Дело T‑411/22
Dexia
срещу
Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)
Решение на Общия съд (осми разширен състав) от 10 април 2024 година
„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП за изчисляване на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г. — Член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 — Грешка при прилагане на правото — Ограничаване на действието на съдебното решение във времето“
1. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Годишен таван на общия размер на индивидуалните вноски в ЕФП, равняващ се на 12,5 % от крайното целево равнище — Приложно поле — Прилагане през първоначалния период
(член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 30 и 38)
2. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници — Предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Годишен таван на общия размер на индивидуалните вноски в ЕФП, равняващ се на 12,5 % от крайното целево равнище — Обхват — Ненадхвърляне на този таван от Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) — Критерии за преценка — Динамичен подход към крайното целево равнище
(член 69, параграф 1 и член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 41 и 45—48)
Резюме
Общият съд, който е сезиран с жалба за отмяна, я уважава, като отменя решението на Единния съвет за преструктуриране (наричан по-нататък „ЕСП“) за изчисляване на предварителните вноски на кредитните институции и на някои инвестиционни посредници за 2022 г. в Единния фонд за преструктуриране (наричан по-нататък „ЕФП“)(1). За първи път Общият съд се произнася по правилото, предвидено в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014(2), съгласно което предварителните вноски, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище на ЕФП (наричано по-нататък „таванът от 12,5 %“).
Жалбоподателят Dexia е кредитна институция, установена във Франция. На 11 април 2022 г. ЕСП определя в обжалваното решение съгласно член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 предварителните вноски за 2022 г. в ЕФП на кредитни институции и някои инвестиционни посредници, сред които е и жалбоподателят. Последният претендира отмяната на обжалваното решение в частта, която се отнася до него.
Съображения на Общия съд
Най-напред Общият съд припомня, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 след изтичането на първоначалния осемгодишен период, започнал на 1 януари 2016 г. (наричан по-нататък „първоначалният период“), наличните финансови средства в ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което съответства най-малко на 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани във всички участващи държави членки (наричани по-нататък „съответните институции“). Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през посочения период предварителните вноски трябва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, като се вземе надлежно предвид фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите. Освен това съгласно член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 ЕСП изчислява всяка година индивидуалните вноски, за да гарантира, че дължимите от съответните институции вноски не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище на ЕФП.
На първо място, що се отнася до прилагането във времето на изискването за таван от 12,5 %, Общият съд припомня, че то трябва да се прилага през първоначалния период. Всъщност, както следва ясно от разпоредбите на Регламент №o806/2014, ЕСП трябва да спазва изискването за таван от 12,5 % всяка година, без по никакъв начин да ограничава прилагането му във времето до периода, следващ първоначалния период(3). Освен това в никоя друга разпоредба на разглеждания регламент не се посочва, че изискването за таван от 12,5 % не се прилага през първоначалния период или че ЕСП може да се отклони от него през този период. Посоченото тълкуване се потвърждава от законодателната история на същия регламент, от която е видно, че в Предложението на Комисията за регламент(4), първоначалният период за създаване на ЕФП е бил десет години. Впоследствие Парламентът и Съветът постигат съгласие за съкращаване на този период на осем години и едновременно с това решават да увеличат на 12,5 % посочения таван. Следователно законодателят на Съюза е установил връзка между броя години, включени в първоначалния период, и процента на определения таван. В резултат от това таванът от 12,5 % се прилага през първоначалния период.
На второ място, що се отнася до съдържанието на изискването за таван от 12,5 %, Общият съд подчертава, че ЕСП е длъжен да следи вноските, дължими от съответните институции, да не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище(5). В това отношение разглежданата правна уредба(6) се основава на динамичен подход към крайното целево равнище, в смисъл че последното трябва да се определи, като се има предвид размерът на гарантираните депозити в края на първоначалния период. Именно с оглед на това крайно целево равнище се прилага изискването за таван от 12,5 %.
При това положение, доколкото изчисляването на предварителните вноски се извършва ежегодно и се основава на определянето на крайно целево равнище, което трябва да бъде достигнато след изтичането на първоначалния период, после на годишно целево равнище, което трябва да бъде разпределено между институциите, ЕСП следва да направи за всеки период на внасяне на вноски възможно най-точна прогнозна оценка на крайното целево равнище с оглед на наличните към момента на тази оценка данни (наричано по-нататък „прогнозното крайно целево равнище“). Така именно прогнозното крайно целево равнище е определящо за прилагането на тавана от 12,5 %.
Следователно, когато ЕСП изчислява предварителните вноски през даден период на плащане на вноски, той трябва да се увери, че размерът на предварителните вноски, дължими от съответните институции, не надхвърля 12,5 % от прогнозното крайно целево равнище.
Общият съд счита, че този извод не се поставя под съмнение от довода на ЕСП, че изискването за таван от 12,5 % би следвало или да се остави без приложение, или да се тълкува гъвкаво. Всъщност той приема за установено, от една страна, че смисълът на релевантните разпоредби следва недвусмислено от самия им текст(7). От друга страна, разпоредбите, които предвиждат по-специално, че предварителните вноски трябва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне целевото равнище(8), не допускат таванът от 12,5 % да се тълкува в смисъл, че е незадължителен или изцяло индикативен.
На последно място, Общият съд проверява дали в обжалваното решение ЕСП е спазил изискването за таван от 12,5 %. В това отношение от обжалваното решение най-напред следва, че крайното прогнозирано целево равнище е оценено на 79 987 450 580 евро. Така ЕСП е бил длъжен да се увери, че общият размер на предварителните вноски не надвишава 9 998 431 322,50 евро. Както обаче следва от обжалваното решение, ЕСП е определил годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2022 г. в размер на 14 253 573 821,46 евро, като тази сума е намалена на 13 675 366 302,18 евро след определени приспадания.
Поради това Общият съд приема за установено, че обжалваното решение определя размера на предварителните вноски, дължими от засегнатите институции, като сума, надхвърляща тавана от 12,5 % от прогнозното крайно целево равнище, и че ЕСП е нарушил член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014. Той счита, че тази грешка при прилагане на правото сама по себе си може да обоснове отмяната на обжалваното решение в частта, която се отнася до жалбоподателя.
Въпреки това, предвид обстоятелствата в настоящия случай, Общият съд запазва правните последици на обжалваното решение в частта, която се отнася до жалбоподателя, докато ЕСП приеме необходимите мерки, произтичащи от тази отмяна, и то в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от деня, в който настоящото решение стане окончателно.