Language of document :

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

11 май 2023 година(*)

„Преюдициално запитване — Въздушен транспорт — Регламент (ЕО) № 261/2004 — Обезщетяване на пътниците при отмяна на полет — Член 5, параграф 3 — Освобождаване от задължението за обезщетяване — Понятие за извънредни обстоятелства — Внезапно отсъствие поради заболяване или смърт на член на екипажа, без когото полетът не може да бъде осъществен“

По съединени дела C‑156/22—C‑158/22

с предмет три преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия) с актове от 3 февруари 2022 г., постъпили в Съда на 17 февруари 2022 г., в рамките на производствата по дела

TAP Portugal

срещу

flightright GmbH (C‑156/22),

Myflyright GmbH (C‑157/22 и C‑158/22),

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, M. Safjan (докладчик), N. Piçarra, N. Jääskinen и M. Gavalec, съдии,

генерален адвокат: L. Medina,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за TAP Португалия, от K. Brecke, B. Liebert и U. Steppler, Rechtsanwälte,

–        за flightright GmbH, от M. Michel и R. Weist, Rechtsanwälte,

–        за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–        за португалското правителство, от P. Barros da Costa, C. Chambel Alves, L. Guerreiro и P. Pisco Santos, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от G. Braun, G. Wilms и N. Yerrell, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание на 9 февруари 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218 и поправка в OB L 39, 2023 г., стр. 68).

2        Запитванията са отправени в рамките на спорове, водени от TAP Portugal (наричана по-нататък „TAP“) с flightright GmbH (дело C‑156/22) и с Myflyright GmbH (дела C‑157/22 и C‑158/22) по повод на правото на пътниците на обезщетение на основание на Регламент № 261/2004 вследствие на отмяната на полет поради внезапната смърт на втория пилот малко преди началото на полета по разписание.

 Правна уредба

3        Съображения 1, 14 и 15 от Регламент № 261/2004 гласят:

„(1)      Действия[та] на [Европейската общност] в областта на въздушния транспорт следва да целят, наред с други неща, гарантирането на високо равнище на защита на пътниците. Освен това, по принцип следва да се отчитат изцяло изискванията за защита на клиента.

[…]

(14)      […] [З]адълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

(15)      Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети“.

4        Член 5 от Регламента е озаглавен „Отмяна“ и предвижда:

„1.      При отмяна на полет съответните пътници:

[…]

в)      имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са:

i)      информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или

ii)      информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат най-рано два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или

iii)      информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат най-рано един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.

[…]

3.      Опериращ въздушен превозвач не е длъжен [да] изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички [разумни] мерки.

[…]“.

5        Член 7 от посочения регламент е озаглавен „Право на обезщетение“, а параграф 1 има следното съдържание:

„При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:

a)      250 EUR за всички полети до 1 500 километра;

б)      400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра;

в)      600 EUR за всички полети, непопадащи под букви а) или б).

При определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание“.

 Споровете в главните производства и преюдициалният въпрос

6        Трите съединени дела се отнасят до отмяната на един и същ полет, като съответните пътници са прехвърлили своите произтичащи от отмяната права съответно на дружествата flightright (дело C‑156/22) и Myflyright (дела C‑157/22 и C‑158/22), които предоставят правна помощ на пътниците във въздушния транспорт.

7        На 17 юли 2019 г. TAP трябва да осъществи като опериращ въздушен превозвач полет от Щутгарт (Германия) до Лисабон (Португалия) с час на излитане по разписание 6,05 ч.

8        В 4,15 ч. същия ден вторият пилот, който е трябвало да извърши въпросния полет, е открит мъртъв в хотелската си стая. Всички от екипажа са в шок от това събитие и заявяват, че не са в състояние да осъществят полета. Тъй като няма на разположение наличен заместващ персонал извън базата на TAP, полетът в 6,05 ч. е отменен. Впоследствие заместващ екипаж заминава от Лисабон за Щутгарт в 11,25 ч. и пристига в 15,20 ч. След това пътниците са превозени до Лисабон със заместващ полет, насрочен за 16,40 ч.

9        TAP отказва да заплати на flightright и Myflyright обезщетението по член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004, като изтъква, че внезапната смърт на втория пилот представлява извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента.

10      По въпросните три дела TAP е осъдена от Amtsgericht Nürtingen (Районен съд Нюртинген, Германия) да заплати посоченото обезщетение с мотива, че подобно на неочакваното и внезапно заболяване, непредвидимата и внезапна смърт на член на екипажа (наричани по-нататък „внезапни заболявания или внезапна смърт“) не представлява външно събитие, което оказва влияние върху дейността на превозвача, тъй като спада към рисковете, присъщи на дейността на въздушния превозвач.

11      TAP подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия). Посочената юрисдикция обяснява, че според нейните проучвания част от германската съдебна практика споделя подхода, следван от Amtsgericht Nürtingen (Районен съд Нюртинген), по подобие и на френския Cour de cassation (Касационен съд). За сметка на това, нидерландски съд неотдавна постановил, че внезапното заболяване на член на екипажа трябва да се приравни на външно събитие, което е извън контрола на въздушния превозвач.

12      Запитващата юрисдикция счита, че въздушният превозвач по принцип трябва да гарантира летателната годност и явяването на работа персонала си, и че следователно той по принцип е длъжен да разполага в известни граници със заместващ персонал, но отбелязва, че разглежданата проблематика е спорна както в европейската съдебна практика, така и в доктрината.

13      При тези условия Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос по трите дела, с които е сезиран:

„Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент […] № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че е налице извънредно обстоятелство по смисъла на тази разпоредба, когато полет от летище извън базата на опериращия въздушен превозвач е отменен, защото един от членовете на екипажа за този полет (в случая вторият пилот), който е преминал изискваните редовни медицински прегледи, без да му бъдат определени ограничения, малко преди началото на полета внезапно и непредвидимо за въздушния превозвач умира или се разболява толкова тежко, че не е в състояние да извърши полета?“.

14      С решение от 4 април 2022 г. председателят на Съда съединява дела C‑156/22—C‑158/22 за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

 По преюдициалния въпрос

15      Със своя въпрос, който е еднакъв по трите дела, с които е сезирана, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че възникналото малко преди началото на полета по разписание внезапно отсъствие поради заболяване или смърт на член на екипажа, без когото полетът не може да бъде осъществен, попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба.

16      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, параграф 1 от Регламента, освен ако не са предварително информирани за отмяната при спазване на сроковете, предвидени в член 5, параграф 1, буква в), подточки i)—iii) от Регламента.

17      Все пак член 5, параграф 3 във връзка със съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004 освобождава опериращия въздушен превозвач от задължението да изплаща обезщетение, ако може да докаже, че отмяната се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки.

18      Съгласно постоянната практика на Съда с понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (решения от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 23, и от 7 юли 2022 г., SATA International – Azores Airlines (Неизправност на системата за зареждане с гориво), C‑308/21, EU:C:2022:533, т. 20).

19      При това положение, като се има предвид, от една страна, целта на този регламент, посочена в съображение 1, да се осигури високо равнище на защита на пътниците, и от друга страна, обстоятелството, че член 5, параграф 3 от посочения регламент дерогира принципа за правото на обезщетение на пътниците в случай на отмяна на полета им, понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба трябва да се тълкува стриктно (решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 24 и цитираната съдебна практика).

20      На първо място, следва да се установи дали възникналото малко преди началото на полета по разписание внезапно отсъствие поради заболяване или смърт на член на екипажа, без когото полетът не може да бъде осъществен, може поради своето естество или произход да представлява събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на опериращия въздушен превозвач.

21      В това отношение следва да се констатира, че мерките относно персонала на опериращ въздушен превозвач са част от нормалното упражняване на дейността на посочения превозвач. Това важи за мерките относно условията на труд и заплащане на персонала на такъв превозвач (решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 29), към които спадат мерките по планиране на екипажите и работното време на персонала.

22      Следователно при упражняването на своята дейност обичайно на опериращите въздушни превозвачи може да се налага да се справят с внезапно отсъствие поради заболяване или смърт, включително малко преди началото на полета, на един или няколко членове на персонала, без които полетът не може да бъде осъществен. Ето защо справянето с такова отсъствие продължава да е неразривно свързано с въпроса за планирането на екипажа и на работното време на персонала, поради което такова внезапно събитие е присъщо на нормалното упражняване на дейността на опериращия въздушен превозвач.

23      Следва да се уточни, че когато, както в случая, отсъствието се дължи на настъпилата малко преди началото на полета внезапна смърт на член на персонала, без когото полетът не може да бъде осъществен, колкото и трагична и крайна да е тази хипотеза, от правна гледна точка тя не се различава от хипотезата, в която даден полет не може да се осъществи, тъй като такъв член на персонала внезапно се е разболял малко преди началото на полета. Ето защо самото отсъствие, дори и внезапно, поради заболяване или смърт на един или няколко членове на екипажа, а не точната медицинска причина за отсъствието, представлява събитие, присъщо на нормалното упражняване на дейността на този превозвач, и поради това при планирането на екипажите си и на работното време на своя персонал последният трябва да очаква, че може да настъпят такива непредвидени обстоятелства.

24      Освен това фактът, че такова внезапно отсъствие е възникнало, при все че съответният член на екипажа е преминал редовните медицински прегледи, изисквани съгласно приложимата правна уредба, без да му бъдат определени ограничения, не може да постави под въпрос извода, посочен в точка 22 от настоящото решение. Всъщност всяко лице, включително лицето, което успешно е преминало редовни медицински прегледи, може по всяко време внезапно да се разболее или да почине.

25      Тъй като не е изпълнено първото от двете кумулативни условия, посочени в точка 18 от настоящото решение, не е необходимо да се проверява дали е изпълнено второто от тези условия.

26      По изложените съображения на еднакво формулирания по трите главни производства преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че възникналото малко преди началото на полета по разписание внезапно отсъствие поради заболяване или смърт на член на екипажа, без когото полетът не може да бъде осъществен, не попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба.

 По съдебните разноски

27      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91

трябва да се тълкува в смисъл, че

възникналото малко преди началото на полета по разписание внезапно отсъствие поради заболяване или смърт на член на екипажа, без когото полетът не може да бъде осъществен, не попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба.

Подписи


*      Език на производството: немски.