РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
10 юли 2012 година(*)
„Държавни помощи — Продукти от гофриран картон — Помощ за изграждането на завод за хартия — Насоки за национална регионална помощ — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с общия пазар — Допустимост — Редовност на упълномощаването от страна на юридическо лице на адвокатите му — Приемане на решение в края на фазата на предварителното разглеждане — Процесуална легитимация — Процесуални права на заинтересованите страни — Сериозни затруднения, обосноваващи откриването на официалната процедура по разследване — Упражняване от страна на Комисията на правото ѝ на преценка — Член 87, параграф 3, буква а) ЕО — Член 88, параграфи 2 и 3 ЕО — Член 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 — Член 44, параграфи 5 и 6 от Процедурния правилник“
По дело T‑304/08
Smurfit Kappa Group plc, установено в Дъблин (Ирландия), за което се явяват адв. T. Ottervanger и адв. E. Henny,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н B. Martenczuk и C. Urraca Caviedes, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Propapier PM 2 GmbH, по-рано известно като Propapier PM2 GmbH & Co. KG, установено в Eisenhüttenstadt (Германия), за което се явяват адв. H.‑J. Niemeyer и адв. C. Herrmann,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на Решение C(2008) 1107 на Комисията от 2 април 2008 г., с което се обявява за съвместима с общия пазар регионалната помощ, която германските власти възнамеряват да предоставят в полза на Propapier PM2 за изграждането на завод за хартия в Eisenhüttenstadt (региона на Brandenburg-Nordost) (Държавна помощ № 582/2007 — Германия),
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: г‑н J. Azizi, председател, г‑н S. Frimodt Nielsen (докладчик) и г‑н A. Popescu, съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 ноември 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят Smurfit Kappa Group plc е международно предприятие със седалище в Ирландия. То упражнява дейността си в сектора на опаковането основно в Европа и Латинска Америка. Произвежда и пуска в продажба продукти от гофриран картон (наричани по-нататък „CCM продукти“), листове от гофриран и плосък картон, кутии от гофриран и плосък картон, графични и специални картони. Предприятието извършва също събирането на отпадъците от рециклирана хартия.
2 С писмо от 8 октомври 2007 г. германските власти уведомяват Комисията за намерението си да предоставят на Propapier PM2 GmbH & Co. KG инвестиционна субсидия в размер на 82 509 500 EUR (или 72 154 700 EUR в дисконтирана стойност) (наричана по-нататък „разглежданата помощ“) за изграждането на завод за хартия и електрически генератор в Eisenhüttenstadt, в региона на Brandenburg-Nordost (Германия). Комисията завежда тази нотификация под № 582/2007.
3 Заводът за хартия, финансиран с разглежданата помощ, е предназначен да произвежда два вида CCM продукти, а именно, от една страна, листа от плосък картон с грамаж до 150 g/m² и от друга страна, двупластов картон, произведен от рециклирани влакна. Изграждането на инсталацията е трябвало да приключи между декември 2007 г. и първата половина на 2010 г.
4 На 9 ноември 2007 г. жалбоподателят подава поверителна жалба до Комисията относно разглежданата помощ.
5 С писмо от 7 декември 2007 г. Комисията изпраща до Федерална република Германия искане за допълнителна информация. На това искане за информация германските власти отговарят с писмо от 3 януари 2008 г.
6 На 25 януари 2008 г. се провежда заседание между службите на Комисията и германските власти в присъствието на представители на встъпилата стана.
7 На 29 януари 2008 г. Комисията завежда две официални жалби, които са изпратени на Федерална република Германия за вземане на становище.
8 С писмо от 1 февруари 2008 г. Комисията изпраща ново искане за информация до Федерална република Германия.
9 С писма от 6 и 14 февруари 2008 г. Федерална република Германия отговаря съответно на посочените по-горе в точка 7 жалби, както и на искането за информация, посочено в точка 8 по-горе.
10 На 20 февруари 2008 г. Комисията е сезирана с трета официална жалба. Тя се основава на същите доводи като посочените в първите две, но за нея не е съобщено на държавата членка.
11 На 2 април 2008 г., без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, Комисията приема Решение C(2008) 1107, с което разглежданата помощ се обявява за съвместима с общия пазар (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
12 В обжалваното решение Комисията установява по-специално, че разглежданата помощ не превишава праговете, предвидени в параграф 68 от Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (ОВ C 54, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 231—263), според който:
„Когато общият размер на помощта от всички източници превишава 75 % от максимално допустимия размер на помощта, която може да получи един инвестиционен проект с приемливи разходи от 100 милиона евро, допуска се прилагането на стандартния таван на помощта за големи предприятия съгласно одобрената карта на регионалната помощ, действаща към датата на предоставяне на помощта, и ако:
а) делът на бенефициера в продажбите на съответния продукт (съответните продукти) на съответния пазар (съответните пазари) преди инвестицията е над 25 % или ще бъде над 25 % след инвестицията, или
б) създаденият с проекта производствен капацитет е над 5 % от пазара на съответния продукт, измерен на база данни за видимото потребление, освен ако средният годишен ръст на видимото потребление през последните пет години е по-голям от средния годишен ръст на БВП в Европейското икономическо пространство,
Комисията ще одобрява регионалната инвестиционна помощ само след обстойно проучване, след образуване на производство по член 88, параграф 2 [ЕО], за да установи дали помощта е необходима за стимулиране на инвестициите и дали ползите от мярката натежават над резултиращото нарушаване на конкуренцията и търговията между държавите членки“.
13 В бележка под линия 63 към предходния параграф е уточнено, че преди влизането в сила на Насоките, а именно 1 януари 2007 г., Комисията ще изготви допълнителни насоки относно критериите, които ще взема предвид при тази оценка, за да установи дали помощта е необходима за стимулиране на инвестициите и дали ползите от мярката натежават над резултиращото нарушаване на конкуренцията и търговията между държавите членки.
14 В съображения 119 и 120 от обжалваното решение Комисията отхвърля доводите, представени в жалбите, с които е била сезирана по повод на разглежданата помощ (вж. точки 4, 7 и 10 по-горе), като посочва, че е поставена в условията на обвързана компетентност от Насоките, които според нея изключват започване на официалната процедура по разследване в случаите, в които определените в параграф 68 от посочените насоки прагове не са превишени. В това отношение според Комисията спазването на тези прагове на пазарни дялове и на повишаване на производствения капацитет гарантира за всеки субсидиран проект, от една страна, че предвидимото нарушаване на конкуренцията не надхвърля предполагаемите ползи, както и от друга страна, че е налице достатъчен принос към целта за регионално развитие.
Производство и искания на страните
15 На 5 август 2008 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
16 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 12 декември 2008 г., Propapier PM2 GmbH & Co., станало в хода на производството Propapier PM 2 GmbH, иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 21 април 2009 г. председателят на трети състав на Общия съд допуска това встъпване.
17 На 14 май 2009 г. встъпилата страна оспорва, че са ѝ предадени всички документи по преписката от писмената фаза на производството. С писмо от секретариата тя получава уверение, че са ѝ изпратени всички документи по писмената фаза на производството, и оттегля възражението си.
18 Тъй като жалбоподателят е поискал някои части от писмените становища, разменени в хода на писмената фаза на производството, да се третират като поверителни спрямо встъпилата страна и доколкото последната е оспорила някои от тези искания, председателят на трети състав на Общия съд уважава частично исканията на жалбоподателя с определение от 5 юли 2010 г. В резултат на това някои допълнителни данни са съобщени на встъпилата страна и ѝ е разрешено да допълни писменото си становище при встъпване.
19 Поради промяна в съдебните състави на Общия съд първоначално определеният съдия докладчик е включен в първи състав, на който следователно е разпределено настоящото дело. Тъй като един от членовете на първи състав е възпрепятстван да заседава, съгласно член 32, параграф 3 от Процедурния правилник председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на състава.
20 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.
21 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
22 Встъпилата страна моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
23 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, поставя писмени въпроси на страните.
24 В съдебното заседание от 28 ноември 2011 г. се провеждат устните състезания между страните и са изслушани техните отговори на въпросите, поставени от Общия съд.
25 В хода на съдебното заседание Комисията и встъпилата страна се отказват да оспорват допустимостта на жалбата във връзка със спазването на задължението, предвидено в член 44, параграф 5, буква а) от Процедурния правилник, като това е отразено в протокола от съдебното заседание.
26 След съдебното заседание Общият съд предоставя на жалбоподателя в срок от три седмици, считано от изпращането на протокола от съдебното заседание, възможността да представи всяко доказателство, което счита за необходимо, за да се установи редовността на упълномощаването на адвокатите му.
27 Документите, представени от жалбоподателя в определения му срок, са изпратени на Комисията и встъпилата страна за вземане на становища. На 25 януари 2012 г., след като е получил техните становища, Общият съд закрива устната фаза на производството.
От правна страна
По допустимостта
28 Комисията и встъпилата страна оспорват, от една страна, допустимостта на жалбата с оглед на изискванията, предвидени в член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник. Комисията оспорва също, от друга страна, процесуалната легитимация на жалбоподателя по отношение на обжалваното решение.
По редовността на упълномощаването от страна на жалбоподателя на адвокатите му
29 Съгласно член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник, ако жалбоподателят е частноправно юридическо лице, исковата молба или жалбата му трябва да се придружават от доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били надлежно предоставени от лице, оправомощено за тази цел. По силата на член 44, параграф 6 от посочения правилник ако исковата молба или жалбата не отговаря на предходното изискване, секретарят определя на ищеца или жалбоподателя разумен срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба или жалбата или представянето на някое от гореспоменатите доказателства. Ако ищецът или жалбоподателят не отстрани нередовностите в исковата молба или жалбата или не представи изискуемите доказателства в определения срок, Общият съд решава дали неспазването на тези условия води до формалната недопустимост на исковата молба или жалбата.
30 От тези разпоредби следва, че секретарят на Общия съд е длъжен да покани частноправно юридическо лице да пристъпи към отстраняване на нередовностите в исковата му молба или в жалбата му, в случай че не е изпълнено задължението за представяне на доказателство за редовността на упълномощаването на адвокатите му, и че само ако жалбоподателят не отговори на поканата на секретаря в определения му срок, Общият съд може да обяви жалбата или исковата му молба за недопустима.
31 Настоящата жалба е подадена на 5 август 2008 г. от името на жалбоподателя от адв. T. Ottervanger и адв. E. Henny, вписани в адвокатската колегия на Амстердам (Нидерландия). Към жалбата си жалбоподателят е приложил пълномощно, с което упълномощава посочените адвокати да внесат настоящата жалба. Пълномощното е изготвено от г‑н М. O’Riordan, действащ в качеството си на генерален секретар на групата.
32 В приложение на член 44, параграф 6 от Процедурния правилник секретарят определя на жалбоподателя срок, за да представи доказателство, че авторът на пълномощното е компетентен да подпише този документ от името на дружеството. В така определения му срок жалбоподателят, който поддържа, че по силата на ирландското право генералният секретар на групата е компетентен да упълномощи адвокати, които да се заемат с процесуалното представителство на дружеството, представя второ пълномощно с дата 28 август 2008 г., изготвено от г‑н G. McGann, действащ в качеството на управител.
33 Тъй като встъпилата страна и Комисията оспорват компетентността както на г‑н O’Riordan, така и на г‑н McGann, преди приключването на устната фаза на производството жалбоподателят представя решение, прието на 8 декември 2011 г. от управителния съвет на дружеството, в което се потвърждава, че г‑н McGann е компетентен да подпише второто пълномощно в качеството му на генерален директор и на един от управителите на дружеството.
34 На първо място, встъпилата страна оспорва съществуването в случай на неизпълнение на задължението, предвидено в член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник, на възможност за отстраняване на нередовностите в хода на производството. Подобно твърдение може единствено да бъде отхвърлено, защото възможността за отстраняване на нередовностите е предвидена в член 44, параграф 6 от същия правилник, който предвижда, че секретарят определя на ищеца или жалбоподателя срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба или жалбата и при неотстраняване на нередовностите в определения срок Общият съд решава дали това обстоятелство води до недопустимостта на исковата молба или жалбата (вж. точка 29 по-горе).
35 В настоящия случай, както е напомнено в точка 32 по-горе, жалбоподателят е представил второто пълномощно в определения му от секретаря на Общия съд срок. Ето защо следва да се разгледа, на второ място, дали второто пълномощно съответства на изискванията, произтичащи от член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник.
36 В това отношение Комисията и встъпилата страна поддържат, че членове 66—68 от устава, приложен към отстраняването на нередовностите в жалбата —във връзка с който те не оспорват повече, че става въпрос за устава на жалбоподателя, — предвиждат, че решението за подаване на жалба и упълномощаване на адвокати от името на дружеството спада към колективната компетентност на управителния съвет и че то може да бъде делегирано на един или няколко управители. В резултат на това Комисията и встъпилата страна изтъкват, че освен ако не се докаже съществуването на решение на управителния съвет за упълномощаване на адв. Ottervanger и адв. Henny да подадат жалба за отмяна на обжалваното решение, или решение, с което такова правомощие е делегирано на г‑н McGann, жалбоподателят не е изпълнил задължението, предвидено в член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник.
37 Макар обаче при липса на представяне от жалбоподателя на предходно решение на управителния съвет на дружеството за подаване на настоящата жалба или за упълномощаване на г‑н McGann да направи това Общият съд да не може да приеме за сигурно, че тогава г‑н McGann е имал право да изготви второто пълномощно, във всеки случай следва да се констатира, че с решение от 8 декември 2011 г. управителният съвет е декларирал, че потвърждава, че г‑н McGann, генерален директор и управител на дружеството, е бил компетентен в това отношение (вж. точка 33 по-горе).
38 Макар да е вярно също така, както изтъква встъпилата страна, че това потвърждение е дадено повече от три години след подаването на настоящата жалба и че е възможно съставът на управителния съвет на дружеството да е променен след датата на второто пълномощно, все пак не съществува никакво съмнение относно волята на жалбоподателя — законно обвързан по отношение на третите лица чрез решенията на управителния си съвет — настоящата жалба да постигне своята цел.
39 Ето защо следва да се отхвърли възражението за недопустимост, противопоставено от встъпилата страна и Комисията и изведено от това, че жалбата не отговаря на задълженията, произтичащи от член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 11 май 1989 г. по дело Maurissen и Union syndicale/Сметна палата, 193/87 и 194/87, Recueil, стр. 1045, точки 33 и 34).
По процесуалната легитимация на жалбоподателя
40 Комисията, поддържана от встъпилата страна, посочва, че жалбоподателят, макар и заинтересована страна, не е лично засегнат от обжалваното решение. Следователно той не можел да обжалва основателността на преценките относно съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар, които се съдържат в обжалваното решение. Всички представени в жалбата доводи обаче имали за цел да оспорят основателността на тази преценка относно съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар, а не да докажат, че са нарушени процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 88, параграф 2 ЕО.
41 Освен това Комисията изтъква, че твърдението на жалбоподателя, според което продължителността на административното производство доказва наличието на сериозни затруднения, обосноваващи откриването на официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, е направено за първи път в писмената реплика, поради което също е недопустимо. От това следвало, че нито едно от правните основания в жалбата не е допустимо.
42 В самото начало следва да се отбележи, че въпреки влизането в сила по време на производството, а именно на 1 декември 2009 г., на член 263 ДФЕС, въпросът за допустимостта на искането за отмяна трябва да бъде решен единствено въз основа на член 230, четвърта алинея ЕО (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 7 септември 2010 г. по дело Norilsk Nickel Harjavalta и Umicore/Комисия, T‑532/08, Сборник, стр. II‑3959, точки 68—75 и Определение на Общия съд по дело Etimine и Etiproducts/Комисия, T‑539/08, Сборник, стр. II‑4017, точки 74—81), което не е оспорено от страните.
43 Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО дадено физическо или юридическо лице може да обжалва решение, адресирано до друго лице, само ако посоченото решение го засяга пряко и лично.
44 Според постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на такова решение (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стр. 197, 223, Решение на Съда от 19 май 1993 г. по дело Cook/Комисия, C‑198/91, Recueil, стр. I‑2487, точка 20, Решение на Съда от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия, C‑225/91, Recueil, стр. I‑3203, точка 14, Решение на Съда от 13 декември 2005 г. по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, C‑78/03 P, Recueil, стр. I‑10737, точка 33 и Решение на Съда от 11 септември 2008 г. по дело Германия и др./Kronofrance, C‑75/05 P и C‑80/05 P, Сборник, стр. I‑6619, точка 36).
45 Тъй като настоящата жалба се отнася до решение на Комисията в областта на държавните помощи, следва да се отбележи, че в рамките на процедурата за контрол върху държавните помощи трябва да се различават, от една страна, предварителната фаза на разглеждане на помощите, установена в член 88, параграф 3 ЕО, която има за цел само да позволи на Комисията да си състави първоначално мнение относно частичната или пълна съвместимост на разглежданата помощ, а от друга страна, фазата на разглеждане, визирана в член 88, параграф 2 ЕО. Едва в рамките на последната, която има за цел да осигури на Комисията пълна информация относно всички данни по преписката, Договорът за ЕО предвижда задължение за Комисията да отправи покана до заинтересованите да представят своите становища (вж. в този смисъл Решение по дело Германия и др./Kronofrance точка 44 по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика).
46 От това следва, че когато, без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, Комисията установява с решение, взето на основание член 88, параграф 3 ЕО, че дадена помощ е съвместима с общия пазар, лицата, които се ползват от тези процесуални гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред съда на Съюза. По тези съображения той приема за допустима жалбата за отмяна на такова решение, подадена от заинтересовано лице по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, когато нейният автор с подаването ѝ цели да защити процесуалните права, които черпи от последната разпоредба (вж. Решение по дело Германия и др./Kronofrance, точка 44 по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика).
47 По силата на член 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО по-специално е всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, тоест по-конкретно предприятията, конкуренти на получателя на тази помощ. Според съдебната практика, с други думи, става въпрос за неопределен кръг адресати (Решение от 24 май 2011 г. по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09, Сборник, стр. I‑4441, точка 63; вж. също в този смисъл Решение на Съда от 14 ноември 1984 г. по дело Intermills/Комисия, 323/82, Recueil, стр. 3809, точка 16).
48 От друга страна, макар жалбоподателят да поставя под въпрос основателността на решението, с което се преценява съвместимостта на помощта с общия пазар, фактът, че той може да бъде счетен за заинтересовано лице по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима. При това положение той трябва да докаже, че се ползва със специален статут по смисъла на Решение по дело Plaumann/Комисия, посочено в точка 44 по-горе. Това би било така по-специално в случай че позицията на жалбоподателя на пазара би била съществено засегната от помощта, представляваща предмет на разглежданото решение (вж. Решение по дело Германия и др./Kronofrance, точка 44 по-горе, точка 40 и цитираната съдебна практика).
49 Що се отнася до условието съществено да бъде засегнато положението на жалбоподателя на съответния пазар, не е достатъчно единствено обстоятелството, че даден акт може да окаже определено влияние върху отношенията на конкуренция, които съществуват на съответния пазар, и че съответното предприятие се намира в отношение на конкуренция с адресата на този акт. Ето защо едно предприятие не може да се позовава само на своето качество на конкурент по отношение на предприятието бенефициер, а трябва освен това да установи, че се намира във фактическо положение, което го индивидуализира по начин, аналогичен с този на адресата на решението (Решение на Съда от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing, C‑525/04 P, Сборник, стр. I‑9947, точки 32 и 33 и Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, Сборник, стр. I‑10515, точки 47 и 48).
50 Накрая, според постоянната съдебна практика не е задължение на съда на Съюза да тълкува жалбата, оспорваща изключително основателността на решение, с което се преценява съвместимостта на помощ с общия пазар, целяща на практика да защити процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 88, параграф 2 ЕО, когато той не е повдигнал изрично правното основание с такава цел. В подобна хипотеза тълкуването на правните основания на жалбата би довело до нова квалификация на предмета ѝ (вж. Решение по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, точка 47 по-горе, точка 55; вж. също в този смисъл Решение на Съда от 29 ноември 2007 г. по дело Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия, C‑176/06 P, непубликувано в Сборника, точка 25).
51 Подобно ограничаване на правомощието за тълкуване на правните основания по жалбата не може обаче да попречи на съда на Съюза да разгледа изложените от жалбоподателя доводи по същество, за да провери дали въз основа на тях не може да се установи основателността на правно основание, с което изрично се цели да бъде изтъкнато съществуването на сериозни затруднения, обосноваващи започването на производството по член 88, параграф 2 ЕО (Решение по дело Комисия/Kronoply и Kronotex, точка 47 по-горе, точка 56).
52 Всъщност, когато жалбоподател иска отмяна на решението да не се повдигат възражения, той поставя под въпрос главно факта, че решението, взето от Комисията по отношение на въпросната помощ, е прието без тази институция да започне официална процедура по разследване, с което нарушава неговите процесуални права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да сочи всякакви правни основания, които са в състояние да докажат, че преценката при фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, на информацията и обстоятелствата, с които е запозната Комисията, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар. Използването на такива доводи не може обаче да има за последица преобразуването на предмета на жалбата, нито промяна в условията за допустимостта ѝ. Обратно, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била задължена да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 88, параграф 2 ЕО, както и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (вж. Решение на Съда от 27 октомври 2011 г. по дело Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, Сборник стр. I‑10707, точка 50 и цитираната съдебна практика).
53 Именно с оглед на тези принципи следва да се разгледа процесуалното положение на жалбоподателя.
54 В това отношение още в началото следва да се уточни — с което Комисията и встъпилата страна се съгласяват, — че жалбоподателят е заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО. Всъщност той поддържа, без да му противоречат нито Комисията, нито встъпилата страна, нито който и да било документ, приложен към преписката по делото, че е пряк конкурент на встъпилата страна. За сметка на това страните се разминават по въпроса дали жалбоподателят е лично засегнат от обжалваното решение и дали при това положение е допустимо да оспорва основателността на преценката за съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар, която се съдържа в обжалваното решение, независимо от защитата на процесуалните си права.
55 Макар обаче жалбоподателят да е успял да представи достатъчно доказателства, от които следва, че конкурентното му положение на пазара е можело да бъде засегнато от разглежданата помощ, той все пак не е успял да докаже, че позицията му на пазара ще бъде съществено засегната по смисъла на съдебната практика, припомнена в точки 48 и 49 по-горе.
56 Първо, жалбоподателят се позовава на участието си в административното производство, затова че е подал поверителна жалба след нотификацията на разглежданата помощ. Участието на дадено предприятие във фазата на предварителното разглеждане, предвидена в член 4 от Регламент № 659/1999, обаче не може да докаже, че то единствено в качеството си на автор на жалба е лично засегнато от решението, прието в резултат на тази процедура (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 юли 2009 г. по дело 3F/Комисия, C‑319/07 P, Сборник, стр. I‑5963, точки 94 и 95).
57 Второ, жалбоподателят посочва, че пазарът на CCM продуктите е интегриран и че всяка държавна помощ, предоставена на производител, има действие върху всичките му конкуренти в Европейското икономическо пространство (ЕИП). От указанията, представени от жалбоподателя в поверителната му жалба, обаче следва, че секторът на CCM продуктите в ЕИП обединява около 130 дружества. Този довод на жалбоподателя подчертава факта, че предоставената помощ ще упражни влияние върху отношенията на конкуренция между операторите, но не е достатъчен, за да се докаже, че положението на жалбоподателя ще претърпи съществено увреждане на конкурентната му позиция, така че да го разграничи от по-голямата част от операторите.
58 Трето, жалбоподателят поддържа, че разглежданата помощ ще позволи изграждането на по-голям завод за CCM продукти в Европа и че пускането в експлоатация на тази инсталация обезателно ще има чувствително отражение върху равнището на цените. Също както предходното, това твърдение — впрочем оспорено от встъпилата страна — във всеки случай е недостатъчно, за да се докаже, че жалбоподателят е лично засегнат от обжалваното решение, тъй като то не се позовава на никаква особеност в положението му, въз основа на която може да се установи, че жалбоподателят е засегнат от отварянето на този завод в степен, която го разграничава от по-голямата част от другите конкуренти на встъпилата страна.
59 Четвърто, жалбоподателят посочва, че пазарът на CCM продукти е структурно неуравновесен и се характеризира с излишни производствени капацитети и че жалбоподателят е бил принуден да затвори голяма част от собствените си инсталации. Както посочват обаче встъпилата страна и Комисията, затварянето на инсталации може да се обясни с факта, че жалбоподателят е взел самостоятелни управленски решения, като например адаптирането на съществуващите му инсталации към техническия прогрес или рационализацията на производствения му апарат, а и не е представил нито едно доказателство, което да докаже, че не е затворил инсталациите си поради овехтяването им. Във всеки случай, дори да се предположи, че жалбоподателят е бил принуден да намали производствения си капацитет поради структурна неуравновесеност между търсенето и предлагането на CCM продукти, подобно обстоятелство не би могло да бъде причинено от инсталацията, субсидирана с разглежданата помощ, и само по себе си не би могло да се окаже от естество да разграничи жалбоподателя от другите конкуренти на встъпилата страна (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 ноември 2009 г. по дело Scheucher-Fleisch и др./Комисия, T‑375/04, Сборник, стр. II‑4155, точки 59 и 60).
60 Пето и последно, доводът на жалбоподателя, според който той притежава шест инсталации в радиус от 800 до 1 000 км около инсталацията, субсидирана от разглежданата помощ, и че тя ще има за резултат да направи от встъпилата страна основния му конкурент, на пръв поглед изглежда в противоречие с втория му довод, според който, тъй като пазарът на CCM продукти е перфектно конкурентен и интегриран, всяка субсидия, предоставена на който и да е производител, задължително ще засегне равнището на цените на всичките му конкуренти в ЕИП. Във всеки случай единствено обстоятелството, че жалбоподателят притежава шест инсталации в близост до субсидираната инсталация и че разглежданата помощ позволява на встъпилата страна да поддържа производството си на CCM продукти на близо един милион тона годишно, докато — за сравнение — производството на жалбоподателя в тези шест завода достигало общ годишен капацитет от около [поверително](1), не позволява да се направи изводът, че позицията на жалбоподателя на пазара е съществено засегната. Всъщност встъпилата страна изтъква, без да бъде опровергана, че жалбоподателят не е най-прекият ѝ конкурент, че тя самата и жалбоподателят имат различни географски пазари и че дори да се предположи, че критерият за географската близост на инсталациите е най-релевантният, други конкуренти на жалбоподателя притежават инсталации, които са по-наблизо от тази, която трябва да се изгради в Eisenhüttenstadt.
61 От гореказаното следва, че жалбоподателят не е доказал, че разглежданата помощ може съществено да засегне позицията му на пазара. При тези условия жалбоподателят в качеството си на заинтересовано лице може единствено да иска защитата на процесуалните права, които черпи от член 88, параграф 2 ЕО, и да оспорва отказа на Комисията да открие официалната процедура по разследване, но не и да оспорва основателността на преценките, въз основа на които Комисията прави извода, че разглежданата помощ е съвместима с общия пазар. Тъй като Комисията и встъпилата страна изтъкват, че нито едно от правните основания на настоящата жалба няма за цел защитата на процесуалните права на заинтересована страна, следва да се разгледа естеството на изложените от жалбоподателя правни основания.
62 По силата на съдебната практика, припомнена в точки 50—52 по-горе, фактът, че жалбоподателят не е успял да докаже, че позицията му на пазара би била съществено засегната от разглежданата помощ, не представлява пречка за това — с оглед да докаже, че Комисията е трябвало да се усъмни по отношение на съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар, въз основа на което да обоснове откриването на официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО — жалбоподателят да представи доводи относно основателността на направената от Комисията преценка, стига обаче поне едно от правните основания по жалбата му да е изведено от нарушение на задължението на Комисията да започне официална процедура по разследване. В това отношение следва да се напомни, че Комисията е задължена да започне официалната процедура по разследване по-специално ако в светлината на получените в процедурата по предварително разглеждане сведения тя все още е изправена пред сериозни затруднения при преценката на разглежданата мярка. Това задължение следва пряко от член 88, параграф 3 ЕО, както е тълкуван в съдебната практика, а също и от член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, когато след предварително разглеждане Комисията констатира, че незаконосъобразната мярка поражда съмнения по отношение на съвместимостта си с общия пазар (Решение на Общия съд от 12 февруари 2008 г. по дело BUPA и др./Комисия, T‑289/03, Сборник, стр. II‑81, точка 328).
63 Жалбоподателят обаче в самото начало уточнява, че оспорва факта, че Комисията е смятала, че може да приеме положително решение, без да започне официалната процедура по разследване. Той счита по-специално, че Комисията не може да се крие зад праговете, които е определила в Насоките за регионални помощи, за да откаже да пристъпи към конкретна преценка на резултатите от разглежданата мярка. Това претегляне обаче на резултатите, последвали от спорната мярка, изисквало започването на официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО. Освен това жалбоподателят посочва, че незапочването на официалната процедура по разследване го е възпрепятствало да упражни процесуалните си права.
64 В това отношение първото правно основание на жалбата е изведено от неизпълнение на съществуващото за Комисията в настоящия случай задължение да започне официалната процедура по разследване в нарушение на член 88, параграф 2 ЕО и член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999.
65 При това положение поне едно от правните основания по жалбата е насочено към защитата на процесуалните права на жалбоподателя. При тези обстоятелства, противно на поддържаното от Комисията и встъпилата страна, представените от жалбоподателя доводи, въпреки че са се отнасяли до основателността на преценките относно съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар, трябва да се разгледат единствено доколкото целят да докажат, че Комисията не е успяла да преодолее сериозните затруднения, с които се е сблъскала във фазата на предварителното разглеждане (вж. точка 52 по-горе). От това следва, че възражението за недопустимост, противопоставено от Комисията спрямо жалбата в нейната цялост, не може да се приеме, а че допустимостта на посочените от жалбоподателя правни основания и на доводите, представени в рамките на всяко от тези правни основания, трябва да се разгледа за всеки отделен случай.
По съществото на спора
66 Първото правно основание на жалбата е изведено от неизпълнение на задължението на Комисията да започне в настоящия случай официалната процедура по разследване в нарушение на член 88, параграф 2 ЕО и член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999. Въпреки че формално не е разделено на две части, това правно основание включва две отделни твърдения за нарушения. От една страна, по същество жалбоподателят упреква Комисията, че е допуснала грешка при прилагане на правото, когато в параграф 68 от Насоките заключава, че ако предвидените в тях прагове не бяха превишени, тя основателно е щяла да направи извод за съвместимостта на разглежданата помощ и че е можела да се освободи от задължението за започване на официална процедура по разследване. От друга страна, жалбоподателят посочва няколко довода, които са от естество да докажат, че Комисията се е сблъскала с трудности при преценката на предвидените в параграф 68 от Насоките критерии, които биха обосновали започването на официалната процедура по разследване.
По допустимостта на първото правно основание
67 Комисията оспорва допустимостта на първото правно основание поради посочването от страна на жалбоподателя в рамките на това основание на доводи, целящи оспорването на основателността на преценките, направени в обжалваното решение.
68 Следва обаче да се напомни, че жалбоподателят в качеството си на заинтересована страна може да изтъкне, че Комисията е трябвало да започне официалната процедура по разследване. За тази цел жалбоподателят също така може да представи в подкрепа на такова правно основание доводи, които са от естество да докажат, че преценката на информацията и обстоятелствата, с които е запозната Комисията във фазата на предварителното разглеждане на въпросната помощ, е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта ѝ с общия пазар (вж. в този смисъл Решение по дело Австрия/Scheucher-Fleisch и др., точка 52 по-горе, точка 50).
69 Следва да се напомни обаче, че в обжалваното решение Комисията е придала определящо значение в преценката си за съвместимостта на разглежданата помощ на факта, че праговете, предвидени в параграф 68 от Насоките, не са били превишени.
70 Следователно с оглед защита на процесуалните си права жалбоподателят може да оспори грешката при прилагане на правото, допусната според него от Комисията, която прави извод за съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар, поради факта че не са превишени предвидените в параграф 68 от Насоките прагове, както и да постави под въпрос фактическите преценки, които са позволили на Комисията да стигне до увереността, че в настоящия случай тези прагове не са достигнати.
71 За разлика от това, Комисията има основание да поддържа, че твърдението за нарушение, представено за първи път в писмената реплика и изведено от продължителността на фазата на предварителното разглеждане, е ново и не може да се присъедини към съдържащите се в жалбата доводи. Това последно твърдение за нарушение следователно е недопустимо по силата на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, според който в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.
72 Ето защо възражението за недопустимост, противопоставено от Комисията на първото правно основание, трябва да се отхвърли с изключение на твърдението за нарушение, изведено от продължителността на фазата на предварителното разглеждане.
По основателността на първото правно основание
73 В рамките на първото правно основание жалбоподателят посочва, че от член 88, параграф 2 ЕО и от член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 следва, че Комисията е длъжна да започне официалната процедура по разследване, когато не е успяла да разсее всяко съмнение относно съвместимостта на държавна помощ с общия пазар в рамките на предварителното разглеждане, предвидено в член 88, параграф 3 ЕО. Според жалбоподателя обаче съвместимостта на спорната мярка с общия пазар не е очевидна и някои трудности в преценката е трябвало да накарат Комисията да започне официалната процедура по разследване, тъй като по-задълбоченото разследване и събирането на по-подробна информация са се оказали необходими.
74 По-специално Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, приемайки, от една страна, че обстоятелството, че предвидените в параграф 68 от Насоките прагове не са превишени, не допуска тя да пристъпи към задълбочено разследване за съвместимостта на разглежданата мярка с общия пазар, а от друга страна, че е обвързана от това погрешно тълкуване на въпросната разпоредба.
75 В това отношение следва да се напомни, че по силата на член 88, параграф 3 ЕО Комисията извършва преглед на проектираните държавни помощи, който цели да ѝ позволи да си създаде първоначално мнение за частичната или пълна съвместимост на разглежданите помощи с общия пазар. Що се отнася до предвидената в член 88, параграф 2 ЕО официална процедура по разследване, тя има за цел да защити правата на третите заинтересовани лица и освен това трябва да позволи на Комисията, преди да вземе своето решение, да разполага с пълна информация за всички данни по преписката, по-конкретно като събере становищата на третите заинтересовани лица и на държавите членки. Макар да взема решението за започване на тази процедура в условията на обвързана компетентност, Комисията все пак разполага с известна свобода на преценка при изследването и разглеждането на обстоятелствата по конкретния случай, за да определи дали те предизвикват сериозни затруднения. В съответствие с целта на член 88, параграф 3 ЕО и със задължението си да спазва принципа на добра администрация Комисията може по-конкретно да проведе диалог с нотифициращата държава или с трети лица, така че в хода на процедурата по предварително разглеждане да преодолее затрудненията, които евентуално може да срещне (вж. Решение на Общия съд от 10 февруари 2009 г. по дело Deutsche Post и DHL International/Комисия, T‑388/03, Сборник, стр. II‑199, точка 87 и цитираната съдебна практика).
76 Според постоянната съдебна практика процедурата по член 88, параграф 2 ЕО става наложителна, когато Комисията изпитва сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар (вж. Решение по дело Deutsche Post и DHL International/Комисия, точка 75 по-горе, точка 88 и цитираната съдебна практика).
77 Ето защо Комисията е длъжна да определи в зависимост от присъщите на делото фактически и правни обстоятелства дали срещнатите при разглеждането на съвместимостта на помощта затруднения налагат започването на тази процедура. При тази преценка трябва да се спазват три изисквания (вж. Решение по дело Deutsche Post и DHL International/Комисия, точка 75 по-горе, точка 89 и цитираната съдебна практика).
78 Първо, член 88 ЕО ограничава правомощието на Комисията за произнасяне по съвместимостта на помощ с общия пазар в края на процедурата по предварително разглеждане единствено до тези мерки, които не повдигат сериозни затруднения, така че този критерий разкрива изключителен характер. Така Комисията не може да откаже да започне официалната процедура по разследване, като се позове на други обстоятелства, каквито са интересът на трето лице, съображения за процесуална икономия или всеки друг мотив от административно или политическо естество (вж. Решение по дело Deutsche Post и DHL International/Комисия, точка 75 по-горе, точка 90 и цитираната съдебна практика).
79 Второ, когато се сблъска със сериозни затруднения, Комисията е длъжна да започне официалната процедура и в това отношение тя не разполага с никаква оперативна самостоятелност (Решение по дело Deutsche Post и DHL International/Комисия, точка 75 по-горе, точка 91).
80 Трето, понятието за сериозни затруднения има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и неговото съдържание, като мотивите на решението се съпоставят с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне относно съвместимостта на спорните помощи с общия пазар. От това следва, че контролът за законосъобразност, който Общият съд упражнява относно наличието на сериозни затруднения, по своето естество надхвърля търсенето на явна грешка в преценката (вж. в този смисъл Решение по дело Deutsche Post и DHL International/Комисия, точка 75 по-горе, точка 92 и цитираната съдебна практика).
81 От съдебната практика произтича също, че извършеният от Комисията недостатъчен или непълен преглед в хода на процедурата по предварително разглеждане представлява индиция за наличието на сериозни затруднения (вж. Решение по дело Deutsche Post и DHL International/Комисия, точка 75 по-горе, точка 95 и цитираната съдебна практика).
82 Когато Комисията преценява съвместимостта на държавните помощи с общия пазар предвид изключението, предвидено в член 87, параграф 3, буква а) ЕО, тя трябва да взема предвид общностният интерес, като не може да се въздържи от оценка на последиците от тези мерки върху съответния или съответните пазари в цялото ЕИП. В подобен случай Комисията е длъжна не само да провери, че тези мерки са от естество да допринесат действително за икономическото развитие на съответните региони, но и да направи оценка на въздействието на тези помощи върху търговията между държавите членки, и по-специално да прецени секторните последици, които те могат да предизвикат на общностно равнище (Решение на Съда от 19 септември 2002 г. по дело Испания/Комисия, C‑113/00, Recueil, стр. I‑7601, точка 67).
83 За прилагането на член 87, параграф 3 ЕО Комисията разполага с широко право на преценка, чието упражняване включва комплексни оценки от икономическо и социално естество, които трябва да бъдат направени в общностен контекст. В тази рамка съдебният контрол върху упражняването на това право на преценка се ограничава до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и до контрола дали възприетите факти са установени точно и дали не е налице грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. Решение по дело Германия и др./Kronofrance, точка 44 по-горе, точка 59 и цитираната съдебна практика).
84 Като приема правила за поведение и обявява чрез тяхното публикуване, че занапред ще ги прилага към случаите, за които се отнасят, Комисията обаче се самоограничава в упражняването на споменатото право на преценка и не може да се отклони от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото, като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания, без да посочи причини, обосноваващи — предвид същите тези принципи — неприлагането на собствените ѝ правила (вж. Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil стр. I‑5425, точка 211, и Решение по дело Германия и др./Kronofrance, точка 44 по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика).
85 В това отношение следва да се напомни, че параграф 68 от Насоките установява праг на пазарните дялове (25 %), а за секторите, чийто ръст не е трайно по-висок от средния ръст на брутния вътрешен продукт в ЕИП, като сектора на гофрирания картон — праг на увеличаване на производствения капацитет (5 %), чието превишаване задължава Комисията да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО.
86 В обжалваното решение Комисията е приела, че от тази разпоредба може да направи извода, че тъй като в настоящия случай е установила, че разглежданите прагове не са превишени, тя е била длъжна да приеме разглежданата помощ за съответстваща на общия пазар, без да започне официалната процедура по разследване. Ето защо следва да се разгледа дали — както поддържа жалбоподателят — Комисията е допуснала по този начин грешка при прилагане на правото от естество да я възпрепятства да разсее всяко съмнение относно съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар.
87 Комисията, както тя впрочем потвърждава в хода на съдебното заседание, е приела, че е била длъжна да не започва в настоящия случай официалната процедура по разследване, тъй като праговете, установени в параграф 68 от Насоките, не са били превишени. Поради същата причина Комисията смята и че във всеки случай доводите на жалбоподателите трябва да се отхвърлят.
88 Макар обаче параграф 68 от Насоките да установява непознаващо изключение процедурно задължение за Комисията, която е принудена да започне предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура, когато праговете са превишени, при това дори a priori да смята, че разглежданата помощ е съвместима с общия пазар, от параграф 68 все пак не следва, че започването на официалната процедура по разследване е изключено, когато тези прагове не са превишени. Всъщност единствената цел на тази разпоредба е да принуди Комисията да започне официалната процедура по разследване при превишаване на праговете, но тя по никакъв начин не е възпрепятствана да направи това в случаите, при които въпросните прагове не са достигнати. В такъв случай безспорно Комисията може да не открие официалната процедура по разследване, но тя не може да обоснове това решение като твърди, че е била принудена от параграф 68 от Насоките.
89 Следователно, като прави извод за съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар от спазването на праговете, предвидени в параграф 68 от Насоките, Комисията се е заблудила относно обхвата му.
90 Освен това, както правилно посочва жалбоподателят, в резултат от тази грешка Комисията не е упражнила в пълен обем правото си на преценка за съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар, както е длъжна да направи (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 юли 2011 г. по дело Freistaat Sachsen/Комисия, T‑357/02 RENV, Сборник, стр. IІ‑5415, точка 45).
91 В това отношение според съдебната практика (вж. точки 82 и 83 по-горе) Комисията е длъжна да упражни широкото право на преценка за съвместимостта на държавна помощ, предоставена в регион в затруднено положение, с което разполага по силата на член 87, параграф 3 ЕО, за да прецени дали очакваните ползи във връзка с регионалното развитие надделяват по значение над нарушаването на конкуренцията и последиците от субсидирания проект върху търговията между държавите членки.
92 От обжалваното решение обаче не следва, че за да достигне до извода, според който разглежданата помощ е съвместима с общия пазар, Комисията действително е пристъпила към тази преценка. Всъщност в съображение 119 от обжалваното решение Комисията посочва, че тя е била длъжна да не пристъпва към задълбочен анализ за това дали ползите от мярка по предоставяне на помощ надделяват по значение над нарушаването на конкуренцията, което тя може да предизвика, когато предвидените в параграф 68 от Насоките прагове не са достигнати. Освен това в съображение 120 от обжалваното решение Комисията приема, че спазването на Насоките само по себе си гарантира дадена мярка по предоставяне на помощ да допринесе за регионалното развитие.
93 В това отношение проверяваните условия при прилагането на Насоките — освен спазването на праговете относно пазарните дялове и увеличаването на производствения капацитет, предвидени в параграф 68 — се отнасят само до следните обстоятелства: първо, фактът, че регионът, където се намира субсидираният проект, наистина е годен за предоставянето на държавни помощи „за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост“ (член 87, параграф 3, буква a) ЕО); второ, спазването на таван за интензивност на помощта, който зависи от степента на неблагоприятния регионален фактор; трето и последно, спазването на определен брой условия за поведение, като подаването от бенефициера на заявление за субсидия преди началото на работите, както и ангажимента на бенефициера да експлоатира субсидираната инсталация в продължение на поне пет години. Налага се обаче констатацията, че спазването на такива условия не е достатъчно, за да се докаже, че всяка съобразена с тях мярка ще има положително въздействие върху регионалното развитие.
94 Безспорно, на Комисията трябва да се признае широко право на преценка по отношение на издирването и разглеждането на обстоятелствата в настоящия случай, за да определи дали дадена държавна помощ може да бъде обявена за съвместима с общия пазар (вж. Решение по дело Германия и др./Kronofrance, точка 44 по-горе, точка 59 и цитираната съдебна практика). В конкретния случай обаче Комисията се е ограничила да провери, че неудобствата, причинени от субсидирания проект във връзка с нарушаването на конкуренцията, са се запазвали на ограничено равнище, но не и че ползите във връзка с регионалното развитие са надделявали по значение над неудобствата, колкото и минимални да са те.
95 В това отношение следва да се напомни, че Комисията е възнамерявала да приеме преди 1 януари 2007 г. други ориентири, за да допълни съдържащите се в Насоките, в които е посочвала критериите, които възнамерява да взема предвид във връзка с преценката дали разглежданите помощи са необходими за стимулиране на инвестициите и дали ползите от помощта са надделявали по значение над нарушаването на конкуренцията и въздействието върху търговията между държавите членки (вж. точка 13 по-горе).
96 Следователно жалбоподателят основателно твърди, че преценките, направени в обжалваното решение, не могат сами по себе си да позволят на Комисията да отхвърли всяко съмнение относно съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар във връзка с изключението, предвидено в член 87, параграф 3, буква а) ЕО. Всъщност, както беше напомнено в точка 91 по-горе, прилагането на това изключение предполага, че ползите от разглежданата мярка надделяват по значение над неудобствата, колкото и ограничени да са последните (вж. в този смисъл Решение по дело Испания/Комисия, точка 82 по-горе, точка 67).
97 От гореказаното следва, че като е направила извода, че чрез разглежданата помощ се спазват Насоките, без да прецени значението на субсидирания проект по отношение на регионалното развитие, че той е съвместим с общия пазар и че е била длъжна да не започва официалната процедура по разследване, Комисията не само се е заблудила относно обхвата на Насоките, но и освен това е пропуснала да упражни правото си на преценка. Следователно жалбоподателят основателно твърди, че като не е взела предвид критериите, които са необходими за преценката ѝ, Комисията не се е поставила в състояние да отхвърли всяко съмнение относно съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар.
98 Следователно, без да е необходимо да се преценява допустимостта на другите доводи в жалбата, нито да се постановява решение относно тяхната основателност, следва да се констатира, че обжалваното решение трябва да се отмени.
По съдебните разноски
99 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. Комисията и встъпилата страна са загубили делото, поради което се осъждат да заплатят съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отменя Решение на Комисията C (2008) 1107 от 2 април 2008 година, с което се обявява за съвместима с общия пазар регионалната помощ, която германските власти възнамеряват да предоставят в полза на Propapier PM2 за изграждането на завод за хартия в Eisenhüttenstadt (регион Brandenburg-Nordost) (Държавна помощ № 582/2007 — Германия).
2) Осъжда Европейската комисия и Propapier PM 2 GmbH да заплатят съдебните разноски.
Azizi | Frimodt Nielsen | Popescu |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 юли 2012 година.
Подписи