Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

4 май 2016 година

Дело T‑129/14 P

Carlos Andres и други

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ)

„Обжалване — Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Пенсии — Реформа на пенсионноосигурителната схема — Замразяване на пенсионния план — Условия за работа на персонала на ЕЦБ — Право на консултиране — Разлика в естеството на правоотношенията при договорно наемане и същинските служебни правоотношения — Изопачаване — Грешка при прилагане на правото“

Предмет:      Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 11 декември 2013 г., Andres и др./ЕЦБ (F‑15/10, EU:F:2013:194), с която се иска неговата отмяна

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Carlos Andres и останалите посочени в приложението жалбоподатели да заплатят съдебните разноски.

Резюме

1.      Актове на институциите — Неизменяемост след приемането —Изменение при съблюдаване на правилата на компетентност и процедурните правила

2.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Представителство — Надзорен комитет по пенсионния план — Задължително консултиране — Обхват — Задължение за предоставяне на комитета на цялата релевантна информация — Граници

(член 10.4 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка; член 23.1 от Процедурния правилник на Европейската централна банка)

3.      Социална политика — Информиране и консултиране на работниците и служителите — Директива 2002/14 — Право на информиране и консултиране на работниците в предприятието — Обхват

(Директива 2002/14 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Принципът на правна сигурност има за цел да гарантира предвидимостта на правните положения и отношения, регулирани от правото на Съюза. За тази цел най-важно е институциите на Съюза да зачитат неизменяемостта на актовете, приети от тях и засягащи правното и материално положение на субектите на правото, така че тези актове да не могат да се променят, без да да спазени правилата на компетентност и процедурните правила. Следователно сам по себе си принципът на правна сигурност не би могъл да възпрепятства изменението на правна норма.

(вж. т. 35)

Позоваване на:

Съд — решения от 10 април 2003 г., Schulin, C‑305/00, Rec, EU:C:2003:218, т. 58 и от 15 септември 2005 г., Ирландия/Комисия, C‑199/03, EU:C:2005:548, т. 69

Общ съд — решение от 21 октомври 1997 г., Deutsche Bahn/Комисия, T‑229/94, Rec, EU:T:1997:155, т. 113 и цитираната съдебна практика

2.      Задължението на Европейската централна банка за консултиране при реформа на пенсионната ѝ схема изисква тя да предоставя на Надзорния комитет по пенсионния план релевантната информация по време на цялата процедура по консултиране, тъй като целта е да се даде възможност на този комитет да участва в процеса на консултиране възможно най-цялостно и ефективно. За тази цел Банката трябва да му предоставя всяка нова релевантна информация до края на този процес.

При все това нито от общия обхват на задължението на Банката да се консултира относно предвижданата реформа на пенсионната ѝ схема, нито от други разпоредби — а именно член 6 от Меморандума за разбирателство относно отношенията между Изпълнителния съвет на Банката и Комитета по персонала на Банката и член 30 от мандата на Надзорния комитет по пенсионния план — следва, че това задължение за консултиране дава възможност на Банката да се отклони от задължението си да запази поверителността на съответните документи. Напротив, както напомня Съдът на публичната служба, Надзорният комитет трябва да участва в процеса по консултиране възможно най-цялостно и ефективно, докато, съгласно целта на глава II на Меморандума за разбирателство, на Комитета по персонала трябва да бъде представена информацията, благодарение на която може да се запознае с предмета на консултациите, стига наложителни причини да не възпрепятстват това.

(вж. т. 57 и 60)

3.      Макар задължението за консултиране с представителите на работниците и служителите да включва задължение на работодателя да предоставя или разкрива — по смисъла на Директива 2002/14 за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност — на комитетите релевантната информация през цялата процедура по консултиране, което предполага активно действие от страна на работодателя в това отношение, посоченото задължение не може обаче да се разбира в смисъл, че задължава работодателя да разкрива на представителите на работниците и служителите всяка информация, до която те имат достъп от други източници, и по-специално информация, която е публично достояние.

(вж. т. 76)