лицензионен договор по стандартен образец, като тези две дружества принадлежат към групата General Electrics (наричана по-нататък „групата GE“).
22 Съгласно член II A от този договор дружеството М предоставя на GE Германия възмездна, неизключителна лицензия за използване на марката на групата GE (наричана по-нататък „марката „GE“), при най-стриктно спазване на стандартите за качество, за стоки и услуги, произвеждани, продавани или предоставяни от GE Германия. Освен това M предоставя на GE Германия безвъзмездна, неизключителна лицензия да използва по свое усмотрение марката „GE“ при препродажба на стоките на други дъщерни дружества на групата GE, при използването им за изследователски цели или като мостри или още при бракуването им. GE Германия има и правото без такса да използва стоките с тази марка в търговските си отношения с друго дружество, също принадлежащо към групата GE, което също имат правото да използва марката „GE“ при аналогични условия на установените в лицензионния договор между M и GE Германия.
23 За да гарантира най-стриктно спазване на установените от страните стандарти за качество при производството и продажбата на стоки и предоставянето на услуги от страна на GE Германия, М разполага с широки права за извършване на мониторинг и при нарушаване на стандартите за качество има право в кратки срокове да прекрати договора. Съгласно член II A от лицензионния договор датата на падежа на дължимите лицензионни такси е определена на 31 декември на всяка календарна година. Тези такси възлизат на 0,95 % от годишния оборот на GE Германия за използването на марката „GE“ и 0,05 % от оборота на GE Германия за използването на търговското наименование на групата GE.
24 При митническа проверка, която обхваща периода от 1 октомври 2007 г. до 31 декември 2009 г., митническата служба установява по-специално в доклад от 8 септември 2010 г., че GE Германия е придобило от принадлежащи към групата GE дружества стоки от трети страни, за които според митническата служба неправилно не са били декларирани лицензионните такси при определяне на митническата стойност на тези стоки. Поради това митническата служба издава, на 30 септември 2010 г., акт за последващо събиране на неплатените вносни митни сборове за сумата от 14 985,09 EUR.
25 След като плаща тези мита, GE Германия предявява искане, на 21 юли 2011 г., за тяхното възстановяване на основание на член 236 от Митническия кодекс с мотива, че според него таксите, платени въз основа на лицензионния договор, не следва да се прибавят към митническата стойност на внесените стоки съгласно член 32 от Митническия кодекс.
26 С решение от 9 март 2015 г. митническата служба отхвърля искането на GE Германия за възстановяване, тъй като счита използваните митнически стойности за правилни.
27 Междувременно на 31 август 2011 г. GE Healthcare става универсален правоприемник на GE Германия.
28 На 11 март 2015 г. GE Healthcare сезира запитващата юрисдикция с жалба срещу решението на митническата служба от 9 март 2015 г. Тази юрисдикция има съмнения относно точния обхват на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс, който тя трябва да приложи по отнесения до нея случай.
29 При тези условия Finanzgericht Düsseldorf (Финансовият съд Дюселдорф, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Могат ли лицензионните такси по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от [Митническия кодекс] да се включват в митническата стойност, въпреки че нито при сключването на договора, нито към релевантния за възникването на митническото задължение момент, който в случай на спор се определя от член 201, параграф 2 и член 214, параграф 1 от Митническия кодекс, не може да се установи дали ще възникне задължение за лицензионни такси или възнаграждения?
2) При положителен отговор на първия въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да се отнасят до внесените стоки, въпреки че те се плащат и за услуги и за използването на съкращението, което е част от корена на името на общата група?
3) При положителен отговор на втория въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да бъдат условие за продажбата на стоките за износ, внесени с местоназначение в Общността по смисъла на член 32, параграф 5, буква б) от Митническия кодекс, въпреки че плащането им се изисква и се извършва от предприятие, свързано с продавача и с купувача?
4) При положителен отговор на третия въпрос и ако, както в случая, лицензионните такси се отнасят частично до внесените стоки и частично до предоставените след вноса услуги: пропорционалното разпределение, което съгласно член 158, параграф 3 от [Регламент № 2454/93] и тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от Митническия кодекс в приложение 23 към Регламент № 2454/93 се извършва само на база на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, означава ли, че само митническата стойност по член 29 от Митническия кодекс може да бъде коригирана, или, в случай че митническата стойност не може да се определи по член 29 от Митническия кодекс, е възможно да се прибегне до разпределението по член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 при определянето на митническата стойност по член 31 от Митническия кодекс, доколкото иначе тези разходи не биха се взели предвид?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
30 На първо място, трябва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (вж. в този смисъл решения от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C‑306/04, EU:C:2006:716, т. 30 и от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 23 и 26).
31 По-конкретно, съгласно член 29 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки по принцип е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C‑116/12, EU:C:2013:825, т. 38, 44 и 50, и от 21 януари 2016 г., Stretinskis, C‑430/14, EU:C:2016:43, т. 15).
32 Член 32 от Митническия кодекс уточнява елементите, които трябва да се прибавят към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки с оглед на определянето на митническата им стойност. Така съгласно параграф 1, буква в от тази разпоредба към действително платената или подлежаща на плащане цена се прибавят лицензионните такси и възнаграждения, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези лицензионни такси и възнаграждения не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена.
33 Съгласно член 157, параграф 1 от Регламент № 2454/93 за целите на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс под „[лицензионни такси и възнаграждения]“ следва да се разбира плащане за права, свързани с продажбата за износ на внесените стоки, включително запазени марки и запазени образци, или с използването или препродажбата на тези стоки, по-специално авторски права, производствени процеси, неотделимо свързани с посочените стоки.
34 Член 157, параграф 2 от Регламент № 2454/93 пояснява, от друга страна, че лицензионните такси или възнаграждения се прибавят към действително платената или дължима цена, когато това плащане е свързано с остойностяваните стоки, от една страна, и представлява условие за продажбата на тези стоки, от друга страна.
35 Следователно предвидената в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция се прилага, когато са изпълнени три кумулативни условия, а именно, първо, лицензионните такси или възнаграждения не трябва да бъдат включени в действително платената или подлежащата на плащане цена, второ, те трябва да бъдат свързани с остойностяваните стоки и трето, купувачът трябва да е длъжен да плати тези лицензионни такси като условие за продажбата на внасяните стоки.
36 В настоящия случай съгласно акта за преюдициално запитване по отношение на първото условие е безспорно, че съгласно разпоредбите на разглеждания в главното производство лицензионен договор GE Healthcare не е включило лицензионните такси и възнаграждения, свързани с използването на марката „GE“, в митническа стойност на остойностяваните стоки.
По първия и втория въпрос
37 С първия и втория си въпрос, които трябва да се разгледат заедно, доколкото се отнасят до второто от посочените в точка 35 от настоящото решение условия, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че лицензионните такси или възнаграждения са „свързани с остойностяваните стоки“, когато, от една страна, към момента на сключването на договора или на възникване на митническото задължение не е възможно да се определи размерът на тези лицензионни такси или възнаграждения, и от друга страна, когато посочените такси или възнаграждения се отнасят само отчасти до остойностяваните стоки.
38 За да се отговори на този въпрос, трябва да се провери, на първо място, дали лицензионните такси или възнаграждения са „свързани с остойностяваните стоки“ по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс дори когато към момента на сключването на договора или на възникване на митническото задължение не е възможно да се определи размерът на тези лицензионни такси или възнаграждения.
39 В това отношение от акта за преюдициално запитване личи, че разглежданият в главното производство лицензионен договор предвижда задължение за GE Германия да заплати лицензионните такси и възнаграждения, свързани с използването на марката „GE“, за внасяните от него стоки, с изключение на някои стоки, които могат да се използват под тази марка без такса, например стоките, които са препродавани на други дъщерни дружества в рамките на групата GE, стоките, използвани за изпитания или като мостри и бракуваните стоки.
40 При тези обстоятелства, както припомня генералният адвокат в точка 29 от своето заключение, лицензионните такси и възнаграждения действително се отнасят до остойностяваните стоки, макар точният им размер да не се определя при сключването на лицензионния договор или по-късно — при приемането на митническата декларация или към момента на възникване на митническото задължение.
41 Що се отнася по-конкретно до въпроса дали точният размер на дължимите лицензионни такси или възнаграждения трябва да бъде установен към момента на възникване на митническото задължение, член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс не предвижда изискване в това отношение.
42 От друга страна, член 156а, параграф 1 от Регламент № 2454/93 предвижда, че при заявление от заинтересовано лице и чрез дерогация от член 32, параграф 2 от Митническия кодекс митническите органи могат да разрешат някои елементи, които следва да се добавят към действително платената или платима цена, но които не могат да се определят количествено към момента на възникване на митническото задължение, да бъдат определяни на базата на подходящи и специфични критерии.
43 Освен това член 254 от посочения регламент позволява митническите органи да приемат по молба на декларатора непълна декларация за допускане за свободно обращение, която съгласно член 257, параграф 3 от този регламент може да съдържа предварителни данни за митническата стойност на стоките, които се внасят. Тази декларация може впоследствие да бъде допълнена в съответствие с членове 256, 257 и 259 от посочения регламент.
44 На следващо място, точка 14 от коментар № 3 (Отдел — Митническа стойност) относно включване на роялти и лицензни такси в митническата стойност, изготвен от Комитета по Митническия кодекс, посочен в член 247 от този кодекс (наричан по-нататък „Комитетът по Митническия кодекс“) гласи:
„По принцип [лицензионни такси и възнаграждения] се изчисляват след вноса на стоките, които ще се остойностяват. В такива случаи крайното остойностяване може да се отложи във връзка с [член 257, параграф 3 от разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс]. Общата корекция може да се определи въз основа на резултатите в рамките на представителен период и редовно да се актуализира. Това е въпрос на споразумение между вносителите и митническите власти“.
45 Заключенията на Комитета по Митническия кодекс, макар да нямат задължителна правна сила, представляват важно средство за осигуряването на еднаквото прилагане на Митническия кодекс от митническите органи на държавите членки и като такива могат да се приемат за валидно средство за тълкуването на посочения кодекс (решение от 6 февруари 2014 г., Humeau Beaupréau, C‑2/13, EU:C:2014:48, т. 51 и цитираната съдебна практика).
46 Ето защо член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс не изисква размерът на лицензионните такси или възнаграждения да е определен към момента на сключване на лицензионния договор или на възникване на митническото задължение, за да се приемат тези такси и възнаграждения за свързани с остойностяваните стоки.
47 На второ място, следва да се разгледа въпросът дали лицензионните такси или възнаграждения могат да се считат за свързани с остойностяваните стоки, макар да се отнасят до тях само отчасти. Всъщност в настоящия случай лицензионните такси или възнаграждения са платени и за предоставяне на услуги след вноса на стоките, разглеждани в главното производство, както и за използването на съкратеното търговско наименование на групата, към която принадлежи декларатора.
48 В това отношение член 161, втора алинея от Регламент № 2454/93 предвижда, че когато размерът на лицензионните такси или възнаграждения се изчислява независимо от цената на внесените стоки, плащането на тези лицензионни такси или възнаграждения все пак може да се отнася до стоките, които се остойностяват.
49 Съгласно акта за преюдициално запитване в настоящия случай размерът на лицензионните такси или възнаграждения зависи от оборота, генериран от продажбата на трети лица на внасяните лицензирани стоки. От това следва, че тези лицензионни такси или възнаграждения „се отнасят“ до остойностяваните стоки по смисъла на член 161, втора алинея.
50 Тази констатация не може да се постави под въпрос с факта, че съгласно същия акт лицензионните такси и възнаграждения се отнасят и до предоставяне на услуги след вноса на посочените стоки от GE Германия, както и до използването на съкратеното наименование на групата GE от това дружество.
51 Всъщност член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 предвижда, че ако лицензионни такси или възнаграждения се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до дейности или услуги след вноса, трябва да се направи съответно пропорционално разпределение само на база на обективни и количествени данни, съгласно с тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от Митническия кодекс, които се съдържат в приложение 23 към Регламент № 2454/93.
52 Следователно член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 предвижда изрично, че дължимите лицензионни такси или възнаграждения могат да се приемат за свързани отчасти със стоките и отчасти с услуги, предоставяни след вноса, така че предвидената в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция може да се приложи дори когато тези лицензионни такси или възнаграждения се отнасят само отчасти до внесените стоки, като в този случай посочената корекция трябва да се извърши въз основа на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, които позволяват да се определи размерът на лицензионните такси или възнаграждения, свързани с тези стоки.
53 Така съгласно член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс лицензионните такси или възнаграждения могат да бъдат „свързани с остойностяваните стоки“ по смисъла на тази разпоредба, макар да се отнасят само отчасти до посочените стоки.
54 С оглед на гореизложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че не изисква размерът на лицензионните такси или възнаграждения да е определен към момента на сключване на лицензионния договор или на възникване на митническото задължение, за да се приемат тези такси и възнаграждения за свързани с остойностяваните стоки, и от друга страна, че признава посочените лицензионни такси или възнаграждения за „свързани с остойностяваните стоки“ дори когато се отнасят само отчасти до посочените стоки.
По третия въпрос
55 С третия си въпрос, който се отнася до третото условие, посочено в точка 35 от настоящото решение, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс и член 160 от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкуват в смисъл, че лицензионните такси или възнаграждения представляват „условие за продажбата“ на остойностяваните стоки, когато в рамките на една и съща група дружества тези такси или възнаграждения се изискват от предприятие, свързано както с купувача, така и с продавача, и се плащат в полза на същото предприятие.
56 Следва да се припомни, че съгласно член 157, параграф 2 от Регламент № 2454/93, който уточнява условията за прилагане на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс, лицензионните такси или възнаграждения се добавят към действително платената или дължима цена, когато това плащане е свързано с остойностяваните стоки, от една страна, и представлява условие за продажбата на тези стоки, от друга страна.
57 Член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс и член 157, параграф 2 от Регламент № 2454/93 обаче не уточняват какво означава „условие за продажбата“ на остойностяваните стоки.
58 В това отношение Комитетът по Митническия кодекс приема в точка 12 от коментар № 3 (Отдел — Митническа стойност) относно включване на роялти и лицензни такси в митническата стойност, че „[в]ъпросът, на който трябва да се отговори в този контекст, е дали продавачът е готов да продава стоките без плащане на [лицензионни такси или възнаграждения]. Условието може да бъде изразено или подразбрано. В множеството от случаите в лицензното споразумение се специфицира, дали продажбата на внасяните стоки се обуславя от плащането на [лицензионна такса или възнаграждение]. Независимо от това не е от съществено значение, дали това [е предвидено] изрично“.
59 Указанията, дадени в този коментар, трябва да се вземат предвид, както бе посочено в точка 45 от настоящото решение.
60 При тези условия трябва да се приеме, както посочва генералният адвокат в точка 51 от своето заключение, че плащането на лицензионна такса или възнаграждение представлява „условие за продажбата“ на остойностяваните стоки, когато в рамките на договорните отношения между продавача или свързано с него лице и купувача лицензионните такси или възнаграждения са от толкова съществено значение за продавача, че той не би извършил продажбата, ако те не бъдат платени, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
61 По отношение на случая в главното производство от акта за преюдициално запитване личи, че лицензодателят, M, който е свързан както с продавача, така и с купувача, получава лицензионни такси или възнаграждения във връзка с продаваните стоки. Следователно в случая въпросният получател е същото дружество, което изисква от купувача на тези стоки да заплати свързаните с тях лицензионни такси или възнаграждения, като трите дружества са част от една и съща група, а именно групата GE, и са контролирани, пряко или косвено, от дружеството майка на тази група.
62 В този контекст член 160 от Регламент № 2454/93 предвижда, че когато купувачът плаща лицензионни такси или възнаграждения на трето лице, условията, предвидени в член 157, параграф 2 от посочения регламент, се смятат за изпълнени само ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане.
63 При това положение запитващата юрисдикция иска да установи дали предвиденото в член 160 от Регламент № 2454/93 условие е изпълнено, когато „третото лице“, на което трябва да се заплатят лицензионните такси или възнаграждения, и „свързаното“ с продавача лице са едно и също лице.
64 В това отношение GE Healthcare твърди, че съгласно текста на немски език на член 160 от Регламент № 2454/93 лицето, което изисква плащането на лицензионните такси или възнаграждения, и третото лице, на което същите трябва да се заплатят, не могат да бъдат едно и също лице.
65 Съгласно постоянната практика на Съда обаче формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Подобен подход всъщност би бил несъвместим с изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза. В случай на несъответствия между текстовете на различните езици съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от които тя е част (решение от 15 ноември 2011 г., Kurcums Metal, C‑558/11, EU:C:2012:721, т. 48 и цитираната съдебна практика).
66 Както уточнява генералният адвокат в точка 63 от своето заключение, на нито един от другите езици текстът на член 160 от Регламент № 2454/93 не съдържа второ посочване на „третото лице“, на което се плащат лицензионни такси или възнаграждения.
67 Освен това, както отново посочва генералният адвокат в точка 65 от заключението си, обстоятелството, че свързано с продавача лице не е квалифицирано като „трето лице“ по смисъла на член 160 от Регламент № 2454/93, не дава основание да се приеме, че плащането на лицензионни такси или възнаграждения не представлява „условие за продажбата“ на остойностяваните стоки по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс.
68 Необходимо е обаче да се провери дали свързаното с продавача лице упражнява върху последния или върху купувача контрол, който му позволява да постави вноса на стоките, до които се отнася лицензионното му право, в зависимост от плащането на лицензионните такси или възнаграждения за тези стоки в негова полза.
69 Запитващата юрисдикция трябва да извърши тази проверка по отношение на спора в главното производство.
70 Впрочем точка 13 от коментар № 3 (Отдел — Митническа стойност) относно включване на роялти и лицензни такси в митническата стойност, изготвен от Комитета по Митническия кодекс, предвижда, че „когато стоките се закупуват от едно лице, а [лицензионна такса или възнаграждение] се плаща на друго лице, плащането може да не се счита като условие за продажбата на стоки […]. Продавачът или свързано с него лице могат да се разглеждат като изискващи от купувача да извърши плащането, ако например мултинационална компания закупува стоки от един филиал на компанията, а [лицензионна такса или възнаграждение] трябва да се заплати на друг филиал на същата компания. По подобен начин същото [важи] и когато продавачът е ползвател на лиценза на получателя на [лицензионна такса или възнаграждение], а последният контролира условията за продажба“.
71 С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс и член 160 от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкуват в смисъл, че лицензионни такси или възнаграждения представляват „условие за продажбата“ на остойностяваните стоки, когато в рамките на една и съща група дружества тези такси или възнаграждения се изискват от предприятие, свързано както с купувача, така и с продавача, и се плащат в полза на същото предприятие.
По четвъртия въпрос
72 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс и член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкуват в смисъл, че мерките по корекция и разпределение, съответно предвидени в тези разпоредби, могат да се приложат, когато митническата стойност на разглежданите стоки не е определена съгласно член 29 от Митническия кодекс, а чрез прилагане на субсидиарния метод, предвиден в член 31 от този кодекс.
73 От предоставената на Съда преписка личи, че по отношение на няколко данъчни години, предхождащи 2009 г., Главна митническа служба Дюселдорф не е получила достатъчно информация, която да ѝ позволи да извърши корекция съгласно член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс на договорната стойност, изчислена по установения в член 29 от този кодекс метод. Поради това е използван метода за определяне на митническата стойност, предвиден в член 31 от Митническия кодекс, доколкото методите, установени в членове 29 и 30 от посочения кодекс, са изглеждали неприложими.
74 Доколкото член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс предвижда възможност за извършване на корекция за целите на определянето на митническа стойност само при прилагане на член 29 от същия кодекс, възниква въпросът дали тази корекция, и по-специално разпределението по член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93, може да се приложи и когато митническата стойност на внесените стоки е определена по метода, предвиден в член 31 от този кодекс.
75 Следва да се припомни, че когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно член 29 от Митническия кодекс чрез договорната стойност на внесените стоки, митническото остойностяване се извършва по реда на разпоредбите на член 30 от споменатия кодекс, като последователно се прилагат методите, предвидени в посочения член 30, параграф 2, букви а)—г) (решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C‑291/15, EU:C:2016:455, т 27 и цитираната съдебна практика).
76 В случай че митническата стойност на внесените стоки не е възможно да бъде определена и въз основа на член 30 от Митническия кодекс, митническото остойностяване се извършва в съответствие с разпоредбите на член 31 от същия кодекс (решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 28 и цитираната съдебна практика).
77 Ето защо както от текста на членове 29—31 от споменатия кодекс, така и от поредността, в която критериите за определяне на митническата стойност трябва да бъдат прилагани съгласно тези членове, следва, че посочените разпоредби са в отношение на субсидиарност. Всъщност само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадена разпоредба, следва да се приложи разпоредбата, която непосредствено я следва в установената поредност (решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 29 и цитираната съдебна практика).
78 Съгласно член 31, параграф 1 от Митническия кодекс митническата стойност на внесените стоки се определя въз основа на наличните данни в Съюза и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи на посочените в него разпоредби на международни споразумения, както и на разпоредбите на глава 3 от същия кодекс.
79 В това отношение, както посочва генералният адвокат в точка 86 от своето заключение, направеното в член 31, параграф 1 от Митническия кодекс препращане към глава 3 от същия кодекс предполага, че общите принципи и разпоредби от тази глава, сред които е и член 32 от този кодекс, се прилагат дори когато митническата стойност на внесените стоки се определя съгласно член 31, параграф 1 от същия кодекс.
80 Всъщност, както бе посочено в точка 30 от настоящото решение, правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно точка 2 от тълкувателните бележки в областта на митническата стойност към член 31, параграф 1 от Митническия кодекс, които се съдържат в приложение 23 към Регламент № 2454/93, методите за остойностяване, които следва да се използват съгласно член 31, параграф 1, би трябвало да са описаните в членове 29—30, параграф 2 от този кодекс, но „разумна гъвкавост“ при прилагането на тези методи би съответствала на целите и разпоредбите на посочения член 31, параграф 1 (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2008 г., Carboni e derivati, C‑263/06, EU:C:2008:128, т. 60).
81 Предвид необходимостта да се установи митническа стойност, когато дадено предприятие не предоставя пълна информация за съответните данъчни години, както и с оглед на „разумната гъвкавост“, закрепена в точка 2 от посочените тълкувателни бележки, следва да се приеме, че вземането предвид на информация, свързана с други данъчни години на предприятието, може да се разглежда като данни на разположение в Съюза, които съгласно член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността могат да бъдат взети като основа за определяне на митническата стойност. Всъщност използването на такива данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ по смисъла на посочения член 31, параграф 1 и съвместимо с общите принципи и разпоредби на международните договори, както и с разпоредбите, посочени в същият този член 31, параграф 1 (вж. по аналогия решение от 28 февруари 2008 г., Carboni e derivati, C‑263/06, EU:C:2008:128, т. 61).
82 Що се отнася до член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93, същият предвижда, че когато лицензионните такси или възнаграждения се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до дейности или услуги след вноса, „трябва да се направи съответно пропорционално разпределение само на база на обективни и [подлежащи на количествена оценка] данни“, в съответствие с тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от Митническия кодекс, които се съдържат в приложение 23 към Регламент № 2454/93.
83 Както личи от точка 81 от настоящото решение, както и от точка 91 от заключението на генералния адвокат, данните, които се отнасят до други данъчни години на предприятието, могат да се приемат за „обективни и [подлежащи на количествена оценка]“ по смисъла на член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 и така може да се приложи предвиденото в този член разпределение.
84 Освен това, както поддържат Европейската комисия и германското правителство, друго решение би могло да доведе до неоснователно предимство в полза на вносители, които отказват да предоставят цялостна информация, като по този начин пречат на надлежното определяне на митническата стойност на внесените стоки.
85 С оглед на изложените по-горе съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс и член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкуват в смисъл, че мерките по корекция и разпределение, съответно предвидени в тези разпоредби, могат да се приложат, когато митническата стойност на разглежданите стоки не е определена съгласно член 29 от Митническия кодекс, а чрез прилагане на субсидиарния метод, предвиден в член 31 от този кодекс.
По съдебните разноски
86 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Член 32, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че не изисква размерът на лицензионните такси или възнаграждения да е определен към момента на сключване на лицензионния договор или на възникване на митническото задължение, за да се приемат тези такси и възнаграждения за свързани с остойностяваните стоки, и от друга страна, че признава посочените лицензионни такси или възнаграждения за „свързани с остойностяваните стоки“ дори когато се отнасят само отчасти до посочените стоки.
2) Член 32, параграф 1, буква в) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, и член 160 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 1875/2006 на Комисията от 18 декември 2006 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че лицензионни такси или възнаграждения представляват „условие за продажбата“ на остойностяваните стоки, когато в рамките на една и съща група дружества тези такси или възнаграждения се изискват от предприятие, свързано както с купувача, така и с продавача, и се плащат в полза на същото предприятие.
3) Член 32, параграф 1, буква в) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, и член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1875/2006, трябва да се тълкуват в смисъл, че мерките по корекция и разпределение, съответно предвидени в тези разпоредби, могат да се приложат, когато митническата стойност на разглежданите стоки не е определена съгласно член 29 от посочения Регламент № 2913/92, изменен, а чрез прилагане на субсидиарния метод, предвиден в член 31 от същия регламент.
Подписи