ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н POIARES MADURO
представено на 22 април 2009 година(1)
Дело C‑115/08
Land Oberösterreich
срещу
ČEZ
(Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Linz (Австрия)
I – Увод
1. Характерен за настоящия случай е въпросът за реципрочното въздействие на външни фактори. От една страна, Австрия, и по-конкретно Land Oberösterreich, вярват, че са жертва на външно въздействие, на което са подложени от страна на ČEZ и чешките органи във връзка с изграждането на атомна електроцентрала до австрийската граница, без да се вземат предвид рисковете, на които са изложени живеещите от другата страна на границата. От друга страна, ČEZ и Чешката република привеждат доводи, че точно направеното от Австрийския върховен съд тълкуване на австрийското право ги излага на външно въздействие, като изисква от тях да затворят чешката атомна електроцентрала само за да се защитят интересите на австрийските граждани, като не се взема предвид положението в Чешката република. Правото на ЕС (изразяващо се в правилата на ЕО и Евратом) става част от този спор, защото на него се позовава всяка от страните, за да си осигури основание да наложи свое решение по отношение на другата страна. Идеалното решение обаче би било всяка от страните да включи в решението си интересите на другата, тъй като именно пропускът да се направи това е причина за възникването и съставлява същността на настоящото дело. За съжаление при липсата на цялостна уредба на тази материя в правилата на ЕО и Евратом Съдът може да стигне до заключението, че напълно удовлетворително разрешение по случая е трудно постижимо. Предвид казаното, предлаганото от мен тълкуване на приложимото право е обусловено от целта да бъдат накарани националните органи, доколкото това е възможно, да вземат под внимание отражението на техните собствени решения върху интересите на други държави членки и техните граждани, тъй като може да се каже, че тази цел представлява същността на идеята за Европейска интеграция и е въплътена в нейните правила.
2. По това дело Съдът получава за втори път въпроси, отправени до него на основание член 234 ЕО в контекста на съдебния спор между провинция Oberösterreich (наричана по-нататък „ищец“) и атомната централа на ČEZ в Темелин, Чешка република (наричана по-нататък „ответник“). Ищецът е собственик на имот, който се намира в Австрия и върху който е разположено аграрно училище, на около 60 km от централата на ответника. През 1985 г. чешките власти издават разрешение за електроцентралата Темелин, която от 2003 г. е пусната в пълна експлоатация след период на експериментална експлоатация, започнал през 2000 г.
3. Централата Темелин е била обект на преговори между Австрия и Чешката република, кулминацията на които е декларацията, приложена към Договора относно присъединяването на Чешката република към Европейския съюз, с която двете държави членки потвърждават, че ще изпълняват своите двустранни задължения, включително мерките за безопасност, с които се наблюдава правото на свободно движение и развитието на партньорски взаимоотношения в енергетиката, предвидени в съставения през ноември 2001 г. документ, озаглавен „Заключения от процеса от Мелк и неговото проследяване“.
4. Въпреки това през 2001 г. ищецът заедно с други частни собственици сезират Landesgericht Linz („запитващата юрисдикция“) с искане на основание член 364, параграф 2 от Allgemeines bürgerliches Gesetzbuch (наричан по-нататък „ABGB“) на ответниците да бъде разпоредено да прекратят вредните въздействия върху собствеността на ищците от твърдяното радиоактивно излъчване от тяхната електроцентрала Темелин.
5. Запитващата юрисдикция посочва, че член 364, параграф 2 от ABGB позволява собствениците на имоти да изискват от собствениците на съседни имоти, включително когато тези имоти са на територията на друга държава, да гарантират, че ползването на тези съседни имоти няма да оказва въздействие, което надхвърля нормалното ниво за местните условия, и да създава пречки за обичайното ползване на земята в този район. Освен това в случай на непосредствена и конкретна заплаха от вредни въздействия, които могат да причинят необратими вреди, може да бъде поискано съдебно решение quia timet за предотвратяване на ползването на земята по начин, който съставлява такава заплаха. Ако обаче съответното вредно въздействие е причинено от „съоръжение, за което е дадено административно разрешение“, правото да се иска съдебно решение за преустановяване на нарушението се заменя от правото на иск за обезщетение за вреди.
6. Според предоставената от запитващата юрисдикция информация Oberster Gerichtshof (Австрийският върховен съд, наричан по-нататък „OGH“) е приел, че определеният в член 364a от ABGB израз „съоръжение, за което е издадено административно разрешение“ не се отнася за инсталации, за които е издадено разрешение от орган на друга държава, като основанието за това е, че съответната разпоредба е основана „изключително на вземането под внимание на различни вътрешни интереси“ и нищо не обосновавало налагането от страна на австрийския законодател на ограничения върху правото на собственост на австрийските собственици на поземлени имоти „единствено в интерес на закрилата на чуждестранна икономика и в името на чуждестранен обществен интерес“.
7. С поредица много пространни въпроси Landesgericht Linz отправя запитване до Съда за неговото становище по отношение на съответствието на това тълкуване на член 364a с общностното право, и по-конкретно с членове 43 ЕО, 28 ЕО, 12 ЕО и 10 ЕО. Най-напред ще разгледам въпросите, произтичащи от член 43 ЕО, което, по мое мнение, може да позволи на Съда да се занимае с най-важните аспекти по настоящото дело.
II – Член 43 ЕО и националното законодателство с действие извън границите на страната
8. Досега съдебната практика във връзка със свободата на установяване разглежда предимно мерки, налагани от държава членка, с които се ограничава свободата на физически или юридически лица да се установяват в същата държава, за да започнат стопанска дейност, или с които се ограничава възможността на физически или юридически лица да напуснат дадената държава членка, за да се установят в друга държава членка. Същото е налице и по отношение на други разпоредби относно свободното движение. Премахването на ограниченията за влизане и напускане на държава членка е основна цел на разпоредбите относно свободното движение. В настоящия случай Съдът е изправен пред твърде различно положение, за което се твърди, че вътрешните мерки, наложени от една държава (в случая Австрия), имат отражение върху правото на установяване в друга държава членка (в случая Чешката република), която се стреми да продава продуктите си на потребителите в държави членки, различни от държавата, която е източникът на въпросните мерки. Поради това Съдът трябва да реши дали възможното екстериториално въздействие на вътрешното австрийско законодателство може по принцип да съставлява ограничение на правото на установяване в друга държава членка, а именно в Чешката република.
9. По мое мнение отговорът на този въпрос трябва да бъде, че това е възможно. Макар да е вярно, че съдебната практика относно свободата на установяване е в голяма степен съсредоточена върху въздействието на мерките на дадена държава членка върху възможността гражданин от друга държава членка да се установи на нейна територия, развитието на общностното право във връзка с изпълнението в друга държава членка на решения на национална юрисдикция, например Регламент № 44/2001(2), е свързано с възможността решенията на националните юрисдикции по въпроси от вътрешното право, които пораждат действие извън страната, да оказват по-голямо въздействие върху правото на установяване в друга държава членка, дори по отношение на гражданите на тази или на трети държави членки. Например във връзка със законодателството, отнасящо се до вредните въздействия, много по-вероятно е според общностното право решенията на юрисдикциите в една държава (А) по отношение на вредни въздействия, настъпили в същата държава, но произтичащи от друга държава (Б), да бъдат приведени в изпълнение от юрисдикциите в другата държава (Б). Така действието извън страната на решенията на юрисдикциите в първата държава (А) относно области като тази на вредните въздействия може, чрез нарастването на възможността срещу намиращите се в другата държава (Б) предприятия да бъдат предявявани искове за обезщетение за вреди или за преустановяване на нарушението по силата на правото на първата държава (А), да доведе до възпрепятстване на упражняването от страна на част от гражданите на трета държава (В) на тяхното право на установяване в другата държава (Б) или да направи това тяхно право по-малко привлекателно. Особено вероятно е това действие да се отрази отрицателно върху случаи извън страната, при които предприятията, установени на територията на първата държава (A), но не и установените в другата държава (Б), могат да се възползват от изключенията, с които се намалява рискът за тях в това отношение.
10. В светлината на казаното по-горе не споделям становището на Комисията, на Land Oberösterreich и на австрийското и полското правителство, което ограничава приложното поле на разпоредбите относно свободното движение до положения, при които мярката на една държава може да препятства свободата на движение между тази държава и друга държава членка. Моето мнение е, че целта на правилата за свободно движение е да бъде премахнато всяко наложено от държава членка ограничение върху стопанската дейност, извършвана в или с друга държава членка. Необходим е презграничен елемент, но не е необходимо този елемент да включва действително препятствие пред свободното движение от или към държавата, налагаща мярката. Достатъчно е, че екстериториалното прилагане на мярката на тази държава може да засегне стопанската дейност в друга държава членка или между други държави членки. От значение е действието извън страната на мярката на държава членка да е в състояние да засегне ползването на преимуществата на вътрешния пазар от страна на икономическите оператори, установени в други държави членки. Ако от текста на разпоредбите относно свободното движение не става ясно, че обхващат и случаи като този по настоящото дело, това е така просто защото по времето, когато тези разпоредби са били изработвани, не е могло да се предвидят подобни обстоятелства. Всъщност фактът, че австрийската правна норма и съдебното решение, което я прилага, могат да имат толкова ограничителен ефект върху стопанската дейност на друга държава членка, се дължи на развитието на общностното право, което сега налага признаването на определени съдебни решения (и на прилаганите с тях норми на националното право) в други държави членки. Поради това би било неприемливо държава членка да се възползва от нормите на ЕО, за да приведе в изпълнение в друга държава членка мярка, с която се ограничава стопанската дейност в другата държава, като в същото време претендира за имунитет по отношение на нормите на ЕО във връзка с контрола над тази мярка.
11. Комисията, която със сигурност е наясно с този фундаментален проблем, стига до по-скоро парадоксалното заключение, че макар настоящият случай да не попада в приложното поле на никое от правилата относно свободното движение, той попада в обхвата на общностното право поради действието на националната мярка по отношение на търговията със стоки и услуги в Общността. В подкрепа на това виждане Комисията се позовава на няколко решения на Съда. Тези решения обаче се отнасят само до положения, при които въпросните права имат отражение върху търговията със стоки и услуги в Общността, без да е необходимо да бъдат свързвани с конкретните разпоредби на различни правила относно свободното движение(3). Разглежданите в посочените дела мерки попадат в приложното поле на общностното право, тъй като могат да ограничат всички разпоредби относно свободното движение, а не защото попадат в него, дори когато не са обхванати от никоя от разпоредбите относно свободното движение. Тълкуване като предложеното от Комисията може да бъде единствено източник на допълнително объркване и правна несигурност. То би означавало да се каже, че в случаите, когато ограничителното въздействие по отношение на някое правило за свободното движение не е достатъчно за неговото прилагане, посоченото въздействие може и да е достатъчно за прилагането на общностното право като цяло, като по този начин едновременно се стига до ограничаване на приложното поле на правата във връзка със свободното движение и до разширяване на приложното поле на общностното право без ясни критерии за това. За да не се изостава обаче от развитието в правото на ЕО, е необходимо да се даде такова тълкуване на разпоредбите относно свободното движение, което би обхванало всякакви национални мерки, третиращи по-неблагоприятно случаите на действие извън страната в сравнение с изцяло националните случаи с отражение върху стопанската дейност в друга държава членка.
12. Както посочвам в заключенията си по дело Alfa Vita(4) и по дело Marks & Spencer(5), при отстояване на правата, свързани със свободно движение, включително онези от тях, които са защитени едновременно по силата на членове 28 EO и 43 ЕО, от Съда се изисква да осигури „държавите да не приемат мерки, водещи в действителност до по-неблагоприятното третиране на случаи с действие извън страната в сравнение с изцяло националните случаи“(6). Отказът на австрийските юрисдикции да вземат предвид издадените от органите на други държави членки административни разрешения за целите на ограничаването на някои от правните способи за защита от вредните въздействия при обстоятелства, в които дадените от австрийските органи подобни разрешения се признават, ще изложи фирми като ČEZ, които са решили да се установят в граничещи с Австрия държави членки, на по-голям риск да станат субект на решение за прекратяване на вредните въздействия в сравнение с австрийските фирми, които обслужват австрийския пазар. Следователно с даденото от aвстрийския върховен съд тълкуване на член 364a от ABGB, описано от запитващата юрисдикция, случаите на действие извън страната се третират по-неблагоприятно в сравнение с изцяло националните случаи, поради което то съставлява пречка пред правото на установяване, която изисква съответната обосновка. Нещо повече, предвид вероятното желание на атомни централи като тази, която е предмет на настоящото дело, да продават произвежданата от тях електроенергия на потребители в други държави членки, по-големият риск, поеман от неавстрийските централи, да станат субект на решение за прекратяване на вредните въздействия, ще е свързан и с потенциално ограничаване на защитените по силата на член 28 ЕО права.
13. Трябва да се отбележи и че в правото на Евратом са установени правила и стандарти във връзка с изграждането и експлоатацията на ядрени съоръжения, на които централата Темелин отговаря напълно. Комисията също се е опитала да се занимае с настоящия проблем, позовавайки се на същите тези правила, за да установи приложимостта на общностното право. Единствената цел на правото на Евратом обаче е да регулира условията за издаване на разрешение за експлоатацията на ядрени съоръжения, а не да урежда възможни гражданскоправни спорове между собствениците на такива съоръжения и лицата, които могат да бъдат засегнати от тяхната експлоатация. Както самата Комисия отбелязва по време на съдебното заседание, наличието на правила в Евратом, определящи условията, на които трябва да отговарят ядрените инсталации, само по себе си не означава, че националните правила, които могат да имат отражение върху дейността на ядрено съоръжение, са непременно в противоречие с общностното право. Фактът, че дадена инсталация отговаря на установените от държавните органи стандарти, не означава, че тази инсталация има имунитет срещу производство по отношение на въздействието, което нейната дейност би могла да има върху гражданските права на други лица. Същият принцип се открива и в много други области на правото. Например един ресторант, който отговаря на устройствените и хигиенните норми, не може да се ползва по тази причина с имунитет срещу жалби на клиенти, които твърдят, че са пострадали от хранително отравяне, докато са вечеряли там, или срещу оплакванията на съседи, тормозени от идващите от кухненските помещения миризми. Следователно както е изложено по-нататък, докато спазването на правилата на Евратом от страна на централата Темелин има отношение към други цели в настоящото дело, това само по себе си не е достатъчно да изключи упражняването на гражданските права на другите.
14. Следователно непризнаването от австрийските съдилища на издадените от чешките органи административни разрешения като такива, които дават имунитет срещу решения за преустановяване на нарушение по искове във връзка с вредни въздействия, не е непременно изключено от общностното право, независимо от потенциално ограничителния му ефект по отношение на правата по член 43 ЕО. Австрийската юрисдикция обаче, като прилага националните правила, отнасящи се до постановяването на съдебно решение за преустановяване на нарушение във връзка с дело за вредни въздействия с елемент извън страната, трябва да осигури недискриминационния характер на този отказ, както и факта, че той е оправдан било от някое от посочените в член 30 ЕО основания от обществен интерес, било от някое императивно съображение от обществен интерес съгласно установената практика на Съда(7).
15. Съгласно тези стандарти австрийските юрисдикции не могат просто да откажат да придадат на всички административни разрешения, издадени от чуждестранни органи, действие, подобно на това, което се придава на австрийските административни разрешения. Именно такъв е случаят, при който австрийското законодателство постановява, че издадените от австрийските органи административни разрешения предоставят имунитет срещу съдебни решения за преустановяване на нарушение при искове срещу вредни въздействия. Този подход не отдава никакво значение на чешките административни разрешения, дори когато те са издадени при спазването на стандарти, които и в най-малката си подробност са точно толкова строги, колкото и прилаганите в Австрия. Тази непоследователна политика нарушава изискването, че приетите от държава членка средства за ограничаване на защитените по член 43 ЕО права не трябва да бъдат дискриминационни или да надхвърлят необходимото за постигане на преследваната цел(8). Всъщност може да се постави под въпрос доколко такъв подход наистина има за цел защитата на общественото здраве или предотвратяването на вредни въздействия, като се има предвид, че както беше посочено по-горе, той не признава разрешения, които защитават посочените цели в същата степен, както австрийските разрешения.
16. Като се стреми към равновесие между постигането на целите на обществения ред като защита на човешкото здраве и на правото на собственост и ограничаването на правата, защитени по силата на член 43 ЕО и на други разпоредби относно свободното движение, до което ще доведе отказът да бъде признато издадено от чешките органи разрешение, австрийската юрисдикция трябва да вземе предвид факта, че общностното право изрично разрешава изграждането на ядрени инсталации и развитието на ядрената индустрия като цяло(9). Тя трябва да отдаде значение и на факта, че разрешението за централата Темелин е дадено от чешките органи съобразно стандартите, установени от приложимото общностно право.
17. Освен това, въпреки че австрийските юрисдикции имат право, когато преценяват дали да признаят действието на дадено чуждестранно административно разрешение, да проверят дали са взети предвид в съответната степен интересите на австрийските граждани, във връзка с това признаване те трябва да отдадат значение и на факта, че тези интереси може също да са били взети предвид като част от процедурите за спазване на предвидените в Европейския съюз правила във връзка с ядрената безопасност. По-конкретно, Landesgericht Linz трябва да вземе предвид факта, че извършените от Комисията проверки по отношение на централата Темелин са включвали и проверка на отражението ѝ върху населението в държавите членки освен Чешката република(10).
18. Накрая, при преценяване на баланса на интересите по отношение на възможността да бъде издадено съдебно решение за преустановяване на нарушението във връзка с оказваното от централата Темелин вредно въздействие върху австрийските частни собственици австрийските юрисдикции трябва да вземат предвид ползите за Чешката република от съществуването на тази централа и не могат да мотивират решението си единствено с оглед на вътрешните интереси. Както посочих в заключението си по последния спор между тези две страни пред нашия Съд:
„[Н]ационалните юрисдикции, които са компетентни да разглеждат транснационални положения съгласно правилата на [Брюкселската] [к]онвенция, имат особени задължения, произтичащи от транснационалния характер на случая […]
Такива задължения произтичат преди всичко от наличието на ограничения за признаването на решения, които не вземат под внимание публичната политика на съответните правни системи, въз основа на която се иска признаване. Доколкото дадено съдебно решение разглежда транснационално положение като вредното въздействие извън страната, решението няма да бъде без последици в други държави и в това отношение може да възникне въпросът за признаването на съдебното решение в чужбина. Поради това юрисдикциите на договарящата държава, които са компетентни да разгледат делото, трябва да спазват задълженията, произтичащи от преценката кое съдебно решение би могло да бъде в несъответствие с чуждестранни решения по отношение на публичната политика“(11).
19. Всъщност ако националната юрисдикция не действа по този начин, това може да се отрази на изпълняемостта на нейното решение съгласно Регламент № 44/2001. Националната юрисдикция не е искала насоки от този Съд във връзка с посочения регламент, доколкото той би могъл да намери приложение по настоящото дело. Този съдебен спор обаче засяга не просто въпроса за ограничаване на правата относно свободното движение, но и признаването на решенията съгласно Регламент № 44/2001. Във връзка с това следва да се отбележи, че даденото от OGH тълкуване на член 364а от ABGB, посочено във въпросите, отправени от Landesgericht Linz, включва възприемането на изцяло консервативен и чисто вътрешно насочен подход по въпрос с транснационални последици. Пропускът да бъдат взети под внимание интересите на други държави членки и техните решения във връзка с публичната политика, които могат да бъдат засегнати от решението на австрийската юрисдикция, не просто не съответства на задълженията на Австрия по член 43 ЕО, но и, както също предупредих в предишното си заключение, рискува да провокира отказ от страна на чешките юрисдикции да признаят австрийско съдебно решение по този въпрос на основание член 34, параграф 1 от Регламент № 44/2001, който предвижда, че „съдебно решение не се признава, ако признаването явно противоречи на публичната политика в държавата членка, в която се иска признаване.“
III – Спорове във връзка с тълкуването на член 364а от ABGB
20. Австрийското правителство оспорва направеното от Landesgericht Linz обобщение на даденото от австрийския върховен съд тълкуване на член 364а от ABGB. То поддържа, че точното тълкуване на съдебната практика на Върховния съд дава в по-голяма степен възможност да бъдат взети под внимание административните разрешения, издадени от органите и на други държави членки освен Австрия. Въпреки че този Съд може да направи преценка на условията, при които към него е отправено преюдициално запитване, за да прецени дали е компетентен да се произнесе или да му се даде възможност да отговори(12), той няма правомощия да се произнася по въпроси на националното право. Съдът е оправомощен единствено да прецени неговото съответствие с общностното право, а не да преценява валидността на конкуриращи се тълкувания на вътрешното право. Съдът многократно е подчертавал духа на сътрудничество в производството по преюдициални запитвания(13) и автономията на националните юрисдикции във връзка с въпроси на националното право(14). Поради това задължение на Съда е да отговори на въпросите, с които е сезиран от националната юрисдикция, а не да се опитва да отмени тълкуването на разпоредбите на националното право, до което е стигнала въпросната национална юрисдикция. В случай че Landesgericht Linz е възприелa неправилно тълкуване на съответната съдебна практика на австрийските юрисдикции, това може да бъде поправено чрез механизма на обжалването в рамките на австрийската съдебна система, а не от този Съд.
IV – Въпроси по отношение на членове 10 EO, 12 EO и 28 ЕО
21. В светлината на горните констатации не е необходимо да се навлиза в подробно изследване на въпросите, възникващи по отношение на членове 10 EO, 12 EO и 28 ЕО. Това дело разглежда отражението на вътрешното австрийско право върху стопанската дейност на атомна централа, която се намира в друга държава членка. Ефектът от това законодателство, което прави по-малко привлекателно упражняването от страна на тази централа на правата ѝ по член 43 ЕО, и възможното оправдаване на такива ограничения от страна на австрийските органи повдигат въпроси, които по същество са същите като тези по член 28 ЕО. Поради това не е необходимо отделно обширно разглеждане на член 28 ЕО, за да се отговори на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция.
22. Членове 10 EO и 12 ЕО не съставляват самостоятелни разпоредби и могат да се прилагат само в рамките на приложното поле на друг член от Договора. Констатацията, че даденото от OGH тълкуване на член 364а от ABGB, описано от запитващата юрисдикция, би представлявало нарушение на член 43 ЕО, прави излишно отделното разглеждане на въпросите, произтичащи от членове 10 EO и 12 ЕО. Резултатът от моите разсъждения може да бъде доста подобен на този, до който бих стигнал, ако следвам предложението на Комисията и установя, че съответното австрийско законодателство попада в приложното поле на Договора за ЕО, но не е обхванато нито от член 28 ЕО, нито от член 43 ЕО. По посочените по-горе причини обаче моето виждане е, че подходът на Комисията е нежелателен.
23. Всички изисквания, които моят подход поставя пред австрийските юрисдикции, отразяват действителността, при която, в контекста на нарастващото взаимодействие и взаимозависимост на правните системи на държавите членки, до които е довел процесът на интеграцията, от националните органи все по-често ще се изисква да вземат решения, чието отражение ще се простира отвъд границите на тяхната собствена държава. Както посочих по-горе, страните по това дело търсят да се позоват на пропуска на органите в една държава членка да вземат под внимание интересите на гражданите в тяхната държава, за да оправдаят дадени действия от страна на органите на своята държава. Самият този факт подчертава действителното състояние на нещата, при което процесът на правна и политическа интеграция означава, че националните решения имат по-голям обхват и отражение, отколкото преди. Това означава и че общностното право разширява обхвата на правомощията на националните власти и наличните инструменти за защита на интересите на техните граждани. Естествената последица от това нараснало сближаване и увеличени правомощия е нарасналата отговорност. Тя изисква от националните органи да вземат под внимание целия диапазон от лица, които ще бъдат засегнати от техните решения. Институциите на Общността трябва да осигурят, че общностното право не се превръща в средство, чрез което институциите на една държава членка се опитват да наложат волята си върху други държави членки или да пренебрегват правата и интересите на лицата в другите държави членки, които са засегнати от техните решения. Това би било обратно на самата цел на процеса на европейска интеграция. В идеалния случай това трябва да се помни от всички страни по настоящия спор.
V – Заключение
24. В светлината на тези съображения моето становище е, че за Съда ще бъде достатъчно да даде следния отговор на въпросите, с които е сезиран от Landesgericht Linz:
„Национална норма, която не дава възможност на национална юрисдикция, натоварена да постанови решение във връзка с опасност от вредни въздействия от намиращо се в друга държава членка предприятие, да вземе под внимание съществуващото административно разрешение, дадено на това предприятие от органите на държавата, в която то се намира, при обстоятелства, в които националната юрисдикция би взела предвид еквивалентно разрешение, когато е дадено от националните органи, съставлява неоправдано ограничаване на гарантираните по силата на член 43 EО права.
Можe да бъде отказано признаването на административни разрешения, издадени в други държави членки, ако отказът е недискриминиращ по своя характер и е надлежно обоснован по съображения на публичната политика, обществената сигурност или общественото здраве и при условие че са взети предвид в достатъчна степен съответствието с приложимото общностно право и интересите на всички засегнати страни.
В светлината на констатацията по отношение на член 43 EО преценяването на съответствието на приложимото национално законодателство с членове 10 EO, 12 EO и 28 EО не е необходимо.“