Съединени дела C‑356/11 и C‑357/11

O. и S.

срещу

Maahanmuuttovirasto

и

Maahanmuuttovirasto

срещу

L.

(Преюдициално запитване,
отправено от Korkein hallinto-oikeus)

„Гражданство на Съюза — Член 20 ДФЕС — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Малолетни граждани на Съюза, които пребивават с майките си, гражданки на трети страни, на територията на държавата членка, чиито граждани са децата — Право на продължително пребиваване в държавата членка, в която на майките е предоставено изключителното упражняване на родителските права по отношение на гражданите на Съюза — Повторно събиране на семействата в резултат на нов брак на майките с граждани на трети страни и на раждането на деца, също граждани на трети страни, от тези бракове — Заявления за събиране на семейството в държавата членка по произхода на гражданите на Съюза — Отказ да се предостави право на пребиваване на новите съпрузи поради липса на финансови ресурси — Право на зачитане на семейния живот — Съобразяване на висшите интереси на децата“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 декември 2012 г.

1.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Получатели — Членове на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета страна — Условие — Гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение

(член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Парламента и на Съвета)

2.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Отказ на държава членка да издаде разрешение за пребиваване на новия съпруг на родителя на гражданин на Съюза — Допустимост — Условия — Отказ, който не би довел за въпросния гражданин до лишаване от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, предоставени от статута на гражданин на Съюза

(член 20 ДФЕС)

3.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Право на събиране на семейството — Директива 2003/86 — Понятие за кандидат за събиране на семейството — Гражданин на трета страна, който е родител на дете — гражданин на Съюза и на дете — гражданин на трета страна и който не упражнява правата, предоставени от статута на гражданин на Съюза — Заявление за събиране на семейство за другия родител на това доведено семейство, който е гражданин на трета страна — Включване

(член 2, буква в) от Директива 2003/86 на Съвета)

4.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Право на събиране на семейството — Директива 2003/86 — Зачитане на основните права — Право на зачитане на семейния живот — Задължение за съобразяване на висшия интерес на детето

(съображение 2, член 5, параграф 5 и член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86 на Съвета, член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 41 и 42)

2.        Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да откаже да издаде разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна на основание събиране на семейството, при положение че този гражданин иска да живее със съпругата си, също гражданка на трета страна, пребиваваща законно в тази държава членка и майка на дете от първи брак, което е гражданин на Съюза, както и с детето от техния брак, също гражданин на трета страна, доколкото такъв отказ не лишава съответния гражданин на Съюза от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, предоставени от статута на гражданин на Съюза.

За да се установи дали отказът има подобно действие, трябва да се вземе предвид фактът, че гражданинът на трета страна, който упражнява еднолично родителските права по отношение на дете, гражданин на Съюза, има разрешение за постоянно пребиваване в съответната държава членка, така че от правна гледна точка не съществува никакво задължение нито за него, нито за гражданите на Съюза, чиято издръжка то поема, да напуснат територията на тази държава членка и тази на Съюза като цяло.

При преценката относно доведените семейства е от значение и резултатът, който би имало по отношение на семейния живот решение от страна на прекия роднина по възходяща линия да напусне територията на държавата членка, чийто гражданин е гражданинът на Съюза.

В това отношение обаче единствено фактът, че по икономически съображения или с цел запазване на единството на семейството на територията на Съюза би могло да изглежда желателно членовете на семейство, съставено от граждани на трети страни и от малолетен гражданин на Съюза, да могат да пребивават с този гражданин на територията на Съюза в държавата членка, на която той е гражданин, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че посоченият гражданин ще бъде принуден да напусне територията на Съюза, ако не бъде предоставено такова право.

Нито фактът, че лицето, за което е заявено право на пребиваване на основание събиране на семейството, съжителства или не с кандидата за събиране на семейството и другите членове на семейството, нито липсата на биологична връзка между посочения гражданин на трета страна и гражданина на Съюза не са определящи при тази преценка.

За разлика от това, фактът, че гражданинът на трета страна, за който е заявено право на пребиваване, не поема законната финансова или емоционална издръжка на този гражданин, трябва да се вземе предвид. Всъщност именно отношението на зависимост между малолетния гражданин на Съюза и гражданина на трета страна, на когото е отказано право на пребиваване, може да постави под въпрос полезното действие на гражданството на Съюза, след като точно тази зависимост би довела до това гражданинът на Съюза да е фактически принуден да напусне територията не само на държавата членка, на която е гражданин, но и на Съюза като цяло в резултат на подобно решение за отказ.

(вж. точки 49—56, 58 и 82 и диспозитива)

3.        Заявленията за издаване на разрешения за пребиваване на основание събиране на семейства в полза на гражданин, който иска да живее със съпругата си, също гражданка на трета страна, пребиваваща законно в тази държава членка и майка на дете от първи брак, което е гражданин на Съюза, и с детето от техния брак, също гражданин на трета страна, попадат в приложното поле на Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството.

Всъщност предвид целта, преследвана с тази директива, която е да се насърчи събирането на семейството, и предвид защитата, която тя цели да предостави на гражданите на трети страни, по-специално на малолетните и непълнолетните, прилагането ѝ не може да се изключи единствено поради факта че единият от родителите на непълнолетно лице, гражданин на трета страна, е също родител и на гражданин на Съюза от първия му брак.

(вж. точки 68, 69 и 82 и диспозитива)

4.        Член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството трябва да се тълкува в смисъл, че ако държавите членки могат да изискват доказателства, че кандидатът за събиране на семейството разполага със стабилни и регулярни финансови средства, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, тази възможност трябва да се упражнява в светлината на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които възлагат на държавите членки да разглеждат заявленията за събиране на семейства в интерес на съответните деца, а също и с грижата да се облагодетелства семейният живот, както и като се избягва да се засегне както целта на тази директива, така и полезното ѝ действие.

Всъщност, доколкото общото правило е, че се разрешава събиране на семейството, Съдът е приел, че предвидената в член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86 възможност трябва да се тълкува стриктно. Признатата на държавите членки свобода на действие не трябва да бъде използвана от тях по начин, който би засегнал целта на Директивата, а именно да се подпомага събирането на семейството, и нейното полезно действие.

Безспорно членове 7 и 24 от Хартата, като подчертават важността на семейния живот за децата, не трябва да се тълкуват в смисъл, че биха лишили държавите членки от свободата им на преценка, с която разполагат при разглеждане на заявленията за събиране на семейство. В хода на това разглеждане обаче и определяйки по-специално дали са изпълнени посочените в член 7, параграф 1 от Директива 2003/86 условия, разпоредбите на тази директива трябва да се тълкуват и прилагат в светлината на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, както следва освен това от текста на съображение 2 и на член 5, параграф 5 от тази директива, които възлагат на държавите членки да разглеждат посочените заявления за събиране на семейства в интерес на съответните деца и с грижата да се облагодетелства семейният живот. Ето защо при прилагането на Директива 2003/86 и разглеждането на заявленията за събиране на семейства компетентните национални органи трябва да извършат съразмерна и разумна преценка на всички засегнати интереси, като държат по-специално сметка за интересите на засегнатите деца.

(вж. точки 74, 79—82 и диспозитива)