Дело T‑487/11
(Публикувани откъси)
Banco Privado Português, SA
и
Massa Insolvente do Banco Privado Português, SA
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Финансов сектор — Държавна гаранция, свързана с банков заем — Помощ, насочена към преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение — Съответствие със съобщенията на Комисията относно помощите във финансовия сектор в контекста на финансовата криза — Оправдани правни очаквания — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 12 декември 2014 г.
1. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Правен характер — Тълкуване въз основа на обективни фактори — Съдебен контрол — Обхват
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство чрез държавни ресурси, за което отговорност носи държавата — Предимства, които водят до загуби или риск от загуби за държавния бюджет — Гаранция, предоставена от държавата — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Граници
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява несъвместимост на дадена помощ с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ — Определяне на задълженията на държавата членка — Задължение за възстановяване — Обхват — Гаранция, предоставена от държавата — Връщане на икономическото предимство
(член 108, параграф 2, първа алинея ДФЕС; член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Изчисляване на подлежащата на възстановяване сума — Помощ, предоставена под формата на индивидуална гаранция — Определяне на елемента на помощ при липсата на пазарна цена на гаранцията — Изискване елементът на помощ да се изчисли по същия начин като еквивалента на помощта за заем при облекчени условия
(член 108, параграф 2, първа алинея ДФЕС; член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета; Известие 2008/C 155/02 на Комисията)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Евентуални оправдани правни очаквания на получателя — Защита — Условия и граници
(член 108, параграф 2, първа алинея ДФЕС)
8. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Обективно обосновано различно третиране — Критерии за преценка
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 46)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 50—52)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 60—62)
4. Дерогацията по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и следователно понятието „сериозни затруднения в икономиката на държава членка“ подлежат на стриктно тълкуване. При прилагането на тази разпоредба Комисията разполага с широко право на преценка, чието упражняване включва оценки от икономическо и социално естество, които трябва да бъдат извършвани в общностен контекст. При контрола за законосъобразното упражняване на това право съдът на Съюза не може да замести преценката на компетентния орган по този въпрос със своята собствена, а трябва само да провери дали преценката на този орган е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт.
Комисията не може да бъде упреквана, че е допуснала явна грешка в преценката или че е превишила широкото си право на преценка по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, така както то е очертано от съобщението, озаглавено „Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции“, и дори че незаконосъобразно се е отклонила от правилата, които сама си е наложила, при положение че точно е следвала правилата на посоченото съобщение, за да обяви разглежданата помощ за несъвместима с вътрешния пазар.
(вж. точки 83 и 91)
5. Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, целящ привеждането в действие на член 108, параграф 2, първа алинея ДФЕС, при отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от нейния получател, освен ако такова възстановяване противоречи на общ принцип на правото на Съюза. Премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логична последица от установяването на нейния неправомерен характер. Следователно държавата членка, адресат на решение, което я задължава да си възстанови неправомерни помощи, е длъжна да предприеме всички подходящи мерки, за да осигури изпълнението на посоченото решение. В това отношение съответната държава трябва да извърши ефективно събиране на дължимите суми.
Целта на това задължение за възстановяване е да се възстанови положението, съществувало на пазара преди предоставянето на помощта. По-конкретно възстановяването на несъвместими с вътрешния пазар помощи има за цел да се премахне нарушаването на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, от което получателят на тази помощ се е възползвал на пазара по отношение на своите конкуренти, и по този начин да се възстанови положението, съществувало преди предоставянето на посочената помощ.
В точка 15 и в точка 25, букви а) и в) от Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, чиито общи принципи са приложими съгласно точка 10 от Съобщението относно финансовите институции, не се определят нито предметът, нито материалният или времевият обхват на разпореждането за възстановяване, нито свързаните с него правила.
Въпреки това, ограничавайки възможността за разрешаване на помощи за оздравяване „като гаранции по заеми или заеми“ до тези, които са „временн[и] и подлежащ[и] на възстановяване“, точки 15 и 25 от Насоките за оздравяване и преструктуриране се основават на общата предпоставка, че всяко предимство, предоставено временно посредством помощ за оздравяване, под каквато и да е форма, трябва да бъде върнато, ако условията за разрешаване, от които зависи временното му предоставяне, (вече) не са изпълнени. Това тълкуване съответства на духа на помощта за оздравяване и на обстоятелството, че по своя характер тя подлежи на възстановяване, като тази помощ цели единствено да позволи на предприятието в затруднение да преодолее кратък кризисен период, в края на който или самò да се възстанови, което предполага задължението му да възстанови помощта, или да представи план за преструктуриране или ликвидация. В случай на държавна гаранция този принцип изисква по необходимост връщането на икономическото предимство, съдържащо се за получателя в посочената гаранция през периода на нейното предоставяне, като единствено отмяната на гаранцията с действие ex nunc не е достатъчна за тази цел и не съответства на понятието за възстановяване.
(вж. точки 97, 98, 101 и 102)
6. Що се отнася до държавните помощи, от точка 4.2 от Съобщението на Комисията относно прилагането на членове 87 ЕО и 88 ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции следва, че ако Комисията заключи, че не съществува пазарна цена на разглежданата гаранция, то тя е длъжна да изчисли елемента на помощ „по същия начин като еквивалента на помощта за заем при облекчени условия“, без да може, поради самоограничаването при упражняване на правото ѝ на преценка, да се отклони от това задължение или от този метод на изчисление.
(вж. точка 109)
7. Що се отнася до възстановяването на държавни помощи, като се има предвид императивният характер на контрола върху държавните помощи, осъществяван от Комисията, предприятията, получатели на помощ, по принцип биха могли да имат оправдани правни очаквания относно правомерността на помощта само ако тя е предоставена при спазване на предвидената в член 108 ДФЕС процедура, като ако положи дължимата грижа, икономическият субект обикновено би трябвало да бъде в състояние да се увери, че посочената процедура е спазена. По-специално, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, поради което тя е неправомерна съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане.
В този контекст само фактът, че решението, с което се разрешава мярка за спешно оздравяване, насочена към укрепване на неплатежоспособната финансова институция, не посочва изрично възможността за последващо обявяване на несъвместимост, което да доведе до възстановяване ex tunc на полученото предимство, не е достатъчен, за да обоснове такива оправдани очаквания, тъй като последващият подход на Комисията е в съответствие с релевантните правила във връзка с временните и подлежащи на възстановяване помощи за оздравяване и в решението за откриване на официалната процедура по разследване еднозначно е посочено, че при липса на план за преструктуриране на неплатежоспособната финансова институция временното разрешение за предоставяне на въпросната помощ, дадено с решението, с което се разрешава мярка за спешно оздравяване, насочена към укрепване на неплатежоспособната финансова институция, не може да бъде потвърдено или да стане постоянно с решението, което трябва да се приеме в края на административната процедура.
Освен това не може да бъде приет и доводът на получателя на помощта, че непредставянето на план за преструктуриране се дължи изцяло на държавата членка. Всъщност, дори да се предположи, че случаят е такъв, и независимо от причините, поради които Комисията не е получила уведомление за подобен план, същата не може да се смята за отговорна за липсата на такова уведомление или за това, че е породила основателни надежди у получателя на помощта в този контекст, особено след като е приела всички подходящи мерки, за да подтикне държавата членка да ѝ представи план за преструктуриране в най-кратки срокове.
Неотносим и при всички положения лишен от всякакво правно основание е и доводът, че разпореждането за възстановяване представлява „санкция“ спрямо получателя на помощта и сериозно уврежда интересите на инвеститорите и кредиторите му. Всъщност разпореждането за възстановяване на неправомерна помощ не представлява санкция в тесен смисъл, а само цели възстановяването на съществувалото преди предоставянето на помощта положение.
Освен това получателят на помощ по принцип не може да има оправдани правни очаквания за правомерност на дадена помощ, когато същата е предоставена в нарушение на задължението за предварително уведомяване на Комисията и на забраната за прилагане на посочената помощ съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, и следователно е неправомерна.
Накрая, задължението на държавите членки да си възстановят неправомерните и несъвместими с вътрешния пазар помощи не се ограничава и не се поставя под въпрос от обстоятелството, че получателят е неплатежоспособен.
(вж. точки 125, 129, 130 и 132—134)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точка 139)