РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
19 октомври 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Транспорт — Регламент (ЕО) № 1370/2007 — Обществени услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт — Приложно поле — Член 1, параграф 2 — Въжени линии — Пряко възлагане от компетентен местен орган на вътрешен оператор на обществена поръчка за услуга за обществен превоз — Прехвърляне на оперативния риск — Компенсация за задължения за извършване на обществена услуга“
По дело C‑186/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 7 март 2022 г., постъпил в Съда на 9 март 2022 г., в рамките на производство по дело
Sad Trasporto Locale SpA
срещу
Provincia autonoma di Bolzano,
при участието на:
Strutture Trasporto Alto Adige SpA A. G.,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan (докладчик), председател на състава, Z. Csehi, M. Ilešič, I. Jarukaitis и D. Gratsias, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: C. Di Bella, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 март 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Sad Trasporto Locale SpA, от G. Greco и A. Sandulli, avvocati,
– за Provincia autonoma di Bolzano, от L. Fadanelli, P. Mantini, P. Pignatta, L. Plancker и A. Roilo, avvocati,
– за Strutture Trasporto Alto Adige SpA A.G., от P. Mantini, avvocato,
– за Европейската комисия, от G. Gattinara, P. Messina и F. Tomat, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2016/2338 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. (ОВ L 354, 2016 г., стр. 22) (наричан по-нататък „Регламент № 1370/2007“), както и на член 107, параграф 1 ДФЕС.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Sad Trasporto Locale SpA и Provincia autonoma di Bolzano (Автономна провинция Болцано, Италия) относно прякото възлагане на вътрешен оператор, Strutture Trasporto Alto Adige SpA A. G. (наричано по-нататък „STA“), чрез концесия на обществената услуга за пътнически превоз по някои железопътни и висящи въжени линии.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 1370/2007
3 Съображения 33 и 36 от Регламент № 1370/2007 имат следното съдържание:
„(33) В параграфи 87—95 от [решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415),] […], Съдът на Европейските общности се произнесе, че компенсацията за обществени услуги не представлява поставяне в по-благоприятно положение по смисъла на член [107 ДФЕС], при условие че са спазени кумулативно четири условия. При неспазване на тези условия, а спазване на общите условия за прилагане на член [107], параграф 1 [ДФЕС], компенсацията за обществена услуга представлява държавна помощ и се подчинява на режима по членове [93, 106, 107 и 108 ДФЕС].
[…]
(36) […] Всяка компенсация във връзка с предоставянето на обществените услуги за пътнически превоз, различна от попадащите в приложното поле на настоящия регламент, която крие риск от намеса на държавни помощи по смисъла на член [107], параграф 1 [ДФЕС], следва да е в съответствие с разпоредбите на членове [93, 106, 107 и 108 ДФЕС], включително с всяко съответно тълкуване от [Съда на Европейския съюз], по-специално в [решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415)]. Следователно при разглеждането на такива казуси [Европейската комисия] следва да прилага принципи, сходни на тези в настоящия регламент или, ако е подходящо, други законодателни актове в сферата на услугите от общ икономически интерес“.
4 Член 1 („Цел и приложно поле“) от този регламент предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Целта на настоящия регламент е да определи начина, по който, в съответствие с правилата на правото на Общността, могат да действат компетентните органи в сферата на обществения пътнически превоз, за да гарантират предоставянето на услуги от общ интерес, които, наред с другото, са по-многобройни, по-безопасни, по-висококачествени или на по-ниска цена спрямо тези, които биха били обусловени само от пазарните механизми.
За тази цел настоящият регламент установява условията, при които компетентните органи, когато налагат или договарят задължения за обществени услуги, компенсират операторите на обществени услуги за направените разходи и/или им предоставят изключителни права в замяна на изпълнението на задължения за обществени услуги.
2. Настоящият регламент се прилага спрямо изпълнението на обществени услуги за пътнически превоз на национално и международно равнище чрез железопътен и други видове релсов транспорт и чрез автомобилен транспорт, с изключение на услуги, които се поддържат главно поради историческия интерес към тях или туристическото им значение. Държавите членки могат да прилагат настоящия регламент по отношение на обществен вътрешноводен пътнически превоз и, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) [ОВ L 364, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 83], на този превоз по вътрешни морски води.
[…]“.
5 Член 2 („Цел и приложно поле“) от споменатия регламент предвижда в букви а), д), з), и), й) и aа):
„За целите на настоящия регламент:
а) „обществен пътнически превоз“ означава услуги за превоз на пътници от общ икономически интерес, предоставяни на обществеността регулярно и на недискриминационна основа;
[…]
д) „задължение за извършване на обществена услуга“ означава изискване, дефинирано или определено от компетентен орган, за да осигури обществени услуги за пътнически превоз от общ интерес, които даден оператор, ако отчиташе само собствените си търговски интереси, не би поел или не би поел до същата степен или при същите условия без възнаграждение;
[…]
з) „пряко възлагане“ означава възлагане на обществена поръчка за услуги на определен оператор на обществени услуги без каквато и да е предварителна конкурентна тръжна процедура;
и) „обществена поръчка за услуги“ означава един или повече правно-задължителни акта, потвърждаващи споразумението между компетентния орган и оператор на обществени услуги за възлагане на последния на управлението и предоставянето на обществени услуги за пътнически превоз при спазване на задълженията за извършване на обществена услуга. В зависимост от правото на държавите членки, договорът може също така да представлява решение, взето от компетентния орган:
– под формата на индивидуален нормативен или административен акт, или
– съдържащо условия, съгласно които самият компетентен орган предоставя услугите или възлага предоставянето им на вътрешен оператор;
й) „вътрешен оператор“ означава юридически обособено образувание, над което компетентният местен орган, или при наличие на група от обществени органи — поне един компетентен местен орган упражнява контрол, сходен с този, който упражнява върху собствените си подразделения;
[…]
aa) „обществени услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт“ означава обществен пътнически превоз с железопътен транспорт, с изключение на пътническия превоз с други видове релсов транспорт, като например с метро или трамвай“.
6 Член 5 („Възлагане на обществени поръчки за услуги“) от същия регламент предвижда в параграф 2:
„Освен ако националното право не забранява това, всеки компетентен местен орган, независимо дали отделен орган или група от органи, предоставящи интегрирани обществени услуги за пътнически превоз, може да реши сам да извършва такива услуги или пряко да възложи обществени поръчки за услуги на правно обособено образувание, върху което компетентният местен орган или при наличие на група от органи — поне един компетентен местен орган, упражнява контрол, сходен с този, който упражнява върху собствените си подразделения.
[…]“.
Регламент (EС) 2016/424
7 Член 3 („Определения“) от Регламент (ЕС) 2016/424 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно въжените линии и за отмяна на Директива 2000/9/ЕО (ОВ L 81, 2016 г., стр. 1) предвижда в точки 1, 7 и 9:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „въжена линия“ означава цялостна система, монтирана на място и състояща се от инфраструктура и подсистеми, която е проектирана, изградена, сглобена и пусната в действие с цел превоз на хора и при която теглителната сила се осигурява от въжета, разположени по линията на трасето;
[…]
7) „висяща въжена линия“ означава въжена линия, при която превозните средства се носят и се задвижват от едно или повече въжета;
[…]
9) „наземна въжена железница (фуникул[е]р)“ означава въжена линия, при която превозните средства се теглят от едно или повече въжета по трасе, което може да е наземно или да е монтирано върху носеща конструкция“.
Италианското право
8 Член 192, параграф 2 от decreto legislativo n. 50 — Codice dei contratti pubblici (Законодателен декрет № 50 — Кодекс за обществените поръчки) от 18 април 2016 г. (GURI, бр. 91 от 19 април 2016 г. — редовна притурка № 10), в приложимата му към спора в главното производство редакция, гласи:
„При вътрешното възлагане на поръчка за услуги, достъпни на пазара в контекст на конкуренция, възлагащите органи извършват предварително оценка на икономическата целесъобразност на офертата на съответните вътрешни субекти с оглед на предмета и стойността на предоставяните услуги, и в мотивите на решението за възлагане излагат причините, поради които не се прибягва до пазара, както и ползите за общността от избрания начин на управление, включително с оглед на целите за универсална приложимост, социално въздействие, ефективност, икономичност и качество на услугата, както и за оптимално използване на обществените ресурси“.
9 Съгласно член 34, параграф 20 от decreto-legge n. 179/2012 — Ulteriori misure urgenti per la crescita del Paese (Декрет-закон № 179 за приемането на други неотложни мерки за развитието на страната) от 18 октомври 2012 г. (GURI, бр. 245 от 19 октомври 2012 г. — редовна притурка № 194), преобразуван в закон, изменен с legge n. 221 (Закон № 221) от 17 декември 2012 г. (GURI, бр. 294 от 18 декември 2012 г. — редовна притурка № 208):
„За да се гарантира, че при местните обществени услуги от икономическо значение се спазват правото на Европейския съюз, равенството между операторите и икономическата целесъобразност на управлението, и за да се осигури адекватна информация на съответните субекти, поръчката за услуга се възлага въз основа на изготвен за целта доклад, публикуван на интернет страницата на субекта, който възлага съответната поръчка; в този доклад се излагат причините за това възлагане и доколко са изпълнени изискванията, предвидени от правото на Съюза за избраната форма на възлагане, и се определя конкретното съдържание на задълженията за обществена услуга и за универсална услуга, като при необходимост се посочват икономическите компенсации“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10 С решения от 30 декември 1991 г. и от 15 юни 2001 г., действието на които е удължено неколкократно и последно до 19 март 2021 г., ответникът по главното производство, Автономна провинция Болцано, възлага на жалбоподателя по главното производство, Sad Trasporto Locale SpA, управлението на услугите за местен обществен превоз на посочената провинция, което включва неподвижни съоръжения за фуникулeр, висяща въжена линия и трамвай.
11 С решение № 243 от 16 март 2021 г. ответникът по главното производство извършва вътрешно възлагане съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 на горепосочените услуги за обществен превоз на дружество STA, в което той е единствен акционер и което следователно е правно обособено, но което през периода от 19 май 2021 г. до 30 април 2030 г. осъществява дейността си най-вече с заедно с този ответник и оперира изключително на територията на Автономна провинция Болцано.
12 По-голямата част от превозните услуги, чието управление е пряко възложено на STA, се осъществяват с фуникулeр и с трамвай, а превозът по висяща въжена линия представлява 47 % от общата възложена му услуга.
13 Със същото решение № 243 ответникът по главното производство одобрява възлагането на обществена поръчка за обществена услуга, съгласно която ответникът по главното производство трябва да плаща насрещна договорна престация на STA, както и икономическия и финансов план за отношенията му със STA, от който е видно, че приходите от билети са за ответника по главното производство, а евентуалните приходи от други търговски дейности, странични спрямо извършването на съответната услуга, са за STA.
14 С решение № 244, прието същия ден с решение № 243, ответникът по главното производство задължава жалбоподателя по главното производство да продължи да предоставя превозни услуги до момента, в който това бъде възложено на STA.
15 Жалбоподателят по главното производство подава жалба пред Tribunale Regionale di Giustizia Amministrativa del Trentino Alto Adige, Sezione autonoma di Bolzano (Регионален административен съд Трентино-Алто Адидже, автономна секция Болцано, Италия), като иска отмяна на решения № 243 и № 244 и на свързаните с тях актове, включително доклада досежно вътрешното възлагане, съответната обществена поръчка за услуги, както и съответния икономически и финансов план.
16 В тази насока жалбоподателят по главното производство твърди, че тези решения са незаконосъобразни, защото член 5, параграфи 2—6 от Регламент № 1370/2007 не се прилага към процесните по главното производство поръчки за обществена услуга, доколкото тази разпоредба се отнасяла само до концесиите за обществен пътнически превоз с железопътен или друг вид релсов транспорт и с автомобилен транспорт. Предмет на спора по главното производство обаче била обществена поръчка за услуги, която, от една страна, нямала белезите на концесия, и от друга, се отнасяла до услуга за превоз по висяща въжена линия. Ето защо този спор трябвало да бъде решен по реда на Кодекса за обществените поръчки, и по-специално на член 192, параграф 2 от него, съгласно който за вътрешно възлагане трябва да са налице специални условия, и по-специално да се изложат подробни мотиви относно невъзможността за изпращане на покана за изпращане на оферти и да се докажат предимствата за общността от такова възлагане, които условия в случая не били изпълнени.
17 В хода на производството жалбоподателят по главното производство, като се позовава на съображение 33 от Регламент № 1370/2007, повдига въпроса дали компенсацията, предоставена в рамките на разглежданата по главното производство обществена поръчка за обществена услуга, е съвместима с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно държавните помощи, като в частност твърди, че размерът на предоставената на STA компенсация не е бил определен въз основа на анализ на разходите, които едно средно, добре управлявано и адекватно снабдено с превозни средства предприятие би направило, за да изпълни възложените му задължения за извършване на услуга.
18 След като Tribunale Regionale di Giustizia Amministrativa del Trentino Alto Adige, Sezione autonoma di Bolzano (Регионален административен съд Трентино-Алто Адидже, автономна секция Болцано) отхвърля жалбата на жалбоподателя по главното производство, последният подава жалба пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), запитващата юрисдикция. Тази юрисдикция има съмнения за тълкуването на разпоредбите на Регламент № 1370/2007 и на Договора за функционирането на ЕС относно държавните помощи.
19 По-специално запитващата юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали превозът по висяща въжена линия попада в приложното поле на този регламент, определено в член 1, параграф 2 от него, и от друга — за да се прецени дали компенсацията, предвидена в разглежданата по главното производство обществена поръчка за обществена услуга за пътнически превоз, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, за която се прилага задължението за предварително уведомяване, залегнало в член 108, параграф 3 ДФЕС — дали методологията, по която е изчислена тази компенсация, е съобразена с четвъртото условие съгласно съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).
20 При тези обстоятелства Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 1, параграф 2 от [Регламент № 1370/2007] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на Регламент № 1370/2007 спрямо изпълнението на обществени услуги за мултимодален пътнически превоз на национално и международно равнище, когато, от една страна, обществените услуги за превоз имат единен характер с оглед на възлагането и се предоставят чрез трамвай, наземна и висяща въжена линия, и от друга страна, релсовият транспорт представлява повече от 50 % от общата и единна услуга, възложена на оператора?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че изисква, с оглед и на прякото възлагане на вътрешен оператор на договор за обществена услуга, включваща пътнически превоз с трамвай, проверка на правната форма на акта за възлагане, което води до изключване от приложното поле на посочения член 5, параграф 2 на актовете, които не са под формата на договори за концесия за услуги?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, се задава и въпросът: трябва ли член 5, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 2014/23/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1)] да се тълкува в смисъл, че следва да се изключи прехвърлянето на оперативния риск във връзка с експлоатирането на услугите на изпълнителя, ако договорът за възлагане: а) се основава на брутните разходи, като собствеността върху приходите се предоставя на възложителя; б) предвижда в полза на оператора като приходи от дейността единствено насрещна престация, плащана от [възлагащия] орган и съответстваща на обема на предоставената дейност (с изключване следователно на риска, свързан с търсенето); в) оставя за възложителя оперативния риск, свързан с търсенето (поради намаляване на насрещните престации във връзка с намаляване на обема на дейността извън предварително определени граници), регулаторния риск (поради законови или подзаконови изменения, както и поради забавено издаване на разрешения и/или удостоверения от компетентни лица), финансовия риск (поради неплащането или забавеното плащане на насрещните престации, както и поради липсата на адаптиране на насрещните престации), както и риска, свързан с непреодолима сила (произтичащ от непредвидимото изменение на условията за извършване на услугата); както и г) прехвърля на правния субект — изпълнител, оперативния риск, свързан с предлагането (поради промени в разходите на неконтролируемите от оператора фактори — енергия, суровини, материали), риска за трудовите правоотношения (произтичащ от промените в разходите за персонала съгласно колективното договаряне), управленския риск (дължащ се на отрицателната динамика на оперативните разходи поради неправилни прогнозни оценки), както и социално-екологичния риск (произтичащ от случайни събития в хода на изпълнението върху активи, използвани за предоставянето на услугата)?
4) Накрая се задава въпросът: трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в рамките на пряко възлагане на договор за обществена услуга за пътнически превоз, разпоредено от компетентен местен орган в полза на вътрешен оператор, представлява държавна помощ, подлежаща на процедурата за предварителен контрол по член 108, параграф 3 ДФЕС, компенсацията за задължения за извършване на обществени услуги, изчислена въз основа на разходи за управление, които, макар и свързани с предвидимите изисквания за предоставяне на услугите, са формирани, от една страна, въз основа на историческите разходи за услугата, предоставяна от напускащия оператор — концесионер по договор за услуги, удължавана за повече от десет години, и от друга страна, са свързани с разходи или насрещни престации, които се отнасят до предишното възлагане или във всеки случай са свързани със стандартни пазарни параметри, приложими за всички оператори в сектора?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
21 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на този регламент към смесена обществена поръчка за обществени услуги за мултимодален пътнически превоз, включващи превоз чрез трамвай, наземна и висяща въжена линия, дори когато мнозинството превозни услуги, чието управление е възложено, представляват релсов транспорт.
22 Най-напред е важно да се припомни, от една страна, че съгласно постоянната съдебна практика тълкуването на разпоредба от правото на Съюза не може да има за резултат да лиши ясния и точен текст на тази разпоредба от всякакъв полезен ефект. Поради това, щом смисълът на дадена разпоредба от правото на Съюза следва недвусмислено от самия ѝ текст, Съдът не може да се отклонява от този текст (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2022 г., VD и SR, C‑339/20 и C‑397/20, EU:C:2022:703, т. 71 и цитираната съдебна практика).
23 От друга страна, член 9 от Регламент № 1370/2007 освобождава изплатените в съответствие с този регламент компенсации от задължението за предварително уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС. Ето защо, доколкото с тях се облекчава задължението за уведомяване като общо правило, разпоредбите на цитирания регламент и предвидените в него условия трябва да се тълкуват ограничително (вж. в този смисъл решения от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel, C‑493/14, EU:C:2016:577, т. 37, и от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 60).
24 Видно от текста на член 1, параграф 2 от Регламент № 1370/2007, който определя приложното му поле, този регламент се прилага спрямо изпълнението на обществени услуги за пътнически превоз на национално и международно равнище чрез железопътен и други видове релсов транспорт и чрез автомобилен транспорт, с изключение на услуги, които се поддържат главно поради историческия интерес към тях или туристическото им значение. Там се уточнява също, че държавите членки могат да прилагат този регламент към обществения вътрешноводен пътнически превоз.
25 Първо, трябва да се приеме за установено, че Регламент № 1370/2007 не дава определение на израза „пътнически превоз чрез железопътен и други видове релсов транспорт“. С оглед на обичайния му смисъл в общоупотребимия език решението на законодателя да използва този израз обаче означава, че се визират начини на транспорт, за които е характерно придвижването на превозни средства по път, състоящ се от една или повече успоредни релси.
26 Ето защо начин на транспорт като висящата въжена линия не попада в обхвата на споменатия израз. Всъщност в член 3, точка 7 от Регламент 2016/424 висящата въжена линия е определена като въжена линия, при която превозните средства се носят и се задвижват от едно или повече въжета.
27 Второ, по същата причина този начин на транспорт не попада в обхвата и на автомобилния или вътрешноводния превоз, които също са посочени в член 1, параграф 2 от Регламент № 1370/2007.
28 Трето, в Регламент № 1370/2007 няма никаква разпоредба, съгласно която този регламент да е приложим към смесени поръчки, които включват начини на транспорт, различни от упоменатите в член 1, параграф 2 от него, включително когато релсовият транспорт представлява повече от 50 % от предмета на съответния договор.
29 Четвърто, следва да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 държавите членки имат възможността да прилагат този регламент към обществения вътрешноводен пътнически превоз. Тъй като възможността за разширяване на приложното поле на цитирания регламент е изрично предвидена в член 1, параграф 2, без там да е упоменат превозът по висяща въжена линия, следва да се приеме, че този начин на транспорт не може да попадне в приложното поле на Регламента.
30 По съображението, изложено в точка 23 от настоящото решение, член 1, параграф 2 от същия регламент, който определя приложното му поле, трябва да се тълкува ограничително.
31 Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент не се прилага към смесена поръчка за обществени услуги за мултимодален пътнически превоз, включващи превоз чрез трамвай, наземна и висяща въжена линия, дори когато мнозинството превозни услуги, чието управление е възложено, представляват релсов транспорт.
По втория и третия въпрос
32 Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се дава отговор на втория и третия въпрос.
По четвъртия въпрос
33 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че компенсацията за задължения за извършване на обществена услуга, която е изплатена на вътрешен оператор в рамките на пряко възлагане от компетентен местен орган на обществена поръчка за обществена услуга за пътнически превоз и е изчислена въз основа на оперативните разходи, които, от една страна, са формирани въз основа на историческите разходи за услугата, предоставяна от напускащия оператор, и от друга, са отнесени към разходи или насрещни престации, които също са свързани с предходното възлагане или във всеки случай се отнасят до стандартни пазарни параметри, приложими за всички оператори от съответния сектор, представлява „държавна помощ“ по смисъла на тази разпоредба.
34 Както личи от обясненията на запитващата юрисдикция, този въпрос се поставя в контекст, в който системата за компенсация, дължима на новия оператор, би била определена по-специално въз основа на единни секторни референтни параметри и на сравнение с разходите, които произтичат от икономически и финансов план досежно симулирана покана за изпращане на оферти, която от своя страна се основава на финансовите резултати на напускащия оператор за определени предходни години.
35 Като начало следва да се припомни, че видно от съображение 36 от Регламент № 1370/2007, когато компенсацията за предоставянето на обществена услуга за пътнически превоз не попада в обхвата на този регламент, следва да се провери дали тази компенсация представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, в който случай за посочената компенсация ще се прилага задължението за уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС.
36 От постоянната практика на Съда следва, че за държавна помощ се счита всяка намеса, която под каквато и да е форма може да постави пряко или непряко в по-благоприятно положение определени предприятия или за която трябва да се счита, че предоставя икономическо предимство, което предприятието получател не би получило при нормални пазарни условия, т.е. в отсъствието на намеса от страна на държавата (вж. в този смисъл решение от 27 януари 2022 г., Sātiņi-S, C‑238/20, EU:C:2022:57, т. 41 и цитираната съдебна практика).
37 Съгласно решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), обаче компенсацията за обществена услуга не следва да се квалифицира като държавна помощ, когато са кумулативно изпълнени четири условия. Първо, на предприятието — получател на компенсация, която представлява насрещната престация за услуги, осъществени за изпълнение на задължения за обществена услуга, трябва действително да е възложено изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения да са ясно определени. Второ, параметрите, въз основа на които се изчислява тази компенсация, трябва да бъдат предварително установени обективно и прозрачно. Трето, споменатата компенсация не може да надхвърля необходимото за покриване на всички или част от разходите, породени от изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се отчитат свързаните с това приходи, както и разумна печалба във връзка с изпълнението на тези задължения. Ето защо, четвърто, когато изборът на предприятието, на което да се възложи изпълнението на задължения за обществена услуга, не е направен в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, същата компенсация трябва да се определи въз основа на анализ на разходите, които едно средно и добре управлявано предприятие, адекватно снабдено с необходимите средства за изпълнението на предвидените изисквания за обществена услуга, би направило за изпълнение на съответните задължения, като се отчитат свързаните с това приходи, както и разумна печалба във връзка с изпълнението на въпросните задължения (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 89, 90, 92 и 93).
38 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по-специално иска да се установи дали изчисляването на компенсация, предоставена в рамките на обществена поръчка за обществена услуга за пътнически превоз, отговаря на четвъртото припомнено в предходната точка от настоящото решение условие, когато при това изчисляване се отчитат разходите на напускащия оператор и получените от него насрещни престации, както и стандартните пазарни параметри, приложими за всички оператори от съответния сектор. Всъщност запитващата юрисдикция има съмнения дали тези критерии са подходяща основа за изчисляване на разходите на едно средно и добре управлявано предприятие, адекватно снабдено с необходимите средства за изпълнението на предвидените изисквания за обществена услуга.
39 Първо, досежно „стандартните пазарни параметри“ в тази насока следва да се отбележи, че един от подходите, които могат да бъдат използвани, за да се прецени дали това четвърто условие е изпълнено, може да е компенсацията, която следва да се предостави на предприятие, на което е възложена обществена поръчка за извършване на обществена услуга, да се изчисли съобразно средните разходи на предприятията, които от няколко години предоставят на отворен за конкуренция пазар услуга, сравнима във всеки аспект с разглежданата по главното производство обществена услуга, приходите от изпълнението на задълженията за обществена услуга, които получават посочените предприятия, и евентуално реализираните от тях печалби в резултат от тази услуга. Всъщност може да се презумира, че с такова изчисление могат да се установят разходите, които едно средно и добре управлявано предприятие, адекватно снабдено с необходимите средства за изпълнението на предвидените изисквания за обществена услуга, би направило за тази цел, като се отчитат свързаните с това приходи и разумната печалба, която то е можело да очаква от упражняването на такава дейност.
40 За да може да се приложи такъв подход обаче, най-напред следва да се гарантира, че броят на така взетите предвид предприятия, които извършват дейност на пазара, е достатъчно значителен, така че, доколкото на особеното положение на дадено предприятие не бива да се придава непропорционална тежест, подобна усреднена стойност да може да се счита за статистически надеждна и следователно за представителна за стандарта, предвиден от четвъртото условие съгласно решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).
41 По-нататък, при такова изчисляване могат да бъдат взети предвид само предприятия, които са в състояние незабавно да изпълнят съответните задължения за обществена услуга и следователно за които може да се счита, че са адекватно снабдени с необходимите средства за изпълнението на предвидените изисквания за обществена услуга.
42 Накрая, въпреки че предлаганата от тези предприятия услуга трябва да е сравнима със съответната обществена услуга, в случаите на възлагане на обществена услуга за мултимодален пътнически превоз това изискване не изключва възможността на първо време разходите на едно средно и добре управлявано предприятие, адекватно снабдено с необходимите средства, да се изчисляват отделно за всеки от елементите на тази услуга за мултимодален превоз, а в по-късен момент тези разходи да бъдат сметнати заедно, при условие че според случая евентуалните ефекти от синергията, които могат да бъдат ясно установени и произтичат от интегрираното управление на тези елементи, бъдат надлежно взети предвид.
43 Ето защо запитващата юрисдикция следва в светлината на тези фактори да прецени дали стандартните пазарни параметри, приложени по настоящото дело, са в съответствие с този метод.
44 Второ, досежно въпроса дали разходите за предоставяната от напускащия оператор услуга могат да бъдат взети предвид, следва да се отбележи, че критерият „средно и добре управлявано предприятие, адекватно снабдено с необходимите средства“ сам по себе си не изключва изчисляване, основано на историческите разходи за услугата, предоставяна от напускащия оператор, или при предходното възлагане; необходимо е обаче напускащият оператор да може, с оглед на обичайно използваните за целта методи за счетоводен и финансов анализ, да се счита за средно и добре управлявано предприятие.
45 Ето защо на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че компенсацията за задължения за извършване на обществена услуга, която е изплатена на вътрешен оператор в рамките на пряко възлагане от компетентен местен орган на обществена поръчка за обществена услуга за пътнически превоз и е изчислена въз основа на оперативните разходи, които, от една страна, са формирани въз основа на историческите разходи за услугата, предоставяна от напускащия оператор, и от друга, са отнесени към разходи или насрещни престации, които също са свързани с предходното възлагане или във всеки случай се отнасят до стандартни пазарни параметри, приложими за всички оператори от съответния сектор, не представлява „държавна помощ“ по смисъла на тази разпоредба, доколкото използването на такива елементи води до определяне на разходи, отразяващи разходите, които едно средно и добре управлявано предприятие, адекватно снабдено с необходимите средства за изпълнението на предвидените изисквания за обществена услуга, би направило, за да изпълни съответните задължения.
По съдебните разноски
46 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2016/2338 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че
този регламент не се прилага към смесена обществена поръчка за обществени услуги за мултимодален пътнически превоз, включващи превоз чрез трамвай, наземна и висяща въжена линия, дори когато мнозинството превозни услуги, чието управление е възложено, представляват релсов транспорт.
2) Член 107, параграф 1 ДФЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че
компенсацията за задължения за извършване на обществена услуга, която е изплатена на вътрешен оператор в рамките на пряко възлагане от компетентен местен орган на обществена поръчка за обществена услуга за пътнически превоз и е изчислена въз основа на оперативните разходи, които, от една страна, са формирани въз основа на историческите разходи за услугата, предоставяна от напускащия оператор, и от друга, са отнесени към разходи или насрещни престации, които също са свързани с предходното възлагане или във всеки случай се отнасят до стандартни пазарни параметри, приложими за всички оператори от съответния сектор, не представлява „държавна помощ“ по смисъла на тази разпоредба, доколкото използването на такива елементи води до определяне на разходи, отразяващи разходите, които едно средно и добре управлявано предприятие, адекватно снабдено с необходимите средства за изпълнението на предвидените изисквания за обществена услуга, би направило, за да изпълни съответните задължения.
Подписи