РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)

20 септември 2007 година(*)

„Държавни помощи — Мерки за конверсия на лозя — Решение, с което се установява, че помощите са отчасти съвместими и отчасти несъвместими с общия пазар — Жалба за отмяна — Допустимост — Задължение за мотивиране — Преценка от гледна точка на член 87, параграф 1 ЕО“

По дело T‑136/05

EARL Salvat père & fils, установено в Saint-Paul-de-Fenouillet (Франция),

Comité interprofessionnel des vins doux naturels и vins de liqueur à appellations contrôlées (CIVDN), установен в Perpignan (Франция),

Comité national des interprofessions des vins à appellation d’origine (CNIV), установен в Париж (Франция),

за които се явяват адв. H. Calvet и адв. O. Billard, avocats,

жалбоподатели,

подпомагани от

Френска република, за която се явява г‑н G. de Bergues, в качеството на представител,

встъпила страна,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н C. Giolito и г‑жа A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,

ответник,

с предмет жалба за отмяна на член 1, параграфи 1 и 3 от Решение 2007/253/ЕО на Комисията от 19 януари 2005 година относно плана Ривсалт и такси на МККЛВ, приведени в изпълнение от Франция (ОВ L 112, стр. 1),

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (пети състав),

състоящ се от: г‑н M. Vilaras, председател, г‑н F. Dehousse и г‑н D. Šváby, съдии,

секретар: г‑жа K. Pocheć, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 ноември 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Вследствие на постъпила жалба през юли 1999 г. Комисията отправя въпрос до френските власти относно различни мерки за конверсия на лозя, известни под името „план Ривсалт“. Поради това че са били приведени в изпълнение без предварително разрешение и нотифициране на Комисията, въпросните мерки са били вписани в регистъра на ненотифицираните помощи под номер NN 139/2002.

2        С писмо от 21 януари 2003 г. Комисията уведомява Франция за решението си да започне процедура по член 88, параграф 2 ЕО във връзка с помощта. С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 5 април 2003 г., Комисията поканва заинтересованите страни да представят становищата си съобразно с член 88, параграф 2 ЕО (ОВ C 82, стр. 2). Френските власти изпращат становищата си с писма от 16 и 18 юни 2003 г., както и от 10 септември 2004 г., като последното е в отговор на становището на жалбоподателя.

 Решение

3        С Решение от 19 януари 2005 г. относно плана Ривсалт и парафискалните такси на Comité interprofessionnel des vins doux naturels et vins de liqueur à appellations contrôlées (CIVDN) [Mеждупрофесионален комитет за качествени ликьорни вина и ликьорни вина с контролирано наименование], приведени в изпълнение от Франция, Комисията се произнася по законосъобразността на различните мерки, предприети от Френската република, по отношение на качествени ликьорни вина от региона на Източни Пиренеи (наричано по-нататък „решението“).

 Разглеждани мерки

4        Поради трудности при търговията с наименованието „Ривсалт“ през 1996 г. е изготвен план със същото име. Съгласно съображение 6 от решението този план за конверсия има за цел да замени, посредством изкореняване и презасаждане на качествени сортове лози, една част от производството на качествени ликьорни вина от разглеждания регион. За да изпълнят този план, до август 2000 г. производителите получават достъп до два типа помощи, а именно „премия за замразяване“ и „помощ за конверсия“. Предвидени са „дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация“.

–       Премия за „замразяване“

5        С решение 96-1 от 9 юли 1996 г. CIVDN въвежда междупрофесионална вноска за финансирането на плана Ривсалт. Вноската, възлизаща на 50 FRF (френски франка) за хектолитър, произведен в разглеждания регион, е предназначена да финансира изплащането на премия за „замразяване“ за всеки парцел, който, използван за производството на Ривсалт и „Гран Русийон“ през 1995 г., може да бъде използван за производството на трапезни или регионални вина от реколта 1996 г. до реколта 2000 г. включително. Премията за „замразяване“ действително се предоставя на производителите, които поемат задължението да не претендират за контролирано наименование за произход (КНП) Ривсалт или „Гран Русийон“ за срок от пет години. Премията се предоставя не за спиране на производството или намаляването му, а само като компенсация за използването на продукцията без КНП. Сумата на премията за „замразяване“ възлиза на 5000 FRF годишно за „замразен“ хектар (съображения 8—11 от решението).

–       Помощ за конверсия

6        Планът за конверсия, приет през 1996 г., предвижда помощ от 25 000 FRF на хектар за конверсията в КНП „Мускат дьо Ривсалт“ и помощ от 40 000 FRF за конверсията в КНП „Кот дю Русийон Вилаж“ и в регионални вина (съображение 15 от решението). Помощта е финансирана отчасти от държавния бюджет (съображение 17 от решението).

–       Дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация

7        С Решение 97-3 от 29 декември 1997 г. CIVDN въвежда, считано от 1 януари 1998 г., междупрофесионална вноска, която има за цел да финансира дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на КНП Ривсалт, „Гран Русийон“, „Мускат дьо Ривсалт“ и „Банюлс“ (съображение 19 от решението). В зависимост от КНП тези вноски варират между 25 FRF на хектолитър и 50 FRF на хектолитър (съображение 20 от решението). Освен това с Решение 98‑1 от 10 юли 1998 г. CIVDN въвежда, считано от 1 септември 1998 г., междупрофесионална вноска от същия вид с цел финансирането на дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на КНП „Ривсалт“, „Гран Русийон“ и „Мори“ (съображение 22 от решението). Двете вноски са отменени с Решение 99‑1 от 17 декември 1999 г., с което CIVDN въвежда междупрофесионална вноска с цел финансирането на дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на следните КНП: „Банюлс“, „Банюлс Гран Крю“, „Мускат дьо Ривсалт“, „Ривсалт“, „Гран Русийон“ и „Мори“ (съображение 25 от решението). Вноската е възобновена с малки изменения с Решение 00‑1. (съображение 28 от решението).

 Правна преценка в решението

8        В правната си преценка Комисията проверява най-напред наличието на селективно предимство, финансирано с държавни ресурси. Тя счита, че що се отнася до естеството на вноските в случая, същите са парафискални такси, тоест публични ресурси (съображение 74 от решението).

9        В резултат от тази проверка Комисията заключава, че разглежданите мерки представляват „предимство, финансирано от публични ресурси, което им е предоставено и от което не могат да се възползват други оператори, което компрометира или съществува опасност да компрометира конкуренцията чрез облагодетелстване на известни предприятия и известни производства, от момента, в който е в състояние да повлияе на търговията между държави-членки“. Въз основа на това тя прави извода, че тези мерки представляват помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (съображение 82 от решението).

10      При проверката на съвместимостта на помощите Комисията изключва най-напред прилагането в случая на изключенията от общия принцип на несъвместимост на държавните помощи с Договора, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 ЕО (съображения 83—86 от решението).

11      По-нататък тя установява, че щом мерките, приведени в изпълнение от Френската република, съдържат елементи на държавна помощ, оттук следва, че става въпрос за нови помощи, ненотифицирани на Комисията и поради този факт незаконни по смисъла на Договора за ЕО (съображение 88 от решението).

12      След това, преди да направи заключението си, тя анализира всяка мярка в светлината на приложимите разпоредби, а именно тези, които уреждат общата организация на разглеждания пазар и финансирането на помощите (съображения 95—127 от решението).

 Разпоредителна част на решението

13      Разпоредителната част на решението е формулирана, както следва:

„Член първи

1.      Държавната помощ, която [Френската република] е привела в изпълнение под формата на „премия за замразяване“, отпусната на френските производители на грозде, ангажиращи се да не претендират за контролираното наименование за произход (КНП) „Ривсалт“ или „Гран Русийон“ от реколта 1996 г. до реколта 2000 г. включително, е несъвместима с общия пазар.

2.      Държавната помощ, която [Френската република] е привела в изпълнение под формата на план за конверсия на лозята с КНП „Ривсалт“, от реколта 1996 г. до реколта 2000 г. включително, отпусната в превишаване на 30 % от реалните разходи и/или на тавана от 5030,82 EUR/ха (33000 FRF/ха) в отделни случаи, е несъвместима с общия пазар.

3.      Държавната помощ, която [Френската република] е привела в изпълнение, между 1 януари 1998 г. и 31 декември 2000 г., под формата на дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация в полза на вината с КНП „Ривсалт“, „Гран Русийон“, „Мускат дьо Ривсалт“ и „Банюлс“, е съвместима с общия пазар по член 87, параграф 3, точка в) от Договора.

Член 2

1.      [Френската република] взема необходимите мерки за възстановяване, от страна на бенефициерите, на несъвместимите помощи, посочени в член 1, параграф 1 и параграф 2. Възстановяването се извършва незабавно, съгласно процедурите на националното право, доколкото същите позволяват незабавното и ефективно изпълнение на настоящето решение. Помощите, които следва да се възстановят, включват лихви от датата, на която те са били предоставени на разположение на бенефициерите, до датата на тяхното възстановяване. Тези лихви се начисляват на базата на референтния курс на Комисията, предвиден от метода за фиксиране на референтните курсове и на курсовете за актуализация.

2.      За целите на възстановяването на несъвместимите помощи, посочени в член 1, параграф 1, [Френската република] информира Комисията за размера на общата сума на помощите, отпуснати в рамките на тази мярка, както и за нейното финансиране, включително общата сума на приходите от междупрофесионалната вноска, създадена за тази цел, и за броя на хектарите, възползвали се от „премията за замразяване“.

Член 3

[Френската република] информира Комисията, в срок от два месеца от датата на нотифицирането на настоящото решение, за мерките, които е предприела, за да се съобрази с него.

Член 4

Адресат на настоящото решение е Френската република“.

 Производство и искания на страните

14      С жалбата си, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 30 март 2005 г., Société civile d’exploitation agricole à responsabilité limitée (EARL) Salvat père & fils (наричано по-нататък „Salvat“), CIVDN и Comité national des interprofessions des vins d’appellation d’origine (CNIV) обжалват решението.

15      Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:

–        да отмени член 1, параграфи 1 и 3 от решението,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

16      С отделна молба от 29 юни 2005 г. Комисията прави възражение за недопустимост съобразно с член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. С нея тя претендира отхвърляне на жалбата като недопустима, без спорът да се разглежда по същество, и осъждане на жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

17      С определение от 22 септември 2005 г. на председателя на пети състав на Първоинстанционния съд е допуснато встъпване на Френската република в подкрепа на исканията на жалбоподателите. С писмо от 26 октомври 2005 г. френското правителство посочва, че не желае да вземе отношение по допустимостта и в тази фаза от производството няма да представи писмено становище при встъпване по делото.

18      С определение от 13 декември 2005 г. Първоинстанционният съд решава, че ще се произнесе по искането за установяване на недопустимостта с решението по съществото на спора и че не следва да се произнесе по съдебните разноски.

19      В писмената си защита Комисията моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или при условията на евентуалност да я отхвърли като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

20      Френската република не представя писмено становище при встъпване по съществото на спора в указания срок. След като е уведомена от секретариата за датата на съдебното заседание, с писмо от 25 октомври 2006 г. тя съобщава, че няма да бъде представлявана на същото.

21      Устните състезания и отговорите на присъстващите страни на поставените им от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 16 ноември 2006 г.

 По допустимостта

22      На първо място Комисията се позовава на липсата на правен интерес на CIVDN да оспорва двете обжалвани разпоредби, поради разпускането му. На второ място тя твърди, че жалбоподателите нямат правен интерес от оспорването на член 1, параграф 3 от решението. На трето място тя оспорва твърдението, че жалбоподателите са пряко и лично засегнати от член 1, параграф 1 от решението.

 По процесуалната правоспособност на CIVDN да оспорва двете атакувани разпоредби, с оглед на неговото разпускане

 Доводи на страните

23      Според Комисията CIVDN е прекратен с ликвидация и разпуснат с решение на общото му събрание от 20 декември 2000 г., като е заместен от Conseil interprofessionnel des vins de Roussillon (CIVR) [Междупрофесионален съвет за вината в Русийон]. Комисията твърди, че е уведомена за разпускането с писма от 14 декември 2000 г. и 6 декември 2001 г. (съображение 48 от решението).

24      CIVDN поддържа, че е учреден със Закон № 200 от 2 април 1943 г., който е в сила и понастоящем. Несъмнено Наредба 2005‑554 от 26 май 2005 г. (JORF № 122 от 27 май 2005 г.) предвижда, че CIVDN подлежи на прекратяване с ликвидация при условия, определени с министерско постановление. Жалбоподателят обаче добавя, че макар с Междуминистерско постановление от 9 август 2005 г. (JORF № 201 от 30 август 2005 г.) действително да е открито производството по ликвидация и да е назначен ликвидатор, CIVDN продължава да съществува като юридическо лице до неговото разпускане. При всички случаи Наредба 2005‑554 и Междуминистерско постановление от 9 август 2005 г. не отнемали с обратно действие правосубектността на CIVDN, от която същият не бил лишен към датата на предявяване на настоящата жалба, а именно 30 март 2005 г.

 Съображения на Първоинстанционния съд

25      Първоинстанционният съд установява, че в протокола от общото събрание на CIVDN, проведено на 20 декември 2000 г., се посочва, че предвид заместването на съществуващата междупрофесионална структура от CIVR, считано от 1 януари 2001 г., е необходимо да се предвидят условия за ликвидацията на CIVDN чрез изработването на календарен план за начините на осъществяването ѝ.

26      Все пак от доказателствата, представени от жалбоподателя и неоспорени от Комисията, следва, че във всеки случай CIVDN не е бил разпуснат през декември 2000 г., тъй като неговото разпускане е предвидено с Наредба 2005‑554 и начините за осъществяването му са определени с междуминистерско постановление от 9 август 2005 г. При това положение CIVDN не е изгубил процесуалната си правоспособност.

27      Следователно към датата на подаване на настоящата жалба CIVDN е юридическо лице, притежаващо процесуална правоспособност, и освен това нищо не указва той да е изгубил това си качество впоследствие. Ето защо Комисията неоснователно поставя под съмнение процесуалната правоспособност на CIVDN, позовавайки се на разпускането му.

 По липсата на правен интерес на жалбоподателите от оспорването на член 1, параграф 3 от решението

 Доводи на страните

28      Комисията твърди, че член 1, параграф 3 от решението не може да увреди жалбоподателите, доколкото ги удовлетворява, тъй като установява съвместимостта на помощта с общия пазар. В подкрепа на становището си Комисията се позовава на Определение на Съда от 28 януари 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия (С‑164/02, Recueil, стр. I‑1177, точки 18—25) и на Решение на Първоинстанционния съд от 14 април 2005 г. по дело Sniace/Комисия (Т‑141/03, Recueil, стр. I‑1197, точка 25 и сл.).

29      Според този анализ жалбата на CIVDN, сдружение, натоварено със защитата на колективните интереси на своите членове, била очевидно недопустима, доколкото същият комитет представлявал бенефициери на помощи, чиято съвместимост е установена. CNIV бил в още по-малка степен засегнат от решение, което е благоприятно за производителите на качествени ликьорни вина.

30      Комисията подчертава също, че решението не се отнася до самите вноски и не цели приравняването им на помощи.

31      От своя страна жалбоподателите считат, че имат правен интерес от оспорването на тази разпоредба. Съдебната практика, на която се позовава Комисията, в никакъв случай не давала основание да се изключи по принцип допустимостта на жалба за отмяна от бенефициер на помощ срещу решение, което установява съвместимостта на помощта с общия пазар. Установяването на съвместимостта не освобождавало Първоинстанционния съд от задължението да провери дали в случая преценката на Комисията произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателите. Впрочем противно на положението на жалбоподателя, според Решение по дело Sniace/Комисия, точка 28 по-горе, жалбоподателите в настоящия случай се позовават на вече висящи пред националните юрисдикции дела.

32      Действително според жалбоподателите CIVR, правоприемник на CIVDN, бил принуден да заведе дело срещу SCEA Marty с предмет на дейност лозарство, за да бъде осъдено последното да му заплати задължителните доброволни вноски, които му дължи. В писмената си защита въпросното дружество обаче искало от националната юрисдикция да установи, че „задължителните доброволни вноски, чието заплащане се изисква от CIVR, представляват държавни помощи по смисъла на членове 87 [ЕО] и 88 [ЕО]“. От това следвало, че в случая бил възникнал риск от съдебно оспорване във връзка с квалификацията на задължителните доброволни вноски като държавни помощи.

33      Следователно CIVDN имал личен интерес от оспорването на член 1, параграф 3 от решението, след като същото пряко го възпрепятствало да упражнява собствените си правомощия според съдържанието, което той влага в тях. Същото се отнасяло и за CNIV, тъй като квалификацията като помощ на финансирането на междупрофесионалните дейности чрез задължителни доброволни вноски можело сериозно да дестабилизира дейността на междупрофесионалните организации в лозаро-винарския сектор, сдружени в рамките на неговата структура. Такова било положението и на Salvat, което като член на междупрофесионална организация в лозаро-винарския сектор се ползвало от всички междупрофесионални дейности, финансирани чрез вноските, квалифицирани като държавни помощи.

 Съображения на Първоинстанционния съд

34      При проверката на допустимостта на настоящата жалба е необходимо да се напомни, че според постоянната съдебна практика актове и решения, които подлежат на обжалване по смисъла на член 230 ЕО, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие и които могат да засегнат интересите на жалбоподателите, като изменят съществено правното им положение (вж. Определение по дело Нидерландия/Комисия, точка 28 по-горе, точка 18 и цитираната съдебна практика). Освен това жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Интересът трябва да е възникнал и да е налице, като той се преценява към датата на предявяване на жалбата (вж. Решение по дело Sniace/Комисия, точка 28 по горе, точка 25 и цитираната съдебна практика).

35      Всяка от двете страни се позовава в подкрепа на становището си на Решение по дело Sniace/Комисия, точка 28 по-горе.

36      Впрочем следва да се отбележи, че в това съдебно решение, за да счете жалбата за недопустима, Първоинстанционният съд не се основава само на обстоятелството, че решението установява съвместимостта на помощта с общия пазар. Напротив, Първоинстанционният съд проверява in concreto положението на жалбоподателя. При това в Решение от 30 януари 2002 г. по дело Nuove Industrie Molisane/Комисия (Т‑212/00, Recueil, стр. I‑347, точка 38) Първоинстанционният съд вече е приел, че обстоятелството, че оспореното по това дело решение установява съвместимостта на нотифицирана помощ с общия пазар, поради което по принцип не уврежда жалбоподателя, само по себе си не освобождава общностния съд от задължението да провери дали в случая преценката на Комисията произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя.

37      Следователно дори член 1, параграф 3 от решението да установява съвместимостта с общия пазар на държавната помощ, приведена в изпълнение от Френската република под формата на дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация в полза на някои КНП, е необходимо да се провери дали тази разпоредба засяга интересите на жалбоподателите.

38      На първо място, трябва да се отбележи, че обратно на твърдението на жалбоподателите, решението не квалифицира като държавна помощ финансирането чрез междупрофесионални вноски на разглежданите дейности. От разпоредителната част на решението и от мотивите, на които се основава същата, е видно ясно, че не вноските, а разглежданите дейности са квалифицирани като държавни помощи.

39      В решението се разглежда естеството на вноските във връзка с възможния им характер на държавни ресурси. В съображение 74 Комисията обобщава извършената проверка, като приема, че в случая става въпрос за парафискални такси, тоест за публични ресурси.

40      Несъмнено в съображение 134 решението припомня принципа, изведен в Решение на Съда от 21 октомври 2003 г. по дело Van Calster и др. (С‑261/01 и С‑262/01, Recueil, стр. I‑12249, точки 53 и 54), според който щом без да се изпълни задължението за нотифициране, се прилага мярка за помощ, чието финансиране е нейна съставна част, националните юрисдикции по принцип са длъжни да разпоредят възстановяването на таксите или вноските, събрани специално за финансирането на тази помощ. Комисията обаче не проверява дали в случая са изпълнени условията за прилагане на този принцип. Впрочем в това отношение трябва да се напомни, че за да може дадена такса да се счита за съставна част от мярка за помощ по силата на приложимата национална правна уредба, трябва да съществува задължителна връзка по предназначение, в смисъл че приходът от таксата е предвиден по необходимост за финансирането на помощта. Ако е налице такава връзка, приходът от таксата влияе пряко върху размера на помощта, а следователно и върху преценката за съвместимостта на тази помощ с общия пазар (вж. Решение на Съда от 27 октомври 2005 г. по дело Casino France и др., C‑266/04—C‑270/04, C‑276/04 и C‑321/04—C‑325/04, Recueil, стр. I‑9481, точка 40 и цитираната съдебна практика). Решението обаче не сочи, че в конкретния случай е налице задължителна връзка по предназначение между прихода от вноските и размера на предоставените помощи и не съдържа никакви данни, позволяващи да се установи тази връзка. Жалбоподателите не изтъкват и подробни съображения в подкрепа на съществуването на такава връзка.

41      На второ място, относно вече висящите съдебни дела пред националните юрисдикции е необходимо да се подчертае, че макар да създават впечатление за наличие на многобройни висящи дела, жалбоподателите посочват само едно. Става въпрос за съдебно производство, започнало на 6 декември 2004 г. от CIVR срещу SCEA Marty пред tribunal d’instance de Perpignan.

42      Следва да се отбележи, че този правен спор се отнася до неплащане на „задължителни доброволни вноски“ според сметка, изготвена на 29 септември 2004 г., а не до предоставянето на посочените в член 1, параграф 3 от решението помощи под формата на дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация между 1 януари 1988 г. и 31 декември 2000 г. Освен това по никакъв начин не е установено, че въпросните вноски са свързани с предоставянето на такива помощи.

43      При това положение жалбоподателите не доказват наличието на възникнал риск от засягане на правното им положение от предявяване на искове пред съд относно държавната помощ, приведена в изпълнение между 1 януари 1998 г. и 31 декември 2000 г., във вид на дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация.

44      На трето и последно място, относно довода, изведен от правната несигурност, до която могат да доведат тези оспорвания, създавайки пълно дестабилизиране на дейността на междупрофесионалните организации в сектора, същият е неубедителен както по отношение на вече настъпилите факти, така и спрямо бъдещи събития.

45      Относно вече настъпилите факти жалбоподателите се позовават единствено на спора между CIVR и SCEA Marty по вноските на това предприятие към същия комитет, който дори да се приеме, че има връзка с решението, не може сам по себе си да доведе до дестабилизиране на целия сектор. Във всеки случай жалбоподателите не представят никакви доказателства за установяване на дестабилизирането или застрашаването на междупрофесионалните организации в резултат от квалифицирането на разглежданите дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация като държавна помощ.

46      Както се изтъква от Комисията в съдебното заседание и се отбелязва от Първоинстанционния съд, решението не квалифицира самите вноски като държавни помощи, така че не поражда задължение за възстановяване на вноските на вносителите. Комисията заяви готовност да изпрати писмо на жалбоподателите в този смисъл.

47      Относно евентуалното дестабилизиране на бъдещата дейност на междупрофесионалните организации жалбоподателите не могат да се позовават на бъдещи несигурни събития с оглед обосноваване на интереса си от отмяната на оспорения акт (вж. в този смисъл Решение по дело Sniace/Комисия, точка 28 по-горе, точка 26).

48      От изложените съображения следва, че жалбоподателите не доказват възникнал и актуално съществуващ в тяхна полза правен интерес от оспорването на член 1, параграф 3 от решението.

 По процесуалната легитимация на жалбоподателите за оспорване на член 1, параграф 1 от решението

 Доводи на страните

49      Според Комисията жалбоподателите нямали също „пряк и личен интерес от оспорването“ на член 1, параграф 1 от решението. В случая било несъмнено, че решението има за адресат френската държава, а не жалбоподателите, поради което следвало да се установи дали може да се счита, че оспореният акт, формално насочен към френската държава, засяга пряко и лично интересите на всеки от тримата жалбоподатели.

50      Комисията подчертава, че с оглед на определянето на условията за допустимост на жалби за отмяна, подавани от физически и юридически лица, е необходимо да се направи разграничение между актовете с общо действие и тези с индивидуално действие. В случая решението представлявало акт с общо действие, тъй като се отнасяло до схема за помощи, приложима спрямо неопределен и неопределяем брой предприятия, в зависимост единствено от принадлежността им към твърде широката категория предприятия, произвеждащи качествени ликьорни вина.

51      Относно Salvat Комисията поддържа, че решението не го засяга лично. Действително, тъй като решението имало общо действие, за да прояви индивидуално действие спрямо жалбоподателя, трябвало последният да може да се позове на лични качества или на специфични обстоятелства, които да го индивидуализират по отношение на всяко друго лице. Настоящият случай обаче не бил такъв. Решението имало въздействие върху положението на всяко предприятие, което можело да се ползва от премията за „замразяване“. Решението не засягало специфични права на определени предприятия, различни от тези на останалите предприятия — бенефициери на помощите.

52      Това становище се потвърждава от различни решения на Съда и на Първоинстанционния съд и не се опровергава от Решение на Съда от 19 октомври 2000 г. по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия (С‑15/98 и С‑105/99, Recueil, стр. I‑8855, наричано по-нататък „Решение по дело Sardegna Lines“) и от Решение от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия (С‑298/00 Р, Recueil, стр. I‑4087, наричано по-нататък „Решение по дело Alzetta“).

53      Оспорените разпоредби на решението нямали и пряко отношение към Salvat. Единствената разпоредба, която може да засегне пряко жалбоподателите, и по-конкретно Salvat, била член 2, който задължава Френската република да възстанови несъвместимите помощи, посочени в член 1. Никой от жалбоподателите обаче не оспорвал член 2 от решението.

54      В заключение Комисията посочва, че Salvat не притежавало специфични за него качества и не се намирало във фактическо положение, които да го индивидуализират по отношение на всеки друг настоящ или потенциален бенефициер по схема за помощи, прилагана от Френската република. Следователно същото не отговаряло на условията за сезиране на Първоинстанционния съд, предвидени в член 230, четвърта алинея ЕО.

55      Що се отнася до CIVDN, жалбата му била във всички случаи недопустима, предвид очевидната липса на личен интерес от негова страна. Комисията твърди, че според постоянната съдебна практика оспорването от страна на сдружение на предприятия, което не е адресат на атакувания акт, било допустимо, когато същото имало личен правен интерес, по-конкретно когато с оспорения акт се засягало положението му на преговарящ или когато сдружението замествало един или повече от своите членове, доколкото те самите притежавали процесуална легитимация. От една страна обаче CIVDN не излагал лични съображения, различни от тези на неговите членове. По-специално било несъмнено, че комитетът не участвал по никакъв начин в административното производство. От друга страна, неговите членове, като например Salvat, не притежавали процесуална легитимация, поради което по същите съображения CIVDN не бил процесуално легитимиран да ги замести.

56      Относно CNIV Комисията напомня, че същият обединява междупрофесионални организации, които са частноправни лозарски организации, признати от държавата. Според Комисията доводите, развити в подкрепа на недопустимостта на жалбата, се прилагат mutatis mutandis и a fortiori спрямо CNIV. Действително сред членовете на последния нямало бенефициери на помощи, предоставени въз основа на решението, които да могат индивидуално да подават жалба за отмяна.

57      От своя страна жалбоподателите поддържат, че са засегнати пряко и лично от оспореното решение.

58      Salvat твърди, че бил засегнат пряко, тъй като отправеното в член 2 от решението разпореждане за възстановяване към Френската република засяга правното му положение. Действително според него, тъй като нямала право на преценка, френската държава следвало да получи възстановяване на индивидуалната помощ от предприятието, на което тя е предоставена. Въпреки това, макар да е вярно, че наличието в решението на посоченото разпореждане към Френската република поражда пряка връзка между правното положение на Salvat и решението, то тази констатация не предполагала задължение за Salvat да оспори член 2 от решението, за да бъде допустима неговата жалба. Действително, съдържащото се в решението разпореждане имало за единствен адресат въпросната държава-членка. Salvat добавя, че неговото правно положение впрочем се засяга преди всичко от квалификацията на разглежданите мерки като помощи и ако член 1, параграф 1 от решението бъде отменен, не би продължавало да е налице никакво задължение за възстановяване на основание член 2.

59      Salvat твърди още, че е засегнат лично от решението, в качеството си на предприятие — действителен бенефициер на индивидуална помощ, предоставена в рамките на схема за помощи, чието възстановяване е разпоредено. Положението му било идентично с това на Sardegna Lines, чиято жалба била приета за допустима от Съда (Решение по дело Sardegna Lines, точка 55 по-горе). Според Salvat в решенията, на които се позовава Комисията в подкрепа на становището си, установената от Съда недопустимост произтичала от специфични за тези дела фактически обстоятелства, при които разглежданото решение не съдържало разпореждане за възстановяване на вече предоставени помощи. Salvat поддържа, че направеното от Комисията разграничение между жалбите за отмяна относно индивидуални помощи, които били допустими, и жалбите относно схеми за помощи, които били недопустими, е напълно изкуствено и не намира опора в съдебната практика, на която се позовавала Комисията.

60      CIVDN твърди, че има личен правен интерес. Доказателството за личния правен интерес на организация не било обусловено, нито ограничено от качеството на преговарящ. Оспореното решение се отнасяло пряко до междупрофесионалните дейности, осъществени от CIVDN и финансирани чрез въведените от него вноски, и го възпрепятствало да упражнява правомощията си.

61      CIVDN поддържа също, че имал правен интерес да защитава колективния интерес на членовете си, които са засегнати пряко и лично от решението. Впрочем същите били самостоятелно процесуално легитимирани да предявят жалба за отмяна на решението в качеството си на действителни бенефициери на помощите, чието възстановяване е разпоредено от Комисията.

62      CNIV, сдружение с нестопанска цел, учредено въз основа на закон от 1 юли 1901 г., твърди, че имал очевиден правен интерес в качеството си на представител на междупрофесионалните организации в лозаро-винарския сектор и на защитник на колективния им интерес. Той напомня, че съгласно своя устав имал за цел именно „да осигури процесуалното представителство на междупрофесионалните организации относно вината с наименование за произход“.

 Съображения на Първоинстанционния съд

63      Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО всяко физическо или юридическо лице може да обжалва решенията, които са адресирани до него, или решение, което въпреки формата си на регламент или решение, адресирано до друго лице, го засяга пряко и лично.

64      В съответствие с постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стр. 197, Решение от 2 април 1998 г. по дело Greenpeace Council и др./Комисия, С‑321/95 Р, Recueil, стр. I‑1651, точки 7 и 28 и Решение по дело Sardegna Lines, точка 52 по-горе, точка 32).

65      В настоящия случай е безспорно, че решението има за адресат Френската република, а не жалбоподателите. Следователно е необходимо да се провери дали оспореният акт засяга пряко и лично всеки един от тях.

66      Първоинстанционният съд счита за уместно да провери първо дали Salvat е засегнато пряко и лично от член 1, параграф 1 от решението.

67      Съдът е постановил, че предприятие по принцип може да оспорва решение на Комисията, с което се забранява схема за помощи в даден сектор, само ако е засегнато от решението поради принадлежността си към въпросния сектор и качеството си на потенциален бенефициер по тази схема за помощи. Действително по отношение на предприятието жалбоподател такова решение представлява мярка от общ характер, която се прилага в обективно определени случаи и поражда правни последици спрямо категория лица, предвидени общо и абстрактно (вж. Решение по дело Alzetta, точка 52 по-горе, точки 36 и 37 и цитираната съдебна практика).

68      Необходимо е да се отбележи, че решението не индивидуализира предприятието или предприятията, които са бенефициери на разглежданата помощ. Член 1, параграф 1 от него обявява за несъвместима с общия пазар държавната помощ, приведена в изпълнение от Френската република под формата на премия за „замразяване“, „отпусната на френските производители на грозде, ангажиращи се да не претендират за контролираното наименование за произход (КНП) „Ривсалт“ или „Гран Русийон“ от реколта 1995 г. до реколта 2000 г. включително“. От съображения 9—11 от решението произтича, че премията за „замразяване“ от 5 000 FRF на хектар годишно е отпусната „за всеки парцел, който, използван за производството на „Ривсалт“ и „Гран Русийон“ през 1995 г., би могъл да бъде използван за производството на трапезни или регионални вина от реколтите между 1996 и 2000 г. включително“. Следователно решението се прилага в обективно определени случаи и поражда правни последици спрямо категория лица, предвидени общо и абстрактно по смисъла на цитираната съдебна практика.

69      Следва обаче да се напомни, че в точки 34 и 35 от Решение по дело Sardegna Lines, точка 52 по-горе, Съдът се е произнесъл, че предприятието Sardegna Lines е лично засегнато от посоченото решение и жалбата му срещу него е допустима, тъй като решението го засяга не само като предприятие в сектора на корабоплаването в Sardaigne, потенциален бенефициер по схемата за помощи на собствениците на кораби в Sardaigne, но и като действителен бенефициер на индивидуална помощ, която е предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията (вж. в този смисъл и Решение по дело Alzetta, точка 52 по-горе, точки 38 и 39).

70      При това положение е необходимо да се провери дали Salvat има качеството на действителен бенефициер на индивидуална помощ, предоставена в рамките на схемата за помощи в разглеждания сектор, възстановяването на които е разпоредено от Комисията.

71      Salvat прилага към жалбата си рекапитулация на преводите „Премия за „замразяване“ — План Ривсалт“, заверена от счетоводителя на CIVDN, от която е видно, че се е ползвало от общата сума от 91 041,50 FRF като премия за „замразяване“. От този документ е видно, че отпуснатите суми се различават според предприятията и следователно са индивидуализирани в зависимост от специфичните характеристики на всяко от тях. Следователно Salvat е действителен бенефициер на индивидуална помощ, предоставена в рамките на схемата за помощи в разглеждания сектор.

72      Освен това от член 2 от решението следва, че Комисията е разпоредила възстановяването на разглежданата помощ.

73      Ето защо Salvat е засегнато лично от член 1, параграф 1 от решението.

74      Този извод не се опровергава от съдебната практика, на която се позовава Комисията в подкрепа на своето становище. Анализът на тази съдебна практика действително изяснява разликата във фактическата обстановка по въпросните дела и тази в настоящия случай именно поради липсата, в по-голямата част от тях, на искане за възстановяване на помощта.

75      Относно прякото засягане на Salvat, доколкото член 2 от решението задължава Френската република да предприеме необходимите мерки за възстановяване на несъвместимите с общия пазар помощи, посочени по-конкретно в член 1, параграф 1, и щом Salvat се е ползвало от тях и е длъжно да ги възстанови, същото следва да се счита за пряко засегнато от тези разпоредби (вж. в този смисъл Решение по дело Sardegna Lines, точка 52 по-горе, точка 36).

76      Действително двата изведени от съдебната практика критерия за пряко засягане са, на първо място, обстоятелството, че разглежданият акт трябва да има преки последици върху правното положение на лицето, и на второ място — обстоятелството, че посоченият акт изобщо не трябва да оставя право на преценка на адресатите си, на които е възложено прилагането му. Впрочем безспорно е, че в настоящия случай тези два критерия са изпълнени.

77      Изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че жалбоподателите не са оспорили разпоредбата на решението, с която се разпорежда на френската държава да възстанови разглежданата помощ, не променя този извод. Прякото засягане на жалбоподателя е обусловено от съвкупното изпълнение на посочените критерии, а обстоятелството дали същият оспорва или не разпореждането за възстановяване, дадено на френската държава, е без значение в това отношение.

78      Необходимо е да се добави, че решението обвързва член 2 с член 1, параграфи 1 и 2 по такъв начин, че не е възможно те да бъдат разглеждани отделно. Исканата от жалбоподателя отмяна на член 1, параграф 1 би довела до заличаване на разпореждането за възстановяване.

79      При това положение следва да се приеме, че жалбата на Salvat срещу член 1, параграф 1 от решението е допустима, без да е необходимо да се проверява дали останалите жалбоподатели са засегнати пряко и лично.

80      Въз основа на изложените съображения следва да се постанови, че в частта срещу член 1, параграф 3 от решението, жалбата е недопустима, а в частта срещу член 1, параграф 1 от решението съответно е допустима.

 По съществото на спора

81      Жалбоподателите изтъкват две правни основания в подкрепа на жалбата си за отмяна на член 1, параграф 1 от решението. Първото е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, а второто — от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

 Доводи на страните

82      Жалбоподателите поддържат, че преценката на Комисията въз основа на член 87 ЕО относно естеството на междупрофесионалните вноски за финансиране на премията за „замразяване“ и дейностите за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на някои КНП не била достатъчно мотивирана. Следователно Комисията нарушила задължението си за мотивиране, предвидено в член 253 ЕО, което следвало да се спазва с особена стриктност в областта на държавните помощи.

83      Съображение 74 от решението излагало накратко елементите, които характеризират съществуването на държавна помощ. Тези непълни съображения не давали възможност да се разберат мотивите, довели Комисията до становището, че в случая са изпълнени наложените от практиката на Съда критерии относно държавните помощи. Решението дори не възпроизвеждало същността на правните норми, утвърдени от практиката на Съда.

84      Според жалбоподателите Комисията трябвало да индивидуализира всяка от мерките, счетени за помощ, и да мотивира причината, поради която смята за изпълнено всяко от четирите условия за прилагането на член 87 ЕО. В решението Комисията обаче дори не се опитала да направи разграничение между различните разглеждани мерки при преценката въз основа на член 87, параграф 1 ЕО.

85      Жалбоподателите твърдят, впрочем, че мотивите на решението относно съществуването на селективно предимство дори се основавали на очевидно разместване на тежестта на доказване, тъй като за Комисията явно било достатъчно да приеме, че „не е установено, че бенефициерите на помощите винаги са задължените по таксите в дадения случай“.

86      Комисията напомня съдебната практика, относима към задължението за мотивиране, и по-конкретно обстоятелството, че е достатъчно да се изложат фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението, и че решение, което следва установената постоянна практика по приемане на решения, можело да бъде мотивирано кратко.

87      Според Комисията от съответните части на решението следвало, че същото било надлежно мотивирано. Тя цитира в това отношение съображения 38—40, съображение 74 — заедно с бележката под линия, към която препраща същото — и съображение 121 от решението.

88      Комисията счита, че не е трябвало да анализира по-подробно причините, поради които не са изпълнени критериите на цитираната съдебна практика. Действително, според нея, от спорната схема за помощи следвало ясно, че от една страна, държавата посредством CIVDN притежавала правомощието да разполага свободно с разглежданите средства, и от друга страна, че финансирането на посочените в член 1 от решението мерки не се поемало само от членовете на разглежданата професионална организация, а явно било елемент от държавна политика.

89      Освен това Комисията поддържа, че твърдението в жалбата за непълнота на мотивите се отнасяло само до междупрофесионалните вноски. Комисията изтъква обаче, че изобщо не е приемала решение в това отношение, тъй като характеризирането на междупрофесионалните вноски като държавна помощ не било предмет на разпоредителната част на решението.

90      Във всички случаи и при условията на евентуалност Комисията счита, че това правно основание било недопустимо, тъй като жалбоподателите не са изяснили в какво отношение съвкупността от мотивите на решението относно съществуването на държавна помощ, формулирани съответно в съображения 71—82 от решението, са непълни от гледна точка на изискванията на член 253 ЕО.

 Съображения на Първоинстанционния съд

91      Съгласно постоянната съдебна практика въпросът дали мотивите на решението отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста, както и на съвкупността от правни нормите, уреждащи съответната материя. Въпреки че Комисията не е длъжна в мотивите на решението да отговори на всички фактически и правни въпроси, поставени от заинтересованите страни в административното производство, тя трябва все пак да вземе предвид всички относими към дадения случай обстоятелства и данни, за да позволи на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност и да запознае както държавите-членки, така и заинтересованите граждани, с условията, при които е приложила Договора (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 25 юни 1998 г. по дело British Airways и др. и British Midland Airways/Комисия, Т‑371/94 и Т‑394/94, Recueil, стр. I‑2405, точка 94 и цитираната съдебна практика).

92      За целите на проверката на изискването за мотивиране в настоящия случай е необходимо да се уточни, че процедурата за контрол върху държавните помощи е процедура, която се започва спрямо държавата-членка, отговаряща за предоставянето на помощта, и че заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, сред които е бенефициерът на помощта, не могат да претендират за участие в обсъждане с Комисията при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на въпросната държава-членка (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, Т‑198/01, Recueil, стр. ІI‑2717, точка 61 и цитираната съдебна практика).

93      Предвид изложеното по-горе следва да се прецени дали мотивирането на решението отговаря на изискванията на член 253 ЕО.

94      В решението Комисията започва преценката си (точка 1), като цитира разпоредбите на член 87, параграф 1 ЕО (съображение 71). След това тя разглежда (точка V 1.1, съображения 73—76) „наличие[то] на селективно предимство, финансирано с държавни ресурси“. Тези съображения са формулирани, както следва:

„(73) За помощи се считат интервенциите, които могат, под каквато и да е форма, да облагодетелствуват директно или индиректно предприятия, или които следва да се считат за икономическо предимство, което предприятието бенефициер не би получило при нормални условия на пазара.

(74) Що се отнася до естеството на вноските в случая, Комисията отбелязва, че същите са се нуждаели от приемане на акт на публичната власт, за да постигнат цялостния си ефект, и че така произведените ресурси са послужили за инструмент за осъществяването на политика, подкрепяна от държавата. Освен това, не е установено, че бенефициерите на помощите винаги са задължените по таксите в дадения случай. По тези причини те не отговарят на критериите, предложени от Съда в неговата юриспруденция, за да се избегне въздействието по силата на член 87, параграф 1 от Договора. Поради този факт Комисията счита, че в случая се касае за парафискални такси, тоест за публични ресурси.

(75) Освен това, съгласно юриспруденцията на Съда, за помощи се считат интервенциите, които олекотяват, под различни форми, тежестите, които обременяват нормално бюджета на едно предприятие, и които по този начин, без да бъдат субсидии в стриктния смисъл на думата, са от същото естество и имат идентичен ефект.

(76) Що се отнася до съществуването, и дори до естеството на помощта, същата следва да се установи на нивото на потенциалните бенефициери на плана Ривсалт, както и на междупрофесионалните вноски за насърчаване и експлоатация на някои КНП и на тяхното финансиране. В случая предоставената подкрепа е облагодетелствувала някои предприятия в този смисъл, че помощта е била предоставена само на производителите на вина с КНП от някои определени райони“.

95      Съображение 74 от решението препраща към бележка под линия 12, в която е посочено Решение на Съда от 15 юли 2004 г. по дело Pearle и др. (С‑345/02, Recueil, стр. I‑7139), а съображение 75 от решението препраща от своя страна в бележка под линия 13 към Решение на Съда от 22 май 2003 г. по дело Freskot (С‑355/00, Recueil, стр. I‑5263).

96      След това под заглавието „Въздействие върху обмена“ (точка V 1.2) в решението са изложени пет съображения (77—81) относно критерия за въздействие върху обмена.

97      Накрая, под заглавието „Заключения относно характера на „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора“ (точка V 1.3), в съображение 82 от решението е изложено следното:

„Комисията счита, в светлината на горните пояснения, че мерките в полза на предприятия, производители на вина с КНП, работещи в някои определени райони, представляват предимство, финансирано от публични ресурси, което им е предоставено и от което не могат да се възползуват други оператори, което компрометира или съществува опасност да компрометира конкуренцията чрез облагодетелствуване на известни предприятия и известни производства, от момента, в който е в състояние да повлияе на търговията между държави-членки. Мярката следователно представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора“.

98      На първо място следва да се установи, че по отношение на естеството на междупрофесионалните вноски, с които се финансира по-конкретно премията за „замразяване“, съображение 74 от решението съдържа ясни мотиви. Разглежданите вноски „са се нуждаели от приемане на акт на публичната власт, за да постигнат цялостния си ефект“ и „така произведените ресурси са послужили за инструмент за осъществяването на политика, подкрепяна от държавата“. Става въпрос за „парафискални такси, тоест за публични ресурси“. Освен това относно естеството на вноските съображение 29 от решението излага доводите, изтъкнати от Комисията в рамките на започването на процедурата за проверка, и внася уточнения в това отношение.

99      На второ място, макар да е вярно, че решението не посочва критериите, изведени от Съда в неговата практика, за преодоляване на забраната, закрепена в член 87, параграф 1 ЕО, в него се цитира тази разпоредба (съображение 71), както и съдебната практика, установяваща интервенциите, които могат да се считат за помощи (съображения 73 и 75), и се излагат основанията, поради които този член и тази съдебна практика намират приложение в случая (съображения 74 и 76—82). Комисията трябва да посочи основанията, поради които разглежданите мерки попадат в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, а не обратното. Обстоятелството, че тя се ограничава до препращането към Решение по дело Pearle и др., точка 95 по-горе, и не навлиза подробно в доказването на противното, не може да се счита за липса на мотиви.

100    На трето място, относно твърдяното изискване за самостоятелно мотивиране на всяка от разглежданите мерки, от Решение на Първоинстанционния съд от 18 януари 2005 г. по дело Confédération nationale du Crédit mutuel/Комисия (Т‑93/02, Recueil, стр. II‑143) не може да се изведе заключението, че всяка мярка, за която Комисията счита, че представлява помощ, трябва да бъде мотивирана самостоятелно по всяко от четирите условия за прилагане на член 87 ЕО.

101    Действително по това дело Първоинстанционният съд изхожда от извода, че в разпоредителната част на оспореното решение помощта не е охарактеризирана в достатъчна степен, за да даде възможност на заинтересованите страни и на Първоинстанционния съд да се запознаят с мярката или мерките, считан(и) в дадения случай за помощ (точка 73). В точка 122 от решението Първоинстанционният съд добавя, че оспореното решение не е достатъчно мотивирано, що се отнася до идентифицирането на мерките, квалифицирани като помощ.

102    Настоящият случай обаче не такъв; тъкмо напротив. Разпоредителната част на решението квалифицира като държавна помощ премията за „замразяване“, плана за конверсия и дейностите за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация, като посвещава по един параграф на всяка мярка. Следователно заинтересованите страни и Първоинстанционният съд могат без затруднение да се запознаят с мерките, счетени в случая за помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Освен това Първоинстанционният съд напомня, че жалбата е допустима само в частта си относно исканата отмяна на член 1, параграф 1 от решението, поради което проверката трябва да се ограничи до мотивирането на премията за „замразяване“.

103    Впрочем в настоящия случай, обратно на решението, което е предмет на разглеждане в Решение по дело Confédération nationale du Crédit mutuel/Комисия, точка 100 по-горе, мотивите на решението най-често провеждат разграничение между трите разглеждани мерки. Така в точка II, озаглавена „Описание“, решението описва последователно схемата на премията за „замразяване“ (точка II 1.1), тази на помощта за конверсия (точка II 1.2) и междупрофесионалните вноски за рекламни кампании (точка II 2). По-нататък, в изложението, посветено на изтъкнатите от Комисията доводи при започването на процедурата за проверка, решението отново разграничава премията за „замразяване“ (съображения 30—32), разходи за конверсия (съображения 33—37) и помощите за рекламни кампании (съображения 38 и 39). По същия начин в точка IV, посветена на представеното от Френската република становище, отново се прави същото разграничение, по-конкретно премия за „замразяване“ (точка IV 1.1), помощ за конверсия (точка IV 1.2) и дейности за насърчаване (рекламни кампании) (точка IV 2). Накрая, при анализа на съвместимостта на помощите (точка V 2) решението за пореден път разграничава трите мерки, предвид това, че съображения 95—106 са посветени на премията за „замразяване“, съображения 107—118 — на помощта за конверсия, и съображения 119—123 — на помощите за рекламни кампании.

104    Несъмнено е вярно, че при проверката на условията, наложени от член 87, параграф 1 ЕО, в заглавия „Наличие на селективно предимство, финансирано с държавни ресурси“ и „Въздействие върху обмена“, решението не разграничава трите мерки. Проверката се прилага недвусмислено спрямо трите разглеждани мерки. Тя обаче дава възможност на заинтересованите страни да се запознаят с прилагането на договора от страна на Комисията, а на Първоинстанционния съд — да упражни съдебен контрол. Обратно на дело Le Levant (Решение на Първоинстанционния съд от 22 февруари 2006 г. по дело Le Levant 001 и др./Комисия, Т‑34/02, Recueil, стр. II‑267, точки 109—132), на което се позовават жалбоподателите, решението проверява по какъв начин в настоящия случай са изпълнени условията на член 87, параграф 1 ЕО за установяване на несъвместимостта на помощите с общия пазар. Обстоятелството, че го прави общо, не може да се счита само по себе си за противоречащо на задължението за мотивиране, още повече че разглежданите мерки се вписват в един и същ план на действие.

105    От това следва, че първото правно основание трябва да бъде отхвърлено, без да е необходимо да се разглеждат доводите, развити при условията на евентуалност от Комисията в нейната дуплика.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО

106    В първата част на това правно основание жалбоподателите изтъкват отсъствието на критерия за държавни ресурси, а във втората — липсата на отговорност на държавата за междупрофесионалните вноски. Тъй като обаче в писмените си изявления страните често смесват двете части на това правно основание, последните следва да бъдат разгледани заедно.

 Доводи на страните

107    Жалбоподателите напомнят, че съгласно постоянната съдебна практика, за да могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи, разглежданите мерки трябва да отговарят на четири условия. В настоящия случай обаче едното от тях не било налице, а именно условието, според което мерките трябва да произхождат от държавата, тоест да бъдат финансирани с държавни ресурси и държавата да отговаря за тях.

108    Жалбоподателите се позовават на практиката на Съда, според която мярка, на която публичната власт е придала задължителен характер, но е финансирана от частни предприятия, без в нито един момент публичната власт да разполага с правомощието да се разпорежда със съответните суми, изобщо не поражда пряко или непряко прехвърляне на държавни ресурси (Решение на Съда от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra, С‑379/98, Recueil, стр. I‑2099, точка 59).

109    Според жалбоподателите от съдебната практика следвало, че определящият критерий се състоял в правомощието за разпореждане в достатъчен обем със средствата, послужили за финансирането на мярката. В решението обаче Комисията стигала до заключението, че вноските представляват държавни ресурси единствено въз основа на обстоятелството, че за да произведат правното си действие, същите предпоставяли приемането на акт от публичната власт. Следователно Комисията не осъществила предвидения в съдебната практика анализ.

110    Жалбоподателите изтъкват, че в областта на междупрофесионалните вноски намесата на държавата въз основа на инициатива на частни лица, членове на професионални организации, се свеждала до одобряването на вноските, с цел да им се придаде задължителен характер спрямо всички членове на междупрофесионалната организация. Публичната власт упражнявала контрол само a posteriori, изключително за финансова редовност, и в нито един момент не извършвала контрол върху средствата. CIVDN се ползвал от пълна самостоятелност както по отношение на финансирането и провеждането на дейностите за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на някои вина с КНП, така и спрямо премията за „замразяване“.

111    Строго организационният подход по отношение на функционирането на CIVDN не вземал предвид действителното функциониране на този комитет. Във всеки случай трябвало да се даде предпочитание на проверката, основана на функционалния подход.

112    Според жалбоподателите неотдавнашните постановления на френския министър на икономиката от 31 март 2006 г. относно условията за прилагане на държавния икономически и финансов контрол спрямо земеделските междупрофесионални организации потвърждавали отсъствието на всякаква възможност за държавата да разполага със средствата, събрани от междупрофесионалните организации посредством междупрофесионалните вноски.

113    Жалбоподателите подчертават, че Комисията допуска явна грешка, като поддържа, че премията за „замразяване“ е финансирана главно посредством парафискална такса в размер на 50 FRF на хектолитър, произведен в региона на Пиренеите. Напротив, както се потвърждавало от Решение 96‑1 на CIVDN, за финансирането на плана за „замразяване“ се въвеждала специфична професионална вноска. Разглежданата парафискална такса била с второстепенно значение сред ресурсите на CIVDN, тъй като била предназначена за функционирането на неговите служби.

114    Що се отнася до отговорността на държавата за междупрофесионалните вноски, предназначени да финансират дейностите за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на някои КНП, жалбоподателите твърдят, че за частно лице, каквото е междупрофесионална организация, определящият критерий се отнасял до въпроса дали разглежданата организация може да предприеме съответната мярка, без да взема предвид изискванията на публичните власти. Безспорно било обаче, че тези дейности, за разлика от разглежданите в рамките на плана Ривсалт, изобщо не попадат в обхвата на държавната политика. Напротив, според тях ставало въпрос за мерки, предприети изключително в подкрепа на цел, която била определена предварително от професионалната общност. Следователно като достигнала до извода, че тези дейности могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи по член 1, параграф 3 от решението, Комисията допуснала грешка при прилагането на правото, както и очевидно нарушение на член 87, параграф 1 ЕО.

115    Комисията счита, че и най-общото разглеждане на Закон № 200 от 2 април 1943 г. за учредяването на CIVDN, изменен с Декрет № 55‑1064 от 20 октомври 1956 г., било достатъчно, за да докаже, че спорните мерки могат да бъдат последица само от акт, отговорност за който носи държавата, и че тези мерки се финансират с държавни ресурси. Според нея от закона следвало, че CIVDN обхваща равен брой производители и държавни органи (член 2) и че изпълнителният му съвет включва широк кръг от представители на държавата (член 4). Освен това Комисията цитира член 7 от посочения закон, според който предложенията на CIVDN или на изпълнителния му съвет придобиват задължителна сила спрямо всички членове на съответните професии след получаване, според случая, на одобрение от министъра на земеделието или от правителствения комисар. Комисията се позовава също на член 14 от закона, който предвижда, че бюджетът подлежи на одобрение от министъра на земеделието и от министъра на финансите и че разходите за управление на CIVDN или за осъществяване на целите му с оглед професионалния интерес се покриват или чрез такси, удържани върху продажбата на продукти, или чрез други средства. Накрая Комисията подчертава, че съгласно член 15 от същия закон финансовото управление на CIVDN подлежи на контрол от държавата. При тези условия Комисията смята, че очевидно става въпрос за държавни ресурси и за актове, за които държавата носи отговорност.

116    Това тълкуване относно водещата роля на държавата се подчертавало в голяма степен от Решение 04‑D‑35 на френския съвет за конкуренцията от 23 юли 2004 г. относно практиките, прилагани на пазара на качествените ликьорни вина с КНП „Ривсалт“.

117    Според Комисията въпреки че Решение 96‑1 на CIVDN от 5 юли 1996 г. наистина предвиждало, че приходът от междупрофесионалната вноска е предназначен изключително за изплащането на премията за „замразяване“ в полза на производителите, същият се оказал недостатъчен за тази цел. Ето защо Съветът на департамента предоставил допълнителна помощ от 2 000 000 FRF. Освен това на 20 декември 2000 г. пленарното събрание на CIVDN взело решение за сливането на сметката по премията за „замразяване“ и общата сметка на CIVDN, което разширило възможностите на тази организация да се разпорежда, под контрола на държавата, със събраните ресурси, независимо от произхода им.

118    Комисията напомня, че премията за „замразяване“ е финансирана основно чрез същинска парафискална такса в размер от 50 FRF на хектолитър, произведен в региона на Пиренеите. Следователно нямало никакво съмнение, че тази парафискална такса била наложена пряко от държавата и че не ставало въпрос за доброволни вноски от страна на сектора.

119    Комисията настоятелно подчертава обстоятелството, че вноските били разгледани в решението единствено за да се провери дали те представляват държавни ресурси, предназначени да финансират трите мерки, посочени в решението. При това самите вноски не били квалифицирани като държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО. Ето защо Комисията поддържа, че така изложеното в жалбата второ правно основание било недопустимо и лишено от предмет, тъй като Комисията никога не е проверявала и не е трябвало да проверява дали вноските са били сами по себе си държавни помощи.

120    Комисията подчертава, че в нито един момент решението не оставя впечатление за наличие на посочената в съдебната практика задължителна връзка по предназначение между прихода от вноските и размера на предоставените помощи в рамките на разглежданите три мерки. Действително спорната схема за помощи определяла, независимо от прихода от вноските, размера на помощите, които се предоставяли впоследствие в зависимост единствено от личното положение на всеки от бенефициерите.

121    От обстоятелството, че жалбоподателите са потвърдили, че са се „ограничили до оспорването на твърдението за отговорността на държавата единствено по отношение на разглежданите междупрофесионални вноски по член [1, параграф 3] от разпоредителната част на решението“, Комисията заключава в дупликата, че жалбата не се отнася до трите мерки, посочени в член 1 от решението. Тя добавя обаче, че последващият текст на точка 86 от репликата би могъл да остави впечатлението, че жалбоподателите оспорват естеството на вноските като държавни ресурси, с оглед на предназначението им да финансират дейностите за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация. Същевременно според Комисията в последната точка на репликата жалбоподателите изпадат в същото противоречие, като стигат до извода, че тя неоснователно е приела, че вноските, с които са финансирани дейностите за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на някои КНП, могат да се квалифицират като държавни помощи. Като се основава на липсата на яснота и невъзможността си за защита, Комисията твърди, че правното основание трябва да бъде обявено за недопустимо. При условията на евентуалност тя поддържа, че същото не е основателно.

 Съображения на Първоинстанционния съд

122    Разглеждането на посоченото правно основание следва да започне с проверката на въпроса за неговата допустимост, оспорена от Комисията в дупликата.

–       По допустимостта на правното основание, изведено от нарушението на член 87, параграф 1 ЕО

123    Комисията поддържа в дупликата, че не разполагала с възможност да защити позицията си поради липсата на яснота в различните писмени изявления на жалбоподателите.

124    Въпреки че доводите на жалбоподателите в писмените им изявления могат в някои отношения да доведат до объркване, необходимо е да се отбележи, че съдържанието на правното основание следва ясно от жалбата. Действително жалбоподателите се позовават на грешка в правото и на нарушение на член 87, параграф 1 ЕО. Те обособяват две части на правното основание, първата от които е изведена от отсъствието на критерия за държавни ресурси спрямо вноските, а втората — от липсата на отговорност на държавата за междупрофесионалните вноски, предназначени да финансират дейностите за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на някои КНП. Освен това в краткото изложение на правните основания и основните доводи, направено в жалбата, може да се прочете следното:

„Молим Първоинстанционният съд да отмени решението […], по следните съображения:

[…]

–        решението нарушава член 87, параграф 1 ЕО, тъй като квалифицира професионалните вноски, предвидени в член 1, параграфи 1 и 3 от разпоредителната част, като държавни помощи.“

125    В така очертаните рамки разглежданото правно основание следва да бъде обявено за допустимо. Жалбоподателите не могат обаче да изменят впоследствие съдържанието и обхвата на правното основание и така да изведат ново правно основание за нарушение на правото на защита. В този смисъл член 48 от Процедурния правилник предвижда, че в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. При все това правно основание, което представлява допълнение към правно основание, изложено преди това пряко или имплицитно в жалбата, и което е в тясна връзка със същото, трябва да се обяви за допустимо (Решение на Първоинстанционния съд от 19 септември 2000 г. по дело Dürbeck/Комисия, T‑252/97, Recueil, стр. II‑3031, точка 39).

126    От една страна от жалбата следва, че жалбоподателите оспорват квалификацията като държавни помощи на професионалните вноски, по-конкретно тъй като последните нямат характер на държавни ресурси. Във връзка с това те твърдят, че държавата не може да разполага с разглежданите вноски. От друга страна, те се позовават на отсъствието на отговорност на държавата, като ясно го ограничават до междупрофесионалните вноски, предназначени да финансират дейностите за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на някои КНП. Жалбоподателите напомнят в това отношение в репликата, че „са се ограничили до оспорването на твърдението за отговорността на държавата единствено спрямо разглежданите междупрофесионални вноски по член [1, параграф 3] от разпоредителната част на решението.“

127    Комисията няма основание да претендира, че не е в състояние да се защитава по тези въпроси. Впрочем точки 59—77 от писмената защита и точки 52—60 и 67 от дупликата са потвърждение за обратното.

128    Ето защо правното основание, изведено от член 87, параграф 1 ЕО, е допустимо.

–       По основателността на правното основание, изведено от нарушението на член 87, параграф 1 ЕО

129    Според постоянната съдебна практика, за да могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи по член 87, параграф 1 ЕО, предимствата трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени посредством държавни ресурси, и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата (вж. Решение на Съда от 16 май 2002 г. по дело Франция/Комисия, известно като „Stardust“, С‑482/99, Recueil, стр. I‑4397, точка 24 и цитираната съдебна практика).

130    От практиката на Съда следва, че само предимствата, които са предоставени пряко или непряко посредством държавни ресурси, се считат за помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Действително установеното в тази разпоредба разграничение между „помощ, предоставена от държава“ и помощ, предоставена „чрез ресурси на държава“ не означава, че всички предимства, предоставяни от дадена държава, представляват помощи, независимо дали са финансирани чрез държавни ресурси, а цели единствено да включи в това понятие предимствата, които са предоставени пряко от държава, и тези, които са предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от тази държава (вж. Решение по дело PreussenElektra, точка 108 по-горе, точка 58 и цитираната съдебна практика).

131    В самото начало е необходимо да се подчертае, че доколкото съобразно с различните доводи, изтъкнати от жалбоподателите в жалбата и в репликата, както и в краткото изложение в жалбата, това правно основание е насочено към оспорване квалификацията на разглежданите вноски като държавни помощи, същото следва да бъде отхвърлено.

132    Действително решението не квалифицира в нито един момент тези вноски като държавни помощи (вж. също, от гледна точка на допустимостта на жалбата, точки 38 и 40 по-горе). Както е видно от неговата разпоредителна част, като държавни помощи са квалифицирани мерките, приведени в изпълнение под формата на премия за „замразяване“, план за конверсия и дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на някои КНП. В съображение 74 от решението разглежданите вноски са счетени от Комисията за парафискални такси, тоест за публични ресурси. Разглежданите вноски служат за финансирането на посочените мерки, въз основа на което в решението се заключава, че е изпълнен критерият за финансиране с публични ресурси.

133    В допълнение, ако писмените изявления на жалбоподателите трябва да се тълкуват в смисъл, че разглежданите мерки не представляват държавни помощи, тъй като не са финансирани с публични ресурси, и за някои от тях държавата не носи отговорност, отговорът няма да бъде различен.

134    Действително, що се отнася до втория елемент, от съдържанието на втората част на това правно основание и от уточненията, направени от жалбоподателите в репликата им, следва, че те оспорват само отговорността на държавата за междупрофесионалните вноски, предназначени да финансират дейности за насърчаване (рекламни кампании) и експлоатация на някои КНП.

135    Жалбоподателите обаче не са процесуално легитимирани да оспорват частта от разпоредителната част на решението относно тези дейности (вж. точки 34—48 по-горе), поради което доводите, изложени в тази част, не могат да бъдат приети.

136    Освен това жалбоподателите не оспорват отговорността на държавата за премията за „замразяване“. Следователно е достатъчно да се провери дали Комисията основателно е приела в решението, че премията за „замразяване“ представлява предимство, финансирано с държавни ресурси.

137    В подкрепа на противоположните си становища жалбоподателите и Комисията се позовават главно, всеки от своя страна, на по едно решение на Съда. Първите се основават на Решение по дело Pearle и др., точка 95 по-горе, за да обосноват по аналогия, че разглежданата мярка не е „финансирана със средства, оставени на разположение на националните власти“. Комисията от своя страна се позовава на Решението по дело Stardust, точка 129 по-горе, с твърдението, че ресурсите на CIVDN „попадат под контрола на държавата и следователно са на нейно разположение“, тъй като държавата „е напълно в състояние да направлява използването на [тези] ресурси, като упражнява доминиращото си влияние върху [предприятието]“.

138    В началото трябва да се посочи, че жалбоподателите оспорват обхвата, който Комисията придава на Решението по дело Stardust, точка 137 по-горе, тъй като анализът на Съда се вписвал по мнението им „в специфичната фактическа обстановка на конкретния случай, която се характеризирала с обстоятелството, че организациите, предоставили финансова подкрепа на Stardust, са публични предприятия“. Жалбоподателите напомнят, че CIVDN е частноправно юридическо лице.

139    От постоянната съдебна практика обаче следва, че не е необходимо да се прави разграничение между случаите, в които помощта е предоставена пряко от държавата, и тези, в които тя е предоставена посредством публична или частна организация, определена или учредена от държавата (Решение на Съда от 7 юни 1988 г. по дело Гърция/Комисия, 57/86, Recueil, стр. 2855, точка 12, Решение по дело PreussenElektra, точка 108 по-горе, точка 58, Решение на Съда от 20 ноември 2003 г. по дело GEMO, С‑126/01, Recueil, стр. І‑13769, точка 23). Както е видно от Решението по дело Stardust, точка 129 по-горе, и от Решението по дело Pearle и др., точка 95 по-горе, статутът на разглежданата организация или разглежданото предприятие не се смята за определящ елемент за прилагането на правилата на Договора относно държавните помощи. Самото обстоятелство, че става въпрос за публична организация, не води автоматично до прилагането на член 87 ЕО, както и обстоятелството, че мерките са предприети от частна организация, не изключва прилагането му.

140    Относно премията за „замразяване“ с Решение 96‑1 на CIVDN от 5 юли 1996 г. е въведена вноска с цел финансирането на тази премия. За да се провери дали Комисията основателно е квалифицирала вноската като публични ресурси, по-конкретно въз основа на съображението, че за да произведе правното си действие, тя предпоставя приемането на акт от публичната власт, следва да се разгледа ролята на държавата в този комитет.

141    Анализът на Закон № 200 от 2 април 1943 г. относно създаването на междупрофесионален комитет за качествени ликьорни вина и ликьорни вина с контролирано наименование, изменен с Декрет № 55‑1064 от 20 октомври 1956 г., потвърждава преобладаващата роля на държавата в този комитет.

142    Съгласно член 3, заменен с член 2 от Декрет 56-1064, CIVDN е съставен, от една страна, от четиринадесет представители на синдикати и професионални организации, които са най-представителни по отношение на производителите и кооперациите в областта на производството, съхранението и търговията с вино, и от друга страна, от четиринадесет представители на синдикати и професионални организации, които са най-представителни по отношение на търговците на едро. Членовете му се назначават за срок от три години с акт на държавния секретар по земеделието по предложение на заинтересованите синдикати и организации.

143    Определен брой представители на държавата могат да участват в разискванията, без да се включват в гласуването.

144    От член 4, понастоящем член 3 от Декрет 56-1064, следва, че чрез своя представител държавата заема алтернативно поста на председател или заместник-председател на изпълнителния съвет.

145    Директорът се назначава и отзовава с акт на държавния секретар по земеделието (член 5, понастоящем член 4 от Декрет 56‑1064).

146    Член 6 от Декрет 56-1064 гласи:

„На всички разисквания присъства правителствен комисар, назначен от министъра — държавен секретар по земеделието и продоволстването.

Ако предложенията, които са му отправени от [CIVDN] или от изпълнителния съвет на последния, са приети с мнозинство от две трети от присъстващите членове, комисарят може в съответствие с указанията, които е получил, да одобри незабавно предложените решения или да ги предложи за одобрение на министъра —държавен секретар по земеделието и продоволстването.“

147    Член 7 от Декрет 56-1064 гласи:

„Предложенията на [CIVDN] или на изпълнителния му съвет придобиват задължителна сила за всички членове на заинтересованите професионални организации от момента на получаване, в зависимост от случая, на одобрението на министъра — държавен секретар по земеделието и продоволстването или на правителствения комисар.

[…]

Те придобиват изпълнителна сила от момента на официалното им съобщаване на корпоративните професионални организации, от които е съставен [CIVDN].

Когато въпросът се отнася до националния интерес, министърът —държавен секретар по земеделието и продоволстването, приема, ако прецени за необходимо, от името на [CIVDN] решенията, които последният е отказал да приеме, след получаване на искане, нотифицирано от правителствения комисар.“

148    Съгласно член 8 от Декрет 56-1064 задачата на CIVDN е да предприеме, в съответствие с директивите на правителството, известен брой общи мерки, изброени в същия член, сред които фигурират мерките за организиране и контрол на винопроизводството спрямо определени вина.

149    По силата на член 10 от Декрет 56-1064 при нарушаване на решенията на CIVDN могат да бъдат наложени различни санкции, според случая, от префекта на департамента по местопребиваването на извършителя на нарушението или от министъра на земеделието по предложение на префекта, а именно глоби, отнемане на професионалната карта, частична или пълна конфискация на продукти в полза на държавата.

150    По отношение на общите мерки, посочени в член 8, член 11 овластява министъра на земеделието да замести изпълнителния съвет, за да му наложи решение, чието приемане същото е отказало, независимо от искането, което му е отправено и нотифицирано от правителствения комисар.

151    Член 14 предвижда, че бюджетът на CIVDN подлежи на одобрение от същия министър. В този член е добавено, че „разходите за управление на [CIVDN] или за осъществяване на целите му с оглед на професионалния интерес се покриват чрез такси, удържани при продажбата на продукти или чрез други средства. [CIVDN] може да събира тези такси само след получаване на разрешение за това [по силата на] акт на министъра — държавен секретар по земеделието и продоволстването, и на министъра — държавен секретар по националната икономика и финансите.“

152    Съгласно член 15 от Декрет 56-1064 финансовото управление подлежи на контрол от държавата и разполагаемите средства се влагат в държавното съкровище или в регионалната взаимоспомагателна каса за земеделски кредит към седалището на CIVDN.

153    Накрая, правилникът за вътрешния ред на CIVDN подлежи на одобрение от министъра на земеделието.

154    Следователно наред с участието на държавата в комитета и изпълнителния му съвет, одобрението на държавата се изисква за всички основни актове на CIVDN. В частност последният не може без съгласието на държавата нито да удържа вноски или такси, нито да разполага с приходите от тях. Държавата може дори да наложи на CIVDN собствените си решения.

155    Разпоредбите на този закон не подкрепят поддържаното от жалбоподателите становище за „чисто професионалното управление на CIVDN“ и за ограничаване на дейността на държавата до „правомощието за последващ контрол за редовност върху финансовото управление на CIVDN.“

156    Макар да е установено, както се твърди от жалбоподателите, че „на практика ролята на администрацията се ограничава до придаване на задължителна сила на решенията на професионалните организации“, това не променя обстоятелството, че от правна гледна точка правомощията на държавата отиват много по-далеч. В съображение 74 от решението основателно се приема, че в случая вноските „са се нуждаели от приемане на акт на публичната власт, за да постигнат цялостния си ефект“. Съобразно с решението по дело Stardust, точка 129 по-горе, държавата е напълно в състояние да направлява използването на тези ресурси, като упражнява доминиращото си влияние върху CIVDN, за да финансира при необходимост специфични предимства в полза на определени предприятия.

157    В това отношение е необходимо да се добави, че независимо от съдържанието си, постановленията на френския министър на икономиката от 31 март 2006 г., на които се позовават жалбоподателите, не потвърждават в настоящия случай липсата на всякаква възможност за държавата да разполага със средствата, събрани от междупрофесионалните организации. Всъщност тези постановления са последващи спрямо спорните факти и решението.

158    Освен това Решението по дело Pearle и др., точка 95 по-горе, на което се позовават жалбоподателите, не ги ползва по никакъв начин, доколкото не е относимо към настоящия случай.

159    Действително на първо място трябва да се посочи, че несъмнено средствата, използвани от CIVDN за отпускане на премията за „замразяване“, е трябвало да бъдат събирани първоначално от неговите членове посредством междупрофесионална вноска (вж. Решение 96‑1 от 5 юли 1996 г.). Приходът от вноската трябвало да бъде отделен в специален фонд, управляван от CIVDN и предназначен изключително за отпускане в полза на производителя на дължимата му премия за „замразяване“ (член 5 от посоченото решение).

160    Все пак от изявленията на жалбоподателя, посочени в съображения 43 и 44 от решението и отразени в представения като приложение към писмената защита на Комисията протокол от проведеното на 20 декември 2000 г. пленарно събрание на CIVDN, следва, че от една страна, през 1999 г. премията за „замразяване“ е заплащана благодарение на субсидия от 2 000 000 FRF от Съвета на департамент Източни Пиренеи, и от друга страна, премията за замразяване е финансирана със средства, които не произхождат единствено от събирането на предвидената вноска, а са удържани частично и от общия бюджет на CIVDN. Впрочем тези факти не са оспорени от жалбоподателите. Следователно са предоставени преки държавни субсидии, какъвто е случаят в Решение на Съда от 22 март 1977 г. по дело Steinike & Weinlig (78/76, Recueil, стр. 595), посочено в точка 38 от Решение по дело Pearle и др., точка 95 по-горе.

161    При това положение в настоящия случай не може да се потвърди, по подобие на Решението по дело Pearle и др., че направените от организацията разноски са компенсирани изцяло от сумите, удържани от предприятията, които са се ползвали от тези разноски, тъй като CIVDN не е целял създаването на предимство, представляващо допълнителна тежест за държавата или за тази организация (вж. в този смисъл Решение по дело Pearle и др., точка 95 по-горе, точка 36).

162    На второ място, както се подчертава в съображение 74 от решението, в настоящия случай, обратно на случая, разгледан в Решението по дело Pearle и др., точка 95 по-горе, не е установено, че бенефициерите на помощите винаги са лицата, които дължат таксите. Действително от Решение 96‑1 на CIVDN от 5 юли 1996 г. следва, че вноската е определена въз основа на количествата „Ривсалт“ и „Гран Русийон“, търгувани през 1995 г. (член 2), докато премията за „замразяване“ е възлизала на 5 000 FRF годишно на „замразен“ хектар (член 6). Следователно е било възможно някои предприятия внесат значителна сума, без изобщо да получат премия за „замразяване“.

163    На трето място, обратно на случая, разгледан в Решение по дело Pearle и др., точка 95 по-горе, от преписката не следва и че инициативата за организирането и прилагането на премията за „замразяване“ произхожда от определено частно сдружение, а не от CIVDN, който „послужил само като инструмент за събирането и насочването по предназначение на създадените ресурси“ (вж. в този смисъл Решение по дело Pearle и др., точка 95 по-горе, точка 37). Освен това е необходимо да се напомни, че жалбоподателите не оспорват отговорността на държавата за премията за „замразяване“.

164    Накрая, относно разбирането, че подобно на случая, разгледан в Решение по дело Pearle и др., точка 95 по-горе, ресурсите за премията за „замразяване“ били създадени „с чисто търговска цел“, която „по никакъв начин не се вписвала в рамките на определената от властите политика“ (Решение по дело Pearle и др., точка 95 по-горе, точка 37), самите жалбоподатели потвърждават обратното. Действително в точка 112 от репликата те изтъкват, че „не може да се оспорва сериозно, че въвеждането на вноските за финансирането на дейностите за насърчаване (рекламни кампании) […] изобщо не попада в обхвата на политика, подкрепяна от държавата, за разлика от мерките в това отношение, разглеждани в рамките на плана Ривсалт. Следователно жалбоподателите допускат, че премията за „замразяване“ се вписва в политика, подкрепяна от държавата.

165    Предвид изложеното Първоинстанционният съд счита, че Комисията основателно е приела, че премията за „замразяване“ е финансирана с държавни ресурси.

166    Поради това дори писмените изявления на страните да се тълкуват като твърдение, че разглежданите мерки не са финансирани с държавни ресурси, второто правно основание също следва да бъде отхвърлено.

167    Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена като частично недопустима, а в останалата част — като неоснователна.

 По съдебните разноски

168    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото и ответникът е направил искане за осъждането им, те трябва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от ответника.

169    Съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

3)      Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

Vilaras Dehousse Šváby

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 септември 2007 година.

Секретар       Председател

E. Coulon       M. Vilaras

* Език на производството: френски.