РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

24 юли 2023 година(*)

„Преюдициално запитване — Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Член 325, параграф 1 ДФЕС — Конвенция за ЗФИ — Член 2, параграф 1 — Задължение за борба с измамата, която засяга финансовите интереси на Съюза, чрез възпиращи и ефективни мерки — Задължение да се предвидят наказателни санкции — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Тежка измама с ДДС — Давност за наказателно преследване — Решение на конституционен съд, с което се обезсилва национална разпоредба, която определя основанията за прекъсване на тази давност — Системен риск от безнаказаност — Защита на основните права — Член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип за законоустановеност на престъплението и наказанието — Изисквания за предвидимост и точност на наказателния закон — Принцип за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) — Принцип на правната сигурност — Национален стандарт за защита на основните права — Задължение за съдилищата на държавите членки да оставят без приложение решенията на конституционния и/или върховния съд на държавата членка в случай на несъответствие с правото на Съюза — Дисциплинарна отговорност на съдиите при несъобразяване с такива решения — Принцип на предимство на правото на Съюза“

По дело C‑107/23 PPU [Lin](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов, Румъния) с акт от 22 февруари 2023 г., постъпил в Съда на същия ден, в рамките на наказателно производство срещу

C.I.,

C.O.,

K.A.,

L.N.,

S.P.,

при участието на:

Statul român,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, A. Prechal, C. Lycourgos (докладчик), E. Regan, P. G. Xuereb, L. S. Rossi и D. Gratsias, председатели на състави, J.‑C. Bonichot, S. Rodin, F. Biltgen, N. Piçarra, N. Jääskinen, J. Passer и O. Spineanu-Matei, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: R. Șereș, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 май 2023 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за C.I., от C.‑I. Gliga, avocat,

–        за C.O., от M. Gornoviceanu, avocată,

–        за L.N., от C.‑I. Gliga, avocat,

–        за S.P., от H. Crişan, avocat,

–        за румънското правителство, от L.‑E. Baţagoi, M. Chicu, E. Gane и O.‑C. Ichim, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от J. Baquero Cruz, F. Blanc, I. V. Rogalski, F. Ronkes Agerbeek и P. J. O. Van Nuffel, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 юни 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, на член 325, параграф 1 ДФЕС, на член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на член 2, параграф 1 от Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности, подписана в Брюксел на 26 юли 1995 г. и приложена към акта на Съвета от 26 юли 1995 г. (ОВ C 316, 1995 г., стр. 48; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 12, стр. 51, наричана по-нататък „Конвенцията за ЗФИ“), на членове 2 и 12 от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (OB L 198, 2017 г., стр. 29, наричана по-нататък „Директивата за ЗФИ“), на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), на Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията (ОВ L 354, 2006 г., стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 51, стр. 55), както и на принципа на предимство на правото на Съюза.

2        Запитването е отправено в рамките на производство по извънредни молби за отмяна, подадени от C.I., C.O., K.A., L.N. и S.P. (наричани по-нататък заедно „молителите в главното производство“) с искане да се отменят влезлите в сила присъди, с които са признати за виновни в данъчна измама и престъпно сдружаване и са им наложени наказания лишаване от свобода.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Конвенцията за ЗФИ

3        Член 1 от Конвенцията за ЗФИ е озаглавен „Общи разпоредби“ и гласи:

„1.      За целите на настоящата конвенция измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, съставляват:

[…]

б)      по отношение на приходите, всяко умишлено действие или бездействие, свързано със:

–        използването или представянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до неправомерно намаляване на средствата от общия бюджет на Европейските общности или бюджетите, управлявани от или от името на Европейските общности,

[…].

2.      При спазване на член 2, параграф 2 всяка държава членка предприема необходимите и подходящи мерки за транспониране на параграф 1 в нейното национално наказателно право по такъв начин, че поведението съгласно него да съставлява престъпно деяние.

3.      При спазване на член 2, параграф 2 всяка държава членка също така предприема необходимите мерки, за да гарантира, че умишлената подготовка или снабдяването с фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, които водят до резултата, описан в параграф 1, съставляват престъпно деяние, ако то вече не е наказуемо като главно престъпление или като съучастие, подбудителство или опит за извършване на измама, определена в параграф 1.

[…]“.

4        Член 2 от тази конвенция е озаглавен „Наказания“ и предвижда:

„1.      Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че деянието, посочено в член 1, както и съучастието, подбудителството или опитът да бъде извършено деянието, посочено в член 1, параграф 1, ще бъдат наказуеми с ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, включително, поне в случаи на тежка измама, наказания с лишаване от свобода, които могат да доведат до екстрадиция, като се разбира, че за сериозна измама се счита измамата, включваща минимална сума, определена от всяка държава членка. Тази минимална сума не може да бъде по-висока от 50 000 [евро].

2.      Въпреки това обаче в случаи на лека измама, включваща общо сума от по-малко от 4 000 [евро] и невключваща особено сериозни обстоятелства съгласно нейните закони, държавата членка може да определи наказания от различен вид от тези, предвидени в параграф 1.

[…]“.

 Директивата за ЗФИ

5        Член 16 от Директивата за ЗФИ е озаглавен „Замяна на Конвенцията за [ЗФИ]“ и гласи:

„Конвенцията за [ЗФИ], включително протоколите към нея от 27 септември 1996 г., 29 ноември 1996 г. и 19 юни 1997 г., се заменя от настоящата директива за държавите членки, обвързани от нея, считано от 6 юли 2019 г.

За държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на Конвенцията се считат за позовавания на настоящата директива“.

 Румънското право

 Конституцията на Румъния

6        Принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) е закрепен в член 15, параграф 2 от Constituția României (Конституция на Румъния), който гласи, че „[з]аконите действат занапред, с изключение на по-благоприятните наказателни и наказателноадминистративни закони“.

7        Член 147, параграфи 1 и 4 от Конституцията на Румъния гласи:

„1.      Обявените за противоконституционни разпоредби на действащите закони и делегирани законодателни актове, както и на парламентарните правилници, престават да пораждат правно действие 45 дни след публикуването на решението на Curtea Constituțională [Конституционен съд, Румъния], освен ако в този срок парламентът или съответно правителството не приведе противоконституционните разпоредби в съответствие с Конституцията. През този срок действието на обявените за противоконституционни разпоредби се спира по силата на закона.

[…]

4.      Актовете на Curtea Constituțională [Конституционeн съд] се публикуват в Monitorul Oficial al României. От датата на публикуването си тези актове са задължителни за всички и произвеждат правно действие само за в бъдеще“.

 Румънското наказателно законодателство

8        Престъплението данъчна измама е уредено по следния начин в член 9 от Legea nr. 241/2005, pentru prevenirea și combaterea evaziunii fiscale (Закон № 241/2005 за предотвратяване и противодействие на данъчните измами) от 15 юли 2005 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 672, 27 юли 2005 г.), в приложимата му в главното производство редакция:

„1.      Който с цел отклоняване от данъчно облагане извърши някое от следните деяния, се наказва за данъчна измама с лишаване от свобода за срок от 2 до 8 години и с лишаване от права или глоба:

[…]

c)      вписване в счетоводни или други правни документи на разходи, които не съответстват на реални операции, или вписване на други фиктивни операции;

[…]

2.      Ако с деянията по параграф 1 са причинени вреди в размер над равностойността на 100 000 евро в национална валута, долната и горната граница на наказанието се увеличават с пет години.

3.      Ако с деянията по параграф 1 са причинени вреди в размер над равностойността на 500 000 евро в национална валута, долната и горната граница на наказанието се увеличават със седем години“.

9        На 1 февруари 2014 г. влиза в сила Legea nr. 286/2009, privind Codul penal (Закон № 286/2009 — Наказателен кодекс) от 17 юли 2009 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 510, 24 юли 2009 г., наричан по-нататък „Наказателният кодекс“).

10      Съгласно член 154, параграф 1, буква b) от Наказателния кодекс общата давност за престъпленията, за които са осъдени молителите в главното производство, е десет години.

11      Преди влизането в сила на Наказателния кодекс разпоредбата за прекъсването на наказателната давност е предвиждала следното:

„Давността по член 122 се прекъсва с всяко предприето по делото действие, което съгласно закона подлежи на съобщаване на разследвания или обвиняемия в хода на наказателното производство“.

12      В първоначалната си редакция член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс е предвиждал:

„Давността за наказателно преследване се прекъсва с всяко процесуално действие, предприето по делото“.

13      Посоченият член 155, параграф 1 е изменен по следния начин с Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 71/2022, pentru modificarea articolului 155 alineatul (1) din Legea nr. 286/2009 privind Codul penal (Извънредно правителствено постановление № 71/2022 за изменение на член 155, параграф 1 от Закон № 286/2009 — Наказателен кодекс) от 30 май 2022 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 531, 30 май 2022 г., наричано по-нататък „OUG № 71/2022“):

„Давността за наказателно преследване се прекъсва с всяко предприето по делото процесуално действие, което съгласно закона подлежи на съобщаване на заподозрения или обвиняемия“.

14      Обхватът на принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), закрепен в член 15, параграф 2 от Конституцията на Румъния, е конкретизиран в член 5, параграф 1 от Наказателния кодекс, който гласи:

„Ако между извършването на престъплението и влизането в сила на присъдата последват един или повече наказателни закони, прилага се най-благоприятният от тях“.

15      Член 426 от Legea nr. 135/2010, privind Codul de procedură penală (Закон № 135/2010 — Наказателно-процесуален кодекс) от 1 юли 2010 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 486, 15 юли 2010 г.), в приложимата му в главното производство редакция, е озаглавен „Случаи на допускане на извънредни молби за отмяна“ и буква b) от него предвижда:

„[И]звънредна молба за отмяна може да се подава срещу влезли в сила присъди в следните случаи:

[…]

b)      когато подсъдимият е осъден, въпреки че е имало доказателства за наличието на основание за прекратяването на наказателното производство.

[…]“.

 Законодателството относно дисциплинарния режим на съдиите

16      Член 99 от Legea nr. 303/2004, privind statutul judecătorilor şi procurorilor (Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите) от 28 юни 2004 г. (повторно обнародван в Monitorul Oficial al României, част I, бр. 826, 13 септември 2005 г.) е гласял:

„Дисциплинарни нарушения са:

[…]

ș)      неспазването на актовете на Curtea Constituțională [Конституционен съд] или на актовете на Înalta Curte de Casație și Justiție [Върховен касационен съд, Румъния], постановени по искания за приемане на тълкувателни решения в интерес на закона;

[…]“.

17      Член 271 от Legea nr. 303/2022, privind statutul judecătorilor și procurorilor (Закон № 303/2022 за статута на съдиите и прокурорите) от 15 ноември 2022 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 1102, 16 ноември 2022 г.) предвижда:

„Дисциплинарни нарушения са:

[…]

s)      неизпълнението на служебните задължения поради недобросъвестност или груба небрежност“.

18      Член 272, параграфи 1 и 2 от този закон предвижда:

„1.      Недобросъвестност е налице, когато съответният съдия или прокурор съзнателно наруши материалноправни или процесуалноправни норми, като с това иска или допуска да причини вреди на другиго.

2.      Груба небрежност е налице, когато съответният съдия или прокурор по своя вина не спази материалноправни или процесуалноправни норми в тежка степен, несъмнено и без извинителна причина“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

19      През 2010 г. молителите в главното производство пропускат изцяло или отчасти да отразят в счетоводните си документи търговските сделки и приходите във връзка с извършваната в полза на вътрешни лица продажба на дизелово гориво, придобито при режим на отложено плащане на акциза, с което са причинени вреди за държавния бюджет по отношение в частност на данъка върху добавената стойност (ДДС) и акциза върху дизеловото гориво.

20      С присъда № 285/AP от 30 юни 2020 г. Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов, Румъния), запитващата юрисдикция, осъжда молителите в главното производство или съответно потвърждава осъждането им с присъда № 38/S от 13 март 2018 г. на Tribunalul Brașov (Първоинстанционен съд Брашов, Румъния) и им определя наказания лишаване от свобода за данъчна измама — престъпление по член 9, параграф 1, букви b) и c) и член 9, параграф 3 от Закон № 241/2005 за предотвратяване и противодействие на данъчните измами в приложимата му в главното производство редакция, както и за престъпно сдружаване — престъпление по член 7 във връзка с член 2, буква b), точка 16 от Legea nr. 39/2003, privind prevenirea și combaterea criminalității organizate (Закон № 39/2003 за предотвратяване и противодействие на организираната престъпност) от 21 януари 2003 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 50, 29 януари 2003 г.), в приложимата му в главното производство редакция, като прилага и член 5 от Наказателния кодекс.

21      Към момента на постъпването на разглежданото тук преюдициално запитване двама от молителите в главното производство, K.A. и S.P., са лишени от свобода в изпълнение на присъда № 285/AP от 30 юни 2020 г. на Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов).

22      Молителите в главното производство са осъдени и да заплатят сумите, с които е увреден бюджетът, включително дължимия ДДС, общо в размер на 13 964 482 румънски леи (RON) (около 3 240 000 евро).

23      В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция посочва, че има национална съдебна практика относно първоначалната редакция на член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс, която би могла да е от определящо значение за ситуацията на молителите в главното производство.

24      По-точно, тази юрисдикция отбелязва, първо, че с решение № 297 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) от 26 април 2018 г., публикувано на 25 юни 2018 г. (наричано по-нататък „решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд)“), е уважено искане за установяване на противоконституционност на тази разпоредба в частта, в която предвижда давността за наказателно преследване да се прекъсва с „всяко процесуално действие“.

25      Curtea Constituțională (Конституционен съд) в частност изтъква, че разпоредбата не осигурява предвидимост и не е съобразена с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, тъй като изразът „всяко процесуално действие“ обхваща и действия, които не се съобщават на заподозрения или обвиняемия, а това е пречка той да узнае за обстоятелството, че във връзка с наказателната му отговорност започва да тече нова давност.

26      Посоченият съд също така констатира, че предходната законова разпоредба е отговаряла на условията за предвидимост, изисквани от съответните конституционни разпоредби, тъй като е предвиждала, че давността за наказателно преследване се прекъсва само с действия, които съгласно закона подлежат на съобщаване на разследвания или обвиняемия.

27      Второ, от дадените от запитващата юрисдикция разяснения следва, че след решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) националният законодател в продължение на години не предприема действия за заместването на обявената за противоконституционна разпоредба на член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс.

28      Трето, запитващата юрисдикция пояснява, че с решение № 358 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) от 26 май 2022 г., публикувано на 9 юни 2022 г. (наричано по-нататък „решение № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд)“), е уважено ново искане за установяване на противоконституционност на член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс. В това решение Curtea Constituțională (Конституционен съд) изяснява, че по своето правно действие постановеното от него решение № 297/2018 е просто установително решение за противоконституционност. Като подчертава, че законодателят не е предприел действия след постановяването на решение № 297/2018 и като съвкупна последица от това конституционно решение и липсата на действия от страна на законодателя отново се е стигнало до неяснота и непредвидимост на правното положение във връзка с приложимите правила за прекъсването на давността за наказателно преследване, което пък е довело до непоследователност в съдебната практика, Curtea Constituțională (Конституционен съд) констатира, че между датата на публикуване на решение № 297/2018 и влизането в сила на нормативен акт, който да закрепва приложимата норма, румънското „позитивн[о] право не съдържа нито една хипотеза на прекъсване на давността за наказателно преследване“.

29      Освен това Curtea Constituțională (Конституционен съд) посочва, че целта на неговото решение № 297/2018 е не да се премахне давността за наказателно преследване или пък институтът на прекъсването на тази давност, а да се приведе член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс в съответствие с конституционните изисквания.

30      Четвърто, от преюдициалното запитване следва, че на 30 май 2022 г., тоест след постановяването, но преди публикуването на решение № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), въз основа на делегираните си законодателни правомощия румънското правителство приема OUG № 71/2022, в сила от същия ден, и с него изменя член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс в смисъл, че давността за наказателно преследване се прекъсва с всяко процесуално действие, което подлежи на съобщаване на заподозрения или обвиняемия.

31      Пето, запитващата юрисдикция посочва, че с решение № 67/2022 от 25 октомври 2022 г., публикувано на 28 ноември 2022 г., Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) изяснява, че в румънското право правилата за прекъсването на давността за наказателно преследване са част от материалното наказателно право и следователно попадат в обхвата на принципа за недопускане на обратно действие на наказателния закон, освен доколкото не следва друго от принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), така както е гарантиран в частност в член 15, параграф 2 от Конституцията на Румъния.

32      Затова Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) постановява, че по принцип е допустимо подаването на извънредни молби за отмяна на влезли в сила осъдителни присъди въз основа на решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), които се явяват по-благоприятен наказателен закон (lex mitior). Такава възможност обаче според посочения съд е изключена, когато в производството, в което е постановена влязлата в сила осъдителна присъда, въззивният съд вече е разгледал въпроса дали наказателното преследване не е изключено по давност.

33      Молителите в главното производство подават до Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов) извънредни молби за отмяна на постановената от този съд присъда № 285/AP от 30 юни 2020 г. На основание член 426, буква b) от Закон № 135/2010 — Наказателно-процесуален кодекс, в приложимата му в главното производство редакция, те искат да се отмени осъдителната им присъда, по съображение че са били осъдени, въпреки че е имало доказателства за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, а именно изтичането на наказателната давност.

34      Въз основа на принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) молителите изтъкват, че за тях наказателното преследване е изключено по давност вследствие на решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд).

35      По същество те твърдят, че между датата на публикуване на решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), а именно 25 юни 2018 г., и датата на публикуване на решение № 358/2022 на същия съд, а именно 9 юни 2022 г., румънското право не е предвиждало нито едно основание за прекъсване на давността за наказателно преследване.

36      След като през времето между тези две дати позитивното право не е предвиждало нито едно основание за прекъсване на давността за наказателно преследване, това само по себе си съставлявало по-благоприятен наказателен закон, който трябвало да се приложи спрямо тях по силата на принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), закрепен в частност в Конституцията на Румъния.

37      Ако се възприеме това тълкуване, запитващата юрисдикция констатира, че в конкретния случай предвид момента на извършване на престъпните деяния десетгодишната давност ще е изтекла преди влизането в сила на присъдата на молителите в главното производство, което ще доведе до прекратяване на наказателното производство и до невъзможност за осъждането им.

38      Тази юрисдикция изтъква редица съображения, които биха могли да изключват прилагането на гарантирания в Конституцията на Румъния принцип за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) в хипотези като разглежданата в главното производство.

39      Тя в частност посочва, че изтъкнатото от молителите в главното производство правно положение, характеризиращо се с липсата на основание за прекъсване на наказателната давност, произтича не от акт, който отразява волята на законодателя, а от решение на Curtea Constituțională (Конституционен съд) за установяването на противоконституционност на член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс в първоначалната му редакция. Принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) обаче се прилага единствено при последователно приемане във времето на различни закони от страна на законодателя.

40      Именно в този контекст запитващата юрисдикция иска да установи дали е съвместимо с правото на Съюза защитаваното от молителите в главното производство тълкуване, доколкото като последица от него не може да се реализира наказателната им отговорност за данъчните измами, годни да засегнат бюджета на Европейския съюз и защитата на финансовите му интереси. Според нея подобно тълкуване — което може да се окаже приложимо по значителен брой наказателни дела — може да доведе до нарушение в частност на член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, на член 325, параграф 1 ДФЕС, на член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, на членове 1, 3 и 4 от Решение 2006/928, на член 2 и член 12, параграф 1 от Директивата за ЗФИ и на Директива 2006/112.

41      В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че доколкото може да прецени въз основа на ограничените данни, с които разполага, последиците от решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) за изключването на наказателното преследване по давност биха могли да са релевантни по значителен брой дела. Според нея включително по извънредни молби за отмяна като разглежданите в главното производство националните съдилища се произнасят в полза на изключването на наказателното преследване по давност. Също така в доклада си от 22 ноември 2022 г. до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на Румъния по механизма за сътрудничество и проверка (COM(2022) 664 final) Европейската комисия изразява загриженост, че тази съдебна практика ще даде отражение при значителен брой висящи дела.

42      Освен това запитващата юрисдикция подчертава, че ако се окаже, че предвид изтъкнатите пред нея основания не е възможно да достигне до съответстващо на правото на Съюза тълкуване, може да се наложи да остави без приложение постановките от съдебната практика, установена от Curtea Constituțională (Конституционен съд) и/или от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) по искане за приемане на тълкувателно решение в интерес на закона.

43      Запитващата юрисдикция обаче посочва, че новият дисциплинарен режим по членове 271 и 272 от Закон № 303/2022 за статута на съдиите и прокурорите позволява да се санкционират съдиите, които съзнателно, тоест „недобросъвестно“, или пък поради груба небрежност по смисъла на тези разпоредби действат в противоречие с решенията на Curtea Constituțională (Конституционен съд) или с решенията на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), постановени по искания за приемане на тълкувателни решения в интерес на закона.

44      При тези обстоятелства Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 2, член 19, параграф 1, втора алинея и член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, членове 2 и 12 от Директивата за ЗФИ и Директива [2006/112], с оглед на принципа на ефективни и възпиращи санкции в случай на тежка измама, засягаща финансовите интереси на Европейския съюз, и в изпълнение на Решение [2006/928], с оглед на член 49, параграф 1, последно изречение от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което осъдените лица искат чрез извънреден способ за защита отмяната на влязла в сила осъдителна присъда, като се позовават на прилагането на принципа на по-благоприятния наказателен закон, който бил приложим в хода на производството по същество и предвиждал по-кратка давност, изтекла преди решаването на делото, но установена след този момент с решение на националния конституционен съд, с което е обявен за противоконституционен законов текст относно прекъсването на давността за наказателно преследване (решение [№ 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд)]), поради бездействието на законодателя, който не се е намесил, за да приведе законовия текст в съответствие с друго решение на същия конституционен съд, постановено четири години преди [решение № 358/2022] (решение [№ 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд)]) — период, през който съдебната практика на общите съдилища, формирана въз основа на първото решение, вече е била утвърдена, в смисъл че този текст е продължил да съществува във вида, в който е схващан след [посоченото решение № 297/2018] — с практическата последица, че давността за всички престъпления, за които не е била постановена окончателна осъдителна присъда преди [решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд)], е намалена наполовина и че наказателното производство срещу въпросните подсъдими е съответно прекратено?

2)      Трябва ли член 2 ДЕС относно ценностите на правовата държава и зачитането на правата на човека в общество, характерен белег на което е справедливостта, и член 4, параграф 3 ДЕС относно принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, в изпълнение на Решение 2006/928[…], доколкото се отнася до ангажимента за гарантиране на ефективността на румънската съдебна система, с оглед на член 49, параграф 1, последно изречение от [Хартата], който прогласява принципа на по-благоприятния наказателен закон, да се тълкуват в смисъл — през призмата на националната съдебна система като цяло — че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което осъдените лица искат чрез извънреден способ за защита отмяната на влязла в сила осъдителна присъда, като се позовават на прилагането на принципа на по-благоприятния наказателен закон, който бил приложим в хода на производството по същество и предвиждал по-кратка давност, изтекла преди решаването на делото, но установена след този момент с решение на националния конституционен съд, с което е обявен за противоконституционен законов текст относно прекъсването на давността за наказателно преследване (решение [№ 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд)]), поради бездействието на законодателя, който не се е намесил, за да приведе законовия текст в съответствие с друго решение на същия конституционен съд, постановено четири години преди [решение № 358/2022] (решение [№ 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд)]) — период, през който съдебната практика на общите съдилища, формирана въз основа на първото решение, вече е била утвърдена, в смисъл че този текст е продължил да съществува във вида, в който е схващан след [посоченото решение № 297/2018] — с практическата последица, че давността за всички престъпления, за които не е била постановена окончателна осъдителна присъда преди [решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд)], е намалена наполовина и че наказателното производство срещу въпросните подсъдими е съответно прекратено?

3)      При утвърдителен отговор [на първия и втория въпрос] и само ако не може да се даде тълкуване в съответствие с правото на Съюза, ако принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от решенията на националния конституционен съд и от задължителните решения на националния върховен съд и поради това не могат, освен ако не извършат дисциплинарно нарушение, служебно да оставят без приложение произтичащата от тези решения съдебна практика, дори ако в светлината на решение на Съда те считат, че тази съдебна практика противоречи на член 2, член 19, параграф 1, втора алинея и член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, в изпълнение на Решение 2006/928[…], с оглед на член 49, параграф 1, последно изречение от [Хартата], какъвто е случаят в главното производство?“.

45      Със съобщение от 24 март 2023 г., постъпило в Съда на същия ден, запитващата юрисдикция посочва редица присъди, постановени между 15 декември 2022 г. и 8 март 2023 г., с които Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) и Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) уважават извънредни молби за отмяна като последица от изключването по давност на наказателното преследване спрямо съответните лица.

46      Освен това в съобщението си запитващата юрисдикция подчертава, че касационното обжалване е единственият способ евентуално да се оспорят окончателните съдебни актове, които биха се оказали постановени в нарушение на правото на Съюза съгласно тълкуването му от Съда в отговор на преюдициалните въпроси. Същевременно срокът за касационно обжалване, който възлиза на 30 дни, считано от връчването на акта на въззивната инстанция, няма да остави възможност за касационно обжалване, тъй като за повечето от съответните дела този срок ще е изтекъл, преди Съдът да се произнесе по разглежданото тук преюдициално запитване.

47      Затова запитващата юрисдикция моли Съда да укаже, че „съгласно принципа на лоялно сътрудничество, с цел да се съблюдават принципите на равностойност и ефективност в рамките на националната процесуална автономия и да се гарантират равното третиране и недопускането на дискриминация на страните в главното производство спрямо страни, които се намират в сходно положение в хипотезата на касационна жалба, подадена срещу окончателни съдебни решения, постановени междувременно по сходни дела, националните юрисдикции са длъжни да постановят, че срокът за обжалване, предвиден в националната норма, тече считано от датата на постановяване на решението на Съда“ по това преюдициално запитване.

 Прилагане на спешното преюдициално производство

48      Въз основа на правомощието, което му предоставя член 107, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда, председателят на Съда приканва четвърти състав — определен съгласно член 108, параграф 1 от Процедурния правилник — да прецени необходимостта от разглеждане на настоящото дело по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 23а, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

49      Съгласно член 107, параграф 1 от Процедурния правилник по реда на спешното производство може да се разглеждат единствено преюдициалните запитвания, които повдигат един или няколко въпроса, отнасящи се до някоя от областите по част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС, който дял V е посветен на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

50      В настоящия случай преюдициалните въпроси се отнасят в частност до тълкуването на член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, която е съставена на основание член K.3 ЕС. Последно посоченият член впоследствие става член 31 ЕС, а разпоредбите му са възпроизведени в членове 82, 83 и 85 ДФЕС, които са включени в част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС.

51      Оттук следва, че настоящото преюдициално запитване повдига въпроси, отнасящи се до една от областите по споменатия дял V, и затова може да бъде разгледано по реда на спешното производство.

52      Що се отнася до критерия за спешност, от постоянната съдебна практика следва, че той е изпълнен, когато към датата на отправяне на преюдициалното запитване съответното лице не е на свобода и продължаването на срока на задържането му зависи от изхода на делото в главното производство (решение от 12 януари 2023 г., MV (Определяне на общо наказание), C‑583/22 PPU, EU:C:2023:5, т. 45 и цитираната съдебна практика).

53      В това отношение от акта за преюдициално запитване следва, че на молителите в главното производство са наложени наказания лишаване от свобода и че двама от тях, K.A. и S.P., в момента изтърпяват наказанията си.

54      В отговор на искане за разяснения, отправено от Съда на 15 март 2023 г., запитващата юрисдикция уточнява, от една страна, че в момента въпросните двама молители в главното производство се намират в място за лишаване от свобода в изпълнение на присъда № 285/AP от 30 юни 2020 г., а от друга страна, че на задържането им в това място ще се сложи край, ако запитващата юрисдикция уважи извънредните молби за отмяна, които те са подали до нея против осъдителната си присъда.

55      Освен това от разясненията на тази юрисдикция следва, че изходът на делото по извънредните молби за отмяна, подадени от молителите в главното производство, зависи от отговорите на Съда по отправените въпроси.

56      При тези условия на 23 март 2023 г. на основание член 108, параграф 1 от Процедурния правилник, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, четвърти състав на Съда решава да разгледа служебно преюдициалното запитване по реда на спешното преюдициално производство.

57      Освен това на основание член 113, параграф 2 от Процедурния правилник посоченият състав решава да поиска от Съда да преразпредели делото на големия състав.

 По допустимостта на преюдициалното запитване

58      L.N. и C.I. поддържат, че преюдициалното запитване е изцяло недопустимо. В това отношение L.N. в частност твърди, че Решение 2006/928 и Директивата за ЗФИ не са от значение при обстоятелствата по делото в главното производство.

59      Освен това румънското правителство изразява съмнения, че третият от поставените въпроси е хипотетичен.

60      Накрая, C.O., C.I. и румънското правителство твърдят, че искането, упоменато в точка 47 от настоящото решение, е недопустимо, тъй като в главното производство запитващата юрисдикция е сезирана не с касационна жалба, а с извънредни молби за отмяна.

61      Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 21 март 2023 г., Mercedes-Benz Group (Отговорност на производителите на превозни средства, снабдени с измервателно-коригиращи устройства), C‑100/21, EU:C:2023:229, т. 52 и цитираната съдебна практика).

62      От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 21 март 2023 г., Mercedes-Benz Group (Отговорност на производителите на превозни средства, снабдени с измервателно-коригиращи устройства), C‑100/21, EU:C:2023:229, т. 53 и цитираната съдебна практика).

63      В настоящия случай, на първо място, що се отнася до трите преюдициални въпроса на запитващата юрисдикция, следва да се подчертае, първо, че поисканото от тази юрисдикция тълкуване на правото на Съюза би могло да наложи тя да остави без приложение решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) и/или решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), на които се позовават молителите в главното производство във връзка с искането си да се установи, че за тях наказателното преследване е изключено по давност. Следователно въпросите не са хипотетични.

64      При все това, второ, следва да се отбележи, от една страна, че съгласно член 16 от Директивата за ЗФИ — за която запитващата юрисдикция иска тълкуване на членове 2 и 12 с първия си преюдициален въпрос — тази директива заменя Конвенцията за ЗФИ, считано от 6 юли 2019 г. Деянията, по повод на които се води делото в главното производство обаче, са извършени през 2010 г. Следователно посочената директива очевидно не е приложима по делото, поради което тълкуването ѝ не е необходимо за решаването му.

65      От друга страна, доколкото според доведената до знанието на Съда информация обсъжданите в главното производство деяния не са корупционни престъпления, очевидно е, че тълкуването на Решение 2006/928 също не е от значение за отговора на първия и втория от преюдициалните въпроси.

66      Трето, що се отнася пък до останалите разпоредби от правото на Съюза, упоменати в трите преюдициални въпроса на запитващата юрисдикция, достатъчно е да се припомни, че когато не може да се приеме за очевидно, че тълкуването на разпоредбата от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, възражението за неприложимост на тази разпоредба по делото в главното производство не засяга допустимостта на преюдициалното запитване, а се отнася до съществото на въпросите (решения от 19 декември 2019 г., Dobersberger, C‑16/18, EU:C:2019:1110, т. 21, и от 27 април 2023 г., M.D. (Забрана за влизане в Унгария), C‑528/21, EU:C:2023:341, т. 52).

67      На второ място, що се отнася до искането, упоменато в точка 47 от настоящото решение, според обяснението на запитващата юрисдикция това искане цели да се установи дали правото на Съюза изисква тридесетдневният срок за касационно обжалване да започва да тече от момента на постановяването на решението на Съда по настоящото дело.

68      В главното производство обаче запитващата юрисдикция е сезирана не с касационна жалба, а с извънредни молби за отмяна, както изтъкват C.O., C.I. и румънското правителство.

69      Следователно въпросът, упоменат в точка 47 от настоящото решение, се отнася до проблем от хипотетично естество по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 62 от настоящото решение, и затова трябва да бъде обявен за недопустим.

70      От изложеното по-горе следва, че разглежданото тук преюдициално запитване е допустимо, с изключение на първия и втория въпрос в частта, в която се отнасят до тълкуването на Директивата за ЗФИ и на Решение 2006/928, и с изключение на въпроса, упоменат в точка 47 от настоящото решение.

 По преюдициалните въпроси

 По първия и втория въпрос

71      Първият и вторият въпрос, които следва да се разгледат заедно, се отнасят до тълкуването на член 2, член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, на член 325, параграф 1 ДФЕС, на член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата, на член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ и на Директива 2006/112.

72      От мотивите на акта за преюдициално запитване обаче личи, че породилите тези въпроси съмнения на запитващата юрисдикция се отнасят по същество до тълкуването на разпоредбите от правото на Съюза, които задължават държавите членки да водят ефективна борба срещу незаконното засягане на финансовите интереси на Съюза, от една страна, и до тълкуването на гаранциите, произтичащи от принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, от друга.

73      При тези условия първият и вторият въпрос следва да се анализират от гледна точка на член 325, параграф 1 ДФЕС, член 49, параграф 1 от Хартата и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ.

74      Оттук следва, че с въпросите си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка са длъжни да оставят без приложение, от една страна, решенията на конституционния съд на тази държава членка, с които националната законодателна разпоредба относно основанията за прекъсване на наказателната давност е обезсилена поради противоречие с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията с изискванията му за предвидимост и точност на наказателния закон, и от друга страна, решението на върховния съд на тази държава членка, от което следва, че произтичащите от тази конституционна практика правила относно основанията за прекъсване на наказателната давност могат да се прилагат с обратна сила като по-благоприятен наказателен закон (lex mitior), за да се преразглеждат влезли в сила осъдителни присъди, като се има предвид, че като последица от посочените решения ще бъдат прекратени по давност значителен брой наказателни дела, в това число дела във връзка с тежки измами, засягащи финансовите интереси на Съюза.

75      В самото начало следва да се отбележи, че в писмените си становища и в съдебното заседание пред Съда страните спорят помежду си какъв е точният обхват на правилата за прекъсването на наказателната давност в Румъния през периода от 25 юни 2018 г., датата на публикуване на решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), до 30 май 2022 г., датата на влизане в сила на OUG № 71/2022.

76      В това отношение следва да се припомни, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и извърши преценка на фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право (решения от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 61, и от 21 март 2023 г., Mercedes-Benz Group (Отговорност на производителите на превозни средства, снабдени с измервателно-коригиращи устройства), C‑100/21, EU:C:2023:229, т. 59).

77      В настоящия случай според обяснението на запитващата юрисдикция вследствие от решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), обобщени в точки 23—29 от настоящото решение, през периода от 25 юни 2018 г. до 30 май 2022 г. румънското право не е предвиждало нито едно основание за прекъсване на давността за наказателно преследване. Затова за целите на отговора на първия и втория въпрос следва да се приеме, че именно това е било съдържанието на румънското право през този период.

78      Като се има предвид съдебната практика, припомнена в точка 76 от настоящото решение, отговорът на тези въпроси следва също така да е основан на тълкуването, което запитващата юрисдикция дава на решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), а именно че в него е възприето тълкуване на принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), което позволява липсата на основания за прекъсване на наказателната давност в румънското право да се вземе предвид с обратна сила по отношение на процесуални действия, извършени преди 25 юни 2018 г., тоест преди датата на публикуване на решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд).

 По неизпълнението на задължението за борба чрез възпиращи и ефективни мерки с измамата, която засяга финансовите интереси на Съюза

79      Доколкото от акта за преюдициално запитване следва, че делото в главното производство се отнася в частност до деяния, съставляващи тежка измама с ДДС, трябва да се припомни, че държавите членки следва да вземат необходимите мерки, за да гарантират ефективното и цялостно събиране на собствените ресурси на Съюза, каквито са приходите от прилагането на единна ставка към хармонизираната основа на ДДС (решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 182 и цитираната съдебна практика).

80      При все това налагането на наказателноправни санкции с цел защита на финансовите интереси на Съюза, и в частност на правилното събиране на посочените приходи, е въпрос на споделена компетентност между Съюза и държавите членки по смисъла на член 4, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 43).

81      В настоящия случай режимът на наказателната давност за престъпленията, с които се засягат финансовите интереси на Съюза, не е бил хармонизиран от законодателя на Съюза към релевантния за главното производство момент — такава хармонизация е частично извършена по-късно, с приемането на Директивата за ЗФИ (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 44), която не е приложима за делото в главното производство, както вече беше посочено в точка 64 от настоящото решение.

82      Затова към релевантния за главното производство момент приемането на правила, които да уреждат наказателната давност за престъпленията, с които се засягат финансовите интереси на Съюза, е било от компетентността на държавите членки. При упражняването на тази компетентност обаче държавите членки са длъжни да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2019 г., Rimšēvičs и ЕЦБ/Латвия, C‑202/18 и C‑238/18, EU:C:2019:139, т. 57, и от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 216).

83      В това отношение следва да се подчертае, на първо място, че член 325, параграф 1 ДФЕС задължава държавите членки да се борят с измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, чрез възпиращи и ефективни мерки (решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 181 и цитираната съдебна практика).

84      Макар да могат свободно да избират приложимите санкции, които могат да бъдат административни, наказателни или съчетание от двете, все пак съгласно член 325, параграф 1 ДФЕС държавите членки трябва да гарантират, че тежките случаи на измама или друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, ще се наказват с ефективни и възпиращи наказателни санкции (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 191, и от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство (Борба с измамата със занижени цени), C‑213/19, EU:C:2022:167, т. 219).

85      На второ място, член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки, така че деянията, съставляващи измама, която засяга финансовите интереси на Съюза, в това число измамите с ДДС, да се наказват с ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, които поне в случаите на тежка измама, а именно измама, включваща минимална сума, която се определя от държавите членки и не може да бъде по-висока от 50 000 евро, да включват и лишаване от свобода (вж. в този смисъл решение от 2 май 2018 г., Scialdone, C‑574/15, EU:C:2018:295, т. 36 и цитираната съдебна практика).

86      В това отношение въпросните държави трябва да следят предвидените в националното право правила относно давността да позволяват ефективно наказване на престъпленията, свързани с такива измами (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 36).

87      В настоящия случай от обяснението на запитващата юрисдикция, обобщено в точки 23—32 от настоящото решение, следва, че от една страна, вследствие на решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) през периода от 25 юни 2018 г., датата на публикуване на решение № 297/2018, до 30 май 2022 г., датата на влизане в сила на OUG № 71/2022, румънското право не е предвиждало нито една хипотеза на прекъсване на давността за наказателно преследване, а от друга страна, съгласно решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) тази конституционна практика може да се изтъква като по-благоприятен наказателен закон (lex mitior), и то включително за да се преразглеждат влезли в сила осъдителни присъди.

88      Що се отнася до конкретните последици, които би могла да има тази съдебна практика, запитващата юрисдикция посочва, че ако по делото в главното производство се приложи като по-благоприятен наказателен закон (lex mitior) правилото, произтичащо от решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), а именно че през описания в предходната точка период румънското право не е предвиждало основания за прекъсване на давността за наказателно преследване, като последица от това десетгодишната давност за обсъжданите в главното производство престъпления ще е изтекла преди влизането в сила на осъдителните присъди на молителите в главното производство, което ще доведе до прекратяване на наказателното производство и до невъзможност за осъждането им.

89      Запитващата юрисдикция също така подчертава, че решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) биха могли да се отразят на „значителен брой дела“, включително дела, приключили с влезли в сила осъдителни присъди, които ще могат да бъдат оспорени с извънредни молби за отмяна като разглежданите в главното производство.

90      Също така, въпреки че Решение 2006/928 само по себе си не се прилага по отношение на съставляващи данъчна измама престъпления като обсъжданите в главното производство, както е посочено в точка 65 от настоящото решение, това не променя факта, че данните, представени от Комисията в доклада ѝ от 22 ноември 2022 г. до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка на Румъния по механизма за сътрудничество и проверка (COM(2022) 664 final) в изпълнение на член 2 от Решението, потвърждават наличието на риск да не могат да бъдат наказани множество случаи на тежка измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, поради изключването по давност на наказателното преследване за тях. Всъщност според този доклад, споменат и от запитващата юрисдикция, решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) биха могли да доведат „до прекратяване на наказателното производство и снемане на наказателната отговорност при значителен брой дела“, а създалото се положение създава риска „хиляди обвиняеми да не бъдат изправени пред наказателна отговорност“.

91      От изложените обстоятелства може да се заключи, че правното положение, което произтича от прилагането на решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) и решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), поражда системен риск от безнаказаност за престъпленията, които съставляват тежка измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, особено при делата, чиято сложност изисква по-дълго събиране на доказателства от страна на органите на наказателното производство.

92      Наличието на такъв системен риск от безнаказаност обаче е несъвместимо с изискванията на член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, припомнени в точки 83—86 от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 203).

93      В това отношение е задача на първо място на националния законодател да вземе необходимите мерки, за да изпълни тези изисквания, в частност като приеме необходимите разпоредби, а евентуално и като измени съществуващите разпоредби, за да гарантира, че приложимият ред при преследването и санкционирането на престъпленията, които съставляват тежка измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, в това число правилата за давността за наказателно преследване, ще е в съответствие с разпоредбите на член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ. Този ред трябва да е така организиран, че да не води поради присъщи за него особености до системен риск от безнаказаност за деянията, съставляващи такива престъпления, а същевременно да осигурява защитата на основните права на обвиняемите лица (вж. в този смисъл решения от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 41, и от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 193).

94      Правно положение, при което в дадена държава членка уредбата на прекъсването на давността за наказателно преследване е обезсилена и съответно лишена от действие от конституционния съд на тази държава членка, без националният законодател да коригира това положение в продължение на близо четири години, е несъвместимо с припомненото в точки 83—86 от настоящото решение задължение да се гарантира, че тежките случаи на извършена на територията на страната измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, ще се наказват с ефективни и възпиращи наказателни санкции. Всъщност подобно положение — което се отразява на разпоредба с общо действие, която се е прилагала към целия наказателен процес и чието незаместване след обявяването ѝ за противоконституционна не е било предвидимо нито за органите на наказателното преследване, нито за наказателните съдилища — съдържа присъщия риск поради изтичането на давността да не могат да бъдат наказани множество тежки случаи на измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, особено при делата, чиято сложност изисква по-дълго събиране на доказателства от страна на органите на наказателното производство.

 По задълженията на националните съдилища

95      Има постоянна съдебна практика в смисъл, че съгласно принципа на предимство на правото на Съюза, ако му е невъзможно да даде тълкуване на националната правна уредба, което да е в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на това право по отнесения до него спор, като при необходимост сам вземе решение да остави без приложение всяка национална уредба или практика, дори да е по-късна, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на тази национална уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред (решения от 9 март 1978 г., Simmenthal, 106/77, EU:C:1978:49, т. 24, от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 61 и 62, и от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 53).

96      В настоящия случай член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ са формулирани ясно и точно и не са обвързани с никакви условия, поради което имат директен ефект (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 253 и цитираната съдебна практика).

97      Ето защо по принцип задачата на националните съдилища е да осигурят пълното действие на задълженията, произтичащи от член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, и да оставят без приложение вътрешните разпоредби, които в рамките на производствата относно тежки измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, са пречка за прилагането на ефективни и възпиращи санкции за борба с такива престъпления (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 194 и цитираната съдебна практика).

98      Това съответно сочи, че по принцип националните съдилища са длъжни в съответствие с член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ да оставят без приложение решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), от които следва, че през периода от 25 юни 2018 г., датата на публикуване на решение № 297/2018, до 30 май 2022 г., датата на влизане в сила на OUG № 71/2022, румънското право не е предвиждало нито едно основание за прекъсване на давността за наказателно преследване, доколкото като последица от тези решения се стига до изключване по давност на наказателното преследване за голям брой случаи на тежка измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, и съответно се създава системен риск от безнаказаност за такива престъпления, както беше констатирано в точка 91 от настоящото решение.

99      Също така националните съдилища по принцип са длъжни в съответствие с тези разпоредби да оставят без приложение решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), доколкото това решение дава възможност изключването на наказателното преследване по давност като последица от решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) да се изтъква като по-благоприятен наказателен закон (lex mitior) в случаи на тежка измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, и съответно увеличава системния риск от безнаказаност за такива престъпления.

100    Въпреки това е необходимо и да се провери дали задължението да се оставят без приложение подобни съдебни решения, не е в противоречие със защитата на основните права в случай като обсъждания в главното производство.

101    В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че в съответствие с трайно установената съдебна практика задължението да се гарантира ефективното събиране на ресурсите на Съюза, не освобождава националните съдилища от задачата да следят за дължимото спазване на гарантираните с Хартата основни права и на общите принципи на правото на Съюза, при положение че с наказателните производства, образувани във връзка с престъпления в областта на ДДС, се прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата (решение от 17 януари 2019 г., Дзивев и др., C‑310/16, EU:C:2019:30, т. 33, а в този смисъл и решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 204).

102    В настоящия случай от обяснението на запитващата юрисдикция се установява, че релевантната в главното производство национална съдебна практика, обобщена в точки 23—32 от настоящото решение, се основава на два отделни принципа, а именно, от една страна, решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) се основават на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията с изискванията му за предвидимост и точност на наказателния закон, а решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) се основава на принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), включително по отношение на влезли в сила осъдителни присъди, постановени след 25 юни 2018 г.

103    В правния ред на Съюза принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията и принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) са закрепени в член 49, параграф 1 от Хартата.

104    По силата на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията наказателноправните разпоредби трябва в частност да осигуряват достъпност и предвидимост, що се отнася както до установяването на престъплението, така и до определянето на наказанието (вж. в този смисъл решения от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 55, и от 11 юни 2020 г., Prokuratura Rejonowa w Słupsku, C‑634/18, EU:C:2020:455, т. 48).

105    Освен това изискването за точност на приложимия закон, което е присъщо на посочения принцип, предполага законът ясно да установява престъпленията и наказанията, които се налагат за тях. Това условие е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ от съдилищата, правният субект може да разбере за кои негови действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност (решение от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 56, а в този смисъл и решение от 11 юни 2020 г., Prokuratura Rejonowa w Słupsku, C‑634/18, EU:C:2020:455, т. 49).

106    Накрая, съгласно член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) изисква, ако в по-късен момент след престъплението законът предвиди по-леко наказание, да се приложи това наказание.

107    Най-напред, прилагането на последно посочения принцип предполага последователно приемане във времето на различни правни уредби и се основава на констатацията, че последователното им приемане отразява промяна във възгледите в съответната правна система относно наказателноправната квалификация на деянията, които биха могли да съставляват престъпление, или относно наказанието, което следва да се прилага за такова престъпление (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., Clergeau и др., C‑115/17, EU:C:2018:651, т. 33 и цитираната съдебна практика).

108    По-нататък, от практиката на Съда следва, че правилата за наказателната давност не попадат в приложното поле на член 49, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2015 г., Taricco и др., C‑105/14, EU:C:2015:555, т. 54—57).

109    Следователно задължението на националните съдилища да оставят без приложение решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) и решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), не е годно по естеството си да засегне нито принципа на предвидимост, точност и недопускане на обратно действие при престъпленията и наказанията, нито принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), така както са гарантирани в член 49, параграф 1 от Хартата.

110    На второ място, следва да се припомни, че когато юрисдикция на държава членка трябва да провери — както в настоящия случай — дали национална разпоредба или мярка, с която се прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, е съвместима с основните права в хипотеза, при която действията на държавите членки не се регламентират изцяло от това право, националните органи и юрисдикции запазват възможността да прилагат националните стандарти за защита на основните права, стига прилагането им да не накърнява равнището на защита, предвидено от Хартата съгласно тълкуването ѝ от Съда, нито предимството, единството и ефективността на правото на Съюза (решения от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 29, от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 47, и от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 211).

111    В настоящия случай съгласно обяснението на запитващата юрисдикция решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) и решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) почиват на разбирането, че в румънското право правилата за прекъсването на давността за наказателно преследване са част от материалното наказателно право и следователно попадат в обхвата на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията и принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), така както са гарантирани от Конституцията на Румъния. Ето защо тези принципи трябва да се разглеждат като националния стандарт за защита на основните права по смисъла на предходната точка.

112    От изложеното в точки 108 и 109 от настоящото решение следва, че в случаи като разглеждания в главното производство националните стандарти за защита на основните права не са годни по естеството си да накърнят равнището на защита, предвидено в Хартата съгласно тълкуването ѝ от Съда.

113    В това отношение следва да се припомни значението — както в правния ред на Съюза, така и в националния правен ред — на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията с изискванията му за предвидимост, точност и недопускане на обратно действие на приложимия наказателен закон (решение от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 51).

114    Тези изисквания за предвидимост, точност и недопускане на обратно действие на наказателния закон съставляват частен случай на принципа на правната сигурност. Всъщност този основен принцип на правото на Съюза изисква, от една страна, правните норми да са ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици. Посоченият принцип е съществен елемент на правовата държава и е упоменат в член 2 ДЕС едновременно като една от основополагащите ценности на Съюза и като обща ценност за държавите членки (вж. в този смисъл решения от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 161 и 162, и от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 136 и 223).

115    В настоящия случай следва да се отбележи, че когато първия път постановява, че румънският законодател е действал в противоречие с конституционния принцип на предвидимост и точност на наказателния закон, като е допуснал давността за наказателно преследване да се прекъсва с процесуални действия, които обаче не се съобщават на заподозрения или обвиняемия, румънският конституционен съд прилага национален стандарт за защита на основните права, който идва да допълни осигуряваната от правото на Съюза защита срещу произвол в наказателната област въз основа на принципа на правната сигурност. Той прилага такъв национален стандарт за защита на основните права и когато втория път по същество констатира, че понеже румънският законодател не е предприел действия за заместването на обявената за противоконституционна разпоредба на Наказателния кодекс за прекъсването на наказателната давност, отново се е стигнало до положение на неяснота и непредвидимост в противоречие с посочения конституционен принцип.

116    Именно с оглед на значението на тази защита срещу произвол както в правния ред на Съюза, така и в правния ред на държавите членки, в точки 58—62 от решение от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B. (C‑42/17, EU:C:2017:936), Съдът по същество постановява, че националният стандарт за защита, с който се закрепват изискванията за предвидимост, точност и недопускане на обратно действие на наказателния закон, в това число на режима на наказателната давност, може да изключи задължението, което са имали националните съдилища съгласно член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС при обстоятелствата по делото, по което е постановено онова решение, а именно да оставят без приложение националните разпоредби за наказателната давност, и то въпреки че прилагането на тези национални разпоредби може да възпрепятства налагането на ефективни и възпиращи наказателни санкции в значителен брой случаи на тежка измама, засягаща финансовите интереси на Съюза.

117    В това отношение тогава е прието за релевантно и обстоятелството, че обсъжданият по онова дело режим на наказателната давност за престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, също като в настоящия случай не е бил изцяло хармонизиран, както беше посочено в точка 81 от настоящото решение.

118    Затова, като се имат предвид съображенията, изложени в точки 113—117 от настоящото решение, и както постановява Съдът в решение от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B. (C‑42/17, EU:C:2017:936), следва да се заключи, че по дела като разглежданото в главното производство румънските съдилища не са длъжни да оставят без приложение националната съдебна практика, упомената в точка 111 от настоящото решение, в съответствие с член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, въпреки наличието на системен риск от безнаказаност за престъпленията, съставляващи тежка измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, доколкото упоменатите в точка 111 решения се основават на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, така както е гарантиран в националното право, с изискванията му за предвидимост и точност на наказателния закон, в това число на режима на наказателната давност.

119    От обяснението на запитващата юрисдикция обаче следва, че решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) се основава и на принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), какъвто съставляват решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд). Така както запитващата юрисдикция тълкува решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), последно посоченият съд констатирал, че този принцип позволява произтичащата от двете решения на Curtea Constituțională (Конституционен съд) липса на основания за прекъсване на наказателната давност в румънското право да се вземе предвид с обратна сила по отношение на процесуални действия, извършени преди 25 юни 2018 г., тоест преди датата на публикуване на конституционното решение № 297/2018.

120    Трябва обаче да се прави разлика между прилагането на национален стандарт за защита, свързан с принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), и прилагането на националния стандарт за защита, разгледан от Съда в решение от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B. (C‑42/17, EU:C:2017:936).

121    В това отношение от акта за преюдициално запитване следва, че прилагането на първия от така упоменатите национални стандарти за защита би могло да увеличи системния риск да се окаже напълно невъзможно да се санкционират по наказателен ред някои престъпления, съставляващи тежка измама, която засяга финансовите интереси на Съюза, в нарушение на член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ.

122    Всъщност за разлика от националния стандарт за защита, свързан с предвидимостта на наказателния закон, който според запитващата юрисдикция просто неутрализира прекъсващия давността ефект на процесуалните действия, извършени през периода от 25 юни 2018 г., датата на публикуване на решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), до 30 май 2022 г., датата на влизане в сила на OUG № 71/2002, националният стандарт за защита, свързан с принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), поне в някои случаи би позволил да се неутрализира прекъсващият давността ефект на процесуални действия, извършени и преди 25 юни 2018 г., но след влизането в сила на Наказателния кодекс на 1 февруари 2014 г., тоест през период от повече от четири години.

123    При такива обстоятелства предвид необходимостта да се постигне равновесие между последно упоменатия национален стандарт за защита и разпоредбите на член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, прилагането на въпросния стандарт от страна на националния съд, за да преразгледа въпроса за прекъсването на давността за наказателно преследване с процесуални действия, извършени преди 25 юни 2018 г., датата на публикуване на решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), трябва да се смята за годно по естеството си да накърни предимството, единството и ефективността на правото на Съюза по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 110 от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 212).

124    Ето защо следва да се приеме, че в съдебни производства, в които се санкционират по наказателен път тежки измами, които засягат финансовите интереси на Съюза, националните съдилища не могат да прилагат упоменатия в точка 119 от настоящото решение национален стандарт за защита, свързан с принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), за да преразглеждат въпроса за прекъсването на давността за наказателно преследване с процесуални действия, извършени преди 25 юни 2018 г., датата на публикуване на решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд).

125    По всички изложени съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка не са длъжни да оставят без приложение решенията на конституционния съд на тази държава членка, с които националната законодателна разпоредба относно основанията за прекъсване на наказателната давност е обезсилена поради противоречие с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, така както е гарантиран в националното право, с изискванията му за предвидимост и точност на наказателния закон, включително ако като последица от посочените решения ще бъдат прекратени по давност значителен брой наказателни дела, в това число дела във връзка с тежки измами, засягащи финансовите интереси на Съюза. За сметка на това посочените разпоредби от правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка са длъжни да оставят без приложение национален стандарт за защита, свързан с принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), който позволява включително при оспорването на влезли в сила присъди да се преразглежда въпросът за прекъсването на давността за наказателно преследване по такива дела с процесуални действия, извършени преди обезсилването на разпоредбата.

 По третия въпрос

126    С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която общите съдилища на държавата членка са обвързани от актовете на конституционния съд и от актовете на върховния съд на тази държава членка и поради тази причина, а и защото в противен случай би имало риск съответните съдии да бъдат привлечени към дисциплинарна отговорност, не могат служебно да оставят без приложение установената с тези актове съдебна практика дори когато в светлината на дадено решение на Съда смятат, че тя е в противоречие с правото на Съюза.

127    В това отношение следва да се припомни, че макар организацията на правосъдието в държавите членки да е от тяхна компетентност, те все пак остават длъжни при упражняването на тази компетентност да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза. Това се отнася и за дисциплинарната отговорност на съдиите при неспазване на актовете на конституционния и на върховния съд на съответната държава членка (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 133 и цитираната съдебна практика).

128    Съгласно постоянната практика на Съда принципът на предимство на правото на Съюза утвърждава върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки. Този принцип съответно задължава всички институции на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на Съюза, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези различни норми на територията на посочените държави (решение от 18 май 2021 г., Asociaţia Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 244 и цитираната съдебна практика).

129    Както беше припомнено в точка 95 от настоящото решение, съгласно принципа на предимство националният съд е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на правото на Съюза по отнесения до него спор, като при необходимост сам вземе решение да остави без приложение всяка национална уредба или практика, дори да е по-късна, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, какъвто е член 325, параграф 1 ДФЕС, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на тази национална уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред.

130    В настоящия случай запитващата юрисдикция отбелязва, че ако отговорът на първия и втория въпрос сочи несъвместимост с правото на Съюза, а се окаже, че предвид изтъкнатите пред нея основания не е възможно да достигне до съответстващо на правото на Съюза тълкуване, може да се наложи да остави без приложение постановките от националната съдебна практика, упомената в точка 111 от настоящото решение.

131    Запитващата юрисдикция обаче подчертава, че новият дисциплинарен режим по членове 271 и 272 от Закон № 303/2022 за статута на съдиите и прокурорите позволява да се санкционират съдиите, които недобросъвестно или поради груба небрежност действат в противоречие с решенията на Curtea Constituțională (Конституционен съд) или с решенията на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), постановени по искания за приемане на тълкувателни решения в интерес на закона.

132    В това отношение следва да се припомни, че актът, който Съдът постанови по преюдициалното запитване, обвързва националния съд по отношение на тълкуването на съответните разпоредби на правото на Съюза при решаването на спора в главното производство (вж. в този смисъл решения от 3 февруари 1977 г., Benedetti, 52/76, EU:C:1977:16, т. 26, и от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 74).

133    Ето защо, след като упражни правото си по член 267, втора алинея ДФЕС, националният съд трябва евентуално да не се съобрази с изводите на висшестоящия национален съд, ако въз основа на даденото от Съда тълкуване намира, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без приложение националната норма, която го задължава да се съобразява с актовете на този висшестоящ съд (решение от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 75).

134    Националният съд, който упражнява правото или изпълнява задължението си да отправи преюдициално запитване до Съда на основание член 267 ДФЕС, не може да е възпрепятстван да приложи незабавно правото на Съюза в съответствие с акта или практиката на Съда, тъй като в противен случай полезното действие на този член би било ограничено. Следва да се добави, че правомощието в самия момент на прилагането на това право да направи всичко необходимо, за да остави без последици национална правна уредба или практика, която евентуално представлява пречка за пълното действие на нормите на правото на Съюза, е неразделна част от функцията на съд на Съюза, каквато изпълнява националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на нормите на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 257).

135    Същевременно национална правна уредба или практика, съгласно която актовете на конституционния съд и на върховния съд на съответната държава членка обвързват общите съдилища, макар последните да считат в светлината на постановено от Съда преюдициално решение, че установената с тези актове практика е в противоречие с правото на Съюза, е годна да възпрепятства тези съдилища да осигурят пълното действие на изискванията на това право, като този ефект на препятстване може да бъде подсилен от факта, че съгласно националното право евентуалното неспазване на тази съдебна практика може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 259).

136    Що се отнася по-конкретно до дисциплинарната отговорност, към каквато биха могли да бъдат привлечени съдиите съгласно правната уредба на държава членка в случай на несъобразяване с актовете на конституционния и на върховния съд на тази държава членка, това, че националният съд изпълнява поверените му с Договорите задачи и задълженията си по Договорите, като в съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза осигурява действието на разпоредба от правото на Съюза като член 325, параграф 1 ДФЕС или член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ и на даденото ѝ от Съда тълкуване, по дефиниция не би могло да се третира като дисциплинарно нарушение на съдиите от състава на посочения национален съд, без така ipso facto да се стигне до нарушение на тази разпоредба и упоменатия принцип (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 260, и от 13 юли 2023 г., YP и др. (Снемане на имунитета и временно отстраняване от длъжност на съдия), C‑615/20 и C‑671/20, EU:C:2023:562, т. 85 и цитираната съдебна практика).

137    По изложените съображения принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която общите съдилища на държавата членка са обвързани от актовете на конституционния съд и от актовете на върховния съд на тази държава членка и поради тази причина, а и защото в противен случай би имало риск съответните съдии да бъдат привлечени към дисциплинарна отговорност, не могат служебно да оставят без приложение установената с тези актове съдебна практика дори когато в светлината на дадено решение на Съда смятат, че тя е в противоречие с разпоредби от правото на Съюза с директен ефект.

 По съдебните разноски

138    С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности, подписана в Брюксел на 26 юли 1995 г. и приложена към акта на Съвета от 26 юли 1995 г.,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

съдилищата на държавата членка не са длъжни да оставят без приложение решенията на конституционния съд на тази държава членка, с които националната законодателна разпоредба относно основанията за прекъсване на наказателната давност е обезсилена поради противоречие с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, така както е гарантиран в националното право, с изискванията му за предвидимост и точност на наказателния закон, включително ако като последица от посочените решения ще бъдат прекратени по давност значителен брой наказателни дела, в това число дела във връзка с тежки измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.

За сметка на това посочените разпоредби от правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че

съдилищата на държавата членка са длъжни да оставят без приложение национален стандарт за защита, свързан с принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), който позволява включително при оспорването на влезли в сила присъди да се преразглежда въпросът за прекъсването на давността за наказателно преследване по такива дела с процесуални действия, извършени преди обезсилването на разпоредбата.

2)      Принципът на предимство на правото на Съюза

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която общите съдилища на държавата членка са обвързани от актовете на конституционния съд и от актовете на върховния съд на тази държава членка и поради тази причина, а и защото в противен случай би имало риск съответните съдии да бъдат привлечени към дисциплинарна отговорност, не могат служебно да оставят без приложение установената с тези актове съдебна практика дори когато в светлината на дадено решение на Съда смятат, че тя е в противоречие с разпоредби от правото на Съюза с директен ефект.

Подписи

*      Език на производството: румънски.

i      Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.