Дело T‑119/17
Ruben Alba Aguilera и др.
срещу
Европейска служба за външна дейност
„Публична служба — Длъжностни лица — Срочно наети служители — Договорно наети служители — Възнаграждение — Персонал на ЕСВД на служба в трета страна — Член 10 от приложение Х към Правилника — Ежегодно преразглеждане на надбавката за условия на живот — Решение за намаляване на надбавката за условия на живот в Етиопия от 30 % на 25 % — Неприемане на общи разпоредби за прилагане на член 10 от приложение Х към Правилника — Отговорност — Неимуществена вреда“
Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 13 април 2018 г.
1. Длъжностни лица — Възнаграждение — Заплати на длъжностните лица с месторабота в трета страна — Надбавка за условия на живот — Условия за предоставяне — Задължение на институциите да приемат общи разпоредби за изпълнение
(член 110 от Правилника за длъжностните лица и член 1, трета алинея и член 10 от приложение X към него)
2. Длъжностни лица — Правилник — Общи разпоредби за изпълнение — Процедура по приемане — Задължение на администрацията да вземе мнението на комитета по Правилника за персонала — Обхват
(член 110 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Неспазване на задължението за изпълнение на отменително съдебно решение — Служебно нарушение, което само по себе си причинява неимуществена вреда
(член 266 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)
4. Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Обхват —Задължение за преразглеждане на решенията, сходни с отменения акт, но които не са били предмет на обжалване — Липса
(член 266, параграф 1 ДФЕС)
5. Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Адекватно обезщетяване на неимуществената вреда
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Задължението, което произтича от член 1, трета алинея от приложение X към Правилника, за приемане на общи разпоредби за прилагане на член 10 от посоченото приложение преди приемането на решение, с което се адаптира размерът на надбавката за условия на живот (НУЖ), приложим към служителите на служба в трети страни, се обяснява с обстоятелството, че посоченият член 10 предоставя на Органа по назначаването особено широко поле на преценка по отношение на определянето на условията на живот, които преобладават в третите страни.
Така, като е предвидил посоченото задължение, от една страна, законодателят е искал критериите, по които ще се посочат третите страни, да бъдат определени по описаната в член 110, параграф 1 от Правилника процедура за приемане на общи разпоредби за прилагане — процедура, която дава възможност на органа по назначаването да се запознае с приложимите параметри, като се консултира с комитета по персонала и вземе мнението на комитета по Правилника. От друга страна, законодателят е искал тези критерии да бъдат определени абстрактно и независимо от конкретната процедура, в рамките на която преразглежда размера на НУЖ, приложим към служителите с месторабота в трета страна, така че да се избегне опасността изборът на критериите да бъде повлиян от евентуално търсения от администрацията резултат.
При тези обстоятелства член 1, трета алинея от приложение X към Правилника не може да се счита за разпоредба, която предвижда обикновено формално условие, на което трябва да бъдат подчинени решенията за адаптиране на размера на НУЖ, приложим към служителите с месторабота в трета страна. Тази разпоредба по-скоро предвижда, че предварителното приемане на общи разпоредби за изпълнение в съответствие с процедурата по член 110, параграф 1 от Правилника е изискване, което задължително трябва да бъде изпълнено, за да бъде подобно решение прието законосъобразно.
(вж.т. 32 и 33)
2. Законодателят на Съюза е предвидил изрично в член 110 от Правилника императивна разпоредба, която ясно разграничава задължението на органа по назначаването или на органа, оправомощен да сключва договорите за назначаване, за консултации с комитета по персонала на съответната институция, от задължението им да вземат мнението на комитета по Правилника. Обстоятелството, че член 110 от Правилника възлага на комитета по правилника за персонала компетентност да дава мнения по всички общи разпоредби за прилагане, като този комитет трябва да има възможност да се произнесе по критериите, от които се ръководи администрацията при упражняването на широкото си право на преценка, предполага непременно, че посоченото мнение е от естество да повлияе върху решението на органа по назначаването или на органа, оправомощен да сключва договорите за назначаване.
3. Мнението на външен и междуинституционален орган, какъвто е комитетът по Правилника за персонала, е необходимо, за да се гарантира, че мерките по прилагане на Правилника за персонала, приемани от различните институции, са съгласувани и съобразени с принципа, че Правилникът за персонала е един.
(вж. т. 37)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 47)
5. Въпреки че член 266, параграф 1 ДФЕС изисква от институцията, чийто акт е отменен от съда на Съюза, да направи необходимото за това приетият в замяна на отменения акт да не страда от същите пороци като установените в отменителното решение, тази разпоредба не я задължава да преразглежда идентични или сходни решения, за които се твърди, че са засегнати от същите нередности, и чиито адресати са лица, различни от жалбоподателя.
(вж. т. 48)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 50)