РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

12 март 2008 година

Дело T-107/07 P

Francisco Rossi Ferreras

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2003 г. — Преценка на фактите — Тежест на доказване и събиране на доказателствата — Недопустима жалба — Неоснователна жалба“

Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 1 февруари 2007 г. по дело Rossi Ferreras/Комисия (F‑42/05, все още непубликувано в Сборника), с която се иска неговата отмяна

Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Francisco Rossi Ferreras понася направените от него разноски, както и разноските на Комисията.

Резюме

Обжалване — Правни основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Съда на публичната служба — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Първоинстанционния съд на преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата — Тежест на доказване и събиране на доказателствата

(член 225A ЕО; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)

Съгласно член 225 A от Договора за ЕО и член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане.

Жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Съда на публичната служба правни основания и доводи, в това число основаните на факти, които тази юрисдикция изрично не е приела за установени, не отговаря на това изискване.

Жалбата може да почива единствено на правни основания, свързани с нарушение на правни норми, като се изключва всяка преценка на фактите. Единствено съдът в първоинстанционното производство е компетентен, от една страна, да установява фактите освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са му били представени, преценката на фактите от този съд не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Първоинстанционния съд. Това изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и на доказателствата.

При все това проверката дали са спазени правилата във връзка с тежестта на доказване и събирането на доказателствата е част от правомощието за контрол на съда, който разглежда жалбата, на направените от съда в първоинстанционното производство фактически констатации. При това положение трябва да бъде обявено за допустимо правно основание за обжалване, изведено от факта, че съдът в първоинстанционното производство е отхвърлил дадено оплакване, без преди това да е поканил другата страна да представи данни, които могат да докажат основателността на това оплакване.

Що се отнася до разглеждането по същество на такова правно основание за обжалване, следва да се има предвид, че първоинстанционната юрисдикция самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които тя разполага по висящото пред нея дело. Освен това, за да бъде убеден съдът, който разглежда жалбата, в основателността на твърдението на страната, или поне в необходимостта от неговата пряка намеса при събирането на доказателства, не е достатъчно позоваването на определени факти в подкрепа на нейното искане; трябва да се представят още достатъчно точни, обективни и съгласувани косвени доказателства, които могат да подкрепят тяхната достоверност или правдоподобност. При това положение включването на съда в събирането на доказателства в полза на жалбоподателите трябва да се ограничи до изключителни случаи, при които, по-специално за да подкрепят доводите си, жалбоподателите имат нужда от определени доказателства, с които ответникът разполага, и при получаването на които те се натъкват на трудности, или дори на отказ от негова страна.

(вж. точки 26—31 и 36—39)

Позоваване на: Съд — 17 септември 1996 г., San Marco/Комисия, C‑19/95 P, Recueil, стp. I‑4435, точка 37, Съд — 28 май 1998 г., New Holland Ford/Комисия, C‑8/95 P, Recuiel, стp. I‑3175, точки 23 и 25, Съд — 17 декември 1998 г., Baustahlgewerbe/Комисия, C‑185/95 P, Recuiel, стp. I‑8417, точка 93, Съд — 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, Recuiel, стp. I‑1611, точка 113, Съд — 10 юли 2001 г., Ismeri Europa/Сметна палата, C‑315/99 P, Recuiel, стp. I‑5281, точка 19, Съд — 6 април 2006 г., General Motors/Комисия, C‑551/03 P, Recuiel, стp. I‑3173, точка 54, Съд 21 септември 2006 г., JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recuiel, стp. I‑8935, точка 108, Съд — 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стp. I‑729, точка 39, Първоинстанционен съд — 25 септември 2002 г., Ajour и др./Комисия, T‑201/00 и T‑384/00, Recueil FP, стp. I‑A‑167 и II‑885, точка 75, Първоинстанционен съд — 12 юли 2007 г., Beau/Комисия, T‑252/06 P, непубликувано в Сборника, точки 45—47