Дело C‑508/10

Европейска комисия

срещу

Кралство Нидерландия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2003/109/ЕО — Статут на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни — Молба за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ — Молба за издаване на разрешение за пребиваване във втора държава членка, подадена от гражданин на трета страна, който вече е получил статут на дългосрочно пребиваващ в една държава членка, или от член на неговото семейство — Размер на таксите, изисквани от компетентните органи — Непропорционалност — Пречка за упражняването на правото на пребиваване“

Резюме на решението

1.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Досъдебна процедура — Предмет — Искова молба или жалба — Изложение на твърденията за нарушение и на правните основания

(член 258 ДФЕС; член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 38, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

2.        Контрол по границите, убежище, имиграция — Имиграционна политика — Статут на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни — Директива 2003/109 — Молба за придобиване на такъв статут и за издаване на разрешение за пребиваване във втора държава членка, подадена от такъв гражданин, който вече е получил статут на дългосрочно пребиваващ в една държава членка, или от член на неговото семейство

(Директива 2003/109 на Съвета)

1.        При иск за установяване на неизпълнение на задължения целта на досъдебната процедура е да предостави възможност на засегнатата държава членка, от една страна, да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, а от друга — надлежно да изтъкне доводите си в защита срещу повдигнатите от Комисията твърдения за нарушение. Следователно предметът на иска по член 258 ДФЕС се очертава от досъдебната процедура, предвидена в тази разпоредба.

По силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 38, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на този съд Комисията трябва във всяка подадена на основание член 258 ДФЕС искова молба да посочи точните твърдения за нарушения, по които Съдът следва да се произнесе, както и да изложи поне накратко правните и фактическите обстоятелства, на които основава тези твърдения за нарушения. Когато обаче Комисията твърди, че национална правна уредба е в противоречие със системата, структурата или духа на директива, без да може произтичащото от това нарушение на правото на Съюза да се свърже с конкретни разпоредби от директивата, нейната искова молба не може да се обяви за недопустима само на това основание.

(вж. точки 33—35 и 39)

2.        Държава членка, която прилага — за гражданите на трети страни, които кандидатстват за статут на дългосрочно пребиваващ в нея, и за гражданите от трети страни, които след придобиване на такъв статут в друга държава членка заявяват желание да упражнят правото на пребиваване в тази държава членка, както и за членовете на техните семейства, които искат да им бъде разрешено да ги придружат или да се присъединят към тях, — прекомерни и непропорционални такси, които могат да възпрепятстват упражняването на предоставените с Директива 2003/109 права, не е изпълнила задълженията си по тази директива.

Действително, макар дадена държава членка да има възможността да въведе събирането на такси за издаването на разрешения за пребиваване на основание на тази директива, техният размер не трябва да има нито за цел, нито за резултат създаването на пречки за получаването на статута на дългосрочно пребиваващ, предоставен съгласно тази директива, тъй като в противен случай както преследваната от нея цел, така и нейният дух биха се оказали накърнени и тя би била лишена от полезно действие.

Освен това правото на преценка, с което разполага държава членка за определяне размера на таксите, които могат да се изискват от гражданите на трети страни за издаването на разрешения за пребиваване на основание глави II и III от Директива 2003/109, не е неограничено и следователно не позволява да се предвиди внасянето на такси, които са прекомерни с оглед на техните значителни финансови последици върху тези граждани.

(вж. точки 69, 70, 73, 74 и 79 и диспозитива)