Жалба, подадена на 30 април 2014 г. — Ineos Manufacturing Deutschland и др./Комисия
(Дело T-280/14)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Ineos Manufacturing Deutschland GmbH (Кьолн, Германия), Ineos Phenol GmbH (Гладбек, Германия) и Ineos Vinyls Deutschland GmbH (Вилхелмсхафен, Германия) (представители: C. Arhold, N. Wimmer, F. Wesche, L. Petersen и T. Woltering, Rechtsanwälte)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. за откриване на официална процедура по разследване по дело държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) — Подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители;
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири правни основания.
1. Първо правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108 ДФЕС поради неправилно квалифициране на особения компенсационен режим
Жалбоподателите посочват, че решението за откриване на процедурата нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108 ДФЕС и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО1 , тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG не представлява предоставяне на държавни ресурси, а намаляването на допълнителната такса по EEG за енергоемките потребители не представлява отказ от държавни ресурси.
В това отношение те твърдят, че Комисията основава проверката си на нови разграничителни параметри, които са несъвместими с принципите на досегашната съдебна практика. По-специално тя напълно се отказва от критерия за конкретна разпоредителна власт на държавните органи, необходим според постоянната съдебна практика за квалифицирането като държавен ресурс, и приема за достатъчно, че законодателят въздейства върху финансовите потоци между частноправните субекти и че чрез регулаторни органи се следи за спазването на законовите изисквания от тези субекти.
Освен това Комисията е обвързана от решението си, с което не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси, и следователно неправилно е квалифицирала EEG от 2012 г. като нова, неправомерно въведена схема за държавна помощ.Комисията също така не е направила достатъчно задълбочена проверка и поради това не е приела, че изключението за енергоемките потребители е обосновано с оглед целта, същността, съответно вътрешната структура на EEG от 2012 г., и следователно не представлява селективно предимство.2. Второ правно основание: нарушение на член 108, параграф 1 ДФЕС и членове 18 и 19 от Регламент № 659/1999 поради непредлагане на подходящи меркиВ това отношение жалбоподателите твърдят, че във всеки случай при проверката на EEG от 2012 г. Комисията е следвало да приложи процедурата за съществуваща помощ по член 108, параграф 1 ДФЕС и по членове 17—19 от Регламент № 659/1999 и преди откриването на официалната процедура по разследване да предложи на Германия подходящи мерки, вместо с квалифицирането на EEG от 2012 г. като нова помощ, за която не е отправено уведомление, да излага участниците на пазара на значителни икономически рискове.3. Трето правно основание: нарушение на правото на изслушванеОсвен това жалбоподателите посочват, че при всички случаи К
омисията е следвало да ги изслуша преди да приеме решение с толкова сериозни правни последици.4. Четвърто правно основание: недостатъчно мотивиранеНа последно място жалбоподателите посочват, че по съществени въпроси решението за откриване на процедурата не е достатъчно мотивиран
о.
________________________1 Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, ОВ