ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД
14 октомври 2011 година(*)
„Обезпечително производство — Държавни помощи — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Молба за спиране на изпълнението — Неспазване на изискванията за форма — Недопустимост“
По дело T‑489/11 R
„Русе индъстри“ АД, установено в Русе (България), за което се явяват адв Ал. Ангелов и адв Св. Панов, адвокати,
молител,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н C. Urraca Caviedes и г‑н Д. Стефанов, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за спиране на изпълнението на Решение C (2011) 4903, окончателен, на Комисията от 13 юли 2011 г., с което се обявява за несъвместима с вътрешния пазар помощта, предоставена от България на „Русе индъстри“ АД под формата на неизплатени задължения към държавата (държавна помощ C 12/2010 и N 389/2009), в частта, в която решението разпорежда тази помощ да се възстанови от молителя,
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
постанови настоящото
Определение
Производство и искания на страните
1 По жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 септември 2011 г. от жалбоподателя „Русе Индъстри“ АД, дружество по българското право, е образувано производство за отмяна на Решение C (2011) 4903, окончателен на Комисията от 13 юли 2011 г., с което се обявява за несъвместима с вътрешния пазар предоставената от България в полза на „Русе Индъстри“ АД помощ под формата на неизплатени задължения към държавата (държавна помощ C 12/2010 и N 389/2009), в частта, в която решението разпорежда на националните власти да възстановят тази помощ от жалбоподателя (наричано по-нататък „оспорваното решение“).
2 С отделен акт, подаден същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателят отправя молба за допускане на обезпечение, в която моли председателя на Общия съд да спре изпълнението на оспорваното решение.
3 В своето писмено становище, подадено в секретариата на Общия съд на 29 септември 2011 г., Европейската комисия иска председателят на Общия съд:
– да отхвърли молбата като недопустима или като неоснователна,
– да осъди молителя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
4 По силата на член 278 във връзка с член 279 ДФЕС, от една страна, и на член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга страна, Общият съд може, ако прецени, че обстоятелствата го налагат, да постанови спиране на изпълнението на оспорвания акт или да разпореди необходимите временни мерки. Въпреки това член 278 ДФЕС въвежда принципа на липса на суспензивен характер на жалбите поради презумпцията за законосъобразност на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Следователно по изключение Общият съд може да разпореди спиране на изпълнението на такъв акт или да въведе временни мерки (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 17 декември 2009 г. по дело Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия, T‑396/09 R, непубликувано в Сборника, точка 31 и цитираната съдебна практика).
5 Освен това член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че в молбите за спиране на изпълнението трябва да се посочи предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания (fumus boni juris), които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканата временна мярка.
6 Неспазването на Процедурния правилник представлява несъобразяване с абсолютна процесуална предпоставка, поради което съдията по обезпечителното производство следва да разгледа служебно in limine litis дали са спазени приложимите разпоредби на Правилника (Определение на председателя на Общия съд от 7 май 2002 г. по дело Aden и др./Съвет и Комисия, T‑306/01 R, Recueil, стр. II‑2387, точка 43, Определение на председателя на Общия съд от 2 август 2006 г. по дело BA.LA. Di Lanciotti Vittorio и др./Комисия, T‑163/06 R, непубликувано в Recueil, точка 35 и Определение на председателя на Общия съд от 25 април 2008 г. по дело Vakakis/Комисия, T‑41/08 R, непубликувано в Сборника, точка 41). С оглед на текста на направеното в настоящото обезпечително производство искане е необходимо да се разгледа дали то е съобразено с член 104, параграф 2 от Процедурния правилник и дали може следователно да се приеме за допустимо.
7 По-конкретно трябва да се установи дали в искането за налагане на обезпечение са изведени достатъчно точно обстоятелствата, които допускат да бъде разгледано условието, свързано с неотложността.
8 В това отношение трябва да се припомни, че посоченият в член 104, параграф 2 от Процедурния правилник неотложен характер на искането за допускане на обезпечение следва да се прецени спрямо необходимостта от произнасяне по временната мярка с оглед на това да се избегне причиняването на значителна и непоправима вреда за интересите на страната, която иска допускането на временни мерки. За да се спазят изискванията на тази разпоредба, не е достатъчно само твърдението, че изпълнението на акта, за който се иска спиране на изпълнението, е неизбежно, но страната трябва да докаже, че в края на основното производство неминуемо ще понесе такава вреда. За да се прецени дали вредата, за която се твърди, че има значителен и непоправим характер, оправдава по изключение да се спре изпълнението на оспорваното решение, съдията по обезпечителното производство трябва да разполага с конкретни указания, даващи възможност да се преценят точно последиците, които вероятно биха възникнали, ако поисканите мерки не са налице (Определение на председателя на Общия съд от 14 ноември 2008 г. по дело Stowarzyszenie Autorów ZAiKS/Комисия, T‑398/08 R, непубликувано в Сборника, точки 31 и 43). Поради това страната, която иска допускане на временни мерки, следва да представи доказателства в подкрепа на данните, които могат да създадат вярна обща картина за нейното финансово положение (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 7 май 2010 г. по дело Almamet/Комисия, T‑410/09 R, непубликувано в Сборника, точки 32, 57 и 61, потвърдено след обжалване с Определение на председателя на Съда от 16 декември 2010 г. по дело Almamet/Комисия, C‑373/10 P(R), непубликувано в Сборника, точка 24).
9 Освен това съгласно постоянната съдебна практика тази вярна обща картина на финансовото положение трябва да е изложена в текста на искането за допускане на обезпечение. Всъщност искането трябва само по себе си да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви своето становище, а на съдията по обезпечителното производство — да се произнесе по него, евентуално без да разполага с допълнителни данни, при което основните правни и фактически обстоятелства, на които то е основано, трябва да се извеждат последователно и разбираемо от самия текст на искането за допускане на обезпечение (Определение на председателя на Общия съд от 31 август 2010 г. по дело Babcock Noell/Европейско съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергетика, T‑299/10 R, непубликувано в Сборника, точка 17, вж. също Определение на председателя на Съда от 30 април 2010 г. по дело Ziegler/Комисия, C‑113/09 P(R), непубликувано в Сборника, точка 13).
10 В случая молителят посочва в искането за допускане на обезпечение съдържанието на оспорваното решение и незаконосъобразността, с която счита, че то е засегнато. Той припомня, че точният размер на твърдяната като подлежаща на възстановяване държавна помощ следва да се изчисли от Република България, като намира по същество, че с оглед на сумите, които вече е възстановил на българската държава, повече не е налице никаква значителна сума за възстановяване.
11 По-нататък, за да подчертае неотложността на поисканото спиране на изпълнението, молителят посочва, че:
„[…] също така е налице елемент на неотложност, тъй като с оглед на осъществените от наша страна плащания и на практика липсата на съществуващ дълг към момента (извън предстоящите за плащане вноски с ненастъпил падеж), а същевременно постановеното възстановяване на помощта и определените кратки срокове спрямо България може да нанесат трудно поправими вреди на дружеството. Следва да имате предвид, че държавата е отчела това обстоятелство, тъй като с посоченото писмо от 2 септември 2011 г. е поискано становище от Комисията по следните въпроси: 1. Следва ли от „Русе Индъстри“ да се изисква изплащане на допълнителни лихви в съответствие с Регламент (ЕО) № 794/2004 [на Комисията от 21 април 2004 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 140, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42)], при положение че просрочените вноски са напълно погасени преди постановяване на [оспорваното] решение […]? 2. В случай на положителен отговор по въпрос № 1 е предложен за одобрение от Комисията начин за изчисляване на дължимите лихви. 3. Отправено е и запитване дали заплатените наказателни лихви следва да бъдат приспаднати от подлежащата на възстановяване сума. Тоест, от изложеното е видно, че [оспорваното] неправилно и необосновано решение […] на практика не може да бъде изпълнено без тълкуване, което категорично показва, че същото е постановено в противоречие с Регламент (ЕО) № 659/1999 [на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41)] и ДФЕС. Оттук и обезпечителната нужда по настоящото дело е очевидна“.
12 В това отношение трябва да се приеме, че противопоставяйки се на възстановяването на претендираната държавна помощ молителят твърди, че в случай на незабавно изпълнение на оспорваното решение ще понесе само финансова вреда. Въпреки това той не представя никакво доказателство, от което да се установи, че тази вреда не би могла да се обезщети впоследствие, доколкото съгласно установената съдебна практика единствено възможността за образуване на производство за обезщетение на основание членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС е достатъчно указание за възстановимия поначало характер на подобна вреда. Такива доказателства биха били дори още по-необходими съгласно установената съдебна практика, поради това че няма да наложат да се взема предвид вероятността за успешен изход от подобно производство за обезщетение (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 14 декември 2001 г. по дело Комисия/Euroalliages и др., C‑404/01 P(R), Recueil. стр. I‑10367, точки 70—75 и Определение на председателя на Общия съд от 24 април 2009 г. по дело Nycomed Danmark/EMEA, T‑52/09 R, непубликувано в Сборника, точки 72 и 73).
13 Съща така молителят не е предоставил доказателства, от които да се установи, че незабавното изпълнение на оспорваното решение би поставило в опасност финансовата му жизнеспособност, преди да се стигне до изпълнение на решението, слагащо край на основното производство, или би довело до необратима и значима промяна за пазарните му дялове предвид големината на неговото предприятие. Освен това той не е предоставил ни най-малко конкретно указание за това какво е неговото финансово положение, от което съдията по обезпечителното производство да може да прецени тежестта на твърдяната финансова вреда, при положение че е трябвало да посочи тази тежест в самото искане за допускане на обезпечение (вж. точки 8 и 9 по-горе).
14 Най-сетне молителят не е посочил никакво доказателство, от което да може да се установи, че е бил възпрепятстван да оспори пред национален съд мерките за събиране на подлежащата на възстановяване сума и да направи пред него възражение за незаконосъбразност на оспорваното решение. Всъщност съгласно установената съдебна практика правото на Съюза допуска национален съд да разпореди спиране на изпълнението на искане за събиране на вземане в очакване на произнасянето по същество по висящо пред Общия съд дело или да отправи преюдициално запитване до Съда съгласно член 267 ДФЕС. Предвид тази съдебна практика молителят е трябвало да посочи по какъв начин вътрешноправните способи за защита, които българското право му предоставя за оспорване на незабавното възстановяване на претендираната помощ, не биха му позволили да избегне понасянето на тежка и непоправима вреда (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 3 декември 2002 г. по дело Neue Erba Lautex/Комисия, T‑181/02 R, Recueil, стр. II‑5081, точки 105—109 и цитираната съдебна практика).
15 Следователно молителят не е представил необходимите доказателства, които да позволят на съдията по обезпечителното производство да прецени неотложността от поисканото спиране на изпълнението.
16 Този извод не се поставя под съмнение и от изпратения междувременно на 5 октомври 2011 г. от молителя факс. Всъщност съгласно установената съдебна практика молбата за допускане на обезпечение не се счита за надлежно допълнена с оглед на поправянето на някои недостатъци в нея, ако това е направено с подадена от молителя последваща молба или евентуално с отговора му на становището на насрещната страна, поради това че предоставянето на подобна възможност за „догонване“ би била несъвместима не само с изискуемата в обезпечителното производство бързина, но също и преди всичко с духа на член 109 от Процедурния правилник, съгласно който при отхвърлянето на молба за временна мярка молителят може да подаде друга молба само „въз основа на нови факти“ (Определение на председателя на Общия съд по дело Almamet/Комисия, T‑410/09 R, посочено по-горе, точка 55, Определение на председателя Съда по дело Almamet/Комисия, C‑373/10 P(R), посочено по-горе, точка 21 и Определение на председателя на Съда по дело Ziegler/Комисия, C‑113/09 P(R), посочено по-горе, точка 14). Във факса обаче от 5 октомври 2011 г. молителят не се позовава на никакво обстоятелство относно своето финансово положение или на способите за защита по българското право, които не е успял да посочи при подаването на своята молба за допускане на обезпечение и които са от значение за разглеждането на дадения случай (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд по дело Almamet/Комисия, T‑410/09 R, точка 55 и цитираната съдебна практика).
17 Следователно настоящото искане за допускане на обезпечение следва да се отхвърли като недопустимо, тъй като съдържащото се в него изложение на мотивите не съответства на изискванията на член 104, параграф 2 от Процедурния правилник.
По изложените съображения
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
определи:
1) Отхвърля искането за допускане на обезпечение.
2) Не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 14 октомври 2011 година.