Дело T-339/04

France Télécom SA

срещу

Комисия на Европейските общности

„Конкуренция — Решение, с което се разпорежда проверка — Лоялно сътрудничество с националните юрисдикции — Лоялно сътрудничество с националните органи по конкуренция — Член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция — Мотиви — Пропорционалност“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Административна процедура — Правомощие на Комисията за извършване на проверки — Задължение за лоялно сътрудничество с националните органи — Решение, с което се разпорежда проверка — Съдебен контрол — Обхват

(член 10 ЕО, член 81 ЕО и член 82 ЕО; член 20, параграфи 4, 7 и 8 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Конкуренция — Административна процедура — Правомощие на Комисията за извършване на проверки — Решение, с което се разпорежда проверка — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Конкуренция — Разпределяне на правомощията между Комисията и националните органи по конкуренция — Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция — Право на Комисията да вземе решение за извършване на проверка по висяща пред национален орган по конкуренция преписка

(член 5 ЕО; протокол за прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложение към Договора за ЕО; член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 2004/C 101/03)

4.      Конкуренция — Административна процедура — Правомощие на Комисията за извършване на проверки — Приемане на решение за извършване на проверка — Право на преценка на Комисията — Граници

(член 20 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      Що се отнася до проверките, които Комисията може да извършва, за да осигури спазването на общностните правила за конкуренция от предприятията, член 20 от Регламент № 1/2003 прави ясно разграничение между решенията, приети от Комисията на основание параграф 4 от този член, от една страна, и отправеното до националния съдебен орган искане за съдействие съгласно параграф 7 от същия член, от друга страна.

Докато законосъобразността на решение, прието от Комисията на основание член 20, параграф 4 от Регламента, е обект на съдебен контрол само от общностните юрисдикции, само националният съд, от когото на основание член 20, параграф 7 от Регламента се иска да даде разрешение за налагането на мерки за процесуална принуда, евентуално със съдействието на Съда в рамките на преюдициално запитване и при запазване на възможността за обжалване пред националните юрисдикции, може да определи дали представените му от Комисията сведения във връзка с посоченото искане са достатъчни, за да упражни контрола, който му е възложен по силата на член 20, параграф 8 от Регламента, и следователно дали същите му дават възможност да се произнесе надлежно по направеното пред него искане.

Националният съдебен орган, сезиран на основание член 20, параграф 7 от Регламента, може съгласно параграф 8 от този член и съдебната практика да поиска разяснения от Комисията, по-конкретно относно съображенията, които я водят до предположението за нарушение на членове 81 ЕО и 82 ЕО, тежестта на подозираното нарушение и начина на участие на даденото предприятие. Контролът от страна на Първоинстанционния съд, който хипотетично би могъл да достигне до извод за недостатъчност на сведенията, представени от Комисията на посочения орган, би довел до преразглеждане от Първоинстанционния съд на вече направената от този орган преценка, че тези сведения са достатъчни. Този контрол обаче е недопустим, тъй като направената от националния съдебен орган преценка подлежи на проверка единствено посредством обжалването на решенията на този орган пред националните юрисдикции.

Поради това трябва да бъдат отхвърлени като неотносими доводите в подкрепа на жалба срещу решението на Комисията, с което се разпорежда проверка, които съответното предприятие твърди, че извежда от това, че в нарушение на задължението на Комисията по член 10 ЕО за лоялно сътрудничество с националните органи решението не съдържало достатъчно сведения, които да позволят на националния съд, сезиран с искане за разрешаване на мерки за принуда, да се произнесе при пълно познаване на фактите.

(вж. точки 47 и 50—53)

2.      Решението, с което Комисията, упражнявайки правомощията, които Регламент № 1/2003 ѝ предоставя, за да осигури спазването на общностните правила за конкуренция от предприятията, и с което на основание член 20 от същия регламент тя разпорежда проверка, трябва съгласно параграф 4 от същия член и съдебната практика да се придружава от мотиви, включващи определени реквизити, така че да се разкрие обоснованият характер на предвидената намеса в съответните предприятия, както и да се даде възможност на последните да установят какъв е обхватът на тяхното задължение за съдействие, като същевременно се гарантира правото им на защита. Така в него трябва да се посочат предметът и целта на проверката, като се опишат основните характеристики на предполаганото нарушение, да се посочи пазарът, за който се предполага, че е засегнат, и естеството на подозираните ограничения на конкуренцията, да се разясни в какво се е изразило предполаганото участие в нарушението на предприятието, обект на проверката, какво се издирва и обстоятелствата, които трябва да бъдат проверени, както и правомощията, предоставени на разследващите органи на Общността, да се посочат датата, на която ще започне проверката, санкциите, предвидени в членове 23 и 24 от Регламент № 1/2003, и правото на обжалване на това решение пред Първоинстанционния съд. Комисията е длъжна и подробно да изложи, че разполага със съществени сведения и улики, които ѝ дават сериозни основания да подозира наличие на нарушението, в извършването на което е заподозряно предприятието, обект на проверката.

Преценката дали решението е достатъчно мотивирано трябва да се извършва с оглед на контекста, в който се приема

(вж. точки 56—60 и 105)

3.      Въпреки че Регламент № 1/2003 предвижда сътрудничество между Комисията и националните органи по конкуренция, той запазва решаващата роля на Комисията при разследването на нарушенията. В частност член 11, параграф 6 от него предвижда, при условието за обикновено допитване до съответния национален орган, че Комисията запазва възможността да образува производство за приемане на решение, дори когато национален орган вече разглежда случая. A fortiori регламентът не трябва да се тълкува в смисъл, че налага забрана за Комисията в подобни случай да вземе решение съгласно член 20 от него за извършване на проверка, което е акт, който само подготвя разглеждането на случая по същество и който не налага формалното образуване на производството по смисъла на посочения по-горе член 11, параграф 6.

Освен това подобна забрана не произтича нито от Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция, която впрочем не предоставя на предприятията, разследвани за действия в нарушение на конкуренцията, индивидуално право да изискват разглеждане на съответния случай от определен орган, нито от Съвместна декларация на Съвета и на Комисията за функционирането на мрежата от органи по конкуренция, която има политически характер и не поражда законови права или задължения, нито от принципа на субсидиарност, прогласен в член 5 ЕО и пояснен от протокола за прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложение към Договора за ЕО, тъй като този принцип не поставя под съмнение правомощията, предоставени на Комисията от Договора за ЕО, сред които е прилагането на правилата за конкуренция, и в частност правото да извършва проверки, за да прецени дали предполагаемото нарушение действително е налице.

(вж. точки 79—83, 85, 88—89)

4.      В случай че на основание член 20 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], Комисията реши да прибегне до проверка, спазването на принципа на пропорционалност предполага, че предвидените мерки не пораждат неудобства, които са несъразмерни и неприемливи от гледна точка на преследваните с разглежданата проверка цели. Изборът , който обаче прави Комисията между проверка, извършвана въз основа на обикновено упълномощаване, и проверка, разпоредена с решение, не зависи от обстоятелства като особено тежкото положение, крайната неотложност или необходимостта от пълна поверителност, а от изискванията на подходящо с оглед на особеностите на случая разследване. Поради това, когато решение за проверка цели единствено да даде възможност на Комисията да събере необходимите данни, за да прецени дали е налице нарушение на Договора, това решение не нарушава принципа на пропорционалност

По принцип Комисията следва да прецени дали дадено сведение е необходимо за разкриване на нарушение на правилата за конкуренция, като дори вече да разполага с улики или даже с доказателства за наличието на нарушение, Комисията може с основание да счете за необходимо да разпореди допълнителни проверки, които да ѝ дадат възможност да определи по-точно обхвата или продължителността на нарушението.

(вж. точки 118—119)