РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
15 март 2011 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „Dada & Co. kids“ — По-ранна национална словна марка „DADA“ — Относително основание за отказ — Липса на реално използване на по-ранната марка — Член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
По дело T‑50/09
Ifemy’s Holding GmbH, установено в Мюнхен (Германия), за което се явява адв. H.‑G. Augustinowski, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Dada & Co. Kids Srl, установено в Prato (Италия),
с предмет жалба, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 27 ноември 2008 г. (преписка R 911/2008‑4) относно производство по възражение между Ifemy’s Holding GmbH и Dada & Co. Kids Srl,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н J. Schwarcz и г‑н A. Popescu, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 3 февруари 2009 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 18 май 2009 г.,
предвид решението от 26 юни 2009 г., с което се отказва представянето на писмена реплика,
предвид липсата на искане от страните за насрочване на съдебно заседание в едномесечния срок, считано от уведомлението за приключване на писмената фаза на производството, и предвид решението, взето въз основа на доклад на съдията докладчик и съгласно член 135а от Процедурния правилник на Общия съд да не се провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 24 май 2006 г. Dada & Co. Kids Srl (наричано по-нататък „заявител“) подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).
2 Заявена за регистрация е фигуративната марка „Dada & Co. kids“.
3 Стоките, за които е била поискана регистрацията, спадат към клас 25 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят на следното описание: „Облекло, обувки, шапки“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 2006/043 от 23 октомври 2006 г.
5 На 1 декември 2006 г. жалбоподателят Ifemy’s Holding GmbH подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението е било основано на регистрираната на 10 април 2001 г. под номер 30114449 германска словна марка „DADA“, обозначаваща по-специално стоките от клас 25 и отговаряща на следното описание: „Облекло, обувки, шапки“.
7 Основанието, изтъкнато в подкрепа на възражението, е вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).
8 На 24 юли 2007 г. в съответствие с член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009) заявителят иска жалбоподателят да представи доказателства за реалното използване на по-ранната марка.
9 С писмо от 30 август 2007 г. СХВП поканва жалбоподателя да представи посочените доказателства в срок от два месеца или най-късно на 31 октомври 2007 г.
10 На 31 октомври 2007 г. жалбоподателят изпраща по факс писмо до СХВП, съдържащо по-конкретно списъка на документите, които трябвало да докажат реалното използване на по-ранната марка. При все това въпросните документи не били приложени към това писмо.
11 На 9 ноември 2007 г. СХВП получава по пощата оригинала на това писмо, както и 202 страници, съответстващи на документите, които били посочени в него.
12 В писмо от 23 ноември 2007 г. отделът по споровете посочва на жалбоподателя, че предадените на 9 ноември 2007 г. документи няма да бъдат взети предвид, поради това че не са били представени в определения срок.
13 В писмо от 20 декември 2007 г. жалбоподателят указва на СХВП, че при изпращане на непълен набор от документи тя е трябвало да информира за това изпращача и да го покани да извърши повторно изпращане. Ето защо той посочва, че е очаквал подобна покана, като поддържа, че изпратеният от него факс на 31 октомври 2007 г. е бил „явно непълен“.
14 С писмо от 19 март 2008 г. жалбоподателят настоява СХВП да вземе предвид доказателствата за използването на по-ранната марка, като се позовава по-конкретно на правило 80, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).
15 С решение от 16 април 2008 г. отделът по споровете отхвърля възражението с мотив, че жалбоподателят не е представил доказателството за реалното използване на по-ранната марка в предвидения срок.
16 На 16 юни 2008 г. жалбоподателят подава пред СХВП жалба срещу решението на отдела по споровете на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009). От една страна, жалбоподателят твърди, че отделът по споровете е допуснал нарушение, като е определил погрешно заявителя на марката на Общността, и от друга страна, той изтъква по-конкретно нарушение на правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95 и на принципа на равно третиране.
17 С Решение от 27 ноември 2008 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля тази жалба. В частност апелативният състав изтъква в точка 15 от своето решение, че било без значение, че в решението на отдела по споровете като заявител на марката било посочено „DADA & CO. MEN SRL“ вместо „DADA & CO. KIDS SRL“. Това било само грешка при транскрипцията и това решение било валидно съобщено на представителите на заявителя на марката и на жалбоподателя в съответствие с правило 77 от Регламент № 2868/95. В точка 21 от това решение апелативният състав посочва също, че в конкретния случай СХВП само е приложила правило 22 от Регламент № 2868/95, а в точки 23—25 от същото решение указва, че практиката на СХВП не е дискриминационна, тъй като тя е съобразена със законовите разпоредби и съществуват други средства за обжалване. Накрая в точка 26 от обжалваното решение той посочва, че изпращането по факс не е непълно по смисъла на правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95, тъй като на 31 октомври 2007 г. жалбоподателят не е имал намерение и не се е опитал да изпрати 202 страници, съответстващи на доказателствата за използването на по-ранната марка, посочени в неговото писмо.
Искания на страните
18 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение, както и решението на отдела по споровете,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
19 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
20 В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят се позовава по същество на три правни основания. Първото е изведено от нарушение на „формалните изисквания“ на член 77а, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 80, параграф 1 от Регламент № 207/2009), на правило 50, параграф 2 от Регламент № 2868/95 и на принципа на правовата държава. Второто правно основание е изведено от нарушение на член 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95. Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на принципа на лоялна конкуренция, както те са определени в членове 2 ЕО и 3 ЕО и в член 43 от Регламент № 40/94.
По първото правно основание, изведено от нарушение на „формалните изисквания“ на член 77а, параграф 1 от Регламент № 40/94, на правило 50, параграф 2 от Регламент № 2868/95 и на принципа на правовата държава
Доводи на страните
21 Жалбоподателят изтъква, че апелативният състав е допуснал нарушение, като не е отменил решението на отдела по споровете, въпреки че в него като заявител на марката на Общността било погрешно посочено трето лице, а именно Dada & Co. Men Srl, което е притежател на друга марка на Общността.
22 Поради липсата на подобна отмяна понастоящем съществували едновременно две решения, които били произнесени в полза на две отделни лица и всяко от които имало изпълнителна сила срещу жалбоподателя, що се отнася до съдебните разноски, тоест решението на отдела по споровете и обжалваното решение.
23 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
24 Съгласно правило 50, параграф 2 от Регламент № 2868/95, в редакцията му в сила към датата на настъпване на обстоятелствата по конкретния случай, решението на апелативния състав съдържа по-конкретно имената на страните и на техните представители.
25 В конкретния случай жалбоподателят явно няма основание да изтъква нарушение на тази разпоредба, тъй като апелативният състав е определил правилно имената на страните и на техните представители.
26 Впрочем съгласно член 77а, параграф 1 от Регламент № 40/94, когато СХВП е извършила вписване в регистъра или е взела решение, което съдържа явна процесуална грешка по вина на Службата, тя следва да направи необходимото, вписването да бъде заличено или решението да бъде отменено.
27 Съгласно член 77а, параграф 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 80, параграф 3 от Регламент № 207/2009) посоченият член не засяга правото на страните да подадат жалба съгласно членове 57 и 63 (понастоящем членове 58 и 65 от Регламент № 207/2009), нито възможността, съгласно реда и условията, определени в Регламент № 2868/95, да се коригират евентуални езикови грешки или грешки при транскрипцията и явни грешки в решенията на СХВП.
28 Съгласно правило 53 от Регламент № 2868/95, когато СХВП констатира служебно или по искане на една от заинтересованите страни езикови грешки, грешки при транскрипцията и явни грешки в решение, тя следи този пропуск или грешка да бъде поправен/поправена от компетентната служба или отдел.
29 В конкретния случай от преписката на СХВП следва, че в своето решение отделът по споровете е посочил погрешно дружественото наименование на заявителя на марката на Общността като „DADA & CO. MEN SRL“. За сметка на това, в решението са посочени правилният адрес и законният представител на заявителя, както и определеният номер на преписката. Впрочем в акта за връчване на препис от това решение е посочен правилно заявителят и връчването е било направено на надлежно определения от него законен представител. СХВП е връчила на посочения законен представител и препис от жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решението на отдела по споровете.
30 От това следва, че противно на поддържаното от СХВП, твърдяната грешка наистина опорочава самото решение на отдела по споровете, но не и неговото връчване, поради което е ирелевантна съдебната практика, според която нередностите при връчване не засягат самото решение и следователно не могат да накърнят неговата законосъобразност (Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, Recueil, стр. 619, точка 39, Решение на Общия съд от 28 май 1998 г. по дело W/Комисия, T‑78/96 и T‑170/96, Recueil FP, стр. I‑A‑239 и II‑745, точка 183 и Решение на Общия съд от 2 юли 2002 г. по дело SAT.1/СХВП (SAT.2), T‑323/00, Recueil, стр. II‑2839, точка 12).
31 Също така е вярно, че допуснатата от отдела по споровете грешка при посочването на заявителя не е имала никакви процедурни последици и не би могла да бъде квалифицирана като процесуална грешка по смисъла на член 77а, параграф 1 от Регламент № 40/94. Вследствие на това посочената разпоредба е неприложима към обстоятелствата на конкретния случай.
32 От изложените съображения, и по-конкретно от точка 29 по-горе, следва, че допуснатата от отдела по споровете грешка при посочването на заявителя следва да се квалифицира по-скоро като грешка при транскрипцията или явна грешка по смисъла на член 77а, параграф 3 от Регламент № 40/94 и на правило 53 от Регламент № 2868/95. Вследствие на това в съответствие с тези разпоредби подобна грешка можело да бъде поправена служебно или по искане на една от заинтересованите страни от компетентната служба или отдел на СХВП, без да е необходимо те да обявят за нищожно или да отменят опороченото от нея решение.
33 От член 62, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009) обаче следва, че когато се произнася по съществото на жалбата, апелативният състав може по-специално да упражни правомощията на отдела, който е взел обжалваното решение.
34 Следователно апелативният състав не е допуснал грешка и не е нарушил разпоредбите, посочени в рамките на настоящото правно основание, като при упражняване на правомощията на отдела по споровете е констатирал допуснатата от последния грешка при транскрипцията или явна грешка и като е следил за нейното поправяне в съответствие с член 77а, параграф 3 от Регламент № 40/94 и с правило 53 от Регламент № 2868/95. Впрочем констатирането и поправянето на този пропуск или на тази грешка, съответно направени в точки 9 и 15 от обжалваното решение, не водят до отмяната или обезсилването на решението на отдела по споровете.
35 Колкото до довода на жалбоподателя, обобщен в точка 22 по-горе, СХВП с пълно право го отхвърля, като отбелязва, че жалбоподателят не е засегнат по никакъв начин от факта на съществуване на две решения, които представляват изпълнително основание спрямо него. Всъщност обжалваното решение заменя решението на отдела по споровете в частта му относно осъждането за заплащане на съдебните разноски, както става ясно от точка 3 от неговия диспозитив и съгласно разпоредбите, посочени в точка 32 от неговите мотиви. Ето защо споменатото погрешно в решението на отдела по споровете дружество Dada & Co. Men Srl не може да предявява никакви претенции спрямо жалбоподателя.
36 Следва да се допълни, че жалбоподателят не е развил никакво друго твърдение или довод във връзка с твърдяното нарушение на „формалните изисквания“ и на принципа на правовата държава. Ето защо това нарушение не е доказано.
37 От гореизложеното следва, че първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
По второто правно основание, изведено от нарушение на правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95
Доводи на страните
38 Жалбоподателят поддържа, че изпратено по факс съобщение, започващо с думите „бихме искали да ви представим следните доказателства“, което не съдържа никакво въпросно доказателство, е явно непълно по смисъла на правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95. Ето защо той счита, че СХВП е била длъжна да го информира за това и да го покани да изпрати повторно своето съобщение в съответствие със същата тази разпоредба.
39 Твърдението на апелативния състав, според което жалбоподателят никога не е възнамерявал да изпрати пълно съобщение по факс, било само спекулация с неговото намерение. Жалбоподателят се задоволил да посочи в подкрепа на своята жалба, че тъй като ставало въпрос за изпращане по факс на повече от 200 страници не било възможно подобно съобщение да се изпрати без технически проблеми.
40 Действително твърдението на апелативния състав, основано на горната част от изпратената по факс страница от 31 октомври 2007 г., било спекулативно и неоснователно.
41 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
42 Съгласно правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95:
„Когато получено по факс съобщение е непълно или нечетливо или когато [СХВП] има основателни съмнения относно точността на предаването, [СХВП] информира съответно изпращача и го приканва в определен от [СХВП] срок повторно да изпрати оригинала по факс или да представи оригинала в съответствие с правило 79, буква а). Когато това искане е изпълнено в определения срок, за дата на получаване на повторното изпращане или на оригинала се счита датата на получаване на оригинала на съобщението […] Когато искането не е изпълнено в определения срок, се счита, че съобщението не е получено“.
43 Следва да се напомни, че предметът на тази разпоредба е да предостави на лицата, които изпращат съобщения по факс на СХВП, възможност след изтичане на срока за подаване на възражение да изпратят повторно своите документи или да представят оригиналите на СХВП, когато възникне една от ситуациите, посочени в това правило, с цел да могат да поправят произтичащите от тях нередности (Решение на Общия съд от 15 май 2007 г. по дело Black & Decker/СХВП — Atlas Copco (Триизмерно представяне на електрически уред в жълт и черен цвят и др.), T‑239/05, T‑240/05, T‑245/05—T‑247/05, T‑255/05 и T‑274/05—T‑280/05, непубликувано в Сборника, точка 60).
44 Както СХВП правилно посочва, тази разпоредба следователно обхваща случаите, в които обективен елемент, свързан с особени или необичайни технически обстоятелства, независещи от волята на въпросната страна, пречи на същата да изпрати документите по факс по задоволителен начин.
45 За сметка на това следва да се уточни, че правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95 не обхваща случаите, при които непълният или нечетлив характер на съобщението по факс се дължи единствено на волята на изпращача, който избира нарочно да не извърши пълно и четливо предаване на съобщение, въпреки че от техническа гледна точка е в състояние да го направи.
46 Също така, както потвърждава използването на наречието „повторно“, следва, че правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95 предполага, че документите, чието изпращане по факс е било непълно или нечетливо, по принцип са идентични с изпратените впоследствие документи в оригинал или по факс, по покана на СХВП и следователно не допуска каквото и да е поправяне, изменение или добавяне на нови елементи по този повод. Всяко друго тълкуване би позволило на страните в производство пред СХВП да заобиколят определените им срокове, което явно не е целта, преследвана с правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95.
47 В съответствие с тези принципи следва да се провери дали в конкретния случай полученото по факс съобщение на 31 октомври 2007 г. трябва да се счита за непълно по смисъла на правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95.
48 В това отношение в самото начало следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, според който съобщение по факс, започващо с думите „бихме искали да ви представим следните доказателства“, но което не включва нито едно от въпросните доказателства, е явно непълно по смисъла на правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95. Всъщност подобно съобщение може да се счита за непълно в съответствие с принципите, напомнени в точки 44 и 45 по-горе, само ако изпращачът действително е имал намерението и наистина се е опитал да изпрати по факс въпросните доказателства. Ако изпращачът, обратно, е искал да изпрати по факс само писмо, изброяващо всички доказателства, на които е имал намерение да се позове и впоследствие е изпратил същите в приложение към оригинала на това изпратено по пощата писмо, той не може да се позовава в своя полза на правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95 в съответствие с принципа, напомнен в точка 46 по-горе.
49 В конкретния случай от преписката на СХВП следва, че писмото, изпратено по факс от отдела по споровете в последния ден от предвидения срок, тоест на 31 октомври 2007 г., е съдържало пет страници, че то е имало вид на пълен и съгласуван документ, надлежно подписан от неговия автор и че в него не е имало никакво позоваване на каквото и да е приложение или на какъвто и да е приложен документ. От преписката също следва, че всяка от изпратените на СХВП по факс пет страници от това писмо е съдържала, след получаването, бележката: „Seite: [цифра от 001 до 005] von 005“.
50 Впрочем жалбоподателят формално не оспорва пред отдела по споровете, а след това пред апелативния състав, факта, че е изпратил единствено това писмо по факс на 31 октомври 2007 г. и че доказателствата за реалното използване, изпратени едновременно с оригинала на посоченото писмо по пощата, са получени от СХВП на 9 ноември 2007 г., тоест девет дни след изтичането на предвидения срок. Без дори да твърди, че е опитал да изпрати тези доказателства по факс, и без да даде най-малкото обяснение относно точните обстоятелства, при които е било извършено изпращането по факс на 31 октомври 2007 г., жалбоподателят се задоволява с твърдението, че тъй като ставало въпрос за изпращане на повече от 200 страници по факс, не е било възможно подобно съобщение да се изпрати без технически проблеми. Жалбоподателят също не представя известието за изпращане на факса от 31 октомври 2007 г., или всяко друго известие или извадка, с които може да се докаже при необходимост, че на 31 октомври 2007 г. действително е направен опит за изпращане по факс на доказателства, който обаче се оказал неуспешен.
51 При наличието на подобни достатъчно точни и съгласувани данни и без жалбоподателят да е дал каквото и да е правдоподобно обяснение, апелативният състав е имал основание да заключи не просто, че само писмото от пет страници е било изпратено по факс и че останалите 202 страници са били изпратени впоследствие на дата, която не е известна, единствено по пощата, но и че жалбоподателят никога не е имал намерение да изпрати тези 202 страници по факс.
52 При наличието именно на тези данни жалбоподателят не е можел да се задоволи с твърдението пред Общия съд, че това заключение на апелативния състав е само спекулация относно неговите намерения. За да позволи на Общия съд да достигне до заключение, той е длъжен да предостави обяснение или обосновка, които могат да поставят под въпрос достоверността на твърдения факт (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 79).
53 При това положение следва да се заключи, че жалбоподателят не е доказал, че той се е опитал да изпрати по факс на 31 октомври 2007 г. доказателствата за реалното използване на по-ранната марка.
54 От това следва, че съобщението, получено от СХВП по факс на 31 октомври 2007 г., не може да бъде квалифицирано като непълно по смисъла на правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95, поради което при всички случаи посочената разпоредба е неприложима към обстоятелствата на конкретния случай.
55 Ето защо второто правно основание може единствено да се отхвърли.
По третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на принципа на лоялна конкуренция, както са определени в членове 2 ЕО и 3 ЕО и в член 43 от Регламент № 40/94
Доводи на страните
56 Жалбоподателят изтъква, че в практиката на СХВП се допуска дискриминация, противоречаща на Договора, спрямо лицата, установени в „отдалечените области на Европа“, които разполагали със значително по-малко време от лицата, установени в Испания, за да изпратят на СХВП своите съобщения в определения им срок, който обичайно бил два месеца. Всъщност, за да е сигурно, че дадено писмо ще бъде получено навреме и че в противен случай ще се ползва от restitutio in integrum, лице, пребиваващо в близост до седалището на СХВП, трябвало да изпрати такова писмо близо две седмици преди изтичането на срока, докато пребиваващите в Испания лица можели да разполагат с целия срок. Освен това тази практика вероятно би подтикнала заинтересованите лица да се установят в близост до седалището на СХВП или да използват разположени в близост до него правни кантори, което представлявало пречка за свободното предприемачество.
57 Доводът на СХВП, според който всеки е свободен да изпраща съобщения по факс, бил погрешен. От една страна, някои документи, по-специално цветните такива, не можело да бъдат изпратени по факс. От друга страна, както в конкретния случай, съобщенията били твърде обемни, за да могат да бъдат изпратени по факс без технически проблеми.
58 Жалбоподателят подчертава, че съществуват известен брой алтернативни на практиката на СХВП решения, основани на обективни и недискриминационни критерии. Например СХВП би могла, подобно на Общия съд, да допуска съобщенията по електронен път или да взема предвид датата на изпращане на факса и да приема доказателствата за реалното използване, които са изпратени в предвидения срок, но са получени след изтичането на същия.
59 В отговор на довода на апелативния състав, според който жалбоподателят разполага със средства за обжалване, които той не е използвал, последният изтъква, първо, че според практиката на СХВП молба за удължаване на срока на основание правило 71, параграф 1 от Регламент № 2868/95 не би била непременно удовлетворена. Второ, продължаването на производството посредством плащането на такса на основание член 78а от Регламент № 40/94 (понастоящем член 82 от Регламент № 207/2009) би било невъзможно, тъй като посоченият член не е приложим за срока, предвиден в член 43 от същия регламент. Трето, restitutio in integrum на основание член 78 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 81 от Регламент № 207/2009) се предоставяло само в твърде ограничен брой хипотези и следователно не представлявало валидна алтернатива. Освен това нямало никаква причина жалбоподателят да се откаже от правата си и да плати допълнителна такса поради „дискриминационна практика“ на СХВП.
60 Накрая жалбоподателят поддържа, че правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 предвижда, че възразяващата страна трябва да представи своите доказателства за използването до изтичането на предвидения срок, но че тези доказателства трябва да пристигнат в СХВП преди тази дата. Той подчертава, че това правило трябва да се тълкува в светлината на общите принципи на правото, по-конкретно на принципа на равно третиране, и че то трябва да бъде съобразено с тези принципи.
61 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
62 Съгласно текста на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95:
„Когато възразяващата страна трябва да представи доказателство за използване или [да] покаже, че има основателни причини за неизползване, [СХВП] я приканва да предостави необходимото доказателство в уточнен от [СХВП] срок. Ако възразяващата страна не предостави такова доказателство, преди да изтече срокът, [СХВП] отхвърля възражението“.
63 От самия текст на тази разпоредба следва, че предвиденият в нея срок има преклузивен характер, което изключва възможността СХВП да взема предвид всички доказателства, представени след изтичане на срока (вж. Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Institut für Lernsysteme/СХВП — Educational Services (ELS), T‑388/00, Recueil, стр. II‑4301, точка 28).
64 Както при сроковете за подаване на оплакване или на жалба, подобен срок е установен в името на обществения ред и не може да бъде оставен на усмотрението на страните и на съда, който е длъжен да провери, дори и служебно, дали той е бил спазен. Този срок отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или всякакво произволно третиране при правораздаването (вж. по аналогия Решение на Съда от 7 юли 1971 г. по дело Müllers/CES, 79/70, Recueil, стр. 689, точка 18, Решение на Съда от 4 февруари 1987 г. по дело Cladakis/Комисия, 276/85, Recueil, стр. 495, точка 11 и Решение на Съда от 29 юни 2009 г. по дело Politi/Европейска фондация за обучение (ETF), C‑154/99 P, Сборник, стр. I‑5019, точка 15).
65 За целите на проверката за спазването на този срок Общият съд счита, подобно на СХВП, че правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 трябва да се тълкува в смисъл, че доказателството е „предоставено“ не когато е изпратено на СХВП, а когато е получено от същата.
66 Първо, всъщност това тълкуване се потвърждава в буквалния смисъл на думата от използването на двата глагола „представям“ и „предоставям“ доказателството на СХВП в текста на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95. Всъщност и двата глагола прокарват идеята за преместване или за прехвърляне на доказателството до мястото, където е установена СХВП, като по този начин се поставя ударение по-скоро върху резултата от действието, отколкото върху пораждането му.
67 Второ, макар че нито в Регламент № 40/94, нито в Регламент № 2868/95 се съдържа разпоредба, еквивалентна на член 43, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, според който с оглед на сроковете в производството, се взема предвид само датата на подаване в секретариата, това тълкуване е съобразено с общия дух на тези два регламента, многобройни разпоредби от които предвиждат, че с оглед на сроковете в производството датата, която трябва да се определи за даден акт е датата, на която той е получен, а не тази, на която е изпратен. Например същото важи и за правило 70, параграф 2 от Регламент № 2868/95, според което при срок, който започва да тече от момента на нотифицирането на процесуално действие, срокът започва да тече от „получаването“ на нотифицирания документ. Същото важи за правило 72 от Регламент № 2868/95, според което, ако срок изтича в ден, в който не могат да се „подават“ документи до СХВП, срокът се удължава до първия ден, в който документите могат да бъдат „подадени“, и за правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95, според което, ако се окаже, че тя е неизвестна, за дата на „получаване“ на повторното изпращане или на оригинала на документ се счита датата на „получаване“ на оригинала на съобщението.
68 Трето, СХВП правилно отбелязва, че в областта на съдебните спорове относно общностната публична служба от постоянната съдебна практика е изведено аналогично разрешение, според което член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности се тълкува в смисъл, че жалбата е „подадена“ не когато е изпратена на институцията, а когато тя бъде „получена“ от последната (Решение на Съда от 26 ноември 1981 г. по дело Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точки 8 и 13, Решение на Общия съд от 25 септември 1991 г. по дело Lacroix/Комисия, T‑54/90, Recueil, стр. II‑749, точки 28 и 29, Определение на Съда на публичната служба от 15 май 2006 г. по дело Schmit/Комисия, F‑3/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑9 и II‑A‑1‑33, точка 28).
69 Четвърто, това тълкуване най-добре може да отговори на изискването за правна сигурност. Всъщност то гарантира ясно определяне и строго спазване на началото и края на срока, посочен в правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95.
70 Пето, противно на твърдяното от жалбоподателя, това тълкуване отговаря и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или всякакво произволно третиране при правораздаването, доколкото то позволява еднакви условия за изчисляването на сроковете за всички страни, независимо от тяхното местоживеене и гражданство.
71 В това отношение следва да се напомни, че според съдебната практика принципът за равно третиране или за недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение на Съда от 17 юли 2008 г. по дело Campoli/Комисия, C‑71/07 P, Сборник, стр. I‑5887, точка 50).
72 В конкретния случай наистина е вярно, както приема СХВП, че страните, установени или пребиваващи на голямо разстояние от Аликанте (Испания), могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо други страни, установени или пребиваващи в близост до този град, когато те изпращат писма по пощата до СХВП.
73 При все това само обстоятелството, че времето, необходимо за предаването на пощенска пратка, е различно в зависимост от страната на изпращането, не позволява да се приеме, че взимането предвид на датата на получаване на доказателствата, представени на основание правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95, води до дискриминация между засегнатите лица в зависимост от това в коя страна се намират в момента на изпращането на тези доказателства (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 18 декември 2008 г. по дело Lofaro/Комисия, T‑293/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 49).
74 На първо място, всъщност в съответствие с точка 1.2 от приетите през ноември 2005 г. Насоки относно производствата пред СХВП, определените от СХВП срокове по принцип са двумесечни. Що се отнася до представянето на доказателството за реалното използване на по-ранната марка, този срок е поначало напълно достатъчен, за да позволи на възразяваща страна, положила цялата дължима грижа, която се изисква от достатъчно информирано лице, независимо от неговото местоположение на територията на Съюза, да събере и да представи своите доказателства, още повече че заинтересованото лице трябва да очаква, че другата страна може да поиска от него подобно представяне в съответствие с член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94.
75 На второ място, до известна степен обстоятелството, че времето за пристигане на пощенска пратка в Аликанте е различно в зависимост от страната на изпращането, се компенсира от възможността за всяко заинтересовано лице, когато това е обосновано от обстоятелствата, да поиска удължаване на срока в съответствие с правило 71, параграф 1 от Регламент № 2868/95. Освен това правило 72, параграф 4 от посочения регламент гласи, че ако някакво изключително обстоятелство, като природно бедствие или стачка, прекъсне или изключи нормалната комуникация от страните по производството към Службата или обратно, председателят на Службата може да определи, че за страните по производството, живеещи или с регистриран офис в засегнатата държава или назначили свой представител с кантора в засегнатата държава, всички срокове, които иначе биха изтекли на или след датата на началото на такова обстоятелство, се удължават до определена от него дата.
76 На трето място, при всички случаи твърдяната дискриминация би отпаднала по силата на предоставената на всички лица възможност да изпращат съобщения на СХВП по факс в съответствие с правило 80 от Регламент № 2868/95. След като този начин на предаване е незабавен, взимането предвид на датата на получаване на доказателствата не е от естество да постави в по-неблагоприятно положение лицата в зависимост от това в коя страна се намират в момента на изпращане на тези доказателства (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Lofaro/Комисия, посочено по-горе, точка 50).
77 В това отношение жалбоподателят не е можел да се ограничи с твърдението, че обемните съобщения не могат да бъдат изпратени по факс без технически проблеми. Не само това твърдение не е доказано по никакъв начин, но и на практика то противоречи на посочените от СХВП данни, по-конкретно на тези, свързани с делото, приключило с Решение на Общия съд от 25 март 2009 г. по дело Anheuser-Busch/СХВП — Budějovický Budvar (BUDWEISER) (T‑191/07, Сборник, стр. II‑691).
78 Освен това вероятността за технически проблеми при изпращането по факс, които биха имали за последица това, че така полученият документ е непълен или нечетлив, е предвидена по-точно с правило 80, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95, което позволява в този случай на страната, пострадала от този технически проблем, да получи нов срок. Впрочем в горепосоченото Решение по дело „Триизмерно представяне на електрически уред в жълт и черен цвят“, Общият съд е приел, че в приложното поле на тази разпоредба попада изпращането по факс на цветни документи.
79 От това следва, че жалбоподателят няма основание да поддържа, че апелативният състав не се е съобразил с принципа на равно третиране, като е взел предвид датата на получаване на неговото съобщение при проверката дали е спазен предвиденият срок в съответствие с правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95.
80 Щом като твърдяното нарушение на принципа на лоялна конкуренция е основано на предпоставката за подобно незачитане на принципа на равно третиране, то също не е доказано.
81 В допълнение жалбоподателят не е изложил никакво друго твърдение за нарушение или довод във връзка с твърдяното нарушение на член 43 от Регламент № 40/94. Ето защо последното не е доказано.
82 От всичко изложено дотук следва, че третото правно основание трябва да се отхвърли и заедно с него жалбата в нейната цялост, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на исканията от жалбата, целящи отмяната на решението на отдела по споровете.
По съдебните разноски
83 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
84 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Ifemy’s Holding GmbH да заплати съдебните разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 март 2011 година.
Подписи