Жалба, подадена на 31 май 2017 г. — Cathay Pacific Airways/Комисия

(Дело T-343/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Cathay Pacific Airways Ltd (Хонконг, Китай) (представители: R. Kreisberger и N. Grubeck, barristers, M. Rees, solicitor и E. Estellon, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени всички констатации за нарушение, изложени в член 1, параграфи 1—4 от Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 – Въздушен превоз на товари), в частта относно жалбоподателя,

да отмени член 3 от обжалваното решение в частта, с която е наложена глоба в размер 57 120 000 EUR на жалбоподателя или, при условията на евентуалност, да се намали нейният размер, и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя във връзка с производството по жалбата.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.

С първото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото и/или фактическа грешка, и/или че не удовлетворява приложимите изисквания за доказване във връзка с включването на жалбоподателя в член 1, параграфи 1—4 от разпоредителната част на обжалваното решение и с констатацията, че той е участвал в твърдяното единно продължено нарушение.

Жалбоподателят твърди, че липсва правно основание за включването му във вътрешноевропейските нарушения.

Освен това жалбоподателят сочи, че липсват фактически основания за включването му във вътрешноевропейските нарушения.

Освен това жалбоподателят твърди, че позоваването от страна на Комисията на нови мотиви е в нарушение на правото му на защита.

Накрая, жалбоподателят отбелязва, че незаконосъобразното включване на жалбоподателя от страна на Комисията в член 1, параграфи 1—4 необратимо осуетява опита ѝ да установи, че той е участвал в твърдяното единно продължено нарушение.

С второто основание се твърди, че с приемането на второто решение срещу жалбоподателя, което му вменява нови нарушения, Комисията нарушава член 25 от Регламент № 1/2003, както и принципите на правна сигурност, справедливост и добро правораздаване.

С третото основание се твърди, че Комисията не успява да докаже в съответствие с изискванията, че жалбоподателят носи отговорност за участието си в твърдяното единно продължено нарушение.

Според жалбоподателя Комисията не разглежда случая му конкретно и по отношение на него не установява индивидуалните елементи на единното продължено нарушение.

В допълнение жалбоподателят сочи, че Комисията не доказва наличието на цялостен план, преследващ обща цел.

Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията не доказва, че той е участвал или че е имал изискваното намерение да участва в единното продължено нарушение.

Накрая, жалбоподателят отбелязва, че липсва констатация, че той е бил запознат с обстоятелствата, с които се изисква да е бил запознат.

4.    С четвъртото основание се твърди, че Комисията не излага достатъчни мотиви в подкрепа на констатацията, че жалбоподателят е участвал в твърдяното единно продължено нарушение.

5.    С петото основание се твърди, че Комисията допуска грешка, позовавайки се на действията на жалбоподателя в трети страни, разполагащи със собствена уредба, като доказателство за участие в твърдяното единно продължено нарушение, както и че не излага мотиви в тази връзка.

Според жалбоподателя Комисията не изпълнява изисквания съобразно приложимата тежест на доказване във връзка с действията му в Хонг Конг и/или не излага достатъчни мотиви.

Освен това жалбоподателят сочи, че Комисията не доказва, че действията му в Хонг Конг имат антиконкурентна цел.

Освен това жалбоподателят твърди, че в съответствие с правната уредба в Хонг Конг е бил задължен да внася колективни молби.

Накрая, жалбоподателят сочи, че е налице нарушение на принципите на взаимно зачитане и ненамеса.

6.    С шестото основание се твърди, че Комисията не е компетентна да прилага член 101 ДФЕС към действия, свързани с насочени към вътрешността полети, тоест за услуги по въздушен превоз на товари от трети страни към Европа.

7.    Със седмото основание се твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото при изчисляване на наложената на жалбоподателя глоба.

____________