Жалба, подадена на 6 май 2009 г. - Правителство на Гибралтар/Комисия

(Дело T-176/09)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Правителство на Гибралтар (представители: D. Vaughan, QC и M. Llamas, Barrister)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение 2009/95/ЕО в частта, в която разширява ES6120032 в Британските териториални води на Гибралтар (както в UKGIB0002, така и извън него) и в зона в открито море,

да се осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни и други разходи и разноски във връзка с това.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска частична отмяна на Решение № 2009/95/EО на Комисията от 12 декември 2008 година за приемане съгласно Директива 92/43/EИО на Съвета на втори актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски район (нотифицирано под номер C(2008) 8049)¹ в частта, в която определя биогеографския район ES6120032 "Estrecho oriental" като включващ териториални води на Гибралтар (както в UKGIB0002, така и извън него) и зона в открито море

В подкрепа на исканията си жалбоподателят сочи следните правни основания:

На първо място жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е в нарушение на Договора за ЕО, тъй като:

Комисията е допуснала очевидни грешки при прилагане на правото, тъй като в нарушение на член 299 ЕО е определила зона от държава-членка, Британските териториални води на Гибралтар, като образуваща част от друга държава-членка, Испания,

то било прието в нарушение на член 3, параграф 2 и на член 4, параграф 1 от Директива 92/43/EИО² и в явно нарушение на схемата на тази директива, тъй като то иска да предостави статут на "биогеографски район от значение за Общността" на голяма част от биогеографския район ES6120032, който не е в испанска територия и който е национална територия на друга държава-членка и в явно нарушение на член 2 от същата директива, на част от откритото море, която не е част от европейската територия на държава-членка и по отношение на която Испания не упражнява и не може да упражнява каквато и да е юрисдикция или суверенитет,

то съдържа грешка при прилагане на правото, доколкото с него се предоставя статут на "биогеографски район от значение за Общността" и възлага задължения по Директива 92/43/EИО на части от ES6120032, които са под испански суверенитет, които се припокриват частично с UKGIB0002, който е под суверенитета на Обединеното кралство, което води до прилагане на два отделни и различни правни, наказателноправни, административни и мониторингови режима в един и същи биогеографски район,

то било прието в нарушение на член 300, параграф 7 EО и на разпоредби от част XII от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 година (UNCLOS), на Конвенцията от Барселона за защита на Средиземно море от 1976 година и на Протокола към тази конвенция от 1995 година, доколкото то изисква Испания да изпълнява същите задължения относно околната среда в Британските териториални води на Гибралтар, включени в ES6120032 както се изисква от Обединеното кралство/Гибралтар да ги изпълнява в същата зона,

На второ място жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено от очевидни фактически грешки, които са довели Комисията до неправилно прилагане на правото и до нарушение на Договора за ЕО, тъй като то се основавало на сведения, които били неверни и подвеждащи.

На трето място жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е прието в нарушение на принципа на правна сигурност и че в резултат на автоматичното действие от "припокриващото" определяне на районите трябва да прилагат по отношение на две правни системи (Законодателството на Гибралтар и на Испания за прилагане на Директива 92/43/EИО) в една и съща зона с една и съща цел.

При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е прието в нарушение на принципите, изложени в членове 2, 3, 89 и 137, параграф 1 от UNICLOS като въпрос от обичайното международно право. Следващото твърдение, изложено при условията на евентуалност е, че решението, доколкото определя ES6120032 като обхващащо Британски териториални води на Гибралтар нарушава принцип на обичайното международно право, според който териториалните води се простират най-малко на три морски мили.

____________

¹ - OВ L 43, 2009 г., стp. 393

² - Директива 92/43/EИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, ОВ L 206, 1992 г., стp. 7, Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.