Жалба, подадена на 21 февруари 2014 г. от Catherine Teughels срещу решението, постановено на 11 декември 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-117/11, Teughels/Комисия

(Дело T-131/14 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Catherine Teughels (Eppegem, Белгия) (представител: L. Vogel, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени изцяло обжалваното решение, постановено на 11 декември 2013 г. от пленума на Съда на публичната служба на Европейския Съюз, съобщено с факс на 11 декември 2013 г., с което е отхвърлена подадената от него жалба от 8 ноември 2011 г.,

като разгледа по същество подадената от жалбоподателя до Съда на публичната служба жалба, да приеме, че същата е основателна и въз основа на това да отмени решенията, срещу които е насочена,

на основание член 87, параграф 2 от Процедурния правилник да осъди ответника да заплати съдебните разноски за производството, включително, на основание член 91, буква б) от Процедурния правилник, необходимите разходи, направени за целите на производството, по-конкретно разходите за съдебен адрес, за път и престой и адвокатското възнаграждение.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския Съюз и на член 26, параграфи 1 и 4 от приложение XIII към този правилник, от незачитане на придобитите права и от нарушение на принципите на правна сигурност и на забрана на обратното действие и от липса на мотиви. Жалбоподателят изтъква, че:

като приел, че за определянето на броя години, отговарящ по общностната пенсионна схема на актюерската равностойност на пенсионните права на жалбоподателя по белгийската пенсионна схема, органът по назначаването могъл валидно да приложи общите разпоредби за приложение от 2011 г., тъй като в момента на влизането в сила на тези разпоредби положението на жалбоподателя не било „изцяло завършено“ при действието на общите разпоредби за приложение от 2004 г., понеже той не приел представеното му по-рано предложение за изчисляване, и то при положение че заявлението за прехвърляне на пенсионните права било подадено през ноември 2009 г., правата на жалбоподателя били окончателно установени към тази дата и поради това трябвало да бъдат определени въз основа на общите разпоредби за приложение от 2004 г., Съдът на публичната служба (СПС) приложил с обратно действие общите разпоредби за приложение на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника относно прехвърлянето на пенсионни права, приети през 2011 г.,СПС не дал правна обосновка на анализа си и не обяснил защо разпоредбите от Правилника, на които се позовава жалбоподателят в жалбата си до първата инстанция, и установените в тях принципи не трябвало да се приложат в този случай. Второто правно основание е изведено от нарушение на принципите на правна сигурност и „patere legem quam ipse fecisti“, от незачитане на придобитите права, от липса на мотиви и от несъобразяване със задължителната сила на всеки индивидуален административен акт и по-конкретно на решението, прието по отношение на жалбоподателя на 29 юни 2010 г. Жалбоподателят изтъква, че:СПС неправилно приема, че към момента на влизане в сила на общите разпоредби за приложение от 2011 г. положението на жалбоподателя не било напълно завършено при действието на общите разпоредби за приложение от 2004 г., тъй като жалбоподателят „официално нито бил приел, нито отказал да приеме“ представеното му на 29 юни 2010 г. предложение за изчисление, при положение че това предложение за изчисление било истинско административно решение, засягащо окончателно правата на жалбоподателя,администрацията вече не можела едностранно да ограничи правата, произтичащи от предложението за изчисление, което имало задължително правно действие по отношение на нея СПС не се съобразил с принципа, според който окончателният и задължителен характер на едностранно решение на Комисията не зависи от съгласието на неговия адресат.