Дело T‑304/08
Smurfit Kappa Group plc
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Продукти от гофриран картон — Помощ за изграждането на завод за хартия — Насоки за национална регионална помощ — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с общия пазар — Допустимост — Редовност на упълномощаването от страна на юридическо лице на адвокатите му — Приемане на решение в края на фазата на предварителното разглеждане — Процесуална легитимация — Процесуални права на заинтересованите страни — Сериозни затруднения, обосноваващи откриването на официалната процедура по разследване — Упражняване от страна на Комисията на правото ѝ на преценка — Член 87, параграф 3, буква а) ЕО — Член 88, параграфи 2 и 3 ЕО — Член 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 — Член 44, параграфи 5 и 6 от Процедурния правилник“
Резюме на решението
1. Производство — Искова молба или жалба — Юридическо лице — Доказателство, че пълномощното на адвоката е издадено от надлежен представител — Отстраняване на нередностите след подаване на жалбата — Допустимост
(член 44, параграф 5, буква б) и параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО — Допустимост — Условия — Участие във фазата на предварителното разглеждане на помощта — Недостатъчно основание за оспорване основателността на решението
(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО, член 4 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО — Определяне на предмета на жалбата — Жалба, чиято цел е да се защитят процесуалните права на заинтересованите страни — Годни правни основания — Правни основания относно преценката на информацията и обстоятелствата, с които разполага Комисията — Допустимост
(член 88, параграф 2 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО, член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Съвместимост на помощ с общия пазар — Затруднения при преценката — Задължение на Комисията да открие състезателно производство — Понятие — Сериозни затруднения — Обективен характер — Обстоятелства, които позволяват да се установи наличието на подобни затруднения
(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО, член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Помощи за регионално развитие — Критерии за преценка — Претегляне на ползите и неудобствата на разглежданата мярка — Насоки за национална регионална помощ — Обхват
(член 87, параграф 3 ЕО и член 88, параграф 2 ЕО, параграф 68 от Известие 2006/C 54/08 на Комисията)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Право на преценка на Комисията — Приемане от последната на насоки, които уреждат разглеждането на съвместимостта на помощите с общия пазар — Последици — Самоограничаване в правото ѝ на преценка
(член 87, параграф 3 ЕО, Известие 2006/C 54/08 на Комисията)
1. От разпоредбите на член 44, параграф 5, буква б) и параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд следва, че секретарят на Общия съд е длъжен да покани частноправно юридическо лице да пристъпи към отстраняване на нередовностите в исковата му молба или в жалбата му, в случай че не е изпълнено задължението за представяне на доказателство за редовността на упълномощаването на адвокатите му и че само ако жалбоподателят не отговори на поканата на секретаря в определения му срок, Общият съд може да обяви жалбата или исковата му молба за недопустима.
Дружество жалбоподател, чийто устав предвижда, че решението за подаване на жалба и упълномощаване на адвокати от името на дружеството спада към колективната компетентност на управителния съвет и че то може да бъде делегирано на един или няколко управители, и което след въпросната покана представя решение на управителния си съвет, с което дружеството отстранява нередностите в решението си да натовари члена на този съвет, упълномощил адвокатите да подадат жалбата, трябва да се счита за отговорило на поканата.
(вж. точки 30, 36 и 37)
2. Жалба за отмяна на решение на Комисията, взето на основание член 88, параграф 3 ЕО, с което дадена помощ се обявява за съвместима с общия пазар, трябва да се приеме за допустима, когато е подадена от заинтересовано лице по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО и цели да защити процесуалните права, които то черпи от последната разпоредба. Всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, тоест по-конкретно предприятията, конкуренти на получателя на тази помощ, следва да се считат за заинтересована страна по смисъла на тази разпоредба.
От друга страна, ако жалбоподателят постави под въпрос основателността на решението за преценка на съвместимостта на помощта с общия пазар, фактът, че той може да бъде счетен за заинтересовано лице, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима. В този случай той трябва да докаже, че се намира във фактическо положение, което го индивидуализира по начин, аналогичен с този на адресата на решението.
Това би било така по-специално в случай че позицията на жалбоподателя на пазара би била съществено засегната от помощта, представляваща предмет на разглежданото решение. Само обстоятелството, че даден акт може да окаже определено влияние върху отношенията на конкуренция, които съществуват на съответния пазар, и че съответното предприятие се намира в отношение на конкуренция с адресата на този акт, не е достатъчно.
Участието на подобно предприятие във фазата на предварителното разглеждане на държавните помощи, предвидена в член 4 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО, също не може да докаже, че то единствено в качеството си на автор на жалба е лично засегнато от решението, прието в резултат на тази процедура.
(вж. точки 46—49 и 56)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 50—52 и 68)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 62 и 76—81)
5. Когато Комисията преценява съвместимостта на държавните помощи с общия пазар предвид изключението, предвидено в член 87, параграф 3, буква а) ЕО, тя трябва да взема предвид общностния интерес, като не може да се въздържи от оценка на последиците от тези мерки върху съответния или съответните пазари в цялото Европейско икономическо пространство. В подобен случай Комисията е длъжна не само да провери, че тези мерки са от естество да допринесат действително за икономическото развитие на съответните региони, но и да направи оценка на въздействието на тези помощи върху търговията между държавите членки, и по-специално да прецени секторните последици, които те могат да предизвикат на общностно равнище.
В това отношение Комисията е длъжна да упражни широкото право на преценка за съвместимостта на държавна помощ, предоставена в регион в затруднено положение, с което разполага по силата на член 87, параграф 3 ЕО, за да прецени дали очакваните ползи във връзка с регионалното развитие надделяват по значение над нарушаването на конкуренцията и последиците от субсидирания проект върху търговията между държавите членки. Това означава, че Комисията трябва винаги да проверява не само че неудобствата, причинени от субсидирания проект във връзка с нарушаването на конкуренцията, са се запазвали на ограничено равнище, но и че ползите във връзка с регионалното развитие са надделявали по значение над неудобствата, колкото и минимални да са те.
Фактът, че параграф 68 от приетите от Комисията Насоки за национална регионална помощ за 2007—2013 г. установява задължение да започне предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура, когато посочените в тях прагове са превишени, не я освобождава от горното ѝ задължение, тъй като от това, че започването на процедурата е задължително при превишаване на определени прагове, не може да се направи изводът, че това е изключено, когато не е налице превишаване на прагове. Следователно сама по себе си липсата на превишаване не може да служи за обосновка на решението да не да започне официалната процедура по разследване.
(вж. точки 82, 88, 91 и 94)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 83 и 84)